Решение № 1573 от 26.6.2026 г. на Административен съд - Добрич по дело № 518/2025 г.

Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по жалба на Н. Т. П., действаща и в качеството си и на Едноличен търговец с фирма „Феоктист Павленков-Наташа Павленкова“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], срещу Ревизионен акт № Р-03000824005783-091-001/12.05.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 136 от 04.08.2025 г. на Д. Ж. –директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, с който са установени задължения по ЗКПО за 2018 г. за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ в размер на 39935 лева главница и 27 298, 84 лева лихви. Жалбоподателят счита ревизионния акт за неправилен и незаконосъобразен. Излага твърдения, че са налице всички предпоставки на закона за преотстъпване на данъка и счита, че след прехвърляне на предприятието на ЕТ „Феоктист Павленков-Н. Павленкова“, извършено на 30.30.2018 г. правото за преотстъпване на данъка е преминало върху правоприемника „Братя Павленкови“ ООД. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител, адв.Ч., заявява, че поддържа изцяло жалбата и че спорът се свежда до приложението на разпоредбата на чл. 172, чл. 173 ал. 2 и чл. 189б, ал. 2 т. 3 от ЗКПО, понеже прехвърлянето на търговското предприятие е извършено на 05.11.2018 г., преди изменението разпоредбата на чл. 172 ал. 1 ЗКПО от 13.08.2019 г. Моли ревизионният акт да бъде отменен и да се присъдят разноските по делото. Ответникът – директорът на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Варна, чрез процесуалния си представител, главен юрисконсулт Д. С., в писмена молба от 04.11.2025 г. оспорва жалбата по съображенията, изложени в решението на директора на дирекция ОДОП и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира присъждане на разноските за юрисконсултско възнаграждение. При извършване на проверката по чл.160, ал.2 от ДОПК за законосъобразност на оспорения административен акт от фактическа и правна страна съдът приема за установено следното: Жалбата е допустима. Ревизионният акт е връчен на 15.05.2025 г., а жалбата срещу него е постъпила на 28.05.2025 г., т.е. в 14-дневния срок за оспорване по чл.152, ал.1 от ДОПК. Директорът на Дирекция „ОДОП“-Варна се е произнесъл с Решение № 136/04.08.2025 г., с което е потвърдил ревизионния акт по отношение на установените задължения по ЗКПО за 2018 г. в размер от 39935 лева главница и 27 298,84 лева лихви. Решението е съобщено на 04.08.2025 г., а жалбата срещу него е постъпила при ответника на 13.08.2025 г., в 14-дневния срок за оспорване. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Ревизионното производство е открито със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000824005783-020-001 /06.11.2024 г., с която е наредено да се извърши ревизия на Н. Т. П. с регистрация като Едноличен търговец „ФЕОКТИСТ ПАВЛЕНКОВ-Н. ПАВЛЕНКОВА“, [ЕИК], [населено място], за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на едноличния търговец за периода на 2018 г. и е определен срока на ревизията – 3 месеца. Със Заповед за изменение на Заповед за възлагане на ревизия № Р-03000824005783-020-002/30.01.2025 г. срокът на ревизията е удължен до 11.04.2025 г. На 15.04.2025 г. е издаден Ревизионният доклад с № Р-03000824005783-092-001 /15.04.2025 г., подписан с квалифицираните електронни подписи на органите по приходите, определени да извършат ревизията - ръководителя на ревизията, Й. Р. Н. и П. П. П. - инспектор по приходите. Срещу констатациите в доклада е подадено възражение на 30.04.2025 г., според данните в РА. Ревизионният акт (РА) е издаден на 12.05.2025 г. Ревизионният доклад и РА са били редовно връчени на ревизираното лице. Възраженията на Павленкова обсъдени в мотивите на ревизионния акт. Срещу РА е подадена жалба с вх. № Ф-136/28.05.2025 г. Жалбата е разгледана от компетентния орган, Д. И. Ж. - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“- Варна при ЦУ на НАП, който я е приел за неоснователна, поради което е потвърдил изцяло РА. Съдът не установи допуснати съществени процесуални нарушения на правилата за провеждане на ревизията. Съдържанието на заповедта съответства на чл.113, ал.1 ДОПК. ЗВР е връчена по електронен път на жалбоподателя на 20.10.2023 г., с което е спазено изискването на чл.113, ал.2 от ДОПК. Връчени са и всички последващи заповеди за изменение на ЗВР , както и исканията за представяне на документи. Спазено е изискването на чл.117, ал.1 ДОПК ревизионният доклад да се състави не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа данните, визирани в чл.117, ал.2, т.1-10 от ДОПК. Не е спорно, че както издаваните в хода на ревизията актове, така и ЗВР, са подписани от лицата, сочени за техни издатели с [жк], валидни към момента на подписването. При прегледа на електронните документи, описани в протокола от съдебното заседание от 20.01.2026 г., л. 735 и сл., се установи, че титуляри на електронните изявления, заповедите, ревизионен доклад и ревизионен акт, са лицата, от името на които са извършени. При визуализиране на квалифицираните удостоверения за електронен подпис бе видно, че същите съдържат данни за титулярите на подписите – уникалния сериен номер на сертификата, трите имена на лицето, на което е издадено удостоверението, e-mail адресите на титулярите на [жк], имената и ЕИК на учреждението от чието име действат. Съдът приема, че тези данни са достатъчни за установяване на самоличността на авторите на [жк], като същите представляват необходимите данни за идентификация на лица по смисъла на чл. 3, т. 1 от регламента, отговарящи на изискванията на приложение 1, б. в към чл. 3, т. 15 от регламента. При ревизията са установени следните безспорни факти : Н. Т. П., [ЕГН] е физическо лице, собственик на ЕТ „Феоктист Павленков – Н. Павленкова" с [ЕИК]. В камеството си на едноличен търговец има регистрация през ревизирания период като земеделски производител в Областна дирекция „Земеделие" [населено място]. По данни от Търговския регистър Н. Т. П. е също и съдружник и управител в „Братя Павленкови“ ООД, [ЕИК] от 05.06.2018 г. с размер на дяловото участие 1 098 000 лв. ЕТ „Феоктист Павленков – Н. Павленкова" има регистрация по ЗДДС от 22.06.2009 г. и според ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2018 година извършва дейност с код 0111 - отглеждане на зърнени (без ориз) и бобови растения и маслодайни семена на обща площ от 470,9986 ха, в землищата на няколко села в Община Генерал Тошево. На 30.10.2018 г. жалбоподателката е прехвърлила предприятието на едноличния търговец на търговското дружество „Братя Павленкови“ ООД, в което тя е и съдружник, и управител. При ревизията е прието, че прехвърлянето е извършено без заличаване на едноличния търговец ( данни в ревизионния доклад). Приложен е договорът за покупко-продажба на търговско предприятие (л.415-408), сключен между ЕТ„ Феоктист Павленков – Н. Павленкова", представляван от собственика, Н. Т. П., като продавач и „Братя Павленкови“ ООД, с [ЕИК], представлявано от управителя Н. Т. П.. Ревизиращите органи са установили, че в подадената през 2018 г. Годишна данъчна декларация (ГДД) по чл.50 от ЗДДФЛ, едноличният търговец е декларирал преотстъпен данък по чл.48, ал.6 от ЗДДФЛ като са приели, че са изпълнени общите условия за преотстъпване на данъка по чл. 167, ал. 1 и чл. 182, ал. 5 от ЗКПО, вр. чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ. По отношение размера на преотстъпения данък, след преизчисляване на съотношението между нетните приходи от продажба на непреработена селскостопанска дейност и другите нетни приходи, ревизиращият екип е установил, че преотстъпения данък за 2018 година, ако се приеме, че данъчно задълженото лице е спазило останалите изисквания, би следвало да е в размер на 28 694,71 лв., а не както е деклариран от ЕТ в ГДД за 2018 г. в размер на 39 935,36 лв. Този извод е обоснован с констатациите, че задълженото лице е преотстъпило корпоративен данък в размер на 39 935,36 лв. от целия размер на полагащия се корпоративен данък за годината, включително и този, който е в резултат на облагаема печалба от другата дейност, за която не се следва преотстъпване на данък. Но при изчисляване съотношението между нетните приходи от продажби от продажбата на непреработена селскостопанска дейност и другите нетни приходи от продажби ревизията установява съотношение 99,27% / 0,73% ( стр. 6, т. 2 от РД и стр. 2-3 от РА) и съответно прави извод за по-малък размер на данък за преотстъпване - 28 694,71 лв. По отношение на спазването на изискванията за преотстъпване на данъка ревизиращият екип е изложил подбробно своите констатации за изпълнението на условията по т. 1 – 9 от чл.189б, ал. 2 на ЗКПО. Ревизията е приела, че едно от тези условия не е изпълнено, а именно това по т. 3 от чл. 189б, ал. 2 на ЗКПО дейността по производство на непреработена растителна и животинска продукция да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване. Това обстоятелство се декларирало всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишната данъчна декларация, но ЕТ „Феоктист Павленков – Н. Павленкова" с [ЕИК] подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ само за 2019 и 2020 година. Направен е извода, че нормата на чл. 189б, ал. 2 т. 3 от ЗКПО не се допускала преотстъпеният данък да се инвестира в активи, които ще обслужват дейността на друго данъчно задължено лице, дори и това лице да било правоприемник. В тази връзка е извършено позоваване на нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО в редакцията й след изменението, публикувана в ДВ, бр. 64 от 2019 г., в сила от 13.08.2019 г. както и на мотивите на Решение № 10234 от 26.10.2023 г. по адм.д. №1833/2023 г., І отд. на ВАС. Не е спорно, че едноличният търговец е подавал ГДД за 2019 г. и за 2020 г., а за 2021 г. не е подавал – констатации на ревизията във вр. с условието на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО. По делото бяха представени множество писмени доказателства, които установяват, че правоприемникът на ЕТ „Б. Павленкови“ ООД продължава да извършва същата дейност по производство на непреработена селскостопанска продукция от момента на прехвърляне на предприятието на ЕТ и през следващите три и повече години. С оглед изявленията на ответната страна съдът приема, че не се оспорва съществуването и дейността на правоприемника на предприятието на ЕТ. Жалбоподателят, Н. Т. П., оспорва изцяло ревизионния акт - както становището на органите по приходите за правилния размер на преотстъпения данък, така и съществуването на правото му на преотстъпване на данъка за 2018 г., регламентирано в чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ. Въз основа на така очертания предмет на спора, съдът приема жалбата за частично основателна. І.Жалбата е неоснователна по отношение на първия спорен въпрос - какъв би бил правилният размер на преотстъпения данък, ако се приеме, че правото на преотстъпен данък не се прекратява в резултат от извършеното прехвърляне на предприятието на едноличния търговец, по делото бе допусната съдебно-счетоводна експертиза. След анализ на счетоводството на жалбоподателя за процесния период и установяване на относимите стойности при отчитането на приходи и разходи от селскостопанска дейност, за която се ползва преотстъпването на корпоративния данък, подробно описани в заключението, вещото лице потвърждава изводите на органите по приходите, че максималният размер на преотстъпеният данък би следвало да е 28 694,71 лева, а не както приел жалбоподателя, че правото му да не внася дължимия корпоративен данък в държавния бюджет е в размер на 39 935 лв. Вещото лице потвърждава констатациите при ревизията, че приетият от жалбоподателят размер на преотстъпения данък от 39 935 лева е образуван неправилно от целия размер на полагащия се корпоративен данък за годината, включително и от облагаема печалба от другата дейност, за която обаче не се следва преотстъпване на данъка. При изслушване на заключението жалбоподателят не оспори изводите на вещото лице за правилния размер на преотстъпения данък. Съдът приема изготвеното заключение като компетентно и обосновано, съответстващо на счетоводните записвания на жалбоподателя и констатациите при ревизията на органите по приходите. В чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ е предвидено данъчно облекчение за земеделските стопани, т.нар преотстъпването на данък на едноличен търговец, който е регистриран като земеделски стопанин – 60 на сто от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията на ЗКПО за преотстъпване на корпоративен данък. Според чл. 166 ЗКПО преотстъпването е право на данъчно задължено лице, вкл. и ЕТ, да не внася в държавния бюджет корпоративен данък. Въз основа на направеното заключение съдът приема, че размерът на преотстъпения данък за 2018 г. следва да е 28 694,71 лева, тъй като по делото се установи, че тази стойност отговаря на условията на чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО, които определят, че корпоративният данък се преотстъпва в размер до 60 на сто на данъчно задължени лица, регистрирани като земеделски стопани, за данъчната им печалба от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция. ІІ.По отношение на втория спорен въпрос, прекратено ли е правото на преотстъпване на корпоративния данък в резултат от прехвърлянето на предприятието на едноличния търговец, съдът приема за правилно становището на жалбоподателя. Органите по приходите са тълкували стеснително нормата на чл. 172, ал. 1 ЗКПО в приложимата й по време редакция – към момента на прехвърляне на предприятието на ЕТ, 30.10.2018 г. Нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО в приложимата й редакция ДВ бр.95/2015 г. определя, че правото на преотстъпване по реда на тази глава се преустановява при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон, както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон. Съгласно чл. 189б, ал. 2 от ЗКПО корпоративният данък се преотстъпва, когато са изпълнени едновременно няколко условия, изброени от т.1-6 и в т. 8 и т. 9 от нормата. Условието на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е дейността по ал. 1, т.е. по производство на непреработена растителна и животинска продукция, да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване като това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации. Според чл. 173, ал. 1 от ЗКПО, когато не са изпълнени изискванията на тази глава за използване (разходване) на преотстъпен корпоративен данък, последният се дължи в пълния му размер по общия ред на закона за годината, за която е възникнал. Втората алинея на нормата гласи, че горецитираното правило не се прилага, когато в случаите на преобразуване приемащите или новоучредените дружества изпълнят задълженията на преобразуващите се дружества при спазване на условията и реда на тази глава, отнасящи се до преобразуващите се дружества. В случаите по изречение първо приемащите или новоучредените дружества са солидарно отговорни за преотстъпения корпоративен данък на преобразуващите се дружества. Анализът на разпоредбите на чл. 189б, ал. 2, т. 3 вр. чл. 172, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 от ЗКПО сочи, че преотстъпването на данъка се свързва с дейността на предприятието на търговеца, а не с неговата правно-организационна форма. Буквалното тълкуване на нормата на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО налага извод, че дейността трябва да продължава да се осъществява, а не търговецът да продължава да съществува под същата правно-организационна форма. И в този случай тази дейност се доказва от подаваните от правоприемника декларации, а не от декларациите на ЕТ, който е прехвърлил предприятието си като съвкупност от права и задължения и фактически отношения. Именно в този смисъл са и изложените мотиви в цитираното в РА Решение № 10234 от 26.10.2023 г. по адм.д. № 1833/2023 г., І отд. на ВАС, защото така се е тълкувала нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО в приложимата й редакция ДВ бр.95/2015 г. Според цитираната норма правото на преотстъпване се погасява при преобразуване на данъчно-задълженото лице, обхващащо по аргумент от чл. 261, ал. 1 ТЗ случаите на сливане, вливане, разделяне, отделяне и отделяне на еднолично търговско дружество, както и преобразуване чрез прехвърляне на имуществото върху едноличния собственик. В преобразуването участват преобразуващите се, приемащите и новоучредените дружества - вж. чл. 261, ал. 2 от ТЗ. Същевременно, цитираната норма предвижда и изключение по отношение на преустановителното действие спрямо правото на преотстъпване в случаите на преобразуване чрез промяната на правната форма по чл. 264 ТЗ, съгласно който търговско дружество /преобразуващо се дружество/ може да се преобразува чрез промяна на правната форма, като се превърне в търговско дружество от друг вид /новоучредено дружество/, при което новоучреденото дружество става правоприемник на преобразуващото се дружество, което се прекратява без ликвидация. Именно тук в чл. 172, ал. 1 ЗКПО е бил добавен в приложимата редакция изразът "както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ", поради което той следва да се тълкува във връзка с изключението, а не към правилото. Безпротиворечиво в практиката на ВАС се приема при действието на предишната редакция на чл. 172, ал. 1 ЗКПО, че както при преобразуването по чл. 264 от ТЗ, при което новоучреденото дружество е правоприемник на преобразуващото се, така и при прехвърляне на предприятието по чл. 15 от ТЗ, е налице запазване на съществуващите правоотношения, в които е страна преобразуващият се търговец. И затова прехвърлянето на предприятието спада към изключенията, посочени в чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, тъй като и при него е налице запазване на правата, задълженията и фактическите отношения, така, както са съществували към момента на прехвърлянето, които продължават да се осъществяват от правоприемника на търговското предприятие. Тъй като прехвърлянето на предприятие по чл. 15 ТЗ не представлява преобразуване на търговско дружество, то изразът "както и при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ" не може да се тълкува като част от правилото /преустановяване на преотстъпването/, доколкото то касае случаите на преобразуване на търговски дружества по смисъла на ТЗ. Основателни за възраженията на жалбоподателя, че в горния смисъл следва да се разбира и тълкува нормата на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, приложима за настоящия случая пред изменението й през 2019 г., тъй като прехвърлянето на предприятието на ЕТ е извършено на 30.10.2018 г. В цитираното в РА решение на ВАС, І отд. по адм.д. № 1833/2023 г. казусът е сходен, но прехвърлянето на предприятието на ЕТ на ООД е извършено през 2020 г., т.е. след изменението на чл. 172, ал. 1 от ЗКПО, с което безспорно е премахнато изключението, ползващо прехвърлянето на предприятието на ЕТ по чл. 15 от ТЗ. Освен това в мотивите на цитираното в РА решение на ВАС по адм.д. № 1833/2023 г. е казано следното: „…при сходни казуси, но преди изменението на чл. 172 ЗКПО, в сила от 13.08.2019 г. съдебната практика на Върховния административен съд (ВАС) е категорична, че приложението на чл. 189б, ал. 2 във връзка с чл. 172 ЗКПО, касателно преотстъпването на данъка (вж. чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ) се свързва с дейността на предприятието, а не с правно – организационната му форма. Предвид посочената промяна на правната регламентация на преотстъпването – чл. 172 ЗКПО, в сила от 13.08.2019 г. правото на преотстъпване се преустановява при прехвърляне на предприятие по чл. 15 от Търговския закон и при преобразуване на данъчно задължено лице, с изключение на преобразуване чрез промяна на правната форма по реда на чл. 264 от Търговския закон. За разлика от предишните редакции на чл. 172 ЗКПО, последната категорично предвижда, че при прехвърляне предприятието на ЕТ по чл. 15 ТЗ се преустановява правото на преотстъпване на данъка, като законът не предвижда отклонение от това правило (забрана).“ Коментирайки прилагането на изменената разпоредба, съставът на ВАС не отрича предходната си практика по прилагането на чл. 172, ал. 1 до изменението влязло в сила на 13.08.2019 г. Напротив, обяснява защо при прехвърляне на предприятието на ЕТ по чл. 15 от ТЗ не се погасява правото за преотстъпване на данъка, което разрешение е отречено едва с влизане в сила на промяната от 13.08.2019 г. В настоящия случай е приложима именно предходната редакция на нормата, за която практиката на ВАС е категорична, че прехвърлянето на предприятието на ЕТ чрез сделка по чл. 15 ТЗ и възникналото въз основа на това правоприемство през 2018 г. не влияе върху преотстъпеният данък по чл. 48, ал. 6 ЗДДФЛ във връзка с чл. 189б ЗКПО през процесната 2018 г., т.е. правото не е погасено. В този смисъл е Решение № 11179 от 18.10.2024 г. по адм.д. № 4987/2024 г. на ВАС, VІІІ отд. В случая между страните не е спорно, че правоприемникът „Братя Павленкови“ ООД, чийто управител и съдружник, Н. П., е същото физическо лице, което е извършвало дейността по чл. 189б, ал. 1 от ЗКПО по-рано като едноличен търговец. И макар, че това обстоятелство не е относимо за правото на преотстъпване, то е относим факта, че след прехвърлянето на предприятието на ЕТ, дружеството- правоприемник продължава абсолютно същата стопанка дейност - производство на непреработена селскостопанска продукция въз основа на същите арендни договори, по отношение на същите имоти, със същите материални активи. Затова е и без значение обстоятелството, че за третата година по см. на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО, ЕТ не бил подал декларация. ЕТ е прехвърлил предприятието си като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, е прехвърлил цялата дейност, за която е предвидено данъчното облекчение, затова от значение са подаваните декларации от правоприемника „Братя Павленкови“ ООД. След като и условието на чл. 189б, ал. 2, т. 3 от ЗКПО е изпълнено с представените от жалбоподателя доказателства по делото, съдът намира че незаконосъобразно и в противоречие с материалния закон органите по приходите не са признали право на преотстъпен данък по подадена от Н. Т. П. годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, но до размера на реалното данъчно облекчение, т.е. преотстъпен данък в размер до 28 694,71 лева. Жалбата следва да се отхвърли за разликата над този размер до 39 935,36 лв., по съображенията, изложени в т.І. ІІІ. Разноски При този изход от спора и съобразно правилото на чл. 161, ал. 1 от ДОПК, на страните се присъждат разноските съразмерно уважената и отхвърлена част от жалбата при материален интерес от 39 935 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за присъждане в полза на НАП на пълния размер на претендираните разноски от 3 057 евро. Новите доказателства по делото са свързани изцяло с доказване непреустановяването на стопанската дейност по производство на непреработена растителна продукция, която жалбоподателката е започнала чрез предприятието си на ЕТ, а впоследствие е продължила чрез прехвърляне на предприятието на ООД, чийто съдружник и управител е също тя. Доказателствата са били налични при извършване на ревизия на Н. П. и не са били събрани, защото не са били поискани от ревизиращия екип, независимо от изложените в хода на данъчното производство възражения, че стопанската дейност не е преустановена, а продължава да се извършва. Непредставянето на тези доказателства не е по причини свързани с ревизираното лице, а поради отричане на правото на преотстъпен данък. Жалбоподателят представя списък на разноските и доказателства за плащането им и претендира общо разноски 2 582,02 евро, представляващи - 50 лв. държавна такса и 5 000 лв., платимо по банков път възнаграждение за адв.Ч. - преводно нареждане към бюджета от 11.08.2025 г., договор за правна защита и адвокатско пълномощно от 08.08.2025 г. и извлечение от сметката на адв.Ч. за превеждане на адвокатското възнаграждение (чл.8-10) от делото. Ответникът претендира разноски в размер на 3 057 евро ( 5978,97 лева). Така мотивиран и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд- Добрич, V състав