Решение № 86 от 7.7.2026 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 147/2026 г.

наказателно дело от общ характер № 20264000600147 по описа за 2026 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по Глава ХХІ от НПК. С Присъда №13/21.04.2026г. ОС-Велико Търново по НОХД№864/2025г. е постановил: Признава подсъдимия Р. М. Ю. за виновен в това, че: I. В периода 30.04.2017г. - 30.04.2024г. в град Велико Търново, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на самоосигуряващо се физическо лице, извършващо търговска дейност, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - 15225,21 лв. (петнадесет хиляди двеста двадесет и пет лева двадесет и една стотинки), като не подал пред ТД на НАП - Велико Търново годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, подробно посочени конкретно по дати и размер на данъчните задължения, поради което и на основание чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58а, ал. 4 НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 36 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. Отлага, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага кумулативно предвиденото наказание конфискация на част или цялото имущество на подсъдимия. II. Признава подсъдимия Р. М. Ю. за виновен в това, че: За времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2025 г. в град Велико Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си на самоосигуряващо се физическо лице, извършващо търговска дейност, укрил задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване в общ размер на 20570,01 лв (двадесет хиляди петстотин и седемдесет лева и една стотинка), за допълнително задължително пенсионно осигуряване в общ размер 7083,36 лв. (седем хиляди осемдесет и три лева и тридесет и шест стотинки) и за здравно осигуряване в общ размер на 11333,36 лв. (единадесет хиляди триста тридесет и три лева тридесет и шест стотинки), всичко в общ размер на 38986,73 лв. (тридесет и осем хиляди деветстотин осемдесет и шест лева седемдесет и три стотинки), като задълженията за задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване са в особено големи размери, подробно посочени по периоди и размер, поради което и на основание чл. 255б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, във вр. с чл. 373, ал. 2 НПК вр. с чл. 58а, ал. 4 НК, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36 НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от една година. Отлага, на основание чл. 66, ал. 1 НК, изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 55, ал. 3 от НК не налага кумулативно предвиденото наказание конфискация на част или цялото имущество на подсъдимия. На основание чл. 23 от НК налага на подсъдимия Р. М. Ю. едно общо наказание измежду наложените - най-тежкото от тях - една година и шестмесеца лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК отлага за срок от три години и шест месеца. Осъжда Р. М. Ю. да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите обезщетение за претърпените имуществени вреди, в резултат от престъпленията по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и по чл. 255б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК в размер на 27 268.13 (двадесет и седем хиляди двеста шестдесет и осем евро и тринадесет евроцента) евро, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на деянията - 30.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението, както и 2,56 евро държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, като отхвърля иска за разликата до 27 718,13 евро, поради заплащане на сумата от 450 евро в хода на производството. Отхвърля искането на юрк. П. С., като представител на Национална агенция по приходите, ТД на НАП - Велико Търново, за присъждане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в размер на 270.98 евро, като неоснователно. Съдът се е произнесъл и по другите разноски по делото. Производството пред въззивния съд е образувано по жалба на П. Н. С.- гл. юрисконсулт при ТД на НАП Велико Търново, в качеството на процесуален представител на министъра на финансите, като се обжалва присъдата само в ч а с т т а относно разноските, с която не е присъдено юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание процесуалният представител на ТД на НАП Велико Търново, в качеството на процесуален представител на министъра на финансите поддържа жалбата и иска да бъде уважена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение, тъй като същото е своевременно заявено и е представен списък на разноските. В съдебно заседание служебния защитник адвокат И. М. изразява становище, че първоинстанционният съдебен акт в частта за разноските се явява правилен. Представителят на ВТАП излага съображения, че предмет на произнасяне е жалбата на представителя на НАП, относно юрисконсултското възнаграждение. Присъдата не се оспорва, и единствено в тази част, в която не е присъдено юрисконсултско възнаграждение следва да бъде изменена. В този смисъл се иска да се уважи жалбата на представителя на НАП по съображенията, развити в нея. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото, доводите на страните и правилността на атакувания съдебен акт, намира за установено следното: По допустимостта на жалбата. Жалбата на П. Н. С.-гл. юрисконсулт при ТД на НАП Велико Търново, в качеството на процесуален представител на министъра на финансите е подадена в предвидения от закона срок/Присъдата е обявена на 21.04.2026г., а жалбата е подадена на 24.04.2026г. в предвидения 15-дневен срок/ и от активно легитимирано лице, поради което следва да се приеме, че е процесуално допустима. По основателността на жалбата. За да постанови присъдата си ОС-Велико Търново е приел фактическата обстановка след проведено съкратено съдебно следствие по реда на Глава XXVII - чл. 371, т. 2 НПК., която се приема и от настоящата инстанция. Фактическата обстановка ОС-Велико Търново е приел при следния анализ на доказателствата, който се приема и от настоящата инстанция: Р. Ю. се признава за виновен повдигнатите му обвинения, изразява съжаление за стореното и желание възстанови причинената щета на Държавния бюджет, но до момента не е имал такава възможност. Съдебното следствие е проведено по правилата на Глава 27 от НПК. ОС-Велико Търново е приел, че направено самопризнание от подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК се подкрепя изцяло събраните по делото доказателства – гласни, писмени и веществени, които са безпротиворечиви, в единство, в логическа връзка и последователност едно спрямо друго, а обсъдени поотделно и в тяхна съвкупност, установяват по безспорен начин авторството на извършване престъпленията. Тяхната съвкупност напълно подкрепя и осигуря доказателствена обезпеченост на направеното самопризнание на подсъдимия чл. 371, т. 2 от НПК, обхващащо всички факти, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт, които се отнасят до времето, мястото и механизма на извършване на деянието. Признанието е направено доброволно, отразя действителната воля на подсъдимия и кореспондира с доказателствени материали, събрани по предвидения в НПК ред, които са в достатъчен обем, за се приемат за безспорно установени всички правнорелевантни обстоятелства. Още с основание се посочва, че обвинението се доказва от: обяснения на обвиняемия Р. Ю.; показанията на разпитаните свидетели: В. Б. И.; Л. Х. Р.; документи от ТД на НАЕ Велико Търново от извършени ревизии на Р. Ю., в това число ревизионни актове, ревизионни доклади и др.; справки от куриерски дружества „Еконт Експрес" ООД и „Спиди" АД за изплатени парични преводи наложени платежи на Р. Ю. и за получени пратки от същия; справки от мобилни оператори; справки от търговски банки относно банкови сметки на обвиняемия; заключение на съдебно счетоводна експертиза; характеристична справка на обвиняем Р. Ю.; справка за съдимост на обвиняемия Р. Ю.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на обвиняемия. В хода на съкратеното съдебно следствие подсъдимият и неговият защитник представят писмено доказателство - вносна бележка, удостоверява извършено плащане по сметка на Националната агенция за приходите в размер 450 (четиристотин и петдесет) евро. Посоченото плащане е частично възстановяване на причинените имуществени вреди на държавния бюджет. След анализа на доказателствата ОС-Велико Търново е изложил следните мотиви от правна страна, които се приемат от настоящата инстанция, освен тези относно присъждането на юрисконсултско възнаграждение: Данъците, предмет на извършеното престъпление, са в особено големи размери по смисъла на чл. 93, т. 14 от НК. Деянията на подсъдимия Ю. представляват продължавано данъчно престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. С престъплението по чл. 255б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26 , ал. 1 от НК подсъдимият Ю. за времето от 01.05.2016 г. до 30.04.2025 г. в град Вели Търново, при условията на продължавано престъпление, в качеството си самоосигуряващо се физическо лице, извършващо търговска дейност, е укрил задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, като укритите осигурителни вноски представляват особено големи размери. От субективна страна и двете престъпления са извършени с пряк умисъл Подсъдимият Ю. е съзнавал общественоопасния характер на деянията, предвиждал е общественоопасните им последици - че с неподаването изискуемите декларации по чл. ЗДДФЛ и декларации образец 1 и образец 6, ще достигне до укрИ.е и избягване плащането на данъчни задължения за него ЗДДФЛ в особено големи размери, както и укрИ.ето на осигурителни вноски особено големи размери и е целял именно настъпването на този резултат. За извършените престъпления НК предвижда наказания съответно „лишаване от свобода" от три до осем години и „конфискация" на част или на цялото имущество за престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и „лишаване от свобода" от две до осем години и „конфискация" на част или на цялото имущество за престъплението по чл. 255б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26 , ал. 1 от НК. Делото е разгледано при условията на съкратено съдебно следствие и по-точно при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, при което е на лице изискването за императивното приложение на разпоредбата на чл.58а от НК. Съгласно разпоредбата на ал. 1 в редакцията съгласно ДВ бр. 26 от 2010 г., в сила от 10.04.2010 г., при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс и намалява така определеното наказание с една трета освен, ако не са налице условията на чл. 55 от НК, който съдът прилага, ако е по благоприятен за дееца. Съобразявайки цитираните разпоредби, съдът е определил конкретния размер на наложените наказания, вземайки предвид наличните смекчаващи отговорността обстоятелства: добри данни за личността му, младата възраст към датата на деянията, неосъждан, демонстрирано критично отношение към извършеното, активно съдействие за разкрИ.е на обективната истина по случая, частично възстановяване на щетите и демонстрирано желание за цялостното им възстановяване. Това налага извод за невисока степен на обществена опасност на подсъдимия. Отегчаващи отговорността обстоятелства не са отчетени от съдебния състав. При това положение ОС- Велико Търново счита, че констатираните смекчаващи отговорността обстоятелства са многобройни, поради което и най-леките, предвидени в закона наказания за тези престъпления биха се оказали несъразмерно тежки. Отчитайки тези обстоятелства, съдът налага наказания съответно „лишаване от свобода" за срок от една година и шест месеца за престъплението по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал.1 от НК и „лишаване от свобода" за срок една година за престъплението по чл. 255б, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 вр. с чл. 26 , ал. 1 от НК. На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът налага за изтърпяване най-тежкото от тях - една година и шест месеца „лишаване от свобода". Съдът е счел, че за да бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК не се налага ефективното изтърпяване на наказанието. Налице са предпоставките за приложението на чл. 66, ал. 1 от НК и съдът намира, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия, условното осъждане ще бъде достатъчно средство за превъзпитанието му. Отчитайки изброените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобразявайки предвидената в чл. 55, ал. 3 от НК възможност, съдът не налага на подсъдимия предвиденото по-леко наказание конфискация на част или на цялото имущество. Относно гражданския иск е посочено, че е процесуално допустим, като предявен от надлежна страна срещу подсъдимото лице в рамките на наказателното производство и е приет за съвместно разглеждане по надлежния ред. Размерът на причинените вреди е установен по несъмнен начин от събраните по делото доказателства и възлиза на 27 718,13 евро. В хода на съдебното производство подсъдимият е възстановил част от вредите в размер на 450 евро, поради което съдът намира, че към момента на постановяване на присъдата дължимото обезщетение възлиза на 27 268,13 евро. В този размер гражданският иск е уважен, а за разликата до пълния предявен размер - отхвърлен като неоснователен, поради извършеното частично плащане. На основание чл. 86 от ЗЗД, върху уважения размер на иска съдът е присъдил законната лихва, считано от датата на довършване на деянията - 30.04.2025 г., до окончателното изплащане на задължението. Съдът е приел, че искането на гражданския ищец - държавата, представлявана от Министерството на финансите и по пълномощие от юрисконсулт, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно. В тази насока е посочено, че съгласно чл.189, ал. 3 НЛК при постановяване на осъдителна присъда съдът се произнася по разноските, като осъжда подсъдимия да заплати направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение, както и разноските, направени от гражданския ищец, ако са поискани. Същевременно, съгласно чл. 88, ал. 1 НПК гражданският иск в наказателното производство се разглежда по правилата на НПК, а доколкото в него няма съответни правила - по правилата на Гражданския процесуален кодекс. Има самостоятелна и специална уредба относно разноските в наказателното производство, включително и по отношение на гражданския иск, като изрично посочва кои разноски подлежат на присъждане. В тази уредба липсва разпоредба, която да предвижда присъждане на възнаграждение за юрисконсулт на държавен орган или юридическо лице. Предвид изчерпателния характер на регламентацията в НПК, не е допустимо чрез препращането на чл. 88, ал. 1 НПК да се прилагат по аналогия разпоредби на ГПК, уреждащи юрисконсултското възнаграждение, доколкото това би довело до разширяване на отговорността на подсъдимия извън предвиденото в наказателно-процесуалния закон. Участието на юрисконсулта на държавния орган се осъществява в рамките на неговите служебни функции и не обуславя възникване на разноски от вида на адвокатското възнаграждение, които да подлежат на присъждане по реда на НПК. Предвид горното ОС-Велико Търново намира, че не са налице предпоставки за субсидиарно приложение на ГГК и претендираното юрисконсултско възнаграждение не представлява подлежащи на присъждане разноски по смисъла на чл. 189 НПК. При горните присъда и мотиви на ОС-Велико Търново оплакванията в жалбата включително и в съдебно заседание пред настоящия съд, се свеждат до следното: В частта относно разноските, с която не е присъдено юрисконсултско възнаграждение, въпреки, че същото е своевременно заявено и е представен списък на разноските, присъдата е неправилна и незаконосъобразна поради нарушение на материалния закон. Гражданският ищец по делото е държавата, представлявана от министъра на финансите. Процесуалното представителство е осъществено от юрисконсулт, действащ по надлежно пълномощие. Независимо че в представения списък на разноските е посочено ТД на НАП, това представлява неточност при индивидуализацията на носителя на вземането, тъй като право на разноски има страната по делото - държавата. Съгласно чл. 189, ал. 3 НПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, осъденият следва да бъде осъден да заплати направените разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 270. 98 евро. на основание чл. 37 от ЗА, във връзка с чл, 17, т. 2 от НЗПП. Процесуалното представителство включва: изготвяне на граждански иск; участие в три съдебни заседания, проведени на 06.02.2026 г., 12.03.2026 г. и 21.04.2026 г. Съдът неправилно е отказал присъждането на това възнаграждение, като не е съобразил, че държавата, представлявана от министъра на финансите, е надлежно конституирана и представлявана от юрисконсулт по пълномощие, като страна в наказателното производство. Иска се отмяна на присъдата в частта относно разноските и вместо нея да се постанови осъждане на подсъдимия Р. М. Ю. да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 270, 98 евро. в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите. По горните оплаквания в жалбата е постъпило възражение, като се сочи, че видно от молба с вх. №1359/30.01.2026 г. процесуалният представител е поискал конституиране на Министерство на финансите като ощетено юридическо лице, претърпяло имуществени вреди. Поискано е и присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в полза на ощетеното юридическо лице - МФ. С молба с вх. № 1649/06.02.2026 г. е посочено, че се прави искане за конституиране на държавата, представлявана от министъра на финансите. В тази молба искане за присъждане на разноски в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите липсва. В представения в съдебно заседание списък по чл. 80 от ГПК е посочено, че се иска присъждане на разноски в полза на ТД на НАП Велико Търново. С оглед на горепосоченото разминаване, то и правилно първоинстанционният съд е приел, че искането за разноски се явява неоснователно. Липсва ясно и надлежно заявено искане от надлежната страна, респективно има противоречие относно субекта, в чиято полза се претендират разноските. Освен това списъкът по чл. 80 ГПК (приложим субсидиарно) трябва да съответства на страната, на която се присъждат разноските. Алтернативно, се посочва, че ако въззивната инстанция приеме, че е основателно направеното искане от гражданския ищец, то да бъде съобразено обстоятелството, че чл. 17, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда диапазон от 150 лв. до 320 лв. при процесуално представителство във връзка с деяние, което се наказва с лишаване от свобода до 10 години. Искането за присъждане на 270,98 евро се явява в този случай частично неоснователно, тъй като делото е приключило в едно заседание и не е имало съдебно следствие със събиране и обсъждане на доказателствен материал. Изготвена е молба за конституиране, която препокрива параметрите на обвинителния акт. Именно поради това, в случай на уважаване на въззивната жалба, то да бъде присъден размер на юрисконсултско възнаграждение от 150 лв. или 76,69 евро. Във връзка с подадената жалба и възражение следва да се посочи, че не може да се приеме становището на ОС-Велико Търново, че предвид изчерпателния характер на регламентацията в НПК, не е допустимо чрез препращането на чл. 88, ал. 1 НПК да се прилагат по аналогия разпоредби на ГПК, уреждащи юрисконсултското възнаграждение. В тази връзка е необходимо да се подчертае, че юрисконсултско възнаграждение се присъжда на основание чл. 189, ал.3 НПК, вр. с чл.88 ал.1 НПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ. В чл.88 ал.1 от НПК се посочва, че гражданският иск в съдебното производство се разглежда по правилата на този кодекс, а доколкото в него няма съответни правила, се прилага Гражданският процесуален кодекс. Видно е че чл.189 ал.3 от НПК не урежда въпроса за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, когато страната се представлява от юрисконсулт. Нормата, обаче предвижда присъждане на разноските на гражданския ищец и следователно въпросът за присъждане на такъв вид възнаграждение не е регламентиран в НПК, но все пак разноски на страната се дължат. При това положение, като неуреден въпрос по силата на чл.88 ал.1 от НПК, се прилага ГПК и съответно чл.78 ал.8 от ГПК. В тази насока Решение № 223 от 15.05.2025 г. на ВКС по к. н. д. № 248/2025 г.; Решение № 44 от 2.11.2017 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. о. х. д. № 50/2017 г.; Решение № 10 от 12.04.2017 г. на Военно-апелативен съд на РБ по н. о. х. д. № 86/2016 г. Предвид горното жалбата е основателна и следва да се уважи, тъй като е видно от протокола за проведеното съдебно заседание на 21.04.2026г., че представителя на гражданския ищец изрично е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение и освен това е представил писмена молба в същия смисъл. Последното означава, че разноски са поискани по смисъла на чл.189 ал.3 от НПК. Съгласно чл.78 ал.8 от ГПК размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл.17 т.2 от Наредба за заплащането на правната помощ за процесуално представителство за всяка съдебна инстанция се дължи възнаграждение в диапазон от 310 до 530лв. Въпреки протеклото производство по реда на съкратеното съдебно следствие, следва да се има предвид размера на претенцията, сложността и обема на обвинението, което стои в основата на гражданския иск и в този смисъл следва да се присъди максималния размер на предвиденото юрисконсултско възнаграждение. Този размер превърнат в евро е 277,98лв, както се претендира от представителя на гражданския ищец. В този смисъл присъдата следва да се измени в частта за разноските и подсъдимия да бъде осъден да заплати в полза на държавата, представлявана от министъра на финансите, чрез Национална агенция по приходите ТД на НАП-Велико Търново. Видно е от протокола за проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция, че също се претендират разноски. Предвид цитираните нормативни положения и сложността на въззивното производство, което се концентрира само върху разноските, дължимото юрисконсултско възнаграждения за настоящата съдебна инстанция следва да се определи в минимален размер. Този размер е в евро 158,50 и за такъв размер юрисконсултско възнаграждение следва да бъде осъден подсъдимия да заплати за настоящата инстанция. Воден от горното съдът