Решение № 741 от 21.7.2026 г. на Районен съд - Бургас по дело № 4077/2025 г.

Административно наказателно дело № 20252120204077 по описа за 2025 година Производството по делото е образувано по повод жалбата на „Г.Х.Б.“ ООД, ЕИК •••• против наказателно постановление № 45-07-8/01.08.2025 г., издадено от , главен директор на ••••••••••, с което за нарушение на чл. 48д, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗГВ във връзка с чл. 43, т. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г., на основание чл. 147, ад. 1 във връзка с чл. 147а от ЗГВ, на жалбоподателя е наложено наказание “имуществена санкция“, в размер на 500 лева /255.65 Евро. С жалбата се изразява несъгласие с горепосоченото НП, като жалбоподателят твърди, че са допуснати нарушения при съставянето на АУАН и последвалото НП е неправилно и незаконосъобразно. Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от легитимирано и заинтересовано лице. В съдебно заседание, за дружеството - жалбоподател не се явява представител. В писмено становище, изпратено до БРС заявяват, че поддържат жалбата. Не ангажират доказателства. Молят НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно. Правят искане за разноски. АНО, изпращат представител. Оспорват жалбата и молят НП, да бъде потвърдено. Не ангажират доказателства. Правят искане за разноски. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното: При извършена проверка на „Г.Х.Б.“ ООД, в качеството си на оператор по наземно обслужване с Лиценз № 39, издаден от главния директор на •••• на дата 24.02.2022 г. по отношение на дейността 5 във връзка с обслужване на въздухоплавателните средства на перона, която включва транспорт на екипажа и пътниците между въздухоплавателното средство и терминала включително техническата поддръжка на тази самолетообслужваща техника, контролните органи установили, че на 11.06.2025 г., на Летище Бургас, в периода между 09:00 ч. и 11:00 ч., при обслужване с перонни автобуси за транспортиране на пътниците от/до пътническия терминал на пристигащ полет Х9 8451 и заминаващ полет Х9 8452, дестинация VNO Вилнюс, самолет A-32Q, жалбоподателят не е изпълнил изискванията и процедурите за техническа поддръжка и обслужване на използваната самолетообслужваща техника, като е допуснал в експлоатация перонни автобуси без работещи системи за наклон и климатични инсталации. На база горепосочените констатации от проверката, бил съставен АУАН № № 45-06-8/27.06.2025 г., в който актосъставителят квалифицирала нарушението, като такова по чл. 48д, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗГВ във връзка с чл. 43, т. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. АУАН бил предявен на 27.06.2025 г. по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН срещу подпис на упълномощено лице - Ангел Здравков Митов, с пълномощно от 22.11.2024 г., без възражения. В предвидения 7-дневен срок, съгласно чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, не постъпили възражения от страна на „Г.Х.Б.“ ООД. Въз основа на акта, на 27.06.2025г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл. 48д, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗГВ във връзка с чл. 43, т. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г., на основание чл. 147, ад. 1 във връзка с чл. 147а от ЗГВ, на жалбоподателя е наложено наказание “имуществена санкция“, в размер на 500 лева /255.65 Евро. Изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства се установяват от показанията на разпитания в хода на производството актосъставител, както и от приобщените по делото писмени доказателства. Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, по следните съображения: Съдът намира, че при съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него. В този смисъл, Съдът възприема твърденията на жалбоподателя като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. Що се отнася до това, осъществено ли е от жалбоподателя нарушението, за извършване на което е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, съдът намира следното: Съгласно разпоредбата на чл. 48д, ал. 1 от ЗГВ дейностите по наземно обслужване на гражданско летище по чл. 43, ал. 2, т. 1 се извършват от търговци, регистрирани по Търговския закон или лица, регистрирани като търговци по законодателството на държава-членка на Европейския съюз, или на друга държава-страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, на които е издаден лиценз за оператор по наземно обслужване. Алинея 2, т. 4 от цитираната норма предвижда, че лиценз за оператор по наземно обслужване се издава, ако кандидатът има утвърдено от Главна дирекция "Гражданска въздухоплавателна администрация" ръководство за извършване на дейността на съответното летище. Съгласно чл. 43, т. 2 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г. за удостоверяване експлоатационната годност на граждански летища, за лицензиране на летищни оператори и оператори по наземно обслужване и за достъпа до пазара по наземно обслужване в летищата (Наредба 20 от 24.11.2006 г.), операторът по наземно обслужване, получил лиценз за оператор по наземно обслужване, трябва да отговаря на изискванията, определени в чл. 48д, ал. 2 ЗГВ. Нормата на чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба 20 от 24.11.2006 г. гласи, че кандидатът за лиценз за оператор по наземно обслужване трябва да има утвърдено от •••• ръководство за извършване на дейността на съответното летище съгласно приложение № 13. Съгласно утвърденото Ръководство за летищни дейности по наземно обслужване на летище Бургас на „Г.Х.Б.“ ООД, по отношение на дейността 5. „ОБСЛУЖВАНЕ НА ВС НА ПЕРОНА“, в т. 8 „ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТЕХНИЧЕСКАТА ПОДДРЪЖКА НА ИЗПОЛЗВАНАТА ТЕХНИКА“ е предвидено, че „Поддръжката на използваната СОТ от „••••••••“ ООД ще се извършва съгласно Приложение 0-5, а именно: „5.1 Организация на техническата поддръжка ни използваната техника. Поддръжката на използваната техника и оборудване за наземо обслужване, представлява система от инженерно- технически и организационни мероприятия и осигурява; • висока сигурност в експлоатация; • запазване характеристиките на системите съоръженията и оборудването, през пролетно-летни и есенно-зимни условия на работа; • ефективно използване на техническите средства за подд/хьжка и рационачен разход на трудови и материални ресурси; Поддръжката на техническите средства включва • Ежемесечни (А-технически прегледи); • Периодично техническо обслужване ( Б- технически прегледи) • Сезонно техническо обслужване (Пролетно - лятна експлоатация. Есенно - зима експлоатация) • Аварийни ремонти Поддръжката на техническите средства се извършва от Инженерно техническия състав, обезпечаващ безотказното действие на системите, съоръженията и оборудването, упражнявайки ежедневен контрол. Службите ангажирани с поддръжката на техническите средства, съблюдавайки рьководствата по експлоатация, организират периодичните технически прегледи на системите и оборудването, както и аварийните ремонти, предлагайки мероприятия за предотвратяване на престои поради неизправности. Техническото обслужване на техническите средства. системи и оборудване, представлява комплекс от дейности за своевременна подготовка и контрол за осигуряване на безопасна работа по време на експлоатацията. Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства, прочетени по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, както и от показанията на актосъставителя при установяване на административното нарушение и при съставянето на АУАН. Съдът няма основания да се съмнява по никакъв начин в достоверността на показанията му, изложени пред съда в условията на устност и лична непосредственост, тъй като не намери основания същите да са заинтересовани, преднамерени или умишлени. Те са обективни, безпристрастни и независими във висока степен. Фактите по делото се установяват от друг безспорен доказателствен - събраните писмени доказателства. Липсват индикации за проява на злоупотреба с административни правомощия. Фактическите констатации от показанията на актосъставителя намират пряка опора в писмените доказателства по делото. Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на кредитираните доказателства и доказателствени средства по делото обуславят извеждането на фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. Поради еднопосочността и непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни съображения на основание чл. 305, ал. 3 от НПК. Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е констатирал нарушение по чл. 48д, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗГВ във връзка с чл. 43, т. 2 и чл. 41, ал. 1, т. 4 от Наредба № 20 от 24.11.2006 г., като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма. С изложеното във фактическата обстановка деяние, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението. Дружеството - жалбоподател е годен субект на нарушението. Причините за извършване на деянието са ирелевантни. Жалбоподателят не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение. Съдът счита, че при преценка дали се касае за маловажен случай, е необходимо да се обсъди степента на обществена опасност на нарушението, като негово обективно качество, за да бъде социално необходимо и оправдано и да се прибегне до прилагане на административно наказателната отговорност. В конкретния случай, съдът намира, че конкретното нарушение не може да се квалифицира като маловажно, тъй като то по нищо не се отличава от останалите от същия вид. Точно обратното, бездействието на дружеството-жалбоподател да осигури качество на услугите, което е негово задължение не е малозначително или маловажно, а обществено опасно поведение, което е обичайно за административните нарушения от същия вид. Поради изложеното съдът намира, че извършеното нарушение не следва да се приема като маловажно. Предвид обстоятелството, че отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), субективната съставомерност на деянието не следва да бъде обсъждана въобще. Наложената на дружеството жалбоподател имуществена санкция, в размер на 500. 00 лева съдът намира, че същата e определена в правилно приложение на материалния санкционен закон по смисъла на чл. 147, ал. 1 вр. чл. 147а от Закона за гражданското въздухоплаване вр. с чл. 12 от ЗАНН, съразмерно на обществената опасност на нарушението. Административното наказание (така както е индивидуализирано) отговаря на целите на закона - същото има насоченост в достатъчна степен да предизвика дължимият предупредителен ефект към дружеството-нарушител да не извършва и да не допуска извършването на административни нарушения по ЗГВ. Поради изложеното съдът намира, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе санкционните последици за неоснователно му повдигане. Изложеното мотивира настоящият съдебен състав да съобрази и последните промени в разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН, които имат действие занапред, според които съдът присъжда на страните разноски по реда на АПК, поради което като на основание чл. 143, ал. 3 от АПК вр. чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ (с последни изменения, в сила от 01.10.2025 г.), санкционираният жалбоподател следва да понесе разноски за юрисконсулт, в размер на 60 Евро. Мотивиран от гореизложеното на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН Бургаският районен съд