Решение № 1859 от 29.12.2023 г. на Административен съд - Варна по дело № 2201/2023 г.

Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/. Образувано е по жалба на СДРУЖЕНИЕ „АСОЦИАЦИЯ ХИПОФИЗА“, [населено място], представлявано от В. Д., чрез адв. А. С. П. от ••• срещу отказ, обективиран в писмо № ИАЛ-36919/30.08.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата за предоставяне на информация, по подадено заявление за достъп до обществена информация. Твърденията в жалбата са, че отказът е незаконосъобразен, необоснован, постановен в противоречия с материалния закон и административно производствените правила. Алтернативно, в случай, че писмото не е индивидуален административен акт, се заявява обжалване на мълчалив отказ по подаденото заявление за достъп до обществена информация. Направено е искане да бъде отменен отказа, алтернативно мълчаливия отказ и да бъде задължен органа да предостави исканата информация. Моли се присъждане на съдебно-деловодните разноски и адвокатско възнаграждение. Представен е договор за правна защита и съдействие с посочване, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. В писмена молба с.д. № 17491/05.12.2023г. се поддържа жалбата, няма искания по доказателствата. Ответникът – Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по лекарствата, в писмото до съда при изпращане на жалбата, изразява становище, че жалбата е недопустима, предвид липсата на годен административен акт, подлежащ на обжалване, тъй като исканата информация не е обществена такава, по смисъла на чл. 2 от ЗДОИ. По същите съображения не може да се формира и мълчалив отказ, поради което не е налице акт, годен за оспорване. Иска от съда оставяне на жалбата без разглеждане. В съдебно заседание не се явява представител. В молба с.д. № 17425/04.12.2023г. от гл. юрисконсулт А. Р., с приложено пълномощно, се поддържа становището за недопустимост и се прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като при претендирани от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат присъдени с оглед изхода на делото и при доказателства за плащането им, като в случай, че е над минималния размер се прави възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав на Административен съд-Варна, като се запозна с доводите на страните, прецени събраните доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна: Със заявление вх. № ИАЛ-36416/28.08.2023г. Сдружение Асоциация Хипофиза, представлявано от В. Д., на основание чл. 24 ал. 1 и чл. 25 от ЗДОИ е поискало от Изпълнителния директор на ИАЛ предоставяне на информация за следното: С писмо № ИАЛ 36919/30.08.2023г., издадено от Изпълнителния директор на ИАЛ, във връзка с подаденото заявление е отговорено, че исканата информация не представлява обществена информация и не подлежи на предоставяне по реда на ЗДОИ. При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес от оспорването, срещу подлежащ на обжалване пред съда административен акт. Отказът е съобщен по електронната поща на заявителя на 30.08.2023г., по изричното изявление в жалбата, а жалбата е подадена в ИАЛ на 13.09.2023г. - в срока по чл. 149 ал.1 от АПК, считано от датата на получаване на акта, поради което е допустим а. Разгледана по същество, жалбата е основателн а. Предмет на съдебен контрол е решение за отказ за предоставяне на информация, което съдът приема за такова, независимо, че не носи наименованието „решение“, тъй като съдържанието му отговаря на изискването за изричен отказ. За да откаже предоставянето на тази информация органът по чл. 3 ЗДОИ приема, че исканата информация не е обществена такава по смисъла на ЗДОИ. Съдът намира, че не е налице „мълчалив отказ“, тъй като на подаденото заявление за достъп до обществена информация е изпратен отговор, с който се отказва предоставянето й. Това дали съдържанието му отговаря на изискванията на закона е въпрос по съществото на спора, но не може да бъде възприето, че е налице мълчалив отказ. Една информация е обществена, когато са налице две визирани в правната норма кумулативни изисквания - да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Не е налице легално определение на понятието обществен живот, но може да се приеме, че това е животът на обществото като група хора. С оглед на това всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но тази група хора да е задължен по силата на закона субект, за който гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава определената от закона специална цел. В допълнение, по определението на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ обществена информация е тази, която е свързана с обществения живот и дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Обществената информация създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна, като официална е тази информация, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е тази, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. В конкретния случай, от страна жалбоподателя е поискана информация, съдържаща се в Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, която се администрира и поддържа от Изпълнителната агенция по лекарствата. Посочената система е създадена на основание чл. 217б от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина /ЗЛПХМ /. Системата съдържа информация, определена в чл. 217б ал. З и чл. 54а, чл. 68 ал. 1 т. 10 и 11, чл. 207 ал. 1 т. 15, чл. 217 т. 5 и 6 и чл. 232а от ЗЛПХМ, предоставяна от съответните задължени по закон субекти. Въз основа на информацията, чрез Специализираната система се извършва анализ за установяване на недостиг на лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, на територията на [държава] при условия и по ред, определени в наредба - Наредба № 4 от 31 май 2019 г. за Специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, с оглед правото на българските граждани на достъп до лекарствени продукти. Списъкът подлежи на автоматично генериране на база на предоставената от съответните субекти информация в Специализираната система. Начинът за предоставяне, съхраняване и извършване на анализ на информацията в системата е възложена на ИАЛ, съгласно Наредба № 4/31.05.2019г. за специализираната електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти. От друга страна, функциите на ИАЛ са изчерпателно изброени в чл. 17 от ЗЛПХМ, където в ал. 5 т. 9 е посочено, че осъществява контрол върху производството, вноса, съхранението, търговията на едро и дребно, клиничните изпитвания, безопасността и рекламата на лекарствените продукти, а в т. 18б - че агенцията създава и поддържа национален интернет портал за лекарствени продукти. Както бе посочено, съгласно чл. 217б от с.з. се създава Специализираната система, като ИАЛ е задължена да осигурява мрежовата и информационната сигурност на специализираната електронна система по ал. 1 при спазване на задължение за опазване тайната на получената информация по ал. 3. От така посочените и определени в закона функции на ИАЛ, заявената от жалбоподателя информация се явява обществена и въз основа на нея гражданите могат да си съставят мнение относно дейността на агенцията, на която е възложено осъществяването на контрол върху вноса на лекарствени продукти и в частност ваксините, като лекарствени средства. Достъпът до информацията в Специализираната система не е свободен, поради което лицето не може да получи информацията по друг начин, освен от органа, на който е възложено поддържането на информацията за всички притежатели на разрешителни за търговия с лекарствени продукти. С оглед така очертаните функции и дейности на ИАЛ следва извод, че исканата информация попада в категорията на чл. 2 ал. 1 ЗДОИ, доколкото макар и да касае данни, предоставяни от други субекти, които я създават в рамките на своите задължения, именно на ИАЛ е възложено събирането на информацията и контрола върху вноса и търговията с лекарства. Поради това, тъй като исканата информация касае обществения живот и предоставя възможност за създаване на мнение за дейността на ответника, настоящият състав намира, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен и жалбата следва да бъде уважена като основателна. С оглед изхода на делото, на основание чл. 143 ал. 1 от АПК и заявената своевременно претенция за заплащане, на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 1210 лева, представляващи платена държавна такса в размер на 10 лева и 1200 лева с вкл. ДДС - адвокатско възнаграждение по чл. 8 ал. 3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК и чл. 40 ал. 3 от ЗДОИ, съдът