Решение № 182 от 27.10.2025 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 441/2025 г.

Производството по в.гр.д. № 441/2025 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на К. К. Д., подадена чрез адв. Д.Т., против решение № 546/15.05.2025 г., постановено по гр.д. № 2322/2024 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени: - предявеният от К. К. Д. срещу К. Д. Д. и Д. П. А. и П. В. П. - ЕТ „Компас Транс - П. - П. П.“, иск за прогласяване за нищожна сделката, обективирана в точка втора от Нотариален акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено вещно право на ползване върху закупения имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „• •“ № •, ет.•, ап.2, представляващ апартамент, с площ 125.83 кв.м, при граници: самостоятелни обекти с идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и 10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м, при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7, 5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17.8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135. 1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18-98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „• •“, №3, целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ №№ 10135.1508.220; 10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, поради противоречие със закона, основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК , сега чл. 130, ал. 4 СК; - предявеният от К. К. Д. срещу Д. П. А. иск за предаване на владението върху недвижим имот с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „• •“, № •, ет. •, представляващ апартамент № 2, с площ 125.83 кв.м, състоящ се от коридор, дневна с кухня и трапезария, две спални, баня, тоалет, перално помещение и две тераси, при граници: СОС с идентификатори №№ 10135.1508.221.1.4; 10135.1508.221.1.1 и 10135.1508.221.1.5, ведно с принадлежащата му изба № 10 с площ 3.07 кв.м, при граници: изба № 7, изба № 9 и избен коридор, както и 7, 5924 % ид.части от ОЧС, ведно и със 17, 8 кв. м. ид. части от ПИ с идентификатор №10135.1508.221 по КККР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „• •“, № 3, целият с площ 202 кв.м, при граници ПИ №№ 10135.1508.220; 10135.1508.225; 10135.1508.265 и 10135.1508.219, въз основа на договор за покупко -продажба на недвижим имот от 06.10.2000 г., обективиран в Нотариален акт № 179/06.10.2000 г., том 1, рег. №4609, нот. д. №149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, на основание чл. 108 ЗС. Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд е неправилно – постановено при допуснати процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, като е молил за отмяната му и за уважаване на исковете с присъждане на сторените по делото разноски. Навел е оплаквания, че окръжният съд, в нарушение на процесуалния закон, постановил решението си преди изтичане на срока за писмени бележки. По предявения иск по чл. 26, ал. 1 във връзка чл. 73, ал. 3 СК /отм./ за нищожност на договора за продажба в частта на учреденото право на ползване, окръжният съд не изложил съображения дали волеизявленията на страните по договора противоречат на императивната разпоредба на чл. 73, ал. 3 СК /отм./. В тази връзка въззивникът е изложил, че волеизявлението на бенефициерите, че ще се ползват от учреденото в тяхно лице ограничено вещно право на ползване, като едностранна сделка рефлектирало върху правната сфера на обещателя, тъй като с него се извършвало разпореждане с правото на собственост придобито от купувача по договора за продажба и водело до безвъзмездно придобиване на вещното право на ползване от ответниците Д. П. Д. и К. Д. Д., което имало действието на дарствен акт и било нищожно. Така дори да се приемело, че ответниците Д. П. Д. и К. Д. Д. като бенифициери са манифестирали изрична воля, че ще се ползват от тази уговорка чрез участието им в самото нотариално производство, то изразената от тях воля била в противоречие със забраната по чл. 73, ал. 3 СК /отм./ и нищожна. Въззивникът е изложил още, че в нарушение на изискванията по чл. 12 и чл. 236, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд отказал да обсъди доводите му, че договорът е нищожен в частта на учреденото безвъзмездно право на ползване на ответниците, поради противоречие с разпоредбите на чл. 38 и 40 ЗЗД, представляващи преюдициални за спора по чл. 108 ЗС въпроси, свързани с действителността на учреденото право на ползване и така съдът постановил решението си в противоречие със задължителните указания в Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по т.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Неправилни били и изводите на съда, касаещи отмяната на уговорката по чл. 22, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД направена от ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ с декларация рег. № 735/04.03.2025 г., тъй като в случая не ставало въпрос за прекратяване на вещното право на ползване, а за отмяна на уговорката, по силата на която то възниква, а до този момент липсвало изрично изявление от ответниците Д. П. Д.а и К. Д. Д., че искат да се ползуват от нея - т.е. могла е да бъде оттеглена. Заявил е също несъгласие с приетото от окръжния съд, че изявлението на ответниците по т. 3 от нотариалния акт, че приемат условията на договора съставлява такова съгласие от тях, защото те не участвали в лично качество като страни по договора, а действали от името на ищеца. Такава воля за ползване от уговорката за учредено право на ползване ответниците те не можело да изразят и конклудентно (с действията, че живели като семейство в имота), защото законът изисквал изрично и ясно изразено изявление. Ответницата Д. П. А., чрез назначения й от съда особен представител адв. С., е подала писмен отговор на въззивната жалба, с който е оспорила същата и по съображения за неоснователността й е молила за оставянето й без уважение. Ответникът К. Д. Д. не е подал отговор на въззивната жалба. Ответникът ЕТ „Компас Транс - П. - П. П.“ (с връчено съобщение по реда на чл. 50, ал.2 ГПК) не е подал отговор на въззивната жалба. В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът, лично и чрез адв. Т., е поддържал въззивната си жалба и е претендирал присъждане на разноски по приложен списък. В предоставения му от съда срок е депозирал писмени бележки. Въззиваемият К. Д. К. е заявил становище за осователност на въззивната жалба. Въззиваемата Д. П. А., чрез особения си представител адв. С., е поддържала отговора на въззивната жалба. Въззиваемият ЕТ „Компас Транс - П. - П. П.“ не е изпратил представител и не е взел становище. Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания установи следното: Предмет на производството пред окръжния съд при повторното разглеждане на делото (след обезсилване с Решение № 641/31.10.2024 г. по гр.д. № 282/2024 г. на ВКС, IV г.о., на въззивно решение № 176 от 17.10.2023 г. по в.гр.д. № 233/2023 г. на Апелативен съд – Варна и потвърденото с него решение № 348/21.03.2023 г. по гр.д. № 1085/2022 г. на Окръжен съд – Варна) са предявените от К. К. Д.: - срещу К. Д. Д., Д. П. А. и П. В. П., действащ в качеството на ЕТ „Компас Транс – П. – П. П.“ искове по чл. 26, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК , сега чл. 130, ал. 4 СК, за прогласяване нищожността на сделката, обективирана в точка втора от НА №179/06.10.2000 г., том 1, рег. № 4609, нот. д. № 149/2000 г. на нотариус В. П. при ВРС, с която в полза на ответниците К. Д. Д. и Д. П. А. е било учредено вещно право на ползване върху закупения имот - самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КК и КР на Варна, одобрени със Заповед №РД-18- 98/10.11.2008г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „• •“ № •, ет.•, ап.2, представляващ апартамент с площ 125.83 кв.м, ведно с принадлежащата му изба № 10 и идеални части от общите части на сградата и 17.8 кв.м. ид.ч. от ПИ 10135.1508.22; - срещу Д. П. А. за предаване владението върху недвижимия имот, предмет на същия договор, на основание чл.108 ЗС. Ищецът е твърдял: че е собственик на имота като купувач по договора за покупко-продажба; че при изповядване на сделката е бил малолетен и затова е бил представляван от родителите си – сега първите двама ответници; че в т. 2 от договора в полза на родителите му е било учредено безвъзмездно и безсрочно право на ползване върху имота. Сочил е, че тази клауза е нищожна поради противоречието й със закона, тъй като разпоредбата на чл. 73, ал.3 СК , а сега чл. 130, ал. 4 СК, забранявала извършване на дарение с имущество на ненавършилите пълнолетие деца. Евентуално се е позовал на отмяна на уговорката от продавача с представена по делото декларация от 2025 г. Ответникът К. Д. Д. е депозирал отговор, с който е изразил становище за основателност на иска за нищожност. Оветницата Д. П. А., чрез особения си представител адв. С., е оспорила исковете като неоснователни и е молила за отхвърлянето им. Сочила е на приемане уговорката и неотменимостта й. В евентуалност се е позовала на придобиване на вещното право на ползване по давност. Ответникът ЕТ „Компас Транс – П. – П. П.“ е подал отговор, с който е заявил, че няма възражения по исковете, че същите не го касаят, тъй като учредяването на правото на ползване било сторено по настояване на законните представители на купувача. Заявил е, че понастоящем е отменил оспорената уговорка с нотариално заверена декларация от 2025 г. Установено е от доказателствата по делото, а и страните не спорят по следните факти: С договор за покупко-продажба от 06.10.2000 г., обективиран нотариален акт № 179, том I, дело № 149/2000 г., ищецът К. К. Д. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот - самостоятелен обект с идентификатор 10135.1508.221.1.3 по КККР на Варна, одобрени със Заповед № РД-18-98/10.11.2008 г. на изп. директор на АГКК Варна, находящ се в гр. Варна, бул. „• •“ № •, ет. •, ап. 2, представляващ апартамент с площ 125, 83 кв.м., ведно с изба и с идеални части от общите части на сградата и от дворното място. Към датата на сключване на договора ищецът е бил малолетен, поради което сделката е сключена чрез неговите родители и законни представители - ответниците К. Д. Д. и Д. П. А.. Според уговорката на т. 2 от договора за покупко-продажба, продавачът ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ е „запазил“ пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот за Д. П. Д. (сега А.) и К. Д. Д., а в т. 3 е обективирано изявлението на купувача за съгласие за сключване на договора при условията, описани в т. 1 и т. 2 от същия. Учреденото право на ползване е декларирано от ответниците, те са живели заедно в имота допреди развода им, като фактическата власт върху жилището понастоящем се осъществява от ответницата А. (така данните от удостоверенето за данъчна оценка на имота; признанията на ответниците). По иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. 73, ал. 3 СК : Съгласно разпоредбата на чл. 73, ал.3 СК , дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения чрез залог, ипотека или поръчителство от ненавършили пълнолетие деца са нищожни. Тази разпоредба е възпроизведена и в чл. 130, ал.4 от СК от 2009 г. Забраната е предвидена с цел по-интензивна защита на интересите на ненавършилите пълнолетие лица, поради което и законът е изключил възможността те да извършват определение сделки, които по дефиниция са неизгодни за тях или създават висок риск за тяхното имущество. Установено е конкретно основание за нищожност. Нарушаването на забраната предизвиква като правна последица нищожност на тези сделки поради противоречие със закона. В случая, с клаузата на чл. 2 от договора за продажба на имот, сключен между ЕТ „Компас Транс П. П. П. от една страна като продавач и малолетния К. К. Д. (сега ищец) – купувач, действащ чрез своите родители – ответниците К. Д. Д. и Д. П. Д. (сега А.) от друга страна, продавачът ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ е „запазил“ пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху продавания имот за Д. П. Д. (сега А.) и К. Д. Д.. Доколкото това „запазване“ на правото на ползване при сключване на продажбата не е за собственика – продавач, а е в полза на трети лица – родителите на малолетния купувач, тази уговорка трябва да се тълкува с оглед правомощията на носителя на правото на собственост ЕТ „Компас Транс П. П. П.“ в смисъл, че същият „учредява“ това право в полза на тези трети лица. В същата насока е даденото разрешение в постановеното решение № 372 от 26.10.2012г. на ВКС по гр.д. № 336/2012г., I г. о. Уговорките в договора, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка съгласно чл.20 ЗЗД, налагат този извод. Съгласно чл. 22 ЗЗД няма пречка да се договаря в полза на трето лице, а и следователно да се учредява право на полване в полза на трето лице. Налице е хипотезата на чл.22 ЗЗД – сключен договор в полза на изрично посочени (в нотариалния акт) трети лица (родителите на купувача), като обещател по него е продавачът, а уговарящ е въззивникът. Разпореждането на собственика -продавач в полза на третите лица (сега първите двама ответници) е сторено (при спазена форма за действителност) с нотариалния акт, с който е възмездно прехвърлена и „голата собственост“ върху имота на малолетния тогава купувач – ищец по делото. Последният е придобил собствеността на имота, но с учреденото от продавача в полза на родителите му вещно право на ползване върху него. В случая не е налице учредено от малолетния такова право на ползване в полза на неговите родители, поради което е без значение дали това е сторено от продавача безвъзмездно или възмездно. Хипотезата на чл. 73, ал.3 СК не е налице. Затова и оплакванията във въззивната жалба в тази връзка са неоснователни. Искът по чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД за нищожност на процесната уговорка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. По иска по чл. 108 ЗС в осъдителната му част: Според чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание. Безспорно установено е, че ответницата А. държи жилището, което е собственост на ищеца по договора за продажба. Правното й основание да ползва жилището на ищеца произтича от учреденото й с договора за продажба право на ползване върху него, което е действително. По въпроса за отмяна на уговорката в полза на третите лица за учредяване на правото: