Решение № 11211 от 9.6.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 42914/2025 г.

дело № 20251110142914 по описа за 2025 година Ищцата П. С. Р., ЕГН ••••••••••, адрес гр. Варна, ............., е предявила срещу "ТУРСКИ АВИОЛИНИИ-ТЮРК ХАВА ЙОЛЛАРЪ", регистрирано в ТП Истанбул с № ............, действащ чрез ТП "ТУРСКИ АВИОЛИНИИ-ТЮРК ХАВА ЙОЛЛАРЪ" с БУЛСТАТ 121546781 и адрес гр. София, ..............., иск за признаване за установено, че ответникът й дължи сумата 250,00 обезщетение на основание чл. 5, вр. чл. 7, ал. 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 за отмяна на полет № ТК1062 от Любляна до Истанбул, планиран по разписание на 06.02.2025 г. 9.20 ч., част от единна резервация № UUN4LQ със свързващ полет ТК1031 от Истанбул до София, ведно със законна лихва за период от 20.03.2025 г. до изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16407/25 г. на СРС, срещу която ответникът възразил. Твърди се в исковата молба валидно сключен договор с ответника за въздушен превоз и отмяна на полета по причина в рамките на компетентността на превозвача за отстраняването й, което ангажира отговорността му за заплащане на обезщетение. Конкретно се сочи, че ищцата закупила билет за полет ТК1062 по маршрут Любляна-Истанбул, част от единна резервация UUN4LQ със свързващ полет № ТК 1031 от Истанбул до София. Полетът от Любляна бил отменен, поради което ищцата не могла да се качи на полета до София. За отмяната не била своевременно предупредена, като липсват и извънредни обстоятелства, които да са попречили на осъществяването на полета, по смисъла на Регламент 261/2004 /ЕО/. Моли да се признае дължимостта на вземането й срещу ответника. Претендира разноските в заповедното и исковото производство. В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който оспорва иска. Не оспорва сключването на договор за въздушен превоз с ищцата за посочените полети, както и отмяна на полета от Любляна, за което ищцата не била предупредена, поради което изпуснала полета до София. Твърди, че отмяната на полета се дължи на извънредно обстоятелство, което изключва отговорността му – лоши метеорологични условия и решение на MADKOM, задължително за изпълнение, довело до отмяна на полета поради невъзможност за осъществяването му. Моли за отхвърляне на иска. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна: Предмет на делото е иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 7, пар.1, б.“а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, вр. чл. 65 ЗГВ. Няма спор, че Регламент 261/2004 г. е приложим в конкретния случай, доколкото летището на излитане и на кацане от свързващия полет са разположени на територията на държави-членки на ЕС, към които Договорът се прилага. Според чл. 5, пар.1, б.“в“ от Регламента, при отмяна на полет, пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7. В чл. 7, пар.1, буква "а" е предвидено право на обезщетение, възлизащо на 250 евро за всички полети до 1500 км. Ищецът носи доказателствената тежест да установи пълно и главно наличието на облигационно правоотношение с ответника, отмяна на полета и полетно разстояние. Съгласно чл. 5, §3, опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако пътникът е бил уведомен /при посочените условия/ или ако превозвачът може да докаже, че отмяната/закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки. Следователно, в тежест на превозвача е доказването на обстоятелствата, изключващи правото на обезщетение. Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че ищцата имала закупени билети за полет ТК1062 по маршрут Любляна-Истанбул и за свързващ полет № ТК 1031 от Истанбул до София, част от единна резервация UUN4LQ, че полетът от Любляна бил отменен, за което ищцата не била предупредена, поради която отмяна изпуснала полета до София, и че разстоянието между летищата е до 1500 км. Следователно по делото е установено възникнало между страните облигационно правоотношение по сключен договор за въздушен превоз на пътници, по силата на който за ответника – превозвач е възникнало задължение да осигури превоза на пътника за посочения полет. Установи се и обстоятелството, че полетът е отменен, което ангажира отговорността на превозвача да обезщети пътника. Спорът по делото се съсредоточава до въпроса налице ли са обстоятелства, освобождаващи ответника от отговорност предвид релевираното от него правоизключващо възражение за наличието на извънредни обстоятелства. Разпоредбата на чл. 5, § 3 от Регламент № 261/2004 предвижда изключване отговорността на превозвача при възникването на „извънредни обстоятелства“, като установява правилото, че опериращ въздушен превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако докаже извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети всички необходими мерки, т. е. обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач. Доколкото дерогира принципа, че пътниците имат право на обезщетение, нормата следва следва да се тълкува стриктно. В доказателствена тежест на ответника съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК е да докаже пълно и главно както наличието на извънредни обстоятелства, станали причина за закъснението на полета, така и че е взел всички необходими мерки за избягване на закъснения или отменени полети. Съображение 14 от преамбюла към Регламента указва кога опериращите въздушни превозвачи не носят отговорност за отменен, респ. закъснял полет, а това са случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки, като е направено и примерно изброяване на случаи, при които се счита, че са налице извънредни обстоятелства, освобождаващи превозвача от отговорност – политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на въздушния превозвач. Според съображение 15 от преамбюла към Регламента, „извънредни обстоятелства се смята, че съществуват, когато въздействието на решение за управление на въздушния трафик във връзка с определен самолет в определен ден води до голямо закъснение, закъснение, продължаващо до другия ден, или отмяна на един или повече полети с този самолет, въпреки че са взети необходимите мерки от съответния въздушен превозвач за избягване на закъснения или отменени полети“. Като извънредни обстоятелства по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да се квалифицират събития, които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън ефективния му контрол. Съобразно даденото задължително тълкуване от Съда на Европейските общности с решение от 19.11.2009 г. по съединени дела С-402/07 и С-423/07, когато закъснението се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са взети всички необходими мерки, тоест обстоятелства, които се намират извън ефективния контрол на въздушния превозвач, последният не дължи обезщетение по чл. 7 от Регламента. В Решение по Дело C-549/07 Friederike Wallentin-Hermann срещу Alitalia – Linee Aeree Italiane, се сочи, „че общностният законодател не е имал предвид, че тези събития (имайки предвид посочените в параграф 14 от Регламента) представляват сами по себе си извънредни обстоятелства, а единствено че могат да създадат такива обстоятелства. От това произтича, че всички обстоятелства, съпътстващи такива събития, не са непременно причини за освобождаване от задължението за обезщетяване и биха могли да се квалифицират като "извънредни" по смисъла на член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004, само ако се отнасят до събитие, което по подобие на изброените в четиринадесето съображение от този регламент не е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намира извън ефективния му контрол поради своето естество или произход /така и решение по дело С 294/10 Eglitis и Ratnieks/. След като не всички извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки. В този смисъл превозвачът следва да установи, че дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне извънредните обстоятелства, с които се сблъсква. Ответникът твърди, че такива обстоятелства в случая са лоши метеорологични условия на летището в Истанбул и решение на MADKOM, задължително за изпълнение, довело до отмяна на полета поради невъзможност за осъществяването му. За установяване на наличието на „извънредни обстоятелства“ ответникът е представил писмени доказателства, въз основа на които е изготвено заключение на съдебнотехническа експертиза (СТЕ), което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Според експертизата, авиационните оператори са длъжни да оценяват метеорологичните условия въз основа на официалните авиационни метеорологични съобщения (METAR, SPECI, TAF). Когато условията са под приложимите оперативни минимуми или създават съществен риск за безопасното извършване на полетни операции, полетът не следва да бъде изпълнен. Метеорологичните условия на летища Любляна отосно процесния полет са били благоприятни и не са били причина за невъзможност за изпълнение на полета от летището на заминаване. Относно летището в Истанбул – там действа координационен комитет – MADKOM, който се свиква при наличие или прогноза за неблагоприятни метеорологични условия, които могат да окажат съществено влияние върху безопасността, капацитета и ритмичността на летищните операции. Решенията от заседанията му представляват координирани мерки за управление на трафика при неблагоприятни условия. В случая от протокол от заседание проведено на 4.2.25 г. в 14.30 ч. се установява, че са разгледани метеорологичните условия за 5 и 6 февруари 2025 г. и са направени предложения за ограничаване на оперативния капацитет на летището с 5% за 5 и с 10% за 6 февруари, което е наложило редуциране на полетите. Т.е. още преди 6.2.25 г. е било въведено организирано и координирано ограничаване на летищния капацитет поради очакваната метеорологична обстановка. Същевременно протоколът не предвижда пълно преустановяване на летищните операции. Изборът на конкретните полети за отмяна, пренасочване или преразпределение остава в компетентността на авиокомпаниите. Т.е. протоколът не е акт за отмяна на конкретен полет. В случая фактическите данни за 6.2.25 г. потвърджават прогнозирания в протокола риск – динамична зимна обстановка, повтарящи се снеговалежи, понижена видимост, конвективна облачност, гръмотевични явления в по-късните часове. В ранните часове условията са били влошени, което е типичен фактор за нарушаване на ротациите и без формално затваряне на летището. В сутрешните часове летището продължило да работи, но не в спокоен режим, което продължило и следобяд, когато имало силен вятър, а вечерта - рязко влошаване. Всичко това обуславя забавяния и нарушаване на ротациите. В такава среда авиокомпаниите са принудени да вземат решения кои полети да бъдат забавени, пренасрочени или отменени. Те се основават на намаления летищет капацитет и невъзможността летището да поддържа нормалния си капацитет на работа. Според уточненията в съдебно заседание, за да се извърши процесният полет, въздухоплавателното средство е трябвало преди това да стигне до Любляна, което е било невъзможно във връзка с протокола на MADKOM и намаляване трафика на летището, за да се изпълни безопасно останалия поток. При така събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото не се установява наличието на извънредно обстоятелство, което да не е могло да бъде избегнато от превозвача. Въздушните превозвачи обичайно експлоатират самолетите си при условия, в т. ч. метеорологични, които са трудни, дори екстремни, съответно се сблъскват с различни метеорологични проблеми, които се проявяват при изпълнение на планираните полети. Метеорологичните условия могат да имат характер на извънредно обстоятелство тогава, когато са несъвместими с експлоатацията на съответния полет. Т.е. невинаги лошите метерологични условия имат характера на извънредни обстоятелства. В случая се установява, че летището в Истанбул не е било затворено, не е имало забрана за кацане и излитане на самолети, а ограничения в капацитета му, които е следвало да бъдат съобразени от авиопревозвачите. Препоръките за това са дадени на 4.2.25 г., при което превозвачите са имали време и възможност да предпрпиемат мерки, за да не допуснат съществена промяна в маршрутния си график. От тук идва и неизпълнението на следващото изискване за освобождаване от отговорност – ответникът да е предприел необходимите мерки за избягване на отмяната – да е потърсил друг полет, включително опериран от друг превозвач, позволяващ на пъника да стигне до крайната детинация, особено предвид факта, че предписанието от Мадком е дадено два дни преди датата на процесния полет, което е дало възможност на превозвачите да обезпечат изпълнението на задълженията си. В случая ответникът не доказа, че отмяната на полета е била неизбежна с оглед на всички разумни мерки, които биха могли да се предприемат. Субективната преценка на авиопревозвача за отмяна на процесния полет не е обоснована с никакви конкретни данни, които да сочат на извод за невъзможност за изпълнението му при положение, че летището в Истанбул е продължило да фукционира и е нямало забрана за кацане и излитане на самолети. Ответникът не доказа да е положил дължимата грижа за това пътниците да достигнат до крайната дестинация /включително с друг полет евентуално опериран от друг превовач/, особено предвид обстоятелството, че се касае до свързващ полет и в летището в Любляна не е имало невъзможност за осъществяване на полети. В заключение, в процесния случай не са налице предпоставките на чл. 5, пар.3, освобождаващи превозвача от отговорност. Заявеното правоизключващо възражение се явява неоснователно и отговорността на ответното дружество следва да бъде ангажирана чрез присъждане на претендираното обезщетение по чл. 7 от Регламент /ЕО/ 261/2004, в размера, определен в б.“а“, а именно 250 евро. Предявеният иск следва да бъде уважен изцяло ведно със законната лихва от подаване на заявлението. По разноските: Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на направените разноски по делото в цялост, в размер на 25 лв. за държавна такса. и на 400 лв. за адвокатско възнаграждение /платени видно от договор за правна защита/ - общо 217.30 евро. В заповедното производство дължими са платените 25 лв. за държавна такса и 400 лв. за адвокатско възнаграждение. Ответникът няма право на разноски. Така мотивиран, съдът