Решение № 345 от 11.1.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 742/2023 г.

Производството е по реда на чл.156 и сл. от ДОПК.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № Р-0200022004695-091-001 от 19.12.2022г., издаден от началник сектор „Ревизии” и главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение № 26/17.03.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП” Бургас, с който в тежест на Н. Ж. М., [ЕГН], с адрес [населено място], [жк], [адрес], са установени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, вноски за фонд ДОО, вноски за НЗОК, вноски за ДЗПО в УПФ, в размери конкретно посочени и за които са начислени съответните лихви.

Жалбоподателката Н. М. обжалва издадения ревизионен акт като нищожен, алтернативно като незаконосъобразен и необоснован, като възразява, че по време на извършване на ревизията не е декларирала размер на надценка, който ползва при продажбата на стоки и в този смисъл извода на ревизиращите органи не кореспондирал със събраните доказателства. Счита, че подробно описаните пратки, получени чрез „Еконт експрес“ ООД не са основание да се приеме, че стоките за получени, продадени и от това са реализирани доходи. Твърди, че получените данни от трето лице са под формата на справка в табличен вид, като липсват съответните приемо-предавателни протоколи, разписки, товарителници и др. Отрича да е извършвана стопанска дейност, която да е основание за определяне на задължителни осигурителни вноски. Посочва, че не е установено безспорно, че е налице укриване приходи/доходи, и реализиране на неотчетени продажби през ревизираните периоди. Иска се отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.

Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП“ Бургас, чрез представляващия го юрисконсулт, оспорва основателността на жалбата и пледира за нейното отхвърляне и претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и съобрази разпоредбите на закона, установи следното:

Със Заповед № Р-02000222004695-020-001/15.09.2022г. на началник сектор в ТД на НАП – Бургас (л. 655), е възложено извършването на ревизия на Н. Ж. М., с предметен обхват – установяване на задължения за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ, задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се, вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се и вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се, всички отнасящи се за периода 01.01.2016г.-31.12.2020г.

Резултатите от ревизията са обобщени в съставен РД № Р-0200022200695-092-001/31.10.2022г. (л. 434), като въз основа на съдържащите се в него фактически констатации е издаден процесният РА № Р-02000222004695-091-001/19.12.2022г. от началник сектор и главен инспектор по приходите в ТД на НАП [населено място], с който, в тежест на ревизираното лице Н. М., са установени допълнителни задължения, както следва:

• за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ като ЕТ за 2016г. в размер на 1872.72 лв., за 2017г. в размер на 122, 47 лв., за 2019г. в размер на 51, 77 лв., за 2020г. в размер на 1625, 58 лв.;

• за вноски за ДОО за самоосигуряващи се за отчетната 2016г. в размер на 2 640, 00 лв., за 2017г. в размер на 477, 48 лв., за 2018 г. в размер на 746, 64 лв., за 2019г. в размер на 1127, 28 лв., за 2020г. в размер за 2 886, 76 лв.;

• за вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за отчетната 2016г. в размер на 1145, 52 лв., за 2017г. в размер на 88, 32 лв., за 2018 г. в размер на 230, 56 лв., за 2019 г. в размер на 492, 80 лв., за 2020 г. в размер на 1261, 97 лв.;

• за вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за отчетната 2016г. в размер на 821, 37лв., за 2017г. в размер на 138, 00 лв., за 2018 г. в размер на 204, 00 лв., за 2019г. в размер на 336, 00 лв. и за 2020г. в размер на 788.73 лв.

Начислени са и съответните лихви за забава.

При оспорването по административен ред, с Решение № 26/17.03.2023г. на директора на Дирекция „ОДОП“ Бургас (л. 19), ревизионният акт е потвърден. Като са определени задължения, както следва:

• задължения за вноски за ДОО за самоосигуряващи се за отчетната 2016г. в размер на 2 640, 00 лв., за 2017г. в размер на 477, 48 лв., за 2018 г. в размер на 463, 26 лв., за 2019г. в размер на 409, 92 лв., за 2020г. в размер за 2 886, 76 лв.;

• вноски за здравно осигуряване за самоосигуряващи се за отчетната 2016г. в размер на 1145, 52 лв., за 2017г. в размер на 88, 32 лв., за 2018 г. в размер на 81.01 лв., за 2019 г. в размер на 179, 20 лв., за 2020 г. в размер на 1261, 97 лв.;

• вноски за универсален пенсионен фонд за самоосигуряващи се за отчетната 2016г. в размер на 809, 82 лв., за 2017г. в размер на 138, 00 лв., за 2018 г. в размер на 126, 58лв., за 2019г. в размер на 112, 00 лв. и за 2020г. в размер на 788.73 лв.

Останалите определени с обжалвания РА задължения за задължителни осигурителни вноски в размер на 1776, 86 лв. и 660, 77 лв. лихви за просрочие са по подадени от ревизираното лице декларации обр. 1 и обр. 6 за периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2019г. като самоосигуряващо се лице и не са предмет на разглеждане на решението.

В хода на предходно производство е установено, че Н. Ж. М. е била самоосигуряващо лице по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в „Бюти кокон НМ“ ЕООД през периода от 01.01.2016 г. до 31.08.2019 г. за всички осигурителни рискове. През периода от 01.09.2019 г. до 31.12.2020 г. ревизираното лице е наето по трудов договор в „Дрес бокс“ ЕООД. Лицето не е подавало годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ през ревизирания период.

При извършена проверка за анализ на данни в електронен формат, органите по приходите, на база обобщени данни от куриерските дружества „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД, установили, че за проверявания период Н. М. е изпращала стоки на различни физически лица в страната и е получавала суми от електронна търговия, осъществявана от свое име и за своя сметка, без образувано търговско предприятие.

На лицето е връчено Искане за предоставяне на документи и писмени обяснения №П-02000222024867-040-001/17.02.2022г. (л. 616). Н. Ж. М. е дала писмени обяснения с вх. № 4104/30.03.2022 г. (л. 621 гръб), че е извършвала чрез собствен профил във „Facebook“ и „Базар.бг“ продажби на стоки - текстил, обувки и лични стоки втора употреба, които са предоставяни на получателите чрез куриерските фирми „Еконт Експрес” ООД и „Спиди” ЕАД. Продаваните от нея стоки е изпращала като частно лице от свое име, като стоките съхранявала в дома си. Клиенти за продаваните от нея стоки намирала чрез „Facebook“ и „Базар.бг“ като публикувала снимка на стоката и осъществявала комуникацията на лични съобщения. В обяснението се посочва още, че стоките, предмет на продажбите са закупени от частни лица, за което представя към обяснението 11 договора за покупко-продажба на стоки.

Ревизиращият екип не е кредитирал представените договори, като се е мотивирал, че същите са еднотипни и в тях не е конкретизиран предмета им, а е вписано само „дрехи и обувки“ на стойност, без да се посочи наименованието на стоката, брой и единична цена. Посочено е също, че не са представени приемо-предавателни протоколи или други придружаващи документи, от които да е видно вида на продадената стока, количество, единичната й цена. Органите по приходите са приели, че договорите са антидатирани и съставени за целите на административното производство, за да установят изгодни за жалбоподателката факти. Наред с това след проверка в информационната система на НАП се установило, че вписаните в договорите физически лица нямат адресна регистрация, съответно в Димитровград или Хасково и не са подавали декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, респективно не са декларирани облагаеми доходи.

За изясняване на фактите в хода на проверката до куриерска фирма „Спиди“ ЕАД е изпратено искане за представяне на информация от трети лица № П-02000222024867-041-001/17.02.2022г. (л. 525 гръб). В отговор с вх.№ 2639/25.02.2022г. (л. 514 гръб), са представени писмени обяснения и информация за всички изпратени и получени пратки, изпратени и получени парични преводи, получени наложени платежи - файлове с всички пощенски пратки на Н. М.. „Спиди“ ЕАД е предоставило информация във файл, който съдържа данни за получени наложени платежи през периода от 01.01.2016 г. до 31.12.2020г. с подател Н. Ж. М.. Изпратено е и искане за представяне на информация от трети лица № П-02000222024867-041-002/17.02.2022 г.(л. 527) до куриерска фирма „Еконт Експрес“ ООД. Получен е отговор вх.№ 6526/01.03.2022г.(л. 530), с който са представени писмени обяснения и информация за всички изпратени и получени пратки, изпратени и получени парични преводи, получени наложени платежи, снимки на документи, показващи изплащането в брой на наложен платеж – папка rko и парични преводи - папка post_dc.

Във връзка с направените констатации въз основа на получените от куриерските фирми данни, до проверяваното лице е изпратено искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ с № П- 02000222024867-040-003 /14.06.2022 г. (л. 596) за представяне на информация относно това дали извършва търговия като физическо лице или за сметка на дружество, както и дали получените от куриерите суми са отчетени в счетоводството на съответното дружество или са ползвани лично от физическото лице. В писмо с вх. № 8271/18.07.2022 г. (л. 611) Н. М. посочва, че получените парични преводи и наложени платежи от куриерски фирми е получавала като физическо лице и същите не са обвързани с дейност на дружество.

Гореописаните документи са приобщени към проверката съгласно протокол № Р-02000222004695-ППД-001/14.10.2022г. (л 497).

С уведомление №Р-0200022204695-113-001/12.10.2022г. (л. 651) поверяваното лице е информирано, че след анализ на данните, предоставени от куриерските фирми в електронен формат, е изведен извод, че получените суми представляват облагаем доход и се установява извършване на търговска дейност от страна на задължено лице, приходите от която не са декларирани. Констатациите са преценени като такива, попадащи в хипотезата на чл.122, ал.1, т.1, т.2 от ДОПК – наличие на данни за укрити приходи или доходи, поради което органът по приходите е преминал към особения ред на извършване на ревизията по чл.122-124а от ДОПК, за което ревизираното лице е било надлежно уведомено.

Въз основа на извода, че за периода 01.01.2016г. до 31.12.2020г. жалбоподателката Н. М. е извършвала търговска дейност чрез интернет мрежата, като получените приходи не са осчетоводявани и не са декларирани, е прието, че Н. Ж. М. е извършвала стопанска дейност по смисъла на Търговския закон без регистрация.

Ревизиращите органи преценили, че продажбите на стоки чрез Facebook и Базар.бг не биха могли да се квалифицират като продажби на вещи за лично потребление, независимо че по-голямата част от купувачите са физически лица, тъй като лицето е обявило стоките и техните цени с ясни условия за продажба, личен телефон, т.е. с цел реализиране на печалба. Жалбоподателката през ревизирания период е едноличен собственик на капитала на две дружества, но в писмените си обяснения сочи, че е извършвала продажбите чрез Facebook и Базар.бг от свое име, следователно е извършвала търговска дейност по занятие.

Предоставените от куриерските фирми данни в табличен вид според ревизиращите органи съдържали информация за всички куриерски услуги с подател Н. Ж. М. за периода на ревизията — номер на товарителница, услуга — изплащане на наложен платеж, дата на подаване, от офис, от който е подадена пратката, име на фирмата подател, име на подателя, разнос момент, разнос приел, подател име, получател — Н. М., получател населено място, получател адрес, получател телефон —0878381785, получател e-mail — nelimarkova04@[интернет адрес], съдържание — РКО, изплатена сума /НП/ПП/ в чужда валута, изплатена сума /НП/ПП/ в лв., лични данни пълно име — Н. Ж. М.. Посочено, е че от представените копия на платежни документи - РКО, е видно на коя дата, каква сума и по коя товарителница е изплатена на Н. Ж. М., с ръчно изписани име, презиме и фамилия на получателя и подпис („Спиди“ ЕАД). Посочено е, че са представени и фотоснимки на РКО за изплащане на наложен платеж на ревизираното лице и разписки за доставка на пощенска пратка/пощенски запис е получател Н. Ж. М. („Еконт експрес“ ООД).

След анализ на предоставената от „Спиди“ ЕАД и „Еконт експрес“ ООД информация от страна на проверяващите са определени всички получени суми от електронна търговия за всяка от процесните години, като е използвана надценка с 50 %.

Ревизиращите органи са приели, че в конкретния случай е изпълнен фактическия състав на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и по особения ред на чл. 124 от ДОПК, е определена годишна данъчна основа по чл. 28, ал. 1 от ЗДДФЛ и изчислен дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, ведно със съответната лихва.

На основание чл.4, ал.3, т. 1, 2 и 4 от КСО, Н. М. е счетена за самоосигуряващо се лице и на това основание с ревизионния акт са начислени дължимите вноски за ДОО.

Органът по приходите се е позовал и на чл.127, ал.1, чл.157 и чл.158 от КСО, като за периодите на извършване на трудова дейност е определил и дължимите за внасяне вноски за ДЗПО в УПФ.

Приложил е също така и нормата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, съгласно която лицето е длъжно да внася авансово здравноосигурителни вноски в НЗОК върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на ДОО, на което основание са начислени и вноските за НЗОК.

Вноските за фондовете на ДОО, ЗО и ДЗПО са определени на основание чл.124а във връзка с чл.122 от ДОПК.

В хода на настоящото съдебно производство са представени и приобщени към доказателствения материал оригинали на разходни касови ордери за изплатени суми по наложени платежи на Н. Ж. М., ведно с приемо-предавателни-протоколи (л. 699-888).

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита, по отношение на потвърден по административен ред РА и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.156 ал.1 от ДОПК, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Горната фактическа обстановка е несъмнена. Същата е установена от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на страните.

Атакуваният ревизионен акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 118 от ДОПК във връзка с чл. 7, ал.1, т.4 от ЗНАП. Органът, възложил производството е имал това правомощие по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК с оглед заповед № РД-265/17.05.2022г. на директора на ТД на НАП – Бургас (л. 17). Актът е издаден в предписаната от закона форма и съгласно изискванията за съдържание по чл. 120 от ДОПК. Ревизионното производство е приключило в установения от чл. 114, ал. 1 от ДОПК срок, надлежно определен от органа, който я е възложил и определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията.

В случая не е нарушено правото на защита на ревизирания субект, комуто са връчени всички актове по време на административното производство и му е осигурено правото на защита срещу всяко процесуално действие на административния орган. От доказателствата по делото е видно, че същият е упражнил в срок правото си на жалба, както пред директора на Д "ОДОП" - Бургас, така и пред съда.

РА съдържа всички реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК и е съставен като електронен документ с квалифицирани електронни подписи. Ревизионният доклад е съставен в срока по чл. 117, ал. 1 от ДОПК и е връчен на жалбоподателя при спазване разпоредбата на ал. 4 на същата разпоредба. Не се констатираха нарушения на процесуалните правила по провеждане на ревизията, които да са ограничили правото на защита на ревизираното лице. Всички актове по възлагането и провеждането на ревизионното производство са надлежно връчени. В хода на ревизията са установени всички релевантни за спора факти, които не се оспорват и в жалбата.

По отношение на твърдяната нищожност на оспорения акт, настоящият състав намира следното:

Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на административния акт има две проявни форми - нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до валидността на административното волеизявление. При нищожните актове допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е съществувал в правната действителност.

Ето защо в административното право е въведен принципа, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149, ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност.

Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност.

Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.е. не са налице условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма за издаването му.

В настоящия случай не е налице нито едно от изброените основания, които да обуславят незаконосъобразността на оспорения в съдебното производство административен акт до степен на неговата нищожност.

Относно съответствието на РА с материалния закон, съдът съобрази следното:

Законодателят в чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ е предвидил, че ако физическото лице е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, доходите от стопанската му дейност се облагат по реда на глава пета, раздел II от закона, т. е. смятат се за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и следва да се облагат с 15 на сто данък съгласно чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ. Предвид горното съдът счита, че в случая законосъобразно от ревизиращите органи е прието, че облагаемият доход следва да се формира по реда на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Съгласно чл. 110, ал. 2 от ДОПК ревизията е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски. В тази връзка в хода на ревизията се събират доказателства служебно от ревизиращия екип чрез извършване на насрещни проверки и искания, както до ревизираното лице, така и до трети лица, които са длъжни да представят данни, сведения, документи и обяснения. В настоящия случай именно чрез тези процесуални способи са събрани и присъединени доказателства, представени от куриерските фирми по реда на чл. 37 от ДОПК.

По делото не се спори, че жалбоподателят е место лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДФЛ.

Спорът е правен и касае документите въз основа, на които органите по приходите са приели за доказани реализираните от жалбоподателя доходи от продажба на стоки.

Събраните по делото доказателства потвърждават извода на органа по приходите, че се касае за самостоятелна търговска дейност извършвана от жалбоподателката Маркова, приходите от която са постъпвали в нейна полза. За това свидетелстват изплащаните от куриерите наложни платежи в полза на жалбоподателката. Също така, поръчките на стоките са били извършвани на телефонния номер, ползван именно от жалбоподателката. Тя е получавала сумите от продажбите за лично ползване.

Съгласно чл.318 от ТЗ търговска е продажбата, която според ТЗ е търговска сделка, а не е търговска тази, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. В конкретния случай доходите от продажбата на стоки са получени в резултат на разпоредителни сделки, които не са инцидентни, а сочат системност, поради което Н. М. подлежи на облагане като търговец по смисъла на ТЗ за тези сделки. На основание чл.13, ал.5 от ЗДДФЛ не намират приложение разпоредбите на чл.13, ал.1, 2 и 4 от закона, т.е. доходите се третират като облагаеми.

На основание чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като ЕТ е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба. Лицата извършващи дейност като търговци е необходимо да водят счетоводство спазвайки изискванията на ЗСч. и приложимите счетоводни стандарти.

Когато органите по приходите установят извършване на икономическа дейност, това дава основание да се приеме, че лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО, върху установения доход по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК.

Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от ТЗ Н. М. през проверявания период е търговец по смисъла на ТЗ и на основание чл.26, ал.1 от ЗДДФЛ подлежи на облагане за доходите си от стопанска дейност. Тя не е организирала и водила текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на ЗСч. и НСС. За извършените сделки не е издавала касови бележки от електронни касови апарати с фискална памет, каквото е изискването на чл.9, ал.1 от ЗДДФЛ и е укривало приходите от продажбата на посочените стоки.

Всички тези обстоятелства водят до изпълнени фактически състави на чл.122, ал.1, т.2 и т.4 от ДОПК, ревизията е извършена по този специален ред на ДОПК и е определена данъчната основа за облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ на сделките и при спазване на процесуалните изисквания на чл.124 от ДОПК. Определената по този специален ред на ДОПК данъчна основа може в определена степен да се различава от фактически реализирания от лицето облагаем доход, но това е в резултат на поведението на самото задължено лице.

От събраните по делото доказателства не се потвърждава твърдението на жалбоподателката, че констатациите на органите по приходите са единствено въз основа на представените от куриерските фирми данни под формата на справки. Установяванията в РА са базирани на получените от „Еконт Експрес“ ООД и „Спиди“ ЕАД данни относно предоставените услуги на жалбоподателя, в това число данни за изпратените от него пратки, за номерата на товарителниците, съдържание на пратките, за сумите на наложените платежи, за данните за получателите на пратките, за изплатените наложени платежи и пощенски парични преводи.

Самите справки, като доказателствено средство, се обхващат от хипотезата на чл. 54 от ДОПК. Касае се за данни, получени по електронен път по установения нормативен ред, чиято достоверност е заверена посредством КЕП от длъжностно лице от посоченото дружество (видно от проверка на сертификатите, намиращи се на диска, ). Следователно съгласно чл. 54, ал. 5 от ДОПК представените справки са годно доказателствено средство и въз основа на тях успешно би могъл да бъде обоснован извода за осъществявана търговска дейност от жалбоподателя без съответната регистрация по ТЗ, доходите от която са укрити (в този смисъл Решение № 3537 от 4.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7355/2022 г., VIII о.). Ето защо следва да бъде прието, че констатацията на ревизиращия екип за наличието на хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК е подкрепена от събраните доказателства, което значи, че в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите в РА – чл. 124, ал. 2 ДОПК.

Наред с това по делото са налични, както представени на диска приложен в плик на л. 11 данни за изпратените пратки, за номерата на товарителниците, съдържание на пратките, за сумите на наложените платежи, за данните за получателите на пратките, за изплатените наложени платежи и пощенски парични преводи, така и оригинални документи, представени от куриерските фирми, които в съвкупност от една страна доказват извършваната от жалбоподателя търговия и получените от това доходи, а на следващо място кореспондират с предоставените справки Според настоящия състав по делото са представени достатъчно данни за получени наложени платежи в процесния период на стоки до получателите и за разходни касови ордери за изплатени на ревизираното лице парични суми за получените по този ред доставки. Тези документи са доказателство, че жалбоподателката е използвала куриерски услуги, чрез които стоките са достигали до получателите по доставките. Разходните касови ордери за изплатените на изпращача посредством куриерската фирма суми по доставките са косвено доказателство за съгласието на получателите по доставките с наложен платеж, защото от тях може да се установи, че получателите са приели стоката и са заплатили продажната й цена т. е. налице са договори за продажба.

В тази връзка неоснователни се явяват твърденията на жалбоподателя, че представените доказателства не представляват доказателство, потвърждаващо обективираните в РД и РА фактически констатации, вкл. от гледна точка на размера на получени приходи от реализирани продажби на стоки, доставени на получателите чрез куриерските дружества, както и че съдържащата се в тях информация е вторична, обобщена и съставена от трета не участваща в спора страна. Представените и приобщени по делото доказателства са събрани по съответния процесуален ред и правилно са били кредитирани от органите по приходите.

Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК визира презюмираната със закона истинност на направените от органите по приходите фактически констатации. Независимо от презумпцията по чл. 124 от ДОПК, ревизираното лице разполага с процесуална възможност в хода на производството по обжалване на ревизионния акт да опровергае истинността на установените фактически констатации. Това определя и доказателствената тежест в настоящия процес, която се предопределя с оглед правилото на чл. 154, чл. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК.

В настоящото производство страните–данъчният субект в случая физическо лице и административният орган са равнопоставени и имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Съдебното производство се основава на принципа на състезателното начало / чл. 8 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК / и съдът е арбитър по правния спор. Поради тази причина страните посочват фактите, на които основават своите твърдения, и те, а не съда, представят доказателства за тях, като и правят доказателствени искания свързани с предмета на спора. В тази връзка на жалбоподателя няколкократно бе предоставена възможност да уточни кои документи оспорва, но същият не е проявил процесуална активност, което е довело до преклудиране на тази му възможност.

Въз основа на изложеното следва да се приеме, че насрещното доказване не е проведено успешно, поради което фактическите установявания на органа по приходите следва да се считат за верни, което обосновава правилно приложение на материалния закон.

Констатираните доходи от стопанска дейност, правилно са квалифицирани като такива извършени от търговец по смисъла на чл.1, ал. 1, т. 1 от Търговския закон, поради което и на основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ лицето подлежи на облагане за доходите си от стопанска дейност като ЕТ, въпреки че не е била подавана ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за такива доходи.

Задължението за обществено осигуряване се поражда от наличието на осигурителен доход / чл. 6, ал. 2 от КСО / и осъществяването на трудова дейност. Установените в хода на ревизията обстоятелства, че през процесните периоди задълженото лице е получавало доходи от стопанска дейност като едноличен търговец, налагат извода, че същото по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО е самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка.

При определяне размера на вноските за отделните фондове – ДОО, ЗО, ДЗПО, органът по приходите законосъобразно е определил данъчната основа по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, като от размера на установения приход за съответната година, представляващ изплатените на жалбоподателката суми от наложни платежи.

Съобразно извода, че в ревизирания период 01.01.2016г. - 31.12.2020г. жалбоподателката Маркова е извършвала трудова дейност по онлайн търговия със стоки, като търговец, но без да има регистрация по Търговския закон, правилно органът по приходите се е позовал на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, съгласно който задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, като на основание чл.5, ал.2 от КСО те следва да внасят осигурителните вноски за своя сметка. Отнесено към настоящия случай, жалбоподателката Маркова се явява самоосигуряващо се лице по смисъла на посочената правна норма чл.4, ал.3, т.2 и чл.5, ал.2 от КСО, поради което определените вноски за фондовете на ДОО са дължими.

Законосъобразно, на основание чл.127, ал.1, чл.157 и чл.158 от КСО, в тежест на жалбоподателката са определени и вноските за ДЗПО в УнПФ.

По отношение на здравноосигурителните вноски, законосъобразно органът по приходите е определил техния размер на основание чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО.

На основание изложените мотиви жалбата против ревизионния акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна, като с оглед този изход на процеса в полза на ответната страна следва да бъдат присъдени разноските по делото в размер на 2 315, 00лв.

Така мотивиран и на основание чл.160, ал.1 от ДОПК, Административен съд Бургас