Решение № 4854 от 20.9.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 12736/2021 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. С Решение № 20173623/18.08.2021 г., постановено по гр. д. № 58608/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 25 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от Застрахователно дружество „Е.“ АД срещу „П.Е.С.Т.“ ООД обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1./ сумата в размер на 3 171, 31 лева, включваща сумата от 2 991, 31 лева, представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 05100290/22.05.2014 г. към Открита застрахователна полица от 10.05.2014 г. по застраховка „Товари по време на превоз” в полза на „Б.Н.“ ЕООД за поправяне на щети, настъпили на 21.05.2014 г., по време на превоз на стоки, извършен от „П.Е.С.Т.“ ООД, и сумата от 180, 00 лева – такса за авариен комисар, ведно със законна лихва от 17.06.2019 г. до изплащане на вземането, 2./ сумата в размер на 965, 58 лева, представляваща мораторна лихва върху сумата от 3 171, 31 лева за периода 16.06.2016 г. – 16.06.2019 г., за които суми по ч. гр. д. № 34439/2019 г. по описа на СРС, 25 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът Застрахователно дружество „Е.“ АД е осъден да заплати в полза на ответника „П.Е.С.Т.“ ООД сумата в размер на 300, 00 лева – разноски в първоинстанционното производство за платен адвокатски хонорар. Срещу първоинстанционното решение, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, е депозирана въззивна жалба от ищеца Застрахователно дружество „Е.“ АД, чрез адвокат Т.Г.. Излагат се оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното съдебно решение. Конкретно се развиват доводи, че в нарушение на процесуалния закон и изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235 ГПК, решаващият съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. Поддържа се, че при фрагментарен и незадълбочен анализ на доказателствената съвкупност районният съд е достигнал до необоснован краен извод за недоказаност твърденията на ищеца за съществуване на валидно сключен договор за превоз между застрахованото при него лице и ответното дружество, както и относно осъществен от последното превоз на процесните стоки към момента на реализиране на ПТП в Република Румъния. Аргументира се, че именно с оглед настъпилото ПТП и невъзможността първоначалният превозвач /ответника „П.Е.С.Т.“ ООД/ да довърши възложения му превоз се наложило ищецът да ангажира друг превозвач – посоченото в поле № 23 от международната товарителница юридическо лице. В тази насока се оспорва извода на районната инстанция относно противоречие между отразеното в поле № 16 и поле № 23 от товарителницата. В подкрепа на тези съображения се твърди, че са и приетите по делото доказателства, изхождащи от неучастващото в производството трето лице – „С.Л.“ АД, застраховащ и организиращ превоза. Видно от последните било, че „С.Л.“ АД е възложил на „Ж.Б.“ АД, в качеството му на спедитор, да транспортира пратката, а той от своя страна е ангажирал „П.Е.С.Т.“ ООД да осъществи сухопътния транспорт. Счита за необоснован извода на първата инстанция и за неустановен по делото факта на притежавано от ответното дружество право на собственост върху участвалата в произшествието автомобилна композиция, състояща се от влекач № •••••••, теглещ полуремарке № •••••••. При тези аргументи и след съвкупен анализ на доказателствата въззивникът намира претенциите са за несъмнено установени по основание и размер и моли за отмяна на обжалваното решение и за уважаването им в цялост. В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника „П.Е.С.Т.“ ООД, чрез адвокат Д. Х.. Излагат се съображения за неоснователност на заявените с въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение и се моли за неговото потвърждаване. В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззивникът Застрахователно дружество „Е.“ АД, редовно призован, представлява се от адвокат Т.Г.. Процесуалният представител изразява становище за основателност на въззивната жалба и моли за нейното уважаване. Претендира разноски за двете съдебни инстанции съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК, който представя в съдебно заседание. В проведеното на 17.10.2022 г. открито съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата страна „П.Е.С.Т.“ ООД, редовно призована, представлява се от адвокат А.А.. Процесуалният представител заявява, че оспорва въззивната жалба и поддържа писмения отговор. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски по делото съобразно списък на разноските по чл. 80 ГПК, който представя в съдебно заседание. Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното: Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. По делото е приложено заповедно дело № 34439/2019 г. по описа на СРС, ГО, 25 състав, от което се установява, че на 17.06.2019 г. Застрахователно дружество „Е.“ АД е депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу „П.Е.С.Т.“ ООД за сумата от 3 171, 31 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение по щета № 05100290/22.05.2014 г. към Открита застрахователна полица от 10.05.2014 г. по застраховка „Товари по време на превоз” в полза на „Б.Н.“ ЕООД за поправяне на щети, настъпили на 21.05.2014 г., по време на превоз на стоки, извършен от „П.Е.С.Т.“ ООД, ведно със законната лихва от 17.06.2019 г. до изплащане на вземането, и за сумата от 965, 58 лева – мораторна лихва за периода 16.06.2016 г. – 16.06.2019 г., С разпореждане от 24.07.2019 г. по ч. гр. д. № 34439/2019 г. по описа СРС, ГО, 25 състав, заповедният съд е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски: 82, 74 лева – държавна такса. В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу постановената заповед за изпълнение, като е заявил, че не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение. Във възражението се е позовал на изтекла погасителна давност досежно заявените суми. В срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, в действащата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземането си по исков ред. По делото е приета като писмено доказателство Открита застрахователна полица № Q051 01979 от 10.05.2014 г., със срок на действие от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., въз основа на която се установява, че между „С.Л.“ ООД – в качеството на „ застраховащ“, и Застрахователно дружество „Е.“ АД – в качеството на „застраховател“, е сключен застрахователен договор по застраховка „Товари по време на превоз" в полза на трето лице – „застрахован“, а именно „Б.Н.“ ЕООД и „Б.Т.“ АД, с обект на застраховка „Трикотажни изделия, предмет на търговската дейност и превозвани на риск на застрахования и декларирани с апликация по образец на застрахователя“, вид транспорт – сухопътен, и дестинации – превоз от/до България – Европа. От представени по делото електронни писма от „С.Л.“ ООД до Застрахователно дружество „Е.“ АД, както и от Предложение за застраховка КАРГО, се установява, че в изпълнение на полицата на 15.05.2014 г. до застрахователя е подадена информация за конкретен превоз на трикотажни изделия, в която се съдържа посочване на фактура № 502/12.05.2014 г. /придружаваща товара/, броя на палетите /2 броя/ с тегло от 1 100 кг., на стойност 32 587, 23 евро, с посочен маршрут гр. Петрич, България – Carlisle, Великобритания, както и вида на превоза – с камион. Видно от приложената към предложението от 15.05.2014 г. фактура № 502/12.05.2014 г., в същата са посочени като продавач – „Б.Н.“ ЕООД, и като купувач – THE E.W. MILL Ltd. По делото е представена в заверен от ищеца препис Международна товарителница, изготвена на 13.05.2014 г., в гр. Петрич, Република България, видно от която в поле № 1 като изпращач е посочен – „Б.Н.“ ЕООД; в поле № 2 като получател – THE E.W. MILL Ltd.; в поле № 3 като място на доставка – Carlisle, •••••••SB, UK; в поле № 4 като товарен пункт – гр. Петрич, Република България, в поле № 7 брой колети – 2 палета, в поле № 8 вид опаковка – 68 кашона; в поле № 11 тежина бруто кг – 1 100; в поле № 13 указания на изпращача – „Стоката е върната на изпращача в резултат на ПТП в Румъния. Част от стоката е повредена с констатирани липси 21.05.2014 г.“; в поле № 16 като превозвач – положен печат за фирма PLS Trans Ltd., 8 Hubcha, str. 5, •••••••; поле № 17 последователни превозвачи не е попълнено; в поле № 23 подпис и печат на превозвач – положен печат за VIGAL – AB Ltd. По делото е представен Протокол серия СР № 6518291, изготвен от Служба „Пътна полиция“ – МВР, Република Румъния, видно от който на 18.05.2014 г. е настъпило следното произшествие: Ц. С., ЕГН ••••••••••, управлявайки автомобилна композиция, състояща се от влекач № •••••••, теглещ полуремарке № •••••••, по национално шосе DN56А – км 73+300, посока Д.Т.С., е напуснал лентата за движение, обръщайки се в канала за събиране на дъждовна вода. Вина за настъпилото ПТП има Ц. С., като са издадени 2 броя разрешителни за ремонт – C R 1921018 и CR 1921019. Протоколът е подписан от констатиращия нарушението и от лицето – нарушител Ц. С., чийто подпис не се оспорва по делото. От представеното по делото Разрешително за ремонт CR 1921019 се установява, че същото е издадено за превозно средство марка „МЕТАКО“, цвят сребрист, с рег. № •••••••, собственост на „П.Е.С.Т.“ ООД, във връзка с ПТП, настъпило на 18.05.2014 г. на национално шосе DN56А – км 73+300. По делото е представено искане за завеждане на претенция по застраховка „Товари по време на превоз“, подадена от „Б.Н.“ ООД, по повод на което при ищеца е заведена щета № 05100290/00/22.05.2014 г. По делото е приет като писмено доказателство Авариен протокол № 3797/28.05.2014 г., съставен от авариен комисар Р.Н.. Видно от същия контролът е осъществен на 21.05.2014 г. при разтоварване на стоката от превозното средство в складова база „Боила“ – кв. Горубляне. В протокола са отбелязани следните обстоятелства: стока – дрехи, част от групажна пратка; проверено количество – 68 бр. палети – в т. ч. колетите, доставени с повредена външна опаковка и частично повредено и липсващо съдържание; продавач/изпращач: В.К. LTD.; купувач: THE E.W. MILL Ltd.; превозвач: PLS TRANS LTD.; данни за транспорта: влекач № •••••••, ремарке № •••••••; опаковка: външна – картонени кашони, вътрешна – найлонови пликове. В графа „Резултат от проверката“ е посочено, че по първоначални данни на 18.05.2014 г. товарен автомобил с рег. № на влекач № ••••••• и ремарке № •••••••, превозващ 2 бр. палети с дрехи от различни артикули /68 бр. палети/1100 кг бруто/ претърпява ПТП в Румъния, в резултат на което стоката, предназначена за износ за Великобритания е с видими повреди по външна опаковка и съдържание, поради което е върната на производителя за преопаковане; на 21.05.2014 г. пред складова база „Боила“ в кв. Горубляне, гр. София, е предоставен за оглед и разтоварване ремарке № •••••••. След извършване на контрола чрез оглед на място, изброяване и заделяне на видимо здравата от повредената стока са установени липси и повреди на обща стойност 480, 79 евро. Причина за щетите е ПТП-то, настъпило в Република Румъния. Съгласно доклад – заключение по щета № 05100290 по застраховка „Карго – товари по време на превоз“ ищецът – застраховател е одобрил за плащане застрахователно обезщетение в размер на сумата 2 991, 31 лева и разноски в размер на сумата 180, 00 лева – в полза на „Българска С.К.“ ЕООД. От приетите по делото 2 броя платежни нареждания 18.06.2014 г. се установява, че горепосочените суми са изплатени, както следва: първата в полза на „Б.Н.“ ООД, а втората – в полза на „Българска С.К.“ ЕООД. С регресна покана рег. № 7200/1/19.08.2014 г. ищецът е поканил ответното дружество да заплати сумата в размер на 3 171, 31 лева по щета № 051-00290/22.05.2014 г. във връзка с щета при превоз на пратка с композиция •••••••/•••••••. Съгласно известие за доставяне поканата е получена от представител на ответника на 21.08.2014 г. Прието по делото като писмено доказателство е и Протестно писмо от 27.05.2014 г. от „Б.Н.“ ООД до „Д.“ ЕООД /спедиторска фирма/ и „П.Е.С.Т.“ ООД /превозвач, издал товарителницата/, във връзка с увреждане на пратка по товарителница от 13.05.2014 г., включваща 2 броя палети с тегло 1 100 кг. По делото са приети като доказателства, неоспорени от ответната страна, електронни писма, вкл. имейл кореспонденция от 21.05.2014 г. от имейл адрес: ••••••••••••••••, до имейл адрес: ••••••••••••••, ведно с приложени разрешителни за ремонт CR 1921018 и CR 1921019 и протокол за ПТП серия СР № 6518291. В производството пред СРС е изслушано заключението на вещо лице инж. И.П. по допуснатата съдебно-икономическа и оценителна експертиза. Съгласно експертното заключение действителната стойност на щетите на увредения по време на превоз товар /68 броя колети с дрехи/, настъпили вследствие на ПТП в Румъния, възлиза на 3 073, 61 лева, които разбити по пера са както следва: 938, 97 лева – пазарна стойност на настъпилите липси и повреди по превозвания товар към датата на ПТП; 1 994, 08 лева – разходи за труд и материали, необходими за провеждане на товара в добър търговски вид; 140, 56 лева – разходи за закупуване на нова опаковка; 180, 00 лева – заплатена такса за извършена услуга от авариен комисар. В производството пред СРС са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Р.Н. – авариен комисар, съставил процесния авариен протокол № 3797/28.05.2014 г. В показанията си свидетелят посочва, че по възлагане на ищцовото дружество е извършен оглед и оценка на щети на товар, находящ се в ремарке, което било позиционирано пред складова база „Боила“. Наличността в ремаркето била разтоварена и се пристъпило към преброяване и описване на щетите. Ремаркето било видимо ударено в задната част. При обявени 2 палета и 68 кашона се установили само кашони без палети и то разсипани и в лошо състояние. Опаковката на стоката била от картонени кашони, което е обичайната опаковка, а дрехите били в найлонови пликове, които херметически не са затворени. При съставяне на протокола били представен документи за ПТП в Република Румъния. Свидетелят потвърждава, че подписът, положен в аварийния протокол е негов, и поддържа написаното в него. Пред въззивната инстанция са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля Ц. В. В.. Свидетелят заявява, че се намира в служебни правоотношения с дружеството „С.Л.“ ООД, което осъществява спедиторска дейност. Във връзка с процесния превоз посочва, че има спомен, че е възложил транспорта на същия на дружеството „ДЖ.Б.“ ООД. Заявява, че във връзка с процесния превоз и настъпило ПТП в Република Румъния е осъществена имейл кореспонденцията, приложена по делото между „С.Л.“ ООД и „П.Е.С.Т.“ ООД, вкл. че последният му е изпратил протокол за ПТП в Република Румъния, разрешителни за ремонт и снимков материал. Има бегъл спомен за настъпилата щета и посещението от авариен комисар, установил конкретните липси и увреди по товара. При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, срещу подлежащ на инстанционен съдебен контрол акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна. Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При неговото постановяване не се установяват допуснати нарушения на императивни материалноправни или процесуалноправни норми. По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното: Предявени са за разглеждане обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Договорът за застраховане срещу рисковете по превоза, уреден в приложимия в настоящата хипотеза чл. 215 КЗ /отм./, представлява вид имуществено застраховане на вещи и има за цел да покрие вредите, нанесени на превозвания товар, независимо от причините за увреждането и наличието на вина на превозвача. Превозваният товар се застрахова по пазарната цена, която има в местоназначението – чл. 215, ал. 2 КЗ /отм./, и ако не е уговорено друго, застрахователният договор влиза в сила с предаването на товара за превоз – чл. 215, ал. 3 КЗ /отм./. Застраховката покрива вредите, причинени на товара, а не отговорността на превозвача. С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Основателността на предявения иск с правно основание чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/, е обусловена от кумулативното установяване на следните материални предпоставки: 1./ валидно сключен договор за имуществено застраховане на товар по време на превоз между ищеца и изпращача на увредената стока; 2./ в срока на застрахователното покритие на договора и по време на превоза на стоката (от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й), извършен от ответника – превозвач, да е настъпило събитие (пълна или частична загуба и/или повреда), което представлява покрит риск по застраховката; 3./ в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди (съобразно стойността на стоката на мястото и по времето, когато е била приета за превоз). Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане. По наведеното възражение за изтекла погасителна давност ищецът трябва да установи, че теченето на тази давност е било спирано или прекъсвано на някое от предвидените в закона основания. Въззивният съдебен състав намира за установено по делото реализирането на горепосочения фактически състав. Мотивите за това са следните: На етапа на въззивното производство между страните по делото не е спорно обстоятелството, че между „С.Л.“ ООД – като „застраховащ“, и Застрахователно дружество „Е.“ АД – като „застраховател“, е сключен застрахователен договор по застраховка „Товари по време на превоз" по Открита застрахователна полица № Q051 01979 от 10.05.2014 г., със срок на действие от 01.05.2014 г. до 30.04.2015 г., в полза на трето лице – „застрахован“, а именно „Б.Н.“ ЕООД, с обект на застраховка „Трикотажни изделия, предмет на търговската дейност и превозвани на риск на застрахования и декларирани с апликация по образец на застрахователя“, вид транспорт – сухопътен, и дестинации – превоз от/до България – Европа. Страните не спорят, а и от събраните доказателства се установява, че в изпълнение на полицата на 15.05.2014 г. до ищеца – застраховател е отправена апликация – Предложение за застраховка „Карго“, ведно с информация за конкретен превоз на трикотажни изделия, в която се съдържа посочване на фактура № 502/12.05.2014 г. /придружаваща товара/, брой на палетите /два броя/ с тегло от 1 100 кг. на стойност от 32 587, 23 евро, с посочен маршрут от гр. Петрич, България, до Carlisle, Великобритания, вид на превоза – камион. Видно от приложената към предложението от 15.05.2014 г. фактура № 502/12.05.2014 г., в същата са посочени като продавач – „Б.Н.“ ЕООД, и купувач – THE E.W. MILL Ltd. От събраните по делото писмени и гласни доказателства – международна товарителница, протокол за ПТП от 18.05.2014 г., издаден от длъжностни лица на Република Румъния, авариен протокол от 28.05.2014 г., съставен от авариен комисар към „Българска С.К.“ ЕООД, свидетелските показания на Р.Н. и Ц. В., се установява, че по време на действието на застрахователния договор е настъпил предвиден в него покрит риск – частично увреждане на товара по време на превоз – настъпило в Република Румъния ПТП с автомобилната композиция, осъществяваща превоза на застрахования товар. От приложените по делото материали по щета № 051 00290/22.05.2014 г., образувана при Застрахователно дружество „Е.“ АД, авариен протокол от 28.05.2014 г. и приетите платежни нареждания от 18.06.2014 г., се установява, че по застрахователния договор ищецът е платил на застрахованото лице застрахователно обезщетение в размер на сумата от 2 991, 31 лева, и на дружеството, извършило услуга като авариен комисар – сумата от 180, 00 лева. Спорен между страните пред въззивната инстанция е въпросът налице ли е сключен договор за международен превоз между застрахованото лице – „Б.Н.“ ЕООД, и ответника „П.Е.С.Т.“ ООД, с предмет доставката на застрахования товар, индивидуализиран в международна товарителница, изготвена на 13.05.2014 г., в гр. Петрич, Република България. Съгласно нормата на чл. 367 ТЗ „С договора за превоз превозвачът се задължава срещу възнаграждение да превози до определено място лице, багаж или товар“. В чл. 373, ал. 1 ТЗ е предвидена отговорност на превозвача за изгубването, погиването или повреждането на товара, както и изключения от нея. С оглед фактическите твърдения в исковата молба за възложен на ответника превоз на стоки от Република България до Кралство Великобритания, следва извод, че че твърденият договор за превоз попада в предметния обхват на Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Съгласно чл. 1 от цитираната конвенция тя се прилага за всеки договор за автомобилен превоз на стоки с превозни средства срещу заплащане, когато мястото на приемане на стоката за превоз и предвиденото място за доставянето така, както са посочени в договора, се намират в две различни държави, от които поне една е договаряща страна, каквато именно е настоящата хипотеза. Договорът за международен автомобилен превоз е двустранен, възмезден, консенсуален и неформален, поради което постигнатото между страните съгласие е необходимо и достатъчно, за да се счита същият за сключен. За установяване факта на неговото сключване са допустими всички доказателствени средства. По силата на чл. 17, § 1 от Конвенцията CMR превозвачът е отговорен за цялостната или частичната липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенцията CMR товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Безпротиворечиво е становището, възприето в практиката на ВКС /така напр. Решение № 27/28.06.2017 г. на ВКС по т. д. № 2430/2015 г., I т. о., ТК/, че товарителницата не е форма за действителност и няма конститутивно действие по отношение на превозното правоотношение. Товарителницата установява посочените в нея обстоятелства – страни, факта на приемане на товара, място и дата на приемане, място на получаване, вид, количество на товара, опаковка, както и правата и задълженията по договора за превоз. Товарителницата удостоверява сключване на договор за превоз на товари, съдържанието му и предаването на товара от товародателя на превозвача в съответното състояние. Тази доказателствена стойност обаче не е необорима – тези обстоятелства могат да се доказват и с други доказателствени средства. В разглеждания случай за установяване факта на сключен между застрахованото лице „Б.Н.“ ЕООД и ответника „П.Е.С.Т.“ ООД договор за превоз с предмет застрахования товар, състоящ се от 2 броя палети с трикотажни изделия с тегло от 1 100 кг. на стойност от 32 587, 23 евро, ищецът е ангажирал като писмено доказателство по делото международна товарителница от 13.05.2014 г. Видно от същата в поле № 1 от нея като изпращач е посочен – „Б.Н.“ ЕООД; в поле № 2 като получател – THE E.W. MILL Ltd.; в поле № 3 като място на доставка – Carlisle, •••••••, UK; в поле № 4 като товарен пункт – гр. Петрич, Република България, в поле № 7 брой колети – 2 палета, в поле № 8 вид опаковка – 68 кашона; в поле № 11 тежина бруто кг – 1 100; в поле № 13 указания на изпращача – „Стоката е върната на изпращача в резултат на ПТП в Румъния. Част от стоката е повредена с констатирани липси 21.05.2014 г.“; в поле № 16 като превозвач – положен квадратен печат за фирма PLS Trans Ltd., 8 Hubcha, str. 5, •••••••; поле № 17 последователни превозвачи не е попълнено; в поле № 23 подпис и печат на превозвач – положен печат за VIGAL – AB Ltd. Според настоящия въззивен състав представената товарителница, преценена съвкупно с останалия доказателствен материал по делото и в частност – протокол за ПТП, съставен от компетентните органи на Република Румъния, разрешения за ремонт, съставени от компетентните органи на Република Румъния, авариен протокол от 28.05.2014 г., събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Р.Н. и Ц. В., както и приложената по делото имейл кореспонденция между дружествата „С.Л.“ ООД и „П.Е.С.Т.“ ООД, неоспорена от ответната страна, установява по един несъмнен начин сключването на договор за международен превоз на стоки по смисъла на чл. 1, т. 1 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на товари между „Б.Н.“ ЕООД и „П.Е.С.Т.“ ООД. За да достигне до този извод, въззивният състав съобрази съдържанието на представената по делото международна товарителница и положения от ответника печат в поле № 16, наименувано „Превозвач“. Видно от съдържанието на товарителницата предмет на възложения превоз са 2 броя палети, 68 кашона, 1 100 кг., т. е. налице е идентичност между застрахования товар и посочения такъв в товарителницата. Същевременно представеният по делото и неоспорен от ответната страна авариен протокол от 28.05.2014 г., преценяван съвкупно със събраните пред настоящата инстанция гласни доказателствени средства чрез разпита на изготвилия протокола авариен комисар – свидетеля Р.Н., установява по категоричен начин съответствие между застрахования товар и находящия се такъв в притежаваното от ответното дружество ремарке № ••••••• при извършените от свидетеля оглед и оценка на щетите в резултат на ПТП в Република Румъния. Във връзка със съображенията досежно собствеността на посоченото превозно средство и съобразявайки процесуалното поведение на ответната страна, настоящият състав намира, че между страните по делото не е бил спорен в хода на първоинстанционното производство въпросът дали осъществилата превоза автомобилна композиция, състояща се от товарен автомобил с рег. № на влекач № ••••••• и ремарке № •••••••, е собственост на ответника „П.Е.С.Т.“ ООД. Независимо от изложеното в конкретния случай посоченото обстоятелство по еднозначен начин се установява от констатациите на официалните органи на Република Румъния, отразени в съставения протокол за ПТП от 18.05.2014 г. относно осъществилите се пред тях длъжностните лица факти, вкл. и идентифициране на заварените на местопроизшествието участници в ПТП. Следователно при анализ на посочените обстоятелства и доказателства следва извод, че застрахованият товар се е нахождал в собствено на ответника превозно средство, за което въз основа на официални документи, изхождащи от компетентните органи на Република Румъния, е установено, че е претърпяло ПТП на 18.05.2014 г. и във връзка с което свидетелят Р.Н. е извършил оглед на превозвания товар и оценка на щетите по него. От друга страна, в поле № 16 от представената по делото международна товарителница е положен печат именно на „П.Е.С.Т.“ ООД. Съгласно чл. 9, § 1 от Конвенция CMR, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на стоката от превозвача. Данните, вписани в товарителницата, се считат за достоверни до доказване на противното, като страната, която твърди, че същите са неверни или непълни следва да докаже това обстоятелство с всички допустими доказателствени средства /в този смисъл Решение № 60124/30.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 1201/2020 г., I ТО/. Съгласно чл. 5, § 1 от Конвенция CMR товарителницата се изготвя в три оригинални екземпляра, подписани от изпращача и от превозвача. Тези подписи могат да бъдат отпечатани или заменени с печатите на изпращача и превозвача, ако това се разрешава от законодателството на страната, в която се изготвя товарителницата. Съобразно предвиденото в чл. 5, § 1 от Конвенцията в поле № 16 от процесната товарителница е положен печат за превозвача, като по делото не се навеждат твърдения и не се представят доказателства относно неправомерно полагане на такъв. Както се посочи данните, вписани в товарителницата, се считат за достоверни до доказване на противното, като в доказателствена тежест на страната, която твърди, че те са неверни, е да установи твърденията си, т. е. тежестта е за ответника по делото. В случая последният не сочи допуснато процесуално нарушение във връзка с доклада по делото и разпределение на доказателствената тежест по този факт, нито прави искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция за установяване, че печатът в поле № 16 не е положен от ответника, поради което и въззивният съд не би могъл служебно да се занимае с този въпрос. Обективно констатираното и от настоящия съдебен състав противоречие между посоченото в поле № 16 и № 23 относно извършилото превоза лице по същество обосновава извод на съда за нередовност на товарителницата по смисъла на чл. 4, изр. 2 от Конвенцията, която обаче съгласно цитираната норма не е от естество да засегне нито съществуването, нито действието на договора за превоз. По изложените мотиви и с оглед процесуалното поведение на страните въззивният съд намира за установен по делото факта на полагането на печата в поле № 16 от ответника. Липсата на положен такъв от негова страна в поле № 23 от товарителницата и отразеното в поле № 13 от нея обстоятелство за настъпило ПТП в Република Румъния, преценявани с останалия доказателствен материал по делото, аргументират извод на съда за доказаност твърденията на ищеца за невъзможност довършване на превоза от първоначалния превозвач и възникналата необходимост от ангажиране на друг превозвач, отразен и впоследствие в поле № 23. Тези изводи се подкрепят и от приложената и неоспорена от ответника имейл кореспонденция между негов служител и такъв на дружеството „С.Л.“ ООД, чието съдържание се потвърждава от изслушаните пред въззивната инстанция гласни доказателствени средства. С оглед така изложеното въззивният съд намира за доказан по делото факта на сключен между застрахованото лице и ответника договор за международен превоз на застрахования товар, при и по време на чието осъществяване е настъпило ПТП в Република Румъния, довело до частично увреждане на превозваните стоки, констатирано по вид в аварийния протокол от 28.05.2014 г. Отговорността на превозвача за липси и повреди на превозваните товари има договорен характер, която изключва деликтната отговорност, тъй като липсата и повредите на товара не са деликт, а неосъществяване на целения от превоза резултат – товарът да се предаде на получателя в количеството и състоянието, в което е бил при приемането му за превоз. Договорната отговорност на превозвача е уредена чл. 17, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на товари /CMR/, според която превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. В ал. 2 на чл. 17 от Конвенцията са уредени хипотезите, при които превозвачът се освобождава от тази отговорност, а именно – когато липсата, повредата или забавата се дължат на грешки на правоимащия, на нареждане на последния, което не е резултат на грешка на превозвача, на присъщ недостатък на стоката или на обстоятелства, които превозвачът не е могъл да избегне, и последиците, които не е могъл да преодолее. Доказването на тези обстоятелства е в тежест на превозвача, респ. на ответника. В случая по делото е установена повреда на част от превозваната стока при настъпилото ПТП в Република Румъния, като в съставения от компетентните румънски органи протокол за ПТП е отразено, че вина за настъпилото ПТП има водача на автомобилната композиция, състояща се от влекач № ••••••• и ремарке № •••••••. Същевременно липсват доказателства повреда на товара да е съществувала при натоварване на стоката или да се дължи на някоя от причините, освобождащи превозвача от отговорност, посочени в чл. 17, т. 2 и т. 4 от Конвенцията. При това положение следва да се приеме, че отговорен за установените вреди е превозвачът на стоката, поради което с изплащане на застрахователно обезщетение на застрахования ищецът се е суброгирал в правата му срещу ответника до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне (чл. 213, ал. 1 КЗ (отм.). В тази насока въззивният съд намира за неоснователно възражението на ответника, че в случая се касае за наличие на изключен риск по смисъла на т. 3. Б. „з“ от ОУ към договора за имуществена застраховка „Застраховка на товари по време на превоз“, произтичаща от дефекти в опаковката на товара. По делото не са ангажирани никакви доказателства, от които да се установяват твърденията на ответника, че са били налице дефекти в опаковката на товара в момента на приемане на товара за превоз, във връзка с което обстоятелство последният носи доказателствена тежест, поради което и съдът ги приема за недоказани. Ответникът не доказва и твърденията си за наличие на която и да е хипотеза на чл. 17, ал. 2 от Конвенцията за освобождаването му от отговорност. Неоснователно е и възражението на ответната страна, че застрахованият късно е уведомил ищеца – такова уведомление застрахованият е направил своевременно с искането за завеждане на претенция на 22.05.2014 г., което съдържа достатъчно данни относно настъпване на събитието. Съгласно чл. 25 от Конвенцията в случай на повреда превозвачът заплаща обезценка, в размер изчислен според стойността на стоката, определена съгласно член 23, § 1, 2 и 4. Във всички случаи обезщетението не може да надвишава сумата, която би се получила при цялостна липса, когато цялата пратка е обезценена от повредата; сумата, която би се получила в случай на липса на обезценената част, когато само част от пратката е обезценена от повредата. Относима е стойността на обезвредата на мястото и по времето, когато стоката е била приета за превоз (чл. 23, § 1). Стойността на стоката се определя по борсовия курс или при липса на такъв – по текущата цена на пазара, или при липса на такава – по обичайната стойност на стоките от същия вид и качество (чл. 23, § 2), а освен това се връщат и превозната цена, митническите сборове и другите разходи по превоза на стоката в случай на цялостна липса и пропорционално, когато има частична повреда (чл. 23, § 4). В случая размерът на причинените вреди е установен от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните, което съдът кредитира като компетентно и обосновано и от което се установява, че действителната стойност на щетите възлиза на сумата от 2 991, 31 лева, а стойността на таксата за авариен комисар – на сумата от 180, 00 лева. Що се касае до доводите за погасяване на процесните вземания поради изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 32, ал. 1 от Конвенцията, въззивният съд ги намира за неоснователни. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в Решение № 47 от 30.07.2019 г. на ВКС по т. д. № 1502/2018 г., I т. о., ТК, която настоящият състав споделя, предвиденият в чл. 32, ал. 1, б. "а" от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /Конвенция CMR/ едногодишен срок на погасителната давност не намира приложение при предявен от суброгиралия се застраховател по договор за застраховане на товар срещу рисковете по превоза иск срещу превозвача или неговия застраховател. За регресните искове на суброгиралия се застраховател се прилага общата давност по чл. 110 и сл. от ЗЗД, която започва да тече от момента на изплащането на застрахователните обезщетения на правоимащите лица, тъй като основанието на тези искове не е застрахователното правоотношение, а възниква по силата на даденото от закона право на регрес с факта на изплащането на сумата от застрахователя. В разглеждания случай се установи, че застрахователното обезщетение е било изплатено на 18.06.2014 г., а исковата молба по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е постъпила в съда на 17.06.2019 г., т. е. ден преди изтичане на приложимата петгодишна погасителна давност. Поради изложеното предявеният главен иск е изцяло основателен и следва да се уважи. Относно искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. На ответника покана за плащане е била връчена на 21.08.2014 г., поради което и на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД е изпаднал в забава с получаването. Доколкото обаче това вземане подлежи на 3-годишна погасителна давност съгласно чл. 111 ЗЗД и с оглед датата на сезиране на районната инстанция – 17.06.2019 г., то към датата на неговото предявяване пред съд това вземане е изцяло погасено. При горните мотиви първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен главният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 213, ал. 1 КЗ /отм./, вр. чл. 17, т. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като се постанови друго решение, с което искът се уважи в цялост. В останалата част обжалваното решение следва да се потвърди. При този изход на делото първоинстанционното решение следва да се ревизира и в частта за разноските, като се отмени в частта, в която в полза на ответника е присъдена сумата над 70, 02 лева. В пола за на ищеца следва да се присъдите сумата в размер на 778, 14 лева – разноски в първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете, както и сумата в размер на 63, 43 лева – разноски в заповедното производство съобразно уважената част от исковете. Относно разноските във въззивното производство С оглед изхода на делото право на разноски пред въззивната инстанция имат и двете страни. Въззивникът претендира разноски за платена държавна такса и платен депозит за един свидетел, във връзка с което по делото са ангажирани доказателства за плащане. Съобразно уважената част от въззивната жалба в полза на въззивника следва да се присъди сумата в размер на 54, 71 лева. Въззиваемата страна претендира разноски за платен адвокатски хонорар, във връзка с което представя доказателства за плащане, поради което и съобразно отхвърлената част от жалбата в нейна ползва следва да се присъди сумата в размер на 70, 02 лева. Относно обжалваемостта на въззивното решение На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV A въззивен състав