Решение № 34 от 17.7.2026 г. на Окръжен съд - Смолян по дело № 33/2024 г.

Производството е по реда на чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ. Образувано е по предявените при условията на обективно кумулативно съединяване от Р. В. К., с ЕГН ••••••••••, от ••••••••••, чрез адв. Р. М., срещу “З. а. д. А.” АД, с ЕИК ••••• със седалище и адрес на управление: гр. С., район С., ул. „С. К.“ № * искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 250 000 лв. за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки, страдания и психически стрес в резултат на причинените му телесни увреждания при ПТП от 24.12.2023 г., обезщетение в размер на 8 632.87 лв. за имуществени вреди от извършени разходи за лечение във връзка с получените телесни увреждания от процесното ПТП и законна лихва за забава върху претендираните главници, считано от уведомяването на застрахователя /08.02.2024 г./ до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение. В исковата молба са наведени твърдения, че на 24.12.2023 г. около 2.20 ч. на РП № 863-ІІІ, при км. 32 + 500 м. с посока на движение от с. Б. към с. О. водачът З. К. Х. при управление на лек автомобил „Ф. Б.“, с рег. № •• •••• •• с алкохол в кръвта от 1.49 ‰ при маневра завиване на дясно губи контрол над управлението на автомобила, навлиза в насрещната лента за движение и блъска движещия се по нея лек автомобил „Ш. О.“, с рег. № •• •••• ••, управляван от Р. В. К., който е пострадал при инцидента. Посочено е, че във връзка с произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2023-1032-50350/19.01.2024 г., който е официален свидетелстващ документ, имащ материална доказателствена сила и установяващ, че фактите са се осъществили така, както е отразено, като е образувано и досъдебно производство № 236/2023 г. по описа на РУ на МВР – М., от които се установява вината на водача З. Х., управлявал автомобила в състояние на алкохолно опиянение – 1.49 ‰ алкохол в кръвта. Изложени са доводи, че възражението на ответника за наличието на случайно деяние е неотносимо в настоящото производство, а евентуално би имало значение за наказателното производство. Оспорено е и възражението на ответника досежно твърдяното съпричиняване от страна на ищеца, поради осъществения силен сблъсък, действието на инерционните сили и невъзможността травмите на ищеца да бъдат ограничени или избегнати чрез поставянето или задействането на какъвто и да е вид автомобилни обезопасителни средства или системи, както и поради неотносимост на обстоятелството за наличието на алкохол в кръвта на ищеца, което дори и надлежно да е било установено, то е доста под законоустановения минимум от 0.5 ‰. Ищецът излага аргументи, че след инцидента е бил транспортиран и приет в Клиниката по ортопедия и травматология на УМБАЛ „С. Г.“ ЕАД, гр. П. с политравма. Също така сочи, че след направените му прегледи и изследвания се е наложило предприемането и на оперативно лечение, завършило с поставянето на гипсова имобилизация на оперираната ръка, както и медикаментозна терапия, като на 30.12.2023 г. е бил изписан с окончателна диагноза счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито, политравма, фрактура хумери декстра ет фрактура улне декстра, фрактура косте 3-7 синистра и придружаващи заболявания - счупване на горния край на лакътната кост, закрито, множествени счупвания на ребра, закрито, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация, счупване на ацетабулума, закрито. Ищецът навежда доводи, че още същият ден – 30.12.2023 г. отново е приет в Клиниката по ортопедия и травматология за продължаване на лечението му във връзка с фрактурата на тазовите му кости, където са му направени прегледи и изследвания и на 04.01.2024 г. е предприета операция, медикаментозна терапия и на 12.01.2024 г. е изписан с окончателна диагноза счупване на ацетабулума, закрито, фрактура ацетабули и придружаващи заболявания - счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито, счупване на горния край на лакътната кост, закрито, множествени счупвания на ребра, закрито, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация. Р. К. заявява, че за проведеното лечение е извършил разходи в размер на общо 8 632.87 лв. На следващо място ищецът навежда аргументи, че процесният инцидент му е причинил множество болки и страдания, вкл. постоянно главоболие и световъртеж, от които често му причернявало, болки в главата, засилващи се при всяко по-голямо физическо усилие, невъзможност да гледа телевизия дълго време или да използва телефона и компютъра си, отпадналост, разсеяност и дезориентираност, болки и бодежи при вдишване и издишване, силни болки, оток и чувство за непрекъснат сърбеж в областта на раменната и лакътната кост на дясната ръка, спазването на постоянен постелен режим и невъзможност за самостоятелно обслужване. Посочено е, че по време на възстановяването си ищецът почти изцяло разчитал на помощта и грижите на своите близки, които му съдействали при хранене, къпане, обличане и др., а това му създавало силно неудобство и притеснение, като коренно се променил обичайният му начин на живот. Р. К. твърди, че все още не е напълно възстановен, болките и нарушеният сън продължават, както и рехабилитационните курсове. Ищецът заявява, че предвид изживения стрес е станал напрегнат, обезпокоен, без апетит, започнал е да се страхува от автомобили, често сънувал кошмари, свързани със злополучния инцидент, ограничил е социалните си контакти, смущавайки се от безпомощното си състояние, сериозно се опасявал, че няма да може да се възстанови напълно, като се притеснявал и от останалите оперативни белези, затворил се в себе си и изпаднал в продължително депресивно състояние. Също така сочи, че от справката на страницата на информационен център към гаранционния фонд, посочена в констативния протокол за ПТП, е видно, че лекият автомобил, който виновният водач е управлявал в момента на инцидента, е имал валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество с полица № BG/11/123001117789, валидна за периода от 14.04.2023 г. до 13.04.2024 г. Ищецът навежда доводи, че на 08.02.2024 г. е предявил пред застрахователя молба-претенция с искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно обезщетение, но отговор или плащане не са направени, което е обусловило завеждане на настоящото дело. Направено е искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., обезщетение за претърпените имуществени вреди /разходи за лечение/ в размер на 8 632.87 лв., и двете обезщетения дължими със законната лихва за забава от датата на уведомяването на застрахователя /08.02.2024 г./ на основание на чл. 429, ал. 3 от КЗ до окончателното изплащане. В предвидения от закона срок ответното дружество, чрез юрисконсулт Б. Д, е оспорил предявените искове и по основание, и по размер, като съществено завишени, вкл. твърденията на ищеца за механизма на настъпване на процесното ПТП и вината на водача З. Х., като е заявил, че е налице случайно събитие, респективно че водачът на лек автомобил Ш. О. с рег. № •• •••• ••, управлявайки го с превишена и несъобразена скорост, е изгубил контрола, навлязъл е в насрещната лента за движение и е ударил правомерно движещия се лек автомобил Ф. Б. с рег. № •• •••• ••. Оспорени са също така и описаните травми, болки и страдания, вкл. по вид, тежест, интензитет и размер, както и твърдяната причинно-следствена връзка между процесното ПТП и претендираните увреждания. На следващо място ответното дружество е оспорило претендираното обезщетение за имуществени вреди, тъй като направените разходи са в завишен размер, не са относими и не са необходими за провеждане на лечението, а алтернативно тези разходи се покриват от НЗОК, поради което застрахователят не е пасивно материално-правно легитимиран да ги компенсира. Оспорени са също така и акцесорните искове за лихви, вкл. началният момент, от който се претендира тяхната дължимост. При условията на евентуалност е заявено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е бил без поставен предпазен колан, под въздействие на алкохол в такава степен, която му е пречила да предотврати пътния инцидент, не е реагирал своевременно на възникналата опасност, като не е намалил и не е предприел действия за спиране на управлявания от него автомобил, като не е бил и правоспособен да управлява МПС. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение, обективирано в полица № BG/11/123001117789 относно лек автомобил Ф. Б. с рег. № •• •••• ••, както и предявена от ищеца на 08.02.2024 г. претенция за обезщетение, по която е налице произнасяне за недължимост на същото, поради липса на доказателства. С Определение рег. № 24/10.02.2025 г. по настоящото дело като трето лице – помагач на страната на ответника е конституиран З. К. Х., с ЕГН ••••••••••, с адрес: с. М. А. № *, обл. С.. Третото лице – помагач, чрез адв. В. П. е оспорило исковете и по основание, и по размер, като е изложило аргументи, че описаната в исковата молба фактическа обстановка на пътния инцидент отговаря само по отношение на време и място, но не и досежно причините, начина и механизма на настъпването й. Наведени са доводи, че З. Х. и ищеца са били употребили алкохол в едно и също заведение на датата на процесното ПТП, но пробата за алкохол на Р. К. е взета 6 часа след настъпване на инцидента, което е компрометирало резултата от изследването. Третото лице твърди, че малко преди процесното ПТП ищецът се е движил с доста висока и несъобразена скорост, автомобилът му е навлезнал в насрещната пътна лента, след което е настъпил ударът, като ищецът бързо е излязъл от колата, защото е бил без поставен предпазен колан, обадил се е на негови приятели, които са дошли и са го закарали до болницата, където той е обяснил, че е паднал по стълбите пред механата, като по този начин е избегнал вземането на кръвна проба. На следващо място третото лице сочи, че многократно е правил опит да се свърже с ищеца, но той не е пожелал такъв контакт, както и че след справка е установил, че на датата на процесното ПТП автомобилът на ищеца е бил с изтекъл срок на валидност на техническия преглед. Третото лице е заявило, че със своите неправомерни действия ищецът е допринесъл за настъпване на произшествието, тъй като е бил с концентрация на алкохол извън допустимата, управлявал е технически неизправен лек автомобил, като не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство и не е бил в състояние да спре пред възприетата от него опасност за движението, във връзка с което е релевирал възражение за съпричиняване при условията на алтернативност. З. Х. също така е оспорил и размера на исковите претенции, като прекомерно завишен и без необходимостта от отчитане на настъпили усложнения при възстановителния процес, за което е изложил доводи, че ищецът след втория месец от инцидента е посещавал заведения, започнал е да управлява лек автомобил, вкл. и извън пределите на страната, оженил се е и скоро очаква дете. Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното в исковата молба, писмения отговор, допълнителната искова молба и допълнителния писмен отговор, както и становището на страните по делото, вкл. и на третото лице - помагач и обсъди доказателствата в тяхната съвкупност и поотделно, приема за установено от фактическа страна следното: На 24.12.2023 г. около 2,20 ч. на републикански път 863 ІІІ клас в посока с. Б. – с. О. се е движил лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № •• •••• ••, управляван от З. К. Х.. По същото време в обратната посока по същия път се е движил и лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № •• •••• ••, управляван от Р. В. К.. При достигане на км. 32 + 500 лекият автомобил „Ф. Б.“ е навлязъл в дясна крива със скорост от около 60.5 км/ч, изгубил е напречна устойчивост, пресякъл е непрекъснатата бяла осева линия и се е ударил челно с малко припокриване изцяло в лентата на насрещно движещия се със скорост от около 59.5 км/ч лек автомобил „Ш. О.“. Съгласно представеното по делото заключение от Протокол № 9/05.01.2024 г. за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръв и урина, в изпратените за изследване проби кръв, взети от ищеца, е установено етилов алкохол в количество 0.2 ‰. Механизмът на процесното ПТП е установен с показанията на свидетеля – очевидец К. К. и назначената в настоящото производство автотехническа експертиза, според която основната техническа причина за процесното ПТП е движението на лекия автомобил „Ф. Б.“ със скорост, несъобразена с радиуса на кривата и специфичните зимни условия на пътното покритие /заледяване/, довели до загуба на контрол и навлизане в лентата за насрещно движение. В заключението на вещото лице И. Н. е отразено, че пътната настилка е била асфалтова, мокра и заледена, с надлъжен наклон 5 % и напречен страничен наклон за отводняване 2.5 %, и без изкуствено осветление в зоната на удара. Посочено е, че ударът е ексцентричен челен между предната дясна и централна част на Ф. и предната дясна част на Ш., която е с дясна дирекция /десен волан/, като е имало и завъртане около вертикалните оси, но не и преобръщане. Също така в заключението е проследена видимостта и предотвратимостта на пътния инцидент – с оглед спецификата на нощното шофиране, водачите на двата леки автомобила са имали физическа възможност за пръв път да възприемат съответното насрещно движещо се МПС едва когато двете превозни средства са навлезли в зоната на пряка видимост при излизане от кривата към правия участък, като опасността за водача на Ш. е възникнала не толкова при забелязване на светлините, а в момента, в който насрещният автомобил е загубил устойчивост и видимо е навлязъл в чуждата лента. Вещото лице е изчислило, че от момента, в който двамата водачи са могли за пръв път да възприемат насрещния автомобил като непосредствена опасност до самия сблъсък са изминали не повече от 1.8 до 2 секунди, което обяснява и липсата на спирачен път. От друга страна вещото лице е посочило, че ПТП е било технически непредотвратимо от страна на ищеца, респективно предотвратимо от страна на Х., ако същият бе избрал технически съобразена скорост - под критичната скорост от 55 км/ч. При разпита в съдебно заседание вещото лице изяснява защо малката разлика в скоростта на двата автомобила има различно значение – поради действието на различни сили, вектори и наклони при движението на леките автомобили в дъгата на левия, съответно на десния завой, вкл. и различните дирекции, както и критичната скорост на Ф., който не може да устои върху действащите върху него сили при посочените атмосферни условия. На следващо място вещото лице сочи, че няма данни за положението на колана в автомобила, управляван от ищеца, за разлика от констатираните отворени въздушни възглавници, но прави извод, че Р. К. е бил с поставен обезопасителен колан, тъй като от материалите по делото не се установява счупване на предното стъкло във формата на паяжина с концентричен кръг и размер на глава на човешко тяло, характерно при липсата на поставен колан. Уточнява, че в случая стъклото е начупено и е на паяжина именно в резултат на усукването на цялото купе, но липсва концентричния кръг и заявява, че коланът не може да предпази при интрузия, каквато е налице и която е причина за травмите в долната част на тялото. По отношение на констатираното алкохолно съдържание в кръвта на ищеца вещото лице намира, че то няма значение, тъй като причината за настъпване на процесното ПТП не е в употребата на алкохол от Р. К., а в излизането от пътната лента на насрещния автомобил и непредотвратимостта на инцидента при това положение, независимо от влиянието на алкохола. Свидетелят – очевидец К. К., който е трети или четвърти братовчед на ищеца разказва, че в нощта на инцидента е пътувал заедно с Р. К., който е бил с поставен предпазен колан и приятелката му, която се е возила на седалката отпред, а свидетелят е бил отзад, зад шофьора и след като са оставили приятелката му в с. О. са тръгнали да се прибират, времето е било студено, имало е слана, но без сняг. Свидетелят обяснява, че след излизането от завой, на прав участък ищецът, който не е карал бързо – с около 40-50 км/ч, е извикал, че ще се ударят, след 1-2 секунди е последвал челен сблъсък, повече в дясната част на автомобила, където се е намирал шофьора Р. К., тъй като колата е била с десен волан, и леко завъртане около оста на автомобила, без преобръщане. Свидетелят сочи, че след инцидента ищецът сам е излязъл от колата, след което го е видял да лежи на земята, а много скоро след това /около минута след удара/ една от спрелите коли го е качила, за да го закара до болницата. В същото време свидетелят обяснява, че ищецът е бил на земята от 5 до 10 минути след удара, пъшкайки и казвайки, че не може да си движи ръцете и краката. С влязло в сила споразумение, одобрено в проведеното на 10.09.2025 г. по НОХД № 440/2025 г. по описа на РС – Смолян съдебно заседание обвиняемият З. К. Х. е признат за виновен за това, че на 24.12.2023 г. около 2,20 ч. на републикански път 863 ІІІ клас, при км. 32 + 500 /с. Б. – с. О./ при управление на моторно превозно средство „Ф. Б.“ с рег. № •• •••• •• нарушил правилата за движение по пътищата, както следва: чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, като не е изпълнил задължението си непрекъснато да контролира управляваното от него МПС, не е избрал безопасна скорост на движение и при преминаването на участъка от пътя не се е съобразил с атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното средство, със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението и не е направил всичко възможно, за да намали скоростта до безопасната за преминаване през участъка от пътя или да спре, когато е възникнала опасност за движението, като управлявайки лекия автомобил не е съобразил скоростта с радиуса на десния завой на пътя, поради което е навлязъл в лявата лента за движение на място, по начин и в момент, когато това не е било безопасно, т. е. когато там насрещно се е движил лек автомобил „Ш. О.“ с рег. № •• •••• •• и е допуснал ПТП с посочения автомобил, управляван от Р. В. К. и по непредпазливост му е причинил средни телесни повреди, изразяващи се в: счупване на дясна раменна кост и дясна лакътна кост в горния й край, довели до трайно затрудняване движенията на горен десен крайник; счупване на пет ребра в ляво на гръдния кош /3, 4, 5, 6, и 7 ребро/, довело до трайно затрудняване движенията на снагата; счупване на таза в дясно /илиачна кост/; счупване на десния ацетабулум и разместване на бедрената кост от ставната й ямка, довели до трайно затрудняване движението на долния десен крайник, като деянието е извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 1,49 на хиляда, установено по надлежен ред – с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“, с фабр. № ARBB-0057, представляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Ответникът признава, че лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № •• •••• •• е имал активна застраховка „Гражданска отговорност“ към 24.12.2023 г. в ответното застрахователно дружество, обективирана в Застрахователна полица № BG/11/123001117789, валидна за периода 14.04.2023 г. - 13.04.2024 г. Застрахователното дружество не е платило никакво обезщетение, във връзка с извънсъдебно релевираната претенция на пострадалия Р. К.. В медицинската документация са посочени претендираните от ищеца травматични увреждания – закрито счупване на шилоподобния израстък на лявата слепоочна кост, закрито счупване на горния край на дясната раменна кост, закрито счупване на горния край на дясната лакътна кост, закрито счупване на дясната хълбучна кост и дъното на дясната тазобедрена става с изкълчване на дясната бедрена кост назад и наличие на костен фрагмент над главата на дясната бедрена кост с размери 4 см, закрито счупване на 3, 4, 5, 6, 7 леви ребра по средна ключична линия, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация, преднокоренчева увреда на Л4 вдясно – трета степен и за Л5 двустранно – трета степен. Според вещото лице д-р М. Б. по назначената съдебномедицинска експертиза описаните в медицинската документация увреждания са резултат от претърпяното ПТП и се намират в пряка причинно-следствена връзка с него, като единствено преднокоренчевата увреда на Л4 вдясно и за Л5 двустранно са последица от повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация. На следващо място в заключението е посочено, че травматичните увреждания са с умерена тежест, довели са до разстройство на здравето, неопасно за живота и трайно затрудняване на движенията на десния горен и десния долен крайник, както и на снагата. Също така в заключението е отбелязано, че непосредствено след инцидента пострадалият е изпитвал от умерени до значителни по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на възстановителния процес са отслабвали до епизодичност, но са настъпили усложнения от травмата в дясното рамо и лакът, както и от дясната тазобедрена става, които са ограничили движенията в дясната раменна и лакътна става, намалена е мускулната маса на дясна мишница, отслабена е силата на захват на дясната ръка, пострадалият куца с десния крак, намалена е и мускулната маса на дясното бедро. В заключението е описано и проведеното на ищеца лечение – извършени клинични и образни изследвания, три операции, при които са използвани метални стабилизатори, консултации с различни специалисти. Вещото лице намира, че към момента на прегледа пострадалият не е възстановен от получените травматични увреждания, като белезите от оперативните интервенции ще останат за цял живот, не подлежат на изменения по големина, цвят и форма, след премахването на металните стабилизатори е възможно възстановяване обема на движение в дясната раменна и лакътна става, а след смяна на дясната тазобедрена става е възможно да се избегне куцането, като прогнози за увредата на Л4 и Л 5 не могат да бъдат дадени. Освен това вещото лице прави извод, че Р. К. най-вероятно е бил с правилно поставен предпазен колан, независимо, че липсват данни за кръвонасядания и охлузвания по гръдния кош, иначе би получил разкъсноконтузни или порезни рани, или охлузвания или кръвонасядания по главата от удара в предното обзорно стъкло, както и тежка черепно-мозъчна травма, а в случая изместената напред дясна седалка и вероятното действие на предпазния колан са довели до счупване от 3 до 7 леви ребра и получаване на травма на корема, долната част на гърба и таза. Вещото лице д-р М. Б. намира, че е налице пряка причинно-следствена връзка между процесното ПТП, получените в резултат на него травматични увреждания и изразходените средства за лечението му, като фискалните бонове в размер на общо 150 лв. във връзка с пробите за наличие на алкохол и употреба на наркотици не са за неговото лечение, а за посочените 85 лв. за ортопедични средства липсват финансови документи. При разпита в съдебно заседание д-р М. Б. обяснява, че травмата на ищеца е тежка, съпроводена е с болки и страдания за по-дълъг период от време, като установеното неврологично увреждане най-вероятно е от травмата в долната част на корема и гърба, от увреждането трета степен на Л4 и Л5, тъй като дискът между прешлените е излязъл, поради което нервите и коренчетата имат много сериозно притискане. Вещото лице намира, че такова неврологично увреждане има и в шийната област на пострадалия, макар и неустановено все още, тъй като за това сочи намалената сила на дясната ръка и регресивната мускулна маса на дясната мишница, поради притискане на нервни окончания. Вещото лице сочи, че лечение по отношение на нервните окончания, рехабилитация и физиотерапия ищецът не е провеждал, а нервите по принцип се възстановяват най-добре при лечение през първите 6 месеца, максимум до 1 г. и в случая може да възстанови или поне да забави регенерирането на мускулите с много активна и постоянна физиотерапия. Д-р Б. прави извод, че при това отслабване на крайниците ищецът не може активно да работи физическа дейност, както и като професионален шофьор, вкл. таксиметров шофьор, а също така не може да участва активно и в ловни излети, да се катери или да се спуска, би могъл само да присъства. Също така сочи, че наличието на алкохол в кръвта на пострадалия няма значение за травмите и възстановяването, тъй като той го е детоксикирал от черния дроб и влиянието засяга единствено възприемането и реакцията, а в хипотезата на по-късно вземане на материал за проба точното установяване се изчислява като се прибавя по 0.15 ‰ за всеки час. Разпитаните по делото свидетели Е. К.а и В. К., които са родители на ищеца, разказват, че след инцидента със сина им, с когото са живели в едно домакинство, те са се грижили за него както по време на оперативния период, така и по време на следоперативния възстановителен период – около 4-5 месеца, тъй като Р. К. е бил в безпомощно състояние - обездвижен, подут, в синини, първоначално с памперси, с инвалидна количка, а по-късно и с патерици, заради счупената раменна кост. Свидетелите сочат, че синът им е прекратил работата си като таксиметров шофьор в Англия, заради процесното ПТП и лечението, вкл. рехабилитация и физиотерапия, станал е по-затворен, вече по-малко излиза с приятели. Бащата на ищеца заявява, че синът му е започнал да шофира от началото на 2025 г., а според майка му той все още не шофира. И двамата свидетели сочат, че Р. К. се е преместил в гр. П. при приятелката си, с която живее заедно от м. декември 2024 г. според баща му, съответно от началото на м. март – м. април 2025 г. според майка му. Свидетелят А. Г., който е бил в компанията на З. Х. преди инцидента заявява, че е видял ищецът на съседната маса в същото заведение да пие безцветна течност от чаша за алкохол, която е вдигал и за „Наздраве“, като около 2 ч. на 24.12.2023 г. свидетелят си е тръгнал и се е качил в колата на З. Х., на предната дясна седалка, за да се приберат заедно, но по пътя след един десен завой е видял светлини и е последвал челен удар. Свидетелят разказва, че като слязъл от колата видял ищеца да лежи на земята, контактен, с болки в ръката и гърба, без кръв по тялото и една от случайно минаващите коли спряла и го качила, за да го транспортира до болницата. Свидетелят Б. Т. обяснява, че месец – два след инцидента е виждал ищеца с компания да посещава заведението, в което е бил на 23.12.2023 г. вечерта. Свидетелят заявява, че Р. К. се е придвижвал с патерици, сам е управлявал лек автомобил, както и бус, с който е превозвал товари за някаква фирма, а малко след инцидента - през м. февруари 2025 г. се е сгодил, има дете и живее в гр. П.. Разпитаната по делото свидетелка Р. Х.а, която е майка на З. Х., също разказва, че е виждала ищеца с патерици само в началото – до м. март 2024 г., вкл. и в този период сам да шофира лек автомобил. Свидетелката заявява, че Р. К. работи, като разкарва строителни материали с малко камионче и се възстановява бързо, за което сочат и снимки от неговия годеж през м. февруари 2024 г. - на местност, до която не може да се стигне с кола, а е необходимо пешеходно придвижване, вкл. и катерене. Видно от представените по делото 12 броя разрешителни за групов лов за периода октомври 2025 г. – януари 2026 г., ищецът е вписан като участник с право да ловува на съответната дата на разрешените за лов хищници. При така установената фактическа обстановка Смолянският окръжен съд намира исковите претенции за допустими - депозирани са от процесуално правоспособна и активно легитимирана страна, която има правен интерес от търсената защита и са насочени срещу надлежна насрещна страна. Възникналият правен спор не е решен със сила на пресъдено нещо и е подведомствен на сезирания съд. Анализът на установената фактическа обстановка налага следните правни изводи, които обуславят частична основателност на предявените искове с правно основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ, а именно: С чл. 432 от КЗ е признато в полза на пострадалото лице право на пряк иск срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение, възникнало от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между прекия причинител на вредата и застрахователя. Също така пострадалият следва да е провел рекламационното производство по чл. 380 от КЗ. На следващо място е необходимо наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно: деяние /действие или бездействие/, противоправност на деянието, вреда, вкл. вид и размер, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина. За ангажиране отговорността на застрахователя по сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на водач на МПС за вреди, причинени на трето лице извън автомобила е необходимо ищецът да установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк резултат от противоправното поведение на застрахованото лице. Установен по делото, а и безспорен между страните е факта, че към датата на процесното ПТП ответникът е имал качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на делинквента. Установено е също така и че съгласно изискванията на чл. 380 от КЗ ищецът е заявил извънсъдебна претенция пред застрахователя, който не му е заплатил никакво обезщетение за претендираните неимуществени вреди. На 24.12.2023 г. около 2,20 ч. на републикански път 863 ІІІ клас е настъпил пътен инцидент между лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № •• •••• ••, управляван от З. К. Х., който навлязъл в дясна крива, изгубил напречна устойчивост, пресякъл непрекъснатата бяла осева линия и се ударил челно с малко припокриване изцяло в лентата на насрещно движещия се лек автомобил „Ш. О.“, управляван от Р. В. К.. Описаното деяние /действие/ се явява противоправно – в нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, вкл. инкриминирано и представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. първо, б. „а“, предл. второ, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Налице е влязло в сила, одобрено на 10.09.2025 г. по НОХД № 440/2025 г. по описа на РС – Смолян споразумение, което е задължително относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, по аргумент на чл. 300 от ГПК. Вредата в конкретния случай също е доказана – закрито счупване на шилоподобният израстък на лявата слепоочна кост, закрито счупване на горния край на дясната раменна кост, закрито счупване на горния край на дясната лакътна кост, закрито счупване на дясната хълбучна кост и дъното на дясната тазобедрена става с изкълчване на дясната бедрена кост назад и наличие на костен фрагмент над главата на дясната бедрена кост с размери 4 см, закрито счупване на 3, 4, 5, 6, 7 леви ребра по средна ключична линия, повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация, преднокоренчева увреда на Л4 вдясно – трета степен и за Л5 двустранно – трета степен, както и претърпените от ищеца болки и страдания. От събраните по делото писмени и гласни доказателства категорично се установява вида на претендираните вреди, наличието на причинна връзка между тях и деянието, както и вината на деликвента. Причинната връзка представлява зависимост, при която деянието е предпоставка за настъпването на вредата, а тя е следствие на конкретното действие или бездействие на делинквента. В настоящия случай процесният инцидент е обусловил настъпването на описаните в медицинската документация телесни повреди на ищеца, които обективно, необходимо и закономерно произтичат от произшествието, в какъвто смисъл са изводите на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, вкл. и по отношение на преднокоренчевата увреда на Л4 вдясно и за Л5 двустранно, като последица от повърхностна травма на корема, долната част на гърба и таза с неуточнена локализация. Освен това деликвентът съзнателно е извършил противоправното деяние /процесното ПТП/, довело до тези вреди. В установения по делото механизъм на инцидента са включени изгубването на напречна устойчивост, пресичането на непрекъснатата бяла осева линия и навлизане в лентата за насрещно движение. Той е бил длъжен непрекъснато да контролира управляваното от него МПС, да избере безопасна скорост на движение и да се съобрази с атмосферните условия, състоянието на пътя и на превозното средство, със собствените си възможности и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, но не е изпълнил задължението си да съобрази скоростта с радиуса на десния завой на пътя и заледената пътна настилка, т. е. процесното ПТП е било напълно технически предотвратимо от страна на деликвента при избиране на съобразена скорост - под критичната скорост от 55 км/ч, вместо шофиране със скорост от около 60.5 км/ч. Възражението на ответното дружество, че в случая е налице случайно събитие се явява неоснователно, предвид влязлото в сила споразумение, имащо характер на влязла в сила присъда, с която е призната вината на З. Х.. Освен това, съдът намира, че и твърдяното съпричиняване от ищца, поради непоставен предпазен колан, поради въздействието на алкохол в такава степен, която му е пречила да предотврати пътния инцидент, поради липса на своевременна реакция на възникналата опасност чрез намаляване или предприемане на действия за спиране на управлявания от него автомобил, поради липса на правоспособност да управлява МПС, както и поради управление на технически неизправен лек автомобил се явява неоснователно и недоказано. Липсват както гласни, така и писмени доказателства в този смисъл. Вещите лица по назначените САТЕ и СМЕ при разпита в съдебно заседание обосновават извода си, че пострадалият е бил с поставен предпазен колан, както и че наличието на алкохол в кръвта му е ирелевантно както за настъпване на процесното ПТП, причина за което е навлизането на насрещния автомобил, така и за получените травмите и за възстановяването му. Освен това неприложима в случая е и хипотезата, предвидена в чл. 475, т. 8 от КЗ, тъй като липсват доказателства за трайна загуба на работоспособност на ищеца от една страна, а от друга страна установеното наличие на алкохол в кръвта от 0.2 ‰, респективно максимална възможна стойност от 0.8 ‰ при увеличаване с 0.15 ‰ на всеки час от 2.20 ч. на 24.12.2023 г. /времето на осъществяване на процесното ПТП/ до 6.45 ч. на 24.12.2023 г. /времето на издаване на фиша за спешна медицинска помощ за транспорт до УМБАЛ „С. Г.“, гр. П./ не представлява алкохолно отравяне. Точното установяване на стойността на алкохол в кръвта на Р. К. към момента на катастрофата – над 0.5 ‰, респективно над 1.2 ‰ би имало значение за административната, съответно наказателната му отговорност, но в случая за настоящото производство се явява ирелевантно обстоятелство. На следващо място вещото лице И. Н. по назначената САТЕ заявява, че максималното време за възприемане и реакция от страна на ищеца е било от 1.8 до 2 секунди, което технически обуславя липсата на спирачен път и непредотвратимостта от страна на Р. К. на пътния инцидент. Що се отнася до липсата на правоспособност на пострадалия да управлява МПС и неговата техническа неизправност, доказателства в този смисъл не са представени по делото. Тежестта на доказване на съпричиняването е на ответника и същата му е указана още с проекта за доклад на делото по реда на чл. 374, ал. 2, изр. трето от ГПК, както и с доклада на делото в откритото съдебно заседание. От друга страна установяването на приноса на пострадалия следва да се извърши при условията на пълно и главно доказване, което в настоящия случай не е налице. В този смисъл е и константната практика на ВКС – Решение № 15/19.02.2020 г. по т. д. № 146/2019 г., ІІ т.о., ТК и др. Претенцията за неимуществени вреди се отнася до болките и страданията, вследствие на процесното ПТП, ограничената възможност за самостоятелно ежедневно обслужване и зависимостта от чужда помощ, безпокойство и притеснение, ограничени социални контакти, посттравматичен стрес и продължително лечение. В чл. 52 от ЗЗД е предвидено, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, както и икономическата конюнктура в страната, вкл. общественото възприемане на критерия за „справедливост“ към съответния момент. На следващо място следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 1 от Протокол № 1 на ЕКПЧ, която не гарантира правото на обезщетение с определен размер, а налага извършването на разумна преценка за пропорционалност и съответствие с целта при определянето на обезщетението, което е елемент от проверката за справедлив баланс. В този смисъл са и аргументите на ЕСПЧ в решението по Case Broniowski v Poland – присъщата на върховенството на правото необходимост да се поддържа основателно доверие на гражданите в държавата и създадения от нея правен ред, което изисква властите да отстранят нефункциониращите разпоредби на правната система и да коригират незаконните практики. При определяне размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, съдът съобрази характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, в резултат на пътния инцидент. В настоящия случай става въпрос за травма на десен горен и десен долен крайник, тазобедрена става, 5 ребра, корем и долната част на гърба, обусловили ограничаване на физическата активност на пострадалия за дълъг период. С помощта на специалните знания на вещото лице д-р М. Б. и свидетелските показания са установени следните факти: физическа болка, временно нарушаване на нормалния ритъм на живот и социалните функции, обездвижване, затруднено самообслужване и зависимост от чужда помощ, както и емоционална травма /страх и притеснение/. Следва да бъдат отчетени предприетите оперативни лечения; времето на принудително лежащо положение и обездвижване; срокът за възстановяване и обстоятелството, че към момента на прегледа от вещото лице /около две години и половина след инцидента/ ищецът не се е възстановил изцяло от травмите; настъпилите усложнения, засегнали дясната ръка и десния крак; както и премахването в бъдеще на поставените метални стабилизатори, необходимостта от провеждане на ЛФК и физиотерапия, и смяната на дясната тазобедрена става с изкуствена. Факторът възраст /ищецът е бил на 27 навършени години към момента на инцидента/ и значението на двигателната дейност /ограничената подвижност и физическа активност, както и затрудненията при осъществяване на трудови задължения, свързани с шофиране или физическа дейност/ също оказват влияние върху начина на възприемане и изживяване на претендираните неимуществени вреди. Съдът не кредитира показанията на свидетелката Е. К.а, че синът й – ищецът по делото не шофира лек автомобил, тъй като същите са в противоречие с показанията на останалите свидетели, вкл. и на бащата на Р. К.. Връщането към управление на МПС показва бързо преодоляване на посттравматичния стрес от процесния инцидент. В този смисъл – премахване на страха и притесненията, са и предприетите от ищеца участия в ловни излети в периода октомври 2025 г. – януари 2026 г., съгласно представените разрешителни за групов лов, макар и в не особено активна форма, а по-скоро присъствено, предвид становището на вещото лице д-р М. Б.. Създаването на собствено семейство и отглеждането на дете, което ищецът вече има, също обуславя връщане към ежедневните социални емоции и контакти. От друга страна липсата на допълнително предприети от пострадалия действия за възстановяване /установяване на неврологично увреждане в шийната област, лечение на нервните окончания, провеждане на физиотерапия, посещение на невролог и ортопед/, в какъвто смисъл са изявленията на д-р М. Б. за липса на доказателства досежно посочените прегледи и лечение, както и късното установяване на неврологичното увреждане в областта на таза също следва да бъдат взети предвид при преценка на дължимото обезщетение. Имайки предвид изложените по-горе факти и обстоятелства, съдът намира, че в случая доколкото може да се направи паричен еквивалент на базата на справедлив баланс и пропорционалност, обезщетение за пострадалия Р. К. в размер на 100 000 евро се явява справедливо по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. На следващо място като основание на предявената от ищеца претенция за имуществени вреди са заявени направените разноски във връзка със закупени медикаменти, консумативи и помощни средства за лечение на получените в резултат на инцидента травми, т. е. касаещи претърпени загуби, за които са приложени фактури, фискални бонове и епикризи, като вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза е посочило, че същите са пряко свързани с лечебния процес на ищеца, като разходите в размер на общо 150 лв. във връзка с пробите за употреба на алкохол и наркотици не са изразходвани за лечението, а за претендираните 85 лв. за ортопедични средства няма приложен финансов документ. Настоящата съдебна инстанция намира, че направените от ищеца разходи, свързани с лечението на последиците от претърпения инцидент, са доказани и по основание, и по размер за сумата от общо 3 925.63 евро, които не са платени и се явяват дължими. Що се отнася до останалите претендирани разходи – за пробите за употреба на алкохол и наркотици /общо 150 лв./, за ортопедични средства /85 лв./ и за подобрени битови условия /720 лв./ съдът намира, че същите следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани, тъй като липсва причинно-следствена връзка между реализирането им и пътния инцидент, съответно доказателства за извършването им, съответно необходимост за заплащането им. Предвид частичната основателност на главния иск, акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху така определеното по размер обезщетение също се явява основателна. Съгласно изричната разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ, началният момент на забавата за застрахователя е поранната от двете дати на уведомяването му за настъпването на застрахователното събитие - от самия застрахован по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от увреденото лице (в т. ч. и чрез предявяване на застрахователна претенция). В конкретния случай са представени доказателства, неоспорени от застрахователя, за уведомяването му от ищеца на 08.02.2024 г., видно от датата на входящия номер на молбата. От друга страна, в хода на делото нито е твърдяно, нито е установено с надлежни доказателства, че в предходен момент застрахователят е бил уведомен от самия деликвент по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ за настъпилото застрахователно събитие. Затова именно датата 08.02.2024 г. следва да бъде приета за дата на уведомяване по смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ, респективно за датата, от която за ответника настъпва задължението за плащане и на лихви за забава. При съвкупната преценка и изложения по-горе анализ на доказателствата може да се направи обоснован извод, че ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432 от КЗ и чл. 429, ал. 3 от КЗ да заплати на ищеца сумата в размер на 100 000 евро /сто хиляди евро/, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 24.12.2023 г. около 2,20 ч. на републикански път 863 ІІІ клас, при км. 32 + 500 /с. Б. – с. О./, причинено от застрахования по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, съгласно Застрахователна полица № BG/11/123001117789, валидна за периода 14.04.2023 г. - 13.04.2024 г., лек автомобил „Ф. Б.“ с рег. № •• •••• ••, управляван от З. К. Х., който се ударил челно в насрещно движещия се лек автомобил „Ш. О.“, управляван от Р. В. К., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Искът в частта за разликата над присъдените 100 000 евро /сто хиляди евро/ до претендираните 127 822.97 евро /сто двадесет и седем хиляди осемстотин двадесет и две евро и деветдесет и седем цента/, съответни на 250 000 лв. /двеста и петдесет хиляди лева/ се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази част. Застрахователното дружество също така следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 3 925.63 евро /три хиляди деветстотин двадесет и пет евро и шестдесет и три цента/, представляващи обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 08.02.2024 г. до окончателното й изплащане. Искът в частта за разликата над присъдените 3 925.63 евро /три хиляди деветстотин двадесет и пет евро и шестдесет и три цента/ до претендираните 4 413.92 евро /четири хиляди четиристотин и тринадесет евро и деветдесет и два цента/, съответни на 8 632.87 лв. /осем хиляди шестотин тридесет и два лева и осемдесет и седем стотинки/ се явява неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен в тази част. Съдът намира, че делото не се характеризира с особено значителна фактическа и правна сложност, дълга продължителност или съществени усИ. във връзка с осъщественото процесуално представителство, поради което посоченото в Наредба № 1/09.07.2004 г. адвокатско възнаграждение /7 666.98 евро, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5 от същата/ не отговаря напълно на целите и критериите за прилагането му в конкретния случай. Настоящият съдебен състав счита, че сумата в размер на 7 000 евро /седем хиляди евро/, съответно 8 400 евро /осем хиляди и четиристотин евро/ с ДДС представлява разумни, пропорционални и справедливи разноски за адвокатско възнаграждение. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и с оглед изхода на делото, както и направеното искане застрахователното дружество следва да заплати на адв. Р. М., АК – С., с ЕГН •••••••••• и личен номер от единния адвокатски регистър при ВАС № ••••• адвокатско възнаграждение в размер на 6 829.57 евро /шест хиляди осемстотин двадесет и девет евро и петдесет и седем цента/ с ДДС, съразмерно с уважената част от исковите претенции. На основание чл. 78, ал. 3, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, както и съобразно вида и количеството на извършената дейност поисканото възнаграждение на юрисконсулта на ответното дружество от 100 евро /сто евро/ е в разумен, пропорционален и справедлив размер. С оглед изхода на делото, както и релевираното искане за заплащане на разноски, ищецът следва да заплати на застрахователното дружество направените от последното разноски, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции, в размер на 224.35 евро /двеста двадесет и четири евро и тридесет и пет цента/, представляващи юрисконсултско възнаграждение и депозити за съдебни експертизи. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК застрахователното дружество следва да заплати по сметката на ОС – Смолян сумата от общо 4 319.64 евро /четири хиляди триста и деветнадесет евро и шестдесет и четири цента/, от които 4 157.03 евро държавна такса и 162.61 евро съответни разноски, заплатени от бюджета на съда. Водим от горното, Смолянският окръжен съд