Решение № 7312 от 19.6.2026 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1121/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги против Решение № 123/04.02.2026г. по АНД № 4855/2025г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е отменено Наказателно постановление № НП-КД-10/14.07.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на "Про Тревъл 2" ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 170 от ЗСУ е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /3579,04 евро/ за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСУ. В жалбата са изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Несъгласие е изразено с приетото от районен съд, че при издаването на НП е приложена санкционна норма, която не предвижда отговорност за доставчик на социална услуга. Според жалбоподателя понятието „орган на управление на социална услуга“ по смисъла на чл.170 от ЗСУ, не може да бъде тълкувано изолирано от общите принципи на управление на юридическите лица и ЗСУ не създава нов самостоятелен тип субект, а използва вече съществуващия правен модел. Сочи, че когато частен доставчик организира, контролира и отговаря за предоставянето на социална услуга, той действа чрез своя управителен орган, който фактически и юридически осъществява управлението на услугата. Твърди се, че "Про Тревъл 2" ЕООД е лицензиран по реда на ЗСУ доставчик на социална услуга, а управителят му не просто ръководи стопанската дейност, а упражнява и начина на предоставяне на конкретна социална услуга, за която дружеството има издаден лиценз. Иска се отмяна на решението. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Про Тревъл 2" ЕООД в писмен отговор оспорва касационната жалба. В съдебно заседание адв. Х., поддържа отговора на касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок от лице, имащо правен интерес, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. С обжалваното Решение № 123/04.02.2026г., постановено по АНД № 4855/2025г., Районен съд – Пловдив е отменил Наказателно постановление № НП-КД-10/14.07.2025 г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за качеството на социалните услуги, с което на "Про Тревъл 2" ЕООД, [ЕИК], на основание чл. 170 от ЗСУ е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лв. /3579,04 евро/ за нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗСУ. За да постанови този резултат, Районен съд Пловдив е приел, че ЗСУ не съдържа дефиниране на понятието "орган на управление на социална услуга", нито съдържанието на това понятие може да се извлече от други разпоредби на този закон. Според РС волята на законодателя не се изяснява и с мотивите към проекта на ЗСУ, в които няма пояснение кой е органът на управление на социалната услуга, нито какви са неговите функции, а по отношение административнонаказателната отговорност се сочи единствено, че компетентният орган е Агенция за качеството на социалните услуги и че са въведени минимални и максимални размери на глобите и имуществените санкции при първо и повторно нарушение, но не са изложени пояснения във връзка със субектите на отговорността и по-конкретно тези по чл. 170 от закона. В мотивите на оспорения съдебен акт е посочено, че законодателят е определил лицата, предоставящи социалната услуга „Резидентна грижа“ за доставчици, а органите на управление на такива услуги имат властнически правомощия, каквито доставчикът не притежава. Районен съд се е позовал на разпоредбите на чл.113 и чл.114 от ЗСУ и е направил извод, че от закона ясно се установява, че правомощия по контрол и мониторинг са предоставени само на кметовете на общини и на Агенцията за качеството на социалните услуги . Решението на районен съд е правилно по следните съображения: Съгласно чл.170 от ЗСУ (в приложимата редакция) на орган на управление на социална услуга, който не изпълни задължение по този закон и нормативните актове, приети в изпълнение на този закон, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение, и глоба от 5000 до 7000 лв. или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение, ако деянието не съставлява престъпление. Съгласно чл.18, ал.1 от ЗСУ, организацията на предоставянето на социалните услуги се определя от доставчика на услугата в съответствие със стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги. Разпоредбата на чл.111, т.3 от ЗСУ предвижда, че отговорността за спазването на стандартите за качество, определени в Наредбата за качеството на социалните услуги, е на доставчика на услугата, на лицата, които управляват, и на служителите, които осъществяват дейността по предоставяне на услугите – за социалните услуги, които се финансират от частни доставчици. Според чл. 112, ал.1 от ЗСУ, доставчиците на социални услуги разработват собствени програми за развитие на качеството на предоставяните от тях социални услуги, в които се включват и дейностите за извършване на периодичен и годишен контрол и мониторинг на качеството. При публично-частно партньорство между общината и частни доставчици, въз основа на договор за съвместно предоставяне на социални услуги и на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗСУ общината и частния доставчик споделят отговорността за управление на услугата. Следователно органа на управление при доставчика на социална услуга носи административно наказателна отговорност по общата административнонаказателна разпоредба на чл. 170 от ЗСУ. Според чл.11, ал.1 от Наредбата за качеството на социалните услуги, социалната услуга Резидентна грижа се предоставя съгласно стандартите за качество и критериите за тяхното изпълнение, определени в приложение № 10, приложение № 11, приложение № 12, приложение № 13 и приложение № 14. В Критерий 1.1 на Стандарт 1: „Управление“ от приложение № 12 е посочено, че доставчикът на социалната услуга прилага система за управление на служителите, ресурсите и качеството, а индикатор 1) е „Разписана система за управление на качеството, в т.ч. на служителите и ресурсите“ и предвижда източник на информация, както следва: Доставчикът представя доказателства за наличие на система за управление; Писмени политики и процедури, правила, правилници; Информация, подписана от ръководителя на услугата. Според Критерий 1.2 на Стандарт 1: Управлението на социалната услуга РГД е ясно структурирано, като управляващото услугата лице е назначено от доставчика на услугата за осъществяване на ръководство и е работодател на служителите, предоставящи услугата. Индикатор 6) сочи, че дейността на услугата се управлява от назначен от доставчика ръководител и предвижда източник на информация, както следва: Договор за назначаване (възлагане) на лицето, управляващо социалната услуга или При приложимост, валидно пълномощно на ръководителя на услугата. В този смисъл е неоснователно възражението, че органът на управление на социалната услуга може да бъде само и единствено лицензираното за това дружество. В случая по административно-наказателната преписка липсват доказателства, кое е управляващото услугата лице и изобщо каква е системата за управление на специализираната социална услуга “Резидентна грижа за пълнолетни лица с деменция” по смисъла на Приложение 12 от Наредбата за качеството на социалните услуги. Както е посочено и в самата касационна жалба "Про Тревъл 2" ЕООД е лицензиран по реда на ЗСУ доставчик на социална услуга, а управителят му не просто ръководи стопанската дейност, а упражнява и начина на предоставяне на конкретна социална услуга, за която дружеството има издаден лиценз. Следователно при липса на данни за управляващото услугата лице, орган на управление на доставчик на социална услуга по смисъла на чл.170 от ЗСУ в конкретния случай е управителят на "Про Тревъл 2" ЕООД, но не и самият доставчик социалната услуга. В санкционната разпоредба е предвидено налагане на глоба или имуществена санкция на орган на управление, което произтича не само от Приложение № 12 на Наредбата за качеството на социалните услуги, но и от Търговския закон. Така например при акционерните дружества по арг. от чл.234, ал.1 от ТЗ, юридическо лице може да бъде член на съвета на директорите, на надзорния и управителния съвет, ако уставът допуска това. Поради изложеното правилно районен съд е отменил наказателното постановление, като е извел извод, че самото дружество "Про Тревъл 2" ЕООД не е орган на управление и не е годен субект на административнонаказателна отговорност по чл.170 от ЗСУ. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационната инстанция, които се констатираха в размер на 350 евро, съгласно представения на лист 16 по делото договор за правна защита и съдействие. Водим от горното, Административен съд - Пловдив, XXII касационен състав,