Решение № 752 от 6.7.2026 г. на Районен съд - Кюстендил по дело № 773/2026 г.

Делото, в т. ч. присъединеното към него такова с първоначален номер преди присъединяването – •••/2026г. от описа на РС – Кюстендил, е образувано по жалба на „•••••“ ••• и „••••••••••“ •••, двете представлявани от В. Х. Д., чрез адв. П. П. срещу Заповед № */06.02.2026г. на Кмета на с. •••••, общ. •••••, с която е предоставено право на преминаване (сервитут) през имот с идентификатор •••••••••• и имот с идентификатор •••••••••, собственост на дружествата. Жалбоподателите сочат, че същата е незаконосъобразна, постановена при съществени административно-процесуални нарушения и неотносима към материалния закон. Твърди се, че заповедта е нередовно връчена, тъй като пратката от куриерска фирма „Еконт“ е адресирана до адреса на дружествата-жалбоподатели, но с посочен адресат физическото лице В. Х. Д., без яснота дали същият е посочен в лично качество или като управител и представляващ дружествата-жалбоподател. Поддържа се, че липсата на ясно индивидуализиране на адресата опорочава редовността на връчването и правните последици от него. Излагат се възражения, че процесните имоти не попадат в категорията „селскостопанско имущество“ по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗОСИ. Посочва се, че за имотите с идентификатори •••••••••• и ••••••••• е одобрен ПУП-ПРЗ и са издадени разрешения за строеж за изграждане на жилищна сграда, хотел и обслужващи дейности, поради което имотите представляват урбанизирана територия, предназначена за застрояване, и не могат да бъдат „служещ имот“ по смисъла на чл. 36 от ЗОСИ. Жалбоподателите сочат, че към връчената заповед не са били приложени посочените в нея документи – скица-предложение за учредяване право на преминаване, протокол на назначената комисия и заповедта за назначаването й. Поддържа се и нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, тъй като дружествата като заинтересовани лица и собственици на засегнатите имоти, не са били уведомени за започване на административното производство и не им е била предоставена възможност да участват в него и да организира защитата си. Навеждат се доводи, че административният орган не е изследвал наличието на други възможни варианти за достъп до имотите на заявителите, както и че не е установено по безспорен начин правото им на собственост. Твърди се, че не са приложени необходимите доказателства относно собствеността, актуалните кадастрални скици и статута на съседните имоти, както и че избраният вариант за преминаване не съответства на изискването за причиняване на минимални вреди на служещия имот. В жалбите се сочи още, че върху процесните имоти вече е учреден сервитут в полза на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД по реда на Закона за енергетиката, свързан с изграждане на трафопост и кабелна линия. Поддържа се, че определеното със заповедта право на преминаване съвпада с вече съществуващата сервитутна ивица и не може да бъде предоставяно на трети лица извън титуляра на сервитутното право. Оспорва се и размерът на определените обезщетения за вреди, като се твърди, че същите не са съобразени с предназначението и инвестиционната стойност на имотите като част от проект за комплексно застрояване. Посочва се, че към заповедта не са приложени доказателства относно лицето, изготвило оценката, неговата квалификация и използваните методи за оценяване. Поради изложеното се иска отмяна на Заповед № */06.02.2026 г. на Кмета на с. ••••• като незаконосъобразна, както и присъждане на направените по делото разноски. В предоставения им за това срок ответната страна, както и заинтересованите такива не са изразили становище по жалбите. В съдебно заседание жалбоподателите се представляват лично от управителя В. Д., както и от упълномощения им процесуален представител. Изразяват становище, с което поддържат депозираните жалби по съображенията в същите. Ответникът – кметът на с. Богослов се явява лично. Предоставя преценката досежно основателността на депозираните жалби на съда. Заинтересованите страни, въпреки редовното си призоваване, не се явяват и не се представляват. Съдът, след преценка на изложеното в жалбите, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното: С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № ••, том * рег. № •••, нот. дело № •• от 2017г., поправен с нотариален акт за поправка на нотариален акт № •••, том * рег. № •••, нот. дело № •• от 2017г., жалбоподателят „•••••“ ••• е признат за собственик на изрично посочени в същия недвижими имоти, сред които и ПИ № •••• по картата на землището на с. •••••, общ. •••••с площ от 9.695 дка с начин на трайно ползване: ливада. С нотариален акт за собственост на недвижими имоти № •• том ••, рег. № ••••, нот. дело № ••• от 2015г. жалбоподателят „••••••••••“ ••• е признат за собственик на изрично посочени в същия недвижими имоти, сред които и ПИ № •••• по картата на землището на с. •••••, общ. •••••с площ от 703,00 кв.м. с начин на трайно ползване: местен път. Със Заповед №*/••••• г. на кмета на с. •••••е предоставено право на преминаване на М. Г. и С. С. през горецитираните поземлени имоти със засегнати площи, както следва: 278, 6 кв.м. за ПИ •••••••••• и 480,00 кв. м. за ПИ ••••••••• и определено обезщетение съответно 216,00 евро и 346,00 евро. Установимо от приетата по делото административна преписка, касаеща издаването на горецитираната и оспорена заповед е това, че собственик на имот с идентификатор •••••• по КККР на с. •••• е М. Г., а на имот с идентификатор •••••• по КККР на с. •••••– С. С.. Със заповед № ••/••••г. на кмета на с. Богослов е определена комисия относно учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти /процесните такива/, в изпълнение на която заповед е извършен оглед на място с цел определянето на трасе, по което да се достигне до имотите на Г. и С.. Прието е, че в законоустановения срок от промяната на предназначението на засегнатите имоти не е осъществено мероприятието, за което е променено предназначението на земеделската земя и тя е запазила вида си. Изготвена и приложена към преписката е и скица-проект по чл. 192, ал. 2 от ЗУТ, онагледяваща засегнатите площи, служещи за преминаване и достъпване до имотите на заинтересованите страни Г. и С.. Видно от представените по делото разрешения за строеж е това, че е дадено разрешение за построяване на „подпорни стени за моделиране на терена в границите на имота с височина 1.20 до 2.00 м. дължима 86.7 м.“ за ПИ ••••• /част от бивш имот •••••/, с. •••••, общ. •••••, както и на обект: „жилищна сграда с апартаменти и стаи за курортисти и хотел и обслужващи дейности – свързано застрояване между УПИ I- 57 и УПИ-II – обслужващи дейности и хотел“ за ПИ № •••••, ПИ •••••, м. „Селска ливада“/ м. „Памука“ на курортно-туристическа зона „Осогово“. С Договор за присъединяване на обекти и потребители към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД от 29.09.2018г. е уредено присъединяването на „••••••••••“ ••• към разпределителната електрическа мрежа на дружеството за горецитирания обект, предназначен за курортисти. С нотариален акт за учредяване право на преминаване по чл. 192 от ЗУТ и право на прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура по чл. 193 от ЗУТ № ••• том*, рег. № •••, нот. дело № •• от 2017г. „•••••“••• е учредило безсрочно в полза на „••••••••••“ ••• право на преминаване през собствения на ‚•••••“ ••• ПИ № •••• по картата на землището на с. •••••, общ. •••••, местност „Селска ливада“ с площ от 3.771 дка с начин на трайно ползване: друга селищна територия“ при посочени за имота съседи, сред които и един от процесните имоти с № •••••. Приложен по делото е товарителен ектикет, а и справка от „Еконт експрес“, установимо от които е, че пратка с товарителница 717347343/06.02.2026г. е изпратена от Община Кюстендил, упълномощено лице Е. А. с получател В. Х. Д., приета на адрес: г•••••••••••••• от В. П. на 09.02.2026г. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: По процесуалната допустимост: Съдът намира жалбите за процесуално допустими поради следните съображения: Оспорената заповед непосредствено засяга правото на собственост на „•••••“ •••и „••••••••••“ •••, тъй като върху техни имоти се учредява право на преминаване в полза на трети лица. Това ограничение има вещно-правен характер и засяга начина, по който собствениците могат да ползват, стопанисват, застрояват и управляват имотите си, поради което за тях е налице пряк, личен и актуален правен интерес от съдебното оспорване. По делото са представени данни от „Еконт Експрес“ АД относно пратка, изпратена от Община Кюстендил и получена на 09.02.2026 г. на адрес ••••••••••••••, с получател В. Х. Д.. Тези данни обаче не установяват по несъмнен начин редовно съобщаване на заповедта именно на юридическите лица „•••••“ •••и „••••••••••“ ••• като адресати на административния акт и собственици на засегнатите имоти. От доказателствата не се установява достатъчна индивидуализация, че пратката е адресирана до двете дружества, нито че В. Х. Д. е получил съобщението изрично в качеството си на техен управител и законен представител. При положение, че адресат на правните последици от акта са юридическите лица, редовността на съобщаването не може да се презюмира само от обстоятелството, че пратката е получена от физическо лице, което е техен управител /а в случая дори от трето лице, за което не се сочи какво качество има/, ако от документа за връчване не е ясно в какво качество е посочено и получило пратката. Ето защо съдът приема, че срокът за оспорване не може да се счита за започнал да тече от датата 09.02.2026 г. спрямо жалбоподателите, а жалбите следва да се разгледат като подадени в срок. Разгледани по същество, същите са основателни. Производството по чл. 36 ЗОСИ има за предмет предоставяне право на преминаване през чужди съседни земи в полза на собственик или ползвател на селскостопанска земя, която няма изход на обществен път. Следователно, материалноправните предпоставки за издаване на заповедта са кумулативни: лицето, в чиято полза се учредява преминаването, да е собственик или ползвател на селскостопанска земя; тази земя да няма изход на обществен път; преминаването да се осъществява през съседни земи; мястото на преминаване да е определено от комисия, назначена от компетентния кмет; да е избран вариант, причиняващ най-малка вреда на служещата земя; и да е определено обезщетение за вредите, които се причиняват от преминаването. В случая оспорената заповед е издадена от компетентен орган, актът е в писмена форма и съдържа разпоредителна част, в която са посочени имотите, през които се предоставя преминаване, лицата, в чиято полза се предоставя, както и размерът на определените обезщетения. Независимо от горното обаче съдът намира, че при издаването му са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, че фактическата обстановка не е изяснена в необходимата степен и че материалният закон не е приложен след пълна и конкретна преценка на всички релевантни обстоятелства. Така, на първо място основателно е възражението на жалбоподателите, че не са били уведомени за започване на административното производство. Производството по чл. 36 от ЗОСИ не е едностранно техническо производство, при което органът само констатира нуждата от достъп. То засяга пряко чужда собственост и може да доведе до създаване на трайно ограничение върху правото на собственост. Поради това участието на собственика на служещия имот не е формалност, а съществена гаранция за законосъобразност на административния акт. Именно този собственик е лицето, което може да посочи факти за начина на ползване на имота, за налични или планирани инвестиции, за съществуващи сервитути, за достъп през други имоти, за действителното увреждане от предложеното трасе и за размера на дължимото обезщетение. В случая собствениците на имотите, през които се предвижда преминаване, са били известни на административния орган още от самото начало на производството, тъй като имотите им са посочени в заявлението и в приложените скици. Въпреки това по преписката не се установява органът да е изпратил до тях уведомление за започване на производството, да им е предоставил препис от заявлението и скицата-предложение, да ги е поканил да присъстват при огледа или да дадат становище преди комисията да определи трасето и обезщетението. Представената по делото извадка от и-мейл кореспонденция между заинтересованите лица и жалбоподателите е ирелевантна и не може да санира горепосочения порок, доколкото задължение за уведомяване е вменено не на заинтересованите лица, а на административния орган, в случая – кмета на с. Богослов. Отделно, в така посочената кореспонденция жалбоподателите дават отрицателен отговор на отправеното до тях запитване, касателно учредяване на сервитут върху собствените им имоти, но липсват данни да са уведомени от компетентния административен орган, че процедура по чл. 36 от ЗОСИ е в ход. Законът възлага на органа задължение да осигури участие на заинтересованите лица в административното производство, а не да се позовава на това, че заявителят е водил разговори или кореспонденция със собственика на засегнатия имот. Нещо повече, при липса на официално уведомяване жалбоподателите не са могли да знаят в какъв обем е образувано производството, какво точно трасе се предлага, какви документи са приложени, какви фактически констатации ще прави комисията и по какъв начин ще бъде определяно обезщетението. Поради това съдът приема, че е налице съществено нарушение на правото им на участие и защита, което е достатъчно да обоснове незаконосъобразност на заповедта. Наред с това съдът намира, че административният орган не е изпълнил задължението си да изясни фактите от значение за случая. Фактическият състав на чл. 36 ЗОСИ предполага не само наличие на имот без удобен достъп до обществен път, но и установяване, че преминаването следва да се осъществи именно през определен съседен имот, по начин, който причинява най-малка вреда. Това изискване е особено важно, тъй като правото на преминаване по чл. 36 ЗОСИ представлява ограничение на правото на собственост и следва да се допуска само доколкото е необходимо и само в обем, който е пропорционален на нуждата от достъп. В случая, от протокола на комисията и от заповедта не се установява да е извършен реален сравнителен анализ на възможните варианти за преминаване. Не са посочени други обсъждани трасета, не са изложени мотиви защо те са отхвърлени, не е анализирано дали достъпът може да се осигури през имот с по-малка площ на засягане, през съществуващ път, през вече обособено трасе, през имот с по-ниска степен на засягане или по начин, който да съответства по-добре на бъдещото ползване на имотите на жалбоподателите. Не е достатъчно комисията да посочи, че избраното трасе е подходящо или че причинява най-малка вреда. Този извод трябва да бъде резултат от конкретна фактическа проверка и съпоставка, която да бъде видима от административната преписка и от мотивите на акта. Липсата на такъв анализ е съществена, защото съдът не може да провери дали административният орган действително е приложил критерия за най-малка вреда или само формално е възприел предложеното от заявителите трасе. Съдебният контрол за законосъобразност предполага мотивите на административния акт да разкриват фактическите и правните съображения на органа. Когато липсват данни какви варианти са разгледани, защо избраният вариант е предпочетен и как е отчетено отражението върху служещите имоти, не може да се приеме, че е спазена целта на чл. 36 ЗОСИ. Именно в тази насока е и трайният подход в съдебната практика, според който при учредяване на право на преминаване през чужд имот органът следва да обоснове необходимостта от конкретното трасе и да установи, че то е най-малко увреждащо за собственика на служещия имот, а не само да възпроизведе заключение на комисията без конкретни факти. За извършен сравнителен анализ, който да обоснове избраното трасе не може да се съди и от представената по делото скица-проект. Настоящият съдия-докладчик не изключва възможността именно избраното трасе да е такова, отговарящо на законовите изисквания за предоставяне право на преминаване по чл. 36 от ЗОСИ. Поради гореизложеното обаче и липса на сторен сравнителен анализ, който да обоснове, че именно предложеният вариант е найцелесъобразен, съдът намира, че процесната заповед е незаконосъобразна. Съдът намира за основателни и възраженията, свързани с неяснотата относно приложимия материалноправен режим. По делото са представени данни за одобрени подробни устройствени планове, скици и строителни книжа, свързани с имотите на жалбоподателите. Самата комисия е отчела съществуването на такива документи, но е приела, че земята била запазила вида си поради липса на осъществено мероприятие в законоустановения срок. Този извод обаче е твърде общ и не е подкрепен с достатъчен анализ на актуалния статут на всеки от засегнатите имоти към датата на издаване на заповедта. Не е ясно дали органът е проверил актуалното предназначение по кадастралната карта и кадастралните регистри, действието на одобрените ПУП-ове, действието на разрешенията за строеж / т.е. кога са започнали да текат посочените в тях 3-годишен, съотв. 5-годишен срок за реализиране на мероприятията/, наличието на презаверяване или отпадане на строителните книжа, както и дали съществуват други административни актове, които да имат значение за правния режим на имотите. Тези обстоятелства са пряко относими към въпроса дали е приложим режимът на чл. 36 ЗОСИ или следва да се приложат други правила, включително тези на устройственото законодателство относно преминаването през чужди поземлени имоти във връзка със застрояване и техническа инфраструктура. Неяснотата относно статута на служещите имоти се отразява и върху преценката за вредите. Ако имотите са част от урбанизирана територия или са предмет на одобрено инвестиционно намерение, вредата от прокарване на трасе през тях не може да се свежда единствено до стойността на засегнатата площ като земеделска земя. В този случай следва да се прецени дали преминаването би ограничило възможността за застрояване, дали препятства предвидено разположение на сгради, съоръжения, вътрешни алеи или техническа инфраструктура, дали създава конфликт със съществуващи сервитути и дали намалява икономическата полезност на имотите. Административният орган не е направил такъв анализ. Вместо това е възприел определено обезщетение, без да стане ясно дали оценката отчита всички тези обстоятелства и дали е съобразена с действителната, а не само с формалната площ на засягане. Съществен е и пропускът да се обсъдят твърденията за наличие на вече учредени сервитути и вещни тежести върху процесните имоти. Жалбоподателите сочат, че върху имотите има учредени права във връзка с енергийна инфраструктура, включително сервитут за изграждане и обслужване на съоръжения. Тези твърдения са относими както към допустимостта и фактическата възможност на избраното трасе, така и към размера на вредите. Ако предлаганото право на преминаване съвпада или се пресича със съществуваща сервитутна зона, органът следва да изясни дали това е технически и правно допустимо, дали няма да се създаде конфликт между различни вещни тежести, дали преминаването от трети лица няма да затрудни упражняването на вече учреден сервитут и дали няма да доведе до по-голямо ограничение на собствеността от необходимото. Липсата на такова обсъждане допълнително обосновава извода, че преписката не е изяснена в необходимата пълнота. Съдът отчита, че нуждата на заинтересованите лица от достъп до собствените им имоти е правно значима и подлежи на защита. Законът допуска учредяване на право на преминаване, когато са налице неговите предпоставки. Тази защита обаче не може да се реализира за сметка на правото на собственост на други лица без стриктно спазване на административната процедура, без участие на засегнатите собственици, без пълно изясняване на фактическата обстановка и без мотивирана преценка за наймалко увреждащия вариант. Балансът между интереса на заявителите да получат достъп и интереса на собствениците на служещите имоти да търпят възможно наймалко ограничение е именно целта на производството по чл. 36 ЗОСИ. Когато този баланс не е направен от административния орган по ясен и проверим начин, съдът не може да приеме, че издаденият акт е законосъобразен. Посочените нарушения са самостоятелни и съществени основания за отмяна на заповедта. Те не могат да бъдат преодолени в съдебната фаза чрез последващо обсъждане на доказателствата или чрез заместване на административната преценка с преценка на съда /та дори и посредством помощта на експерт в областта/. Законът възлага първоначалното определяне на трасето, проверката на възможните варианти, оценката на вредите и размера на обезщетението на административния орган и назначената от него комисия. Съдът упражнява контрол за законосъобразност и следи дали органът е спазил процедурата, дали е установил релевантните факти, дали е мотивирал изводите си и дали е приложил правилно материалния закон. При положение, че тези изисквания не са изпълнени, правилният резултат е отмяна на заповедта и връщане на преписката за ново произнасяне. Ето защо оспорената Заповед № */••••• г. на Кмета на с. •••• следва да бъде отменена, а административната преписка да бъде върната на органа за ново произнасяне по заявлението. При новото разглеждане административният орган следва да уведоми всички известни заинтересовани лица, включително собствениците на имотите, които биха били засегнати от евентуално право на преминаване, да им предостави възможност да се запознаят с преписката, да изложат възражения и да представят доказателства, да установи актуалния кадастрален, устройствен и вещно-правен статут на обслужваните и служещите имоти, да провери действието на одобрените ПУП-ове и строителните книжа, да съобрази наличните сервитути и други вещни тежести /ако има такива/, да изследва всички реално възможни варианти за достъп и да изложи конкретни мотиви защо избраният вариант причинява най-малка вреда. По разноските: С оглед изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, приложим по препращане от чл. 36, ал. 3 от ЗОСИ, ответника по жалбата следва да заплати сторените от жалбоподателя разноски, които са в размер на 1022,00 евро за заплатени адвокатски възнаграждения /по 511,00 евро от всеки от жалбоподателите/, както и 25,56 евро – за заплатена държавна такса. Воден от гореизложеното, съдът