Решение № 530 от 7.5.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 2337/2023 г.

Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК. С решение № 260731/19.05.2023г, постановено по гр.д.№ 4114/2018г по описа на СГС, I Г.О., 5 с-в, по исковата претенция на И. Т. П. против К. Д. Ю., с правно основание чл.108 ЗС, е прието за установено по отношение на К. Д. Ю., ЕГН ••••••••••, че И. Т. П., ЕГН ••••••••••, е собственик на следния недвижим имот: апартамент № 11, находящ се в гр. •••, район „•••“, ул. „•••“ № • (бивша улица „•••“), ет.4 (трета площадка на стълбището), със застроена площ от 72, 50 кв.м., състоящ се от входно антре, вестибюл, две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер и балкон, при съседи: апартамент № 10, стълбище, апартамент № 12, ул. „•••“, ап. № 10, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 с площ от 13, 00 кв. м., при съседи: от две страни коридор, таванско помещение без номер на А. Д. У. и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м., при съседи: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на М. К., заедно с 1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също толкова ид.части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София, местност „Еврейски гробища“, с площ от 330, 50 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ V-2 и от две страни УПИ III- 4, който апартамент е с идентификатор 68134.202.19.1.11 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.06.2016 г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, находящ се на адрес: гр.•••, район “•••“, ул.“•••“ № •, ет.4, ап.11, при съседи: на същия етаж – 68134.202.19.1.12, 681134.202.19.1.10, под обекта: 681134.202.19.1.8, над обекта – няма и е осъдена К. Д. Ю., ЕГН ••••••••••, да предаде на И. Т. П., ЕГН ••••••••••, владението на гореописания недвижим имот. Отхвърлен е предявеният от И. Т. П., ЕГН ••••••••••, против К. Д. Ю., ЕГН ••••••••••, иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 22 800 лв., представляваща обезщетение за ползване без правно основание през периода 30.12.2014 г. – 28.02.2018 г. на процесния имот, ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане. Осъдена е К. Д. Ю. да заплати на И. Т. П., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 631.41 лв., съразмерно на уважената част от исковете. Решението е обжалвано от К. Д. Ю., представлявана от адв.Р.Ж. и адв.М.Ц. от САК, в частта му, с която е уважен предявеният иск по чл.108 ЗС срещу жалбоподателката, прието за установено, че И. Т. П. е собственик на процесния имот и е осъдена да предаде владението, с доводи, че е неправилно поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необсъждане на събраните по делото доказателства, липса на фактически и правни изводи. Сочи доводи, че по делото е установено, че е придобила имота въз основа на давностно владение от 22.01.2007г – 27.03.2018г., 10 години и има качеството на владелец, което обстоятелство е било признато от ищцата. Поддържа, че за времето след 22.01.2007г не е допускала ищцата, Д. М. и И. И. в имота. Позовава се на св.показания на Л. П., че е присъствала на случай, в който лице, сключило договор с Д. М. за наем на процесното жилище, не е било допуснато до него от владеещата го К. Ю., че св.Е. А. е посочила, че не е наела жилището, тъй като наемодателят е имал проблеми с претенции към него, а св. М. е заявил, че ответницата му пречи да влезе в жилището, че е имало и други опити през 2007 и 2018г, които не са довели до отстраняването й. Св.Т. е заявил, че е присъствал на неуспешен опит за въвод във владение през 2018г, при който ответницата не е била отстранена от имота, което кореспондира протокола на ЧСИ М.П.. Излага доводи, че е установено, че е владяла имота и го е придобила въз основа на давностно владение, че не е било оборено предположението на чл.69 ЗС, че държи вещта за себе си. Представените по делото съдебни решения са й непротивопоставими, тъй като не е страна в двете съдебни производства и не касаят искове за собственост, за да прекъснат давността. Относно представената молба с вх. № 17505/10.11.2014г по гр.д.№ 61319/2013г по описа на СРС сочи, че е представено след формиране на процесуалната преклузия за събиране на доказателствата по делото, и същата не е ново доказателство по смисъла и приемането му от СГС е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част като се отхвърли исковата претенция по чл.108 ЗС и се приеме, че ищцата не е собственик на имота. Ответната страна-И. Т. П. е оспорила въззивната жалба като неоснователна. Сочи, че първоинстанционният съд е възприел правилно фактите по делото, и е приел, че ответницата не е придобила имота въз основа на осъществено владение. Поддържа, че с подписаната от Ю. молба по гр.д.№ 61319/2014г по описа на СРС е заявила, че процесният имот винаги се е владял от семейството на сина й Е., а от нея единствено в качеството на ползвател. Относно възражението във въззивната жалба, че е настъпила преклузия за приемане на посоченото доказателство възразява с доводи, че не е била страна по гр.д.№ 61319/2014г по описа на СРС. Претендира да се остави без уважение въззивната жалба и да се потвърди обжалваното решение. Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Ищцата по делото- И. Т. П. е посочила в исковата молба, че е собственик на апартамент № 11, находящ се в гр. •••, район „•••“, ул. „•••“ № • (бивша улица „•••“), ет.4 (трета площадка на стълбището), със застроена площ от 72, 50 кв.м., състоящ се от входно антре, вестибюл, две стаи, кухня, баня с тоалетна, килер и балкон, при съседи: апартамент № 10, стълбище, апартамент № 12, ул. „•••“, ап. № 10, ведно с прилежащото му таванско помещение № 11 с площ от 13, 00 кв. м., при съседи: от две страни коридор, таванско помещение без номер на А. Д. У. и двор, и избено помещение № 11 с площ от 7.00 кв. м., при съседи: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на М. К., заедно с 1980/27815 ид.части от общите части на сградата и също толкова ид.части от правото на собственост върху поземления имот, в който е построена сградата, съставляващ УПИ IV- 3, кв.314 по плана на гр. София, местност „Еврейски гробища“, с площ от 330, 50 кв. м., при граници по скица: улица, УПИ V-2 и от две страни УПИ III- 4. Изложила е твърдения, че е придобила имота чрез дарение от своята майка И. К. И., обективирано в нот. акт № 93/30.12.2014г. по нот. дело № 80/2014г. на нотариус С. с район на действие – районът на СРС. Ответницата се снабдила с констативен нотариален акт № 185, том първи, рег. № 3932, дело № 159 от 2017г. за собственост на същия имот, придобит по давност. Оспорила е, че е владяла имота през 1979 г., когато по силата на протокол от 11.12.1979 на Софийския районен съд, 38 състав, по гр.д. № 15269/1979 г. имотът преминал в собственост и владение на нейните деца Е. Л. Ю. и Р. Л. Ю.. От този момент К. Д. Ю. престанала да владее имота и започнала да го държи за двете си деца. Впоследствие с нотариален акт за замяна на недвижим имот по нот.дело № 18321/1997 г. Р. Л. Ю. /със следбрачна фамилия Щ./ прехвърлила правото на собственост върху ½ ид.ч. от същия недвижим имот на Е. Л. Ю. и съпругата му А. Б. Ю. /с предходна фамилия А./. Е. и А. Ю., от своя страна, прехвърлили правото на собственост върху недвижимия имот на Д. Д. М. с нотариален акт № 2, том първи, дело № 2/2007г. на нотариус Н.. С нотариален акт № 10, том VIII, рег. № 13806 по н.д. № 1252/2011г. за покупко- продажба Д. М. прехвърлил правото на собственост върху недвижимия имот на И. К. И., която го дарила на ищцата на 30.12.2014 г. След прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот от Е. и А. Ю. на Д. М., А. Ю. (снаха на на ответницата) предявила иск по чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД, който бил отхвърлен с влязло в сила решение № 4075/03.08.2010г. по гр.д. № 4069/2008г. на СГС, I -2 състав. След влизане в сила на това решение А. Ю., Л. Ю. и А. Ю. (последните двама наследници по закон на Е. Ю. ) предявили искове с правно основание чл. 472, вр. чл. 474, ал. 4 ГПК (отм.) и евентуални искове по чл. 472, вр. чл. 475, ал. 1, изр. 1 ГПК ( отм. ), както и иск по чл. 124 ГПК за установяване на нищожност на нотариалното удостоверяване в нотариален акт № 2, том I, дело № 2/2007г. на нотариус Н., респ. нищожност на продажбата на недвижимия имот, сключена между Е. и А. Ю. от една страна и Д. М. от друга страна. С влязло в сила решение от 05.03.2015г. по гр.д. № 7330/2014, I -18 състав на Софийския градски съд предявените искове били отхвърлени. На всички открити съдебни заседания по процесните дела ответницата присъствала и през цялото време била наясно със споровете във връзка с имота. Към момента на завеждане на исковата молба К. Д. Ю. продължавала да държи без основание апартамента. Тя не била демонстрирала намерение за своене на имота пред Д. М., нито пред И. И., нито пред ищцата, нито пред лицата, на които прехвърлила правото на собственост върху имота и предала владението през 1979 г. Тъй като през периода от 30.12.2014 г. до 28.02.2018 г. К. Д. Ю. държала недвижимия имот без основание, като лишила ищцата от възможността да ползва имота, й дължала обезщетение в размер на 22 800 лв. Ищцата И. П. е претендирала да се признае за установено по отношение на ответницата-К. Д. Ю., че е собственик на имота и да се осъди да й предаде владението върху него, както и да бъде осъдена да й заплати обезщетение в размер на 22 800 лв. за лишаване от правото й да ползва имота през периода 30.12.2014 г. - 28.02.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 26.10.2018 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски. Ответницата К. Д. Ю. е оспорила исковете, с доводи, че са неоснователни. Възразила е, че искът за ревандикация бил недопустим, тъй като липсвала активна процесуална легитимация – с нот.акт за дарение от 30.12.2014г. праводателката на ищцата – И. К. И. – запазила за себе си пожизнено и безвъзмездно правото на ползване на имота, поради което за ищцата липсвал правен интерес да предяви иск за предаване владението на апартамента. Заявила е, че до 26.09.1979 г. била изключителен собственик на жилището, а след тази дата до 11.12.1979г. била съсобственик заедно със своите деца – Е. Ю. и Р. Ю.. След сключване на съдебна спогодба на 11.12.1979 г. по гр.д. № 15 269/1979 г. на СРС съсобственици на имота станали нейните деца. Същите следвало да уравнят дела й със сумата от 4061лв., която не й била заплатена. От 11.12.1979 г. ответницата продължила да владее имота като свой. Не била предавала владението върху него. Прехвърлителните сделки, извършени от други лица, не засягали владелческата й власт. През този период не били предявявани вещни искове срещу нея, прекъсващи давностното й владение. Промяна във фактическото господство на имота не била настъпила в нито един момент през посочения период. Всички опити на Д. М., И. И. и И. П. да бъде получен процесния имот чрез фактически или правни действия били отблъснати от ответницата. Не е участвала в съдебни производства по отношение на имота, поради което решенията по тях не я обвързвали. Оспорила е, че дължи обезщетение за лишаване от ползване на имота, тъй като ищцата не е собственик на същия, като същата няма и право, тъй като майката на ищцата има запазено право на ползване. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил исковата претенция на ищцата и е признал същата за собственик въз основа на договор за дарение и е осъдил ответницата да върне владението на същия. Приел е, че възражението за придобиване на имота въз основа на давностно владение е неоснователно. Отхвърлил е исковата претенция по чл.59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, като е приел, че такова не се дължи на ищцата, тъй като е учредила вещно право на ползване на своята майка И. К. И., по който иск решението е влязло в сила като необжалвано. Въз основа на представените по делото доказателства се установява от фактическа страна следното: От представения по делото констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот по прекратена имуществена общност № 84/28.04.1976 г., том VI, нот.дело № 1166/1976 г. се установява, че К. Ю. е била призната за собственик на процесния апартамент № 11, находящ се в гр.•••, ул.“•••“ № •, етаж трети, с площ от 72.50 кв.м., при съседи на апартамента: от югозапад – ул.“•••“, от северозапад - апартамент 10 на М. Н., от североизток – апартамент 10 и стълбището, от югоизток – апартамент 12 на М. Е. Б., ведно с таванско помощение № 11 от 18 кв.м., при съседи: от две страни коридор, А. Д. У. и двор, както и избено помещение №11 от 7 кв.м. при съседи: коридор, избена тоалетна, двор на общежитие и М. К., ведно с прилежащите 1980/27815 ид.части от общите части на дворното място и 1980/27815 ид.части от дворното място, съставляващо парцел трети за имот пл.№ 3 от кв. 314 по плана на гр. София. На 26.09.1979 г. К. Д. Д. е дарила на двете си деца (Е. Л. Ю. и Р. Л. Ю.) по ¼ ид.част от процесния апартамент, което се установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 99/26.09.1979 г., том ХХ, нот.дело № 3297/1979 г. на нотариус при СРС. Със съдебна спогодба от 11.12.1979 г. по гр.дело № 15269/1979 г. на СРС в производство по делба процесният апартамент е бил поставен в дял на непълнолетния Е. Л. Ю. и малолетната Р. Л. Ю. срещу поето задължение от тях да заплатят на К. Д. Д. приспадащия й се дял от имота в сроковете по чл.288, ал.4 от ГПК, а именно - сумата от 4061 лв., като падежът на първоначалната вноска е бил от настъпване на пълнолетието им поотделно за всеки от тях, без да се начислява лихва върху дължимата част. На 17.07.1997 г. с договор за замяна на недвижими имоти Р. Л. е прехвърлила своята ½ ид.част от процесния имот на брат си Е. Л. Ю. и на съпругата му А. Б. А. в замяна на друг недвижим имот в с.•••, който са й прехвърлили Е. Л. Ю. и съпругата му А. Б. А.. /нотариален акт за замяна № 23/17.07.1997 г., том LXLIV, нот.дело № 18321/1997г. на нотариус при СРС/ На 22.01.2007г. Е. Л. Ю. и А. Б. Ю. са продали на Д. Д. М. процесния апартамент срещу заплащане на сумата от 60 000 лв., като страните са посочили в нотариалния акт, че сумата е заплатена напълно и в брой преди подписването му./нотариален акт за продажба № 2/22.01.2007г., том първи, рег. № 137, нот.дело № 2/2007г. на нотариус Н. с район на действие – СРС/. На 25.11.2011 г. Д. Д. М. е продал на И. К. И. процесния апартамент срещу сумата от 86 000 лв., която е следвало да се плати при условия, посочени в нотариалния акт./ нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 10/25.11.2011 г., том VIII, рег.№ 13806, нот.дело № 1252/2011 г. на нотариус Н. с район на действие - СРС. На 30.12.2014 г. И. К. И. е дарила на дъщеря си И. Т. П. процесния апартамент, като е запазила пожизнено и безвъзмедно право на ползване на дарения имот./нотариален акт № 93/30.12.2014г., том първи, рег. № 8816, нот.дело № 80/2014 на помощник нотариус Г., нотариус по заместване на М. Д.-С. с район на действие - районът на СРС/. С молба вх. № 17505/10.11.2014 г. по гр.д. № 61319/2014 г. на СРС А. Б. Ю., Л. Е. Ю., А. Е. Ю. и К. Д. Ю. са инициирали производство по чл.523, ал.2 от ГПК срещу Д. Д. М. и И. К. И.. В молбата са заявили, че процесният имот винаги се е владял от молителите – от първите трима като собственици, а от К. Д. Ю. в качеството на ползвател и са поискали спиране на изпълнението по изп.дело № 30191/2014г. на ДСИ, и да им бъде предоставен едноседмичен срок да предявят иск, алтернативно, да се приеме, че вече е предявен иск пред надлежния съд по гр.д. № 7330/2014 г. на СГС, ГО 18 състав. С молба вх. № 8003796/12.02.2015 г. А. Б. Ю., Л. Е. Ю., А. Е. Ю. и К. Д. Ю. са оттеглили молбата за иницииране на производството и с определение от 13.02.2015 г. СРС е прекратил делото. На 15.12.2017 г. е съставен КНА, с който К. Д. Ю. е призната за собственик по давност на процесния апартамент с идентификатор 68134.202.19.11 с площ от 72.50 кв.м., ведно с таванско помещение № 11 и избено помещение № 11 /нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 185/15.12.2017г., том първи, рег. № 3932, нот.дело № 159/2017г. на нотариус К. с район на действие – районът на СРС/. Видно от протокол за въвод от 03.01.2018 г. на ЧСИ М. П. по изп.дело № 6485/2017г. по молба на взискател И. К. И. е направен опит за въвод в процесния апартамент № 11 със застроена площ от 72.50 кв.м., находящ се в жилищна сграда в гр.София, район „•••“, ул. „•••“ № •/ бивша „•••“/, на четвърти етаж, при граници и съседи: апартамент № 10, стълбище, апартамент № 12, ул.“•••“, ап. №10, заедно с таванско помещение № 11 с площ от 13 кв.м., при граници: от две страни коридор, таванско помещение без номер на А. Д. У. и двор, заедно с избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м., при граници: коридор, тоалетна, двор на общежитие и избено помещение без номер на М. К.. При въвода на място е установено, че в процесния апартамент се е намирала К. Ю., която е заявила, че живее в него от 1961 г. Домоуправителката Л. Д. П. е потвърдила, че К. Ю. владее имота. На основание чл.523, ал.2 от ГПК частният съдебен изпълнител е отложил въвода, като е предоставил възможност на К. Ю. да поиска от Софийски районен съд спиране на изпълнението в предвидения в чл. 523, ал.2 от ГПК тридневен срок. С определение от 10.04.2018 г. по гр.д. № 2992/2018г. СРС, ГО, 33 състав, е оставил без разглеждане молба от 05.01.2018г. на К. Д. Ю. за спиране на въвод във владение по изп.дело № 20178510406485 на ЧСИ М. П.. В мотивите на определението съдът се е позовал на т.1 от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК, като е приел, че тъй като молителката е заявила, че владее имота от 1961 г., няма правен интерес да се ползва от защитата по чл.524 от ГПК. Представена е справка от Агенция по вписванията, от която се установява, че на 18.07.2018 г. К. Ю. е сключила с Л. Е. Ю. договор за прехвърляне на недвижим имот /процесния/ срещу гледане и издръжка, като е запазила правото на ползване пожизнено и безвъзмедно. Видно от влязло в сила решение от 03.08.2010 г. по гр.д. № 4069/2008г. на СГС, I ГО, 2 състав, е, че е отхвърлен иск от А. Б. Ю. против Д. Д. М. за признаване за установено, че сключеният на 22.01.2007 г. с нотариален акт №2, том първи, дело № 2/2007г. на нотариус Н. при СРС договор, с който А. Б. Ю. и Е. Л. Ю. продават на Д. Д. М. апартамент № 11, находящ се в гр.•••, ул.“•••“ №16, ет.4, е нищожен, поради липса на съгласие, на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД. Видно от влязло в сила решение № 1977/08.03.2015 г. по гр.д. № 7330/2014 г. на СГС, ГО, I -18 състав, са отхвърлени искове от А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. против Д. Д. М. с правно основание чл.472, вр. чл.474, ал.4 от ГПК/отм/ и чл.472, вр. чл.475, ал.1, изр.1 от ГПК/отм./ за установяване нищожност на нотариално удостоверяване в нот.акт № 2/22.01.2007г., том първи, рег. № 137, дело № 2/22.01.2007г. на нотариус Б. Н.. Със същото решение е отхвърлен предявен от А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. срещу И. К. И. иск с правно основание чл.124 от ГПК за признаване за установено по отношение на И. К. И., че А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. са собственици на апартамент №11 в гр. •••, ул.“•••“ № •, ет.4, с площ от 72.50 кв.м., ведно с таванско помещение № 11 с площ от 13 кв.м. и избено помещение № 11 с площ от 7 кв.м., както и на 1980/27815 ид.части от общите части на сградатга и правото на собственост върху парцел IV-3, кв.314, с площ от 330.50 кв.м., местност „Еврейски гробища“. По делото са ангажирани гласни доказателства, като свидетелите А. и А., са дали показания, че преди 10 - 11 години, непосредствено след закупуването на имота от Д. М., в него е живеел единствено Е.. Свидетелите не са виждали в него да живее друго лице, не са виждали ответницата. Св. А. е търсела жилище, заедно с приятеля, си за наемане и ги свързали с Д./М./. Посетили процесния имот два пъти. В него бил само Е.. Когато посетили жилището първия път, Д. отключил вратата със свой ключ, а вътре видяла Е., който ги посрещнал с „Добре дошли“ и им казал, че Д. ще бъде техният хазяин. Жилището било в окаяно състояние, за ремонт. Д. имал някакви проблеми с него - били предявени претенции за жилището, поради което не го наели. Свидетелката се явявала по дела за това жилище. В съдебната зала била виждала само Е.. Свидетелят А. е дал показания, че преди 12-13 години знаел, че Д. закупил някакъв имот от А.. Тя търсела Д., за да изкара още доста пари от сделката. Св.А. имал връзка по това време с А., карал я с колата си до Владая, при „баба й“, „майка на мъжа й“, която живеела с децата във Владая. Мъжът на А. – Е. живеел сам в апартамента на Руски паметник. Свидетелят знаел от А., че Е. живее сам в апартамента. Свидетелят бил виждал К. Ю. на други дела за апартамента, по които се явявал. Свидетелят М. е дал показания, че живее на семейни начала с ищцата И. Т. П., че е закупил от Е. Ю. и А. Ю. процесния апартамент. През 2007 г., преди да закупи апартамента, ходил много пъти в него – виждал се с Е. Ю. в апартамента и отпред в градинката. Когато ходел в жилището, в него живеел само Е. Ю.. Жена му/А./ живеела при приятеля си. Майка му тогава не живеела там. По сигнал на К. през 2007 г. свидетелят разговарял с кварталния отговорник от полицията, после го извикали в 6 РПУ да представи оригиналния нотариален акт, за да направят експертиза. След това му казали да не ходи в жилището, докато тече проверката. А. Ю. пуснала искова молба срещу него и вече нямал достъп до апартамента, защото се водели дела. А. Ю. не се явявала на делата, но К. Ю. присъствала. Тя му пречела да влезе в имота. К. Ю. дала пари на А. да пусне искова молба срещу него, платила и на свидетели, за да кажат, че ползва жилището. През цялото време свидетелят възприемал имота като собственост на Е.. К. не я бил виждал в жилището. Видял я едва когато правели въвод във владение. През 2014 г. въвод не се осъществил, защото тогава се обадил внука й и тя дошла, дала телефона на адвокатката си и после нещата така си останали, защото адвокатката казала, че ще водят дела. Имало нов опит за въвод във владение, но не си спомня точно годината. Когато отишли със съдия-изпълнителя, се събрали всички комшии, застанали на входната врата, не ги пуснали да влязат. Свидетелят знаел, че по това време в апартамента живеели децата на Е., но не ги познавал. Когато ходел с Е. в апартамента през 2007г., преди да бъде прехвърлен, радиаторите били свалени. Е. гледал 6-7 кучета в апартамента и вътре не било приятно. Майка му тогава не живеела там. Свидетелят Т. е дал показания, че живее в кооперацията, където се намира процесният апартамент, от лятото на 1995 г. К. живеела в апартамента, но не била сама. Е. също живеел там. Свидетелят редовно я виждал по стълбите. Нямало период от време, в който апартаментът да е бил необитаем или в него да е живял само Е.. След като свидетелят се нанесъл в кооперацията, първите няколко години в него живеела и А.. Свидетелят често виждал К. през този период – идвала с чанти, излизала сутрин, поради което предполага, че живеела в апартамента. През 2018 г. свидетелят присъствал на опит за въвод в апартамента. Много хора се събрали пред вратата, звъняли, имало около пет човека, адвокатът на ищцата също бил там. Свидетелят се обадил на К. да дойде. Тя пристигнала от работа и отворила апартамента. По това време в жилището живеел и нейният внук - Л.. В последните години К. правела ремонти на апартамента – сменила прозорци, направила ремонт на кухненския бокс, почистване. Ремонтът бил извършен наскоро, не през последната година. Ремонтът бил постепенно извършен – първо били сменени прозорците един след друг, около за година, година и половина, в периода 2018 г. - 2020 г., свидетелят не си спомня точно. Ремонтът започнал след ремонта на покрива на кооперацията, което се случило преди три години. Свидетелят не е виждал други хора да влизат и да живеят в апартамента, освен К., синът й, бившата му жена и двете им деца. К. не била отстранена от апартамента през 2018 г., когато дошъл съдия-изпълнител. Свидетелят бил чувал, че след 2005 г., преди 2018 г., също имало опит за отстраняването й от имота. К. и понастоящем продължавала да живее в апартамента. Свидетелят е заявил, че не познава лице на име Д. М., нито И. К. И., нито И. Т. П.. К. имала и друг имот – вила в •••. От години не го била посещавала. Преди ходела там само в събота и неделя, за да си почива, но живеела в процесния апартамент в София. Свидетелката П. е дала показания, че през 1978 г. се е нанесла в кооперацията, в която е процесният апартамент и К. вече живеела там. Синът й и съпругата му понякога оставали за няколко дни сами в апартамента, но не и за дълги периоди от време. Имотът не бил оставал необитаем. Свидетелката не знаела за дела между Е. Ю. и неговите наследници. Участвала като свидетел по бракоразводното дело на Е.. Не била присъствала на дела по искове от А. и Е. срещу Д.. Свидетелката няма спомен К. да е присъствала на дела. Спомня си за опит за въвод в процесния имот - събрали се съседи, за да помогнат на К., защото тя била притеснена. Те удостоверили, че тя живее в апартамента през цялото време, откакто я познават, и подписали протокол, който съставил съдия - изпълнителят. Последните години К. извършила ремонт – сменила дограмите, ремонтирала банята. Свидетелката не била чувала в имота да са влизали крадци. Последните години К. живеела с внука си Л. Ю.. През 2006 г. – 2007 г. А. напуснала съпруга си. Свидетелката участвала в нотариално производство по обстоятелствена проверка за процесния имот. К. участвала с пари при ремонта на покрива на кооперацията и смяна на водопроводни щрангове, заплащала и таксите в кооперацията. Тя била касиер на етажната собственост през 2014 г. – 2015 г., а след нея през 2016 г. св.П. станала касиер. Свидетелката си спомня за случай, при който някаква жена се представила за наемател на процесния имот и поискала да бъде допусната в жилището. Това станало в периода между 23.01.2007 г. до м.май 2007 г., свидетелката не си спомня точната дата. Тогава П. се качвала заедно с К. по стълбите и на площадката чула, че някаква жена се представила за наемател, казала, че има договор с Е.. К. била шокирана. Казала й, че това не може да бъде, без нейно знание няма как да се случи. Свидетелката попитала К. дали има нужда от помощ. Жената си тръгнала, тъй като К. нямала намерение да я допусне, а и Е. отсъствал. Жилището било такова, че нямало как да бъде разделено и да поеме външни хора. Св.П. е заявила, че Д. М. не й бил познат, нито й било известно да е имал достъп до жилището, нито познавала И. И. или И. Т. П.. Те никога не били обитавали процесното жилище. Свидетелят П., съсед на К. Ю., е дал показания, че от 1952 г. живее в жилищната кооперация и познавал семейството й, с което живеела там. Не е имало периоди, в които други хора да са живели на адреса. Към момента на разпита на свидетеля К. живеела в апартамента с внука си. Жилището не било в добър вид, ремонтирано било няколко пъти. Кооперацията била стара, от 1933 г., били извършени много ремонти. К. не изоставала с плащанията, нямала задължения към етажната собственост. През последните години заплащала разходите по поддръжката на апартамента. Свидетелят не знае някой да е оспорвал собствеността й. Не му е известно да са водени дела срещу нея. Заявил е, че не познава Д. М., И. И. и И. П.. Знае за някакви разправии за апартамента, но но не помни годината. Не си спомня да е идвал съдия- изпълнител. Не знае да е имало дела между Д. М., А. Ю. и Е. Ю.. Синът на К. Ю. – Е. Ю. – починал. През един период от време в апартамента живеели синът на К. с жена си. Известно време К. живяла с тях. Не помни през кои години К. не е живяла с тях. Свидетелят не си спомня Е. да е живял сам в имота. К. Ю. заплащала през последните години разходите за входа. След като починал синът й, пак тя плащала разходите. След смъртта на сина си се установила в апартамента и живеела там с внука си. К. и семейството й имали вила в •••, която тя посещавала. От показанията на св.С. – съсед на ответницата, се установява, че от дете я познава, от 1967 - 1968 г. Тя живеела в процесния апартамент с мъжа си и децата си. Владеела през цялото време апартамента. Преди две години свидетелят бил домоуправител, а К. била касиерка. Правили ремонт на покрива, прекарали парно - тя била избрана за касиер. К. заплащала разноските за входа. След смъртта на съпруга й, останала да живее в апартамента с децата си, а след като се омъжила дъщеря й, останала със сина си и неговото семейство. Синът й починал през 2012 г. Преди година и половина имало дело в районния съд във връзка с претенции чрез ЧСИ. И към момента на разпита на свидетеля К. живеела с внука си Л. в процесния апартамент. Свидетелят не познава Д. М., не му е известно да е живял или пребивавал в апартамента, нито познава И. К. И. и И. Т. П.. От 1967 - 1969 г. до момента К. Ю. живеела непрекъснато в имота. Е. Ю. не бил живял сам със съпругата си там. Свидетелят не знае К. да е прехвърлила правото на собственост върху имота на децата си. С оглед на установената фактическа обстановка, въззиввният съд приема от правна страна следното: Предявена е искова претенция по чл.108 ЗС, съгласно която невладеещият собственик може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. Правото на собственост на ищцата се установява, че е придобито въз основа на договор за дарение от 3.12.2014г, отразен в НА № 93/30.12.2013г, I том, рег. № 8816, н.д. № 80/2014г на нотариус по заместване М.С., с район на действие СРС, сключен с И. К. И.. Праводателката на ищцата е придобила правото на собственост въз основа на договор за покупко-продажба на 25.11.2011 г., сключен с Д. Д. М./нотариален акт № 10/25.11.2011 г., том VIII, рег.№ 13806, нот.дело № 1252/2011 г. на нотариус Н. с район на действие - районът на СРС/, а Д. Д. М. е придобил имота на 22.01.2007 г. чрез покупко - продажба от Е. Л. Ю. и А. Б. Ю./нотариален акт за продажба № 2/22.01.2007г., том първи, рег. № 137, нот.дело № 2/2007г. на нотариус Н. с район на действие – районът на СРС/, който договор е бил предмет на искове за нищожност, отхвърлени с влезли в сила решения от 03.08.2010 г. по гр.д. № 4069/2008г. на СГС и решение № 1977/08.03.2015 г. по гр.д. № 7330/2014 г. на СГС, ГО, I - 18 състав/. Исковите претенции по проведените съдебни производства за недействителност на договорите на праводателите на ищцата са били отхвърлени като неоснователни, което установява надлежното придобиване на правото на собственост на същата от собственик на имота, независимо от доводите на ответницата, че същата не е обвързана от тях, тъй като не е била страна. Спорен въпрос пред въззивната инстанция е дали ответницата е придобила имота въз основа на давностно владение. Нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС в хипотезата на чл. 79, ал. 1 ЗС и допълнително добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл. 79, ал. 2 ЗС. Правната последица - придобиване на вещното право - е нормативно свързана само с тези юридически факти, без да е необходимо включването на други елементи във фактическия състав. /Виж Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012г., ОСГК./ Съгласно чл.68 ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. За придобиване право на собственост по давност върху недвижим имот от недобросъвестен владелец е необходимо осъществяване на владение в продължение на 10 години. Държател, според чл.68, ал.2 ЗС е лице, което упражнява фактическата власт върху вещ, която държи за другиго. Само владелецът може да придобие по давност, но не и държателят. Ответницата е представила констативен нотариален акт, на който се позовава, че установява правото на собственост, който е оспорен от ищцата и тъй като и тя установява право на собственост с нотариален акт, то ответницата следва да установи придобивното си основание, посоченото в НА. /Така ТР № 11/21.03.2013г по т.д.№ 11/2012г на ВКС, ОСГК./ Същата се е позовала на изтекла в нея полза придобивна давност върху процесния имот за периода 11.12.1979г до 15.12.2017г, с доводи, че владението е продължило и след датата на издаване на НА. Началната дата, от която ответницата твърди, че е установила владение върху имота е 11.12.1979г, когато със съдебна спогодба същият е бил поставен в дял на непълнолетния й син Е. Ю. и на нейната малолетна дъщеря Р. Ю. срещу уговорено тяхно задължение да й заплатят нейния дял от имота след настъпване на пълнолетието им за всеки от тях. По делото не са представени доказателства за заплащане на уговорената сума от 4061лв. от децата на ответницата на нея, но същите са извършили разпоредителни сделки с процесния имот като носители на собствеността върху него. По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т., П., С., съседи на имота, от които се установява, че тя е живяла в имота с децата си, а след като дъщеря й се е омъжила, със сина си и неговото семейство. Свидетелите А. и П. са дали показания, че ответницата е живяла за определен период от време и в с.•••, като същите не са установили неговата продължителност, както и не са го конкретизирали, заплащала е консумативи за имота, извършвала е ремонти в него установяват фактическа власт на ответницата върху имота, като следва да се изследва субективният елемент на същата. Действията по извършване на ремонти и подобряване на имота не са достатъчни, за да се обоснове извод за надлежно манифестирана трансформация на упражняваното държане във владение, а могат да се приемат и като действия на поддръжка, ненадхвърляща нуждите на обикновено ползване. / и то при съобразяване, че ищцата не е живяла сама в процесния имот, а с лица, които са имали титули за собственост на същия в определен период от време, преди прехвърлянето му от тях и които са я допуснали да живее в процесния имот с тях. /Така решение № 59 ОТ 09.09.2022 Г. ПО ГР. Д. № 3785/2021 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС. / Свидетелските показания на св. А., М. и Т., че ответницата е пречила на трети лица да влязат в имота, осуетила е въвод за владение и сключване на договор за наем, не е допускала никого в имота, следва да се преценяват в какво качества същата е упражнявала тези действия. Видно от представената по делото молба с № 17505/10.11.2014 г. по гр.д. № 61319/2014г. на СРС, е, че ответницата К. Ю. е заявила, че процесният имот винаги се е владял от А. Б. Ю., Л. Е. Ю. и А. Е. Ю. като собственици, а от нея самата в качеството на ползвател, като молбата е подписана лично от нея. Възраженията във въззивната жалба, че тази молба не е следвало да се приема като доказателство поради настъпила преклузия, тъй като е била представена след приключване на устните състезания и е била приета след отмяна на хода по същество, са неоснователни, тъй като ищцата И. П. не е била страна по гр.д.№ 61319/2014г на СРС, а нейната майка И. К. И., макар и представлявана от същия процесуален представител, който е упълномощен и от ищцата в настоящето дело- адв.Г.. Обстоятелството, че процесуалният представител е имал знание за тази молба с изявление за качеството на ответницата по друго дело, не следва да се тълкува като индиция за знанието и на ищцата по настоящето дело, която е самостоятелен правен субект и не може да се идентифицира с нейния пълномощник. Няма доказателства по делото, които да обуславят извод, че ищцата е можела в по-ранен момент да узнае за наличието на това доказателство и да го представи, поради което не следва да се приема, че е допуснато процесуално нарушение с приемането на това доказателство поради настъпила преклузия. Въз основа на тази декларация от ответницата се оборва презумпцията на чл. 69 ЗС, че ответницата е държала имота за себе си, тъй като се установява, че е признала собствеността на други лица, а именно посочените А. Ю., Л. Ю. и А. Ю.. Поради това установеното с представения констативен нотариален акт от ответницата Ю. за придобиване на правото на собственост върху процесния имот въз основа на давностно владение се явява недоказано. Въз основа на изложеното се установява, че ищцата И. Т. П. е собственик на имота, поради което исковата претенция по чл.108 ЗС следва да се уважи, като се признае за установено правото й на собственост и да се осъди ответницата да й предаде владението върху имота. Като е достигнал до същите правни изводи първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено на основание чл.271 ГПК. С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъдена К. Д. Ю., ЕГН •••••••••• да заплати на И. Т. П., ЕГН •••••••••• сумата от 1500лв. за разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция. Мотивиран от горното, съдът