Решение № 17748 от 16.9.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 48954/2025 г.

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК. Образувано е по искова молба на „••••••“ ЕАД срещу А. А. Н. , с която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл. 422,ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установени спрямо ответника на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410,ГПК по ч.гр.д. №60402/24г. по описа на СРС, 69 състав, както следва : за сумата от 219,99евро /430,26лева/ – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. •••••••••••, аб. №••••• за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, сумата от 42,64евро / 83,39лева/ , представляваща обезщетение за забава за периода от 15.11.2022 г. до 26.09.2024 г.; главница за услуга дялово разпределение в размер на 10,33евро /20,20лева/ за периода 01.07.22г.- 30.04.23г.; ведно със законна лихва от датата на заявлението до изплащане на вземането; както и за сумата от 2,34евро /4,57лева/- мораторна лихва върху главница за дялово разпределение за периода 15.09.22г.-26.09.24г. Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството му на собственик на процесния топлоснабден имот с аб. №•••••, представляващ •••••••• , за което ответникът имал и открита партида при ищеца , поради което бил обвързан по силата на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, влезли в сила през 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в посочения в ОУ срок. Счита, че ответникът е в забава, поради което дължи и обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия. Претендира разноски. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба чрез адв. К. К. от АК-Пловдив, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Счита, че следва да бъдат отхвърлени. На първо място, се твърди, че ответникът няма възникнало задължение по отношение на ½ част от претендираните с исковата молба вземания , тъй като правоотношението на ищеца било възникнало с двама клиенти – ползватели на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот ответникът до размер на ½, а по отношение на другата ½ - титулярът на вещно право на ползване по отношение на имота –Х. Ц. И..Поддържа, че съгл. чл. 153, ал.1,ЗЕ клиенти на топлоснабдителното дружество са всички собственици и титуляри на право на ползване, като съгласно приложение към исковата молба НА лицето Х. И. си е запазила пожизнено вещното право на ползване върху имота.След смъртта на единия прехвърлител –Р. И. неговата ½ част от правото на ползване се е погасила в полза на ответника, който обаче следва да отговаря за задълженията по отношение на имота към ищеца заедно с другия вещен ползвател-Х. И.. Въпреки гореизложеното, поддържа с отговора, че дължимите суми за исковия период за главници за топлинна енергия , дялово разпределение и лихви , са били погасени чрез заплащането им от ответника.Прилага разписки за извършени плащания в полза на ищцовото дружество от дата 02.12.25г. в размер на 78,70евро, и от дата 31.01.25г. – размер на 218,26евро , извършени чрез системата за електронни плащания ePay.bg . С писмена молба по делото, на база дадени от съда указания, ищецът поддържа, че плащането от 78,50 евро е отнесено към фактури за отоплителен сезон м. 05.24г.- м. 10.25г., а плащането от 218,26евро /426,01лева/- отнесено по фактура за период м. 05.23г.- м. 10.24г., като и двете плащания били осъществени след завеждане на исковата претенция , през Изи пей, като на посочената платформа за погасяване на задължения не се показват съдебни задължения, и не било възможно исковите суми да излязат като дължими. Според ищеца, ако волята на длъжника е била да погаси съдебното си задължение , същият при плащането е следвало да посочи номера на делото или общите фактури, въз основа на които е образувано производството. В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител счита, че когато не е посочено кое задължение се погасява от ответника, важат правилата на ЗЗД . Счита, че са погасени настоящите задължения доколкото са по-обременителни и по-стари , като се поддържа и възражението, че принципно ответникът следва да отговаря до размер на ½ от общите задължения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Предявени за разглеждане са установителни искове с правно основание чл. 411,ГПК , вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ. В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер. При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания. Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. От представения по делото от ищеца НА за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане от 12.12.12г. се установява, че процесният топлоснабден недвижим имот- ап.57 е прехвърлен от Р. М. И. и Х. Ц. И. на А. А. Н. , срещу задължението на А. Н. да осигури изцяло гледането и издръжката на Р. И. и Х. И., докато са живи, и да им осигури спокоен и нормален живот. Р. И. и Х. И. си запазват пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърляемия имот . Видно от приложеното преписизвлечение от акт за смърт на Р. М. И., същият е починал на 02.01.2018г. Представено по делото от 07.08.19г. е заявление –декларация, подадено от А. Н. до ищеца от дата 07.08.2019г. за откриване на партида за процесния топлоснабден имот. С ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. ОСГК на ВКС е извършено нормативното тълкуване на разпоредбите на Закона за енергетиката. Прието е, че ЗЕ свързва качеството на длъжник на цената на доставена топлинна енергия за битови нужди с качеството на собственик на имота, съответно с качеството на носител на ограниченото вещно право на ползване, когато за същия имот няма сключен договор между ползвателя на договорно основание и доставчика на топлинна енергия. Предвид представените по делото доказателства следва да се приеме, че приложение намира разпоредбата на чл. 152, ал. 1 ЗЕ и задължени към "••••" ЕАД лица за топлоснабдения имот са двамата вещни ползватели до размер на 1/2 всеки – т.е. ответникът като собственик и вещен ползвател до размер на ½ от имота / след смъртта на прехвърлителя Р. М. И. / последният със запазено пожизнено право на ползване/ , както и другият вещен ползвател – със запазено пожизнено право на ползване – лицето Х. И.. Или при горните доказателства ответникът следва да отговаря до размер на ½ от задълженията. По делото от ответника не се оспорва , че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение , като се поддържа, че то касае ½ от имота , доколкото по отношение на другата ½ е налице запазено пожизнено право на ползване в полза на трето за спора лице. А по отношение на процесната ½ от задълженията ответникът, чрез адвоката си , поддържа да ги е погасил чрез извършеното плащане. Ищецът с посочената по-горе изрична молба, приобщена по делото, признава осъщественото от ответника след завеждане на делото плащане, но оспорва погасителния му ефект , доколкото не било посочено конкретното задължение , което ответникът погасява, като поради това счита, че са били погасени задължения за последващ период- т.е. текущи месечни задължения към „••••••“ЕАД за периодите м. 05.24.- м.10.25г. и за период м. 05.23г.- м. 10.24г. , а не процесните , които са за период м. 05.21г. – м. 04.23г. и м. 07.22г.- м. 04.23г. Съдът намира, че в случая чрез извършените от ответника плащания, които не се оспорват като размер от ищеца, ответникът е погасил дължимите от него до размер на ½ задължения от общо претендираните от ответника суми , т.е. че плащането има погасителен ефект. Действително ответникът не е посочил в платежните документи кое свое задължение към ищеца погасява, като в случая следва да намерят приложение правилата на чл. 76,ЗЗД – или с извършеното плащане следва да се приеме, че действително са погасени процесните задължения до размер на ½ / доколкото отговаря ответникът/ , тъй като същите са по-обременителни / доколкото са лихвоносни/ и по стари от тези, спрямо които ищецът е отнесъл плащанията за погасяване. Съдът намира, че с извършените заплащания ответникът е погасил процесните задължения към ищеца до размер на ½ от тях, доколкото носи отговорност в качеството си на собственик и вещен ползвател , поради което исковите претенции следва да се отхвърлят поради заплащането им, осъществено макар и след завеждане на делото. По отношение на другата ½ от претендираните общо от ответника суми , исковете са изцяло неоснователни , доколкото вещен ползвател и съответно отговорно за задълженията към ищеца до размер на ½ е трето за спора лице . При този изход на спора право на разноски ще имат и двете страни, доколкото ответникът е станал повод за завеждане на делото , като е заплатил сумите, за които следва да отговаря – до размер на 1/ 2, след завеждане на делото срещу него / подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ . Или ответникът следва да заплати на ищеца разноски по ч. гр.д. 60402/24г. на СРС, 69 състав в размер на 19,17 евро за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и в размер на 44,73 евро за исковото производство -за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Съразмерно на неоснователността на исковете, ищецът следва да заплати ответника разноски по делото за заплатено в минимален размер адвокатско възнаграждение, в размер на 51,13евро. Воден от горното, съдът