Решение № 93 от 23.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1318/2025 г.

Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.

С присъда от 26.06.2025 год. по НОХД № 1071/2020 год., Софийски Градски съд, НО, 32-ри състав е признал за подсъдимите:

I. Н. П. В., български гражданин, осъждан, със ••• образование, неженен, трудово зает, ЕГН •••••••••• и адрес: •••, за невиновен в това, че:

1. На 22.03.2013 г. в къща, находяща се в •••, в съучастие като съизвършител с извършителите Г. Б. Р. и А. К. М., да е отглеждал множество растения от рода на конопа в нарушение на установените в ЗКВНВП правила, както следва:

а/ В стая на втория етаж на къщата, в ляво от стълбите:

• 74 бр. канабисови разсадки, поставени в пръст в полиетиленови гнезда с размери 3 см./3 см;

• тревисти канабисови растения, поставени в 138 саксии в размери 10 см. /10 см.;

• канабисови растения, поставени в 4 кръгли саксии, с височина на всички канабисови разсади и растения от 1 см. до 50 см.

б/ В стая на първия етаж след кухнята вдясно от коридора - канабисови разсадки, поставени в 45 саксии с размери 10 см. / 10 см.

в/ В гараж - канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.354в, ал.1, пр. 2-ро, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

2. На 21.03.2013 г., около 22:40 часа, в къща, находяща се в •••, в съучастие като съизвършител с извършителите Г. Б. Р. и А. К. М. без надлежно разрешително по ЗКВНВП да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи размери, както следва:

а/ В хол на първия етаж на къщата в чекмедже под телевизор:

• Самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо кодеин фосфат с нетно тегло 0,49 гр. на стойност 19,60 лева;

• Полиетиленова свивка, съдържаща амфетамин с нетно тегло 0,30 гр. с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,5%, на стойност 9.00 лева;

• Полиетиленово пликче с една таблетка хлор фенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр. на стойност 9,10 лева;

• Полиетиленов плик, съдържащ бучка амфетамин с нето тегло 0,97 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,3% на стойност 29,10 лева;

б/ В стая на втория етаж на къщата, в ляво от стълбите:

• Увит в лист хартия, представляващ удостоверение от „ЦКБ“ АД на името на С. П. Г. и поставен в раница коноп /марихуана/ с нето тегло 0,37 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 17% на стойност 2,22 лева;

• Върху картонена папка, поставена върху матрак, коноп /марихуана/ с нетно тегло

10,90 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент делта-9-тетрахидроканабинол 17%, на стойност 65,40 лева;

• коноп /марихуана/ с нетно тегло 161,59 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния

компонент тетрахидроканабинол 1 % на стойност 969,54 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с пръст с размери 3 см./ 3 см., от тревисти канабисови растения в 138 саксии с размери 10 см./ 10 см. и от канабисови растения, поставени в 4 кръгли саксии.

в/ В стая на първия етаж след кухнята вдясно от коридора - коноп /марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 2,6 % на стойност 74,34 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови разсадки, поставени в 45 саксии с размери 10 см. / 10 см.;

г/ В гаража - коноп /марихуана/ с нетно тегло 6300 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол, вариращо от 11,5 % до 12,3 % на обща стойност 37 800 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии, като всички наркотични вещества по четирите пункта, възлизат на обща стойност 38 978,30 лв., и деянието да представлява опА. рецидив, извършено след като Н. В. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК, както следва:

С присъда № 462/13.11.2007 г. по НОХД № 411/2006 г. на БлОС, влязла в сила на 22.11.2007 г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изтърпяно ефективно в Затвора Бобов дол от 09.06.2009 г. до 09.12.2009 г.;

С Определение от 24.07.2009 г. по НОХД № 330/2009 г. на БлОС, в сила от същата дата е одобрено споразумение № 175/24.07.2009 г., с което за престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.3, т.4, във вр. с ал.1, пр.5, във вр. с чл.29, ал.1, б. „б“ от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 6 месеца, изтърпяно при „строг“ режим от 09.12.2009 г. до 14.06.2011 г., когато е освободен условно предсрочно от Затвора Бобов дол, с остатък 7 месеца и 28 дни, с изпитателен срок от 7 месеца и 28 дни, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по обвинението да е извършил престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 и изр.2, т.4, във вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б. „а“ и „б“ от НК.

II. Г. Б. Р. - български гражданин, неосъждан, с ••• образование, неженен, трудово зает, с ЕГН •••••••••• и адрес в •••, за невиновен в това:

1. На 22.03.2013 г. в къща, находяща се в •••, в съучастие като съизвършител с извършителите Н. П. В. и А. К. М., да е отглеждал множество растения от рода на конопа в нарушение на установените в ЗКВНВП правила, както следва:

а/ В стая на втория етаж на къщата, в ляво от стълбите:

• 74 броя канабисови разсадки, поставени в пръст в полиетиленови гнезда с размери 3 см./ 3 см;

• тревисти канабисови растения, поставени в 138 саксии в размери 10 см./10 см.;

• канабисови растения, поставени в 4 кръгли саксии, с височина на всички канабисови разсади и растения от 1 см. до 50 см.;

б/ В стая на първия етаж след кухнята вдясно от коридора - канабисови разсадки, поставени в 45 саксии с размери 10 см. / 10 см.;

в/ В гаража - канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии, поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.354в, ал.1, пр.2-ро, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

2. На 21.03.2013 г. около 22:40 часа, в къща, находяща се в •••, в съучастие като съизвършител с извършителите Н. П. В. и А. К. М. без надлежно разрешително по ЗКВНВП да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества в големи размери, както следва:

а/ В хол на първия етаж на къщата в чекмедже под телевизор:

• Самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо кодеинфосфат с нетно

тегло 0,49 гр. на стойност 19,60 лева;

• Полиетиленова свивка, съдържаща амфетамин с нетно тегло 0,30 гр. с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,5%, на стойност 9 лева;

• Полиетиленово пликче с една таблетка хлорфенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр. на стойност 9,10 лева;

• Полиетиленов плик, съдържащ бучка амфетамин с нетно тегло 0,97 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,3 % на стойност 29,10 лева.

б/ В стая на втория етаж на къщата, в ляво от стълбите:

• Увит в лист хартия, представляващ удостоверение от „ЦКБ“ АД на името на С. П. Г. и поставен в раница - коноп /марихуана/ с нетно тегло 0, 37 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 17% на стойност 2,22 лева;

• Върху картонена папка, поставена върху матрак - коноп /марихуана/ с нетно тегло 10,90 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент делта-9-

тетрахидроканабинол 17%, на стойност 65,40 лева;

• коноп /марихуана/ с нетно тегло 161,59 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния

компонент тетрахидроканабинол 1 % на стойност 969,54 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с пръст с размери 3 см./ 3 см., от тревисти канабисови растения в 138 саксии с размери 10 см./ 10 см. и от канабисови растения, поставени в 4 кръгли саксии.

в/ В стая на първия етаж след кухнята вдясно от коридора - коноп /марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 2,6 % на стойност 74,34 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови разсадки, поставени в 45 саксии с размери 10 см. / 10 см.

г/ В гаража — коноп /марихуана/ с нетно тегло 6300 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол, вариращо от 11,5 % до 12,3 % на обща стойност 37 800 лв., получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии, като всички наркотични вещества по точки от „а“ – до „г“, възлизат на обща стойност 38 978,30 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК, съдът го е оправдал по обвинението за извършено престъпление по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1, във вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с ал.1 от НК.

В срока по чл.319, ал.1 от НПК, присъдата на първоинстанционният съд е протестирана от прокурор при Софийска градска прокуратура. Релевирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на процесуалното правило на чл.413, ал.1 от НПК, както и частична необоснованост.

Според прокурора, подсъдимите В. и Р. били оправдани при липса на защитни

доказателства за тяхната невиновност, но при достатъчно проверени обвинителни доказателства за авторство им. Обръща внимание, че декларативната норма на чл.383, ал.1 от НПК принципно приравнява одобреното от съда споразумение за решаване на делото с една влязла в сила осъдителна присъда, а императивната норма на чл.413, ал.1 от НПК придава задължителност на одобреното споразумение за „всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани“, в т.ч. за съдебния състав, който продължава разглеждането на наказателното дело срещу съучастниците, спрямо които споразумение не е постигнато. Задължителната сила на одобреното споразумение се отнасяла до всички елементи на престъпния състав. В тази връзка цитира съдебна практика - Р. № 89/18.05.2012 г. по н.д. № 2978/11 г. на ВКС, III н.о.; Р № 526/05.11.2002 г. по н.д. № 402/02 г. на ВКС, I н.о.

Софийски градски съд, с приложеното определение от 22.12.2017 г., бил одобрил споразумение между СГП и бившия подсъдим А. К. М., с което последният се признал за виновен точно според квалификацията на раздели III - IV от Обвинителният акт - че е извършил свързаните с наркотиците деяния не сам, а в съизвършителство с В. и Р.. Съдът не съобразил този факт, както и задължителната за него сила на одобреното споразумение, с което нарушил чл.413, ал.1 от НПК, тъй като е следвало да съобрази, че съдията по споразумението е преценил, че обвинението в частта за съизвършителство се подкрепя от обвинителни доказателства срещу последните двама, защото в противен случай, той е щял да укаже на наблюдаващия прокурор да изготви ново проектоспоразумение с М. само като изключителен извършител, като от обвинението по раздели III - IV да отпаднат В. и Р..

С допълнителното изложение към протеста, прокурора излага съображения, че извършването на престъплението е възможно и без който и да е от подсъдимите да живее постоянно на адреса, поради което, приетото от съда, че двамата подсъдими Р. и В. не живеели на адреса постоянно по време на инкриминираните дати не водело автоматично до извод, че същите не биха могли да участват в престъпленията.

Наличните по делото обвинителни доказателства за подсъдимия В. били - ДНК материал от 3 четки за зъби; СРС - разговор между подсъдимия В. и бившия подсъдим Р. относно закупуване на керамзит, използващ се в гР.арството; СРС - разговор на подсъдимия В. относно заплащане на наем; разпитът на свидетеля А.; задърЖ.ето на подсъдимия В. в района на къщата.

Подкрепящите обвинителната теза доказателства по отношение на подсъдимия Р., прокурорът сочи - електронен фиш в къщата с негова дактилоскопна следа; договор за наем, сключен от подсъдимия Р. и платения от него наем, като в началото на 2013 г. наемът бил платен от три непознати лица от името на Р., а в последствие този наем отново бил заплащан от подсъдимия Р.; проведения в периода 17 – 20.03.2013 г. телефонен разговор между подсъдимия Р. и свидетеля Т. относно плащане на наема за месеците март и април наведнъж, от което следвало, че реалният наемател бил подсъдимият Р., защото освен, че плащал наема, у него били ключовете, а и имал лични вещи в къщата; показанията на свидетеля Ц. П., че бил ходил на гости „в къщата на Г. и Н. /двамата подсъдими/“, от което следвало, че Г. и Н. живели в къщата; косвените показания на свидетеля Т., че „Ж. гледал трева в къщата“. Тези доказателства, според прокурора, установяват присъствието на подсъдимите В. и Р. на адреса на къщата макар и не трайно, което обаче, не било пречка те да осъществят вменените им във вина престъпления, доколкото отглеждането на растенията от рода на конопа не изисквало постоянното им и непрекъснато наблюдение и грижа.

Съдебният анализ на приложените по делото СРС-та бил изолиран и без връзка с останалите обвинителни доказателства - разговорите за керамзит и за заплащане на наема от подсъдимия В. имали отношение именно към обвиненията, а не били случайни и без връзка с деянията.

Обратно – съдът се бил предоверил на показанията на свидетеля А. М., като ги приел за достоверни, а те следвало да се оценяват през призмата на сключеното от свидетеля М. споразумение /единствен от тримата/, близките му отношения с двамата подсъдими и желанието му да ги оневини /като прехвърли вината на друго лице - Р. „•••“/. Платеният, от подсъдимия Р., наем, в корелация с останалите доказателства, сочели на съпричастност към престъпленията. По отношение на подсъдимия В., съвкупната оценка на доказателствата, макар и косвени, също извеждала участието му в престъпленията.

По-същественият, според прокурора, въпрос бил свързан с констатацията на съда, че макар подсъдимият Р. да е осигурил помещението за отглеждане на растенията, то той не можел да бъде осъден за първи път с присъдата за помагачество. В тази връзка макар и съдът да бил приел, че няма достатъчно доказателства за извършителство /съизвършителство/ в престъпленията, описани в обвинителния акт, то от обвинение в извършителство можело да се премине в обвинение в помагачество без изменение на обвинението от прокурора, поради което съдът е могъл с присъдата да ги признае за виновни като помагачи, защото извършителството било най-тежката форма на съучастие, доколкото се касаело до самото изпълнение на деянието. Помагачеството не било свързано със самото изпълнително деяние и от тази гледна точка засягало обществените отношения, защитавани от НК, в по-малка степен.

Действията по намиране на помещение, сключване на договор за наем, плащането му, предаването на ключовете от къщата от свидетеля Т. на подсъдимия Р. били описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и му били предявени и известни. Т.е. не ставало въпрос за изменение на фактическата обстановка, а за обличане на фактите в правилната правна квалификация, предвиждаща същото наказание, поради което съдът можел, според чл.304 от НПК, да признае подсъдимия за невиновен, когато деянието не съставлява престъпление изобщо. Обратно - ако деянието съставлява престъпление, за което съдът с присъдата може да го осъди без изменение на обвинението, то е бил длъжен да го осъди.

В заключение, прокурорът предлага отмяна на протестираната оправдателна присъда и постановяване на нова, с която подсъдимите Н. П. В. и Г. Б. Р. да бъдат признати за виновни и осъдени по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления против общественото здраве според квалификацията в раздел III и раздел IV от обвинителния акт на СГП. Прокурорът предлага на всеки един от подсъдимите да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, за срок от 2 години и 6 месеца за престъплението по раздел III, а за престъплението по раздел IV – наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 години - за подсъдимия В. и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години – за подсъдимия Р., които подсъдимите да изтърпят ефективно. Прокурорът предлага и налагане на кумулативното наказание „глоба“, което за подсъдимия В. да е в размер на 20 000 лева, а за подсъдимия Р. – 10 000 лева.

Към протеста, като доказателство, е приложено и незаверено копие от протоколно определение, основано на чл.382, ал.7 от НПК и четено на 22.12.2017 г. по решение НОХД № 5973/2017 г. по описа на СГС - НО, VI състав.

В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, представителят на Софийска А. поддържа протеста и пледира да бъде уважен. Позовава се на изготвеното към протеста допълнение от 20.08.2025 година.

Пред въззивната съдебна инстанция подсъдимите Н. П. В. и Г. Б. Р. се явяват лично, заедно със защитниците си, адв. А. А. и адв. Г. С..

Защитникът на подсъдимия В. – адв. А. оспорва протеста и моли същият да бъде оставен без уважение. Сочи, че в продължилия вече 12 години наказателен процес, двамата пъдсъдими два пъти вече са били оправдавани от първоинстанционните съдебни състави, с изложени подробни мотиви.

Тезата на защитника е, че по отношение на подсъдимия В. не били установени никакви фактически доказателства за негова съпричастност към намерените във въпросната къща и иззети растителни наркотични вещества. Дадените пред настоящият съд показания на свидетеля М. отново потвърдили изложеното от В., че той е посещавал тази къща единствено и само във връзка с участието му в така наречените партита.

Повдигнатото на подсъдимия В. обвинение се базирало на намерената в къщата четка за зъби, по която се съдържало неговото ДНК и никакви други доказателства, като обясненията му в тази връзка били, че когато пребивава някъде, си носил тоалетните принадлежности. Не били установени никакви дактилоскопни отпечатъци на двамата подсъдими върху всички съоръжения с растенията, които били намерени в доста сериозна фаза на развитие. Не била установена никаква съпричастност на подсъдимия В. и към веществото керемзит, което се употребявало и в строителството, а В. работел в строителна фирма повече от 15 години.

Защитникът обръща внимание, че през целия период на това наказателно

производство, не били установени никакви висящи наказателни дела или такива, към които той да е съпричастен или те да са свързани по някакъв начин с това дело. Липсвали каквито и да било безспорни доказателства В. да е имал отношение към деянията, за които бил обвинен.

Защитникът сочи, че обвинителната теза била базирана на доказателства, които били в противоречие с изискванията на НПК - една част от протоколите не били разписани от свидетеля М., а друга част не съдържали подписи на разследващ орган, както и други нарушения.

В заключение защитникът твърди, че при правилна преценка на всички доказателства по делото, единствено налагащият се обоснован извод бил, че липсва доказана съпричастност на двамата подсъдими, към деянията в които са обвинени и поддърЖ.и от прокуратурата.

В предоставеното му право на лична защита подсъдимият В. поддържа пледоарията на защитника си. Заявява, че е невинен, както и че иска това дело да приключи.

Защитникът на подсъдимия Р. – адв.С., поддържа изцяло становището на адв.А. относно необосноваността на протеста и моли да бъде оставен без уважение. Навежда доводи за липса на основания за изменение на постановения първоинстанционен съдебен акт, в който много обстоятелствено били обсъдени всички доказателства по делото в тяхната съвкупност, заедно и поотделно и много обосновано и мотивирано съдебният състав достигнал до единствено възможния в случая правилен извод, че не са налице доказателства, подсъдимият Р. да е извършил каквото и да е деяние от така поддърЖ.ото обвинение срещу него, тъй като не били събрани никакви доказателства, от които да се направи извод, че Р. е знаел, че в помещението, което е преотдал на свидетеля М., се извършва каквато и да било престъпна дейност. Още повече, че наемодателят му – свидетеля Т., според показанията му, бил ходил месец февруари непосредствено преди извършване на престъплението и по никакъв начин не се бил противопоставил на владението от други лица на имота, които му били отворили. Подсъдимият Р. не бил осъществил по никакъв начин фактическа власт върху това помещение, макар първоначално да го е бил наел от свидетеля Т..

Единственото, доказателство, на което прокуратурата се опирала за извършено престъпление, бил намерения на местопрестъплението фиш с отпечатък на подсъдимия Р.. Този фиш бил за нарушение, предхождащо няколко месеца твърдението за извършено престъпление. Според защитника, периода на престъплението не бил достатъчно ясно определен от прокуратурата, а според заключението на изработената по делото агротехническа експертиза, с оглед съзряване на растенията, най-вероятният период на извършване на престъплението, а именно отглеждане на тези растения, бил в порядъка на около три месеца.

Защитникът сочи и че правилно в мотивите на първоинстанционния съд било отразено, че няма нито преки, нито косвени доказателства за участие на подсъдимия Р. в извършването на каквато и да е форма от тези деяние, освен този фиш и сключения договор. В нито едно СРС не се съдържали никакви данни за негово участие в извършването на каквито и да е престъпления. Защитникът намира изводите на първоинстанционният съд за обосновани, законосъобразни и правилни. Моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.

В предоставеното му право на лична защита, подсъдимият Р. изцяло поддържа казаното от адв. С.. Твърди, че не се е занимавал с наркотици и нямал такова намерение.

В предоставеното им право на последна дума, подсъдимите В. и Р. молят първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като твърдят, че са невинни.

Настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл.314 от НПК, прие за установи следното:

За да постанови присъдата си, първостепенният съд е провел съдебно следствие в хода, на което е събрал множество писмени и гласни доказателства. Всички тези доказателства, приобщени от съда са допустими и относими, водещи до изясняване на факти и обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. При тяхното събиране и оценка, решаващият съд е спазил изискванията на процесуалния закон, изложил е подробни съображения относно кредитирането на едни и игнорирането на други доказателства и доказателствени средства.

Настоящият въззивен съдебен състав, след преценка на събрания от първостепенния съд доказателствен материал, счете, че за установяване на факти и обстоятелства, важни за изясняване на обективната истина по делото, проведе въззивно съдебно следствие в хода на което беше извършен повторен разпит на свидетеля А. К. М..

От доказателствения материал, събран и приобщени по съответния процесуален ред от първоинстанционния съд, настоящият въззивен съдебен състав намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Н. П. В. е български гражданин, осъждан, със ••• образование, неженен, трудово зает, с ЕГН •••••••••• и адрес: •••.

Подсъдимият Г. Б. Р. е български гражданин, неосъждан, с ••• образование, неженен, трудово зает, с ЕГН •••••••••• и адрес в •••.

През 2012 година, подсъдимите Г. Р. и Н. В. живеели и работели в гр. София.

Подсъдимият Р. живеел в жилище в •••, но решил да наеме друго, където би могъл да организира събирания на приятели без това да създава проблем на съседите му. Ползвайки съдействието на агенция за недвижими имоти, подсъдимият Р. се свързал със свидетеля И. Т., собственик на къща, намираща се в •••. Огледал я и на 05.05.2012 г., след като решил че подхожда на желанията му, подсъдимият Г. Р., наел къщата, като сключил договор за наем със свидетеля И. Т..

Къщата се състояла от два етажа. На приземния етаж имало гараж, в който се намирала инсталация за отопление на къщата, а над него били разположени дневна с кухня и две спални. На втория етаж се намирали още две спални. Свидетелят Т., предал ключовете от къщата лично на подсъдимия Г. Р., запознал го и с кода на алармената система, инсталирана в къщата. Други ключове от жилището, освен предадените на подсъдимия Г. Р., нямало.

Свидетелят Т. за последно посетил къщата преди зимата на 2012/2013 г. - в периода около месец октомври - ноември 2012 година. Обяснил на подсъдимия Г. Р. как функционира парната инсталация на къщата, като за целта двамата влезли в гаражното помещение. Там свидетелят Т. не забелязал нищо необичайно. След това свидетелят И. Т., си тръгнал.

До този момент къщата била ползвана съгласно първоначалния замисъл на подсъдимия Р. за организиране на партита, на които присъствали различни лица, между които и подсъдимия Н. В., братята Ц. и А. П., и свидетелите Р. и Г..

В края на месец октомври 2012 г., подсъдимият Р. предал ключовете на къщата на свидетеля А. М. и отишъл да живее в гр.Благоевград и повече не посещавал къщата. Наемът за нея бил заплащан от подсъдимия Р., с получени от свидетеля М. парични средства. Понякога наемът бил плащан и от други лица.

Междувременно, в къщата свидетелят А. М. предприел действия по отглеждане на растения от вида на конопа. Преградил гаражното помещение, оборудвал го като оранжерия, поставил осветителни тела, тъй като в него нямало естествена светлина и както в гаража, така и в стаята на втория етаж на къщата, вляво от стълбите и в стаята на първия етаж след кухнята вдясно от коридора, започнал да отглеждат множество растения от рода на конопа, които към месец март 2013 г. достигнали различна височина.

Към 21.03.2013 г. растенията, отглеждани в стаята на втория етаж на къщата, вляво от стълбите били 74 бр. канабисови разсадки, поставени в пръст в полиетиленови гнезда с размери 3 см./3 см.; тревисти канабисови растения, поставени в 138 саксии с размери 10 см./10 см.; канабисови растения, поставени в 4 кръгли саксии, с височина на всички канабисови разсади и растения от 1 см. до 50 см. Канабисовите разсадки, намиращи се в стаята на първия етаж след кухнята вдясно от коридора били поставени в 45 саксии с размери 10 см./10 см., а канабисовите растения, отглеждани в гаража били с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии.

След Нова година, в началото на 2013 г. започнали забавяния при плащането на наемната цена от подсъдимия Г. Р.. Затова през м. февруари 2013 г. свидетелят И. Т. отново отишъл в къщата. Заварил вътре три непознати за него лица, които му предали сумата от 300 лв., за която му обяснили, че му е оставена от подсъдимия Г. Р..

След около седмица, със свидетеля Т. се свързало лице, което се представило с малко име И.. Срещнали се два пъти, за да му предаде част от парите за наема, като при всяка среща пояснявал, че е изпратен от подсъдимия Г. Р..

В периода 17-20.03.2013 г., подсъдимият Г. Р. се свързал отново със свидетеля И. Т., за да му каже, че ще му плати наведнъж наема за двата месеца - март и април. На 22.03.2013 г. по телефона на свидетеля Т. позвънило лице, което се представило като приятел на подсъдимия Р.. Поискал да се срещнат с обяснението, че е възникнал проблем. Когато се видели, свидетелят Т. бил уведомен, че възникналият проблем бил свързан с отглежданата в къщата му „трева“.

Междувременно, през периода от края на 2012 г. до месец март 2013 г. в ГДБОП

била получена информация за лица, занимаващи се с разпространение на наркотици. Във връзка с получената информация, била проведена специализирана полицейска операция, включваща провеждане на издирвателни мероприятия, като било получено и разрешение за експлоатация на СРС. В хода на провеждането на операцията било установено, че лицата П. Р., В. Г. и А. М. са съпричастни към деяния, свързани с разпространение на наркотични вещества. Спрямо тези лица наказателното производство е протекло по реда на Глава XXIX от НПК и е прекратено на основание чл.24, ал.3 от НПК. В рамките на същата операция, било установено, че посочените лица се познавали и се били срещали с подсъдимите Г. Р. и Н. В.. В тази връзка били извършени действия по разследването, първоначално - оглед на местопроизшествие с предмет посочената къща, намираща се в •••, а непосредствено след това, за периода от 22:40 ч. на 21.03.2013 г. до 03:00 ч. на 22.03.2013 г. и претърсване в същата, и изземване на вещи от значение за разследването. В хода на посочените действия по разследването било установено, че в този времеви период, в къщата се намирал единствено свидетелят А. М., в чието присъствие били извършени огледът и последвалото го претърсване и изземване. В хода на посочените процесуално-следствени действия в присъствието на поемните лица - А. Т. и А. Т. били установени и иззети множество вещи и предмети, а именно: от хол на първия етаж на къщата, в чекмедже под телевизор - самозалепващо се полиетиленово пликче, съдържащо кодеин фосфат с нетно тегло 0,49 гр.; полиетиленова свивка, съдържаща амфетамин с нетно тегло 0,30 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,5%; полиетиленово пликче с една таблетка хлор фенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр.; полиетиленов плик, съдържащ бучка амфетамин с нетно тегло 0,97 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,3%. От стая на втория етаж на къщата, вляво от стълбите, бил намерен увит в лист хартия, представляващ удостоверение от „ЦКБ“ АД на името на С. П. Г. и поставен в раница - коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,37 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 17 %. Върху картонена папка, поставена върху матрак - коноп /марихуана/ с нетно тегло 10,90 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент делта-9- тетрахидроканабинол 17%; 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с пръст с размери 3 см./3 см., тревисти канабисови растения в 138 саксии с размери 10 см./10 см. и канабисови растения в 4 кръгли саксии. От стая на първия етаж след кухнята вдясно от коридора - канабисови разсадки в 45 саксии с размери 10 см./10 сантиметра. От гаража - канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии. Освен посочените наркотични вещества и растения от вида на конопа, в къщата били установени и иззети един брой електронен фиш, издаден от 06 РУ СДВР на името на подсъдимия Г. Р.; от двете бани - на първия и на втория етаж били намерени и иззети четки за зъби; от стаите в къщата — влагомер, автомат с пълнител, 2 бр. електронни везни. В гаража били намерени и иззети - вентилатори, вентилаторна печка, лампи с рефлектори, термометър с влагомер, таймер с датчици, мобилни телефони и др. Всички растения били обрани от разследващите и поставени в чували, след което изсушени.

В присъствието на свидетеля А. М. били извършени ПСД - оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване от процесната къща. Непосредствено след това, със свидетеля М. била проведена беседа от полицейски служител - свидетелката П. Т.. Пред тази свидетелка, М. заявил същото, което било отразено и в съставения протокол за претърсване и изземване от 21.03.2013 г., а именно, че в къщата живеят лица с малки имена Г. (от Благоевград), Н. и А., като установените растения от рода на конопа са отглеждани именно в техните стаи. Посочил е още, че той само гостува на Г. и не знае какво има в гаража.

Сутринта на 22.03.2013 г. в близост до къщата в ••• били установени и задърЖ.и подсъдимият Н. В. и свидетелите - братята Ц. П. и А. П..

Свидетелят И. Т. научил за извършените процесуално-следствени действия в отдадената от него, под наем, на подсъдимия Г. Р. къща от познати на последния. Узнал още, че във връзка с полицейската операция има задърЖ.и лица, сред които е свидетеля А. М., който бил установен в имота. На Т. било обяснено още, че подсъдимият Г. Р. не е бил задърЖ..

На 23.03.2013 г. свидетелят Т. отново отишъл в къщата, придружен от неустановено по делото лице, представило се за познат на подсъдимия Г. Р., от когото взел ключовете за къщата. Тогава свидетелят Т. за първи път видял остатъците от растенията в имота си, попитал познатия на подсъдимия Р. къде са останалите ключове от къщата, тъй като били цяла връзка, на което неустановеното по делото лице отговорило, че са останали у подсъдимия Р.. Свидетелят Т. помолил да му предаде да му се обади. На 31.03.2013 г. подсъдимият Г. Р. се свързал със свидетеля Т., като го помолил да се видят и да поговорят. Подсъдимият Р. отишъл пред дома на Т. с молба да му осигури достъп до къщата, тъй като вече бил установил, че собственикът е сменил кода за алармата. Разбрали се по-късно през деня да отидат до къщата, за да може подсъдимият Р. да си вземе намиращите се там лични вещи.

От заключенията на изготвените по делото КСППЕ на свидетелите А. М., П. Р., В. Г. и подсъдимите Г. Р. и Н. В. се установява, че освидетелстваните лица са психично здрави, без да са били констатирани преки ли косвени данни за налична зависимост към психоактивни вещества, както и че в случай, че бъде установена съпричастност на лицата към извършването на деянието, следва да се приеме, че са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си. Експертите заключават, че психичното им състояние не се явява пречка за участието им във всички фази на наказателното производство, като лицата имат психична годност да дават достоверни отговори на поставените им въпроси. При свидетеля П. Р. е бил установен епизодичен прием на марихуана, с усещане за контрол върху приемите.

Според заключенията на изготвените по делото дактилоскопни експертизи, по установения в инкриминираната къща мобилен телефон, марка „Нокия“, без СИМ карта, не са се проявили дактилоскопни следи. Върху електронен фиш на името на подсъдимия Г. Р. са проявени две дактилоскопни следи, от които само обозначената с № 1 е годна за сравнително изследване и идентификация. Върху бяла хартиена опаковка от станиол, иззета на 21.03.2013 г. от стая на втори етаж в ляво във въпросната къща са проявени три годни за идентификация дактилоскопни следи, които са показали идентичност с отпечатъци, съответно от палеца на лявата ръка, средния пръст на лявата ръка и показалеца на лявата ръка на свидетеля А. М.. Върху хартиен лист - Удостоверение от ЦКБ, е проявена една дактилоскопна следа, годна за сравнителна идентификация, като се е установила идентичност с отпечатък от дланта на дясната ръка на свидетеля А. К. М.. Върху установените в къщата и иззети две електронни везни, не са били открити и проявени годни за сравнително изследване и идентификация дактилоскопни следи. Открити били 9 бр. дактилоскопни следи, иззети по време на огледа на къщата, намираща се в •••, както следва № 1 - от тенджера на втори етаж в стая в ляво, № 2 - от вентилатор в стая на втори етаж в ляво, № 3 - от гардероб в стая на втори етаж от външната страна на третата врата, № 4 и № 5 - от вратичка на гардероб в стая на първи етаж в дясно от коридор, № 6 от ел. табло с таймер върху гипс картон в гараж, № 7 - от дросел на мушама пред десния ред в гаража, № 8 - от контакт върху парно котле в гаража и № 9 - от овлажнител за въздух в гаража, които са били сравнени с пръстови отпечатъци на лицата Г., Р., С., А. М., И. Т. и Н. В. и са показали идентичност, както следва: дактилоскопни следи, обозначени с номера № 1, 2, 5, 8 и 9 са годни за сравнително изследване и идентификация, като единствено за следи с номера 1 и 8 е била установена идентичност с левия палец на А. М., на следа № 9 - от дясната длан на А. М.. Дактилоскопни следи, означени с номера 2 и 5 не са идентични с дактилоскопните отпечатъци на лицата, включително и тези на подсъдимия Г. Р., както и на тези от криминалния контингент, а дактилоскопните отпечатъци с номера № 3, 4, 6 и 7 е установено, че не са годни за сравнително изследване; дактилоскопна следа, проявена при лабораторна обработка върху хартиен лист, представляващ електронен фиш на името на подсъдимия Г. Р. не е идентична с отпечатъците на Т., В., М., Р., Г. и не е идентична с дактилоскопните отпечатъци на лица от криминалния контингент. Същата е идентична с отпечатък на средния пръст от лявата ръка на подсъдимия Г. Р.; един брой годна за идентификация дактилоскопна следа, открита върху автомат не е идентична с отпечатъците на лицето Р. С..

От заключенията на изготвените по делото физикохимични експертизи се установява, че по двата обекта - електронни везни, установени в инкриминираната къща, намираща се в ••• е констатирано наличие на микроследови количества от амфетамин, МДМА, финацетин, кофеин, лидокаин, кокаин и канабидиол и канабинол,

тетрахидроканабинол, както и че установените в инкриминираната къща вещества представляват, както следва: полиетиленово пликче, съдържащо кодеин фосфат с нетно тегло 0,49 гр.; полиетиленова свивка, съдържаща амфетамин с нетно тегло 0,30 гр. с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,5%; полиетиленово пликче, съдържащо таблетка, представлява хлор фенилпиперазин с нетно тегло 0,26 гр.; полиетиленов плик, съдържащ бучка амфетамин с нетно тегло 0,97 гр. с процентно съдърЖ.ие на активния компонент амфетамин 3,3%; коноп /марихуана/ с нетно тегло 0,37 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 17%; коноп /марихуана/ с нетно тегло 10,90 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент делта-9- тетрахидроканабинол 17%; коноп /марихуана/ с нетно тегло 161,59 гр., с процентно съдърЖ.е на активния компонент тетрахидроканабинол 1%, получен след обиране и изсушаване на листната маса от 74 броя канабисови разсадки в полиетиленови гнезда с пръст с размери 3 см./3 см., от тревисти канабисови растения в 138 саксии с размери 10 см./10 см. и от канабисови растения в 4 кръгли саксии; коноп /марихуана/ с нетно тегло 12,39 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол 2,6%, получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови разсадки в 45 саксии с размери 10 см./10 см.; коноп /марихуана/ с общо нетно тегло 6300 гр., с процентно съдърЖ.ие на активния компонент тетрахидроканабинол, вариращо от 11,5% до 12,3%, получен след обиране и изсушаване на листната маса от канабисови растения с височина от 100 см. до 160 см., поставени в 122 саксии.

От заключенията на изготвените по делото СМЕ на веществени доказателства по метода ДНК профилиране, се установява, че ДНК профилът на подсъдимия Н. В. съвпада напълно с ДНК профила, определен за три броя четки за зъби, установени и иззети от къщата, намираща се в •••.

Заключението на изготвената по делото балистична експертиза изследвала състоянието на намереният в инкриминираната къща картечен пистолет „Судаев“ така, както е предаден, е установило, че същият е обезопА. и негоден да произвежда изстрели, и следователно не може да се използва по предназначение.

Стойността на наркотичните вещества, получени след обиране и изсушаване на отглежданите растения от рода на конопа е изчислена на 38 978,30 лв., а на останалите наркотични вещества - на 134,72 лeва.

Заключението на допуснатата от СГС, в хода на съдебното следствие, по искане на защитата на подсъдимия В. фоноскопска експертиза, е установило, че гласът на звукозаписите, изготвени чрез експлоатация на СРС и отразени в протоколите за ВДС за името Н. е на подсъдимия Н. В..

От заключението на назначената в хода на съдебното следствие графическа експертиза се установява, че в протокола от 21.03.2013 г. за претърсване и изземване от къщата, намираща се в местността „•••“ няма ръкописни текстове, написани от свидетеля А. М.. Подписите за „Присъствал“ под текстовете на протокола на л.18, л.19, л.20 в том 1 от ДП, в графа „Присъствали: 1“ на л.21, в графа „Искания, бележки, възражения ... “ от двете страни на третия ръкописен текст „Няма възражения и под ръкописния текст в графа „Обяснения на лицето за намерените ..." са положени от свидетеля А. М., а подписът за „Присъствал ...“ под текста на л.17, том 1 от досъдебното производство е негоден за идентификация.

Тази фактология първостепенният съд правилно е извел от съвкупния анализ на доказателствените източници, събрани както на досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие, а именно: обясненията на подсъдимите Г. Р. и Н. В., дадени в съдебно заседание; показанията на свидетелите Р. С., П. Т. /с предишно фамилно име Крумова/, включително и тези от ДП, приобщени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 от НПК, И. Т., включително и тези от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, В. П., Г. С., М. А., А. П., Ц. П., включително и тези от ДП, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, П. Р., В. Г., А. М., включително и дадените му свидетелски показания пред въззивният съд, както и на поемните лица, участвали при извършените оглед на местопроизшествие и претърсване и изземване от къща, находяща се в гр. София, вилна зона „•••“, район „•••“ – свидетелите А. Т. и А. Т.; писмените доказателства и доказателствени средства - протокол /л.6-8, т. I от класифицирани материали по ДП № 201/2013 г. по описа на ГД НП/, за изготвянето на веществено доказателствено средство /ВДС/ „звукозапис“ с прилагане на специално разузнавателно средство /СРС/ по искане за използване на CPC № RB 202204-001-04/1-1720с от 18.03.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-1406 от 18.03.2013 г. на СГС; протокол /л.1-12, т.II от класифицирани материали по ДП № 201/2013 г. по описа на ГД НП/, за изготвянето на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС по искане за използване на CPC № RB 202204-001-04/1-960с от 13.02.2013 г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-817 от 13.02.2013 г. на СГС; протокол /л.1-50, т. III от класифицирани материали по ДП № 201/2013 г. по описа на ГД НП/, за изготвяне на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС по искания за използване на СРС съответно с номера: № RB 202204- 001 - 04/1-1154с от 20.02.2013 г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-985 от 21.02.2013 г. на СГС; № RB 202204-001-04/1-962с от 13.02.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14- 818 от 13.02.2013 г. на СГС; № RB 202204-001-04/1-6861с от 20.12.2012г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-5503 от 20.12.2012 г. на СГС и № RB 202204-001-04/1-422с от 21.01.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-327 от 22.01.2013 г. на СГС; протокол за изготвянето на ВДС „звукозапис“ от прилагане на СРС по искане за използване на CPC № RB 202204-001-04/1-103с от 08.01.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-57 от 08.01.2013 г. на СГС и по искане за използване на CPC № RB 202204-001-04/1-1404с от 05.03.2013г. на ГД БОП МВР и Разрешение peг. № 14-1211 от 07.03.2013 г. на СГС по отношение на подсъдимия Н. П. В.; протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за претърсване и изземване, протокол за оглед на местопроизшествие в къща, находяща се в гр. София, вилна зона „•••“, район „•••“, ведно с фотоалбум към него, протокол за претърсване и изземване от къщата, в гр. София, вилна зона „•••“, район „•••“, протоколи за претърсване и изземване; протоколи за обиск и изземване от лицата Н. В., А. П., Ц. П., В. Г. и П. Р., протоколи за оглед на веществени доказателства, както и от останалите писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283 от НПК; заключенията на КСППЕ, дактилоскопни експертизи, физикохимически експертизи, съдебномедицински по метода на ДНК анализа, балистична експертиза, назначената от СГС фоноскопска и графологическа експертиза.

Настоящият съд намира, че преди да обсъди правилността на протестираната присъда, следва да обсъди изложените в протеста възражения за нейната

незаконосъобразност, поради твърдяното нарушение на процесуалното правило, визирано в разпоредбата на чл.413, ал.1 от НПК.

Според претендираната с протеста, за нарушена от първоинстанционният съд разпоредба на чл.413, ал1 от НПК, „Влезлите в сила присъди, решения и определения … са задължителни за всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани.“ Според ал.2 на чл.413, влезлите в сила, актове, изброени в ал.1, „са задължителни само за гражданския съд по въпросите…“, но не и за наказателния. Цитираната от протестиращия прокурор съдебна практика, няма никакво отношение към настоящия казус, а третира съвсем други процесуални казуси.

Противоположно на твърдението на протестиращия прокурор, съгласно практиката на ВКС, споразуменията на едни лица не рефлектират автоматично върху останалите. В решение на ВКС се сочи, че при одобряване на споразумения за част от обвиняемите, в общо дело /например за ОПГ/, ВКС изрично приема, че „при обща престъпна дейност, постигнатите за част от обвиняемите споразумения и окончателността на решените по този ред въпроси, не рефлектират върху преценката за доказаност на обвинението относно лицата, за които производството е продължило по общия ред“. Това означава, че споразумението на един обвиняем не може автоматично да бъде използвано като доказателство за вина спрямо друг обвиняем, ако за втория делото се води по обичайния ред. Освен това, съда на ЕС се е произнесъл с решение по въпроса за посочването на други обвиняеми в Преюдициално производство по CN С-377/18 /относно националното право и директива 2016/343/. Съдът на ЕС е разглеждал въпроса дали националната практика да се споменават в споразумението и други обвиняеми /които не са признали вина/ е съвместима с директива 2016/343 и принципа на презумпцията за невиновност. Това съдебно производство подчертава, че ако в споразумението се идентифицират лица, които не са признали вина и срещу които делото продължава, то това не следва да се тълкува като заявяване на вината им – напротив, има опасност от нарушение на презумпцията за невиновност, ако такава връзка се прави без изрично уточнение, за това, че вината не е доказана. В рамките на европейските стандарти /чл.4 от директива 2016/343 и членовете на Европейската конвенция за правата на човека/ е прието, че:

Всяко лице се ползва от презумпция за невиновност до доказване на неговата вина, и не може да бъде третирано като виновно въз основа на споразумението, сключено от друго лице. Този принцип косвено подкрепя и съдебните решения, че единствено съдебното установяване на вина по отношение на конкретното лице може да бъде използвано като доказателство срещу него. Тази позиция е приложима по аналогия и за националното право, тъй като споразумението не може да се използва като доказателствен акт срещу други обвиняеми, които не са го сключили, тъй като това би било драстично нарушение на презумпцията за невиновност, визирана в чл.16 от НПК.

Споразумението за един обвиняем не представлява самостоятелно доказателствен материал срещу други обвиняеми. За останалите обвиняеми, делото продължава по общия ред и съдът самостоятелно преценява доказателствата срещу тях, независимо от съдърЖ.ието на споразумението, сключено от друг, макар и съучастник. Поради това, изложените в протеста доводи за незаконосъобразност на протестираната присъда, поради допуснато процесуално нарушение на чл.413 от НПК, е неоснователно.

Изложените в протеста съображения за неправилност и частична необоснованост на първоинстанционна присъда също са неоснователни. Настоящият въззивен съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че всички изложени в протеста и допълнителното изложение към него възражения относно правилността и обосноваността на присъдата, са били отправени и пред първоинстанционният съд, който в мотивите на същата е дал изчерпателни отговори, които настоящият съд напълно споделя.

Както и правилно е приел първоинстанционният съд, по делото не се спори, че процесната къща, находяща се в гр. София, вилна зона „•••“, в район „•••“, е собственост на свидетеля Т.; че посредством договор за наем, тя е отдадена под наем от свидетеля Т. на подсъдимия Г. Р., както и че в тази къща периодично са пребивавали подсъдимите Н. В., Г. Р., както и свидетелите А. М., А. П., Ц. П.; както и че постоянен обитател на къщата, до инкриминираната дата – 22.03.2013 г., е бил единствено свидетелят А. М., който е бил задърЖ. в къщата в деня на полицейската проверка. Този извод е обосновано изведен от показанията на свидетелите М. А., П. Т., И. Т., А. П., Ц. П., А. М., както и изготвените дактилоскопни експертизи.

Всъщност, повдигнатия от СГП, посредством депозирания протест пред САС спор, е не дали подсъдимите В. и Р. са пребивавали в наетата от последния къща, находяща се на горепосочения адрес, а че двамата подсъдими са извършили в съучастие със свидетеля А. М. престъпленията, за които са били обвинени, а именно за отглеждане на растения от рода на конопа, без надлежно разрешително, съгласно ЗКВНВП и за дърЖ.е на високорискови наркотични вещества, с цел разпространение. Тази обвинителна теза, държавното обвинение и пред въззивният съдебен състав обосновава с наличните по делото доказателства и на първо място гласните такива – тези на свидетелите М. А., П. Т., И. Т. и А. М..

При анализа на тези свидетелски показания, въззивният съд, намира, че изложените в протеста възражения са неоснователни.

Полицейският служител, който е извършвал скритото наблюдение на къщата – свидетелят М. А., в показанията си твърди, че не е виждал подсъдимия Р. да влиза или излиза от къщата. По отношение на подсъдимия В., този свидетел твърди, че го е виждал да посещава къщата с преспивания. Тези обстоятелства отново не се оспорват от подсъдимите, още повече, че посещението на подсъдимия В. е доказано и от намерените в сервизните помещения на къщата /баните/ четки за зъби, съдържащи биологични следи, оставени от този подсъдим /ДНК експертиза/. В нито един от разпитите му обаче, свидетелят А. не е твърдял, да е видял тези подсъдими да извършват някакви фактически действия по отглеждане на установените при претърсването растения от рода на конопа или по дърЖ.ето на високорисковите наркотични вещества.

Свидетелката П. Т., също полицейски служител – ГДБОП, участвала в полицейската операция и при присъстването и извършения оглед на къщата, не е променила пред СГС, дадените от нея на досъдебното производство показания, прочетени по реда на чл.281, ал.4, във вр. с ал.1, т.1 и 2 от НПК, според които показания, при полицейската операция е заварено в къщата и задърЖ.о само едно лице - свидетелят А. М., с когото лично Тодорова провела, т.нар. разузнавателна беседа, в която М. е посочил лица с имена Ж. и Н. - двамата подсъдими, а също и лице с име А., като лицата, съпричастни към откритите забранени вещества и отглежданите растения, доколкото е посочило, че те именно обитавали адреса. Показанията на тази свидетелка в частта им, касаеща беседата с бившия подсъдим М., както и правилно е констатирал първоинстанционният съд, не могат да бъдат ползвани в наказателния процес, поради което в тази част показанията й са изключени, предвид разпоредбата на чл.118, ал.2 от НПК /ДВ бр. 18/2024г./. Изключените показания на подсъдимия М., доколкото се отнасят за трети лица – в случая подсъдимите, правилно първият съд ги е приел като производни твърдения на М. като лице, заподозряно в извършено престъпление, с оглед условията, при които е задърЖ. и е дал сведения, поради което и СГС правилно е приел доказателствената им стойност за минимална.

Дадените от свидетеля М. показания пред първоинстанционният съд са коренно различни от тези от досъдебното производство. Пред първият съд М. вече твърди, че подсъдимите Р. и В. не са обитавали имота, както и, че нямат връзка с откритите в къщата инкриминирани с обвинението вещи, като е заявил и, че същите не са живеели вече в имота, след като самият М. е наел къщата от подсъдимия Р.. Свидетелят М. е заявил също, че той, заедно с Р. „•••“- неустановено по делото лице, само двамата, заедно са извършвали дейността по отглеждане на растенията от вида на конопа в къщата, а „•••“ го е снабдявал със семена за сеитба и процеса по отглеждането им.

Абсолютно същите показания, свидетелят М. дава и пред въззивната инстанция, във връзка с направеното от САП доказателствено искане, за повторния му разпит като свидетел. Поради това и въззивният съд споделя довода на първоинстанционният, че следва да бъдат кредитирани именно свидетелските показания на М., дадени пред двете съдебни инстанции, независимо от казаното от него пред свидетелката Тодорова при проведената разузнавателна беседа, поради посочената по-горе процесуална пречка.

По отношение показанията на свидетеля М., правилно, в мотивите си първоинстанционният съд е обърнал внимание, че макар прокурорът да се е позовал на дадените от М. обяснения, в качеството му на обвиняем /л.65, т.II от ДП/, първоначално в пледоарията си, по-късно отбелязвайки че не са приобщени по реда на НПК към доказателствената съвкупност, ги е поставил в основата на искането си за възобновяване на наказателното производство. СГС отчитайки, че тези показания са обективирани върху протокол, който не е подписан от разследващия орган, поради което не биха могли да бъдат разглеждани в производството, като депозирани по реда на НПК, и по тази причина, съдът не е открил основание за възобновяване на наказателното производство при проведеното съвещание след пледоариите на страните. Именно в тази връзка са и основателните възражения, изложени пред въззивният съд от защитника на подсъдимия В. – адв.А., а именно, че в нарушение процесуалните правила в НПК, една част от протоколите не са разписвани от свидетеля М., а друга част – не съдържат подписи на разследващ орган.

С показанията си, свидетелите А. П. и Ц. П., не отричат посещенията си в къщата, но твърдят, че това е било по повод организирани партита. Ц. П. е свидетелствал /приобщени от ДП, след прочитането им по реда на чл. 281, ал. 5, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК/, че е бил задърЖ. в кв.Горна баня в момент, в който бил заедно с брат си А. и с лице с име Н.; че в същия квартал, в местността „•••“ се намирала къща, която била на лице с име Г. и друго лице с прякор „•••“, където често ходили на гости на Г., Н. и лице с прозвище „•••“ и че около Нова година за период от приблизително десет дни живял с брат си в тази къща. Показанията на този свидетел, се припокриват с показанията на свидетеля А., който е категоричен, че не е наблюдавал подсъдимия Г. Р. в имота по време на оперативното наблюдение, а също и с показанията на свидетелите Н. Р. брат на подсъдимия Р. и Л. Б., касаещи пребиваването на Г. Р. извън гр.София и професионалната му заетост по това време. Показанията на последните двама свидетели са еднопосочни, конкретни и непротиворечиви и кореспондират с изложеното от свидетелите А. и М. пред съда, поради което, независимо от близките родствени отношения на първия от тях с подсъдимия Р., съдът с основание ги е кредитирал, тъй като съответстват и на твърденията на свидетелите А. и М. в обсъдената им част за продължително отсъствие на подсъдимия Р. от къщата в периода от края на 2012 година до датата на разкриване на деянието – 22.03.2013 година.

От изложеното се налага извода, че въпросните партита, за които дават показания свидетелите А. П. и Ц. П., са организирани и провеждани от подсъдимия Р. преди преотдаването от последния под наем на имота на свидетеля А. М..

Че към датата на разкриване на престъпленията – 22.03.2013 г., подсъдимият Р. не се е намирал в къщата, защото изобщо не е пребивавал в гр.София, а се е бил прибрал в гр.Благоевград, свидетелстват Н. Р. – брат на подсъдимия и Л. Б.. Макар и единият от тези свидетели да е роднина на подсъдимия Р., правилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията и на двамата свидетели, тъй като те кореспондират с показанията на свидетелите А. и М. в обсъдените по-горе в решението, включително относно твърдението на свидетеля А. М., че пренаел къщата от подсъдимия Р., съответно че последният и подсъдимият В. не са обитавали къщата по това време и в инкриминирания период.

Тези показания кореспондират с твърденията на свидетеля А. и с показанията на останалите свидетели, посочващи случаи на епизодични посещения на подсъдимия В. в къщата, съответно с откритите в къщата веществени доказателства, носещи биологични следи от В. и дактилоскопен отпечатък върху лист от електронен фиш, оставен от подсъдимия Р..

Твърденията на свидетеля А. за това, че подсъдимите В. и Р. са обитавали къщата не се подкрепят убедително от други доказателствени средства, а и противоречат на заявеното от самия А. относно подсъдимия Р., че не го е виждал в къщата. Този извод не може да бъде направен и от наблюденията на свидетеля А. над подсъдимия В. с оглед негови действия, демонстриращи близост с друг вече бивш обвиняем по делото - свидетелят П. Р., чийто автомобил твърди че бил управлявал. Показанията на свидетеля А. за това, че свидетелят П. Р. и подсъдимият В. нощували в къщата, а денем се придвижвали в гр.София противоречат на заявеното от свидетеля М., защото от показанията на свидетеля А., дадени на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4 от НПК, чрез прочитането им в съдебно заседание, където А. е по-обстоятелствен, се установява, че от 29.01.2013 г. със съдействието на подсъдимия В. в къщата е настанен да живее и работи свидетелят А. М., „очевидно за да отглежда марихуана“, макар, че на практика този израз по същността си представлява оценъчно твърдение, поради което и не може да се ползва за изграждане на фактически изводи, още повече, че свидетелят А. не е посочил на какво основава това свое твърдение, за да бъдат ползвани въпросните фактически обстоятелства от съда.

Главният факт е, че на инкриминираната дата – 22.03.2013 г., единственото задърЖ.о лице в имота е свидетелят А. М., който отрича двамата подсъдими да са обитавали имота. Подсъдимият Р. е задърЖ. месеци след полицейската операция, а задърЖ.ето в същия ден на полицейската операция на подсъдимия В. в района на въпросната къща би могло да бъде тълкувано в полза на обвинението само при наличие на други доказателства, категорично свързващи лицето с престъпните деяния, за които е привлечен. Такива обаче по делото не са налични, доколкото не са открити дактилоскопни следи по вещи, свързани с откритите наркотични вещества и инсталациите за отглеждане на растенията от забранен вид, а също и гласни доказателствени средства, уличаващи убедително подсъдимия В. в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.

В тази връзка заслужават внимание протоколите от изготвените ВДС посредством приложените специални разузнавателни средства спрямо подсъдимия В., доколкото се установява, че същият е лицето, провело телефонен разговор във връзка с проявен интерес за закупуване на веществото керамзит, за което е общоизвестно, че освен в строителството, може да се ползва и в гР.арството. От друга страна, в обясненията си В. дава логична причина за този интерес, свързан с професионалната му дейност в строителството, сфера в която това вещество намира типично приложение. По делото дори не се установи такова вещество да е закупено от подсъдимия В., съответно доставено или ползвано за отглеждането на въпросните растения. С оглед на изложеното, обясненията на подсъдимия В., се явяват правдиви относно причините за посещението му в къщата - във връзка с провеждани партита и спорадично, а също и за професионалната му дейност по това време, което обосновава извод липсата на съпричастност с престъпленията, за които е привлечен. Тоест, твърденията на свидетеля А. за това, че подсъдимият В. е обитавал въпросната къща, в която са открити наркотичните вещества и растенията от вида на конопа не притежават достатъчна убедителност и са изолирани от доказателствената съвкупност, поради което в тази им част, правилно не са били кредитирани, тъй като имат оценъчна насоченост, при това неправилна по отношение на подсъдимия В., във връзка със спорадичните му посещения в къщата.

Макар събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите М. и А.,

да установяват, че подсъдимият Р. не е обитавал къщата в инкриминирания период, то по делото е налице неоспорима връзка на същия с имота, а именно сключения договор за наем между Р. и свидетеля И. Т. и заплащането на наема за ползването му. Тази връзка произтича от показанията на свидетеля Т., от които се установява, че подсъдимият Р., но и други лица са заплащали наема, договорен с договора за наем от 05.05.2012 година. Показанията му са конкретни, логични и непротиворечиви, поради което и правилно са кредитирани от първият съд, още повече, че за този свидетел не би могло да се твърди, че е заинтересован от изхода на делото. Пред първоинстанционният съд, този свидетел е попълнил празнотите в показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл.281, ал.5, във вр. с ал.1, т.2 от НПК и приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК негови показания, депозирани пред предходния първоинстанционен съдебен състав, /разглеждащ делото от 12.10.2020 г./, относно лицата, с които се е срещал по повод заплащане на наема, времето на срещите и провежданите разговори, молбата на подсъдимия Р. да му бъде предоставен достъп, за да вземе останал негов багаж от къщата, явяването на друго лице, за да прибере багажа и др. Свидетелят Т. дава сведения и за начина на сключване на договора за наем, разпределението и вещите в отдадения под наем имот. При посещенията си в къщата през 2013 г., този свидетел не твърди да е заварвал подсъдимия Р. там. Последното заплащане на наемната цена от други лица, особено в края на наемните отношения с Т., кореспондира с обясненията на подсъдимия Р. за това, че имотът бил преотдаден от месец ноември 2012 г. на свидетеля М.. На това твърдение кореспондират и показанията на свидетеля Т. относно получаването на ключовете на имота на място от непознато му лице, а не от подсъдимия Р., съответно за неоткриването му в имота последните пъти, когато го посещавал - месец два преди полицейската операция, съответно намирането на други лица в имота с ползването от тях на ключ за същия. Във връзка с тези обстоятелства, обясненията на подсъдимия Р. и показанията на свидетеля Т. са взаимно допълващи се, непротиворечиви и кореспондиращи си с показанията на свидетеля М., включително и с приобщените такива, чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1 и 5 от НПК показания на свидетеля Т..

При анализа на обясненията на подсъдимия Р. и съпоставката им с останалия доказателствен материал, се налага извода, че тези обяснения са логични и последователни по отношение причината, поради която не е посещавал имота след месец ноември 2012 г., но е заплащал и след това наема му, а именно поради неформалното му преотдаване под наем на трето лице - свидетеля А. М.. Логично е, при преотдаване на имот без съгласие на наемодателя, последният - свидетелят Т. да е останал в неведение за това обстоятелство. Заплащането на наема пряко на свидетеля Т. от подсъдимия Р. до момента на разкриване на престъпните деяния, а и заинтересоваността на други лица в тази връзка, свързани с ползването на имота, включително и случаите на заплащане от такива на наема, напълно отговаря на изложеното. От обстоятелството, че подсъдимият Р. поискал достъп до имота след предаване на ключовете на свидетеля Т., според показанията на последния, за да си прибере багаж, не би могло да свърже подсъдимия по категоричен начин с обитаването му, а оттам и с извършване на деянията, за които е привлечен, тъй като се установи, че в предходен период подсъдимият е пребивавал в имота, а въпросния багаж, също и хартиен лист с електронен фиш, оставени от подсъдимия Р., биха могли да произхождат от действия на подсъдимия преди преотдаването под наем на имота. Предвид изложеното, обясненията на подсъдимия Р., като правдиви, правилно са поставени в основата на фактическите си изводи.

От анализа на всички гласни доказателства, включително и от обясненията на подсъдимите, макар и при отчитане на двояката роля на последните, не се обосновава несъмнения извод за извършени от двамата подсъдими престъпления.

Изготвените по делото ФХЕ, КСППЕ, дактилоскопни експертизи,

съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК анализа, както и назначените в хода на съдебното следствие графологическа и фоноскопска експертиза, които са приети без възражения от страните, съдържат заключения, които имат съществено значение за предмета на делото, относно вида, количеството и процентното съдърЖ.ие на активнодействащото наркотично вещество в откритите в процесната къща високорискови наркотични вещества, както и за авторството на извършените престъпления.

От правна страна:

При изложените доказателствени източници и настоящата инстанция намира за недоказано авторството и механизма на инкриминираните на подсъдимите Г. Р. и Н. В. деяния. Тези доказателства не обосновават изводи подсъдимите Г. Р. и Н. В., да са осъществили съставите, предмет на вменените им с обвинителния акт престъпления по чл.354в, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2, изр. 1-во, предл. 1-во, във вр. с aл.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК.

За да е налице осъществено престъпление по чл.354в, ал.1, пр.2 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК от обективна страна е необходимо субектът на престъплението да отглежда растения от рода на конопа - с оглед настоящото обвинение, в нарушение на установените в ЗКВНВП правила.

Разпоредбата на чл.27, ал.1 от ЗКВНВП забранява засяването и отглеждането на територията на страната на растения от рода на конопа. Изключенията са посочени в разпоредбата на чл.29, ал.1 от ЗКВНВП за определени цели, но само след разрешение на Министъра на земеделието и храните. Разпоредбата на чл.30 от ЗКВНВП забранява производството и притежаването на растения от списъка по чл.3, ал.2, т.1 от ЗКВНВП. С посочените разпоредби, а също и наредбата по чл.3, ал.2 от ЗКВНВП се определя правната рамка, касаеща отглеждането на растения от рода на конопа.

За да е налице изпълнителното деяние на престъплението по чл.354в от НК — „отглежда“, следва да са налице, посредством доказването им, активни действия от страна на субекта на престъплението, които могат да бъдат извършени само умишлено, като в интелектуалния елемент на умисъла следва да бъдат отразени представи за вида на отглежданите растения - от рода на конопа. Такива доказателства по отношение на двамата подсъдими, както бе посочено по-горе в решението не са налице по делото.

За да е налице от обективна страна извършено от двамата подсъдими престъпление по чл.354а, ал.2, изр. 1-во, предл. 1-во, във вр. с aл.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, следва доказателствата по несъмнен начин да установяват дърЖ.ето на описаните в обвинителния акт наркотични вещества от двамата подсъдими.

За да е налице изпълнителното деяние на това престъпление е необходимо да е доказано „дърЖ.е“ под формата на упражняване на фактическа власт на инкриминираните високорискови наркотични вещества от двамата подсъдими, без надлежно разрешително по ЗКВНВП, с цел разпространение и то в процесната къща, находяща се в гр. София, вилна зона „•••“, в район •••, до момента на извършеното претърсване. Такива доказателства, по отношение на двамата подсъдими и за това престъпление не са налични по делото.

След като осъществяването и това престъпление не е доказано от обективна страна, то коментара на субективната му страна е безпредметен, независимо, че тук става въпрос за квалифициран състав на това престъпление - големи размери на дърЖ.ите наркотични вещества.

Обвиненията са повдигнати при условията на съучастие под формата на съизвършителство между двамата подсъдими и свидетеля А. М., а относно подсъдимия В. обвинението по чл.354а, ал.2 от НК е при условията на опА. рецидив, с оглед т.4 на въпросната разпоредба.

По делото е доказано единствено, че инкриминираните на подсъдимите Р. и В. престъпления са извършени само от свидетеля А. М. и то след направено от него самопризнание, материализирано в сключеното между него и СГП споразумение, одобрено от 6-ти съдебен състав, НО, на СГС, по НОХД № 5973/2017 година. Същият е бил установен в деня на проверката в къщата, в която са отглеждани растенията и дърЖ.и наркотичните вещества. Разпитан в качеството му на свидетел както пред СГС, така и пред настоящата въззивна съдебна инстанция, свидетелят М. отново потвърждава вината си и изключва поведение на двамата подсъдими, свързано с повдигнатите им обвинения. Поради тези обстоятелства, правилно първоинстанционният съд е приел, че повдигнатите на подсъдимите В. и Р. обвинения не са доказани по несъмнен начин, предвиден в разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК.

Това, че подсъдимият Р. е контактувал със свидетеля Т. по повод формално наетата от първия къща – конкретно във връзка с плащането на наема, както и ползването на парната инсталация, не обосновават извод за извършване от страна на подсъдимия Р. на вменените му престъпления.

Верен е извода на първоинстанционният съд, че дори, макар и хипотетично, да се приеме, че събраните по делото доказателства насочват на някакво инкриминирано деяние от страна на подсъдимия Р., то неговото поведение би могло да се определи единствено като осигуряване на пространство в помещенията на къщата за отглеждане на растенията от вида на конопа, но не и за лични негови действия по отглеждането им, които да могат да се квалифицират като осъществяващи престъпния състав по чл.354в, ал.1 от НК. И това е така, защото липсват каквито и да било доказателства за извършени, от подсъдимия Р., фактически действия по засаждането и полагани от него грижи за растежа и развитието на растенията - нито гласни, нито веществени такива. Не са открити дактилоскопни следи, принадлежащи на подсъдимия Р., по оборудването за отглеждането на растенията. Предоставянето на помещения за извършване на противозаконна дейност не може да се квалифицира като извършителство на съответната престъпна дейност. В тази връзка верен е извода на СГС, че по делото не е повдигнато обвинение за помагачество под формата на създаване на условия за извършване на престъпление по чл.354а от НК, чрез преотдаването под наем на помещенията на свидетеля М.. В това отношение и цитираната от свидетеля Т. реплика за това, че били хванати да отглеждат марихуана не води до единствен възможен извод, че фактическите действия по отглеждането на растенията са извършвани от подсъдимия Р.. Без съдът да обсъжда въпроса за доказаността на вина у подсъдимия Р. за извършване на престъпленията по чл.354в, ал.1, пр. 2-ро, във връзка с чл.20, ал.2, във връзка с ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2 от НК, първоинстанционният съд е застъпил принципната позиция, че при липса на повдигнато обвинение за помагачество или за посредствено извършителство, не би могъл да измени съществено обстоятелствата, срещу които се е защитавал подсъдимия Р. и едва с присъдата си да го осъди за неповдигнато обвинение при една от двете форми на деянието. СГС е приел, че доколкото доказателствата сочат единствено на осигуряване помещения за отглеждане на растенията от вида на конопа, но не и присъствие в инкриминирания период в същите на подсъдимия Р., то не би могло да се поддържа позицията на обвинението, че той е държал наркотичните вещества, защото дърЖ.ето представлява фактическо отношение с определена вещ, а в случая е налице единствено предоставяне на помещения за извършване на престъпната дейност от свидетеля и бивш подсъдим А. М.. Липсата на такова фактическо отношение е доказано от неоткриването на биологични следи свързващи подсъдимия Р. с находящите се в къщата вещи, както и с наркотичните вещества. Откритият електронен фиш с пръстов отпечатък от подсъдимия Р. е нищо повече от потвърждение на тезата, че до месец октомври 2012 г. той е пребивавал в имота, но не и че е обитавал имота след това, т.е. в периода, в който, според експертното заключение на агро-ботаническата експертиза, са посадени растенията.

Във връзка с извода на първоинстанционният съд, за наличието на съпричастност на подсъдимия Р. към инкриминираните деяния, но под формата на помагачество, а не на съизвършителство, е основното възражение на протестиращия прокурор, според когото съдът е следвало да осъди и двамата подсъдими, макар и без поискано от прокурора изменение на обвинението. Настоящият въззивен съдебен състав намира за неоснователно това възражение на протестиращия прокурор - че доколкото първият съд е квалифицирал действията на подсъдимия Р. като помагачество, а не като извършителство, то от обвинението в извършителство е можело да се премине в обвинение в помагачество без изменение на обвинението от прокурора и съдът е можел с присъдата да признае

подсъдимите Р. и В. за виновни като помагачи.

В принципен план становището на протестиращия прокурор е вярно, защото съдът може да признае подсъдимия за виновен като помагач, дори ако първоначалното обвинение е било за извършителство, и то без изрично искане на прокурора за изменение на обвинението по реда на чл.287 от НПК. Действително, съдът може директно да приложи полекия закон с присъдата си, но това обаче, е възможно, само ако доказателствата по делото сочат, че подсъдимият не е прекият извършител, а е улеснил извършването. Тогава съдът може директно да приложи по-лекия закон с присъдата си.

В настоящият случай, липсват, каквито и да било доказателства за извършени от страна и на двамата подсъдими, каквито и да било фактически действия по подпомагане дейността на свидетеля М. по засаждането и отглеждането растенията от рода на конопа или пък дърЖ.ето на високорисковите наркотични вещества. Дори напротив, по делото са налични доказателства – показанията на свидетеля Т., че до пренаемането на къщата, при посещението в нея, той не е бил забелязал нищо необичайно. След пренаемането на къщата от свидетеля М., тя повече не е била посещавана от подсъдимия Р. и този факт е доказан както от показанията на свидетеля М., така и от свидетеля А., който е извършвал оперативното наблюдение, а самото местонахождение на подсъдимия В. в района на къщата на инкриминираната дата, без каквито и да било други доказателства, съвсем не може да се определи като помагачество. Тези факти по никакъв начин не доказват, че с преотдаването на къщата под наем на свидетеля М., подсъдимият Р. е улеснил реално извършването от М. на престъпленията. По отношение на подсъдимия В. пък, самото му местонахождение в района на къщата на инкриминираната дата, съвсем не може да се квалифицира като помагачество. Доказано е по делото, че свидетелят М., заедно с неустановено по делото лице, са извършили инкриминираните деяния, без извършването на каквито и да било действия от страна на двамата подсъдими.

От друга страна, изнесените в обстоятелствената част на обвинителният акт факти са тясно насочени към извършителство, затова и защитната теза на подсъдимите е насочена за оправдаването им именно за извършителство на вменените им престъпления, поради недоказаност на повдигнатите обвинения. В обвинителният акт изобщо не са описани помагачески действия (съвети, обещания, отстраняване на спънки и др.), поради което и първоинстанционният съд не може да ги „измисли“ в присъдата, за да осъди и двамата подсъдими.

По отношение на подсъдимия Н. В.. Правилни са правните изводи на първоинстанционният съд за липсата на осъществено от него фактическо отношение към откритите и иззети растения и наркотични вещества, изискуемо от престъпните състави, за които му е повдигнато обвинение. По делото е безспорно установено единствено /а и не се спори и от самия подсъдим/, че същият е посещавал въпросната къща с цел посещение на партита, но не и че постоянно е обитавал същата, за да се свърже с целта за полагане на грижи за откритите растения за отглеждането им, съответно с дърЖ.ето на наркотични вещества, открити в къщата. Изводът, че подсъдимият В. е посещавал къщата само по повод на организираните от подсъдимия Р. събирания /партита/ и то по време, преди предполагаемото засяване на конопените растения /съгласно агро-ботаническата експертиза/, а още по-малко на инкриминираната дата, се обосновава както от обясненията на самия В., така и от показанията на свидетелите Ц. и А. П.и, според които понякога се срещали с В. на мястото. Тези свидетелски показания от своя страна, съответстват на показанията на свидетеля А. относно посещенията на подсъдимия В. в къщата, наблюдавани от същия, със задърЖ.ето на подсъдимия В. в района на къщата и откриването на четки за зъби, за които ДНК експертизата е установила, че са ползвани от него. Освен тези четки за зъби, на които държавното обвинение базира тезата си и които са коментирани и в допълнителното изложение към протеста, други доказателства, като дактилоскопни следи, насочващи към определени действия от страна на подсъдимия В. по отглеждане на растенията или други съществени улики в тази насока няма. Тези обстоятелства, изведени от цитираните доказателства, оборват обвинителната теза, за съизвършителство на подсъдимия В. в престъпленията, предмет на повдигнатите му обвинения, поради което и изложените възражения в протеста и допълнителното изложение към него са неоснователни.

Неоснователни са и възраженията на прокуратурата, изложени в протеста, че СРС - разговорите между подсъдимия В. и бившия подсъдим Р. относно закупуване на керамзит, използващ се в гР.арството, и за заплащане на наема на къщата, са доказателство за съучастието на В. в извършването на двете престъпления. Това е така, защото материала керамзит освен в гР.арството, има типично приложение и в строителството. Проведения от подсъдимия В. телефонен разговор с продавач-консултант на „Софремонт“ ООД за закупуване на 4 чувала керамзит, съвсем не може да докаже изложената в протеста теза на прокуратурата, че този разговор не бил случаен и без връзка с деянията, защото интереса на В. към този строителен материал, е доказан от професията която упражнява – дългогодишен строител. Освен това, по делото липсват доказателства подсъдимият В. да е закупил, доставил и ползвал този материал при отглеждането на растенията, за да се предположи поне някаква помагаческа дейност. Подобно спорно значение има и разговора, свързан с организацията за заплащане на наема, с оглед на това, че същият е твърде общ и не става ясно за кои помещения е наема, на кой адрес и на кого следва да се заплати. Ето защо, доказателствената съвкупност от косвени доказателства не позволява единствен възможен извод в полза на обвинителните тези и по отношение на подсъдимия В..

С оглед гореизложеното, решението на първоинстанционният съд, с присъдата

си, да признае подсъдимите Г. Б. Р. и Н. П. В. за невиновни и да ги оправдае изцяло по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления по чл.354в, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1, вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК - за подсъдимия Р. и по чл.354в, ал.1, пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 и изр.2, т.4, вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. „а“ и б. „б“ от НК - за подсъдимия В. е правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, правилно съдът е разпоредил, разноските по делото да останат в тежест на държавата.

При цялостния служебен преглед на присъдата, съставът на САС не констатира основания за нейното изменение или отмяна.

По изложените съображения и на основание чл.338, вр. чл.334, т.6 от НПК, Софийски апелативен съд, НО, 10-ти състав