Решение № 255 от 4.8.2026 г. на Районен съд - Смолян по дело № 1278/2024 г.

Производството е образувано по искова молба на Т. * К. против Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т., в която се твърди от ищеца, че ответниците са деца и наследници на Д. Л. Т., бивш жител на гр. *, починал на 04.01.2024г., а ищецът е негов брат. Съгласно нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-*, ищецът, брат му и тяхната майка са признати за собственици, на основание давностно владение и наследство от * Т. К. (техен баща и съпруг) на застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо имот пл. № 127, участващ в парцел VI — 125, 126, 127, 128, с площ от 744 кв.м, в кв. 38, по плана на гр. *, кв. *, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгърната площ от 122 кв.м. Тъй като не е упоменато друго и съгласно закона за наследството, всеки един от тримата притежава по 1/3 идеална част от правото на собственост. Твърди се от ищеца, че живее на първия етаж от къщата описана в нотариалния акт, а брат му Д. е живял на втория етаж от нея, като те нямат и никога не са живели в друга жилищна сграда, в кв. * на гр. *. Със заповед № 300-5-66 от 11.10.2004г. на изпълнителния директор на АГКК гр. София е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. * и имота предмет на нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-* е нанесен с кад. № *, а жилищната сградата с кад. № *.1. Твърди се от ищеца, че на 14.01.2003г. неговата майка му е завещала своята 1/3 идеална част от имота и 1/3 идеална част от жилищната сграда. Завещанието е било оставено за съхранение при нотариус * № * по РНК на РБ. Неговата майка и баба на ответниците е починала на 19.12.2014г. След смъртта на Д. Л. Т. третият ответник - Д. Д. Т. е получил уведомление от * * за наличието на задължения на баща му. Той е казал за това на своя чичо (ищецът). Твърди се от ищеца,че е извършил необходимите проверки и е установил, че върху 1/2 от описания по-горе недвижим имот е наложена възбрана по искане на кредитор. Установил е също така, че причината за налагане на възбрана върху 1/2 идеална част е наличието на издаден нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *, според който ищецът и брат му (баща на ответниците) са били признати за собственици, на основание представени писмени документи, на по 1/2 идеална част от поземлен имот с кад.№ *, на жилищната сграда с идентиф икатор.№ *.1 и две стопански сгради находящи се в имота. Твърди се от ищеца, че молбата за издаване на този нотариален акт не е подписвана от него, тъй като той е бил запознат с направеното в негова полза завещание и е нямал правен интерес да бъде признат за собственик на по-малко от действителното притежавано от него право на собственост. Издаването му най - вероятно е бил извършено изцяло по инициатива на Д. Л. Т., с цел да придобие на повече от реално притежаваното право на собственост. Ищецът твърди,че узнаването от него за издадения констативен нотариален акт за по 1/2 идеална част от право на собственост е пряката причина за иницииране на процедура направеното завещание в негова полза да бъде обявено. На 16.09.2024г., по негово искане нотариус * е обявила съхраняваното при нея завещание, издала е първи препис и то е вписано в СВ при РС-* с вх. № 2317 от 16.09.2024г, акт 193, том I, дело 943/24г. Предвид фактът, че нотариален акт № * том II, дело *г. на РС-* е послужил като основание за издаване на нотариален акт № * от 2018г. на нотариус * (в доказателствата към акта той е описан на първо място, но с погрешно посочена година - 1974г., вместо 1994г.), нотариус * е отказала да издаде констативен нотариален акт, на база обявеното завещание, при квоти 2/3 идеални части за ищеца и 1/3 идеална част за бащата на ответниците, тъй като е налице колизия с нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *, относно обема притежавано право на собственост. Независимо от наличието на два различни нотариални акта, по силата на направеното завещание, след смъртта на майка си, ищецът твърди,че притежава 2/3 идеални части от правото на собственост върху имот с кад.№ * и върху жилищната сграда построена в него с кад.№ *.1, а не 1/2 идеална част, както е посочен в Нотариален акт № * от 2018г. на нотариус *. С оглед направеното завещателно разпореждане, наложената възбрана засяга и част от притежаваното от него право на собственост, а съществува и опасност евентуални кредитори да предприемат изпълнение върху 1/2 идеална част от имота и сградата, а не само за върху 1/3, какъвто е действително притежавания обем от правото на собственост от ответниците, по наследство от техния наследодател. С оглед гореизложеното има правен интерес да предяви настоящия иск, с който да бъде установен действителния обем на притежаваното от него право на собственост. Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение на ответниците , че ищецът е собственик на 2/3 идеални части от поземлен имот с кад.№ * и на 2/3 идеални части жилищната сграда построена в него с кад. № *.1., както и да бъде отменен Констативен нотариален акт № * от 2018г. издаден от нотариус *, в частта му установяваща обема на притежаваното право на собственост за имот с кад. № * и за жилищната сграда с кад. № *.1. Претендира и за разноски по водене на делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Л. Т., с който оспорва твърдението, че по силата на саморъчно завещание от 14.01.2003г. на *, оставено на съхранение при Нотариус *, след смъртта на завещателката ищецът Т. К. е придобил собствеността върху 1/3 ид.ч. част от ПИ с идентификатор * и от двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1, в резултат на което е станал собственик на общо 2/3 ид.ч. от правото на собственост върху посочените имоти. Възразява, че завещателното разпореждане на *, на което ищецът се позовава, е нищожно на основание чл.42, буква „б“, предл. последно от ЗН, поради това, че при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25, ал.1 от ЗН., а именно: саморъчното завещание не е било изписано и подписано лично от * * и в завещанието са посочени две различни дати 14.01.2003г. и 16.01.2003г. Следователно липсва достоверна дата на съставянето му.С оглед на това, оспорва истинността на представеното с исковата молба саморъчно завещание на * досежно: подпис на завещател, съдържание и дата. При условията на евентуалност, ако се приеме, че оспореното завещателно разпореждане не е нищожно, възразява, че на основание чл.43, ал.1, буква „а“ от ЗН същото е унищожаемо , поради това, че по време на съставянето му * * не е била способна да завещава. Към датата на завещателното разпореждане последната е била в напреднала възраст от 77г. Смята, че същата е имала заболявания, които към м.01.2003г. са влияели на възможността да разбира и да ръководи действията си до степен, изключваща способността да завещава. В случай, че завещателното разпореждане бъде прието за действително, на основание чл.30 от ЗН прави възражение, че със същото е била накърнена запазената част на Д. Л. Т. от наследството на неговата майка * * и отправя искане същата да бъде възстановена, чрез намаляване на извършеното завещание. Към датата на завещанието, а и към датата на смъртта на * *, същата не е притежавала друго имущество освен обсъжданите земя и сграда, което да бъде предмет на наследяване. Счита, че с така извършеното дарение е била накърнена запазената част на Д. Л. Т. от наследството, оставащо от майка му, което се изчерпва със завещаните 1/3 ид.ч. от описаните поземлен имот и жилищна сграда. След смъртта на * * единствените наследници, призовани към наследяване се явяват синовете – Т. К. и Д. Т.. Съгласно чл.29 от ЗН запазената част от наследството, когато наследодателят не е оставил съпруг и има две деца е 2/3 от имуществото на наследодателя. Съгласно чл.28 от ЗН, частта от наследството извън запазената част от последното, представлява разполагаемата част, с която наследодателят може да се разпорежда свободно. При тази законодателна уредба, следва да се направи извод, че запазената част от наследството е възлизала на 2/3 част от наследството или на 2/9ид.ч. от имотите, а разполагаемата част от наследството е възлизала на 1/3 част от наследството или 1/9 ид.ч. от имота. Запазената част на Д. Л. Т. възлиза на 1/3 част от наследството съответстващи на 1/9 част от описаните имоти. Разпореждайки се чрез завещание с цялото си имущество, * * е накърнила посочената запазена част от наследството на сина си Д. Л. Т.. Доколкото наследодателката не е имала друго имущество към датата на смъртта си, запазената част на Д. Т. не може да бъде получена от него в пълен размер. Липсата на друго имущество, обуславя и невъзможността да се формира наследствена маса по смисъла на чл.31 от ЗН, а на Д. Т. следва да се възстанови запазена част, изразена в дробта по чл.29 от ЗН. Понеже Д. Л. Т. вече е починал, това възстановяване следва да се извърши в полза на неговите наследници – ответниците Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т.. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата Р. Д. Т.. В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д. Т.. След изтичане на срока за отговор, ответникът Д. Т. е подал молба вх.№*/08.05.2024г., в която сочи, че е направил отказ от наследството на Д. Л. Т., за което представя към молбата Удостоверение от РС-* за вписан в особената снига при РС-* на отказ от наследство, под №41/07.05.2025г. В с.з. ищецът р. пр. поддържаиска чрез пълномощника си адв.Ив.*. Ответникът Л. Т. р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.П.. Ответницата Р. Т. р.пр. не се явява и не изпраща представител. С влязло в сила протоколно определение от 23.10.2025г. производството по делото отношение на ответника Д. Т. е прекратено, поради направеният от ищеца отказ от иска спрямо него. Съдът след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на становището на страните в съдебно заседание и като обсъди събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна: По делото няма спор, а и от Удостовеление за наследници изх.№*/22.05.2024г. е видон,че ищецъът Т. Л. К. и наследодателя на ответниците- Д. Л. Т. са братя, а техни родители са * Т. К. /починал на 22.07.1979г./ и * /починала на 19.12.2014г./. Д. Л. Т. е починал на 04.01.2024г., като след смъртта му негови наследници са трите му деца – ответниците Л. Д. Т., Р. Д. Т. и Д. Д. Т.. С Нотариален акт №* том II, дело №*г. на Нотариус при *ски районен съд, * и синовете й Т. Л. К. и Д. Л. Т. признати за собственици по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: Застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо имот пл.№127, участващ в парцел VI-125, 126, 127, 128 с площ от 744кв.м., в кв.38 по плана на гр.*, кв.*, ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда с разгърната площ от 112кв.м. С Нотариален акт №94, т.I, рег.№1136 д*. на основание надлежни писмени доказателства, на основание чл.587, ал.1 от ГПК и следващите Д. Л. Т. и Т. Л. К. са били признати за собственици при равни права на Поземлен имот с идентификатор * с площ от 213 кв.м., ведно с построените в имота Двуетажна жилищна сграда с идентификатор *.1 със застроена площ от 70кв.м., Стопанска сграда с идентификатор *.2 със застроена площ от 32кв.м. и Стопанска сграда с идентификатор *.3 със застроена площ от 6кв.м. Видно от издаване на първи препис на обявено саморъчно завещание, на 14.03.2024г. по молба на ищеца Т. * К. е обявено от Нотарииус * с протокол за обявяване на саморъъчно завещание завещания саморъчно завещание на *, коуто е било оставено на съхранение в нотариалната кантора на нотариус Кацарова по нот.д.№2/2003г.от служебния архив на нотариуса. Видно от издаденият първи препис от саморъчното завещание * е направила следното разпореждане с имуществото, което притежава по време на своята смърт:Завещава на Т. * К. –неин син следния свой недвижим имот: собствената си 1/3 ид.ч. от застроено и незастроено дворно място с площ от 176 кв.м., представляващо поземлен имот №127, който имот участва в парцел VI-125, 126, 127, 128 с площ от 744 кв.м., кв.38 по плана на кв.*, гр.*, както и собствената си 1/3 ид.ч. от построената в имот №17 двуетажна полумасивна жилищна сграда с разгърната площ от 112 кв.м., като му завещава и жилищната част, в която живее, представляващо самостоятелно обособено жилищно помещение в същата жилищнасграда. В началото на текста е изписана дата 14.01.2003г., а в края дата 16.01.2003г. От заключението на вещото лице по назначената и изслушана съдебно-почеркова експертиза се установява,че подписът на „завещател“ в оригинал на Саморъчно завещание от * от 14.01.2003г. е изпълнен от *. Оради липса на сравнителни образци от почерка на * * вещото лице не може да да де отговор на въпроса, дали текстът на саморъчното заавещание е изпълнен от нея. Разпитана,свидетелката * сочи, че баща й * е помогнал на * * да структуриира завещанието, което е изписано лично саморъчно от * *.Сочи, че тя лично е присъствала при изписване на завещанието от * *. По делото е назначена и изслушана и съдебно оценъчна експертиза, от която се установява,че пазарната стойност на имота, предмет на завещанието и от земеделски земи, възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследници на * Т. К. е 30 672 евро. От тези имоти * притежава по наследство 1/3 ид.ч., равняваща се на 10 224 евро. Разполагаемата част на * е 1/3 от 1/3 или 3 408 евро. Запазената част на Д. Л. К. също е в размер на 1/3 на стойност 3 408 евро и на Т. Л. К. също е 1/3 на стойност 3 408 евро. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК-положителен установителен иск за собственост. Ищецът основава иска си на твърдения, че е собственик на 2/3 ид.ч. от процесния имот, от които 1/3 ид.ч. по наследство от баща си * Т. К. и 1/3 ид.ч. по завещание от майка си *. Искът е неоснователен и недоказан за разликата над 1/2 ид.ч. , които ищецът е придобил по наследство от родителите си до претендираните 2/3 ид.ч., придобити по завещание, поради следното: Установи се по делото, че ищецът и наследодателя на ответниците са братя-деца на * Т. К. и *. След смъртта на * К. неговите наследници са съпругата му * * и двете му деца Т. К. и Д. К., които съгласно чл.9 от ЗН наследяват по 1/3 ид.ч. от наследството му. След смъртта на * * нейните наследници- децата й Т. К. и Д. Кокуедев наследява при равни права нейната 1/ 3 ид. част от наследството на Лабми К. т.е. по 1/6 ид.ч. или всеки от двамата братя става собственик по наследство на по 1/2 ид.ч. от процесния имот, при каквито права двамата са се снабдили с констативен нотариален акт №94, т.I, рег.№1136, д*. на нотариус №366 по РНК с район на действие района на РС-*. Ответниците наследяват притежаваната от наследодателя им-техния баща Д. К. друга 1/2 ид.ч. от имота, като отказът на Д. Т. от наследството на баща му увеличава дяловете на другите му две деца- ответниците Л. Т. и Р. Т. от наследството на прекия им наследодател. Ответникът Л. Т. противопоставя възражения, че ищецът не е придобил по-голям дял от имота от наследствения си дял по закон, тъй като завещанието на * е нищожно на осн.чл.42 б.“б“ пр. последно от ЗН, поради това, че при съставянето му не са спазени разпоредбите на чл.25 ал.1 от ЗН, а именно саморъчното завещание не е било изписано и подписано лично от завещателя, както и че в завещанието са посочени две различни дати, следователно липсва достоверна дата при съставянето му. Съгласно чл. 42 б.“б“ от ЗН Завещателното разпореждане е нищожно когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите на чл.24 , съответно чл. 25, ал. 1. Според Чл. 25, ал.1 от ЗН Саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. Следва да се има предвид, че завещателното разпореждане е нищожно, когато при съставянето му не са спазени изискванията за форма, установени с разпоредбите на чл. 24 и чл. 25 ЗН., независимо завещателното разпореждане е частно –завет, когато завещателят се разпорежда с отделно свое имущество или е общо (универсално) завещателно разпореждане –завещание, когато завещателят се разпорежда с цялото си имущество. Установи се от представените възстановителни решения на ОС“З“ -*, че към момента на смъртта си, завещателката * * е притежавала по наследство от съпруга си * Т. К. и 1/3 ид.ч. от други имоти, освен от този, предмет на завещателното разпореждане. Поради посоченото, съдът приема, че представеното по делото саморъчно завещание на * има характера на частно завещателно разпореждане /завет/, тъй като със същото завещателят се разпорежда с конкретно свое имущество в полза на ищеца. Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН. Неспазването на което и да е от изискванията към формата и съдържанието на саморъчното завещание, посочени в чл. 25, ал.1 от ЗН води до неговата нищожност. От заключението на вещото лице по СГЕ се установи, че завещанието е подписано от завещателката , а от показанията на свидетелката *, че е изписано изцяло от завещателката. Що се отнася до двете дати в завещанието – 14.01.2003г. в началото на текста и 16.01.2003г.в края на текста преди подписа на завещателя, следва да се посочи, че това е съществен порок, водещ до нищожност на завещателния акт. Посочване на две различни дати в началото и в края на саморъчното завещание е равнозначно на липса на датата по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗН. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му. Практиката на ВКС в тази насока е последователна и безпротиворечива-в решение № 1050 от 21.10.1991 г. по гр. д. № 853/91 г. на ВС, І г. о.; решение № 151 от 07.05.2009 г. по гр. д. № 6379/2007 г. на ВКС, ІІ г. о.; решение № 601 от 18.11.2005 г. по гр. д. № 302/2005 г. на на ВКС, І г. о., решение № 308 от 16.01.2013 г. по гр. д. № 992/2011 г. на ВКС, І. г. о. , решение № 23 от 05.06.2019 г. по гр. д. № 888/2018 г., ГК, І ГО на ВКС, е прието, че саморъчното завещание е нищожно, ако в него завещателят е вписал две различни дати на съставяне, освен ако е посочил едната като начална на написването му, а втората - като край на този процес. В настоящия случай в завещанието не е посочено, че съставянето му е започнало на първата дата и е завършило на втората, като подобен извод не може да бъде изведен и при извършено тълкуване на неговия текст, поради липсата дори на такава индиция. Съдът не може да предполага по какви причини завещателят е посочил в саморъчното завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността на завещанието е обективното му съответствие с предписаната от закона /чл. 25, ал. 1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване. Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал. 1 ЗН, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона. При задължително изискване то да съдържа означение на датата, на която е съставено, вписването на две различни дати, представлява съществен порок, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване. Не е допустимо попълването на датата да стане въз основа на данни, стоящи извън завещанието, включително неговото депозиране за пазене при нотариус или при наличието на хипотезите по чл. 181 от ГПК /в този смисъл решение № 4384/14.11.1980 г. по г. д. № 2083/1980 г. на ВС, I г. о. /.. С оглед императивния характер на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗН, определяща строго формалните реквизити на завещанието, наличието на двете дати в неговия текст без конкретно означение за начало и респ. край на изписването на текста, обуславят извод за неговата нищожност. Предвид констатираната в настоящото производство нищожност на завещателното разпореждане на * * същото не е породило действие, поради което и не следва да се обсъжда наведеното от ответника Л. Т. при условията на евентуалност възражение дали със същото се накърнява запазената част на наследодателя му Д. Л. Т. от наследството на * Т. К.. С оглед изложеното, при така установеното от фактическа и правна страна, съдът намира за доказано, че ищецът се легитимира като собственик по наследство на 1/2 ид.ч. от процесния имот, в какъвто размер искът следва да се уважи, а за разликата над ½ ид.ч. до претендираните 2/3 ид.ч. искът подлежи на отхвърляне, като неоснователен и недоказан. С оглед изхода на делото ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените от него разноски по родене на делото по представения списък по чл.80 от ГПК в размер на 742,98 евро , съобразно уважената част от иска. Разноски на ответниците не следва да се присъждат, съобразно отхвърлената част от иска, предвид липсата на доказателства по делото да са направили такива.