Решение № 56 от 9.3.2026 г. на Окръжен съд - Видин по дело № 601/2025 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С Присъда № 68 /09.12.2025г. по НОХД № 796/25г. Видински районен съд признава подсъдимия Д. М. Н., ЕГН: ••••••••••, роден на ••••••••• г. в гр. Видин, постоянен адрес: гр. Видин, ул. „•••••••••“ №•• българин, българско гражданство, неженен, средно специално образование, неосъждан, безработен за ВИНОВЕН за това, че на 30.09.2022 г. в гр. Видин самоволно и не по установения от закона ред, е осъществил оспорвано от В. К. Б., предполагаемо право на собственика: В. П. М., да премести ограда в имот с идентификатор 10971.505.11, собственост на В. К. Б., В. П. М. и В. В. Л., съгласно скица от поземлен имот № 15-211508-24.02.2023 г., издадена от СГКК-Видин, от местоположението й, определено от Съдия-изпълнител с протокол за разпределение на ползването от 20.04.2018 г., съставен по изпълнително дело 20187240400136, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2017 г. от Районен съд - Видин,на основание съдебно решение по ЧГД № 40/2016 г. по описа на Районен съд - Видин, чрез извършване на трасиране, означаване и координиране на границата на ползване и случаят не е маловажен - престъпление по чл.323,ал. 1 от НК, поради което и на основание посочения текст и във вр. с чл. 36 и чл. 54 от НК Съдът му налага наказание „Лишаване от свобода” за срок от 3 (три) месеца и „глоба“ в размер на 500 (петстотин лв.) лева. На основание чл.66,ал. 1 от НК Съдът отлага наложеното наказание на подсъдимия Д. М. Н. за срок от 3 (три) години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал. 3 от НПК Съдът ОСЪЖДА подсъдимия Д. М. Н. да заплати по сметка на ОД МВР - Видин сумата в размер на 54.70 (петдесет и четири лв. и седемдесет ст.) лева, разходвани за аудио-техническа експертиза. Против Присъдата е подадена в срок жалба от адв.Б. В.-защитник на подсъдимия Н. до Видинския окръжен съд . В жалбата се визират оплаквания, че присъдата е незаконосъобразна. Иска се да бъде отменена присъдата и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Твърди , че в случая се касае за административно нарушение, което се санкционира по Закона за устройство на територията. Налице са предпоставките на чл.9, ал.2 от НК. В този смисъл е и присъдата на първостепенния съд при първото разглеждане на делото. Затова моли Съда да уважи жалбата, отмени първостепенната присъда и оправдае подсъдимия. Прокурорът оспорва подадената жалба. Счита, че присъдата на ВРС е правилна, а определеното наказание е справедливо определено, съобразно смекчаващите вината доказателства. Моли Съда да остави жалбата без уважение и потвърди присъдата на ВРС. Подсъдимият се присъединява към казаното от адвоката му, като заявява, че е заградил това, което е негово и са го закупили родителите му.Когато купили мястото, по документ всичко било равно. Предишният собственик им показал в присъствието на всички коя е тяхната част от дворното място. Заградил го точно там и толкова години, вече 3 години, не е имало проблеми. Сега е заградено точно там, където са го ползвали 46-47 години.Не знае дали е точно по съдебното решение. Видинският окръжен съд , като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за установено от фактическа и правна страна: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на районния съд по съставомерните факти е формирано въз основата на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно обясненията на подсъдимият, показанията на разпитаните свидетели и приложените писмени и веществени доказателства и доказателствени средства. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели и частично – обясненията на подсъдимото лице, в съвкупност с посочените по-горе писмени и веществени доказателствени средства и писмени доказателства и способ на доказване - експертиза, като на базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха нови факти и обстоятелства, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Анализът на същия сочи на следното : Делото е образувано по внесен в съда обвинителен акт от РП-Видин, с който е повдигнато обвинение срещу Д. М. Н., ЕГН: ••••••••••, роден на ••••••••• г. в гр. Видин, постоянен адрес: гр. Видин, ул. „•••••••••“ №•• българин, българско гражданство, неженен, средно специално образование, неосъждан, безработен , затова, че на 30.09.2022 г. в гр. Видин самоволно и не по установения от закона ред, е осъществил оспорвано от В. К. Б., предполагаемо право на собственика: В. П. М., да премести ограда в имот с идентификатор 10971.505.11, собственост на В. К. Б., В. П. М. и В. В. Л., съгласно скица от поземлен имот № 15-211508-24.02.2023 г., издадена от СГКК-Видин, от местоположението й, определено от Съдия-изпълнител с протокол за разпределение на ползването от 20.04.2018 г., съставен по изпълнително дело 20187240400136, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2017 г. от Районен съд - Видин, на основание съдебно решение по ЧГД № 40/2016 г. по описа на Районен съд - Видин, чрез извършване на трасиране, означаване и координиране на границата на ползване и случаят не е маловажен - престъпление по чл.323, ал. 1 от НК. Подсъдимият Н. не оспорва фактите и обстоятелствата залегнали в обвинителния акт, не отрича да е поставил въпросната ограда, като същевременно счита, че е в правото си да стори това. За изясняване на делото от фактическа и правна страна са събрани гласни доказателства. Свидетелят В. К. Б. притежавал имот в гр. Видин на ул. „•••••••••“ № •• въз основа на договор за дарение на недвижим имот, с нотариален акт № 52/17.11.2010 г. по нотариално дело 639/010 г., вписан в Служба по вписванията под№ 4721/18.11.2010 г. по дело № 2447/2010 г. Имотът представлява: първи етаж в жилищна сграда и част от дворно място. Собственик на другата част от дворното място и втори етаж от сградата била свидетелката В. П. М. - майка на подсъдимия Д. М. Н./ по нотариален акт № 123/11.10.1979 г. по нотариално дело 990/1979 г. Между посочените лица имало спор относно мястото на ограда, очертаваща границите на ползване на дворното място на имота, който бил с идентификатор 10971.505.11. Поради възникнали спорове, били водени граждански дала във вр. ползването на имота,като Съдебните решения са приложени по делото. В крайна сметка бил издаден изпълнителен лист на свидетеля В. Б. от 08.11.2023 г. Въз основа на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20187240400136 от ЧСИ В.Т.. По делото е извършено трасиране, означаване и координиране на имота с протокол. Определени са съответните точки, по които е трасирана границата. Поставени са колчета за обозначаване на тези точки. Въз основа на колчетата, подсъдимият Д. М. Н. - син на свидетелката М. е поставил ограда, като последната съществувала до 2022 г. На 30.09.2022 г. подсъдимият Н. поставил нова ограда на два метра в частта на свидетеля Б.. Същият видял това и подал сигнал на тел. 112. Посоченото обстоятелство се потвърждава и от извършената аудио- техническа експертиза. По ДП е извършен оглед на имота. Съставен е протокол за оглед на местопроизшествие и е изготвен фотоалбум. Видно от извършените процесуално-следствени действия, поставената ограда не съответства на определените координатни точки при трасирането, извършено по изпълнителното дело. По ДП е приложена координирана скица на СГКК. Установената ограда при огледа на място е поставена на място, различно от установеното с протокола по изпълнителното дело и установените координатни точки, сочещи границите на ползване, като оградата е поставена с около два метра към частта за ползване на свидетеля Б.. Подсъдимият Н. не е представил документи, въз основа на които е преместил оградата. По време на проведеното разследване не са установени такива документи. Н. е извършил самоволно и не по установения от закона ред преместването на оградата. Това действие е оспорвано като неоснователно от свидетеля Б.. Подсъдимият Н. е преместил оградата, без да е налице нов съдебен акт, изпълнителен лист или ново трасиране от надлежен орган. Посоченото е направил в нарушение на съществуващите актове на Съд, съдия изпълнител и протокол, с който е извършено трасиране, а посочените актове са задължителни за спорещите страни, както и за всички субекти. Свидетелят В. К. Б., установява , че е придобил чрез дарение процесния първи етаж от двуетажната жилищна сграда, находяща се в гр. Видин, ул. „•••••••••“ №•• а вторият етаж бил собственост на В. П. М. и нейния син Д. Н. и се ползвал от същите. Не се спори по делото относно това, че достъпът до входа на свидетеля Б. е само един. По делото е установено и преместването на оградата на 30.09.2022 г. в имот с идентификатор 10971.505.11, собственост на В. К. Б., В. П. М. и В. В. Л., съгласно скица от поземлен имот № 15-211508-24.02.2023 г., издадена от СГКК-Видин, от местоположението й, определено от Съдия-изпълнител с протокол за разпределение на ползването от 20.04.2018 г. От свидетелските показанията на свидетеля Б. се установява и авторството на деянието, а именно, че преместването на оградата е извършено от подсъдимия Н.. Показанията на свидетелката М. по отношение значимите за предмета на делото обстоятелства, механизма на осъществяване на деянието, предмет на обвинението, а именно преместване на оградата в имот с идентификатор 10971.505.11 синхронизират с останалите, ползвани от Съда доказателства.В останалата част показанията на свидетелката отразяват нейното мнение по съществуващия спор, свързан с правото на преминаване и като такива се явяват неотносими към предмета на наказателното производство, доколкото са предмет на разглеждане по гражданско- правен ред. Пред въззивната инстанция същата е депозирала и писмено становище, в което отново се застъпва тезата, че синът й е извършил заграждение на ограда в тяхната собственост и не е налице никакво нарушение от негова страна. От обясненията на подсъдимия пред въззивната инстанция е видно, че същият не приема да е извършил самоуправство, като не по установения от закона ред да е осъществил свое имуществено право. Подсъдимият не осъзнава и не възприема противоправното си деяние и счита, че е действал законосъобразно. Изложената фактическа обстановка се установява въз основа на събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подс. Н., както и от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие - В. К. Б. и В. П. М.. Тези показания кореспондират, както помежду си, така и с писмените доказателства по ДП 821/2022 г. на РУ – Видин.При установената по-горе фактическа обстановка, Съдът намира, че подсъдимият Д. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 323, ал. 1 от НК, за което му е повдигнато процесното обвинение. В конкретния случай, безспорно е установено по делото наличието на разногласие между подсъдимия Н. и свидетеля Б., относно правото му на ползване и достъпа до собствения му първи жилищен етаж. Установено е , че през 2015 г. свидетелката М. предявила иск пред РС - Видин за разпределяне ползването на дворното място между нея и съсобственика В. Б.. По така предявения иск било постановено решение № 490/09.10.2015г. по гр. д. № 341/2015 г. по описа на РС - Видин, което било отменено с Решение № 45/19.05.2016 г. по в. гр.д. № 420/2016 г. по описа на ОС - Видин. По делото били издадени изпълнителни листове както в полза на ищцата М. - от 22.12.2017 г., така и в полза на ответника Б. - 08.11.2023 г. Във връзка с изпълнителния лист, издаден на М., било образувано изпълнително дело № 20187240400136. В хода на образуваното дело на 20.04.2018 г. било извършено реално разпределение на ползването на дворното място на имота чрез трасиране, означаване и координиране на границата на ползване на процесния поземлен имот с идентификатор 10971.505.11 по кадастрална карта на гр. Видин. В съставения протокол от същата дата и в присъствието на двете страни били посочени координатните точки, по които било извършено трасиране на границата. На така определените точки били поставени и съответните колчета, през които била прекарана оградна телена мрежа лично от подсъдимия Н. още на 20.04.2018 г. Така установеното разпределение на ползването на дворното място се запазило до есента на 2022 г. На 30.09.2022 г. свидетелят Б., прибирайки се от работа към 18:30ч., заварил в двора своите съседи - свидетелката М. и сина й Н., като последният поставял нова ограда на около 2 метра навътре в неговата част. Безспорно е налице спор за ограничено вещно право - правото на ползване. Подсъдимият Н., като е преместил ограда в имот с идентификатор 10971.505.11. собственост на В. К. Б., В. П. М. и В. В. Л., съгласно скица от поземлен имот № 15-211508- 24.02.2023 г., издадена от СГКК-Видин, от местоположението й, определено от Съдия-изпълнител с протокол за разпределение на ползването от 20.04.2018 г., съставен по изпълнително дело 20187240400136, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 22.02.2017 г. от Районен съд - Видин, на основание съдебно решение по ЧГД № 40/2016 г. по описа на Районен съд - Видин, е възпрепятствал правото на свидетеля Б. да ползва дворното място, самоволно, не по установения ред и без да се съобрази с волята на насрещната страна е разрешил съществуващия спор, редът за решаване на който би бил гражданско- правен. Като цяло, въззивният съд намира, че за установяването на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия, като фактическата обстановка е установена по несъмнен и категоричен начин въз основа на събраните по надлежния процесуален ред и обсъдени правилно и задълбочено доказателствени източници. Разпитани са установените по делото свидетели, които пряко или косвено са възприели факти от обективната действителност, имащи връзка с инкриминирания случай, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса доказателствени средства. Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подс. Д. Н. не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато тя е ангажирала, както и възможност да се изказва последна и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен. Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства и заключенията на приетата експертиза очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както самото деяние, неговите механизъм, предмет и начин на извършване, така и съпричастността към същото на подс. Д. Н.. Настоящият съдебен състав намира, че изводите на първоинстанционния съд, досежно изложената фактическа обстановка и установените факти, се явяват правилни и обосновани, в съответствие с императивите на чл. 13 и чл. 14 от НПК. Извършеният от състава на ВдРС доказателствен анализ на доказателствените средства по делото и изводимите от тях доказателства е задълбочен, професионален, прецизен и кореспондиращ на техния смисъл и значение, при стриктно придържане към правилата на формалната логика. При оценка на доказателствените материали не е извършено тяхно превратно тълкуване и/или игнориране, а е съобразено действителното им информационно съдържание и относимост към предмета на доказване по делото. Не се отчита и не се установява по отношение на доказателствата и доказателствените средства да им е придадено съдържание, каквото те нямат. За пълнота въззивната инстанция следва да изложи и следното : Самоуправството е престъпление на просто извършване, поради което за неговата съставомерност не се изисква да са настъпили други вредни последици, извън самото деяние. Инкриминираното деяние не представлява "маловажен случай" по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като обществената му опасност е типичната за този вид престъпни посегателства. В случая са настъпили типичните за подобен вид престъпни деяния насочени срещу недвижими имоти престъпни последици, а именно лишаването от спокойно и безпрепятствено ползване на имота според съдебното решение и съгласно осъществения въвод, след ползване на технически лица за установяване на границата по съдебното решение.Това е така, защото престъплението самоуправство има за родов обект на защита законоустановения ред на взаимоотношения между гражданите, държавата и обществените организации. Онова върху което в случая дееца е посегнал е правораздавателната дейност и в частност дейността по решаване на спорове за имуществени права . теорията сочи, че с такова поведение в случая се явява престъпление дори и деецът да е действителен носител на материалното право - в случая на правото на собственост, което е резултат от това, че престъплението е насочено не срещу собствеността, а срещу реда. Ето защо в случая е настъпил типичния и нормален престъпен резултат от това престъпление – преместване на ограда, очертаваща границите на ползване на дворното място на имота, съобразно влязло в сила съдебно решение. Самоуправството по чл.323, ал.1 НК се характеризира с два момента: едно претендирано от дееца право и действие по неговото самоволно осъществяване - в нарушение на реда, установен за това със закона. Осъщественото с деянието право може да бъде действително, т.е. реално съществуващо, осъществено по реда, предвиден в закона, или предполагаемо, т.е. такова, каквото само е претендирано от дееца – каквото е в настоящия казус. Изпълнителното деяние не може да се осъществи чрез бездействие.При самоуправството е необходимо деецът да внесе промяна в определено фактическо положение. От друга страна самоуправството е престъпление против законовия ред, който регулира взаимоотношенията между отделните граждани. Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по чл. 323, ал. 1 НК. Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор - за вещно, облигационно или друго имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Ето защо самоуправството е посегателство върху самата процедура за разрешаване на правни спорове, а не върху действителното правно положение, чието засягане може да бъде само незадължителна вторична последица. Основна характеристика на самоуправството е, че същото е резултатно престъпление, тоест за да е налице следва да е настъпила определена фактическа промяна. Изпълнителното деяние на самоуправството може да се осъществи само чрез действие. Причината е, че самоуправното поведение винаги трябва да внася промяна в съществуващото фактическо положение. В случая е налице самоволно преместване на ограда, след извършен въвод от съдия-изпълнител, в изпълнение на съдебно решение, определящо право на ползване на дворното място, като това е било предшествано от правен спор между Д. М. и свид. В. Б. . С оглед на това и съобразно събраните в производството доказателства, въззивната инстанция намира, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и обоснована и правилно е признал подсъдимият за виновен в извършването на престъпление по чл.323 ал.1 от НК. Въззивната инстанция преценява степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително висока, както с оглед начина на извършването му, така и съобразно продължителността и интензитета. ВдОС също така съобрази и видовете наказания предвидени за деянието лишаване от свобода и глоба. Поради това, като взе предвид всички обстоятелства, при които е извършено деянието, пострадалите от него лица, степента на обществена опасност на престъплението по чл.323 ал.1 от НК и невисоката степен на обществена опасност на подс. Д. Н. ., размерът на наложеното наказание от първоинстанционния съд определен при наличие на баланс на смекчаващите отговорността обстоятелства , приема, че наложеното наказание е справедливо, а именно 3 месеца „Лишаване от свобода” при условията на чл.66 ал.1 от НК, и глоба в размер на 500 лева. Въззивната инстанция приема, че така определеното като вид и размер наказание ще изпълни в достатъчна степен целите, визирани в НК, като намери че продължителността на изпитателния срок, която е съответна на тежестта на престъплението, ще мотивира подс. Д. Н. да се въздържа от извършването на противоправни прояви. Като причини за осъществяване на деянието съдът възприе незачитане на установения в Р.България правов ред. Процесният случай е немаловажен. Извършвайки преценката за това, Съдът взе предвид, както степента на засегнатите от него обществени отношения, така и от значимостта на незаконно реализираното оспорвано действително или предполагаемо субективно материално право, както и реално настъпилите вреди от осъществяването му. Премествайки самоволно оградата, подсъдимият Н. фактически е лишил от възможността свидетеля Б. да използва в цялост дворното си място. Подсъдимият Н. е могъл да възстанови фактическото положение преди самоуправните си действия, каквато възможност му е разяснена, съгласно чл. 323, ал. 3 от НК, но към датата на постановяване на присъдата- 09.12.2025 г. същият не се е възползвал от тази привилегия на закона. Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно го е подвел под диспозицията на наказателноправната норма по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното на инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление. Предвид изложеното до тук и с оглед съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Изложените в жалбата и в хода на съдебните прения пред въззивния съд доводи са неоснователни. Присъдата е постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон. Определеното наказание не е явно несправедливо и напълно съответства на обществената опасност на деянието и дееца. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейното изменение или отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, същата следва да бъде потвърдена, а въззивната жалба - да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Воден от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Видински окръжен съд