Решение № 3710 от 27.12.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 156, ал. 1 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Т. Д. П., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Русе, [улица], вх. 2, ет. 4 и съдебен адрес гр. Русе, , [улица] срещу Ревизионен акт (РА) № Р-03001823007044-091-001/ 22.04.2024 г., издаден от М. Г. А.-Д. на длъжност Началник сектор, възложил ревизията и Р. М. М. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията в ТД на НАП Варна, потвърден изцяло с Решение № 119/17.07.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) Варна при ЦУ на НАП. С оспорения РА, в тежест на П. е определен данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) в размер на 16 107, 00 лева и лихви в размер на 3 784, 83 лева. В жалбата се развиват подробни съображения за постановяването на оспорения РА в нарушение на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Твърди се, че с решението си директорът на ДОДОП Варна неправилно е приел жалбата на П. срещу РА за неоснователна като решаващият орган не е обсъдил и не се е произнесъл по фактите. Оспорват се изводите на органа по приходите относно приетите суми за облагаем доход – сумата от 120 000, 00 лева по споразумение за издръжка и гледане на П. П. (включително и относно сумата от 17 500, 00 лева) и сумата от 21 000 евро за покупка на движими вещи за обзавеждане и оборудване в имота. Сочи се още в жалбата нарушение на основни принципи на ДОПК, което е довело до неизясняване на фактическата обстановка, което от своя страна рефлектира върху правилното приложение на нормите на ЗДДФЛ.

В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от надлежно упълномощен представител – адв. Л. П., АК Русе, който поддържа жалбата на основания, изложени в нея; ангажира писмени и гласни доказателства, претендира присъждане на направените по делото разноски по представен списък.

Ответната страна – директорът на ДОДОП Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт З. Е., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда тя да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение по представен списък.

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество e частично основателна.

От фактическа страна по делото се установява следното:

От приложените в административната преписка доказателства се установява, че със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03001823007044-020-001/30.11.2023 г. е възложена ревизия на Т. Д. П. с регистрация като едноличен търговец, самоосигуряващо се лице или осигурител „Диасвет - Тодорка П.“ за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2021 г. - 31.12.2021 г., като ревизията следва да приключи в тримесечен срок от датата на връчване на заповедта. Посочената ЗВР е връчена на ревизираното лице на 06.12.2023 г. по електронен път (л. 345). Заповедта е издадена от М. Г. А. – Д. на длъжност началник сектор при ТД на НАП Варна – възложил ревизията, като лицето е надлежно оправомощено на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП) във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № Д-1261/03.07.2023 г. на директора на ТД на НАП Варна.

В хода на ревизионното производство са предприети множество процесуални действия за събиране на доказателства и изясняване на фактическата обстановка, като същите са подробно изложени в ревизионния доклад (т. ІІ; л. 43 – обратна страна).

След приключване на ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001823007044-092-001/20.03.2024 г. РД (заедно с допълнителни документи, доказателства и приложения) е връчен на П. по електронен път на 25.03.2024 г., за което е представено Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“ (л. 50). Ревизираното лице не е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да направи писмено възражение и да представи доказателства.

След преценка на извършените при ревизията действия, органът, възложил ревизията и ръководителят на ревизията са постановили РА № Р-03001823007044-091-001/22.04.2024 г. Същият е връчен на Петрова на 07.05.2024 г., като това обстоятелство е удостоверено чрез активиране на електронната препратка към документа, както и неговото изтегляне от посочените IP адрес и електронна поща, съгласно чл. 30, ал. 6 от ДОПК (л. 40).

Съдът посочва, че поради вмененото му задължение да следи за действителността на издадените в ревизионното производство актове, е извършил служебна проверка на CD-R наименуван „Тодорка Д. Петрова, [ЕГН]“, представен от ответника по жалбата с административната преписка като установените резултати относно положените квалифицирани електронни подписи на органите по приходите са подробно описани в протокол от съдебно заседание от 12.11.2024 г., като те не се оспорват от жалбоподателката.

С жалба с вх. № 25333/16.05.2024 г. по описа на ТД на НАП Варна, ревизираното лице е оспорило РА пред директора на ДОДОП Варна. Жалбоподателката оспорва издадения РА с искане за неговата цялостна отмяна поради незаконосъобразността му. Пред горестоящия орган, ревизираното лице излага доводи, че РА е постановен в противоречие на ТР №11/03.12.2021 г. на ВАС, постановено по т.д. № 3/2020 г. като изложените в РА констатации са неправилни, незаконосъобразни, необосновани и не отговарят на действителната фактическа обстановка. Според жалбоподателката изводите на органа по приходите не са съобразени с приложимия материален закон и е налице съществено разминаване между констатациите, приети в РД и тези в РА. Посочен е произхода на сумите от 63 000, 00 евро (120 000, 00 лева) и 21 000, 00 евро, като се твърди, че същите неправилно, с несъстоятелни и неоснователни изводи са приети от ревизиращия екип за облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. За сумата от 120 000, 00 лева е посочено, че няма характер на доход, тъй като урежда отношения с облигационен характер защото представлява издръжка за минало и за бъдещо време и част от сумата е използвана за покупка на апартамент, който е имал характер на място, където П. ще получава гледането и издръжката от Т. П. за в бъдеще. Сочи се още, че П. в нито един момент не е имала достъп до сумата от 21 000, 00 евро и не се е разпореждала с нея, като е описана последователността от действия, свързани с тази сума и жалбоподателката не може да представи доказателства в тази връзка, защото не е получила сумата. Направен е извод, че след като П. и П. са [семейно положение] от 1996 г., правилно жалбоподателката е представила доказателства само за дадените от нея суми във връзка със закупуването на апартамента в гр. Варна. Сочи се още, че „ е/ Шесто, в РД на стр.6 проверяващите са извършил проверка и са обвързали резултата от същата с предходна ревизия като ревизиращият екип сочи, че визираните суми от 120 000 лева и 21 000 евро НЕ СА Д. Н. Т. П..“. Претендира се, че ревизионният екип не се е съобразил с вече посоченото ТР № 11/03.12.2021 г. на ВАС, което изисква ревизията да е проведена по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. Въведено е оплакване за нарушаване на основни принципи като неутралност и обективност. Твърди се, че „…органът по приходите е изградил своите констатации не на базата правилен и задълбочен анализ на съществуващите факти и обстоятелства, обезпечени с нужните доказателства, а на базата на някакви свои необосновани изводи, които не кореспондират с реалността.“. Иска се от решаващият орган да отмени изцяло обжалвания РА по причина, че в жалбата са изложени основателни съображения.

След разглеждане на посочената жалба, с Решение № 119/17.07.2023 г., директорът на ДОДОП Варна е потвърдил изцяло РА № Р-03001823007044-091-001/22.04.2024 г. Решаващият орган е изложил подробна фактическа обстановка, свързана с възраженията в жалбата, с която е сезиран, като са разгледани и фактите във връзка със спорните суми в размер на 120 000, 00 лева и 21 000, 00 евро. Прието е, че спорът между страните се отнася до това дали така посочените суми формират облагаем доход по смисъла на ЗДДФЛ. Поотделно са изложени разсъждения във връзка с всяко от въведените от жалбоподателката възражения. Решението на горестоящия орган е връчено на жалбоподателката на 15.08.2024 г., което се установява от Известие за доставяне ИД PS 9000 945T7A I (л. 16).

В жалбата, с която е поставено началото на настоящото съдебно производство, се иска оспорения РА да бъде отменен изцяло като неправилно потвърден от директора на ДОДОП Варна по причина, че е постановен в нарушение на ЗДДФЛ и в противоречие с ТР № 11/03.12.2021 г. на ВАС. Сочи се още, че решаващият орган неправилно е приел, че жалбата на П. до него е неоснователна, защото не е разгледал същата по същество, а само бланкетно. Според жалбата, в мотивите към решението решаващият орган не разглежда цялостно изложените в нея обстоятелства, подкрепени с факти за нарушение на материалния закон в лицето на ЗДДФЛ. Твърди се от жалбоподателката, че изложените в РА констатации са неправилни и не отговарят на действителната фактическа обстановка, което е довело до изготвяне на един неправилен акт, който немотивирано и незаконосъобразно е потвърден от решаващия орган. Според П., това е резултат от частичното и непълно обсъждане на изложените в жалбата до ДОДОП Варна мотиви, а това е довело до изграждане на неверни изводи, довели до неправилност на решението, което от своя страна е довело до неправилно потвърждаване на ревизионния акт. Като следващо възражение в жалбата е записано, че „… предвид гореизложеното, се налага изводът, че решаващият орган не е обсъдил и не се е произнесъл по фактите, обстоятелствата и доказателствата, изложени в жалбата, а именно: “ Като първи такъв факт се сочи твърдението на ревизиращия орган, че сумата от 120 000, 00, получена от П. по споразумението от 28.09.2021 г. с П. е облагаем доход за ревизираното лице. Вторият факт се отнася до сумата от 23 000, 00 евро (41 072, 43 лева), която също е приета за облагаем доход, получен от П., макар сумата да е преведена директно на нотариус Ж. Т. от И. Ф. Б.. Направено е обобщение на тези два факта, че сумата от общо 161 072, 43 лева е приета от органа по приходите като облагаем доход на П., като е посочено, че „ Този извод е възприет наготово и от Директора на Д“ОДОП“ в решението му.“. След това, с твърдение за несъстоятелност и неоснователност на изводите относно облагаемия доход на жалбоподателката, са изложени поотделно съображения за всяка от спорните суми. На практика, изложените разсъждения относно сумите от 120 000, 00 лева; 17 500, 00 лева и 21 000, 00 евро са идентични с тези, изложени в жалбата до директора на ДОДОП Варна. Идентични са и текстовете относно твърденията за разминаване на констатациите по РД и РА; представянето на доказателства от П. само за дадени от нея суми; извършена предходна проверка от органите по приходите; несъобразяване с ТР № 11/03.12.2021 г. на ВАС. Отделено е място да се представят възражения срещу твърдението в решението на директора на ДОДОП Варна, че с постъпването на посочените парични средства в размер на 120000, 00 лева в патримониума на жалбоподателката, както и с плащането на част от продажната цена за придобиване на недвижим имот от трето лице в размер на 21 000, 00 евро, имуществото на Т. П. се е увеличило и това увеличение представлява доход по смисъла на чл.12, ал.1 от ЗДДФЛ. Сочи се, че не е уточнено каква част от сумата подлежи на облагане; че сумата от 21 000, 00 евро не служи за придобиване на имот, а за движими вещи и собственик на тези вещи не е П., а Братунова, която е заплатила цената. И в тази жалба, идентично на жалбата до директора на ДОДОП Варна са релевирани възражения за нарушение на основни принципи на ДОПК, включително принципа на служебното начало и на обективност в ревизионното производство. Посочено е още, че „ VI.Директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика "-гр.Варна със своето решение е потвърдил един „ревизионен акт" без да анализира в цялост и дълбочина посочените в жалбата ни доводи, а това води до липса на мотиви в решението му.“. Заключителната част на жалбата е идентична с жалбата до решаващия орган, като в случая се иска от съда да отмени процесния РА и се претендират разноски.

Предвид факта, че в жалбата до съда се съдържат множество възражения срещу потвърдителното решение на директора на ДОДОП Варна, с разпореждане [номер]/23.08.2024 г. е дал указание на жалбоподателката да посочи предмета на оспорване. С Уточнение – становище с вх. № 4240/17.09.2024 г. жалбоподателката е посочила, че оспорва РА № Р-03001823007044-091-001/22.04.2024 г. С разпореждане [номер]/24.09.2024 г. съдът е конституирал страните и е разпределил тежестта на доказване между тях.

С протоколно определение в проведеното на 12.11.2024 г. съдът, на основание чл. 171, ал. 5 от АПК е дал указание на жалбоподателката, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства – относно съвместно живеене с П. П. и продължителността на съвместното живеене; относно извършени разходи от жалбоподателката във връзка с твърденията, че сумата от 63 000 евро включва издръжка на П. за минал период; относно твърдението, че закупеният апартамент е имал характер на място, където П. ще получава гледането и издръжката от жалбоподателката; относно съществуването на недопустимо разминаване между констатациите в ревизионния доклад и в ревизионния акт. След представяне на доказателства от жалбоподателката с молба с вх. № 5156/15.11.2024 г. и с молба с вх. № 5189/18.11.2024 г. и при съобразяване изразеното становище от ответника с вх. № 5264/21.11.2024 г., съдът промени дадените указания на основание чл. 171, ал. 5 от АПК с Определение № 3490/02.12.2024 г. е постановил: 1. Отмяна на протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г. в частта, в която на основание чл. 171, ал. 5 от АРК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК е дал указания на жалбоподателката, че не сочи доказателства „ относно съвместно живеене с П. П. и продължителността на съвместното живеене; относно извършени разходи от жалбоподателката във връзка с твърденията, че сумата от 63 000 евро включва издръжка на П. за минал период; относно твърдението, че закупеният апартамент е имал характер на място, където П. ще получава гледането и издръжката от жалбоподателката “ като е оставил същото в останалата му част. 2. Допуснал е до разпит при режим на довеждане И. Ф. Б. за следващо съдебно заседание съгласно молба с вх. № 5156/15.11.2024 г. подадена от жалбоподателката П., като е оставил без уважение другите предявени с молбата искания по вече изложени причини в мотивната част на определението.

В съдебно заседание беше разпитана свидетелката И. Ф. Б., за която се установи, че е живяла във фактическо съжителство със загиналия син на жалбоподателката П. и П. П., и Братунова е майка на тяхната внучка.

На въпроси на процесуалния представител на жалбоподателката, свидетелката посочва, че познава П. Д. П. и е била негов пълномощник по сделка за продажба на имоти в гр. Севлиево. Дава показание, че П. е пострадал сериозно от банка КТБ и затова оставил при нея за съхранение 21 000 евро за всеки случай, ако му потрябват. След като жалбоподателката и П. взели решение да закупят имот заедно в град Варна, П. помолил свидетелката да преведе сумата от 21 000 евро по сметка на нотариус Тикова. Свидетелката изрично посочва, че Т. П. никога не е имала някаква фактическа власт върху тези пари.

На въпроси на процесуалния представител на ответника Братунова отговаря, че сумата е била при нея в брой, но след отправената молба в качеството си на физическо лице е превела същата по сметка на нотариуса. Потвърждава, че произхода на сумата е от сделка с имоти в гр. Севлиево, н На въпроси на съда, свидетелката отговаря, че П. е имал доверие по причина, че са работили много заедно и защото е дядо на нейната дъщеря. Познава се преди това с П. защото заедно са работили във фирмата, когато били земеделци. Потвърждава писменото изявление на жалбоподателката (л. 54), че след смъртта на сина им, П. и П. са поели ангажименти „за снахата и грижите за внучката си“ като под снаха се разбира именно Братунова. Потвърждава още, че е съхранявал сумата от 21 000 евро, без да извършва други действия с тях защото П. обичал да има пари особено ако се случи нещо. На уточнението, направено от съда, че съгласно представеното пълномощно свидетелката няма права за покупко-продажба независимо на движими или недвижимо имущество, Братунова е знаела, че с преведената от нея сума на нотариуса ще се заплатят мебели, за обзавеждане на апартамента, като част от сделката. Отговаря още, че не се чувства собственик на тези вещи защото парите никога не са били нейни, а на П. Д. П.. При така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК Съдът преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.

РА е издаден от компетентен орган по смисъла на 119, ал. 2 от ДОПК – от органа, възложил ревизията (М. Г. А. – Д., началник сектор „Ревизии“, ) и от ръководителя на ревизията (Р. М. М., главен инспектор по приходите, определена за ръководител на ревизията със ЗВР). Лицата, постановили процесния РА, разполагат с материална, териториална и времева компетентност.

ЗВР, РД и РА са подписани с КЕП, отговарящ на изискванията на всички приложими нормативни актове (с подробно описани данни в протокол от съдебно заседание, проведено на 12.11.2024 г.) като подписите не се оспорват от жалбоподателката РА отговаря на изискванията на чл. 120, ал. 1 от ДОПК – издаден е в писмена форма и съдържа предвидените в посочената норма реквизити. Изпълнено е в цялост и изискването на ал. 2 от чл. 120 на ДОПК - Ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него. Органът по приходите е длъжен да обсъди направените срещу ревизионния доклад възражения и представените доказателства. В РА изрично е посочено, че П. не е представила възражение срещу РД.

Ответникът е ангажирал надлежни доказателства относно връчването на създаваните в хода на ревизията документи по електронен път и подписването на същите с електронен подпис. Връчването се реализира чрез ИС „Контрол“. Установените от съда процесуални нарушения, свързани със спорната сума в размер на 21 000, 00 евро са разгледани едновременно с приложението на материалния закон за същата.

Ревизията е приключила в установения срок с изготвяне на РД; РА също е издаден в срок.

Ревизираното лице Т. Д. П. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, с постоянно местоживеене на територията на Република България, като през ревизирания период е със семеен статус [семейно положение]. П. не е подавала ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за данъчен период 2021 г. Съдът вече посочи, че в ревизионно производство са предприети множество процесуални действия, подробно описани в РД № Р-03001823007044-092-001/20.03.2024 г. (л. 43, част ІІ), представляващ неразделна част от РА по смисъла на чл. 120, ал. 2 от ДОПК.

С Резолюция за възлагане на проверка № П-03001822224428-0РП-001/14.12.2022 г., последно изменена резолюция за възлагане на проверка № П-03001822224428-0РП-003/26.04.2023 г., е възложена проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) - установяване на дължим Данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2021 г., като резултатите от същата са обективирани в Протокол № П-03001822224428-073-001/08.06.2023 г. (л. 323). В т. 2.10. от протокола е записано, че „ 10. Предходни производства. На лицето е извършена ревизия с УИН № Р-03001822006151 свързана със получените доходи от лицето и съпоставката им с придобитото имущество и извършените разходи, която ревизия първоначално е обхващала периода 01.01.2016г. - 31.12.2016г. и 01.01.2021г. - 31.12.2021 г. На ревизията е променен обхвата от 13.12.2022г., като ревизирания период е променен само за периода 01.01.2016-31.12.2016г. До промяна на обхвата на ревизията са извършени процесуални действия включващи двата ревизирани периода. Получените отговори и установените факти и обстоятелства за 2021 г. са присъединени към настоящата проверка с протоколи обр.Кд.73. Ревизията е приключила с издаване на РА Р-03001822006151-091-001 /24.04.2023г., с установени задължения по ЗДДФЛ главница - 6453, 00 лв. и лихва 3804, 67 лв. РА не е обжалван от лицето. Няма извършвани предходни проверки на лицето. “. Тази проверка е приключила със следните констатации (л. 329): „ След извършената съпоставка не е установено несъответствие между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него разходи и декларираните и/или получени от него доходи. Въпреки, че за 2021г. не е налице недостиг на парични средства, превишението на приходите/ доходите спрямо разходите не следва да се приема за начално салдо за 2022г., поради липсата пълна информация за разходите за храна, облекло, пътувания и др. по статистически данни. За 2021г. са установени получени доходи с неустановен произход от И. Б. в размер на 41072, 43 лв. и доходи получени от лицето по споразумение в размер на 120000, 00лв. от П.П., които попадат в обхвата на чл. 12. (1) от ЗДДФЛ - Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Получената сума от 120000, 00 лв. не попада в обхвата на необлагаемите доходи, в предвид на което същите се приемат за получени суми като друг облагаем доход на Т. П..“ Съдът намира за необходимо да посочи, че в жалбата, с която е сезиран, се съдържат множество възражения срещу процесуалната и материалната законосъобразност на решението на директора на ДОДОП Варна, с което е потвърден оспорения РА. Както самата жалбоподателка чрез процесуалния си представител е уточнила писмено, и както е посочено в нормата на чл. 156, ал. 1 от ДОПК Ревизионният акт в частта, която не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган в 14-дневен срок от получаването на решението. Следователно, въведените оплаквания срещу потвърдителното решение на директора на ДОДОП Варна не следва да бъдат обсъждани от съда.

Относно материалната законосъобразност на оспорения РА съдът установява следното:

Вече беше посочено, че спорът между страните се свежда до това дали получената сума от 120 000, 00 лева (63 000, 00 евро) по споразумение за издръжка и гледане и дали сумата от 21 000, 00 евро, заплатена за движимо имущество от трето лице представляват доход, който жалбоподателката П. не е декларирала и върху който следва да заплати дължимия данък по реда на ЗДДФЛ. Жалбоподателката твърди, че посочените суми са с облигационен произход и не подлежат на данъчно облагане. Противоположен е изводът на органа по приходите – те са доход и П. дължи данък върху тях.

Независимо от факта, че ревизиращият орган накрая е обединил двете суми и е определил общ размер на дължимия според него данък, съдът намира за необходимо да изложи мотиви поотделно за всяка от тях поради техния различен характер и произход, както следва:

Относно сума в размер на 120 000, 00 лева (63 000, 00 евро):

При анализа на движението на паричните средства по действащите банкови сметки на ревизираното лице е установена получена от П. Д. П. сума през 2021 г. в размер на 120 000, 00 лева.

Жалбоподателката е представила Споразумение от 28.09.2021 г. (л. 176), сключено между нея и П. Д. П., което има следното съдържание:

„ Днес. 28.09.2021 (двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа) година, между:

П. Д. П., с [ЕГН], притежаващ лична карта № 641137974, издадена на 12.10.2010 година от МВР — Русе, с постоянен адрес: град Русе, ул. „Тича5' № 18, вх. 1, ет. 5, , от една страна като прехвърлител и от друга страна - Т. Д. П., с [ЕГН], притежаваща лична карта № 648042135, издадена на 21.02.2019 година от МВР - Русе, с постоянен адрес: град Русе, [улица], вх. 2, ет. 4, като приобретател, се сключи настоящото споразумение за следното:

1. Прехвърлителят П. Д. П. предоставя на Т. Д. П. сумата от 63 000 (шестдесет и три хиляди) евро срещу задължението от страна на приобретателя да продължи да гледа и да се грижи за прехвърлителя, както досега през всичките 46 (четиридесет и шест) години, така и занапред, до края на живота му, която сума ще преведе на приобретателя напълно и по банков път в деня на подписване на настоящия договор.

1. Приобретателят Т. Д. П. заяви, че е съгласна да получи напълно и по банков път сумата от 63 000 (шестдесет и три хиляди) евро, като обещава да продължи да гледа и да се грижи, както и досега, така и занапред за прехвърлителя П. Д. П. до края на живота му.“ Споразумението е подписано от прехвърлителя и приобретателя като няма нотариална заверка. То е приобщено към извършената ревизия с Протокол № Р- 03001823007044-ППД-002/19.12.2023 г. Независимо от условието в споразумението кога да бъде преведена сумата, тя е постъпила по сметка на П. в Обединена българска банка (ОББ) на 04.10.2021 г. видно от представено извлечение от тази нейна сметка на л. 163 (обратна страна, първи ред). Като основание за осъществения банков превод е посочено „ по споразумение от 28 септември 20211 “, но се установява неправилно изписване на годината.

В хода на ревизията са събрани данни относно семейното положение на П. – същата е била в граждански брак с П. до 1996 г., през която година се развеждат. Жалбоподателката е предоставила писмено обяснение от 30.11.2022 г. (л. 54), в което посочва следното: „ Не съм предоставяла средства на мои близки, но съм получавала от П. Д. П. [ЕГН] с когото съм живяла 46 години на семейни начала. Разходите по домакинството сме поемали заедно и той е баща на двете ми деца. През 2013г. синът ни загина при катастрофа и ние поехме грижата за снахата и внучката ни.“. В проведеното на 10.12.2024 г. съдебно заседание се изясни, че като снаха Петрови са възприемали свидетелката И. Ф. Б., която е била във фактическо съжителство със сина им, а внучката е роденото в това съжителство дете. П. П. е починал на 17.07.2022 г. При извършена проверка в информационния масив на НАП е установено, че Т. Д. П. и П. Д. П. не са свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ДОПК.

Съдът счита за правилни изводите на ревизиращият орган, че сумата от 120 000, 00 лева, постъпила в патримониума на П. е облагаем доход по следните причини:

Безспорно е, че посоченото споразумение, сключено на 28.09.2021 г. между П. и П. е на практика договор за издръжка и гледане, който е алеаторен по своя характер и съдържа елемент на възмездност – лицето което дава издръжката (т.е. прехвърлителят на паричната сума П.) получава за в бъдеще гледане (т.е. услуга - грижите, които приобретателката П. ще полага до края на живота на П. срещу тази сума). Жалбоподателката не е ангажирала доказателства относно разходите, направени от нея във връзка с издръжката и гледането на П., още повече, че споразумението е прекратило своето действие със смъртта на П. на 17.07.2022 г. защото споразумението е с характер на Intuitu personae договор - сключва се с оглед на личността на страните. В този тип договори личните качества, взаимното доверие и взаимоотношенията между страните са от съществено значение за сключването и изпълнението на договора.

Нормата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ посочва, че Облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Цитираната правна разпоредба изключва от облагане доходи, за които това е предвидено в закон. Видно от разпоредбата на чл. 13 ал. 1 от ЗДДФЛ, договорът за издръжка и гледане (т.е. споразумението) и свързаните с него доходи не са сред уредените хипотези, при които доходите не подлежат на облагане. Видовете доходи са уредени в чл. 10, ал. 1 от ЗДДФЛ, като съгласно т. 6 доходи от източници по чл. 35, както и доходи, облагаеми с окончателни данъци по този закон. Съгласно чл. 35 от ЗДДФЛ Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 6. всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане. Доходът от договора за издръжка и гледане е източник, който не е изрично посочен в ЗДДФЛ и не е обложен с окончателен данък по реда на същия закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

Нормата на чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ определя, че Не се смята за доход полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Съдът счита, че процесната сума не попада в нито една от посочените хипотези. Априори следва да се изключат хипотезите на получаване на сумата по наследство или завет.

Правилен е извода на ревизиращия орган, че не е налице дарение на посочената сума. Не е налице дарение между съпрузи по причина, че бракът между П. и П. е разтрогнат. Съгласно чл. 4, ал. 1 от Семейния кодекс Само гражданският брак, сключен във формата, предписана от този кодекс, поражда последиците, които законите свързват с брака. Според чл. 54, ал. 1 от Семейния кодекс След развода бившите съпрузи престават да бъдат законни наследници един на друг и губят изгодите, произтичащи от разпорежданията в случай на смърт, направени преди това. Ревизиращият орган е доказал, че не е налице и дарение между несвързани лица. В хода на предходна ревизия, на Община Русе, Дирекция „МДТ" е връчено ИПДПОТЛ № Р-03001822006151-041-009/23.11.2023 г., с което са изискани заверени копия на документи, удостоверяващи платени от Т. П. данъци и такси по ЗМДТ през 2021 г. Изисканите документи са представени с вх. № 15-19-37#1/25.11.2022 г., от които не е установено същата да е декларирала и платила данък върху получени дарения.

Несподелимо е твърдението на л. 7, абзац пет отгоре надолу в жалбата, че „В тази връзка данъчният орган влиза в противоречие /стр. 3 от решението/ - от една страна, сочи че процесната сума от 120 000лв. НЕ МОЖЕЛА ДА БЪДЕ ПРИЕТА КАТО ДАРЕНИЕ, тъй като съдържа елемент на възмездност, а от друга страна сочи, че Т. П. НЕ БИЛА ДЕКЛАРИРАЛА, СЪОТВЕТНО НЕ БИЛА ПЛАТИЛА ДАНЪК ВЪРХУ ПОЛУЧЕНИ ДАРЕНИЯ.

КОЕ ОТ ДВЕТЕ СПОРЕД ДАНЪЧНИЯ ОРГАН Е ПРАВИЛНО? Нещо повече, ако се възприеме хипотезата на ДО, че тази сума е дарение, то тогава следва да се вземе предвид разпоредбата на чл.13, ал.2 от ЗДДФЛ цитирам:

2) (Изм.-ДВ, бр.95 от 2009г., в сила от 01.01.2010г.) НЕ СЕ СМЯТА ЗА ДОХОД ПОЛУЧЕНОТО ИМУЩЕСТВО по наследство, завет и ДАРЕНИЕ, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.“.

Макар да се позовава на решението на директора на ДОДОП Варна, което не подлежи на съдебен контрол в настоящото производство, съдът ще разгледа направеното възражение, защото то е релевантно и за РД, като неделима част от РА. Изложеното тълкуване е неправилно и липсва твърдяното противоречие. Ревизиращият орган приема, че доходът е облагаем като доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, но е задължен от принципа на служебното начало, обективиран в чл. 5 от ДОПК (Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.) да провери дали П. не е възприела сумата като дарение спрямо нея и при липса на нормативно установена свързаност с П. (т.е. не са роднини и не са съпрузи) да е заплатила данък по смисъла на чл. 44 от Закона за местните данъци и такси. В резултат на това, не се установява твърдяната в жалбата двойственост именно защото данъчният орган е задължен да изследва всички възможни хипотези. Жалбоподателката твърди в жалбата, че посочения принцип не е спазен от ревизиращия екип, но когато на практика се установява, че същият е приложен, отново изразява недоволство.

Съдът намира за неоснователно твърдението в жалбата, че процесната сума от 120 000, 00 лева включва три различни компонента, както следва:

Първият компонент се отнася до „ първо, издръжка за М. В. на П. П. за миналите 46 години /нито ревизиращият екип, нито директорът на Д"0Д0П" са установили какви разходи е направило лицето, което е гледало и издържало бившия си съпруг/ - размерът на тази част от сумата няма как да бъде определен“. Тълкуването на споразумението по този начин според съда е неадекватно предвид ясно изразената воля на самия прехвърлител, а именно: „ Прехвърлителят П. Д. П. предоставя на Т. Д. П. сумата от 63 000 (шестдесет и три хиляди) евро срещу задължението от страна на приобретателя да продължи да гледа и да се грижи за прехвърлителя“. Използван е глаголът „ да продължи“ като се има предвид занапред, след сключване на споразумението. Съдът вече посочи, че приравнява това споразумение на договор за издръжка и гледане, а последният винаги има действие занапред. По тези причини не е необходимо ревизиращият екип да установява каквото и да било. Използваният израз „ както досега през всичките 46 (четиридесет и шест) години“ е свързан с качеството на грижите, които прехвърлителят очаква да получи, и не е свързан с вече полагани грижи.

Вторият компонент се отнася до „второ, издръжка за БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ на П. П. - т.е. от момента на подписването на споразумението до смъртта му - размерът и на тази част от сумата няма как да бъде определен“. Твърдението е неоснователно предвид факта, че към момента на ревизията П. е починал. Размерът нямаше да може да бъде определен, ако при реализиране на ревизионното производство П. беше жив. Действително, част от тези разходи, свързани с физическите действия, извършвани от П. при полагането на грижи спрямо прехвърлителя на сумата са неоценяеми и неопределяеми, но във връзка със споразумението и предвид факта, че П. е бил във влошено здравословно състояние има разходи (например лекарства, храна, санитарни грижи, специално медицинско оборудване, платено здравеопазване и др.), които надлежно могат да бъдат доказани, а П. не е ангажирала нито едно доказателство в тази насока.

Третият компонент се отнася до „ трето, част от тези средства е използвана за плащане на покупната цена за апартамента, закупен от Т. П. и П. П. в гр.Варна, в който имот П. П. ОТ СВОЯ СТРАНА РАЗПОЛАГА СЪС ЗАПАЗЕНО БЕЗВЪЗМЕЗДНО И ПОЖИЗНЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ИМОТА, КОЕТО Е НАПРАВЕНО В НЕГОВА ПОЛЗА ОТ СТРАНА НА ПРОДАВАЧА И НЯМА ДАННИ ПО Н.А., ЧЕ ИМА ПЛАЩАНЕ НА СЪЩОТО, както неправилно приема данъчният орган.“ Във връзка с това трето твърдение се установява, че на 23.09.2021 г. П. е сключила Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот. Съгласно [нотариален акт], том XII, peг. № 17245/01.12.2021 г. (л. 304 – л. 305) Т. П. е закупила недвижими имот - ателие № 3 със застроена площ от 58, 48 кв. м., с административен адрес гр. Варна, [улица], ет. 3, за сумата от 42 000, 00 евро (82 144, 86 лева), която е преведена по особена сметка на нотариус Ж. Т. в Банка ДСК преди подписването на акта, като впоследствие същата сума ще бъде преведена от нотариуса на продавача. С нотариалния акт страните са се договорили, че стойността на всички движими вещи за обзавеждане и оборудване в имота е 21 000, 00 евро (41 072, 43 лева), която сума ще бъде преведена от нотариуса на продавача в деня, следващ постъпването на сумата по банковата сметка на нотариуса. В нотариалния акт като купувач е вписана Т. П., а като ползвател – П. П.. Въз основа на представени от нотариус Ж. Т. документи, свързани с разплащането по така посочената сделка, е установено следното:

На 13.10.2021 г. Т. Д. П. е превела сума в размер на 7 000, 00 евро (13 690, 81 лева), които представляват депозит (задатък) по предварителния договор.

На 29.11.2021 г. Т. Д. П. е превела сума в размер на 17 500, 00 евро (34 227, 03 лева) с основание „по договор от 23.09.2021 г.“.

На 29.11.2021 г. П. Д. П. е превел сума в размер на 17 500, 00 евро (34 227, 03 лева) с основание „по договор от 23.09.2021 г.“.

На 02.12.2021 г. И. Ф. Б. е превела сума в размер на 21 000, 00 евро (41 072, 43 лева) с основание „по договор от 23.09.2021 г.“.

Получената по сметката на Н. Ж. Т. сума е в размер на 63 000, 00 евро.

Съдът възприема за правилен извода на ревизионния орган, че след като П. е вписан в процесния нотариален акт като ползвател със запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване, то на практика той е заплатил вещното си право на ползване с преведената от него сума в размер на 17 500, 00 евро (34 227, 03 лева). П. лично е участвал при сключването на сделката. Ако е искал неговата част от ателието да бъде платена от сумата за издръжка, която е прехвърлил на П., не би извършил самостоятелно посоченото плащане от 17 500, 00 евро като за последното е налично е Потвърждение за прието платежно нареждане за СЕПА кредитен превод от Централна кооперативна банка АД (л. 176 – обратна страна), в което като основание е посочено „ PO DOGOVOR 23 09 2021 ASPARUHOVO YUZHEN ZALIV 4 VH 4 ET 3 PO DOGOVOR 23 09 2021 ASPARUHOVO YUZHEN ZALIV 4 VH 4 ET 3 “.

Относно сумата от 17 500, 00 евро, платена от П., в жалбата е посочено следното:

„ Уточнявам, че този закупен апартамент е имал характера на място, където П. П. ще получава гледането и издръжката от Т. П. за В БЪДЕЩЕ. Тук следва да бъдат зададени два въпроса:

Защо от една страна ревизиращият екип оценява правото на ползване на П. П.? Но в същото време удобно пропуска да отчете, че част от сумата от 120 000лв. е насочена за придобиване на собственост от негова страна и няма как да бъде доход на ревизираното лице Т. П.? Т.е. той има:

• от ЕДНА СТРАНА, ЗАПАЗЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ОТ ПРОДАВАЧА;

• А ОТ ДРУГА СТРАНА, Е И СЪСОБСТВЕНИК НА ТОЗИ ИМОТ;

• А ОТ ТРЕТА СТРАНА, ТОВА Е МЯСТОТО, КЪДЕТО ЩЕ ПОЛУЧАВА ЗА В БЪДЕЩЕ ГРИЖИТЕ ПО ГЛЕДАНЕ И И. О. Т. П.. Горното е останало очевидно неразбрано от проверяващия екип, както и от Директора на Д"ОДОП"-Варна.“ На първо място П. е закупила ателие, а не апартамент. В хода на ревизионното производство не са ангажирани доказателства с каква цел е закупен имота. Съдът посочва, че ревизиращият оран не е „ удобно пропуска да отчете, че част от сумата от 120 000лв. е насочена за придобиване на собственост от негова страна“ по причина, че П. не придобива собственост върху ателието, а придобива ограничено вещно право на ползване и по тази причина в посочения нотариален акт е вписан като ползвател, а не като купувач. За да бъде съсобственик е следвало в нотариалния акт за покупка П. да бъде вписан и като купувач (което от своя страна би обезсмислило учредяването в негова полза на правото на ползване в т. 3 от нотариалния акт). Напротив, в нотариалния акт като единствен купувач е вписана само П., т.е. тя единствена придобива правото на собственост и при тази сделка, обратно на твърденията в жалбата, не възниква съсобственост. Между купувача по нотариален акт и лицето с пожизнено право на ползване, вписано като такова в нотариалния акт не възниква съсобственост, защото те имат различни вещни права върху имота. Купувачът е собственик на имота (има право на владение, ползване и разпореждане с него, макар последното да е ограничено от правото на ползване). Лицето с пожизнено право на ползване има само ограничено вещно право да ползва имота и да получава доходите от него, без да е собственик. Тези права съществуват паралелно, но не създават съсобственост, защото правото на ползване не е дял от собствеността, а самостоятелно вещно право. Съсобственост в конкретния случай не може да възникне и по друга причина – ако част от сумата 120 000, 00 лева е отишла за покупка на ателието и всъщност депозита от 7 000, 00 евро и сумата от 17 500, 00 евро са тази част, то на практика целия имот би следвало да е собственост на П., а не на П., още повече, че П. е взел лично участие в сделката. Следователно в тази хипотеза П. ще бъде фиктивен собственик на ателието.

В тежест на П. е да докаже, че това ателие ще бъде мястото където тя ще полага грижи за П., което тя не е сторила, тъй като не е ангажирала никакви доказателства в тази насока. Заплатените суми от П. не са отчетени от данъчният орган и не са приспаднати, защото не са декларирани от нея по надлежен ред и тя не е заплатила дължимия данък върху тях.

Съдът не разбира в каква връзка е записано следното твърдение в жалбата: „Б.ПО ОТНОШЕНИЕ НА С. О. 17 500 ЛЕВА, П. О. П. П. П. С. /като част от сумата от 120 000лева/ С тази сума данъчният орган НЕПРАВИЛНО ПРИЕМА, Ч. П. П. Е ЗАПЛАТИЛ ВЕЩНОТО СИ ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ В ИМОТА /стр.З от решението/.

Горното Е В ПРОТИВОРЕЧИЕ СЪС ЗАПИСАНОТО В НОТАРИАЛНИЯ АКТ, КЪДЕТО ЯСНО Е ОТРАЗЕНО, Ч. Н. П. П. Е ЗАПАЗЕНО ОТ ПРОДАВАЧА ПОЖИЗНЕНО И БЕЗВЪЗМЕЗДНО ПРАВОТО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ НЕДВИЖИМИЯ ИМОТ - Т.Е. ТОЙ ИМА УЧРЕДЕНО ПРАВО НА ПОЛЗВАНЕ ВЪРХУ ЦЕЛИЯ ИМОТ, а реално Е ЖИВЯЛ САМО В ОБОРУДВАНАТА ЗА НЕГО СЪС СПЕЦИАЛНА МЕДИЦИНСКА АПАРАТУРА СТАЯ, ПРЕДВИД ТЕЖКОТО МУ ЗДРАВОСЛОВНО СЪСТОЯНИЕ.“ Изводът на ревизиращия орган, че П. е заплатил 17 500, 00 евро за правото на ползване на имота се съдържа и в РД. Не е спорно, че П. има учредено право на ползване върху целия имот и то е безвъзмездно спрямо продавача, т.е. П. не дължи отделно плащане на собственото си право на продавача – отделна цена от уговорения размер на продажбата от 42 000, 00 евро. Но това не означава, че той не е заплатил своето право на ползване на П., за да се съгласи тя да закупи имот с тежест. Продавачът не се интересува по какъв начин ще се събере сумата, която следва да му се заплати. Без значение къде и как реално е живял П. и дали реално е упражнявал правото си на ползване върху целия или върху част от имота. Отделно от това, ако действително ползваната от него стая е била със специална медицинска апаратура, то това е станало след закупуване на ателието и следователно, П. е следвало да полага грижи и да има разходи във връзка с гледането на бившия си съпруг, за които да представи надлежни доказателства – нещо, което жалбоподателката не е сторила.

При така изложените мотиви съдът достига до извод, че правилно ревизионният орган е приел, че сумата от 120 000, 00 лева постъпила по сметка на жалбоподателката П. на 04.10.2021 г., е облагаем доход.

Съгласно чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ Размерът на данъка върху общата годишна данъчна основа се определя, като общата годишна данъчна основа по чл. 17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто. По причина, че през 2021 г. П. получава пенсионни възнаграждения и е здравно осигурена на основание чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЗО, то годишната данъчна основа по чл. 36 от ЗДДФРЛ ще бъде в размер на 120 000, 00 лева. Следователно, П. дължи данък в размер на 12 000, 00 лева (120 000, 00•10%). Върху посочената главница следва да бъде начислена лихва на основание чл. 175, ал. 1 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ във връзка с чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ за периода от 04.05.2022 г. (първи работен ден след изтичане на срока за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2021 г.) до 22.04.2024 г. (датата на издаване на РА) дължи лихва в размер на 2 819, 77 лева, изчислени на https: //portal.nra.bg/embed/interest-calculator/main.html.

Следователно, РА в тази му част следва да бъде оставен в сила.

Относно сума в размер на 21 000, 00 евро (41 072, 43 лева):

Съдът вече посочи, че на 23.09.2021 г. Т. П. е сключила предварителен договор за закупуване на ателие в гр. Варна. В т. ІІ, чл. 2./1/с/ е посочено, че „ сума в размер 21 000 /двадесет и една хиляди евро/ ще бъде преведена до 3/три/ дни преди подписването на окончателния договор/ Нотариален акт. По доверителна сметка на Н. Ж. Т., рег. 214, представляваща плащане за всички подобрения и движими вещи в недвижимия имот, описан в чл.1/1/“ като е посочена съответната банкова сметка.

В [нотариален акт]/01.1.2021 г., т. 2 е записано следното: „ Страните се договарят, че стойността на всички движими вещи за обзавеждане и оборудване в имота е в размер на 21 000 /двадесет и една хиляди/ евро…. “ На 02.12.2021 г. И. Ф. Б. е превела сума в размер на 21 000, 00 евро (41 072, 43 лева) с основание „по договор от 23.09.2021 г.“. Съдът вече представи свидетелските показания на Братунова.

В РД (стр.6; л. 45 – обратна страна) е посочено, че до Братунова на деклариран от нея електронен адрес е било изпратено ИПДПОТЛ № П- 03001822224428-041-008/26.05.2023 г., но получаването му не е потвърдено и съответно не са представени изисканите документи и писмени обяснения. Ревизиращият орган е посочил, че преведената сума от Братунова директно по сметка на нотариус Ж. Т. се отнася до закупения от П. имот, и предвид факта, че П. не е ангажирала доказателства и обяснения във връзка с тази сума, то 21 000, 00 евро са получен от П. доход от друг източник по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Според ревизията, този извод се налага и от факта, че в хода на предходната ревизия Т. П. писмено е обяснила единствено, че е получавала парични средства от П. Д. П., с когото е живяла на семейни начала 46 години, с който заедно са поемали разходите по домакинството.

Съдът намира извода за необоснован и недоказан по следните причини:

1. Ревизионният екип не е положил достатъчно усилия да се свърже с Братунова и да събере необходимите доказателства. На практика така изпратеното искане (л. 225 – л. 226) е реализирано като процесуално действие в хода на ПУФО, приключила с Протокол № П-03001822224428-073-001/08.06.2023 г. Не е ясно на какъв точно електронен адрес е изпратено искането, тъй като от съдържанието на същото се установява, че то е адресирано до физически/административен адрес. Съдът счита, че макар практиката на приобщаване на доказателства и документи от предходни проверки/ревизии да е нормативно уредена и допустима, е недопустимо със същата да се злоупотребява – при ненамиране на трето неучастващо и то в хода на ПУФО, в хода на ревизионното производство да не бъдат предприети действия по неговото издирване и изискване на необходимите доказателства. В този смисъл основателно е възражението в жалбата, че П. не може да носи отговорност за несъбирането на доказателства от Братунова.

1. Ревизионният екип дори не е направил опит да изясни какво в случая следва да се разбира под движимо имущество, тъй като в описанието на същото в предварителния договор и в нотариалния акт има съществени различия. В случай, че подобно изясняване беше направено, можеше да се направи преценка дали това имущество следва да се свърже с П. или то е относимо за П.. 3. Не са събрани доказателства и не е проследен произхода на сумата. – в нито един момент не се установява тази сума да е собственост на жалбоподателката.

1. Не е съобразен факта, че сумата не е включена в продажната цена на ателието, а е специално отделена и опредена за плащане на продавача.

1. В съдебно заседание Братунова, под страх от наказателна отговорност категорично заяви, че сумата от 21 000, 00 евро е била собственост на П. П.; описа начина на получаване и на съхранение на същата и потвърди, че сумата никога не е била във фактическата власт на П.. Също така даде показания, че по искане на П. е превела сумата директно по сметка на нотариус Тикова, като е била запозната, че това е цената на движимото имущество в закупеното ателие. Твърди, че независимо от факта, че тя е реализирала паричния превод, тя не е собственик на вещите, защото парична сума от 21 000, 00 евро е била собственост на П.. Следователно, възражението на жалбоподателката, че процесната сума никога не е постъпвала в нейния патримониум, е основателно и доказано.

1. Неприемлив е извода, че след като П. е единствен купувач на ателието и през годините тя е получавала средства от П., то жалбоподателката е купувач, респективно собственик на движимото имущество в ателието. След като ревизионният орган е признал факта, че П. има пожизнено запазено право на ползване, то същият има право да държи собствени вещи в имота и може да е заплатил тяхната цена.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че „ Въпросната сума е преведена от И. Ф. Б. директно по особената сметка на нотариус Ж. Т. /която впоследствие е преведена от нотариуса към продавача/ като сумата, както посочих по-горе, е преведена с конкретна цел - закупуване на обзавеждане за апартамента в гр.Варна, в който като ползвател е вписан П. П., както и за специализирано медицинско оборудване за неговата стая, тъй като същият вече е бил с влошено здравословно състояние и това обстоятелство е вписано в нотариалния акт, което е доказателство за това твърдение.“. Съдът приема, че под закупуване на обзавеждане за ателието (необяснимо защо в жалбата същото е приравнено на апартамент) следва да се разбира заплащането на движимото имущество вътре в самото ателие така както е описано в предварителния договор, респективно в нотариалния акт. Няма никакви доказателства обаче, че сумата е послужила за закупуване на специализирано медицинско оборудване за „стаята“ на П., както и не си доказа съществуването на подобна стая. За съда остава неясно кое точно обстоятелство е вписано в нотариалния акт – установи се вписана отделна цена на движимо имущество, но липсва вписване, че то включва специализирана медицинска апаратура; липсва вписване за здравословното състояние на П. (независимо от факта, че е взел лично участие в сделката пред нотариуса) и още по-малко, че същото е влошено, поради което изводът, че има доказателства за което и да е от това твърдения, е несъстоятелен.

При съобразяване с гореизложените причини съдът намира за неоснователен и недоказан извода на ревизиращия орган, че сумата от 21 000, 00 евро или 41 072, 43 лева е облагаем доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ като обжалвания ревизионен акт в тази му част следва да се отмени с всички последици по закон.

Относно други възражения в жалбата Освен възраженията, свързани конкретно с всяка от посочените спорни суми от 120 000, 00 лева и от 21 000, 00 евро, в жалбата са релевирани и други оплаквания.

В т. 5 (л. 9) е въведено твърдение, че „ има разминаване в констатациите по РД /представляващ неразделна част от РА/ и РА, което е абсолютно недопустимо.“. От начина на структуриране на жалбата не може да се установи в какво се състои това разминаване. С протоколно определение от проведеното на 12.11.2024 г. съдебно заседание съдът, на основание чл. 171, ал. 5 от АПК е дал указание на жалбоподателката, че не сочи доказателства в какво се състои това разминаване. До приключване на съдебното дирене П. не ангажира доказателства в тази насока.

В т. 6 е посочено, че „ПРАВИЛНО РЕВИЗИРАНОТО ФЛ ТОДОРКА ПЕТРОВА Е ПРЕДСТАВИЛА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ДАДЕНИ САМО ОТ НЕЯ СУМИ, КАСАЕЩИ ЗАКУПУВАНЕТО НА ИМОТА В ГР. ВАРНА, ТЪЙ КАТО ТЯ ВЕЧЕ НЕ Е В РЕЖИМ НА СИО С Б. С. С. П. П., ТЪЙ КАТО СЪЩИТЕ СА [семейно положение] от 1996г. - ОБСТОЯТЕЛСТВО, КОЕТО Е ИЗВЕСТНО И НА РЕВИЗИРАЩИЯ ЕКИП, и на Директора на Д"ОДОП".“ Принципно съдът е съгласен с това твърдение, но само за сумата от 21 000, 00 евро по вече изложените причини.

В т. 7 е записано следното „В РД на стр.6, отразено и в Решението на стр.5, проверяващите са извършил проверка и са обвързали резултата от същата с предходна ревизия като ревизиращият екип сочи, че визираните суми от 120 000 лева НЕ СА Н. Д. Д. Н. Т. П., НО НЕ СЕ СОЧИ КАКВИ ДОХОДИ СА И ОТКЪДЕ СЕ ФОРМИРА И НА КАКВО ОСНОВАНИЕ ТЯХНАТА ОБЛАГАЕМОСТ.“. Възражението не е свързано с действителното съдържание на РД, в който ясно и правилно са посочени относимите в тази връзка правни норми.

В т. 8 е релевирано несъгласие с реда, по който е проведено ревизионното производство, като е посочено следното: „ 8.На следващо място, ревизиращият екип не е съобразил и не е приложил тълкуването по този вид въпроси, дадено от ВАС, ОСС от I и II колегия, с Тълкувателно решение №11/03.12.2021г. по тълкувателно дело №3/2020г., А ИМЕННО, ЧЕ ПРИ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДАНЪЧНА РЕВИЗИЯ ПО ОБЩИЯ РЕД НА ФИЗИЧЕСКО ЛИЦЕ НЕ МОЖЕ НА ЛИЦЕТО ДА СЕ ОПРЕДЕЛЯТ ДАНЪЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.35, Т. б ОТ ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението С НЕУСТАНОВЕН ПРОИЗХОД НА РАЗХОДИТЕ над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл.122 и следващите от ДОПК.“ Цитираното тълкувателно решение има следното съдържание: При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК.

Съдът намира и това възражение за неоснователно. Посоченото тълкувателно решение намира приложение в случаите на неустановен произход на разходите, т.е. когато данъчната основа е определена като разлика между превишението на разходите над приходите в годишен аспект. Разглежданият казус не е от тази категория, което се установява, както от доказателствата по административната преписка, така и от констатациите и изводите на органите по приходи в обжалвания РА. Съгласно мотивите на това тълкувателно решение „Систематично разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ се намира в раздел VI-доходи от други източници, като в т. 1 до т. 5 са посочени видовете източници, а в т. 6 е предвидено източникът да е различен от посочените, но установен като такъв“. За сумата от 120 000, 00 лева източникът (споразумение за издръжка и гледане) е различен от тези посочени в т. 1 до т. 5, но е установен – това е споразумението.

В този смисъл съдът счита, че правилно ревизията е проведена па общия ред, а не по специалният, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК.

Съдът не намира за необходимо да обсъди т. 9 от жалбата, в която се твърди порок на потвърдителното решение на директора на ДОДОП.

В жалбата се сочи следното: „IV. Неспазване на основни принципи на ДОПК, като неутралност, обективност за хода на данъчното ревизионно производство, е довело до неясна фактическа обстановка, несъбрани достатъчно доказателства, събрани и използвани негодни доказателства в ревизионното производство, невярно интерпретиране на факти и обстоятелства, както и невярно прилагане на разпоредбите на ЗДДФЛ.

V -След изчерпателно излагане на достатъчно аргументи, оборващи констатациите на органа по приходите, може да бъде направен основателният извод, че ревизиращият екип и органът по приходите са нарушили принципа на служебното начало и обективността в данъчното ревизионно производство. Това е довело до погрешна преценка на събраните доказателства в издадените РД и РА, което поставя под съмнение тяхната правилност. Директорът на Дирекция „ОДОП"-Варна не се е съобразил с гореизложеното и е издал едно неправилно решение.“ Съдът намира за основателно възражението по т. ІV и т. V, но само и единствено относно сумата от 21 000, 00 евро по подробно изложени причини при разглеждането на тази част от РА. Ирелевантно е възражението по отношение на решението на директора на ДОДОП Варна. По отношение на сумата от 120 000 лева възраженията са безпочвени.

Обобщено, съдът установява законосъобразност на РА в частта относно сума в размер на 120 000, 00 лева (63 000, 00 евро) поради което жалбата на П. в тази част следва да бъде оставена без уважение. Установява се незаконосъобразност в частта от РА относно сума в размер на 21 000, 00 евро (41 072, 43 лева), при което жалбата на П. следва да бъде уважена и РА частично отменен.

Относно разноските на страните:

Страните своевременно са заявили своите претенции и са представили съответните списъци.

Съдът като съобрази изхода на спора и нормата на чл. 161 от ДОПК, установява следното:

Жалбоподателката претендира присъждане на сума в общ размер от 2211, 30 лева, от които 11, 30 лева държавна такса (л. 13) и възнаграждение за един адвокат в размер на 2 200, 00 лева съгласно Договор за правна помощ и съдействие № 033290/2024 г. Съдът посочва, че дължимата държавна такса е в размер на 10, 00 лева. Не подлежи на репарация сума в размер на 1, 30 лева, представляваща банкова такса. Ноторно е, че държавната такса може да се заплати на регистратурата на Административен съд – Русе без допълнителни такси. Ответникът не е възразил срещу размера на адвокатското възнаграждение. Съдът е уважил жалбата на П. като е отменил обжалвания РА в частта за сумите над 12 000, 00 лева до 16 107, 00 лева за данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2021 г. и лихви за просрочие над 2 819, 77 лева до 3 784, 82 лева. Следователно, в полза на П. се дължат разноски в размер на 551, 62 лева.

Ответникът е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 190, 00 лева, като жалбоподателката не направила възражение в тази връзка. При съобразяване на отхвърлената част от жалбата, в полза на ответника се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1631, 60 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд - Русе, четвърти състав