Решение № 255 от 4.8.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 1278/2024 г.
Районен съд - Смолян04.08.2026 г.докладчик Гергана Кузманова
Диспозитив
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л. Д. Т., ЕГН •••••••••• с адрес гр.*, ул.“* и Р. Д. Т., ЕГН •••••••••• с адрес гр.*, *, че Т. Л. К., ЕГН •••••••••• с адрес гр.*, * е собственик по наследство от родителите си * Т. К., починал на 22.07.1979 и от *, починала на 19.12.2014г. на 1/2 идеални части от Поземлен имот с идентификатор * с площ от 213 кв.м. по ККР на гр.*, при граници/ съседи: *, ведно 1/2 идеални части от построената в имота Двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ от 70кв.м., като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА за разликата над 1/2 идеални части до претендираните 2/3 идеални части от правото на собственост върху гореописания имот, претендирани като придобити по завещание от *, починала на 19.12.2014г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА Л. Д. Т., ЕГН •••••••••• с адрес гр.*, ул.“* и Р. Д. Т., ЕГН •••••••••• с адрес гр.*, * да заплатят на Т. Л. К., ЕГН •••••••••• с адрес гр.*, * разноски по водене на делото в размер на 742,98 евро, съобразно уважената част от иска. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд * в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните. Съдия при Районен съд – *: _______________________
Мотиви
Производството е образувано по искова молба на Т. * К. против Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т., в която се твърди от ищеца, че ответниците са деца и наследници на Д. Л. Т., бивш жител на гр. *, починал на 04.01.2024г., а ищецът е негов брат. Съгласно нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-*, ищецът, брат му и тяхната майка са признати за собственици, на основание давностно владение и наследство от * Т. К. (техен баща и съпруг) на застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо имот пл. № 127, участващ в парцел VI — 125, 126, 127, 128, с площ от 744 кв.м, в кв. 38, по плана на гр. *, кв. *, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгърната площ от 122 кв.м. Тъй като не е упоменато друго и съгласно закона за наследството, всеки един от тримата притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост. Твърди се от ищеца, че живее на първия етаж от къщата описана в нотариалния акт, а брат му Д. е живял на втория етаж от нея, като те нямат и никога не са живели в друга жилищна сграда, в кв. * на гр. *. Със заповед № 300-5-66 от 11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. * и имота предмет на нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-* е нанесен с кад. № *, а жилищната сградата с кад. № *.1. Твърди се от ищеца, че на 14.01.2003г. неговата майка му е завещала своята 1/3 идеална част от имота и 1/3 идеална част от жилищната сграда. Завещанието е било оставено за съхранение при нотариус * № * по РНК на РБ. Неговата майка и баба на ответниците е починала на 19.12.2014г. След смъртта на Д. Л. Т. третият ответник - Д. Д. Т. е получил уведомление от * * за наличието на задължения на баща му. Той е казал за това на своя чичо (ищецът). Твърди се от ищеца,че е извършил необходимите проверки и е установил, че върху 1/2 от описания по-горе недвижим имот е наложена възбрана по искане на кредитор. Установил е също така, че причината за налагане на възбрана върху 1/2 идеална част е наличието на издаден нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *, според който ищецът и брат му (баща на ответниците) са били признати за собственици, на основание представени писмени документи, на по 1/2 идеална част от поземлен имот с кад.№ *, на жилищната сграда с идентиф икатор.№ *.1 и две стопански сгради находящи се в имота. Твърди се от ищеца, че молбата за издаване на този нотариален акт не е подписвана от него, тъй като той е бил запознат с направеното в негова полза завещание и е нямал правен интерес да бъде признат за собственик на по-малко от действителното притежавано от него право на собственост. Издаването му най - вероятно е бил извършено изцяло по инициатива на Д. Л. Т., с цел да придобие на повече от реално притежаваното право на собственост. Ищецът твърди,че узнаването от него за издадения констативен нотариален акт за по 1/2 идеална част от право на собственост е пряката причина за иницииране на процедура направеното завещание в негова полза да бъде обявено. На 16.09.2024г., по негово искане нотариус * е обявила съхраняваното при нея завещание, издала е първи препис и то е вписано в СВ при РС-* с вх. № 2317 от 16.09.2024г, акт 193, том I, дело 943/24г. Предвид фактът, че нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-* е послужил като основание за издаване на нотариален акт № * от 2018г. на нотариус * (в доказателствата към акта той е описан на първо място, но с погрешно посочена година - 1974г., вместо 1994г.), нотариус * е отказала да издаде констативен нотариален акт, на база обявеното завещание, при квоти 2/3 идеални части за ищеца и 1/3 идеална част за бащата на ответниците, тъй като е налице колизия с нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *, относно обема притежавано право на собственост. Независимо от наличието на два различни нотариални акта, по силата на направеното завещание, след смъртта на майка си, ищецът твърди,че притежава 2/3 идеални части от правото на собственост върху имот с кад.№ * и върху жилищната сграда построена в него с кад.№ *.1, а не 1/2 идеална част, както е посочен в Нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *. С оглед направеното завещателно разпореждане, наложената възбрана засяга и част от притежаваното от него право на собственост, а съществува и опасност евентуални кредитори да предприемат изпълнение върху 1/2 идеална част от имота и сградата, а не само за върху 1/3, какъвто е действително притежавания обем от правото на собственост от ответниците, по наследство от техния наследодател. С оглед гореизложеното има правен интерес да предяви настоящия иск, с който да бъде установен действителния обем на притежаваното от него право на собственост. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците , че ищецът е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с кад.№ * и на 2/3 идеални части жилищната сграда построена в него с кад. № *.1., както и да бъде отменен Констативен нотариален акт № * от 2018г. издаден от нотариус *, в частта му установяваща обема на притежаваното право на собственост за имот с кад. № * и за жилищната сграда с кад. № *.1. Претендира и за разноски по водене на делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. Т., с който оспорва твърдението, че по силата на саморъчно завещание от 14.01.2003г. на *, оставено на съхранение при Нотариус *, след смъртта на завещателката ищецът Т. К. е придобил собствеността върху 1/3 ид.ч. част от ПИ с идентификатор * и от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1, в резултат на което е станал собственик на общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху посочените имоти. Възразява, че завещателното разпореждане на *, на което ищецът се позовава, е нищожно на основание чл.42, буква „б“, предл. последно от ЗН, поради това, че при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН., а именно: саморъчното завещание не е било изписано и подписано лично от * * и в завещанието са посочени две различни дати 14.01.2003г. и 16.01.2003г. Следователно липсва достоверна дата на съставянето му.С оглед на това, оспорва истинността на представеното с исковата молба саморъчно завещание на * досежно: подпис на завещател, съдържание и дата. При условията на евентуалност, ако се приеме, че оспореното завещателно разпореждане не е нищожно, възразява, че на основание чл.43, ал.1, буква „а“ от ЗН същото е унищожаемо , поради това, че по време на съставянето му * * не е била способна да завещава. Към датата на завещателното разпореждане последната е била в напреднала възраст от 77г. Смята, че същата е имала заболявания, които към м.01.2003г. са влияели на възможността да разбира и да ръководи действията си до степен, изключваща способността да завещава. В случай, че завещателното разпореждане бъде прието за действително, на основание чл.30 от ЗН прави възражение, че със същото е била накърнена запазената част на Д. Л. Т. от наследството на неговата майка * * и отправя искане същата да бъде възстановена, чрез намаляване на извършеното завещание. Към датата на завещанието, а и към датата на смъртта на * *, същата не е притежавала друго имущество освен обсъжданите земя и сграда, което да бъде предмет на наследяване. Счита, че с така извършеното дарение е била накърнена запазената част на Д. Л. Т. от наследството, оставащо от майка му, което се изчерпва със завещаните 1/3 ид.ч. от описаните поземлен имот и жилищна сграда. След смъртта на * * единствените наследници, призовани към наследяване се явяват синовете – Т. К. и Д. Т.. Съгласно чл.29 от ЗН запазената част от наследството, когато наследодателят не е оставил съпруг и има две деца е 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно чл.28 от ЗН, частта от наследството извън запазената част от последното, представлява разполагаемата част, с която наследодателят може да се разпорежда свободно. При тази законодателна уредба, следва да се направи извод, че запазената част от наследството е възлизала на 2/3 част от наследството или на 2/9ид.ч. от имотите, а разполагаемата част от наследството е възлизала на 1/3 част от наследството или 1/9 ид.ч. от имота. Запазената част на Д. Л. Т. възлиза на 1/3 част от наследството съответстващи на 1/9 част от описаните имоти. Разпореждайки се чрез завещание с цялото си имущество, * * е накърнила посочената запазена част от наследството на сина си Д. Л. Т.. Доколкото наследодателката не е имала друго имущество към датата на смъртта си, запазената част на Д. Т. не може да бъде получена от него в пълен размер. Липсата на друго имущество, обуславя и невъзможността да се формира наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН, а на Д. Т. следва да се възстанови запазена част, изразена в дробта по чл.29 от ЗН. Понеже Д. Л. Т. вече е починал, това възстановяване следва да се извърши в полза на неговите наследници – ответниците Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т.. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Р. Д. Т.. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. Т.. След изтичане на срока за отговор, ответникът Д. Т. е подал молба вх.№*/08.05.2024г., в която сочи, че е направил отказ от наследството на Д. Л. Т., за което представя към молбата Удостоверение от РС-* за вписан в особената снига при РС-* на отказ от наследство, под №41/07.05.2025г. В с.з. ищецът р. пр. поддържаиска чрез пълномощника си адв.Ив.*. Ответникът Л. Т. р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.П.. Ответницата Р. Т. р.пр. не се явява и не изпраща представител. С влязло в сила протоколно определение от 23.10.2025г. производството по делото отношение на ответника Д. Т. е прекратено, поради направеният от ищеца отказ от иска спрямо него. Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становището на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна: По делото няма спор, а и от Удостовеление за наследници изх.№*/22.05.2024г. е видон,че ищецъът Т. Л. К. и наследодателя на ответниците- Д. Л. Т. са братя, а техни родители са * Т. К. /починал на 22.07.1979г./ и * /починала на 19.12.2014г./. Д. Л. Т. е починал на 04.01.2024г., като след смъртта му негови наследници са трите му деца – ответниците Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т.. С Нотариален акт №* том II, дело №*г. на Нотариус при *ски районен съд, * и синовете й Т. Л. К. и Д. Л. Т. признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: Застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо имот пл.№127, участващ в парцел VI-125, 126, 127, 128 с площ от 744кв.м., в кв.38 по плана на гр.*, кв.*, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгърната площ от 112кв.м. С Нотариален акт №94, т.I, рег.№1136 д*. на основание надлежни писмени доказателства, на основание чл.587, ал.1 от ГПК и следващите Д. Л. Т. и Т. Л. К. са били признати за собственици при равни права на Поземлен имот с идентификатор * с площ от 213 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ от 70кв.м., Стопанска сграда с идентификатор *.2 със застроена площ от 32кв.м. и Стопанска сграда с идентификатор *.3 със застроена площ от 6кв.м. Видно от издаване на първи препис на обявено саморъчно завещание, на 14.03.2024г. по молба на ищеца Т. * К. е обявено от Нотарииус * с протокол за обявяване на саморъъчно завещание завещания саморъчно завещание на *, коуто е било оставено на съхранение в нотариалната кантора на нотариус Кацарова по нот.д.№2/2003г.от служебния архив на нотариуса. Видно от издаденият първи препис от саморъчното завещание * е направила следното разпореждане с имуществото, което притежава по време на своята смърт:Завещава на Т. * К. –неин син следния свой недвижим имот: собствената си 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо поземлен имот №127, който имот участва в парцел VI-125, 126, 127, 128 с площ от 744 кв.м., кв.38 по плана на кв.*, гр.*, както и собствената си 1/3 ид.ч. от построената в имот №17 двуетажна полумасивна жилищна сграда с разгърната площ от 112 кв.м., като му завещава и жилищната част, в която живее, представляващо самостоятелно обособено жилищно помещение в същата жилищнасграда. В началото на текста е изписана дата 14.01.2003г., а в края дата 16.01.2003г. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписът на „завещател“ в оригинал на Саморъчно завещание от * от 14.01.2003г. е изпълнен от *. Оради липса на сравнителни образци от почерка на * * вещото лице не може да да де отговор на въпроса, дали текстът на саморъчното заавещание е изпълнен от нея. Разпитана,свидетелката * сочи, че баща й * е помогнал на * * да структуриира завещанието, което е изписано лично саморъчно от * *.Сочи, че тя лично е присъствала при изписване на завещанието от * *. По делото е назначена и изслушана и съдебно оценъчна експертиза, от която се установява,че пазарната стойност на имота, предмет на завещанието и от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследници на * Т. К. е 30 672 евро. От тези имоти * притежава по наследство 1/3 ид.ч., равняваща се на 10 224 евро. Разполагаемата част на * е 1/3 от 1/3 или 3 408 евро. Запазената част на Д. Л. К. също е в размер на 1/3 на стойност 3 408 евро и на Т. Л. К. също е 1/3 на стойност 3 408 евро. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК-положителен установителен иск за собственост. Ищецът основава иска си на твърдения, че е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот, от които 1/3 ид.ч. по наследство от баща си * Т. К. и 1/3 ид.ч. по завещание от майка си *. Искът е неоснователен и недоказан за разликата над 1/2 ид.ч. , които ищецът е придобил по наследство от родителите си до претендираните 2/3 ид.ч., придобити по завещание, поради следното: Установи се по делото, че ищецът и наследодателя на ответниците са братя-деца на * Т. К. и *. След смъртта на * К. неговите наследници са съпругата му * * и двете му деца Т. К. и Д. К., които съгласно чл.9 от ЗН наследяват по 1/3 ид.ч. от наследството му. След смъртта на * * нейните наследници- децата й Т. К. и Д. Кокуедев наследява при равни права нейната 1/ 3 ид. част от наследството на Лабми К. т.е. по 1/6 ид.ч. или всеки от двамата братя става собственик по наследство на по 1/2 ид.ч. от процесния имот, при каквито права двамата са се снабдили с констативен нотариален акт №94, т.I, рег.№1136, д*. на нотариус №366 по РНК с район на действие района на РС-*. Ответниците наследяват притежаваната от наследодателя им-техния баща Д. К. друга 1/2 ид.ч. от имота, като отказът на Д. Т. от наследството на баща му увеличава дяловете на другите му две деца- ответниците Л. Т. и Р. Т. от наследството на прекия им наследодател. Ответникът Л. Т. противопоставя възражения, че ищецът не е придобил по-голям дял от имота от наследствения си дял по закон, тъй като завещанието на * е нищожно на осн.чл.42 б.“б“ пр. последно от ЗН, поради това, че при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25 ал.1 от ЗН, а именно саморъчното завещание не е било изписано и подписано лично от завещателя, както и че в завещанието са посочени две различни дати, следователно липсва достоверна дата при съставянето му. Съгласно чл. 42 б.“б“ от ЗН Завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24 , съответно чл. 25, ал. 1. Според Чл. 25, ал.1 от ЗН Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Следва да се има предвид, че завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма, установени с разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 ЗН., независимо завещателното разпореждане е частно –завет, когато завещателят се разпорежда с отделно свое имущество или е общо (универсално) завещателно разпореждане –завещание, когато завещателят се разпорежда с цялото си имущество. Установи се от представените възстановителни решения на ОС“З“ -*, че към момента на смъртта си, завещателката * * е притежавала по наследство от съпруга си * Т. К. и 1/3 ид.ч. от други имоти, освен от този, предмет на завещателното разпореждане. Поради посоченото, съдът приема, че представеното по делото саморъчно завещание на * има характера на частно завещателно разпореждане /завет/, тъй като със същото завещателят се разпорежда с конкретно свое имущество в полза на ищеца. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН. Неспазването на което и да е от изискванията към формата и съдържанието на саморъчното завещание, посочени в чл. 25, ал.1 от ЗН води до неговата нищожност. От заключението на вещото лице по СГЕ се установи, че завещанието е подписано от завещателката , а от показанията на свидетелката *, че е изписано изцяло от завещателката. Що се отнася до двете дати в завещанието – 14.01.2003г. в началото на текста и 16.01.2003г.в края на текста преди подписа на завещателя, следва да се посочи, че това е съществен порок, водещ до нищожност на завещателния акт. Посочване на две различни дати в началото и в края на саморъчното завещание е равнозначно на липса на датата по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му. Практиката на ВКС в тази насока е последователна и безпротиворечива-в решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/91 г. на ВС, І г. о.; решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 302/2005 г. на на ВКС, І г. о., решение № 308 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, І. г. о. , решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888/2018 г., ГК, І ГО на ВКС, е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална на написването му, а втората - като край на този процес. В настоящия случай в завещанието не е посочено, че съставянето му е започнало на първата дата и е завършило на втората, като подобен извод не може да бъде изведен и при извършено тълкуване на неговия текст, поради липсата дори на такава индиция. Съдът не може да предполага по какви причини завещателят е посочил в саморъчното завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността на завещанието е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл. 25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване. Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона. При задължително изискване то да съдържа означение на датата, на която е съставено, вписването на две различни дати, представлява съществен порок, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване. Не е допустимо попълването на датата да стане въз основа на данни, стоящи извън завещанието, включително неговото депозиране за пазене при нотариус или при наличието на хипотезите по чл. 181 от ГПК /в този смисъл решение № 4384/14.11.1980 г. по г. д. № 2083/1980 г. на ВС, I г. о. /.. С оглед императивния характер на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, определяща строго формалните реквизити на завещанието, наличието на двете дати в неговия текст без конкретно означение за начало и респ. край на изписването на текста, обуславят извод за неговата нищожност. Предвид констатираната в настоящото производство нищожност на завещателното разпореждане на * * същото не е породило действие, поради което и не следва да се обсъжда наведеното от ответника Л. Т. при условията на евентуалност възражение дали със същото се накърнява запазената част на наследодателя му Д. Л. Т. от наследството на * Т. К.. С оглед изложеното, при така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира за доказано, че ищецът се легитимира като собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния имот, в какъвто размер искът следва да се уважи, а за разликата над ½ ид.ч. до претендираните 2/3 ид.ч. искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по родене на делото по представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 742,98 евро , съобразно уважената част от иска. Разноски на ответниците не следва да се присъждат, съобразно отхвърлената част от иска, предвид липсата на доказателства по делото да са направили такива.
Цитирани разпоредби
16- чл. 25, ал. 1 ЗН
- чл. 24
- чл. 42
- чл. 124, ал. 1 ГПК
- чл. 131 ГПК
- чл. 181 ГПК
- чл. 587, ал. 1 ГПК
- чл. 80 ГПК
- чл. 25 ЗН
- чл. 28 ЗН
- чл. 29 ЗН
- чл. 30 ЗН
- чл. 31 ЗН
- чл. 9 ЗН
- чл. 25, ал. 1
- чл. 43, ал. 1