Решение № 26 от 2.2.2026 г. на Районен съд - Димитровград по дело № 1836/2024 г.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 вр. 415, ал.1 ГПК вр. чл.240, ал.1 и 2 вр. чл.79, ал.1 и чл.86 ЗЗД. ИЩЕЦЪТ – „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД София в образуваното заповедно производство по ч.гр.д. № 1266/2024 г. на РС-Димитровград ответникът подал възражение против заповедта за изпълнение. Между ищеца и ответника бил сключен Договор за потребителски кредит № 4053868563 на 14.05.2023 г. На ответника била предоставена сумата в общ размер на 1862,09 лева, от които 1229 лв. за избрана стока – конзола, 139 лева за конзолна игра, 479,34 лева предоставена сума в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуга – застраховка пакет 1 кредит, 14,75 лева – кредит за заплащане на допълнителна услуга – застраховка Банк пакет 1 уред. Общата дължима сума от потребителя била разсрочена на 48 погасителни вноски, от които 47 х 57,41 лева и последна изравнителна вноска – 57,70 лева, при първа вноска дължима на 15.06.2023 г. и последна вноска дължима на 15.05.2027 г. Длъжникът не е извършвал редовни плащания и е допуснал просрочие по 3 бр. поредни вноски в периода 15.12.2023 г. – 15.02.2024 г., поради което кредиторът изпратил уведомление за предсрочна изискуемост на договора, получено лично от длъжника на 18.06.2024 г. Моли след установяване на изложеното, съдът да постанови решение, с което за признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи изпълнение на парично задължение към ищеца за сумите: 1731,61 лева - главница, 201,98 лева - договорна възнаградителна лихва за периода от 15.12.2023 г. до 18.06.2024 г., 33,58 лева - обезщетение за забава за периода от 15.12.2023 г. до 11.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение. Претендира деловодни разноски. ОТВЕТНИКЪТ – К. П. К. от гр.Димитровград подава отговор. Намира иска за неоснователен и недоказан. Счита, че не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.1 ЗПК – липсвал погасителен план, договорът бил недействителен по арг. на чл.22 ЗПК, не било посочено кои компоненти са включени в ГПР, което било в противоречие с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Счита клаузите по чл.7 от договора – с включване на дължими по посочени пакети застрахователни премии за неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя, като се заобикаляла разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, не отговаряла на изискването за добросъвестност и водила до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Сключената застраховка противоречала на разпоредбите на чл.115, т.1 КЗ и чл.116, ал.1 КЗ. Сключването на застрахователния договор било необходимо и задължително условие за получаване на кредита.Договорът бил недействителен съгласно чл.22 ЗПК и потребителят дължал само чистата стойност на кредита без лихви и други разходи. Моли за отхвърляне на иска. Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, във връзка с становищата и исканията на страните, намери за установено следното: По заявление на ищеца от 25.07.2024 г. е образувано ч.гр.д. № 1266/24 г. по описа на съда и против ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК за сумите: 1731,61 лева главница, 201,98 лева – договорна/възнаградителна лихва от 15.12.23 г. до 18.06.2024 г., 33,58 ева – обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.07.2024 г. до изплащането й, както и 39,34 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение. За вземането е посочено, че произтича от извлечение от счетоводните книги на банката от 11.07.2024 г. по договор за потребителски кредит № 405386563/14.05.2023 г., с крайна дата 15.062027 г., обявен за предсрочно изискуем на 18.06.2024 г. В срока за възражение е постъпило такова по чл.414 ГПК от длъжника. Видно от представения договор за потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга № 4053868563 от 14.05.2023 г., на ответника е била предоставена сумата в общ размер на 1862,09 лева, от които 1229 лв. за избрана стока – игрова конзола, 139 лева за конзолна игра, 479,34 лева предоставена сума в кредит за заплащане на избрана от потребителя допълнителна услуга – застраховка пакет 1 кредит, 14,75 лева – кредит за заплащане на допълнителна услуга – застраховка Банк пакет 1 уред. Общата дължима сума от потребителя била разсрочена на 48 погасителни вноски, от които 47 х 57,41 лева и последна изравнителна вноска – 57,70 лева, при първа вноска дължима на 15.06.2023 г. и последна вноска дължима на 15.05.2027 г. Посочен е ГЛП – 20,75 %, ГПР – 22,74 лева, общо дължима сума от потребителя 2 755,97 лева. Посочено е при какви допускания е изчислен ГПР. В договора се съдържа погасителен план. Съгласно чл.11.1 в случай на просрочие при плащането на една или повече дължими месечни вноски, потребителят е длъжен да заплати и начислените лихви за периода на просрочието, както и евентуално съдебните и другите разходи при условията на чл.15. Съгласно чл.9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието, която към момента на сключване на договора е ОЛП плюс 10 пункта. В чл.15.1 от договора е посочено, че ако потребителят е допуснал просрочие в дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата на падежа, до датата на ефективно изплащане на сумата. Законната лихва се формира, както е посочено в чл.9. В чл. 7.2.2 е посочено, че когато потребителят е пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата представляваща дължима за конкретната застраховка сума, се превежда за сметка на потребителя по сметката на съответния застраховател. Представени са още СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, заявление-декларация за установяване на договорни отношения, фактура от 16.05.2023 г. на Техномаркет България ЕАД на стойност 1368 лева, декларация за получаване на стоката, застраховка за кредитополучатели – информационен документ, декларация информация по чл.324-327 от КЗ, сертификат за застрахователна програма защита на кредита, ОУ на застрахователната програма, ОУ за ползване на допълнителна медицинска услуга, удостоверение за получаване на стоката. До потребителя е било изпратено уведомление за предсрочна изискуемост – допуснато просрочие в изплащането на вноски с падежи 15.12.2023 г., 15.012024 г. и 15.02.2024 г., като на основание чл.60, ал.2 ЗКИ и чл.16, т.2 от Договора, се обявява цялото задължение по договора за кредит за изцяло и предсрочно изискуемо. Уведомлението е получено лично от ответника на 18.06.2024 г., съгласно известие за доставяне. За изясняване на делото от фактическа страна беше назначена съдебносчетоводна експертиза. По поставените от ищеца въпроси се посочва: Размера на платеното по процесния договор към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК:главница 130,48 лева, договорна лихва 156,60 лева, лихва за забава 4,17 лева. Размера на неизплатените вноски към момента на подаване на заявлението: 1731,61 лева – главница, 201,98 лева – договорна лихва, 33,60 лева лихва закъснение, всички посочени по периоди. Дружеството е изпълнило задълженията си по процесния договор, като на 15.06.2023 г. сумата от 1862 лева е преведена по банковата сметка, обслужваща кредита, скоето кредита е усвоен. На 19.06.2023 г. с 2 бр. платежни нараждания са преведени суми на «Кардиф – общо застраховане», като в общите суми са включени застраховки на портебителя К.. На 18.05.2023 г. с платежно нареждане банката е превела на Техномаркет България ЕАД сума в размер на 1667 лева, като основанието за плащане са посочени две фактури, в т.ч. и процесната. По поставените от ответника въпроси, са дадени следните отговори: В процесния договор ГПР е посочен 22,74 %. Проверено е неговото изчисление и се потвърждава неговия размер като сумата на главницата включва сумите за закупеване на стоките, както и за застраховките пакет 1 кредит и пакет 1 уред. Ако застрахователните премии се извадят от главницата и се сложат като разход по кредита ГПР ще бъде 48.042 %. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи. Безспорно се установява, че между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД като заемодател и ответника К. П. К. е сключен Договор за потребителски кредит за закупуване на стока и заплащане на услуга №4053868563 от 14.05.2023 г., който по своята характеристика правна характеристика и съдържание представлява договор за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон- ЗПК в релевантната за периода редакция. Приложими са и разпоредбите на 143 – 148 от Закона за защита на потребителите. По делото категорично се установи, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка, като кредитора е изпълнил задълженията си по договора за кредит – да предостави кредит, който се счита за усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по посочената смета, обслужваща кредита. Това е станало на 15.05.2023 г. с превод на сумата от 1862,08 лева, на 19.06.2023 г. са преведени сумите за сключените застраховки, а на 18.05.2023 г. е преведена сумата на търговеца, от което лицето закупува стоките. Поради това и потребителя К. е възникнало задължението на кредитополучателя да заплати на кредитора месечните погасителни вноски, указани в погасителния план, посочен в договора. Не се спори по делото, че на 18.06.2024г. ищецът е обявил предсрочната изискуемост на цялото задължение по договора, след като ответника не е платил три поредни месечни вноски. Няма спор, че до този момент К. е платил по процесния договор сумата от 291,25 лева. На последно място безспорно е установено, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е било депозирано в РС Димитровград на 25.07.2024г., т.е. след обявяване на предсрочната изискуемост на задълженията по договора. С оглед на това, към този момент всички неплатени от ответника суми вече са били изискуеми, като за настъпването на това обстоятелство той е бил надлежно уведомен. Спорно по делото е дължи ли и какви суми К. П. К. на „Ти Би Ай Банк“ЕАД, налице ли е нищожност на клаузи от сключения между страните договор за кредит, поради противоречието им на закона и добрите нрави. В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника, извършено плащане, респ. наличие на твърдените предпоставки за недължимост на сумата. Основните възражения на ответника в настоящото производство по предявения против него иск по чл. 422 ГПК се отнасят за това, че в процесния договор се съдържат клаузи които са неравноправни и противоречат на добрите нрави. В тази връзка се поддържа от страна на ответника, че нищожни са клаузите касаещи размера на ГПР, както и тези свързани със задължението за плащане на застрахователна премия в размер на 494,09 лева. Специалните основания за нищожност на договора за потребителски кредит са уредени в глава VI (чл. 20 - 23) от Закона за потребителския кредит, като според чл.24 са приложими и разпоредбите на чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите относно неравноправните клаузи. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12,ал.1, т.9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл.22 от ЗПК – недействителност на договора за потребителски кредит, като последиците са уредени в чл.23 от ЗПК- отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Въпросът дали клаузите на договора са общо или индивидуално определени е от значение за тяхната валидност, но само ако отговарят на условията по чл. 143 ЗЗП за неравноправност. След като клаузата е формулирана по ясен и разбираем начин, не е уговорена във вреда на потребителя, отговоря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и длъжника, е без значение дали е индивидуално уговорена или отнапред определена от търговеца. В настоящия случай, съдът счита, че не е налице нарушение на нормата на чл.11 ал.1 т.11 от ЗПК, която въвежда изискването договорът да съдържа информация за условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план с данни за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В процесния договор е уговорено кредита да се погасява при фиксиран лихвен процент за целия му срок, т.е. няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита, поради което и не се изисква предоставяне на информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Договорът съдържа погасителен план, в който са описани броя погасителни вноски /48/, тяхната периодичност /месечна/, размер /57,41 лева/, каква част от всяка вноска представлява главница и лихва, както и падеж /15-то число на месеца/. Същественото за настоящия случай е това, че застрахователната премия е включена в ГПР като част от главницата по кредита, но по съществото си главницата не представлява част от общия разход по кредита по смисъла на §1, т.1 ДР на ЗПК и чл.19, ар.1 ЗПК, а представлява величината, с която размерът на разходите се съпоставя, за да се изрази в процентно съотношение. Допълнителните услуги представляват разход по кредита и подлежат на включване в ГПР, независимо дали се заплащат пряко от потребителя или е уговорено тяхната стойност да се кредитира от търговеца. В случая реално е предоставена сумата от 1368 лева – за закупуване на посочените стоки. При този размер на кредита ГПР възлиза на 48,042 % - съгласно заключението на вещото лице, докато посоченият в договора ГПР е 22,74 %. Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР представлява невярна и следователно измамна информация относно общите разходи по кредита, поради което следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска практика. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на сумата, която следва да плати потребителя, е неравноправна и влече недействителност на договора в неговата цялост. Отделно от дотук изложеното, съдът счита, че в конкретния случай уговорените в процесния договор застрахователни премии е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите, но отделно от главницата като допълнителен разход – чл.19 ал.1 и 2 от ЗПК, поради следното: съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, тоест годишният процент на разходите включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи, които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в бъдеще. Застрахователната премия следва да бъде включена в годишният процент на разходите по кредита. Този извод следва и от обстоятелството, че в случая застрахователните премии, представляват част от месечната погасителна вноска по кредита. Приема се, че посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР, представлява невярна информация относно общите разходи по кредита. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може да подтикне потребителя да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като "заблуждаваща" търговска практика. Общото задължение на ответника е съответно на вписаните в погасителния план неразделна част от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и задължението за плащане на застрахователни премии от 494,09 лева. Плащането на застрахователните премии обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 22,74 % въпреки, че е включена в общия дълг и месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на изискването на чл.19 ал.1 от ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния ГПР в договора за кредит ищецът е нарушил изискванията на закона и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК. Тази разпоредба е императивна и урежда последиците от сключен недействителен договор за потребителски кредит, като следва да бъде съобразена и приложена от съда, независимо, че кредиторът не се е позовал на нея в заявлението. При установена в хода на исковото производство по чл.422 от ГПК недействителност на договор за потребителски кредит, съгласно чл.23 от ЗПК, предявеният иск следва да бъде уважен с установяване на дължимата чиста стойност на кредита. С оглед гореизложеното, съдът приема, че процесният договор е недействителен на основание чл.22, вр. с чл.10 ал.1 и чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, в случай че договорът потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Следователно, в настоящия случай, ответникът дължи на ищеца само непогасената главница по договора. Тази дължима главница е в размер на 1368 лева, тъй като с оглед съдържанието на представения договор за потребителски кредит не се установява на ответника да е отпуснат кредит в размер на 1862,09 лева. Разликата от 494,09 е начислените застрахователни премии, изплатени на трето лице. Тази сума обаче не е част от главницата - заетата сума, а е разход по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК. В тази връзка тя може да се претендира въз основа на договора за кредит, доколкото е начислена съгласно клаузи от същия, но не като главница, а като застрахователна премия, съгласно основанието, за което се дължи. От заключението на вещото лице се установява, че ответникът е заплатил сума в размер на 291,25 лева, от които главница 130,48 лева, лихва в размер на 156,60 лева и обезщетение за забавено изпълнение в размер на 4,17 лева. За да се определи дължимата главница, следва всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на задълженията по договора за кредит, да се вземат предвид в случая като погашения на дължимата главница, след като останалите задължения по договора не са дължими, поради недействителност на същия. Следователно ответникът дължи на ищеца сумата от 1368 лева, която е чиста сума по кредита след приспадане на направените плащания. Сумата за застрахователните премии от 494,09 лева е недължима от ответника, тъй като тя не съставлява част от отпуснатата главница по договора за кредит, а основанието на което се дължи остава недействително поради недействителността на договора за потребителски кредит. Предвид изложеното, съдът следва да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата 1 076,75 лева по договор за потребителски кредит от 14.05.2023г., като в останалата си част предявеният иск ще следва да бъде отхвърлен като неоснователен. На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищцовото дружество разноски, съразмерно с уважената част от иска в размер на 174,75 лева (при определено юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева) или 89,35 евро, както и разноски в заповедното производство в размер на 48,90 лева/ 25,00 евро. На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на ответника разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 224,96 лева/ 115,02 евро. Възнаграждението е в размерите на възнаграждението за адвокатска работа, съгласно Наредба № 1. Водим от горното, съдът