Решение № 71 от 22.4.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 587/2024 г.

Производството е по реда на Глава 21 от НПК. С Присъда № 75/28.10.2024 г., постановена по НОХД № 543/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият П. М. П. е признат за ВИНОВЕН в това, че на 30.09.2022 г. на път „III - 805“ - О. път на гр. П., в качеството си на длъжностно лице - полицейски орган - „Младши автоконтрольор“ I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - •“, считано от 11.05.2022 г., съгласно заповед № 317з- 3389/27.04.2022 г. на Директора на ОД на МВР - •, осъществяващ контролна дейност по ЗДвП е приел дар от А. Ф. Ш. с ЕГН •••••••••• от гр. П. - сумата от 50 лева, която не му се следва, за да не извърши действие по служба - да не състави акт за установяване на административно нарушение по чл. 183, ал.7 от Закона за движение по пътищата: „Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от един месец и с глоба от 300 лв. водач, който навлиза след знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена временна забрана за движение“ на А. Ф. Ш. с ЕГН •••••••••• от гр. П. - като водач на моторно превозно средство, марка „Б••“, модел „•••••“ с •• № •••••••••, поради което и на основание чл.302, т.1, б.А“ вр. чл.301, ал.1 вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева, като е ПРИЗНАТ за НЕВИНЕН за това да е поискал дар в размер на 50 лева от А. Ф. Ш. и на основание чл.304 от НПК е ОПРАВДАН по повдигнатото му обвинение в тази му част. На основание чл.302, т.1, б."а" вр. чл.301, ал.1 вр. чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, съдът е лишил подс. П. П. от право да заема контролна държавна или обществена длъжност, както и от правото да упражнява контролно – охранителна дейност или длъжност в държавен орган, за срок от ЧЕТИРИ години. Със същата присъда на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. На основание чл.59, ал.2 вр. ал.1, т.1 от НК е приспаднато от срока на така наложеното наказание лишаване от свобода времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 30.09.2022 г. до 04.10.2022 г., като един ден „задържане” е зачетен за един ден лишаване от свобода. На основание чл.307а от НК първостепенният съд е отнел в полза на Държавата, след влизане на присъдата в сила 1 брой банкнота с номинал от 50 лева с № на банкнотата ••••••••. Произнесъл се е и по направените по делото разноски, възлагайки същите в тежест на подсъдимия. Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от адв. Й. Д., защитник на подс. П., в която без конкретна аргументация се твърди незаконосъобразност и необоснованост на същата, като се претендира отмяната й с постановяването на нова, с която да бъде признат за невинен подсъдимият изцяло по повдигнатото му обвинение. При алтернативност се предлага на въззивния съд, в случай, че открие допуснати от първата инстанция съществени процесуални нарушения да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В представените допълнителни „бележки“ към въззивната жалба от защитата са изложени подробни съображения, с които се мотивира недоволството от обжалваната присъда, като се аргументира възгледът относно неправилното интерпретиране от първоинстанционния съд на събраните по делото доказателства, както и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в осъществената от окръжния съд оценъчна дейност. Акцентира се, че, за да постанови осъдителната си присъда, окръжният съд се е предоверил на единствения пряк свидетел на инкриминираните събития - А. Ш., които защитата намира за противоречиви и „непоследващи“, за разлика от обясненията на подсъдимия, които характеризира като последователни, логични и непротиворечиви. Прокарва се тезата, че противно на приетото от първата инстанция, Ш. се явява пострадало от процесното престъпление лице и като такова има законен интерес да се докаже обвинителната теза, въз основа на което се претендира, че окръжният съд необосновано е отдал превес на неговите показания пред обясненията на подсъдимия, които били елиминирани, без излагане на убедителни мотиви за това. Изразено е и несъгласие с приобщаването по делото на част от доказателствените материали, в т.ч. процесната банкнота и снимката на същата, направена от мобилния телефон на свид. Ш., което защитата намира за несторено по реда на НПК, като се извежда несъгласие с възгледите на окръжния съд, основани на въпросните доказателствени материали. В обобщение се мотивира становището, че от събраните по делото доказателства не се установява с нужната степен на убедителност да е извършено от подсъдимия вмененото му във вина деяние, за което е бил осъден от първата инстанция. В заключение се твърди и явна несправедливост на постановената присъда, без да се извежда конкретна претенция за смекчаване санкционирането на подсъдимия. В хода на въззвните прения прокурорът от Апелативна прокуратура - Пловдив изразява становище, че подадената жалба е неоснователна, а постановената първоинстанционна присъда, като обоснована, законосъобразна и правилна, предлага да бъде потвърдена. Заявява, че окръжният съд е извършил обоснован, пълноценен и безпротиворечив доказателствен анализ, обсъждайки всички, събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, като допълва, че наведените в жалбата съображения вече са били поставени на обсъждане и пред първата инстанция, която е дала задълбочени и категорични отговори на същите. Подсъдимият П. се явява лично и със своите защитници – адв. Й. Д. и адв. Т. А., като поддържат подадената жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения, акцентирайки върху отделни фрагменти от същите. В допълнение се навеждат се и подробни съждения относно характера и естеството на служебните правомощия на П. по принцип и в процесния пътен участък, правната природа на административнонаказателната дейност по смисъла на ЗАНН, като се прокарва възгледът, че подсъдимият е могъл по своя преценка правомерно да не санкционира водача Ш.. Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства, прецени направените оплаквания, становищата на страните и служебно извърши проверка на законосъобразността, обосноваността и справедливостта на обжалвания съдебен акт в пределите и предмета на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намери за установено следното: Жалбата, която не е просрочена, подадена е и от лице, разполагащо с нужната процесуална легитимация да обжалва първостепенния съдебен акт, е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. Първоинстанционното производство, предмет на разглеждане по настоящото дело е било образувано пред Окръжен съд - Пловдив по внесен обвинителен акт на Окръжна прокуратура - Пловдив срещу подсъдимия П. М. П. и той е предаден на съд за извършено престъпление по чл.302, т.1 вр. чл.301, ал.1 от НК. Първоинстанционното съдебно производство е протекло по общия ред с разпит на свидетелите А. Ш., Й. М., И. Т., В. Ш., И. Г., В. К. и подсъдимия Ш., с изслушване и приемане заключенията на изготвените на досъдебното и съдебно производство видео-техническа експертиза на оптичен носител и съдебно-техническа експертиза на инкриминираната банкнота, с прочитане и приемане по реда на чл. 283 от НПК на събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства /протокол за оглед на местопроизшествие /л.39 от ДП/, ведно с фотоалбум към него /л.41-43 от СП/, протокол за оглед на доброволно предоставения от свид. Ш. мобилен телефон „А.“, модел „••••••••“ - /А./ с IMEI: ••••••••••••••, ведно с фотоалбум към него /л.77-79 от ДП/, протоколи за доброволно предаване /л.83, л.110 от ДП/, приемо-предавателен протокол /л.84 от ДП/, копие на талон на л. а. Б.•••••• с Д.•••••••••• /л.111 от ДП/, Акт за встъпване в длъжност от 11.05.22г. /л.114 от ДП/, Заповед №317з-3389/27.04.22г. /л.115 от ДП/, писмо от Директора на ОДМВР-•, с което изисква връщане на служебна карта и полицейски знак на служителя /л.132 от ДП/, приемо-предавателни протоколи /л.133 и л.134 от ДП/, писмо от Агенция „П.“ /л.136 от ДП/, кадрова справка и длъжностна характеристика на „Младши автоконтрольор“ I степен в група „Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - •“ /л.72-76 от ДП/, подробна кадрова справка на подс. П. /л.49-51 от СП/, ведомости и графици /л.55-62 от ДП/, Заповед № 317з- 3389/27.04.2022г. на Директора на ОД на МВР – • /л.115 от ДП/, информация за отчетената административнонаказателна дейност на полицай П. /в т.ч. АУАН, глоби по фиш и протоколи за ПТП/, вкл. към 30.09.22г. /л.159-164 от ДП/, справка за нарушител-водач относно свид.Ш. /л.151-153 от ДП/, справка КАТ за регистрация на МПС /л.90 от ДП/, справка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР /л.86-87 от ДП/, писмо от началника на сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-• /л.54 от СП/, справка от сектор „Миграция“ при ОДМВР-• относно • гражданин С. Ю. /л.55 от СП/, справка от сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-• относно съответния брой на съставените в ремонтирания пътен участък АУАН и фишове и указания във връзка с приложението на чл.183, ал.7 от ЗДвП /л.54 от СП/, Извадка от дневник за съставени АУАН, глоби по фиш, протоколи за ПТП на П. П. /л.159-164 от ДП/, писмо от Агенция „П.“, ОПУ-П. и Заповед №53-00- 1510/05.08.22г./л.168-170 от ДП/, характеристична справка /л.171 от ДП/, справка съдимост /л.173 от ДП/, справка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР /л.76-77 от СП/, справка от сектор „ПП“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР-• /л.79 от СП/, Заповед №8121з-450/12.04.22г. на Министъра на вътрешните работи /л.80 от СП/, с която са утвърдени Указания за работа на полицейските служители със системите за аудиозапис и видеонаблюдение, монтирани в служебните автомобили на „Пътна полиция“, Технически характеристики и правила за работа /л.80 гръб-84 от СП// и предявяване по надлежния ред на вещественото доказателство- процесната банкнота с номинал 50 лева по реда на чл. 284 от НПК, както и веществените доказателствени средства: записите от камерите за видеозаснемане в служебния автомобил, марка „К••“ с •• № •••••••• от инкриминираната дата, инкорпорирани върху DVD-R № 05-01-00-1427 /л.91 от ДП/, съдържащ 14 файла и DVD-R № 05-01-00-1426 /л.92 от ДП/, съдържащ 21 файла. Въз основа на събраните по делото доказателства, окръжният съд е възприел следната фактическа обстановка: Подсъдимият П. М. П. е роден на ••••••••г. в гр. П.. Живее в същия град. Той е българин, български гражданин е. Женен е. Има средно образование. Не е осъждан с ЕГН ••••••••••. Свидетелят А. Ш. живеел в гр. П. в кв. „П.“ и работел към дружеството „К.И.“ ООД, като към 30.09.2022 г. отговарял за строителен обект, който се намирал в района на магазин „Д.“, път „III-805“-О. път на гр. П., което налагало преминаване от кв.П. по О. шосе до гр.С. и обратно. От колелото на П. шосе до Г. шосе, път „III - 805“ - • път на гр. П. бил в ремонт, но движението на автомобили било възможно и в двете посоки. На основание Заповед №53-00-1510/05.08.2022 г. на Директора на Областно пътно управление била въведена временна организация на движението за изпълнение на обект “Превантивен ремонт на републикански път III-803 път 1-8 „П. –П.“ – Б. –С.“, участък от км 0+075 до км 6+000“ на основание чл.9, ал.3 от Закона за пътищата и чл.81, ал.1 от Наредба № 3/2010 г. за временна организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците. Съгласно въпросната заповед било наредено да се организира прекъсване на движението на МПС по посочения участък за провеждане на строително-монтажните работи. Контролът по тази заповед се осъществявал фактически от патрули на КАТ, като била въведена временна забрана за навлизане в пътния участък на превозни средства от двете посоки на движение. Функциите на патрулиращите екипи била да следят относно спазването на въпросната временна забрана за движение в пътния участък, като за нарушаване на същата при стриктно спазване на законовите повели следвало да се състави Акт за установяване на административно нарушение на основание чл.183, ал.7 от ЗДвП, който предвиждал лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец и глоба в размер на 300 лева. В немалко случаи патрулиращите полицаи налагали глоба с фиш за подобни нарушения, като се позовавали на неизпълнение на маркировка, пътни знаци и пр., на което съответствал по-нисък размер на финансовата санкция и не се налагало лишаване от правоуправление, макар тази щадяща водачите-нарушители възможност да представлявала известно заобикаляне на закона. Независимо, че забраната за недопускане на МПС-а в пътния участък била абсолютна, в същия район имало работещи обекти, които реално нямали осигурен обходен маршрут и трудово ангажираните в тези участъци трябвало по някакъв начин да достигнат работните си места. Ето защо по време на действащата забрана била въведена организация, според която се допускали работещи в участъка лица, като първоначално изискването било да представят разрешение от Областно пътно управление. Впоследствие с оглед улесняване на работещите там, патрулиращите полицаи оптимизирали фактически пропускателния режим като започнали да допускат и лица представящи други документи, удостоверяващи трудовите им функции в района на обекта-напр. трудови договори, а имало случаи, в които просто посочвали местоработата си. На 30.09.2022 г. от 09.00 до 21.00 часа свид. И. Г. и подс. П. П., младши автоконтрольори към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - • изпълнявали служебните си задължения с полицейски автомобил марка „К••“ с •• № ••••••••, като били ситуирани в посочения пътен участък, където се извършвали ремонтните дейности, поставяне на асфалтова настилка. Поради тази причина пътен участък III-803 път 1-8 „П. –П.“- Б. – С.“, участък от км 0+075 до км 6+000“ бил затворен за движение в двете посоки. Задълженията на свид. Г. и подс. П. включвали и санкционирането на водачите на МПС, които нарушавали временната забрана за преминаването през въпросния пътен участък. На мястото бил поставен забранителен знак и за двете посоки на движение, обозначаващ забрана за преминаването на МПС. На 30.09.2022 г., около 15 часа свид. Ш. с управлявания от него личен автомобил марка „Б••“, с •• № •••••••••, пътувал от гр. С. в посока магазин „Д.“, път „III - 805“-О. път на гр. П., като с него пътували и двама • граждани, единият от които бил С. Ю.. Те не владеели български език и комуникирали със свид. Ш. на •. Навлезли с автомобила, с който пътували, в ремонтирания участък от пътя, като на около 100-тина метра в ляво на пътя забелязали полицейския автомобил „•“ с •• № ••••••••, с който работели свид. Г. и подс. П.. Последният, който бил непознат за свид. Ш., му посочил с ръка да спре. Свид. Ш. спрял вдясно от пътя, което било срещуположно на намиращата се вляво полицейска кола. Към онзи момент водачът не забелязал друг полицейски служител, освен подс. П., който го спрял. Последният бил с полицейска униформа и светлоотразителна жилетка. След като водачът Ш. спрял, подсъдимият отишъл при него го попитал, дали не е видял някакъв знак. Свид. Ш. отговорил, че не е видял въпросния знак и че в този участък минавал от няколко дни, защото малко по-надолу имал работа в строителен обект. Полицейският служител му поискал разрешително, като свид. Ш. го попитал от кого трябва да вземе разрешително, за да преминава, а полицейският служител му отговорил, че трябвало да се вземе от техническия ръководител на строителството на пътя, който се асфалтира. П. поискал документите на свид. Ш. и той му дал свидетелство за управление на МПС, талон на автомобила и акт за установяване на административно нарушение, с който му бил взет временно контролният талон. П. взел документите от свидетеля и указал на водача да изчака в превозното си средство, след което се отдалечил, отивайки до полицейския автомобил. През времето, докато свид. Ш. и спътниците му изчаквали в автомобила, през ремонтирания участък от пътя преминавали и други МПС, които не били спирани за проверка. Ш. изчакал известно време полицейския служител да се върне, като преди това вторият приключил разговор с водача на друг спрян автомобил. След завръщането на подсъдимия до автомобила на свидетеля, П. казал на водача Ш. да слезе, което било изпълнено от последния и двамата се отдалечили няколко метра, вървейки в участъка зад превозното средство, след което спрели. Междувременно провели разговор за евентуалната глоба, предвидена за извършеното от Ш. нарушение, като тогава последният видял баджа на полицейския служител и разбрал, че името му е П.. По време на разговора подсъдимият заявил на Ш., че глобата за извършеното нарушение, осъществено с навлизането в забранения пътен участък, е в размер на 300 лева и било предвидено също лишаване от правоуправление за един месец. Първоначално Ш. заявил, че ще си понесе наказанието, като тогава П. му заявил, че имало и друг вариант и че можело да се измисли и нещо друго. Ш. се съгласил и го попитал какво трябва да направи. Подсъдимият му указал да закара другите пътници в автомобила до находящия се наблизо строителен обект, към който отивали и да се върне сам, като му заявил, че ще оправят нещата, „да не става така, че да пишат“. Свидетелят Ш. се качил в автомобила си и потеглил, като обяснил на двамата си спътници защо го е спрял полицейския служител и че трябва да ги остави и да се върне, като междувременно П. задържал документите на Ш.. След като оставил • граждани, свид. Ш. се върнал с автомобила си и спрял точно срещу полицейския автомобил на около два метра от него, като двете превозни средства били с предниците си една срещу друга. В този момент подс. П. бил на пътя и провеждал разговор, след приключването на който приближил автомобила на свид. Ш., като му посочил да го премести зад полицейския, но след друго спряло МПС /бус на „П.“/. Свид. Ш. преместил и спрял автомобила си на указаното място и изчакал вътре. Скоро след това подс. П. отишъл към автомобила на свид. Ш. и застанал до шофьорската врата, която била със свалено стъкло. П. посочил с лявата си ръка разперени пет пръста, като в дясната държал документите на Ш., което действие на полицейския служител водачът възприел като искане на сумата от 50 лева. Подсъдимият направил и друг жест, който свидетелят изтълкувал като указване да постави дарът в нещо. Междувременно, няколко минути преди Ш. да даде банкнотата от 50 лева сериен номер •••••••••• на подсъдимия, първият я снимал с телефона си поставена върху крака му, както е седнал на шофьорската седалка. По това време свидетелят още не знаел, дали П. ще му поиска петдесет лева, но понеже имал само тази банкнота и една банкнота от двадесет лева, снимал банкнотата от петдесет лева с телефона си „А•••••••“ с IMEI: ••••••••••••••. В крайна сметка, тълкувайки жестовете на подсъдимия в посочения по- горе смисъл, свид. Ш. поставил в бележка за закупен бетон въпросната банкнота от петдесет лева, така че да не се вижда. Сгънал бележката на две заедно с банкнотата в нея и я подал на П.. Последният взел бележката, разтворил я, видял какво има вътре, прибрал банкнотата от петдесет лева и върнал бележката и документите на Ш.. След това полицейският служител започнал да се държи приятелски със свидетеля, като му заявил, че вече няма проблеми и може да преминава всеки ден през въпросния участък от пътя. След като си тръгнал, свид. Ш. потърсил в интернет телефон за подаване на сигнал до МВР за корупционни действия на полицейски служители. Намерил такъв телефонен номер и се свързал със служител на дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР, откъдето още същия ден за сигнала на свидетеля за случилото се бил сезиран по компетентност секторът на Дирекция „Вътрешна сигурност“ в гр. П.. Информация постъпила и в ОД на МВР - •. Според първоначалните данни, на 30.09.2022 г. по-рано през деня около 15, 00 часа, на О. път на гр. П., в близост до магазин „Д.“, Ш. бил спрян за проверка от служител на „Пътна полиция“ при ОД на МВР - •, като служителят на екипа бил със служебен автомобил, марка „К••“, с •• №••••••••. Според съдържащата се в сигнала информация, служителят, извършил проверката, бил поискал подкуп в размер на 50 лева, за да не бъде глобен Ш. с оглед на това, че е извършил нарушение по ЗДВП. В сигнала си свид. Ш. е заявил, че преди да даде банкнота от 50 лева, предварително я бил снимал, като посочил и номера на банкнотата - ••••••••, но не казал името на полицейския служител, а дал само описание на същия. След получаването на сигнала, служителите на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР в сектора на Дирекцията в гр. П. – свид. И. Т. и свид. В. Ш. отишли до сградата на Областна дирекция на МВР -•, откъдето заедно със заместник директора на ОД на МВР - • към онзи момент-свид. В. К., тръгнали с автомобил към актуалното местонахождението на служебния автомобил марка „К••“ с •• № •••••••••. С друг автомобил към същото местоназначение се придвижил и началникът на сектор „Пътна полиция“- свид. Й. М., който бил информиран от свид. К. за сигнала. Свидетелите Т., Ш., заместник директора на ОД на МВР гр. •-свид. К. и началникът на сектор „Пътна полиция“-свид. М. намерили полицейския екип, който се движил със служебен автомобил марка „К••“ с ••• № •••••••• в кв. „К.“ на гр. П., спрял зад магазин за хранителни стоки на ул. „Л.“ № •. Установили, че екипът от сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. • се състоял от двама полицаи. Единият полицай бил подс. П. П., а другият бил свид. И. Г.. Свидетелите Т., Ш., К. и М. отишли до двамата служители, които били в близост до автомобила. Легитимирали се и заявили, че ще им бъде извършена проверка. П. и Г. не възразили, при което били помолени да извадят на предния капак на служебния автомобил всичките си парични наличности. П. извадил от джоб на панталона си някаква сума пари. След като бил попитан дали това са всичките му наличности към момента, подсъдимият, който бил с полицейска униформа и светлоотразителен елек, бръкнал под елека си в горната му част и извадил /от джоб на дрехата си, която била под елека/ калъфа, в който се намирала служебната му карта, полицейска значка и сума пари в различни купюри, като имало една единствена банкнота от 50 лева-въпросната банкнотата с номер-••••••••. Подсъдимият извадил калъфа и го оставил заедно с парите на предния капак на служебния автомобил, като свидетелят Ш. запазил местопроизшествието до пристигането на дежурен следовател и екип за оглед. А впоследствие след извършен оглед на местопроизшествие била приобщена процесната банкнота от 50 лева с номер- ••••••••. При проведеното разследване били приобщени записите от камерите за видеозаснемане в служебния автомобил, марка „К••“ с •• № •••••••• от инкриминираната дата-DVD-R № 05-01-00-1427 /л.91 от ДП/, съдържащ 14 файла и DVD-R № 05-01-00-1426 /л.92 от ДП/, съдържащ 21 файла, на които е извършен оглед в хода на съдебното следствие от окръжния съд чрез възпроизвеждане на файловете от периода около инкриминираното събитие в съзвучие със становището на страните. По делото в неговата досъдебна фаза била назначена и изготвена видео- техническа експертиза на оптичен носител DVD „m.“ 4, 7 GB с фабричен номер •••••••••••••••, съдържащ 21 бр. файлове, за времето от 14, 21 до 17, 55 ч. на 30.09.2022г. от служебен автомобил рег. № ••••••••, според чието заключение не са установени следи от манипулация/намеса при записаната информация. В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза на инкриминираната банкнота, от чието заключение е видно, че същата е истински паричен знак, издаден от компетентния за това орган-БНБ и е годно разплащателно средство. С основание окръжният съд е възприел в изводите си, обсъдените експертни заключения, като е приел, че същите са изготвени, обективно, безпристрастно, обосновано и мотивирано, с необходимите професионални знания и опит в съответните области. Така приетата от първоинстанционния съд фактическа установеност на инкриминираното събитие е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото срещу подсъдимия П. обвинение, първата инстанция е извършила всички необходими процесуално-следствени действия, изясняващи значимите факти относно основния предмет на доказване. При осъществения служебен въззивен контрол не се констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата на процесуално основание и връщане на делото в предходните досъдебна и първа съдебна фаза. Разследващите органи са изпълнили законовите изисквания при изготвяне и приобщаване на доказателствата по делото чрез предвидените в НПК доказателствени способи при съблюдаване правата и на обвиняемия тогава П.. Обвинителният акт отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, като съдържа факти, обосноваващи обвинителната теза за вмененото във вина на подсъдимия престъпление от обективна и субективна страна, а и правото на възражения за годността на процесуалния документ е преклудирано с влизане в сила определението на първостепенния съд по въпросите на чл.248, ал.1 от НПК. Въззивният съд е на мнение, че изложените в мотивите на присъдата фактически констатации са коректни и ги споделя. ПАС няма възражение по отношение очертаването на масата от годни доказателствени и експертни сведения. Въззивната проверка констатира по- нататък, че съдът от първата инстанция не е допуснал неглижиране на някои от елементите на използваемата доказателствена съвкупност, преиначаване на тяхното съдържание, игнориране на доводи и съображения на страните. Противоречията в доказателствения материал са решени съобразно изискването по чл. 305, ал. 3 от НПК, а правилата на обективната логика са следвани неотклонно. Споделимите фактически констатации са резултат от подробен, пълноценен и професионално издържан анализ на доказателствата, като всички обстоятелства относно предмета на доказване са обстойно и безпротиворечиво установени. Информацията от гласните доказателствени средства е проверявана за достоверност при съпоставки със съдържанието на писмените и веществените доказателства и доказателствени средства и с експертните изводи. Първата инстанция е дала подробно обосновани отговори на всички възражения и доводи, изтъкнати от защитата, които в преобладаващата им част се преповтарят и във възивната жалба, както резонно отбелязва и представителят на апелативната прокуратура. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.2 от НПК, в мотивите към присъдата на първоинстанционния съд, бидейки първа инстанция по фактите, се посочват установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали те са констатирани и какви са правните съображения за взетото решение, а при противоречия в доказателствените източници се излагат съображения защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. И тъй като все още не е ясно какво ще бъде възприето от съда, изтъкваните от страните обстоятелства по фактите, доказателствата и правото касаят съдържанието на обвинението по обвинителен акт, разбор по събраните в открито съдебно заседание доказателства със съответен техен анализ, както и анализ по правото. В случая окръжният съд не само е изпълнил стриктно тези си задължения, давайки отговор на направените пред него възражения на защитата, но е обсъдил обстойно и законосъобразно и всички потенциално спорни моменти по делото, касателни приобщаването на част от доказателствата и доказателствените средства. По този начин на практика първата инстанция е дала обосновани отговори на преимуществената част от възраженията на защитата, изрично релевирани едва пред въззивната инстанция, като е изложила подробни и убедителни съображения относно правната природа и процесуална стойност на въпросните доказателствени материали и мероприятията, при които са били изготвени и приобщени. И макар въззивният съд да споделя изцяло доказателствения и правен анализ на първата инстанция, както и отговорите, дадени по направените от защитата възражения, доколкото последните са наведени изрично в жалбата срещу постановената присъда и в хода на съдебните прения пред настоящия съдебен състав, процесуално редно е втората инстанция да подложи на внимателно обсъждане тези оплаквания. Правилно окръжният съд е дал вяра на показанията на полицейските служители М., Т., Ш., Г. и К., което не се и оспорва от защитата с пояснението, че ролята им се изчерпва с косвено значение за предмета на доказване, а това е в съзвучие и с отреденото им от първата инстанция процесуално значение. Тези свидетели, макар и служители на МВР, не са извършвали процесуални действия или оперативни беседи с подсъдимия, поради което техните показания не попадат в обхвата на забраните по чл.118, ал.2 от НПК и основателно са кредитирани. Изложените в тази връзка съображения на първата инстанция са пространни и предвид, че не се оспорват от защитата, настоящият състав ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. С основание е дадена вяра и на показанията на свидетеля Ш., като са изложени убедителни, аргументирани и поради това споделими съображения относно правния му статут в производството, а така също и относно съдържанието на изложеното от него във всеки момент след процесното деяние. Показанията на свидетеля са фрагментарно съпоставени, както с тезата на подсъдимия за инкриминираните събития, така и с останалата доказателствена съвкупност. Прав е бил окръжният съд да приеме, че внимателният преглед на заявеното от свидетеля пред съда в неговата цялост, съпоставено с прочетените му показанията от досъдебното производство, обосновава извода, че същият последователно и непротиворечиво възпроизвежда своите спомени за случилото се във всеки момент от наказателното производство, като не са налични същностни разминавания по основните въпроси от предмета на доказване. А твърдението на защитата относно противоречивост на заявеното от Ш., наведено и пред първата инстанция, се явява голословно и неотговарящо на процесуалната реалност. Обстойно и фрагментарно първата инстанция е разгледала изложеното от коментирания свидетел относно всеки факт от основния предмет на доказване, подлагайки го на критичен анализ и съпоставяйки го с останалата кредитируема доказателствена съвкупност и едва след обоснована констатация за тяхното съответствие, е ценила показанията на Ш.. Последните са съпоставени последователно и с обясненията на подсъдимия, обективно и подробно разгледани също в контекста на останалата кредитируема доказателствена съвкупност, като са очертани, както противоречащите моменти между тях, така и съвпадащите такива. Едва въз основа на този подробен доказателствен анализ, обосновано и закономерно е посочено кои гласни доказателства се кредитират, респективно кои части от същите и поради какви причини. Обобщено казано, решението на първата инстанция да цени с доверие именно заявеното от свидетеля Ш. и частично заявеното от подсъдимия, съвсем не е произволно, а е коректно аргументирано въз основа на подробен, обективен и пълноценен анализ на доказателствената съвкупност. Ето защо, тезата на защитата, че окръжният съд е мотивирал присъдата си въз основа на предположения, предоверявайки се изцяло и безкритично на изложеното от свид. Ш., „елиминирайки“ неубедително обясненията на подсъдимия, без да се сочат конкретни факти, а и съображения за това съждение, е очевидно голословно, а и невярно. Подобно твърдение очевидно не отчита сторения от първата инстанция анализ, а и противоречи на събраната по делото верига от доказателства-преки и косвени такива, последователно обсъдени в мотивите на окръжния съд, които в своята взаимовръзка и съвкупност обосновават осъдителния извод. Именно безпротиворечивостта по основните въпроси от предмета на доказване, последователността и съответствието с останалата доказателствена съвкупност е мотивирало окръжния съд да се довери на казаното от Ш., а не неговото безпристрастие, както претендира защитата, излагайки тезата, че същият има качеството на пострадал, обеднявайки със сумата от 50 лева. И на това твърдение на защитата има надлежен отговор в мотивите на окръжния съд, който е посочил, че предвид правната природа на престъплението „подкуп“, предполагащо така нареченото от правната доктрина „необходимо съучастие“, Ш. не е пострадал от процесния „пасивен подкуп“, доколкото е лицето дало приетия от П. дар. Но предвид конкретните съображения на първата инстанция, въз основа на които е ценила с доверие показанията на далия инкриминираната банкнота Ш., коментираното възражение на защитата относно неговата процесуална фигура и твърдяно му пристрастие, е единствено от теоретично естество. Обсъжда се от настоящата инстанция само с оглед процесуална прецизност и изчерпателност, така, както е сторила и първата инстанция, предвид отреденото му място във въззивната жалба. Предвид изложеното, прав е бил окръжният съд да приеме, че достоверността на изложеното от единствения пряк свидетел на процесното престъпление - А. Ш., кореспондира с останалата кредитируема доказателствена съвкупност, включително със съдържанието на двукратно предявените в хода на съдебното следствие записи от камерите на полицейския автомобил /подробно анализирани в мотивите на първата инстанция/, изводимата от телефона му информация-направената снимка на инкриминираната банкнота /в идеално изгладено състояние/, както и последващото й откриване именно във владението на П. /вече сгъната/, включително част от обясненията на подсъдимия, както и други материали, обсъдени подробно от първата инстанция. Коректно окръжният съд е посочил, че в обективираните по делото записи от полицейския автомобил се вижда, че П. взема нещо от водача само еднократно /извън ръката му се вижда някакъв немалък лист, но предвид характеристиките на свидетелството за управление и малкия талон на автомобила, обективно възможно е същите да са дадени едновременно с въпросния акт, но да се скриват от дланта на подсъдимия/. Посочено е също, че от коментирания запис е видимо, че подсъдимият не връща нищо обратно при въпросното „първо спиране“ на водача, като отнася взетото от Ш. със себе си към полицейския автомобил и при връщането си обратно не носи нищо, нито посяга към водача с жест. Нещо повече, първата инстанция е обърнала внимание, че изложеното относно взетия от подсъдимия документ хармонира и със заявеното от самия П., който в обясненията си пред съда от 09.07.24 г., сочи, че това, което се вижда, е изтекъл АУАН. Ето защо, твърдението на адв. Д. в хода на въззивните прения /л. 20 лице, предп. ред - л. 20 гръб от СП пред въззивния съд/, че окръжният съд бил направил предположението, че непременно това било фактурата за бетон, за която Ш. твърди да е сложил процесната банкнота от 50 лева, очевидно представлява абсолютно неверен коментар на първостепенните мотиви. А и не отчита обясненията на самия подсъдим. Въпросният документ, в който е предадена от Ш. на П. банкнотата с номинал от 50 лева, е подробно обсъден от първата инстанция, но това не е на твърдяното от адв. Д. систематическо място, нито по претендирания от него начин и доказателствени материали. Коректни, обосновани и споделими са и съображенията на първата инстанция, която дава вяра на изложеното от Ш. относно вида на задържаните от П. документи, като в тази връзка частично са кредитирани и обясненията на последния, че е взел и стар АУАН, съставен на водача за друго нарушение, макар да отрича неговото задържане до връщането на водача. Неподкрепено с доказателства, а и вътрешнопротиворечиво, е съждението на адв. Д., направено пред въззивния съд, че задържането на документи на водача Ш. от страна на подсъдимия е нелогично, понеже свидетелят е имал възможността да мине през друг път, а и имал възможността да се оплаче. Именно поради задържането на документите му, Ш. се е завърнал при подсъдимия, видно и от инкорпорираното на записа съдържание /П. при първото спиране не връща обратно взетото от водача/, независимо дали е могъл да мине и по друг път или да се оплаче. А и такива са били указанията на полицейския служител, поведението на който при завръщането на водача, обективирано на предявените записи, е подложено на подробен анализ от окръжния съд. Обсъдена е и заснетата пътна ситуация по местоположението на завърналия се Ш. и отсъствието на обективни предпоставки, налагащи преместването на автомобила му по указания на П. извън полезрението на монтираните на полицейския автомобил камери. Окръжният съд е посочил, по-нататък, че от записа на камерата, в чийто обсег е задната част на полицейския автомобил, се вижда появата на подсъдимия, който с бързи движения продължава напред към буса на „П.“, подминава го и след това се „изгубва“ от обхвата на камерата. Коректно е отбелязано от първата инстанция, че, макар на записите от камерите по обективни причини /мястото е извън полезрението на задната камера/ да не е обективиран моментът на приемане на инкриминираната банкнота /увита във въпросната бележка/ от П. и връщането на документите от него на Ш., то не се констатират действия или жестове на последния или на полицейския служител при появата на свидетеля /след като е оставил спътниците си на обекта/, индициращи конфликтни дебати между тях, нито пък подсъдимият изразява видимо някаква изненада. Посочено е също, че видно от записа от предната камера, полицейският служител с конклудентни действия указва на водача /чийто автомобил очевидно не е пречка за движението/ преместване, предполагащо желание за последващ разговор у П., което кореспондира с показанията на Ш.. А и, както е отбелязано от окръжния съд, поведението на водача, очевидно стриктно изпълняващ указанията на полицая за преместване на автомобила му, заснето на записите на камерите, не индицира завръщане на Ш. с желание да провокира конфликт. Още повече, че и обективна причина за такъв не е била налична, предвид обстоятелството, което не се оспорва и от защитата, че липсва каквото и да било санкциониране на Ш.. Казано с други думи, прокараните от защитата тези още пред първата инстанция и поддържани пред настоящата за търсене на мъст от водача /“който бил озлобен и настроен срещу контролните органи“ - адв. Д. - л.21, абз. 2 от СП пред въззивния съд/, както и твърдението, че подсъдимият не бил задържал документи на водача, са абсолютно голословни и не отчитат събраните по делото кредитируеми доказателства. В обобщение на подробно изложените в тази връзка съображения, правилно първата инстанция е акцентирала, че относно действителната обективна причина за връщането на свидетеля, както и относно случилото се след това до раздялата му с П., са налице категоричните и безпротиворечиви показания на Ш., кореспондиращи с последователната „верига“ от останалата кредитируема доказателствена маса, които защитата не отчита. В тази връзка правилно са отчетени окончателната липса на наложена каквато и да било санкция, обективираното на записите от камерите съдържание, коментирано подробно от първата инстанция /вкл. и невръщането на взетото от свидетеля при първото му спиране/, неактивирането на микрофона на подсъдимия /при изрично регламентирано задължение за това и отсъствието на повреда на устройството, видно от приложените по делото писмени документи/, указването на водача да спре автомобила си след завръщането му извън обхвата на служебните камери при очевидното отсъствие на обективни причини за това, инкорпорираната на телефона на свидетеля снимка на инкриминираната банкнота /в идеално изгладено състояние/, както и с факта на откриването на същата във владение на подс. П. малко по-късно в очевидно прегънато състояние. Относно състоянието на инкриминираната банкнота, което също е предмет на възражение от защитата в допълнителните бележки към въззивната жалба, отново от окръжния съд са изложени подробни съображения, споделими изцяло от въззивния съд. Състоянието на банкнотата при предаването й от П. е видимо и с просто око, а и той в обясненията си заявява, че я е държал сгъната. За съпоставка, състоянието на същата банкнота от снимката на Ш. е непрегънато /което предполага снимането й преди да бъде прегъната т.е. преди да се озове от владението на Ш. в това на П./, като за въпросните констатации е абсолютно ненужно експертно изследване, както предлага защитата. Обобщено казано, коректни са изводите на първата инстанция, че и това обстоятелство затвърждава извода, че подсъдимият е приел от Ш. въпросната банкнота от 50 лева с ••••••••, която преди това е била във владението на свидетеля, и то в идеално непрегънато състояние, в каквото е била и снимана преди да бъде дадена като подкуп на полицейския служител. Макар пред първата инстанция да не са направени възражения относно приобщаването на инкриминираната банкнота, както и досежно снимката на същата, направена с телефона на свид. Ш. и приложена по делото, окръжният съд е изложил подробни съображения и относно въпросните доказателствени материали. Изложените от първата инстанция съображения се споделят и от настоящата. В хода на разследването е извършен оглед на доброволно предоставения от свид. Ш. мобилен телефон „А.“, модел „••••••“ с IMEI: ••••••••••••••, с който твърди да е заснел инкриминираната банкнота като е фиксирана дата и време на заснемане 15.15 ч. В протокола са описани и визуализирани твърдените от свидетеля снимка на банкнота /отговаряща по номинал и сер. № на инкриминираната банкнота/ и фотоизображение на телефонен екран, показващ регистъра с проведени разговори за времето от 15.10 ч. до 16.20 ч. на 30.09.22 г. Във връзка с въпросния протокол за оглед на мобилния телефон, предоставен от Ш., правилно първата инстанция е направила някои теоретични и принципни уточнения. Така в разпоредбата на чл. 104 от НПК се съдържа легална дефиниция на доказателствата в наказателния процес, а именно факти на обективната действителност. За да бъдат взети предвид при разкриването на обективната истина, те следва да бъдат приложени към делото или да са възпроизведени по предвидения в закона начин, ако техният размер и естество не позволява това. От друга страна, доказателствените средства, регламентирани в чл.105 от НПК, служат за възпроизвеждане в наказателното производство на доказателства или други доказателствени средства. Макар че са предвидени в НПК, заедно с реда за тяхното изготвяне, съществуват доказателствени средства, чийто ред за изготвяне не е предвиден в процесуалния закон. Такъв случай е например хипотезата, в която мобилно устройство се взема предвид като доказателствено средство с оглед изводимата от него информация. На първо място, от тях могат да бъдат извлечени писмени доказателствени средства по смисъла на чл.127 от НПК. Според определението за документ, посочено в ППВС №3/82г., това е „конкретно писмено изявление, съдържащо факти, обстоятелства или твърдения за съществуването на факти и обстоятелства имащи правно значение“. Чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 значително разширява приложното поле на категорията писмени доказателствени средства, като обхваща не само стандартното разбиране за електронен документ, според което на магнитен или друг носител е нанесена информация с писмени знаци, която може да бъде възпроизведена, но обхваща снимки и видео/звукозаписи. По аргумент, изводим от чл.125, ал.1 от НПК, такава информация не следва да се третира като писмено доказателствено средство, а като веществено доказателствено средство. В конкретния случай е налице изготвен по надлежния ред оглед на мобилен телефон, протоколът от който е годно писмено доказателствено средство. При това надлежно действие по разследването са снети и приложени обективирани на хартиен носител снимки на част от съдържанието на огледания телефон /включително и снимката на банкнота, отговаряща по характеристики на инкриминираната/. Що се отнася до въпросната снимка, инкорпорирана в телефона на свидетеля Ш., която по естеството си е съставена от частно лице, неангажирано с разследването, правилно окръжният съд е взел предвид съдебната практика, според която в подобни случаи следва да се направи преценка за това до каква степен е нарушена чуждата лична сфера, от кого е съставен записът, респективно снимката, дали нарушението се е отразило върху достоверността на доказателството и т.н., в съзвучие и с практиката на ЕСПЧ по чл.8 от ЕКПЧ. Така в случаи на изготвяне на снимки и записи от частни лица, които принципно не са сторени по надлежния процесуален ред, доколкото заснемане на веществено доказателство или доказателствено средство /в случая на въпросната банкнота/ не е в правомощията на лица, неангажирани професионално или служебно с разследването /свид. Ш. се явява гражданин, на който не са вменени функции по разследването/, всякога съдът е длъжен да направи преценка до каква степен е засегната неприкосновеността на личния и семейния живот на лицето, което е обект на видео/респективно звукозаписа, преди да отхвърли или евентуално цени доказателственото средство. В конкретния случай, както правилно е отбелязала първата инстанция, доколкото е снимана една вещ-годно разплащателно средство-въпросната банкнота, въобще не е накърнена личната сфера на конкретно лице, а и следва да се отчете спешността на ситуацията. Независимо от изложеното, окръжният съд е аргументирал и допълнителен възглед, който се споделя и от въззивната инстанция, че, дори да не се цени въпросната снимка, направена с телефона на Ш., като годно доказателствено средство, за което правилно не е намерено процесуално препятствие, то информация относно данните и идентитета на процесната банкнота се сочат и в показанията на въпросния свидетел от досъдебното производство, приобщени от първата инстанция на основание чл.281, ал.5 от НПК. Коректно окръжният съд е обсъдил, че информация относно времето, в което е била изготвена снимката с телефона на Ш., се извлича въз основа на заявеното от свидетеля в контекста на останалите, установени по делото обстоятелства, коментирани подробно в обжалваните мотиви. Споделим и подробно мотивиран е и възгледът на първата инстанция относно приобщаването на инкриминираната банкнота, което се оспорва пред въззивната инстанция. Прав е бил окръжният съд да приеме, че в случая е налице своеобразно последователно съчетаване на две мероприятия, едното, извършено на практика по ЗМВР - чл. 81, ал.1, т.2 от ЗМВР - проверка на лични вещи на лице, а другото по смисъла на чл.155 от НПК /оглед на местопроизшествие/. Разпоредбата на чл. 81, ал.1, т. 2 от ЗМВР оправомощава полицейските органи /каквито са служителите на Вътрешна сигурност по отношение на престъпления, извършени от служители на МВР/ да извършват проверка на личните вещи на лица, когато „са налице достатъчно данни, че се укриват вещи, свързани с престъпление или нарушение“. Тази правомощия са били осъществени на практика в случая с поканването на П. и неговия колега да извадят наличните си парични средства за проверка във връзка с постъпилия до Вътрешна сигурност сигнал за евентуално извършено престъпление от служител в системата на МВР. След изваждането на въпросните банкноти върху полицейския служебен автомобил същите са били приобщени по делото с протокол за оглед на местопроизшествие. Несподелим е възгледът на защитата, инкорпориран във въззивната жалба, с който се оспорва въпросният огледен протокол, че „местопроизшествието се намира на друго място“, както и че „нищо на това място не било оглеждано“. Подобна теза не отчита законовата регламентация на обсъжданото действие, регламентираща целта и предназначението на огледа. Така според разпоредбата на ал.1 на чл.155 от НПК, целта на огледа е да се „разкрият непосредствено, да изследват и да запазят…следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на делото“, която е осъществена в случая и в съзвучие със законовата уредба и по реда на НПК, е проведен процесният оглед, оспорван от защитата. Правилно първата инстанция е обсъдила, че въпросът относно приобщаването на вещи с протокол за оглед на местопроизшествие е бил широко дискутиран от съдебната практика, като е разграничила отделните хипотези и възгледи, които е ненужно да бъдат преповтаряни. Споделимо и обосновано е становището, че щом действието е осъществено на общодостъпно място, какъвто е конкретният случай-капакът на полицейския автомобил, не следва този протокол за бъде одобряван, защото не е осъществено засягане на чужда лична сфера и не е необходима съдебна защита на евентуално нарушени права на гражданин. Ето защо, липсват процесуални основания извършеният по делото оглед на местопроизшествие, с който е приобщена към доказателствената маса инкриминираната банкнота, документиран с надлежен протокол, да бъде изключен от доказателствената съвкупност. В допълнение, първата инстанция е обсъдила и процесуалната ситуация в случай, че бъде застъпено противното становище, обективирано във въззивната жалба /че „липсва протокол за оглед“/, макар изложените от защитата съображения да почиват на превратен трактат на процесуалната уредба и конкретната процесуална реалност. Изложената от окръжния съд аргументация е универсална, доколкото отчита на практика всяка ситуация, в която протоколът за оглед, с който са приобщени веществени доказателства и доказателствени средства, е осезаемо опорочен, какъвто правилно е отчетено, че не е обсъжданият протокол. Съдебната практика нееднократно е отбелязвала, че неспазването на разписаната в процесуалния ни закон процедура не води като автоматична своя последица невъзможност въобще да бъдат установени доказателствените резултати от опорочено процесуално действие. Напротив, това може да бъде постигнато с всички доказателствени средства, стига да са налице достатъчно годни доказателства, установяващи отразеното в евентуално негодния протокол, респективно констатираното при огледа, осъществен при неспазване на законовата процедура. Това е така, понеже доказателствата и доказателствените средства нямат предварително установена сила според националното ни законодателство, като предвидените в НПК способи за извличане на факти по делото са равностойни по доказателствената им сила, стига да са събрани по реда на НПК и да са достоверни. Така, че не е от значение дали един подлежащ на доказване факт се установява евентуално с гласно доказателствено средство, или посредством друг процесуален способ. А в конкретния случай, за намирането на въпросната банкнота във владението на П. и нейното приобщаване към делото, освен оспорвания от защитата протокол за оглед /който в случая е и процесуално законосъобразен/, е налична и верига от други доказателствени средства, в това число гласни /показанията на свидетелите М., Т., Ш., К., отчасти Г., а и обясненията на самия подсъдим в кредитираните от съда части/, както и надлежни писмени документи, проследяващи и установяващи в съзвучие със съдебната практика приобщаването и идентитета на инкриминираната банкнота, приложена по делото. Релевирана и пред въззивната инстанция, правилно обсъдена от окръжния съд е и претенцията на защитата относно неустановени лица, които се твърди да са потенциални свидетели по делото, без да се сочи и пред въззивния съд ясна визия относно конкретните факти по предмета на доказване, които следва да се установяват с въпросните свидетели. Както правилно е отбелязал първият съд, водачът на намиращия се зад Ш. автомобил при първоначалното му спиране, потегля преди инкриминираната деятелност, случила се едва след завръщането на свидетеля, а и преди състоялия се с П. разговор /при който подсъдимият е разяснил полагаемата за нарушението санкция/. А видно от записите на „задната“ камера, в белия бус на „П.“, спрял зад полицейския, няма никого. Що се отнася до двамата спътници на Ш., единият от които е с неизвестна самоличност /нито е установен, респ. открит и в първата фаза на процеса и не е разпитван, а и Ш. не разполага с надлежни установъчни данни/, а вторият е разпитаният в хода на досъдебното производство турски гражданин С. Ю., прав е бил окръжният съд да приеме, че нито в обвинителния акт, нито в показанията на Ш. или обясненията на П. /в съзвучие със записите от камерите/ се сочи да са присъствали на инкриминираните събития или да се възприели разговорите между свидетеля и подсъдимия. Няма спор, че единственото, което С. Ю. и другият спътник на Ш., невладеещи български език, са узнали за процесната случка, предвид отсъствието им при завръщането на последния /при което е била осъществена инкриминираната деятелност/, се изчерпва с разказаното им от свидетеля, предвид и невладеенето на български език. А и не се спори и от защитата, че по времето, през което двете коментирани лица са били в автомобила на Ш., очевидно не е била сторена инкриминираната деятелност. Последната, както коректно е обърнала внимание и първата инстанция, се е случила едва след оставянето от Ш. на двамата му спътници на обекта по изрични указания на П.. В обобщение на горното, както бе отбелязано, доколкото направеният от първата инстанция доказателствен анализ се споделя напълно от въззивния съд, извън обсъдените по-горе възражения, наведени с жалбата, а и в хода на пренията пред апелативния съд, ненужно е да бъдат преповтарян същия в пълнота. Несподелима и некореспондираща с прозцесуалната реалност е и претенцията на защитата, че обясненията на подсъдимия били необосновано „елиминирани“ от първия съд. В подобие с цялостния си подход по делото, окръжният съд е анализирал професионално обосновано обясненията на П., като аргументирано е посочено кои части от неговите изявления не се споделят и поради какви причини, като са очертани и достоверните му твърдения, съответстващи на останалата доказателствена съвкупност. Очевидно осъдителният извод не е базиран единствено на показанията на свидетеля Ш., като не е налице и тотално „елиминиране“ обясненията на П. с единствен аргумент, че „представлявали средство за защита“, както претендира защитата в допълнителните си бележки. Напротив, въпросните обяснения на подсъдимия са подробно обсъдени от окръжния съд първо паралелно с показанията на свид. Ш., разглеждайки ги и в контекста на останалата кредитируема доказателствена съвкупност, а с оглед избягване на всякакви съмнения в заключение е обсъдено и отделно заявеното от П., като са очертани ясно и конкретно онези части от обясненията му, които съдът кредитира и тези, които не възприема, като са изложени убедителни и споделими от въззивния съд съображения за това. Така, окръжният съд е отчел двукратно дадените от подсъдимия обяснения по предявеното му обвинение, в които е изложил собствената си визия за процесните събития, отричайки да е извършил вменената му във вина деятелност. С основание са приети за недостоверни твърденията на П., че не е вземал други документи на водача, извън „изтеклия“ акт, който му бил върнал веднага, което не съответства нито с показанията на Ш., нито с останалите доказателства, за което са изложени подробни и споделими от въззивния съд съображения. Прав е бил окръжният съд да не кредитира и обясненията на подсъдимия относно съдържанието на разговорите с водача, поводът и обстоятелствата, при които се е върнал последният, причините за преместването на автомобила му и случило се след това. Твърденията на подсъдимия относно въпросните обстоятелства не само противоречат на обективната логика, но се и опровергават от показанията на Ш., липсата на санкциониране на същия, обективираното в записите от камерите съдържание, обективната находка на сниманата с телефона на свидетеля инкриминирана банкнота във владението на подсъдимия, подробно обсъдени от окръжния съд. Очевидно не само на изложеното от Ш., се крепи осъдителната присъда на първата инстанция, а основният момент в защитната позиция относно разхвърчали се банкноти и случайното попадане на една от тях в автомобила на свидетеля /където евентуално била снимана върху бедрото на водача според защитната теза/, е категорично опровергана от безпротиворечивата верига от кредитируеми преки и косвени доказателства, събрани по надлежния ред. Прав е бил окръжният съд да цени с доверие останалите обстоятелства, изложени от подсъдимия, в т.ч. в обясненията му, в които признава факта на спиране на Ш., както и липсата на санкциониране на същия и представянето на талон за автомобила от водача, а така също и припознаването на протичащите по записа лица и превозни средства при тяхното възпроизвеждане в съдебна фаза, данните относно трудовия опит, награждаванията му, както и извършената впоследствие през същия ден проверка, състоянието, в което е държал банкнотата от 50 лева в картата си /а именно сгънато/ и намирането на последната. В тези им части обясненията на П. кореспондират с останалите, събрани по делото доказателства, поради което и въззивният съдът ги възприе за достоверни в подобие с първата инстанция, която очевидно не е „елиминирала“ изцяло изложеното от подсъдимия, както претендира защитата. В хода на досъдебното производство и съдебното следствие са изискани и приложени редица справки и информация от компетентните структури на МВР, включително относно системата АИС-ВОДКП /в т. ч. и системата на работа и функциониране на микрофоните, с които е бил снабден и подс. П. по време на дежурството си на инкриминираната дата/, относно липсата на констатирани повреди на процесната дата със системата АИС-ВОДКП и пр. Всички справки, изпратени от съответните институции са подробно коментирани от окръжния съд, в съзвучие с останалата доказателствена съвкупност, като изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло от въззивния съд, поради което е ненужно да бъдат преповтаряни. Ето защо, твърдението на адв. А., неподкрепено с каквато и да било конкретна аргументация, че доказателствата относно методологията на работа с техниката, с която е бил снабден служебния автомобил „се разглеждат превратно и еднопосочно“ и не е обърнато внимание на начина на използването им в конкретната ситуация, е очевидно голословно. Както правилно е приел окръжният съд, „в конкретната ситуация“ въпросните микрофони въобще не се били активирани /“използвани“/, независимо от отсъствието на технически причини за това. И пред въззивния съд в подобие с подхода, демонстриран пред първата инстанция, се акцентира върху обстоятелства, нямащи отношение към основния предмет на доказване, а и такива, некореспондиращи, както с приетото от първата инстанция, така и с доказателствената реалност, като напр. могъл ли е Ш. да мине по друг път, имал ли е обект във въпросния участък, минавали ли са и други автомобили и с какви честота и пр. Както е приел и окръжният съд, част от тези възражения са неотносими към предмета на доказване /могъл ли е Ш. да мине по друг път, периодичността и броят на минаващите други автомобили/, а останалите не отговарят на процесуалната реалност /и самият подсъдим в съзвучие с показанията на Ш. потвърждава, че последният работел в обект на въпросната територия/ поради което е ненужно отделното им обсъждане. Неотчитащо доказателствената съвкупност е и твърдението на защитата относно липсата на доказателства за наличието на забрана за преминаване във въпросния пътен участък. Подобна теза не отчита, както приложените по делото справки в тази насока, противоречи и на гласните доказателств в т.ч. показанията на свид. М., свид. Г., а и обясненията на самия П. в кредитираните от съда части. Категорично установено е по делото, че включително на инкриминираната дата, пътен участък III-803 път 1-8 „П. –П.“–Б. –С.“, участък от км 0+075 до км 6+000“ бил затворен за движение в двете посоки, като задълженията на свид. Г. и подс. П. включвали и санкционирането на водачите на МПС, които нарушавали временната забрана за преминаването през въпросния пътен участък, за което бил поставен забранителен знак и за двете посоки на движение, обозначаващ забрана за преминаването на МПС. С оглед описаната фактология на инкриминираното събитие наказателноправното квалифициране на окръжния съд се явява законосъобразно. Настоящата инстанция се съгласява с мнението на първата, която е споделила предложеното от прокурора правно окачествяване на деянието като престъпление по чл.302, т.1, б.“а“ вр. чл.301, ал.1 от НК, като е оправдала частично подсъдимия за това и да е поискал инкриминирания дар. Изложени са правилни и споделими разсъждения за обективните съставомерни елементи, като при липса на конкретни писмени и устни възражения от страна на защитата въззивният съд не намира за нужно да преповтаря изложения от първата инстанция правен анализ. Подсъдимият несъмнено е длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК, установено писмените доказателства относно служебното му положение - служител на МВР, изпълняващ в момента на осъществяване на деянието функциите си като такъв. Същият е имал и качеството „полицейски орган”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл.302, т.1 от НК, като в служебната му компетентност, освен друго, се е включвало и извършване на контрол по спазване правилата за движение по пътищата и изготвяне на документи, свързани с административнонаказателната дейност (изводимо от длъжностна характеристика на "младши автоконтрольор", ІІ-І степен, група "Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност", Заповед за назначаване на подсъдимия на тази длъжност). Именно при осъществяване на посочената по-горе функция /видно от графиците за дежурства през въпросния ден, П. е бил на смяна, упражнявайки длъжностните си правомощия/, подсъдимият е приел неследващия му се дар, за да не състави акт за нарушението, което е констатирал, а именно за да предприеме пасивно поведение по служба. Т.е. осъществена е една от формите на изпълнителното деяние на така наречения „пасивен подкуп“ по смисъла на общата разпоредба на чл.301, ал.1 от НК, а именно приемане на дара - процесната банкнота от 50 лева, доколкото същата е преминала от патримониума на Ш. в този на П., у който е открита при извършената на втория проверка. Настъпил е и престъпният резултат, който в случая се е изразил в увеличаване имуществения актив на П., което, както е посочено от окръжния съд, не му се следва. Доколкото от страна на защитата се излагат съображения, че в правомощията на П. е влизало не само санкционна дейност, както и че по ЗАНН не във всички случаи следва да бъде санкциониран установеният извършител, а така също и че във въпросния участък била допустима и по- щадяща възможност за санкциониране с издаване на фиш, нужно е да бъде обърнато внимание на тези твърдения и от въззивния съд, макар съображения относно същите да се съдържат и в мотивите на първата инстанция, които изцяло се споделят от настоящата. Няма спор, че в служебната компетентност на П. се е включвало и извършване на контрол по спазване правилата за движение по пътищата и изготвяне на документи, свързани с административнонаказателната дейност (изводимо от длъжностната му характеристика). Именно издаването на АУАН е било в компетентността на подсъдимия, като това се има предвид в длъжностната му характеристика под „документи, свързани с административнонаказателната дейност“. Принципно в производството по налагане на административната санкция, което е от компетентността на съответния административнонаказващ орган, различен от този, констатиращ нарушението, се преценя наличието или липсата на чл.28 от ЗАНН, допускащ възможност да не бъде санкциониран деецът. От друга страна, наистина няма спор по делото, че във въпросния участък, практиката наложила прилагането на по-щадящ подход спрямо нарушителите- санкционирането с фиш /макар и същият да се отклонява от разписаното в закона/, какъвто очевидно също не е бил издаден от П.. По-важното в случая е, че законосъобразното и дължимо поведение на длъжностното лице е предполагало именно съставянето на АУАН по чл.183, ал.7 от ЗДвП, като е без значение, че в практиката по свое усмотрение за подобни случаи съответните полицейски служители често преценяли да ползват по-щадящата санкцинируемост посредством фиш, както правилно е приел и първият съд. Издаването на АУАН по чл.183, ал.7 от ЗДвП със съответните правни последици е именно дължимото законосъобразно поведение по служба, като приемането на инкриминирания дар е сторено, именно, за да не се издаде такъв акт, видно и от предварителните разяснения, които П. е дал на водача Ш.. А няма спор в съдебната практика, че за съставомерността на така наречения пасивен подкуп е нужно и достатъчно приемането на същия да е срещу /в „замяна“ на/ осъществяване на определено поведение по служба- било то действие или бездействие - вече сторено или бъдещо такова. Нееднократно в съдебната практика и правна доктрина е отбелязвано, че не е задължително въпросното деяние по служба да е било или наистина да бъде осъществено, нито пък същото да е единствен вариант на служебна компетентност. Достатъчно е наличието на причинно-следствена обусловеност между приемането на дара и определено деяние /действие или бездействие/, свързано със службата на длъжностното лице. А в случая такава връзка е безспорно налична и доказана въз основа на кредитируемата по делото доказателстевна съвкупност, доколкото сумата от 50 лева е приета от П., именно, за да бездейства по служба, да не състави въпросния АУАН. А приетият дар, не се следва на подсъдимия, понеже за изпълнението, респ. неизпълнението на служебни правомощия от длъжностни лица, в частност полицейски органи, не им се полага „заплащане“ от граждани, с други думи, подобно облагодетелстване е противоправно. Споделят се и изводите на окръжния съд за реализиране на субективната страна на посегателството. Очевиден е прекият умисъл на подсъдимия, който е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е предвиждал и искал настъпването на общественоопасните последици. Всички обективни съставомерни елементи на престъплението са били отразени в съзнанието на извършителя П.. Коректен и подробно обоснован и неатакуван от прокуратурата е оправдателният диспозитив на първостепенната присъда. На последния етап от разглеждане на делото правилно са отчетени критериите за индивидуализиране на наказателната мяра по чл. 54 от НК и правилото по чл. 35, ал.3 от НК за съответствие между деяние и наказание и в последна сметка е открита най-подходящата кумулативна санкция. Коректно са съобразени като смекчаващи обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия, положителните данни за личността му като дългогодишен служител в системата на МВР, както и естеството на бездействието по служба, чиято значимост не е осезаема. Правилно в полза на дееца е отчетена и ниската стойност на приетия от подсъдимия дар, но значението на това обстоятелство коректно не е надценено, като е отчетено, че подкупът е престъпление, увреждащо комплекс от обществени отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществения апарат и неговите органи и непосредствено подкопава авторитета и доверието на гражданите в правовия ред. Ето защо, сама по себе си стойността на подкупа не е решаваща. Прав е бил окръжният съд да приеме, че отегчаващ отговорността на подсъдимия факт е предхождащата деятелност, сторена от П., от която, макар да не се доказва да е осъществена другата форма на изпълнителното деяние „поискване“ на процесния дар, е изводимо становище, че не свидетелят е инициирал имущественото разместване. Именно подсъдимият, извършвайки ред мероприятия, предхождащи приемането на подкупа, е създал благоприятна обстановка за това, което завишава опасността на осъщественото от него инкриминирано деяние. Отчитайки в съвкупност смекчаващите и отегчаващите отговорността на П. обстоятелства, закономерно е довело първия съд до споделимото заключение, че са налице предпоставките за извод по смисъла на чл. 55 от НК. Коректно отчетените смекчаващи обстоятелства по своето количество и относителната им тежест, съотнесени и към констатираното отегчаващо обстоятелство, формират действителна многобройна съвкупност, а е налице и едно изключително такова, много добрата личностна характеристика до инкриминирания момент на подсъдимия, което аргументира споделимият и от въззивния съд извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание от три години лишаване от свобода, се явява несъразмерно тежко и обуславя приложението на чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Правилно окръжният съд е отчел, че в случая се касае за гражданин, дългогодишен служител на МВР, който през един съвсем некратък период от време /повече от 40 години/ устойчиво е спазвал установения в страната ни правов ред. Ето защо споделима е преценката на окръжния съд, че справедливо се явява наказание „лишаване от свобода“ в размер под законовия минимум, но не много под него, а именно ДВЕ ГОДИНИ и глоба в размер на 2000 /две хиляди/ лева. Изложените относно размера на допълнителната кумулативна санкция мотиви на първата инстанция са подробни, обосновани в съзвучие със закона и съдебната практика и се споделят изцяло от въззивния съд. На основание чл.302, т.1, б."а" вр. чл.301, ал.1 вр.чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК окръжният съд е наложил и задължително предвидените в закона кумулативни наказания по чл.37, ал.1, т.6 и 7 от НК, лишавайки подсъдимия от право да заема контролна държавна или обществена длъжност, както и от правото да упражнява контролно – охранителна дейност или длъжност в държавен орган, за срок от четири години. При определяне на този размер е отчетено значението на отегчаващото обстоятелство, поради което е правилно е преценено, че е редно да бъде отстранен подсъдимия от упражняването на дейност или заемането на длъжност, чието естество е несъвместимо със сторена противоправност, за по-дълъг период от основната санкция /в съобразие и с предела, очертан от чл.49, ал.2 от НК/. Така наложената от окръжния съд кумулативна санкция отговаря и на двата критерия на закона–съобразяване на степента на обществена опасност на деянието и отчитане личността на дееца, включая обществената му опасност, като основания за проява на по-голяма снизходителност от вече сторената от окръжния съд не са налице. Коректни и подлежащи на потвърждаване са и съдебните изводи и по въпроса за приложение на разпоредбите на чл.66 /вкл. относно оразмеряването на изпитателния срок/, чл.59 и чл.307а от НК /относно разпореждането с вещественото доказателство/, както и относно разноските по делото. При извършената служебна проверка, Апелативният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция прие да потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.