Решение № 86 от 18.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 1017/2025 г.

Производството е по реда на глава ХХІ НПК. Образувано е по въззивна жалба срещу присъда №16 от 11.06.2025г. постановена по нохд №154/2025г. на ОС Монтана, с която подсъдимият Г. Й. Г. е бил признат за виновен по обвинението в престъпление по чл. 199 ал.2 т.2 предл“първо“ вр. чл.198 ал.1 вр. чл.54 от НК за това, че на 09.07.2024г. в с. ••• обл. ••• на улица „•••“ № * отнел от владението на Е. Ц. И. от с. ••• обл. ••• движими вещи /сумата от 110 (сто и десет)лв . в банкноти/ с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила /посредством метален прът с дължина 103 см и диаметър 25 мм нанесъл удар в областта на главата на Е. Ц. И. / и извършил убийство, като умишлено я умъртвил/ в следствие нанесения удар причинил тежка черепно – мозъчна травма с многофрагментно счупване на подлежащите кости на черепа - на черепния покрив и черепната основа и разкъсване на мозъка на Е. Ц. И. от с. ••• обл. •••, поради което и на основание чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. “първо“ във вр. с чл. 198 ал.1 от НК, вр. с чл. 54 от НК му е наложил наказание 15/петнадесет/ години лишаване от свобода при първоначален „строг“ режим“, като е приспаднал на основание чл . 59, ал. 1 НК времето на задържане на подсъдимия с мярка за неотклонение „задържане под стража“ от 21.08.2024г. до влизане на присъдата в сила. Подсъдимият Г. е осъден да заплати на всеки един от гражданските ищци Л. Ц. С. и М. Ц. С. сумата от по 200 000 /двеста хиляди/лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва, считано от 09.07.2024г. до окончателното й изплащане, като съдът е отхвърлил предявените граждански искове в останалата и м част до пълния размер от 220 000лв като неоснователни. С посочената присъда на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ НК съдът е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото, приети с приемо-предавателен протокол от 15.05.2025г, като е постановил същите, след влизане на присъдата в сила да се унищожат като вещи без стойност. Подс.Г. е осъден също да заплати направените по делото разноски по бюджета на МВР, по сметка на ОД на МВР Монтана сумата 24 649.88 / двадесет и четири хиляди шестотин четиридесет и девет лв и 88 ст./ разноски на ДП, а по сметка на ОС Монтана сумата 16 000 /шестнадесет хиляди/лв . държавна такса по уважените разМ. на гражданските искове, както и по 5.00лв. при издаване на изпълнителен лист. С жалбата на подс.Г. Г. чрез служебния му защитник адв.Р. Б. се атакува присъдата на ОС Монтана с доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода, както и несправедливост на обезщетението за неимуществени вреди, присъдено на гражданските ищци. Иска се от въззивната инстанция наложеното наказание да бъде намалено на 7 години лишаване от свобода, а обезщетението за неимуществени вреди на по 10 000 лв. В тази връзка се излагат съображения, че наказанието лишаване от свобода е следвало да бъде определено от съда по реда на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а не по реда на чл.54 от НК, тъй като били налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства – съжаление за извършеното, чисто съдебно минало, млада възраст, наркотична зависимост, психично заболяване, направени самопризнания около 40 дни след извършване на престъплението, което довело до разкрИ.ето му. Размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди на гражданските ищци се атакува, тъй като противоречало на принципа за справедливост предвиден в чл.52 от ЗЗД. Обезщетението било многократно завишено повече от 20 пъти, в противоречие с установената практика на ВКС/ВС/ съгласно ППВС №4/25.05.1961г./, липсвали доказателства за близост на гражданските ищци с убитата йм майка, както и доказателства за претърпени болки и душевни страдания на същите от смъртта на пострадалата. В съдебно заседание прокурорът иска потвърждаване на присъдата постановена от Окръжен съд – Монтана и отхвърляне на жалбата като неоснователна. Намира атакувания съдебен акт за правилен, законосъобразен и обоснован, в това число и относно вида и размера на наказанието, както и в частта относно уважения граждански иск. Държавното обвинение счита, че не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито изключителни, което да води до прилагане разпоредбата на чл. 55 НК в конкретния случай. Според прокурора подсъдимият бил лице със завишена степен на обществена опасност, за което свидетелствало вида и начина на извършване на деянието и неговата тежест, употребената агресия към беззащитен човек и най-вече мотивът, който го е водил към извършване убийството, които обстоятелства правилно били преценени от Окръжния съд при определяне на наказанието в условията на чл. 54 НК, а не при визираните в чл. 55 НК, тъй като не били констатирани многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. По отношение уважения размер на предявения граждански иск прокурорът счита, че същият е в нормални разМ., съобразен с действащата съдебна практика, на която първостепенният съд се е позовал. Пред въззивната инстанция подс.Г. се явява лично и със защитника си адв.Г.. Поддържат жалбата срещу присъдата, постановена по НОХД № 154/2025 г. на Окръжен съд – Монтана по изложените в нея доводи и искат намаляване размера на наказанието „лишаване от свобода“ в допустими рамки, както и намаляване размера на обезщетението за неимуществени вреди на гражданските ищци в значително по-нисък размер. Защитникът акцентира върху младата възраст на подсъдимия, чистото му съдебно минало, съжаление за извършеното, наркотична зависимост и наличие на психично заболяване, въз основа на които обосновава претенцията си за приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК при определяне на наказанието, което иска да бъде коригирано от въззивния съд. Адв. Г. изтъква и направените самопризнания от подсъдимия в хода на досъдебното производство, които допринесли за разкрИ.ето на обективната истина. Присъденото на гражданските ищци обезщетение в размер от по 200 000 лв. било прекомерно завишено и противоречало на принципа за справедливост, тъй като налице били доказателства за липса на близост между гражданските ищци и тяхната майка, а твърдените душевни болки и страдания били декларативни. В личната си защита и последна дума подсъдимият Г. моли да му бъде намалено наказанието лишаване от свобода. Въззивната истнация като съобрази становищата на страните, доказателствата по делото и провери изцяло атакувания съдебен акт, наМ. за установено следното: Въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Въз основа на доказателства по делото, а именно: гласните доказателствени средства: обясненията на подс. Г. в качеството му на обвиняем от 21.08.2024г. и 24.04.2025г. том 4 и 6 от досъдебното производство (ДП) л.552 т.4 ДП и л.864-865 т.6 ДП, приобщени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК, показанията на свидетелите: М. Ц. Г. (л. 648 том 5 ДП), Л. Ц. С. (л. л.208, л.219-220 т. 1 от ДП, л.652, л.836 т.5 ДП ), С. Б. С. (л. 223т.1 от ДП), Й. Г. Й. (л. 201, л.207 т.1 от ДП, л.649, л.661 т.5 ДП ), И. С. С. (л. 197 т.1, л.662 т.5 от ДП ), К. С. П. (л. 198, л.248-249 т.1 от ДП ), Е. Ц. Е. (л. 193 т.1 от ДП, л.835 ДП ), З. К. С. (л. 194-195 т.1 ДП ), Д. Н. Р. (л. л.199, л.209 т.1 от ДП, А. С. Б. (л. 203 т.1 от ДП ), И. Ц .И. (л. 204 т.1 от ДП ), Ц. Б. И. (л. 205 т.1 от ДП ), Д. М. И. (л. 206, л.225-226 т.1 от ДП ), К. А. А. (л. 210 т.1 от ДП ), И. Т. К. (л. 208 т.1 от ДП ), В. И. А. (л. 213-214 т.1 от ДП ), Ц. М. Я. (л.224 т.1 от ДП ), О. Т. М. (л. 215 т.1 от ДП ), К. С. П. (л.248-249 т.1 от ДП ), В. И. Е. (л. 213-214 т.1 от нохд), О. Т. М. (л. 215 т.1 ДП), Г. П. П. (л. 216- 217 т.1 ДП), В. Й. М. (л. 218 т.1 от ДП ), Ц. М. Я. (л.224 т.1 от ДП ), Ц. Т. П. (л. 227 т.1 ДП), С. С. С. (л. 228 т.1 ДП), Ж. Ф. М. (л. 539 т.4 ДП ),А. Д. А. (л. 541 т.4 от ДП ), И. Л. Т. (л. 543 т.4 ДП), П. Б. В. (л.544-545 т.4 от ДП ), Р. И. Р. ( л. 627-628 т.4 ДП, л.647 т.5 ДП ), Б. К. Е. (л.646 т.5, ДП), заключенията на: съдебно дактилоскопна експертиза №24/ДКТ-182 от 24.07.2024г. на вещите лица Н. А. и М. Г. (л.433-437 т.3 от ДП ), дактилоскопна експертиза №24/ДКТ-178 от 19.07.2024г. на вещите лица Н. А. и М. Г. (л.439-445 т.3 от ДП ), съдебно биологична експертиза на в.л.Г. Т. и И. Ч. №24/ДНК-386 от 16.07.2025г. (л.450-468 т.3 от ДП ), съдебно дактилоскопна експертиза №24/ДКТ-187 от 2.08.2024г. на вещото лице М. Г. (л.511-513 т.4 от ДП ), съдебно дактилоскопна експертиза №24/ДКТ-188 от 5.08.2024г. на вещото лице И. М. (л.514-520 т.4 от ДП ), съдебно медицинска експертиза по метода на ДНК профилиране №24/ДКТ-391 от 08.08.2024г. на вещото лице Ц. М. (л.521- 531 т.4 от ДП ), комплексна съдебно-психиатрична експертиза на подс.Г., изготвена от вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г. и клиничен психолог К. Н.(л.674-703 т.5 от ДП ), съдебно-медицинска експертиза на в.л. д-р И. Д. (л.710-715 т.5 от ДП ), съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането по отношене на веществени доказателства Протокол №24/ДНК-458 изготвена от вещите лица Г. Т. и И. Ч. (л.720-733 т.5 от ДП ), допълнителна съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането по отношение на веществени доказателства Протокол №24/ДНК-488 изготвена от вещите лица Г. Т. и И. Ч. (л.735-752 т.5 от ДП ), съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането по отношене на веществени доказателства Протокол №24/ДНК-389 изготвена от вещото лице Ц. М. (л.753-770 т.5 от ДП ), комплексна съдебно биологичнаморфологична експертиза Протокол №24/ДНК-457 изготвена от вещите лица Г. Т. и И. Ч. (л.771-776 т.5 от ДП ), съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането по отношение на веществени доказателства Протокол №24/ДНК-392 изготвена от вещото лице Ц. М. (л.779-788 т.5 от ДП ), съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането по отношение на веществени доказателства Протокол №24/ДНК-398 изготвена от вещите лица С. Д. Н. и И. Ч. (л.789-799 т.5 от ДП ), съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането по отношение на веществени доказателства Протокол №24/ДНК-444 изготвена от вещото лице И. Ч. (л.800-806 т.5 от ДП ), съдебно-биологична експертиза в областта на ДНК профилирането Протокол №24/ДНК-390 изготвена от вещото лице Ц. М. (л.807- 817 т.5 от ДП ), съдебно-психологична експертиза на в.л.Й. Р. (л.818- 829 т.5 от ДП ), писмените доказателства по делото: протоколи за оглед на местопроизшествие (л.4-5, л.19-21, л.53-54, 64-65 т.1 ДП); фотоалбум (л.7-14, л.22-52, л.55-63, 66-69, л.76-91, л.102-114, 119-134, 139-157, л.161-166, л.175- 182 т.1 ДП, л.383-384 т.3 ДП ); Определение №174/12.07.2024г. на ОС Монтана за одобрение на процесуално следствено действие по реда на чл.161 ал.2 НПК (л.17-18, л.73-74 т.1 ДП); Определение №175/12.07.2024г. на ОС Монтана за одобрение на процесуално следствено действие по реда на чл.161 ал.2 НПК (л.73-74 т.1 ДП), Определение №179/17.07.2024г. на ОС-Монтана (л.93-94, 96-97), протоколи за доброволно предаване (л.70 т.1 ДП, л.358, л.382 т.3 ДП, л.532-535 т.4); протокол за претърсване и изземване (л.75, л.98- 101, 118, л.138, л.160 л.170, л.174 т.1 ДП, л.561-562 т.4 ДП, л.569-570 т.4 ДП ); Определение №182/18.07.2024г. на ОС –Монтана (л.117 т.1 ДП). Определение №186/18.07.2024г. на ОС –Монтана (л.137 т.1 ДП). Определение №192/22.07.2024г. на ОС –Монтана(л.159 т.1 ДП), Определение №191/22.07.2024г. на ОС –Монтана (л.169 т.1 ДП), Определение №190/22.07.2024г. на ОС –Монтана (л.173), Определение №223/22.08.2024г. на ОС–Монтана (л.559-560 т.4), Определение №224/22.08.2024г. на ОС– Монтана (л.567-568 т.4 ), Определение №225/22.08.2024г. на ОС–Монтана (л.575-576 т.4 ), протокол за оглед на местопроизшествие (л.577-579 т.4 ДП), протокол за следствен експеримент (л.594-566, т.4 ДП), фотоалбум от следствен експеримент и 1 бр. флаш памет 32 GB (л.597-606 т.4 ДП), запис от камера за видеонаблюдение от 9.07.2024г. с приложен 1 бр. DVD диск (л. 609- 611 т.4 ДП ), данни от Виваком карти на покритие на клетки с 1 бр. магнитен носител SD (л. 612-615 т.4 ДП ), прототкол за оглед на веществени доказателства и фотоалбум (л.643-645 т.5, ДП), експертно решение на ТЕЛК (л.833-834 т.5, ДП), полицейски справки (л.184-192, 236-238, л.240-241т.1, л.478 – 486 т.3, л.489-492 т.4 ДП ); пълномощно за теглене на пенсия на Е. Ц. И. (л.196 т.1 ДП), фиш за спешна медицинска помощ (л. 232 т.1 от ДП ),съобщение за смърт(л. 234, л.239 л.239,л.239 т.1 от ДП ),експертно становище (л. 235 т.1 от ДП ), писма и данни от мобилни оператори, предоставени след разрешение на съда (л. 250-342 т.2 от ДП ), заповед за конвоиране на лице, телеграма за издирване, постановление за принуд. довеждане (л.344 -349 т.3 от ДП ), писма (л. 350-351, 356-357, л.359-367, л.415-419, л.426 т.3 от ДП, л.536-538 т.4 ДП, л.557 т.4, л.842-861 т.6 ), сигнал на тел.112 с приложен компакт диск, съдържащ аудиозаписи (л.352-355 т.3 от ДП ), постановления за назначаване на експертизи (л.368 -382, л.385-387, л.422-425, л.430-432, л.471-477 т.3, л.493-510 т.4, л.617 т.4, л.629-630 от ДП ), протоколи за вземане на образци за сравнително изследване и доброволно предаване (л.388 -414 т.3 от ДП, л.540, л.542 т.4 ДП ), акт за смърт на Е. Ц. И. (л.420 т.3 от ДП ), удостоверение за наследници (л.421 т.3 от ДП ), сведение(л.427 т.3 ДП ), писмо, искане до АК гр.Монтана за назначаване на служебен защитник, постановление за назначаване (л.547-449 т.4 от ДП ), постановление за задържане от окръжен прокурор(л.553 т.4 ДП), Определение на ОС Монтана от 23.08.2024г. за вземане МНО „Задържане под стража“ на обв.Г. Г. (л. 622-623 т.4 ДП ), свидетелство за съдимост (л.554 т.4, л.867 т.6 ДП), фотоалбум от местопроизшествие (л.563-565, л.571-573, 581-593 т.4, ДП), постановления на прокурор, искания за продължаване на срок (л.631-642, л.704-709, л.717-718 т.5, ДП), пълномощно (л.655, л.660 т.5 от ДП ),удостоверение (л.838-839, т.6 ДП), правилно е установена фактическата обстановка, според която: Към 9.07.2024г. подс. Г. Г. живеел в с. •••, обл. ••• в дома на родителите си – С. И. и св. Й. Й. в къща на ул. „•••“ № *. В същото село на ул. „•••“ № * живеела пострадалата Е. Ц. И., която била на 82 години и трудно подвижна. Същата имала личен асистент, който да се грижи за нея, за жилището и да я подпомага в домакинството. Функциите на личен асистент изпълнявала С. И. – майка на подсъд. Г. Г., която ежедневно посещавала дома на Е. И., подпомагана понякога от съпруга си св.Й. Й. и подс. Г. Г.. Поради това подс.Г. много добре познавал обстановката, в която живеела Е. И., нейното трудноподвижно състояние, двора и жилищните помещения, обитавани от Е. И.. От 2022г. подс.Г. употребявал наркотици в резултат на което се пристрастил към употребата им. След като родителите му разбрали за това престанали да му предоставят парични средства средства, за да не може да си купува наркотици, а подсъдимият започнал медикаментозно лечение. Въпреки това подс. Г. не се отказал от употребата на наркотични вещества, за набавянето на които му били нужни парични средства. Придружавайки майка си в дома на Е. И., подс.Г. много добре знаел, че последната получава пенсия в началото на месеца и разполага с парични суми. За целта Е. И. била дала пълномощно на майката на подсъдимия С. И. да получава пенсията и да й я носи, което се повтаряло всеки месец. На 08.07.2024г. С. И. получила пенсията, напазарувала продукти, а останалата сума предала на пострадалата. На 09.07.2024г. св. Й. Й. и С. И. посетили дома на Е. И., където първият косил тревата в двора към къщата, а втората помогнала в домакинството, след което двамата се прибрали в дома си в с. •••. Притиснат от нуждата от парични средства и знаейки, че вече майка му е взела и предоставила на Е. И. пенсията й, подс.Г. решил да влезе в жилището и да отнеме парите на възрастната жена, като бил решен дори да я убие. За целта след обяд на 09.07.2024г. се снабдил с метален прът с дължина 103см и диаметър 25мм, който наМ.л в техния дом и незабелязано от родителите си отишъл до къщата на пострадалата Е. И.. Подс. Г. не влязъл през портата, която се заключвала, а прескочил дворната ограда, от там отишъл до лятната кухня, където знаел, че стояла възрастната жена. В същия момент пострадалата лежала на леглото и гледала телевизия. Подсъдимият нанесъл силен удар с металния прът в областта на челото на Е. И., която от удара останала неподвижна върху леглото. Веднага след това подс.Г. излязъл в коридора и на мивката измил набързо металния прът с вода и го изнесъл от къщата. След това се върнал в стаята, където лежала убитата жена, наМ.л плика с парите от пенсията й, взел го и напуснал жилището, като затворил входната врата чрез поставяне на хартия, с която била затворена преди той да влезе вътре. Подс. Г. веднага върнал металния прът на мястото му в тяхната къща, от където първоначално го взел с цел родителите му да не забележат това. След това проверил паричната сума в плика с банкнотите и установил, че в него има банкноти с номинал пет и десет лева на обща стойност 110лв. Притежавайки вече парични средства подс. Г. се обадил на свой приятел от гр. София - свид. Р. Р., който бил на гости при роднини в гр. Вълчедръм, обл. Монтна и поискал да му достави марихуана за сумата от 100 лв. Св. Р. взел два грама марихуана и с автомобил отишъл от гр. Вълчедръм до с.•••, където предал наркотичното вещество на подс. Г., който от своя страна му заплатил за него 100 лева и 10 лева за транспорт от отнетата от св.Е. И. парична сума. На следващия ден 10.07.2024г сутринта С. И. отишла до дома на Е. И., за да изпълни обичайните си задължения на личен асистент, влязла в двора и от там отишла до кухнята, където стояла възрастната жена. Още с влизането установила, че Е. И. лежи неподвижна на леглото, безжизнена и с окървавена глава. Св. С. И. веднага извикала мъжа си св.Й. Г., както и съседите, живущи до къщата на Е. И., като уведомили кмета на с. •••. Той от своя страна се обадил на телефон 112, съобщавайки за извършено престъпление. До идване на оперативно-следствената група местопроизшествието било запазено от служител на РУ МВР - Лом – св. Б. Е.. На място пристигнал екип на ФСМП- Лом с участието на св. О. М., който констатирал, че Е. И. е починала в следствие нанесен й удар в областта на челото. Извършен е бил оглед на местопроизшествие на 10.07.2024г. за времето от 11.00 до 12.00 часа / л.4-5 от дп/ въз основа на който на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК започнало настоящото досъдебно производство. При огледа в лятната кухня в стаята на запад от коридора на второто легло е открито тялото на мъртвата Е. И. с рана на главата и счупен череп. Тялото й е било откарано в МБАЛ - Монтана за извършване на аутопсия. Осъществен бил и втори допълнителен оглед на местопроизшествието за времето /от 14.00 часа до 17.30 часа л.19-21/, при който били иззети множество веществени доказателства. Процесуално-следственото действие е било одобрено от ОС- Монтана с Определение №174/12.07.2024г. по чнд №184/2024г./л.17-18 дп/. Според назначената и проведена съдебно медицинската експертиза по досъдебното производство /том V, л.711-718/ непосредствена причина за смъртта на пострадалата Е. Ц. И. е тежка черепно - мозъчна травма с разкъсно – контузна рана в областта на челото и многофрагментарно счупване на подлежащите кости на черепа /черепният покрив и черепната основа/ и разкъсването /контузията/ на мозъка. Уврежданията в областта на главата /разкъсно–контузната рана в дясната челна област, кръвонасяданията по клепачите на двете очи; кръвонасяданията в дясната част на лицето; многофрагментното счупване на костите на черепния покрив и черепната основа, кръвоизливите под меките мозъчни обвивки и контузията на мозъка/ са получени по механизма на един удар със значителна сила с твърд тъп или тъпоръбест предмет с линейна тъпоръбеста удряща повърхност, чиято дължина е не по-малко от 5см. Такъв метален прът /железен лост/ е бил открит и иззет с протокол за претърсване и изземване от 21.08.2024г. от къщата обитавана от подс.Г. в с.•••, който метален прът е бил скрит в помещение в двора след лятната кухня. Протоколът, с който е иззето вещественото доказателство е одобрен от съда с Определение №224/22.08.2024г. на ОС-Монтана/ л.567-568 т.4 ДП/ Привлечен в качеството на обвиняем Г. е признал за нанесения от него удар в челото на пострадалата Е. И., заради нуждата му от парични средства за закупуване на наркотични вещества / том 4 л.552, т.6 л.864-865 от ДП/ Проведен е бил и следствен експеримент с участието на подсъдимото лице и неговия защитник, в който Г. Г. е посочил мястото, от където е влязъл в имота на Е. И., хронологията и последователността на действията си, начина на извършване на деянието, напускане на местопроизшествието и укрИ.е на металния лост. / л.594-606 т.4 ДП/ С Постановление от 21.08.2024 г на осн. чл. 64, ал. 2 от НПК подсъд. Г. е задържан за 72 часа и впоследствие с Определение на ОС Монтана от 23.08.2024г. спрямо него е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ изпълнявана до момента. Посредством съдебно медицинска експретиза по метода на ДНК профилирането №24/ДНК-386 л.450-466 т.3 ДП / е установен ДНК профила на пострадалата Е. И. и на подс.Г. Г.. От назначената Съдебно медицинска експретиза по метода на ДНК профилирането по отношение на веществени доказателства №24/ДНК-458 от 28.08.2024г. изготвена от вещите лица Г. Т. и И. Ч. /том V, л. 725- 733/ се установява, че по обекта №1.1 един брой лост /метален прът/ именно в краищата на металния лост /прът/ е наличен ДНК профил на лице от женски пол, който напълно съвпада с ДНК профила на починалата Е. Ц. И.. Освен това според посоченото изследване за обект 1.2 повърхностите по средата на лоста /предполагаемите области на захвата на металния прът/ е установена смес на клетъчен материал, в която присъстват всички алели от ДНК профила на пострадалата Е. И. и всички алели от ДНК профила на подс.Г. Г.. Според Комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза на вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г. и К. Н. клиничен психолог /том V, л. 675-709/ подсъд. Г. Г. е лице с ниска интелигентност, с крайно ограничени и с елементи на примитивизъм системни знания, като кореспондират с ограничения образователен и социален опит. Липсват данни за качествени нарушения на възприятия, мислене и паметови функции, в състояние е да съхрани и възпроизведе консистентни, логически свързани описания на ситуацията. От медицинска гледна точка подсъд. Г. Г. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и е без психопатологични деструкции в базисните структури на психичната дейност, които да нарушават основните му психични годности, може да дава достоверни показания. Подсъдимият страда от Шизоидно личностово разстройство и Психични поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества. Синдром на зависимост. Същевременно експертното изследане не установява психично психотично разстройство у подс.Г., което да може да бъде приравнено към „краткотрайно“ или продължително разстройство на съзнанието в съответствие с чл.33 от НК, както в миналото, така и понастоящем, като същият е със съхранен интелектуален квотиент. По време на инкриминираното деяние и след това е бил без психопатологични деструкции в базисни структури на психичната дейност /възприятие, мислене, воля и емоции/, които да нарушават основните му психични годности. Относно твърдяната употреба на Абилифай /aripiprazole/ от подсъдимото лице, този лекарствен продукт последна генерация антипсихотик, предназначен за лечение на психотични разстройства, личностови разстройства и зависимости има апсихотично действие и не може да индуцира психотична продукция. В хипотеза на употреба на психоактивно/ наркотично/ вещество преди инкриминираното деяние от подсъдимия, то неговият ефект би улеснил, но не е и мотивирал деструктивното му поведение. Фактическата обстановка описана в мотивите на първостепенния съд въззивната инстанция приема за правилно установена. Всички доказателствени източници са били подробно анализирани и съотнесени към обвинението на подсъдимия Г. Г. по чл.199 ал.2 т.2 предл.“първо“ във връзка с чл.198 ал.1 от НК. Единствено въззивната инстанция преценява, че следва да изключи от доказателствената съвкупност показанията на св.С. С. И., тъй като видно от показанията й на л.651 т.5 ДП същата се е възползвала от правото си по чл.119 от НПК да откаже да свидетелства, като майка на подсъдимото лице. И без нейните показания обаче фактическата обстановка остава непроменена и категорично доказана от останалите доказателствени източници. Безспорно е установено, че на инкриминираната дата 9.07.2024г. подс.Г. е влязъл в жилището на Е. И. в с.••• и е отнел от владението й сумата 110 лева с намерение противозаконно да ги присвои, за което чрез нанесен удар с метален прът в главата на пострадалата й е причинил тежка черепномозъчна травма, довело до нейната смърт. Правилно и законосъобразно първостепенният съд е приложил процедурата на съкратеното съдебно следствие по чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 от НПК, за която подсъдимият и неговия защитник са дали изрично съгласие и съобразявайки извършените процесуално-следствени действия при условията и по реда предвиден в НПК. За изясняване механизма на инкриминираното деяние наред с веществените доказателства и експертни заключения правилно и обосновано първостепенният съд се е позовал и върху показанията на свидетелите, за да приеме в мотивите си, че напълно съзнателно, целенасочено и преднамерено подсъдимият Г. е причинил смъртта на пострадалата Е. И., за да вземе пенсията й, която е била под нейната фактическа власт. Това се потвърждава несъмнено от факта, че предварително подсъдимият се е снабдил с метален прът, с който е умъртвил пострадалата, като по този начин е прекратил владението й върху паричните средства и необезпокоявано е установил и запазил свое владение върху тях, като впоследствие ги е използвал за лични разходи. Независимо от това, че пострадалата е била трудно подвижна подсъдимият е предприел умъртвяването й, тъй като се е познавала с майка му, която е била неин личен асистент и е съществувала опасност да го издаде, за това, че е взел пенсията, още повече майката на подсъдимия е пазарувала за възрастната жена. По този начин с убийството на св.Е. И. подсъдимият съзнателно е елиминирал всички рискове за установяване необезпокоявано фактическо владение върху противозаконно отнетата парична сума. Физическата принуда безспорно е била упражнена с нанесен удар в главата на пострадалата посредством метален прът до степен да предизвика черепно-мозъчна травма и да причичини смъртта й, обосновавайки квалифициращите обстоятелства на постановената присъда на Окръжния съд по чл. 199 ал. 2 т. 2 предл. “първо“ във вр. с чл. 198 ал.1 от НК. Металният лост е иззет и приложен по делото като веществено доказателство и върху него са установени ДНК следи на починалата Е. И. - едната в неговите краища, с която част е бил нанесен удара в главата, а другата - смесена следа от пострадалата с ДНК профила на подсъдимия Г., открита в средата на металния лост, там където по прицип се осъществява захватът при извършване на действия с него. Тези обстоятелства се потвърждават от заключението на вещите лица Т. и Ч. изготвили съдебно медицинска експертиза по метода на ДНК профилирането по отношение на веществени доказателства №24/ДНК-458 от 28.08.2024г. в том V, л. 725- 733/ изследвали обектите 1.1 един брой лост /метален прът/ и обект 1.2 повърхностите по средата на лоста. Откритият ДНК профил на пострадалата върху металния лост потвърждават несъмнено извода, че именно с него е бил нанесен ударът в главата на пострадалата, а смесената следа от профила на Е. И. и подсъдимия Г. затвърждават обвинителната теза за авторството на деянието. Този извод се потвърждава и от протокола за оглед на местопроизшествието от 10.07.2024г. и приложения към него фотоалбум, обективиращи мястото и състоянието, в което е била намерена убитата жена, също от показанията на свидетелите Б. Е., св.Й. Г., св. Г. П., описващи със свои думи травматичните увреждания на главата на пострадалата, които непосредствено видели сутринта на 10.07.2024г. при запазване на местопроизшествието. В корелация с изводите за упражнената от подсъдимия Г. физическа принуда по отношение на пострадалата е и заключението на съдебно-медицинската експертиза на вещото лице д-р И. Й. /том V, л.711-718/, което именно установява като непосредствена причина за смъртта на Е. И. констатираната при огледа на трупа тежката черепно - мозъчна травма в дясната челна област с разкъсно – контузна рана в областта на челото, счупване костите на черепа и разкъсването на мозъка. Посочените от вещото лице увреждания в областта на главата с кръвонасядания по клепачите на очите и дяснатата част на лицето, счупване костите на черепния покрив и основа с контузията на мозъка са били причинени с един удар със значителна сила с твърд тъп или тъпоръбест предмет с линейна тъпоръбеста удряща повърхност с дължина не по-малко от 5см, който механизъм на действие е потвърден от обясненията на подс.Г. дадени в качеството му на обвиняем в хода на досъдебното производство в присъствието на защитник на 21.08.2024г. и 24.04.2025г. том 4 и 6 от досъдебното производство /ДП/ л.552 т.4 ДП и л.864-865 т.6 ДП, приобщени на основание чл.279 ал.2 вр. ал.1 т.4 от НПК от въззивния съд. Тези обяснения следва да бъдат преценени, като обективни, логични, последователни, съответстващи на останалите събрани доказателства по делото, поради което няма как да бъдат игнорирани съобразно възражението направено от адв.Г.. Обясненията на подс.Г. в хода на досъдебното производство са дадени в присъствието на защитник при спазване на реда предвиден в НПК и не се поставя под съмнение тяхната достоверност. Относно използваните изразни средства от подс.Г. настоящият съдебен състав не намира, че има разминаване между изложеното от него пред разследващия орган и в съдебното заседание от 18.12.2025г., когато същите му бяха прочетени и заяви, че всичко което е казал е истина. Обясненията, които подсъдимият е дал в хода на досъдбното производство са структурирани в кратки изречения с обикновен език съобразно нивото му на интелигентност, което видно от съдебно психиатричната и психологична експертиза е в границите на ниските нива, с елементи на примитивизъм, с оглед липсата на системни знания и ограничен образователен и социален опит. Такива кратки, но осмислени и съдържателни отговори подсъдимият е дал и пред въззивния съдебен състав в съдебното заседание на 18.12.2025г., в които във връзка с прочетените му обяснения проличава искреното му съжаление за извършено деяние. Доказателствено обоснована е и функционалната връзка между физическото посегателство по отношение на пострадалата Е. И. и отнемането на инкриминираната парична сума от подс.Г.. Убивайки възрастната жена подсъдимият е създал благоприятни условия безпрепятствено да отнеме парите поставени в плик, което е станало непосредствено след умъртвяването на жертвата. Разпореждането след това с паричната сума в размер на 110 лева за набавата на марихуана потвърдено от св.Р. обосновава установената фактическа власт върху вещите от страна на подсъдимия, което не се отрича и е потвърдено в дадените от него обяснения . В този смисъл правилни са изводите на първостепенния съд, че всички доказателства в логическа връзка и последователност водят до извода за установения механизъм на извършеното деяние, време, място и неговия автор в лицето на подсъдимото лице. Относно направените възражения от адв.Г. свързани с психическото състояние на подс.Г. следва да се отговори, че същото е било детайлно изследвано посредством Комплексната съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза изготвена от вещите лица д-р Л. Т., д-р П. Г. и клиничния психолог К. Н. /том V, л. 675-709/, чието заключение и този съдебен състав намира за актуално, изключително подробно обосновано, без да възникват каквито и да било съмнения за неговата правилност. Изследването е било проведено след продължително наблюдение на подсъдимия в три диагностични сесии в период от 2024г. до 2025г., в които Г. е бил спокоен, контактен и апсихотичен. Психологичното изследване е осъществено и базирано върху специализирани методики за когнитивни процеси, интелект, личност /Изваждане на числа, Векслер, КПВ/, интервю, наблюдение. Категорично е установено, че подсъдимият е физическо вменяемо лице и годен субект на извършеното престъпно деяние със съхранена психична годност да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си. Той не е наследствено обременен с психична болест. Има правилно ранно нервнопсихическо развитие и девиантно поведение в юношеството, като ниското интелектуално развитие с елементи на примитивизъм, патологична затвореност в съчетание със злоупотребата с марихуана и амфетамини в хода на проведеното изследване дават основание на експертите да заключат, че подс.Г. е пълнолетно лице с шизоидна личностова структура и ниско интелектуално развитие, страдащо от Шизоидно личностово разстройство ( F 60.1, MKБ 10) и Психически поведенчески разстройства дължащи се на комбинирана употреба или употреба на други вещества със синдром на зависимост ( F 19.2, MKБ-10). Същевременно това личностово разстройство на подсъдимото лице не е психична болест в тесния смисъл на това понятие и не е от категорията на психичните разстройства по смисъла на чл.33 от НК изключващи вменяемостта. Ограничените умения за разбиране и волеви самоконтрол и регулация на емоциите и чувствата го улесняват и подтикват към агресивни прояви и насилствени действия спрямо други лица с фокусиране върху собствените желания, чувства и потребности. В хипотеза на употреба на психоактивно ( наркотично ) вещество преди инкриминираното деяние ( макар, че доказателства за това няма) неговият ефект би улеснил подсъдимия, но не и мотивирал към деструктивното му поведение. При самото изследване на подсъдимия реакциите му не са показвали да е изпитвал чувство за вина във връзка с инкриминираното деяние, като при него липсва и капацитет да я допусне, ръководен от собствените си интереси и първични подбуди. При подс.Г. няма основание да се коментира недоразвитие на паметовите способности или интелектуални дефицити, които да са възпрепятствали годностите му за фиксиране, ретенция и репродукция на факти и обстоятелства, включително свързани с инкриминираното деяние. И към момента на извършването му и след това при подсъдимия не са били нарушени възприятията, мисленето и паметовите функции, като той е в състояние да съхрани и да възпроизведе консистентни, логически свързани описания на ситуацията. По време на инкриминираното деяние и понастоящем подсъдимият е без психоптологични деструкции в базисните структури на психичната дейност (възприятие, мислене, воля и емоции ), които да нарушават основните му психични годности. Ето защо въз основа на посоченото експертно заключение може категорично да се приеме, че подс.Г. е годен субект на престъплението, за което е осъден от ОС Монтана. Неоснователна е жалбата на защитника на подсъдимия Г. относно наложеното му наказание лишаване от свобода в размер на ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ. Настоящият съдебен състав счита, че наказанието е законосъобразно и справедливо отмерено от първостепенния съд, който правилно го е индивидуализирал, без да се налага исканата от защитата корекция, в посока намаляване на наказанието и приложението на чл.55 ал.1 т.1 от НК. Извършеното от подсъдимия касае един от най-опасните квалифицирани случаи на грабеж придружен с убийство, за който законодателят е предвидил по-големи срокове на наказанието лишаване от свобода, както и най-тежките наказания по българското право: доживотен затвор и доживотен затовор без замяна. Измежду алтернативно предвидените в нормата на чл.199 ал.2 т.2 от НК наказания: лишаване от свобода, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, Окръжният съд е избрал най-лекото по вид наказание, което вярно е съобразил съгласно чл.54 и 57 от НК със степента на обществената опасност на деянието и дееца, подбудите за извършване на престъплението, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, за всяко едно от които обстойно се е мотивирал. И според въззивната инстанция наказанието ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА наложено на подсъдимия Г. би постигнало предвидените в закона цели за неговото поправяне, превъзпитаване към спазване на закона и добрите нрави с отнемане възможността му да върши други престъпления, като същевременно има възпитателен и предупредителен ефект върху останалите членове на обществото. Смекчаващите отговорността обстоятелства чисто съдебно минало, искрено разкаяние за извършеното, направените самопризнания и съдействие при разследването не са били игнорирани от ОС Монтана – напротив анализът им е мотивирал съда да определи наказанието в рамките на минимума на предвидената в закона санкция, съобразявайки нормата на чл.54 ал.1 от НК. Дори към тези смекчаващи отговорността обстоятелства да се добавят младата възраст на подсъдимия и констатираното личностово разстройство, претеглянето на тези обстоятелства от една страна и отегчаващите от друга води до същия извод за налагане на наказание лишаване от свобода в пределите посочени от първата инстанция с оглед постигане на индидуалната превенция за поправяне на дееца. Първостепенният съд е дал отговор на защитните възражения за липсата на основания да приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК в конкретния случай и да определи наказанието под минимума на наказанието лишаване от свобода. Смекчаващите отговорността обстоятелства не са нито изключителни, нито многобройни, като при съобразяване на баланса им с отегчаващите съдът правилно е приложил нормата на чл.54 от НК и определил размера на наказанието в неговия законен минимум. Вярно е било обсъдено и преценено като отегчаващо отговорността обстоятелство– безпричинното агресивно поведение на подс.Г. спрямо беззащитната възрастна жена, която е била много добре позната на семейството му. Лошите характеристични данни за подсъдимия събрани по делото във връзка със злоупотребата с наркотични вещества и търсенето на лесни начини за набавянето на дрога при нисък самоконтрол също следва да бъдат отчетени при определяне на наказанието като отегчаващо отговорността обстоятелство. Наличието на допълнителни смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства от въззивния съд към тези, които първата инстанция е преценила и съобразила при определяне на наказанието не води до промяна на неговия размер, нито до обосноваване на хипотезата на чл.55 от НК, която се претендира от жалбоподателя. Наложеното наказание от Окръжния съд е напълно съобразено с целите на чл.36 от НК за постигане на специалната и генералната превенция. Съобразен е и принципът визиран в чл.35 ал.3 от НК за съответност на санкцията на извършеното престъпление във връзка с който съдът е позовал и на съдебна практика. Степента на засегнатите обществени отношения с деянието е изключително висока, тъй като е посегнато едновременно върху частната собственост като свещенна и неприкосновена и отнемането на човешки живот, като най-ценното човешко благо. Обществената опасност на дееца макар и неосъждан и направил самопризнания също правилно е изведена като сравнително висока, с оглед незачитане на установения правов ред, порядки и взаимоотношения, слаби морално-волеви задръжки, агресивни и користни подбуди за набавяне на парични средства по брутален начин – с лишаването от живот, с оглед задоволяване на свои лични нужди. Правилно е бил определен режимът за изтърпяване на наказанието за извършеното деяние по чл.199 ал.2 т.2 предложение „първо“ вр. чл.198 ал.1 от НК за подс.Г., който е СТРОГ съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.2 б „А“ от ЗИНЗС, тъй като наложеното наказание е за повече от пет години. Вярно е бил отчетен и периодът от време, през който подсъдимия е бил били задържани по ЗМВР, както и с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Относно възражението на адв.Г. за прекомерност на размера на обезщетението за неимуществени вреди във връзка с уважените граждански искове, и претенцията те да бъдат намалени, настоящият съдебен състав намира същото за неоснователно. Първостепенният съд обстойно е аргументирал становището си, което въззивната инстанция намира за правилно, обосновано и законосъобразно, в съответствие със закона и съдебна практика по подобни дела. Безспорно е установена и доказана пряката връзка на свидетелите граждански ищци М. Г. и Л. С., като наследници – син и дъщеря на убитата от подсъдимия при грабежа на 09.07.2024г. в с. ••• обл. ••• - Е. И., като авторството на деянието също е категорично доказано. Обсъдени са и доказателствата в подкрепа на гражданските искове и деликтната отговорност на подсъдимия Г. по смисъла на чл.45 от ЗЗД за причите вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с престъпното деяние по внесеното обвинение, за което е осъден. Възражението за липсата на особена близост на гражданските ищци със своята майка въззивната инстанция намира за доказателствено необезпечено. Видно от обсъдените гласни доказателства гражданкият ищец Л. С. е живеел в недалечно село, често посещавал своята майка Е. И., полагал необходимите грижи за нея, гостувала му, водел я на лекар, осигурил жена, която да я гледа, чували се по телефона. По време на болничен престой на майка му в болницата в гр.Лом бил с нея и поел всички необходими разноски, впоследствие я взел в своя дом, докато се възстанови, въпреки, че и той имал здравословни проблеми. Гражданската ищца М. Г., независимо, че преимуществено живеела в чужбина се чувала по телефона със своята майка и я посещавала при прибиранията си в България, също и когато била отседнала в къщата на брат й. Взаимоотношенията на гражданските ищци и тяхната майка били изключитено близки, присъщи на най-сърдечните отношения между майката и нейните деца. С убийството на Е. И. подсъдимият е лишил гражданските ищци от единствения им родител – майката с която са имали изключително близка връзка като нейни деца. Обстоятелството, че гражданските ищци не са живеели постоянно с убитата Е. И. не може да се тълкува като отчужденост или липса на особена близост, тъй като става въпрос за лица на средна възраст, които имат свои семейства и житейска съдба. Същевременно обаче претърпените болки и страдания от загубата на майката и то по един брутален начин определя и обезщетението за неимуществени вреди в размер на от по 200 000 лева за всеки един от гражданските ищци, което въззивната инстанция наМ. за справедливо определено съобразно чл.52 от ЗЗД. Окръжният съд не е действал абстрактно при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, а се е ръководил от съдебната практива в това число и ППВС №4/68г. относно критериите за оценка на справедливостта - възрастта на починалия, интензитета на връзката между ищеца и жертвата и начина на умъртвянане. Преценена е загубата на прекия наследодател като отражение на вътрешния мир на всеки от наследниците, накърнените им чувства на обич, морална подкрепа и привързаност в тези най-близки човешки отношения, които са били сериозно накърнени с извършеното убийство. Съдебната практика на ВКС по дела за грабеж придружен с убийство по чл.199 ал.2 т.2 от НК показва, че сумата от 200 000 лева като размер е в пълен синхрон с актуалните нива на обезщетения, като често дори се явява и минимален праг за най-близките роднини. Така например според Решение №605 от 25.11.2024г. по н.д. №734/2024г. на съдът е присъдил на сина на убитата при грабежа на вещи сума обезщетение в размер на 250 000 лева за неимуществени вреди, което означава, че претенцията от 200 000 лева е дори под нивата, които ВКС счита за справедливи към момента на извършване на деянието. В този смисъл въззивната инстанция намира атакувания съдебен акт като правилен, законосъобразен и обоснован и като такъв следва да бъде потвърден. Като не наМ. основания за отмяна или измененение на атакувания съдебен акт, в това число и по отношение на веществените доказателства и разноските, воден от изложените съображения и на основание чл. 334, т.6 и чл.338 от НПК Апелативен съд гр.София Първи въззивен състав преценява, че атакуваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което