Решение № 143 от 4.5.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1416/2025 г.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти

състав, в открито съдебно заседание на тринадесети март две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА

2. ИВАНКА ШКОДРОВА

При СЕКРЕТАРЯ МАРИЯ МИНОВА и с участието на ПРОКУРОРА Е. П.,

След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия Г. ВНОХД № 1416 по описа за 2025 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, за да се произнесе, взе предвид следното:

С ПРИСЪДА № 19 от 12.09.2025 г. по НОХД № 366/2025 г. ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ след съкратено първоинстанционно съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е признал ПОДСЪДИМИЯ М. А. Г. с ЕГН •••••••••• за ВИНОВЕН, както следва:

В това, че от неустановена дата през месец октомври 2024 г. до 06.02.2025 г. в ••• е засял и отглеждал в нарушение на чл. 27, ал. 1 от ЗКВНВП растения – 192 стръка канабис (коноп), с нето-тегло 5 690 грама, със съдържание на тетрахидроканабинол 3,9 % и на стойност 113 800 лв. - поради което и на основание чл. 354в, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за две години и четири месеца (при диапазон от две до пет години преди намалението по чл. 58а, ал. 1 от НК) и на глоба от 5 000 лв. (при диапазон от 5 000 лв. до 10 000 лв.);

В това, че на 06.02.2025 г. на същото място без надлежно (по чл. 73, ал. 1 и чл. 30 от ЗКВНВП) разрешително е държал с цел разпространението му високорисково наркотично вещество в големи размери (коноп: 4 370 грама със съдържание на тетрахидроканабинол 2,4 % на стойност 87 400 лв.) - поради което и на основание чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е ОСЪДЕН на лишаване от свобода за една година и осем месеца (при диапазон от три до 12 години преди намалението по чл. 58а, ал. 1 от НК) и на глоба от 10 000 лв. (при диапазон от 10 000 лв. до 50 000 лв.).

След определяне на комплекса от наказания за всяко от двете престъпления, съдът е наложил за изтърпяване като по-тежки лишаването от свобода за две години и четири месеца и глобата от 10 000 лв.

От постановеното да се изтърпи при първоначален общ (съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС) режим наказание е приспаднато съобразно чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража (от 06.02.2025 г. до 06.10.2025 г.).

Относно веществените доказателства е постановено: съобразно чл. 354а, ал. 6 от НК - наркотикът да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи; съобразно чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК - останалите веществени доказателства (лампи, запалителни устройства, водна помпа, вентилатори, пластмасова пръскачка) да се отнемат в полза на държавата.

Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е ОСЪДЕН да заплати разноските по делото – 903.60 лв. на досъдебно производство.

Присъдата е обжалвана, в срок, и от подсъдимия, и от защитника му. Подсъдимият иска отлагане на изтърпяването на лишаването от свобода под условие съобразно чл. 66, ал. 1 от НК, позовавайки се на неосъждането си; защитникът иска намаляване на продължителността на лишаването от свобода и също – прилагане на чл. 66, ал. 1 от НК, позовавайки се на: самопризнанието; даването на обяснения от подсъдимия; съжалението му за извършеното; изразената самокритичност; липсата на съпротива или опит за укриване на местопроизшествието; неосъждане, липса на други наказателни производства и добри характеристични данни; ниска обществена опасност на подсъдимия; естество на предмета на престъплението (отпадък – приготвени за изхвърляне филизи от стари листа); българско гражданство, постоянен адрес, две малолетни деца.

Във въззивните съдебни прения подсъдимият и защитникът поддържаха молбата за облекчаване на положението на подсъдимия – чрез намаляване на наказанието и чрез отлагане на изтърпяването му по реда на чл. 66 от НК; прокурорът заяви, че присъдата следва да бъде потвърдена, включително – поради справедливостта на наказанието.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД проучи самостоятелно събраните на ДП

доказателствени средства, след което подложи съдържанието на всяко едно поотделно на анализ, а съдържанието на всички съвкупно – на синтез по правилата на формалната и житейската логика. При тази дейност въззивният съд оформи самостоятелни изводи относно установеност на значимите за съставомерност факти и относно приложими правни норми, изцяло съвпадащи с изводите на първоинстанционния съд; въззивният съд намери необходимост от потвърждаване на размерите на наказанията, първоначално определени за всяко от двете отделни престъпления наказания, но намери, че е допуснато неправилно приложение на чл. 23, ал. 1 от НК конкретно относно наложената глоба. За да стигне до тези изводи, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД установи и прие следното:

Първоинстанционото съдебно следствие е било проведено по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, в съответствие с изискването на чл. 372, ал. 4 от НПК, тъй като самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство (ДП) доказателства, предвид следното тяхно съдържание, съпоставено с обвиненията:

На 18.06.2024 г. подсъдимият закупил от две юридически лица по ½ идеална част от всяко от тях от собствеността върху недвижим имот в с. Ваксево – земя и сградата върху нея на бившата мандра (ДП, л. 107-123 вр. л. 189 вр. л. 190-194). Скоро след това е станал и страна по договора с „Електрохолд продажби“ - от 01.08.2024 г. за едната ½ идеална част и от 01.09.2024 г. за другата (ДП, л. 198 и л. 201). В периода от 07.12.2024 г. до 06.02.2025 г. телефонът на подсъдимия 0896 620 454 е засичан от клетката на съответния мобилен оператор в с. Ваксево – почти всеки ден (ДП, л. 186-187); в периода от 01.11.2024 г. до 06.02.2025 г. колата на подсъдимия „Шкода Октавия“ с рег. № ••• е снимана от камерите на А „ПИ“ с движение по трасето от Перник до с. Ваксево и обратно - многократно.

На 06.02.2025 г. сградата на бившата мандра била претърсена в присъствието на подсъдимия (ДП, л. 17-19 вр. снимки на л. 20-34). При това претърсване е установено, че отвън е имало три тела на климатици, едното – в работещ режим; вътре в едно от четирите помещения е имало 192 саксии с по един стрък канабис (полеви наркотест) във всяка от саксиите с височина на растенията от 0,6 м до 1,2 м, както и три полиетиленови чувала, пълни с листа и съцветия на канабис (полеви наркотест). В това помещение имало изградена инсталация от 29 халогенни лампи и две нагревателни тела (на тавана над саксиите), водна помпа, четири вентилатора и пластмасова пръскачка.

В пълно съответствие със съдържанието на протокола за претърсване са показанията на намиралите се на мястото полицейски служители – Й. Д., Е. Г., К. Г., Т. Т. и В. М. (ДП, л.л. 44-46 и 181-182).

При претърсването били иззети след отрязването им 192-та стръка канабис и трите чувала с листа и съцветия на канабис, които след изсушаването им (ДП, л. 51 вр. 52-54) и събирането им вече като суха растителна маса (ДП, л. 55 вр. 56-59) били претеглени с установяване на нето-теглото им и вземане на представителни проби (ДП, л. 60 вр. 61-65); изсушените отрязани стръкове канабис са с тегло 5 690 грама, а изсушените листа и съцветия канабис са с тегло 4 370 грама. Експертното изследване на представителните проби чрез ФХЕ (ДП, л. 67-68) установява, че 192-та стръка изсушени растения са канабис и са със съдържание на тетрахидроканабинол (ТХК) 3,9 %, а изсушените съцветия и листа са също канабис и са със съдържание на ТХК 2,4 %. Оценката им от разследващия полицай (ДП, л. 70) съобразно правилата на ПМС № 106 от 02.08.2023 г. определя стойност на 192-та стръка канабис - 113 800 лв., а на съцветията и листата канабис – 87 400 лв.

Съобразно заключенията на техническа експертиза на инж. К. П. (ДП, л. 76-79) и на агрономическа експертиза на Е. З. (ДП, л. 87-89) инсталацията в бившата мандра е била предназначена и е послужила за отглеждането на иззетите при претърсването 192 стръка канабис. Според техническата експертиза електроуредите и компонентите към тях са части от единна система, изградена в затворено малко по обем помещение и предназначена без необходимост от постоянен човешки контрол да поддържа в помещението постоянни режими на топлина (20-25 градуса по Целзий), светлина, влага и аспирация (осигуряване на необходимия въглероден диоксид). Т.е. постигнати са по изкуствен начин необходимите за фотосинтеза: осветеност (чрез 29-те халогенни и 2-те лед лампи); температура (отново чрез лампите); влага (чрез капково напояване посредством водната помпа); циркулация на въздуха (чрез 4-те вентилатора) и обеззаразяване (чрез акумулаторната пръскачка). Предназначението на системата е създаване и поддържане на необходимите условия за отглеждането на стайни растения в затворено помещение без прозорци и без необходимост от постоянно човешко присъствие. Всички уреди са достъпни за закупуване в търговската мрежа; за монтажа на инсталацията са необходими незначителни технически познания и умения; за поддържането на физическите и агротехническите параметри (нива на осветеност, температура, влажност, степен и скорост на подмяна на въздуха) е необходима компетентност на технически грамотно лице. Според агрономическата експертиза растения с височина 0,6 - 1,2 м е невъзможно да израстнат до тази им височина без специални грижи: при преовлажняване се стига до гниенето им; необходимо е поддържането на подходящи температура (24-27 градуса по Целзий), светлина (до осем часа в денонощието), влажност (редовно поливане) и обеззаразяване (борба с вредители). При подходящи грижи стръковете коноп достигат височина до 2,5 м, а растенията в случая са с височина 0,6 -1,2 м, в добро физиологично състояние са и имат натрупана листна маса. Вероятното им засаждане е около октомври 2024 г.

Събрани са разнородни по вид доказателствени средства, всяко от тях - по реда на НПК, а свидетелските показания - без вътрешни, помежду им и с останалите доказателствени средства противоречия. Съвкупното съдържание на всички доказателствени средства обуславя несъмнения фактически извод, че именно подсъдимият е осигурил изграждането и работата на инсталацията за отглеждане на 192-та стръка канабис и той е държал листата и съцветията канабис в притежавания от него недвижим имот (пригоден за оранжерия за отглеждане и за съхранение на коноп), за ползваното в който имот електричество е бил задължен именно подсъдимият и до който имот подсъдимият е пътувал почти ежедневно в инкриминирания от прокуратурата период. Подсъдимият няма разрешение по ЗКВНВП нито за засяване и отглеждане на коноп, нито за държането му. Концентрацията на ТХК в изсушените листа и съцветия (2,4 %), голямото им количество на значителна стойност (над 4 кг коноп на стойност над 87 000 лв.) и държането им съвместно с отглеждането на 192 стръка коноп категорично обосновават определянето на количеството и стойността на държания коноп като в големи размери, а целта на държането му – като разпространение.

Предвид изложеното, изцяло обосновано спрямо съдържанието на доказателствената съвкупност ОС - Кюстендил е провел първоинстанционното съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НК, тъй като именно установените факти са твърдени в обстоятелствената част на обвинителния акт и тях е признал изцяло в съдебно заседание подсъдимият. Правното определяне на фактическата деятелност на подсъдимия спрямо стръковете коноп и спрямо листата и съцветията в чували е законосъобразно – той като тази фактическа деятелност съответства именно на престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК (с предмет – 192-та стръка коноп) и на престъпление по чл. 354а, ал. 2 от НК (с предмет – листата и съцветията коноп). Инсталацията за отглеждане на конопа – и сама по себе си, и разглеждана съвместно със закупуването на имота, с осигуряването на електроподаването в него и с доброто състояние на 192-те растения сочи несъмнено на пряк умисъл и при засяването и отглеждането, и при държането на съответното за всяко от деянията количество коноп. Предвид изложеното, правилно (обосновано и законосъобразно) подсъдимият е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК и на престъпление по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК – всяко с изрично индивидуализиран предмет.

За престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК се предвижда комплекс от наказания – лишаване от свобода от две до пет години и глоба от 5 000 лв. до 10 000 лв.

ОС е приел превес на отегчаващите отговорността обстоятелства над тези, които я смекчават, отчитайки като налични следните влияещи на отговорността фактори: Степента на обществена опасност на деянието е висока – предвид засягането на обществените отношения, защитени чрез законов ред относно действията спрямо наркотични вещества. Степента на обществена опасност на конкретния деец е относително завишена: предварително е закупил имот в отдалечено село; предварително е подготвил мястото, като е вложил значителен финансов ресурс за осигуряване на благоприятни условия за отглеждане на конопа; полагал е продължителни грижи за растенията; отглеждал е голямо количество растения, чиято обща стойност след изсушаването им е висока – 113 800 лв. Всички изброени дотук обстоятелства, освен че са налице, са и правилно отчетени от ОС като отегчаващи отговорността. В посока на облекчаване на отговорността ОС е установил наличието само на това, че подсъдимият е неосъждан досега и че има две малолетни деца. Въззивният състав споделя изцяло становището на първоинстанционния, че всяко от изброените противовесни влияещи на отговорността обстоятелства е налице и че относителната тежест на групата отегчаващи - както предвид естеството на всяко от тях, така и предвид броя им - е значително по-висока от тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства. На такова съотношение принципно съответства наказание над средата, а първоначално отмереното от ОС наказание лишаване от свобода – три години и шест месеца, се равнява на средата на законовия диапазон (от две до пет години). Въззивното разглеждане на делото е по жалба от подсъдимия и по жалба от защитника - и двете с искане за облекчаване на положението на подсъдимия, но превесът на тежестта на отегчаващите отговорността фактори не позволява исканото от тях намаление на наказанието. Предвид процесуалната ситуация – принципно справедливост на по-тежко наказание, но липса на протест, и същевременно - липса на основания за намаляване на наказанието, въпреки искането на подсъдим и защитник, така определеното от ОС наказание следва да се приеме за справедливо. Намаляването му с 1/3 е изцяло съобразено със заповедната норма на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК, поради което окончателно определеното лишаване от свобода за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК – две години и четири месеца, следва да се за справедливото в законовите граници. Глобата за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК е определена от ОС в минималния й предвиден размер – 5 000 лв., и предвид процесуалната ситуация на въззивно разглеждане на делото (само по жалба на подсъдимия с искане за облекчаване на положението му, без подаден протест), следва да се приеме за също справедливо наказание. Предвид това относно комплекса от наказания за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК присъдата, освен обоснована и законосъобразна, е и справедлива, т.е. – изцяло правилна.

За престъплението по чл. 354а, ал. 2 вр. ал. 1 от НК се предвижда също комплекс от наказания – лишаване от свобода от три до 12 години и глоба от 10 000 лв. до 50 000 лв. За това престъпление ОС е приел наличие само на смекчаващи отговорността обстоятелства - неосъждан деец, баща на две малолетни деца и стойност на предмета на престъплението, явяваща се малко по-висока от долния праг за определяне на такъв предмет като в големи размери. ОС е приел, че отегчаващи отговорността обстоятелства при това престъпление няма – позиция, от която следва да изхожда и въззивният състав предвид липсата на протест със съответно искане относно наказанието. При наличието само на смекчаващи отговорността фактори ОС е определил лишаването от свобода да е с минималната предвидена за такова престъпление продължителност – три години лишаване от свобода. Намалението му с 1/3 съобразно задължителното предписание на чл. 373, ал. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е неправилно изчислено от ОС – тъй като окончателното наказание би следвало да е две години, а ОС е прогласил (и в мотивите, и в диспозитива на присъдата) то да бъде една година и осем месеца. Отново предвид процесуалната ситуация за въззивно разглеждане на делото – не е подаван протест, тази продължителност следва да се запази, още повече, че при последващото произнасяне на ОС по реда на чл. 23, ал. 1 от НК чрез налагане за изтърпяване като по-тежко наказание на лишаването от свобода за две години и четири месеца (определено за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК), неправилното изчисление на лишаването от свобода за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК няма практическо изражение. По вече изложените съображения за въззивно разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия, следва да се приеме за справедлива и наложената за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК глоба – в минималния предвиден за такова престъпление размер, 10 000 лв. Окончателният извод относно комплекса от наказания за престъплението по чл. 354а, ал. 2 от НК е като този за другото престъпление по делото, а именно – че е справедливо определено в законово предвидените граници като съответно на конкретно извършеното от конкретния деец. Въззивният състав намира, че наличните само смекчаващи отговорността обстоятелства не обосновават сами по себе си приложението на чл. 55 от НК - предвид неголямата им относителна тежест съобразно естеството на всяко от тях: неосъждането следва да е характеристика на всеки български гражданин, а бащинството на две малолетни деца не е спряло подсъдимия от извършване на престъплението.

По доводите на защитника и на подсъдимия за по-леко наказание във връзка с всяко от двете престъпления по делото, въззивният съд намери следното:

Позоваването на това, че подсъдимият е неосъждан досега и е с чисто съдебно минало е в действителност позоваване двукратно на едно и също; това обстоятелство е отчетено от ОС, в правилната посока и със съответната тежест.

Изцяло невярно е твърдението, че подсъдимият е дал обяснения на ДП: След привличането му на 07.02.2025 г. при разпита му след това (ДП, л. 40-41 и л. 42) се е възползвал от правото си да не дава обяснения; след привличането му на 26.03.2025 г., предявено на 20.05.2025 г., при разпита му на 20.05.2025 г. (ДП, л. 175-176 вр. л. 177) отново се е възползвал от правото си да не дава обяснения. Това обстоятелство не може да се тълкува във вреда на обвиняемия – тъй като е упражняване на негово законово прогласено право. То обаче в същото време категорично не е и смекчаващо отговорността. Предвид провеждането на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, в съдебно заседание не се събират обяснения – чл. 373, ал. 2 от НПК. Самопризнанието пък е отчетено чрез чл. 58а, ал. 1 от НК. В заключение: подсъдимият не е съдействал на разследването конкретно чрез обяснения. Освен това, реално доказателствата за установяване на значимите факти са събрани от разследващите без участие на подсъдимия.

Всичко останало, сочено от защитника, е вече отчетено и има ниска относителна тежест (защото е законово изискуемото или очакваното от обществото поведение на всеки български гражданин): неосъждан подсъдим, неиздирван на ДП, не е оказал съпротива или опит да се укрие на местопрестъплението, постоянно живущ на известен адрес, женен с две деца, образован и трудово ангажиран, с добри характеристични данни. Твърдението пък на защитника, че подсъдимият е с ниска обществена опасност се оборва като логически противоречащо на убедително обоснования от ОС извод за завишена обществена опасност на дееца при определяне на наказанието за престъплението по чл. 354в, ал. 1 от НК.

Предметът на държането на наркотик по чл. 354а, ал. 1 от НК според защитника е отпадък – филиз от старите листа на растенията, приготвен за изхвърляне. Съдът отчита установената чрез ФХЕ концентрация и количеството му - разглеждани съвместно с предмета на другото престъпление (192 растящи стръка канабис); съвместно всички обстоятелства обосновават цел за разпространение и е голословно твърдението, че листата и съцветията щели да бъдат изхвърлени.

Аргументът на защитника за ненаказуемост на действията с марихуана в други държави е съвършено неприложим в случая – чл. 3, ал. 1 (вр. чл. 354в и чл. 354а) от НК.

В обобщение, въззивният съд намери за необосновани възраженията на защитника и подсъдимия срещу размера на наказанието за всяко от двете отделни престъпления.

След индивидуализиране на комплекса от наказания за всяко от двете престъпления по делото, законосъобразно ОС е предприел прилагане на чл. 23 от НК, но го е извършил неправилно относно глобата. Наказанието за едно престъпление е единно – независимо дали представлява само една от предвидените в раздел ІІ на глава четвърта от НК санкции или е съвкупност от две или повече. Разглежданите влияещи на отговорността фактори при всяко конкретно престъпление се отнасят към всяко от наказанията, когато те са предвидени в съвкупност, като комплекс. При прилагане на чл. 23 от НК спрямо два отделни комплекса от наказания за две различни отделни престъпления следва да се наложи комплекса с по-голямо по размер по-тежко (от видовете по раздел ІІ на глава четвърта от НК) наказание. Т.е. в случая ОС е следвало при прилагането на чл. 23 от НК да наложи на подсъдимия съвкупността от лишаване от свобода и глоба в размерите, определени за престъплението по чл. 354а, ал. 1 от НК (заради по-продължителното лишаване от свобода), а именно – две години и четири месеца лишаване от свобода и 5 000 лв. глоба. Събирането на попродължително лишаване от свобода от наказателна съвкупност за едно престъпление с повисоката глоба от наказателната съвкупност за друго престъпление е механично и противоречи на единността на наказанието. Промяна в обсъдения смисъл е изцяло в полза на подсъдимия - тъй като ще му бъде наложена по-ниска глоба от определената от ОС. Поради това в тази й част – приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, присъдата подлежи на изменение, чрез отмяна на налагането на глоба в размер на 10 000 лв. и налагане вместо това на глоба в размер на 5 000 лв.

Постановяването от ОС лишаването от свобода да се изтърпи – при първоначален общ режим съобразно чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, е убедително мотивирано. ОС е обосновал необходимостта от реално изтърпяване на наказанието чрез прецизна съпоставка на целите на специалната и генералната превенция, като съображенията на ОС се споделят изцяло от въззивния съд. Чрез неприлагането на чл. 66 от НК в случая ОС е постигнал целения от него баланс между целите на наказанието, избягвайки както надценяването на специалната превенция (водещо до „неоправдана репресия спрямо конкретния подсъдим“), така и подценяването й (водещо до „трайни нагласи в обществото за безнаказаност на тежките престъпления“) и отчитайки необходимостта от изтърпяване на наказанието с цел поправяне на конкретния деец предвид и извършването на две престъпления с висока стойност на предмета на всяко от тях. По тези причини въззивният съд споделя изцяло становището на първоинстанционния, че условното отлагане на изтърпяването на лишаването от свобода по реда на чл. 66 от НК би било неоправдана и прекомерна снизходителност към конкретния подсъдим за конкретно извършеното от него. Съответно на това си становище, въззивният съд намира за необосновано искането на подсъдимия и защитника за прилагане на чл. 66 от НК.

Произнасянето на ОС по-нататък в присъдата също е изцяло законосъобразно: отнемането в полза на държавата и унищожаването на високорисковите наркотични вещества е съобразно заповедната норма на чл. 354а, ал. 6 от НК, отнемането в полза на държавата на уредите и съоръженията от оранжерията за коноп е съобразено с естеството им (принадлежащи на виновния и послужили за извършване на умишленото престъпление по чл. 354в, ал. 1 от НК) и със заповедната норма на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК; осъждането на подсъдимия да заплати разноските по делото в размер на 903,60 лв. е изцяло съобразено с изхода на делото (признат за виновен), със заповедната норма на чл. 189, ал. 3 от НПК и с доказания им размер (ДП, л. 69, л. 83 и л. 90).

В заключение: Обжалваната присъда е обоснована (като съобразена с установените факти), законосъобразна (като определяща ги по съответните текстове от НК) и справедлива относно отмерените наказания; обжалваната присъда подлежи на изменение при прилагането на чл. 23 от НК – чрез отмяна на наложената глоба от 10 000 лв. и налагане вместо нея на глоба от 5 000 лв.; присъдата е изцяло законосъобразна при приложението на чл. 354а, ал. 6 от НК, на чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК и на чл. 189, ал. 3 от НПК.

Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД