Решение № 844 от 3.7.2026 г. на Административен съд - Силистра по дело № 78/2026 г.

Производството по делото е образувано по жалба на А. Н. Н., с [ЕГН], с постоянен адрес в [населено място], общ. Дулово, обл. Силистра, [улица], срещу Решение №••• на Директора на ТП на НОИ-Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № •••, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Силистра, с което е•••по чл. 90а от КСО, ••• по чл.103 от КСО, както и е било отменено Разпореждане № •••прот.№•••и последвалите го актове, като правилно и законосъобразно. В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на решението и се моли за отмяната му. Изложени са доводи, че при постановяване на решението, административният орган не е извършил преценка и не е обсъдил въведените в жалбата оплаквания, касаещи обстоятелството, че датата на която е отпусната ••• обуславя приложението на правилото на § 22т от ПЗР на КСО. Ответната по жалбата страна – Директорът на ТП на НОИ – Силистра, чрез представител по пълномощие – главен юрисконсулт Н. Н. - Н., оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна: Производството е по реда на чл 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Жалбата е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО от лице, адресат на този акт, което има правен интерес от оспорването му по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК, съдържа необходимите форма и реквизити и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт, пред компетентния съд. Съдът приема, че в изпълнение нормата на чл.117, ал.3 от КСО, процесното разпореждане е обжалвано по административен ред пред директора на ТП на НОИ – Силистра, който съответно с решение го е потвърдил. Въз основа на изложеното, жалбата се явява процесуално допустима. Въз основа на заявление № МП-4616/ 22.04.2015 г., с което жалбоподателят е поискал отпускане на ••• по чл. 90а от КСО и с оглед представено Експертно решение № ••• на медицинската комисия при ТП на НОИ-Силистра; ЕР на ТЕЛК ••• г., с което му е била определена ••• – 15. 12. 2014 год. и срок на инвалидност - 01.04.2017 год., с разпореждане •••, издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Силистра, му е била отпусната ••• по чл. 90а, ал.1 КСО, със срок на инвалидността до 01.04.2017 г., ••• - 15.12.2014 г. С Разпореждане •••, издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Силистра, на жалбоподателя е била отпусната ••• по чл. 90а, ал.1 КСО, със срок на инвалидността до 01.04.2017 г., ••• - 15.12.2014 г. С Решение № ••• от заседание № 14 от 06.04.2017 г. медицинската комисия при ТП на НОИ-Силистра е потвърдила трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК № •••от заседание №•••, с което му е била определена ••• 15.12.2014 г. и срок на инвалидност - 01.03.2020 г. С Разпореждане № ••• издадено оз Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Силистра, личната ••• на жалбоподателя е била определена в същия размер, за периода 01.04.2017 г. – 01. 03. 2020 год. С Решение ••• медицинската НОИ-Силистра е потвърдила трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК № ••••, с което му е била определена 74 на сто трайно намалена работоспособност/ вид и степен на увреждане с дата на инвалидизиране 15.12.2014 г. и срок на инвалидност - 01.02.2023 г. С Разпореждане № •••издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Силистра, личната ••• на жалбоподателя е била определена в същия размер, за периода 01.03.2020 г. - 01.02.2023 г. С Решение ••• медицинската комисия при ТП на НОИ-Силистра е потвърдила трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК •••, с което му е била определена ••• 15.12.2014 г. и срок на инвалидност - 01.01.2026 г. С Разпореждане ••• издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Силистра, личната ••• на жалбоподателя е била определена в същия размер, за периода 01.02.2023 г. - 01.01.2026 г. С Решение•••медицинската комисия при ТП на НОИ-Силистра е потвърдила трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК ••• с което му е била определена ••• 15.12.2014 г. и срок на инвалидност -01.11.2025 г. С Разпореждане ••• издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ - Силистра, личната ••• на жалбоподателя е била увеличена от 01.12.2023 г. - 01.11.2025 г. С Решение •••медицинската комисия при ТП на НОИ-Силистра е потвърдила трайно намалена работоспособност, установена с ЕР на ТЕЛК •••, с което му е бил определен •••15.12.2014 г. и срок на инвалидност -01.11.2026 г. С постъпило уведомление с вх. № •••на НЕЛК, последната е сигнализирала пенсионният орган, че е образувано административно производство по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето срещу ЕР на ТЕЛК № •••издадено на лицето А. Н. Н. – жалбоподател в настоящото производство. По този повод, с писмо с изх. № 3001-18-462#1/ 08.12.2025 г., от жалбоподателя е било изискано да представи документ, издаден от компетентната институция на Република Турция относно установяване на обстоятелството дали получава или не получава пенсия по законодателството й, в случай че получава - от кога. Постъпил е документ с вх. •••, издаден от Институт за социално осигуряване главна Дирекция „Пенсионни услуги“ в Република Турция, в който е отразено, че лицето А. Й. с регистрационен номер ••• получава пенсия за старост от 01.10.2018 г. в Република Турция. Пенсионният орган при ТП на НОИ-Силистра се снабдил с Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. •••от което е видно, че А. Н. Н. и А. Й. са имена на едно и също лице. Въз основа на така събраните доказателства, с Разпореждане № •••, издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Силистра, на основание чл. 99, ал. 1, т, 1, чл. 90А, чл. 103 и чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО е била•••по чл. 90а от КСО, ••• по чл. 103 от КСО на А. Н. и е било отменено Разпореждане № •••прот. № [рег. номер] от 09.03.2020 г. и последващите го. Жалбоподателят е обжалвал разпореждането, като се е позовал на обстоятелството, че по отношение на него следва да намери приложение разпоредбата на § 22т от ПЗР на КСО, тъй като ••• е с начална дата 15. 12. 2014 година, както и с факта, че пенсията, която получава в РТурция е от различен вид. С Решение №••• директорът на ТП на НОИ-Силистра е потвърдил Разпореждане № •••, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Силистра, с което е•••по чл. 90а от КСО, ••• по чл.103 от КСО, както и е било отменено Разпореждане № •••прот.№•••и последвалите го актове, като е приел, че съгласно разпоредбите на чл. 90а, ал.1 от КСО и на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, не е възможно получаването на повече от една пенсия, включително такава, от друга държава. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е неоснователна. Решението е издадено от компетентен административен орган – ръководителя на ТП на НОИ - Силистра, който съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО се произнася по жалби против срещу разпореждания за отказ или за неправилно определяне или изменение и спиране на пенсиите, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Актът е в необходимата писмена форма, има съдържанието, изискуемо по чл. 59, ал. 2 от АПК, и при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Оспореното решение и потвърденото с него разпореждане не противоречат на материалния закон. В настоящия казус спор по фактите не е налице. Въпросът, който подлежи на изследване е правен и се свежда до преценка на факта на получавана в друга държава пенсия за старост представлява ли предпоставка за прекратявяне на отпуснатата пенсия за инвалидност и съответно – от кой момент. Съгласно разпоредбата на чл. 90а, ал. 1 от КСО, право на ••• имат лицата, навършили [възраст] възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане 71 на сто или повече, на които не е отпусната друга пенсия, включително от друга държава. Посочената правна норма от КСО по своята същност е с императивен характер и е с безусловно задължителни правила, респ. изисквания за поведение, установени от законодателя, които не допускат отклонение от субектите на правото. Разпоредбата на чл. 90а, ал. 1 от КСО включва три предпоставки за отпускане и получаване на •••, две от които са положителни – наличието на определена възраст/навършена [възраст] възраст/ и процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане – 71 % или повече и наличието на една отрицателна предпоставка – лицето да не получава друг вид пенсия, включително такава от друга държава. Наличието на тези три предпоставки е предвидено в условията на кумулативност и липсата на която и да е от тях води до неизпълнение фактическият състав на тази правна норма – чл. 90а, ал. 1 от КСО. В настоящия случай, правилно и в съответствие с тази правна норма, административният орган - ръководител на "Пенсионното осигуряване" към ТП на НОИ – Силистра, а и горестоящият му административен орган – директорът на ТП на НОИ - Силистра, са съобразили и преценили, че получаването от жалбоподателя на друг вид пенсия – в случая пенсия за старост в друга държава – Турция, възпрепятства получаването на ••• в Република България. Предвид това, правилно с разпореждането на ръководителя на "Пенсионното осигуряване" към ТП на НОИ – Силистра е•••на жалбоподателя, считано от 01.10.2018 г., т. е. от началната дата, от която му е отпусната пенсията за старост в Р. Т. Като функция на правото на пенсия, правилно е прекратена и ••• по чл. 103 от КСО, също от началната дата на отпускането й – 01. 12. 2023 год. Съгласно действащата към настоящия момент норма на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО, в сила от 01.01.2016 г., не могат да се получават едновременно социална пенсия за старост, ••• и персонална пенсия с друг вид пенсия, включително пенсия, отпусната в друга държава, т.е. нормата постановява забрана за получаване на •••, респективно част от нея с друг вид пенсия, каквато е получаваната от жалбоподателя, като законодателят не е предвидил различна уредба в зависимост от вида на пенсията, отпусната в друга държава. Изключение от правилото на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО е уредено с нормата на § 22т от ПЗР на КСО, която предвижда, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31.12.2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ от чл. 101, ал. 3а от КСО, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати, но настоящият случай не попада в посоченото изключение. Това е така, тъй като, независимо, че началната дата на инвалидизиране е 15.12.2014 год. следва да се има предвид характера на отпусната на лицето пенсия и законодателното разрешение в тази връзка. Според отменената разпоредба на чл. 101, ал. 3а от КСО, при право на повече от една пенсия, по избор се получава една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. До 01.01.2013 г. тази разпоредба е съдържала още едно изречение, представляващо основание за изплащане на 25 на сто от социалната пенсия за инвалидност, когато е отпусната и се получава и друг вид пенсия/ т. е. в хипотезата на чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО/. Отмяната на второто изречение на чл. 101, ал. 3а от КСО има за последица невъзможност да се изплащат социалните пенсии за инвалидност, в случаите когато лицето има право на друг вид пенсия по аргумент от чл. 101, ал. 1, т. 4а от КСО и § 22т. който сочи, че социалните пенсии за инвалидност, отпуснати с начална дата до 31 декември 2014 г. и изплащани на основание заличеното изречение второ на чл. 101, ал. 3а, продължават да се получават в определения им към тази дата размер до изтичане на срока, за който са отпуснати". Нормата внася яснота за целта, която законодателя е преследвал с изменението на чл. 101, ал. 3а от КСО, а именно не може да се изплаща •••, дори и в размер от 25 на сто и друг вид пенсия. Това е законодателното разрешение, което не предвижда изключения, освен за заварените към 31.12.2014 г. случаи, какъвто настоящия не е. Отделно от това, от 01.01.2019 г. е в сила § 7, ал. 1 от ПЗР на ЗХУ, с която разпоредба е предвидено, че социалните пенсии за инвалидност, изплащани на основание § 22т от ПЗР на КСО, се прекратяват служебно от НОИ по чл. 96, ал. 1, т. 4 от КСО, свързано с новия режим за подпомагане. С оглед гореизложеното, съдът приема, че Решение №••• на Директора на ТП на НОИ-Силистра, с което е потвърдено Разпореждане № •••, издадено от ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ-Силистра, с което е•••по чл. 90а от КСО, ••• по чл.103 от КСО, както и е било отменено Разпореждане № •••прот.№•••и последвалите го актове е законосъобразно - издадено е от компетентен орган и в предвидената от закона форма; постановено е при спазване на административно-производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена. С оглед извода за неоснователност на жалбата, жалбоподателят следва да заплати на ответната страна на основание чл. 143, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в размер от 200. 00 лева – равностойност на 102.26 лева. Мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът