Решение № 114 от 30.6.2026 г. на Апелативен съд - Бургас по дело № 203/2026 г.

Производството е по чл.463, ал.2 от ГПК.

С решение № 954/08.12.2025 год. по в.гр.д.№ 1709/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, са оставени без уважение:

• жалба вх. № 21246/31.07.2025г. по описа на ЧСИ Д. Н. рег. №804, подадена от адв. Р. Н. Г., АК - Пловдив, процесуален представител на З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на РТурция, присъединени взискатели, срещу Разпределение с изх. № 32221/11.09.2025 г. по изпълнително дело № 217/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с peг. № 804 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд - Бургас и -жалба, вх.№26045/16.09.2025г. по описа на ЧСИ Делян Николов рег. № 8 0 4 , подадена от СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК115274150,

представлявано от управителя си Ю. П. Б. - длъжник по изпълнителното дело, чрез адв. Т. И.- АК- Пловдив, срещу Разпределение с изх. № 32221/11.09.2025 г. по изпълнително дело № 217/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с peг. № 804 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Бургас.

1.Срещу решението, в частта с която жалбата им е оставена без уважение, до настоящия съд е подадена жалба от З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на Република Турция, чрез процесуален представител адв.Р. Г. АК-Пловдив. Изложени са възражения за неправилност на решението в обжалваната част поради незаконосъобразност на извода на съда относно липсата на предпоставки за включване на жалбоподателите, в качеството им на присъединени взискатели, в обжалваното разпределение. Твърди се, че независимо от това, че те не са били страни в производството по чл.135 от ЗЗД, по което е постановено решение за връщане на имотите - предмет на публичната продан, във връзка с която е извършено обжалваното разпределение, в патримониума на длъжника, като присъединени взискатели по делото е следвало да участват в разпределение на сумите от продажбата на тези имоти. Възразено е срещу извода на съда за неоснователност на оплакването, че в разпределението не е посочен периода, за който са начислени лихви върху вземанията на взискателите, като се сочи, че не е изяснено от съда дали в предходни разпределения вече не са били включени вземанията на тези взискатели за лихви, а също и за разноски. Твърди се, че са необосновани изводите на съда относно посочените в разпределението такси по т.11.1 и 11.2. за които са направени възражения, че са неправилно изчислени от ЧСИ, а всички такси включени в разпределението са завишени и поради неправилно приложение на чл.67 от ЗЗД предвид обстоятелството, че дължимият ДДС се счита включен в цената.

Подаден е отговор по жалбата от първоначалния взискател по изпълнителното дело-С. А. Б., чрез процесуален представител адв.С. Н., в който преди всичко се възразява по процесуалната легитимация на жалбоподателите за участие в изпълнителното дело. Твърди се, че поради подадено възражение срещу заповедта за изпълнение, от която те черпят правата си на кредитори, не разполагат с изпълняемо право срещу длъжника и нямат качеството на присъединени взискатели по настоящото изпълнително дело. Изложени са и съображения за неоснователност на възраженията по жалбата, като се сочи, че решението по чл.135 от ЗЗД връща имотите предмет на публичната продан във връзка с която е извършено обжалваното разпределение в патримониума на длъжника, но само по отношение на ищците по това дело, поради което други лица извън лицата, които се ползват от решението, не следва да участват в такова разпределение, дори да имат качеството на присъединени взискатели. Изразено е съгласие с мотивите на съда за неоснователност на възраженията на жалбоподателите по отношение на таксите, като се сочи, че някои от тях действително са посочени в предходно разпределение, което е било обжалвано и по което към момента не е постановено решение, а е висящо в.гр.д. № 1017/2025 год. на БОС. Сочи се също, че ДДС не е част от услугата предоставяна от ЧСИ, поради което върху таксата по тарифата се дължи ДДС.

2.Срещу решението, в частта с която жалбата на дружеството е оставена без уважение, до настоящия съд е подадена жалба от „СТАРТ ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК 115274150, представлявано от управителя Ю. П. Б., чрез процесуален представител адв.Т. И., АК-Пловдив, в която се твърди, че в обжалваната от него част решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че окръжният съд не е вникнал в същината на заявените в жалбата на дружеството пороци на разпределението, като по наведените оплаквания е изложил бланкетни мотиви или въобще не е изложил такива. Твърди се необоснованост на решението в частите, в които съдът е приел за неоснователни възраженията на дружеството относно твърдените пороци на разпределението водещи до неговата незаконосъобразност, във връзка с оплакванията за:

-изготвяне на общо разпределение за суми от продажбата на повече от един недвижим имот, което е довело до неточности и неясноти в разпределението, препятстващи възможността да се разбере какви разноски и на какво основание са включени в т.11.2, като ползващи се с право на привилегия по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД.

-соченото в жалбата, че по отношение на 1500 лева - хонорар за вещо лице за оценка на недвижимите имоти и 23 338,89 лева - такса опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ с ДДС, за които е прието, че е изготвена сметка от ЧСИ по делото, съдът не е отчел, че тези разноски вече са били включени в предходно разпределение от 27.03.2025 год. по т.11.2, както и че са с неизяснен произход. Сочи се, че от разпределението не става ясно дали разноските от 1500 лв. - за вещо лице са платени от взискателя за оценка на всички 12 имота, или само за продадените девет имота. В случай, че в тези разноски са включени и разноските за оценка на други, предходно продадени имоти, за които е било извършено предходно разпределение и то в пълен размер, се твърди, че не е следвало да се включват отново в настоящото разпределение. Евентуално се сочи, че настоящото разпределение включва 9 от общо 12 самостоятелни обекта оценени от вещото лице, поради което привилегията по чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД за взискателя е до размера на 9/12 от общата сума от 1500 лева, или за сумата от 1125 лева, а не както е по обжалваното разпределение, в което е включена пълната стойност. Поддържа се възражението, че сумата от 23 338, 80 лева не е индивидуализирана по пера, поради което изводът на окръжният съд, че това е такса опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ с ДДС, което било отразено в сметка № 50681/15.08.2024 г., е необоснован и на практика дописва волята на ЧСИ по разпределението. Твърди се, че на дружеството не е била връчена

сметка № 50681/15.08.2024 г. на която се е позовал окръжния съд, а длъжникът не е известен по кои точки от Тарифата е наложена съответната такса, за какво действие се отнася, какъв е размерът на таксата за всяко отделно действие, съответно как и на каква база е изчислена, като това не става ясно и от разпределението. Сочи се, че липсата на достатъчна конкретизация на отделните вземания и на техния размер, води до невъзможност съдът да извърши ново разпределение, като в този случай съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 2 от 22.11.2022 г. по тълк. д. 2/2021 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да върне делото на съдебния изпълнител за издаване на нов акт за разпределение.

-необсъждане на възражението на дружеството, че таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ за всяко от вземанията, посочени в т. 11.6А, т. 11.6Б и 11.63, е грешно изчислена, без приложение на т.1, т.4 и т.5 от забележката към т. 26 от ТТРЗЧСИ, като в конкретния случай ЧСИ не е приспаднал таксата за опис от тази по т. 26 от ТТРЗЧСИ, нито е посочил дали тази такса се отнася за всички описани имоти или само за процесиите девет. Отделно се твърди, че не е ясно как е определена таксата за опис по т. 20 от ТТРЗЧСИ.

-незаконосъобразност на изводите на съда относно основния спор, за това дали разпределение за сумите от продадените имоти на третото лице следва да се извърши между всички взискатели по делото или само към взискателите - ищци по делото по чл.135 от ЗЗД, които са провели успешно този иск. Твърди се, че становището на съда, че сумата от продажбата на имотите, предмет на иска по чл.135 от ЗЗД, следва да се разпредели с привилегия по чл.136 от ЗЗД за удовлетворяване на вземанията само на тези взискатели, които са провели успешно иска по чл. 135 от ЗЗД е в противоречие със закона и с практиката на съдилищата. Оспорено е становището на съда, че сумата, която остава след изчерпване на привилегиите по чл. 136, ал. 1, т.1 - т.6 ЗЗД, служи за удовлетворяване само и единствено вземанията на тези взискатели, в чиято полза е влязло в сила решение по чл. 135 ЗЗД. Твърди се, че тези изводи на съда не намират опора в закона - чл. 136 от ЗЗД и чл. 135 ал. 4 от ЗЗД, а успешно проведеното производство по чл.135 от ЗЗД не създава привилегия за ищеца по отношение на останалите, участващи в разпределението, хирографарни кредитори, включително и заради това, че те са вписали възбраните си след исковата молба. Сочи се, че в този случай редът за удовлетворяване на вземанията се определя съобразно реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД, а степента на удовлетворяването им - от правилото за съразмерно удовлетворяване на вземания с еднакъв ред, поради което след изчерпване на привилегированите вземания, остатъкът е трябвало да бъде разпределен между всички взискатели – хирографарни кредитори, съобразно коефициент, изчислен от съдебния изпълнител, а не само между хирографарните кредитори С. А. Б., П. А. Б. и „Уайз Ин ЕООД.

Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната част, за отмяна на обжалваното разпределение на суми и за връщане на делото на ЧСИ за извършване на ново разпределение след указания от страна на съда.

Подаден е отговор по жалбата от първоначалния взискател по изпълнителното дело-С. А. Б., чрез процесуален представител адв.С. Н.. Твърди се, че преди всичко длъжникът „Старт инвест” ЕООД няма защитим правен интерес от оспорването на разпределението нито пред първата инстанция /окръжния съд/, нито съответно чрез жалба до втората инстанция, тъй като осребряването на чуждия за него недвижим имот се отразява в правната му сфера само положително - намалява размера на дълговете му, но по никакъв начин не се отразява отрицателно - чрез нарастването им, или дори пропускане на възможност за погасяване, или възникване на нов дълг, или по друг начин, а подадените жалби са в защита на чужди права - на взискателите и са недопустими. Направено е искане в случай, че жалбите бъдат счетени за допустими, да бъдат приети за неоснователни, доколкото всички наведени възражения са намерили обоснован и законосъобразен отговор в обжалваното решение на Бургаския окръжен съд.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по- горе и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

Обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Обжалваното решение е допустимо като постановено по допустимо подадени жалби от надлежни страни, в срока за обжалване. С него окръжният съд се е произнесъл по подадените от настоящите жалбоподатели жалби срещу разпределение с изх. № 32221/11.09.2025 г. по изпълнително дело № 217/2018 г. по описа на ЧСИ Д. Н. с peг. № 804 при КЧСИ с район на действие Окръжен съд – Бургас, като в жалбите, с които е сезиран окръжният съд са изложени същите възражения срещу разпределението, които жалбоподателите поддържат и пред настоящия съд.

Възраженията за недопустимост на сезиращите окръжния съд жалби, настоящият съд намира за неоснователни.

Спорът относно това, дали в полза на жалбоподателите-граждани на Република Турция, присъединени взискатели по изпълнителното дело съществува изпълняемо право, е материалноправен и не би могъл да бъде разрешен в настоящото производство. Липсват данни за отмяна на изпълнителното основание, от което се ползват тези взискатели, поради което не може да се направи извод, че за тях липсва процесуална легитимация за участие в изпълнителното производство – респ. възможност за обжалване на актовете на ЧСИ, за които процесуалният закон им признава право. Законът признава и правото на длъжника по изпълнителното дело да обжалва разпределението на суми за погасяване на неговия дълг, поради което същият има правен интерес от проведеното пред окръжния съд, респ. - пред настоящия съд, обжалване на процесното разпределение. Неправилно е схващането на взискателя Б., че в случая се разпределят суми от осребряването на имоти на трети лица, тъй като именно поради успешно проведеното от него, присъединения взискател Добрева и др. производство по чл.135 от ЗЗД, спрямо него и нея тези имоти не са напускали, и се намират в патримониума на длъжника, от където произтича и правния интерес на длъжника да обжалва настоящото разпределение.

По същество на жалбите, настоящият съд взе предвид следното:

Към момента на извършване на обжалваното разпределение първоначален взискател по изпълнителното дело № 20188040400217, образувано на 18.04.2018 год. след получено от ЧСИ И. Б. изп.д. № 20188000400235, е С. А. Б., а длъжник по делото е ,,Старт инвест“ЕООД. Изпълнителното дело е образувано и е висящо за събиране на парични суми съгласно представени от взискателя изпълнителни листи срещу длъжника.

Като присъединени взискатели по изпълнителното дело, с парични вземания спрямо длъжника „Старт инвест“ ЕООД са конституирани и/или присъдените по право следните лица:

-З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на Република Турция, съгласно удостоверение изх. №1752/14.03.2025г. по изп.д. №92/2025 по описа на ЧСИ Р. Р., рег. № 910, с район на действие Окръжен съд-Пловдив, с посочен размер на дълга на длъжника ,,Старт инвест“ЕООД.

-Държавата чрез ТД на НАП-Пловдив, за съобщени съгласно удостоверение от 07.03.2025г. задължения на „Старт инвест“ ЕООД, както и Община- Несебър за дължимия данък върху недвижимите имоти предмет на публични продани по делото.

-Н. Ф. Д., Н. В. Д., Л. И. В., П. А. Д. и „Уайз ин“ООД.

Трето лице отговарящо за дълга на длъжника е “Елайнорен България „ЕООД, след успешно проведен иск от първоначалния взискател С. Б., присъединения взискател П. Д. и др. по чл.135 от ЗЗД, съгласно влязло в сила решение № 258 от 12.07.2017 год., допълнено с решение № 52 от 12.04.2018 год. по т.д. № 591/2014 год. на БОС, с което спрямо тях в патримониума на длъжника „Стар инвест“ ЕООД е върнато разпореденото от него недвижимо имущество, придобито от третото лице - ,,Елайнорен България“ ЕООД по н.а. за покупко-продажба, вписан под акт №159, том 25, вх.рег.№ 7844/03.09.2014 год. в АВ-Несебър, за което не се оспорва, че включва осребрените имоти, за които получената при публичната продан парична сума се разпределя с обжалваното разпределение, както и други недвижими имоти.

Принудителното изпълнение по изпълнителното дело е било насочено спрямо недвижими имоти собствени на длъжника и на трети лица, които отговарят за неговия дълг, като видно от л.218 и сл. от изпълнителното дело, само по отношение на недвижими имоти на територията на Община-Несебър, първоначално принудителното изпълнение е било насочено спрямо 35 недвижими имота, между които и деветте имота, постъпленията от които са разпределени с обжалваното разпределение.

Видно от преписката по изпълнителното дело, преди продажбата на деветте имота, постъпленията от които са разпределени по реда на чл.495 от ГПК с обжалваното разпределение, са извършвани други публични продажби на недвижими имоти собствени на длъжника и на трети лица отговарящи за дълга – някой от тях обявени за нестанали, но е имало и такива, които са били продадени и след внасяне на сумите от купувачите за тях, ЧСИ е издавал постановления за възлагане. Някои от продадените при предходно проведените публични продани имоти са били възложени на първоначалния взискател – С. Б., след извършени и влезли в сила разпределения на суми по реда на чл.495 от ГПК, а за другите, които са били възложени на трети лица - купувачи, разпределенията са извършвани по чл.460 от ГПК.

Непосредствено преди обжалваното разпределение ЧСИ е извършил друго такова относно продадени недвижими имоти описани като: СОС 51500.505.29.2.32; СОС 51500.505.29.2.33; СОС 51500.505.29.2.52. С протокол от 27.03.2025 год. по изпълнителното дело, на осн. чл.495 от ГПК са разпределени сумите от осребряването на тези имоти в размер на общо 326 600 лева. /л.5764/. Срещу това разпределение са подадени: жалба, вх. №9534/01.04.2025г. от З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г., чрез адв.Р. Г.- АК- Пловдив /л.5778/ и жалба, вх.№ 9534/01.4.2025 г. от ,,СТАРТ ИНВЕСТ“ЕООД, чрез адв. Т. И.-АК-Пловдив /л.5806/. По подадените жалби е образувано в.гр.д. № 1017/2025 год. по описа на Бургаския окръжен съд, по което след служебна проверка от страна на настоящия съд се установи, че разпределението към момента не е влязло в сила. Същото не е било влязло в сила и към момента на изготвяне и предявяване от ЧСИ на настоящото разпределение. С т.11.2. от това разпределение в полза на взискателя С. А. Б. са разпределени суми с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД представляващи : допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ – хонорар вещо лице в размер на 1500 лв. и такса по сметка № 50 681/15.08 в размер на 23 338,8 лв.

След извършване на публичната продажба на процесните девет недвижими имота СОС 51500.505.29.2.52, СОС 51500.505.29.2.54, СОС 51500.505.29.2.58, СОС 51500.505.29.2.64, СОС 51500.505.29.2.70, СОС 51500.505.29.2.71, СОС 51500.505.29.2.84, СОС 51500.505.29.2.97, СОС 51500.505.29.2.108 - собственост на „ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД - третото лице, придобило имотите с нотариален акт за покупко-продажба от 2014 год., включено в предмета на воденото и приключило дело по чл.135 от ЗЗД, с обжалваното разпределение изх.№ 32221/11.09.2025 год. съдебният изпълнител е разпределил на осн. чл.495 от ГПК общата сума от 797 823,85 лева /л.6392/. С т.11.2. от това разпределение в полза на взискателя С. А. Б. са разпределени суми с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД представляващи : допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ – хонорар вещо лице в размер на 1500 лв. и такса по сметка № 50 681/15.08 в размер на 23 338,8 лв.

Във връзка с жалбата подадена от присъединените взискатели З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г., настоящият съд намира следното:

Настоящият съд намира жалбата срещу решението на окръжния съд, подадена от З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на Република Турция, за неоснователна. Неоснователно е възражението на тези жалбоподатели, че в качеството им на присъединени взискатели е следвало да бъдат включени в разпределението на горепосочената сума, като след привилегиите, от остатъка им бъдат разпределение съответни суми, ведно със суми за останалите хирографарни кредитори. Както правилно е приел и окръжният съд, признатата с влязлото в сила съдебно решение по чл.135 от ЗЗД недействителност на сключените от длъжника „Стар инвест“ ЕООД разпоредителни сделки с осребрените имоти по обжалваното разпределение, в полза на трети лица с последен собственик „ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, е относителна - т.е. от нея се ползват само онези взискатели по делото, по отношение на които тя е призната от съда с решението по иска по чл.135 от ЗЗД. За всички останали правни субекти - включително за присъединените по настоящото дело взискатели, които не са били страни по делото по чл.135 от ЗЗД, транслативният ефект на прехвърлянията на собствеността извършени след 2014 год., са запазили действието си, тъй като по делото няма данни преди сделките от 2014 год., които са признати за относително

недействителни само спрямо участващите по делото кредитори С. Б. и П. Б., върху имотите да са били вписани от взискатели по делото, включително от горепосочените жалбоподатели - турски граждани, ипотеки, искови молби, и/или възбрани. В случая за всички останали присъединени взискатели по делото, извън тези, които са провели успешно иска по чл.135 от ЗЗД за горепосочените имоти, тези имоти са останали собствени на „ЕЛАЙНОРЕН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради което те не могат да участват при разпределяне на сумите, получени от тяхното осребряване.

Ето защо, правилно при разпределяне на горепосочената сума, присъединените взискатели З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на Република Турция, не са били включени от ЧСИ в разпределението, а като е приел подадената от тях жалба за неоснователна, окръжният съд е постановил правилно решение в тази част. След като тези жалбоподатели, в качеството им на присъединени взискатели нямат право да участват в обжалваното разпределение, те не разполагат и с възможността да правят възражения за неправилно разпределени суми, тъй като съгласно разясненията по т.1 от ТР № 2/22.11.2022 год. по ТД № 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС, жалбоподателите не са легитимирани да бранят чужди права.

Предвид горното, като е стигнал до идентични правни изводи за неоснователност на тази жалба, Бургаският окръжен съд е постановил правилно решение в тази част, поради което жалбата до настоящия съд, подадена от З. Г., Б. Г., М. Г. и Б. Г. - всички граждани на Република Турция, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение.

Във връзка с жалбата подадена от длъжника „Стар инвест“ ЕООД, настоящият съд намира следното:

По възражението, че за постъпленията за всеки отделен имот е следвало да бъде изготвено отделно разпределение, настоящият съд намира, че самостоятелно това възражение не би могло да мотивира отмяна на обжалваното разпределение, с което сумата от осребряването на горепосочените имоти е разпределена общо. В случай, че от съдържанието на разпределението на общата сума от 797823,85 лв., може да бъде направен извод, че по валидно обвързващите съда за произнасяне възражения на жалбоподателя, при извършването му ЧСИ е спазил всички изисквания на закона по които са наведени валидни възражения, само обстоятелството, че за всеки от осребрените имоти не е било извършено отделно разпределение, не може да се приеме за незаконосъобразност и да доведе до отмяна на разпределението, още повече, че както е посочено и в мотивите на окръжният съд - липсва законова забрана за извършване на общо разпределение при продажбата на повече от един недвижими имоти.

Длъжникът е възразил с жалбата си относно неправилно разпределяне с т.11.2 от разпределението изх. №32221/11.09.2025 год., с привилегия в полза на първоначалния взискател С. А. Б. по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД на сумата от 1500 лв. – неизплатен хонорар на вещо лице – т.31 от ТТРЗЧСИ и 23 338,90 лв. – такси по сметка 50681/15.08.2024 год. Сметка № 50681/15.08.2024 год. е приложена на л.5305 от изпълнителното дело и в нея е посочено, че за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, на осн. т.20 от ТТРЗЧСИ, при материален интерес 1 296 600 лв. пропорционалната такса е в размер на 19 449 лв., а с начисленото ДДС - 23 338 лв., но доколкото по делото са описвани много други имоти освен процесните девет, не е ясно дали тази такса може и следва да бъде включена и то в този размер, за описа на продадените девет имота, постъпленията от които се разпределят. Съгласно т.20 от ТТРЗЧСИ за извършване на опис на движими и недвижими имущества, включително на налични ценни книжа, се събира такса в размер 1,5 на сто върху по-малката сума от цената на описаната вещ/ценните книжа и от паричното вземане, но не по-малко от 50 лв., а съгласно приетото с т.3 от ТР 2/22.11.2022 год. по ТД 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД се ползва само онази част от тази такса, която се отнася за описа на продадените девет имота, доколкото само тази част от таксата е необходима за осъществяването на конкретния изпълнителен способ. В жалбата на длъжника по изпълнителното дело се твърди, че горепосочените разноски в същия размер и на същото основание са включени в предходното разпределение по делото от 27.03.2025 год., относно сумата получена от продажбата на други имоти СОС 51500.505.29.2.32; СОС 51500.505.29.2.33; СОС 51500.505.29.2.52, като не е ясно защо е получено дублиране и как са формирани тези суми.

Тези възраженията на длъжника, настоящият съд намира за основателни.

Преди всичко, от съдържанията на двете разпределения – предходното от 27.03.2025 год. и обжалваното от 11.09.2025 год. е видно, че имот с описание СОС 51500.505.29.2.52 е посочен и по двете разпределения като продадено имущество, постъпленията от което се разпределят, което няма логично обяснение.

От друга страна, по възраженията на длъжника относно горепосочените такси, от изложеното вече се установява, че действително в двете последователно извършени и независими едно от друго разпределения – от 27.03.2025 год. и от 11.09.2025 год. ЧСИ е включил едни и същи разноски, без обосновка кое е наложило това. От изложеното в обжалваното разпределение, от материалите по изпълнителното дело и от мотивите депозирани от ЧСИ пред окръжния съд, също не се установява как са формирани сумите от 1500 лв. и 23 228,80 лв. и защо са дублирани. Липсва описание от страна на ЧСИ на обстоятелствата относно тези суми, посочени по разпределението като такси авансово внесени от първоначалния взискател, но без отразяване в разпределението или в друг акт по изпълнителното дело, на платежните документи, с които тези суми са били внесени от взискателя и на обстоятелствата относно целта на внасянето им. При положение, че предмет на осребряване по изпълнителното дело са над 35 имота на длъжника и на трети лица, такава конкретизация е необходима, за да се установи, че не е извършено дублиране на внесени суми за осъществяване на други

изпълнителни способи, които са били включени в предходни разпределения. Направените разходи за заплащане на възнаграждение на вещо лице относно продадените имоти, постъпленията от които се разпределят, както и таксата за описа на тези имоти, са с призната привилегии по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД съгласно приетото с т.3 от ТР № 2 от 22.11.2022 год. по ТД 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС, като тя е в полза на взискателя, само ако дължимите такси са били авансово внесени от него /ако авансово дължимите такси не са били внесени авансово от взискателя, привилегията е за ЧСИ/. В случая, както от съдържанието на разпределението, така и от материалите по изпълнителното дело не може да се установи извършено относимо авансово внасяне еднократно или на два пъти от първоначалния взискател Б. на посочените такси в двете разпределения - по т.31 и по т.20 от ТТРЗЧСИ.

Ето защо съдът намира, че по отношение на разпределението на горепосочените суми е налице порок на разпределението по т.2 от ТР № 2 от 22.11.2022 год. по ТД 2/2021 год. на ОСГТК на ВКС - липса на достатъчна конкретизация за начина на формиране на вземанията. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че няма как при едновременно описване и оценка от едно вещо лице, за описа и оценяването на три недвижими имота, дължимите такси по т.20 и по т.31 от ТТРЗЧСИ подлежащи на включване в разпределението, да са еднакви с таксите за описа и оценяването на девет недвижими имота, а както вече беше посочено, изискването на т.3 от цитирането тълкувателно решение, е с привилегията по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД да са само онези такси, начислени и необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ. Дори да се предположи, че тези такси се отнасят и за процесните девет имота, тъй като липсва яснота по разпределението какъв е размера на онези части от таксите по т.20 – за опис и по т.31 – за вещо лице, начислени и необходими за осъществяване на конкретния изпълнителен способ по отношение на процесните девет имота, и това без обосновка от ЧСИ на конкретни базови данни, не би могло да бъде установено от материалите по приложеното изпълнително дело, съгласно приетото по т.2 от горепосоченото ТР, съдът следва да отмени разпределението и да върне делото за изготвяне на ново разпределение. При изготвяне на новото разпределение ЧСИ следва ясно да посочи начина на формиране на размерите на включените в разпределението привилегировани вземания в полза на първоначалния взискател по т.20 и по т.31 от ТТРЗЧСИ – кога е извършено плащането и за кои имоти се отнася, съответно следва да посочи общият размер на дължимата в негова полза такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, извършените приспадания и разпределения размер с привилегия по чл.136, ал.1, т.1 от ЗЗД от тази такса след приспаданията.

По изложените вече съображения във връзка с предходната жалба на жалбоподателите-присъединени взискатели, не се споделя и възражението на жалбоподателя-длъжник относно необходимост от включване в обжалваното разпределение на присъединените взискатели по делото, които не са обхванати от действието на влязлото в сила съдебно решение по чл.135 от ЗЗД. Освен това длъжникът не разполага с възможност да брани чужди права.

Предвид горното, настоящият съд намира жалбата подадена от длъжника срещу решението на окръжния съд за основателна, поради което в частта, с която жалбата на длъжника е оставена без уважение от окръжния съд, обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено, а по подадена от длъжника жалба до окръжния съд

разпределението следва да бъде отменено и делото – върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение съобразно указанията дадени в мотивите към настоящото решение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд,