Решение № 4715 от 12.3.2026 г. на Софийски районен съд по дело № 24639/2023 г.

дело № 20231110124639 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК. Образувано е по искова молба на СО срещу Т. Н. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС, за признаване за установено по отношение на ответницата, че СО е собственик на реална част с площ от 85 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529 по КК и КР на гр. С., одобрени със Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., район „В.“, ул. „Б.Л.“ № 1-А, целият с площ от 843 кв. м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване – ниско застрояване, номер по предходен план 528, квартал 68, при съседи: 68134.1942.1171, 68134.1942.1166, 68134.1942.528, 68134.1942.1170, 68134.1942.1229, съгласно представената по делото скица - проект, която реална част представлява част от улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602 по действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980 г. на председателя на Комитет по архитектура и благоустройство и Заповед № РД-50-09-312/01.08.1983 г. на Столичен народен съвет – Управление „А.Г.“, както и за осъждане на ответницата да предаде владението на посочената реална част от имота. Ищецът твърди, че е собственик на част от улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602, съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980 г. на председателя на Комитет по архитектура и благоустройство и Заповед № РД-50-09-312/01.08.1983 г. на Столичен народен съвет – Управление „А.Г.“, с приблизителна площ от 85 кв. м., и представляваща реална част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529, целият с площ от 843 кв. м. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-24.13.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК. Твърди, че ответницата неоснователно и без правно основание е завзела и оградила имота, с което се препятства достъпът на граждани до природен парк „В.“. Твърди, че е собственик на посочената реална част с доводи, че улицата е била част от бивш имот с пл. № 57 от кадастрален лист 638 по кадастралния план от 1950 г. с площ от 2819 кв. м., записан в разписната книга на С.С.М.. Посочва, че част от бивш имот с пл. № 57, с площ 276 кв. м., попада в улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602 - процесният имот. С влязло в сила решение № 5824/08.09.1999 г. на Поземлена комисия „В.“, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, е било възстановено правото на собственост върху част от бивш имот с пл. № 57 от кадастрален лист 638 по кадастралния план от 1950 г. на наследниците на С.С.М., като за част от имота е било отказано да се възстанови правото на собственост поради това, че 276 кв. м. попадат в улица по действащия регулационен план, на основание чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Твърди, че тази улица е продължение на ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602. Сочи, че процесната реална част е част от имот – публична общинска собственост, както и че в документите по възстановяване на собствеността на наследниците на С.С.М. процесната улица е била отбелязана като реализирано мероприятие и приспадната от площта, свободна за възстановяване. Твърди, че ответницата е придобила в собственост съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 44, том II, peг. № 1964, дело № 253/2001 г. следния недвижим имот: дворно място, цялото с площ от 668 кв. м., съставляващо по действащата регулация, одобрена със Заповед № 291/30.05.1980 г. и Заповед № РД-50-09-312/01.08.1983 г. урегулиран поземлен имот XII - 528, кв. 58, по плана на гр. С., местност „Б.“, при съседи, посочени в нотариалния акт: улица, която е процесната улица, парцел V-528, парцел IX-COHC и парцел XI-СОНС, а по актуална скица: улица, която е процесната улица и парцели XI-529a, IX- общински, Х-528 от същия квартал. Твърди, че със заявление с peг. № РВТ19 ГР94- 779/18.02.2019 г. до районната администрация ответницата поискала заверка на молба декларация за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка на поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529, в който имот попада и процесната площ от улица тупик от о.т. 601 до о.т. 602 по действащия регулационен план. Производството приключило с издаване на удостоверение от 26.06.2020 г., с което било удостоверено, че съгласно действащия регулационен план улицата - тупик от о.т. 601 до о.т. 602 е публична общинска собственост, и поземлен имот с идентификатор 68134.1942.529 с площ от 843 кв. м. попада върху улица от о.т. 601 до о.т. 602 с приблизителна площ от 85 кв. м. - публична общинска собственост. Ищецът сочи, че съгласно чл. 56, ал. 2 ЗОбС за улици, площади, общинските пътища и други линейни обекти от техническата инфраструктура не се съставят актове за общинска собственост. Твърди, че в случая е налице неправомерно приобщаване и ограждане на част от имот, представляващ улица по действащата регулация - публична общинска собственост от страна на ответницата. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски. В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор от ответницата, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва, че ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602 съществува на място и че някога е била реализирана на това място. Ответницата посочва, че достъпът до имота й, до съседния имот, както и до природен парк „В.“ се осъществява от реално реализирана на това място улица, която не е тупик и която продължава и е свързана с асфалтирана алея на природен парк „В.“. Сочи, че именно тази улица съставлява източната граница на собствения на ответницата имот. Реално съществуващата ул. „Б.Л.“ е била реализирана на място още през 1977 г., на която е прокарана газопроводна инсталация и .трическа инсталации, инфраструктура, съгласно Разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-83 от 01.06.2004 г., издадено от СО, Дирекция „А.Г.”, като така издаденото разрешение е било съобразено със сервитутната граница на реализираната на терен улица. С Разрешение за ползване на строеж „Г. на град С.” съоръжението било въведено в експлоатация. Сочи, че газопроводната инсталация е била отразена в разработен проект, важащ за изходни данни вх. № СГ-ЕЗТ-115/04.02.2015 г. Съществуващият газопровод е бил отразен в копие на опис на ползвателите, в който изрично е била посочена ул. „Б.Л.”. Твърди, че мероприятията по двете заповеди, на които се позовава ищецът, съответно от 1980 г. и 1983 г., не са реализирани и фактически - ул. „Б.Л.” е била изградена на друго място, което не съвпада с това по предвижданията на плана. Твърди, че уличната мрежа в кв. 68 в кв. „Б.“ е била изградена преди регулационния план от 1980 г. и 1983 г., като в целия квартал съществуващите улици не съвпадат с параметрите, отразени в регулационния план. Твърди, че предвижданията на регулационния план нямат пряко отчуждително и вещноправно действие, като заповедите, на които е основан искът, нямат вещноправен ефект, а отчуждителна процедура по тези заповеди и съответните благоустройствени закони не е била проведена, съответно ищецът не е собственик на спорната реална част. Посочва, че обстоятелството, че собствеността върху процесната част от имота не е възстановена по силата на решение № 5824/08.09.1999 г. на ПК „В.” също не поражда възникването на право на собственост в патримониума на общината. Твърди, че доколкото процесната част от имота не е станала държавна или общинска собственост, поради липса на отчуждителна процедура, то от момента на придобиване на собствеността, а именно 2001 г. ответницата я е владяла постоянно, непрекъснато, несъмнително, явно и спокойно, поради което е придобила и процесната реална част по давност. Сочи, че имотът е бил ограден с ограда от 70-те години, която е разположена на границата на съществуващата ул. „Б.Л.”, като нереализираната ул. „Б.Л.” от о.т. 601 до о.т. 602 е разположена в границите на оградения имот на ответницата. Твърди, че достъпът до масивната постройка на ответницата винаги се е осъществявал от фактически съществуващата на място улица. С оглед изложеното моли за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски. Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна: По делото е приет Нотариален акт за собственост на придобит имот по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти № 150, том XVIII, длео № 3364/08.08.1968 г., с който ТКЗС „Г. К.“ – Г.Б. е продал на В.Т. Г. и К.С.Й. празно място от 918 кв. м., находящо се в землището на гр. С. – Б. – Киноцентър, вилна зона, съответстващо на парцел IX, с пл. № 58 от кв. 60а, при съседи: от две страни улици и парцел VIII-58, и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от 20.09.1978 г., с който В.Т. Г. и К.С.Й. са поделили посоченото дворно място с площ от 1165 кв. м., без сградите в него, като В.Т. Г. е получила в дял и станала собственик на дворното място – парцел Х-1 от кв. 67б по плана на гр. С. – Б. – Киноцентър, вилна зона, цялото от 577 кв. м., към които се дават по регулация 214 кв. м., при съседи: улица, улица, К.С. и улица, а К.С.Й. е получил в дял и станал собственик на дворното място – парцел ХII-1 от кв. 67б по плана на гр. С. – Б. – Киноцентър, вилна зона, цялото от 588 кв. м., към които се дават по регулация 217 кв. м., при съседи: улица, В. Г. и улица. Видно от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том II, рег. № 1964, дело № 253/09.08.2001 г. ответницата Т. Н. В. е закупила от С.КС. и Румен Кирилов Спиридонов дворно място с площ 668 кв. м., съставляващо по действащата регулация, одобрена със Заповед № 291/30.05.1980 г. и Заповед № РД-50-09-312/01.08.1983 г., УПИ ХІІ-528, кв. 58 по плана на гр. С., м . „Б.“, при съседи по нотариалния акт: улица, парцел V-528, парцел IX-СОНС и парцел XI-СОНС, а по актуална скица: улица и парцели XI-529A, IX-общински, Х-528, с административен адрес: кв. „Б. - К.“, ул. „610-та“ № 1А, заедно с построената в груб строеж двуетажна еднофамилна вилна сграда със застроена площ 45 кв. м. Със заявление рег. № РВТ19-ГР94-779/18.02.2019 г. ответницата е поискала заверка на молба – декларация за признаване право на собственост по обстоятелствена проверка на 175/843 идеални части от ПИ с идентификатор № 68134.1942.529, която част не е включена в нотариалния акт от 09.08.2001 г., като с удостоверение рег. № РВТ19-ГР94-779/8/26.06.2020 г. на СО - район „В.“ е удостоверено, че съгласно действащия регулационен план ПИ с идентификатор № 68134.1942.529 попада върху улица от о.т. 601 до о.т. 602 с приблизителна площ 81 кв. м. – публична общинска собственост. Със Заповед № 291/30.05.1980 г. на председателя на Комитет по архитектура и благоустройство при Министерски съвет е одобрен кадастралният, застроителният и регулационният планове на квартал „Б.“ – С., заедно с поправките на Съвета по архитектура и благоустройство при СОНС – протокол № 43 от 25.12, 27.12. и 28.12.1979 г. и 03.01. и 08.01.1980 г., на основание чл. 73 ЗТСУ. По делото е приета скица № 15-258262/25.03.2019 г. на поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. с адрес: гр. С., район „В.“, ул. •••-А, с площ от 843 кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: 528, квартал 68, при съдеди: 68134.1942.1171, 68134.1942.1166, 68134.1942.528, 68134.1942.1170, 68134.1942.1229, в която като собственик на имота е записана ответницата Т. Н. В. за площ 668 кв. м. от правото на собственост въз основа на Нотариален акт № 16, том LXXX, рег. № 23562, дело № 17835 от 09.08.2001 г. (по входящия регистър на Служба по вписванията). По делото е прието решение № 5824/08.09.1999 г. на ПК на община „В.“, постановено по преписка вх. № Б253/985/13.02.1992 г., с което на основание чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на С.С.М. в съществуващи (възстановими) стари реални граници на следния имот: нива от 1,610 дка, седма категория, находяща се в землището на село Б., в местността Я. – Б., имот с пл. № 57, кад. лист № 638 от кадастралния план, изработен през 1950 г., при граници по нотариален акт: Ив. М., от две страни общинско и М. М., като е отказано възстановяването на правото на собственост върху нива от 1,209 дка, седма категория, находяща се в землището на село Б., в местността Я. – Б., имот с пл. № 57, кад. лист № 638 от кадастралния план, изработен през 1950 г., поради това, че 0,276 кв. м. попадат в улица, а 0,933 кв. м. - в застроени имоти – чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Решението е влязло в сила на 28.09.1999 г., видно от отбелязването в него. Към решението е приложено удостоверение по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 4 и ал. 5 ППЗСПЗЗ. Прието е решение № 133/30.10.1992 г. на ОПК при ТОА „В.“ по преписка № Б- 253/085/1992 г., с което на основание чл. 17, ал. 1 ЗСПЗЗ и чл. 18, б. „а“, „б“ и „ж“ ППЗСПЗЗ са възстановени правата на наследниците на С. М., които са активно легитимирани от заявителя С. Ст. Б., върху нива от 3,330 кв. м. по протокол за съдебна делба, а по скица – 2,819 кв. м. в м. „Б.“ – в. з. „Б.“ с пл. № 57, кад. лист № 638 по плана на гр. С. от 1950 г., като имотът е възстановен в реални граници в свободната част от 1,753 кв. м., а останалата площ е заета от имот пл. № 517 – 43,2 кв. м., имот пл. № 528 – 816 кв. м., имот пл. № 529а – 206 кв. м. или общо 1,065 кв. м. По делото са представени още разрешение за строеж на благоустройствени обекти № Б-83/01.06.2004 г., издадено на „С. газ“ ЕАД относно г. в гр. С. кв. „Б.“, разрешение за ползване № СТ-05-392/30.03.2010 г. на строеж „Г. на гр. С.“, включваща поставяне на разпределителни газопроводи и газопроводни отклонения до консуматори по опис, включваща и ул. „Б.Л.“. Със Заповед № РД-09-50-1225/19.07.2010 г. на главния архитект на СО е одобрен план за регулация и застрояване на нов УПИ XIII-57, кв. 68, кв. Б.. От представеното по делото решение от 16.06.2016 г. по гр. д. № 2939/2016 г. по описа на СГС, ІІІ-Б въззивен състав, се установява, че след частична отмяна на решение от 22.10.2015 г. по гр. д. № 31591/2012 г. по описа на СРС, 33 състав, са отхвърлени предявените от Р. В. Б. срещу В. С. С. и Т. Н. В. искове по чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик и за осъждане на ответниците да предадат владението: В. С. С. на 79 кв. м. от УПИ ХІІІ-57, кв. 68, по плана на гр. С., м. „Б.“, обозначени с цифри 1- 2-5-6-1 и със зелен цвят в скица частичен дворищно – трасировъчен карнет, изработен от „Г. 93“ ЕООД, Т. Н. В. на 105 кв. м., представляващи западната част от УПИ ХІІІ-57, кв. 68, по плана на гр. С., м . „Б.“, обозначени с цифри 2-3-4-5-2 и с жълт цвят в скица частичен дворищно – трасировъчен карнет, изработен от „Г. 93“ ЕООД, както и исковете по чл. 109 ЗС за осъждане на В. С. С. да премахне незаконно построената монолитна ограда в УПИ ХІІІ-57, кв. 68, с височина от 2,5 до 4,00 м., обозначена с цифри 2-5-6-1 и с червен цвят в скица частичен дворищно – трасировъчен карнет, изработен от „Г. 93“ ЕООД, и за осъждане на Т. Н. В. да премахне незаконно построената в УПИ ХІІІ-57, кв. 68 стабилна ограда от бетонов цокъл, метални колове и метална мрежа, обозначени по цифри 3-4-5-2 и с червен цвят в скица частичен дворищно – трасировъчен карнет, изработен от „Г. 93“ ЕООД, като неоснователни. Първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която е признато за установено по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на В,С.С. и Т. Н. В., че Р.В.Б. е собственик на УПИ ХІІІ-57, кв. 68, по плана на гр. С., м . „Б.“, предствляващ имот с идентификатор № 68134.1942.1166, с адрес: гр. С., район „В.“, ул. „Б.Л.“, извън приетите за придобити от ответниците части по давност: съответно 79 кв. м. от В. С. и 105 кв. м. от Т. Н. В.. С определение № 111/27.02.2017 г. по гр. д. № 4147/2016 г. по описа на ВКС, I г. о. въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване. Предмет на посоченото решение е възстановеният на наследниците на С. М. имот с пл. № 57, прехвърлен впоследствие на Р. В. Б.. В мотивите на решението е посочено, че по отношение на нереализираната улица (276 кв. м., попадащи в имот с пл. № 57) отчуждителна процедура по благоустройствените закони не е била проведена, съответно тази площ (попадаща зад огражденията на ответниците) не е станала нито общинска, нито държавна собственост и за нея не е важала забраната за придобиването й по давност. По делото е прието решение № 3387/11.03.2014 г. по адм. д. № 13866/2013 г. по описа на ВАС, II отделение, с което е отменено решение № 3464/22.05.2013 г. по адм. д. № 2518/2011 г. по описа на АССГ и Заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК в частта относно отразяването в кадастралната карта на източните граници на имоти с идентификатори 68134.1942.529 и 68134.1942.1171 на жалбоподателите В,С.С. и Т. Н. В. и преписката е върната на изпълнителния директор на АГКК за ново произнасяне в съответствие с дадените указания по тълкуването и прилагането на закона, като е посочено, че тези граници е следвало да бъдат определени по критерия - съществуващи на място материализирани граници-огради, на основание действащата норма на чл. 14, ал. 1, т. 2 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г., отм., редакцията ДВ, бр. 16/2006 г.), а не по критерия - регулационен план, одобрен по ЗТСУ, по т. 4 от същата разпоредба, който не може да измести приоритетно критерия по т. 2. Със заявление рег. № 01-316995/16.07.2019 г. на район „В.“ е поискано изменение на действащата КК, като се нанесат ПИ с проектни идентификатори № 68134.1942.1408 (процесния) и 68134.1942.1409, като със Заповед № 18-13518/27.12.2019 г. на началника на СГКК – гр. С. е отказано изменение на КК и КР поради спор за материално право. По делото е прието Удостоверение от „Г. информационна с. - С.“ ЕООД с изх. № 08- 00-2823/1/13.12.2021 г., според което ПИ с идентификатор № 68134.1942.529 по КККР попада: в част от ПИ пл. № 528, ПИ без пл. №, ПИ пл. № 57 и улица – по архивен кадастрален план на С., кад. лист № 638; в част от ПИ пл. № 1 и ПИ пл. № 2 по стар КП на С., к. л. № 638, емисия преди 1956 г.; в част от УПИ XII-528 от кв. 68, УПИ XIII-57 от кв. 68 и улична регулация от о.т. 601 до о.т. 602 по действащ РП на кв. „Б.“ от 1980 г. и ЧИРП от 1983 г., действащ ПРЗ за кв. 68 на кв. „Б.“, одобрен със Заповед № РД-09-50-1225/19.07.2010 г. на главния архитект на СО; в част от УПИ Х-1 от кв. 67б, УПИ XII-1 от кв. 67б и улична регулация от о.т. 146а до о.т. 146б по стар РП, одобрен със Заповед № 226/11.10.1977 г., ЧИРП, одобрено със Заповед № 361/04.09.1978 г. на главния архитект на С.; в част от УПИ VIII-58 от кв. 60а, УПИ IX-58 от кв. 60а, терен с отреждане „за лифта“ и улична регулация от о.т. 500 до о.т. 514а по стар РП на село Б., в. з. киноцентър Б., одобрен със Заповед № 5292/27.08.1958 г., ЧИРП от 1968 г., 1971 г., 1976 г. За установяване на релевантните по делото обстоятелства, по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите М.Б.Б. и Л.Ц.Ц.. От показанията на свидетеля Беличовска се установява, че живее в къщата непосредствено до имота на Т. на ул. „Б.Л.“ № 1, който ответницата придобила през 2001 г. от сем. Спиридонови. Т. не живее постоянно в България, но винаги когато идва се виждат и поддържат добросъседски и приятелски контакт. Сочи, че 40 години се движат по ул. „610- та“, сега ул. „Б.Л.“, която улица е лице на имотите им и само чрез нея имат достъп д о тях. Добавя, че бившият й съпруг придобил имота през 1976 г. с отстъпено право на строеж, от 90 - те години живеят постоянно там. По същата улица се стигало до имота и през 1976 г. Улицата е асфалтирана до алеята на природен парк „В.“, още от 1978 г. - 1979 г., има улично осветление, газопровод, .тричество, интернет, кабелна телевизия и т. н. Заявява, че никога не е имало претенции от СО за част от имота на свидетелката и от този на ответницата, никога не е имало отчуждителни процедури. Имал о претенции от физически лица по повод реституция от 1992 г., но и тримата съседи спечелили делата. Свидетелят Л.Ц.Ц. заявява, че през 2001 г. участвал в подготовката и изповядването на сделката между Спиридонови и ответницата, тъй като е адвокат. До къщата се стигало по улица от източната страна на имота, която стигала до алея в природен парк „В.“, където имало обръщало, над имота на Т. имало друга къща с изградена масивна ограда по границата на улицата. Улицата имала осветление, газ и други връзки на публични доставчици. Представлявал ответницата и по дело, заведено от Р. Б. за собственост. Посещавал имота, като стигал до него п о изградената на място улица, която и в момента съществува отстрани. Съдът кредитира показанията на свидетелите като логични, последователни и непротиворечиви, отразяващи непосредствените възприятия на свидетелите относно ползването на процесния имот и изградената на място улица. По делото е прието заключение на съдебно – техническа експертиза (СТЕ), неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано. От същото се установява, че старият кадастрален план за местността е от преди 1956 г., следващият план е архивният кадастрален план от 1976 г. Старият регулационен план за територията е на с. Б. и в. з. „К. Б.“, одобрен със Заповед № 5292/27.08.1958 г. Процесните имоти са били в кв. 60А. Действащият регулационен план на кв. „Б.“ е одобрен със Заповед № 291/30.05.1980 г. С ЧИРП, одобрено със Заповед № РД-50-09-312/01.08.1983 г. на Началник Управление СНС в кв. 68 е обособен УПИ XI-529A с площ 951 кв. м. Следващото изменение на ПР в кв. 68 е обособено със Заповед № РВТ19-РА50-12/17.01.2019 г., с която е нанесен УПИ IX-KOO на главния архитект на Район „В.“. С ЧИЗРП за кв. 68 са образувани парцели XIII и XIV - Заповед № РД-09-477/04.11.1993 г. Със Заповед на кметския наместник на ТОА „В.“ № РД-09-73/23.02.1994 г. е отменена предходната заповед. С нов ПРЗ в кв. 68 е обособен УПИ ХIII-57 със Заповед № РД-09-50-1225/19.07.2010 г. на главния архитект на СО, като е предвидено застрояването на двуетажна сграда на площ от 95 кв. м. КК и КР са одобрени със Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК. Процесният ПИ е с идентификатор № 68134.1942.529 и с площ 843 кв. м. По стария кадастрален план от преди 1956 г. западната част от имот с пл. № 57 попада в поземлени имоти в кв. 67а, УПИ IV-517 - 67 кв. м. и в кв. 68, УПИ Х-528 - 200 кв. м., УПИ II-528 - 231 кв. м., УПИ ХI-529а - 295 кв. м. Площта на сеченията са от приложените по делото скица и удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 ППЗСПЗЗ, по която е възстановена свободната част от стар имот пл. № 57, записан в разписния лист на наследниците на С.С.М.. Графичната площ на стар имот пл. № 57, кад. л. № 638 е 2819 кв. м., от които в ЗРП на кв. „Б.“ - кв. 68 са 1209 кв. м. От тях 0,276 дка попадат в проектна улица от о.т. 601 до о.т. 602, а 0,933 дка са в застроени имоти. Свободни за възстановяване са 1,610 дка, възстановени с Решение № 5824/08.09.1999 г. на ПК „В.”. Със Заповед № РД-09-477/04.11.2003 г. е попълнена частта от стар имот пл. № 57, възстановена с цитираното по-горе решение на ПК „В.”. Със Заповед № РД-50-14/26.02.2009 г. е извършена поправка на кадастралния план за имот пл. № 57 и имот без пл. номер. Попълнени са имоти с пл. №№ 57 и 1030. За частта от имот пл. № 57, попадаща в кв. 68 от действащия ПРЗ, одобрен със Заповед № РД-09-50- 1225/19.07.2010 г. на главния архитект на СО е обособен УПИ ХIII-57 с площ 843 кв. м. Проектната улица в участъка между о.т. 601 и о.т. 602 изцяло попада в имот пл. № 57, като площта е 276 кв. м. На приложената Комбинирана скица за пълна или частична идентичност, изработена от ГИС - С., както и на изготвената от вещото лице комбинирана скица, е записано сечението на проектната улица от о.т. 601 до о.т. 602 с УПИ XII-528, кв. 68 от действащия регулационен план, което е 85 кв. м. (по точки 1-2-3-4, обозначено със сив цвят). Вещото лице е посочило, че УПИ XII-528 е идентичен с ПИ с идентификатор № 68134.1942.529 от одобрената КККР и площта на сечението на ПИ с проектната улица е също 85 кв. м. В одобрения РП със Заповед № 291/30.05.1980 г. в територията на парцел XII-528 не е записан квартал. От запад е записан кв. 68 и в следващите регулационни планове кварталът е 68. Квартал 58 се намира на около 500 м. северозападно от процесния имот, съответно имотът по нотариалния акт от 09.08.2001 г. попада в кв. 68, а не както е посочено в кв. 58 по плана на гр. С.. Съседен имот от север е Х-528, а не V-528. Този парцел е грешно записан в нот. акт № 44/2001 г. При изповядването на сделката е представена актуална скица, в която имотът от север е Х-528. На копието от РП от 1980 г. парцел XII-528 е нанесен по съществуващата на място ограда и е отразен видът на оградата: от изток оградата е означена с условен знак № 231, представляващ паянтова ограда (дъсчена, бодлива тел или плет); от север и запад е с условен знак № 230, предствляващ полумасивна ограда (градинска решетъчна мрежа, непечени тухли, суха каменна зидария). При одобряването на РП през 1980 г. източните граници на двата обособени парцела Х-528 и ХII-528 са идентични с отразените в KKKP. Графично измерената площ на УПИ ХII-528, кв. 68 е 683 кв. м. (в нот. акт е записана площ 668 кв. м.). В одобрената кадастрална карта парцелът е с идентификатор № 68134.1942.529 и площ 843 кв. м. Площта на ПИ е увеличена, тъй като границите са нанесени по координати от заснемане по изградената на място ограда. Имотът е продължен до съществуващата асфалтова улица, нанесена в кадастралния план от 1976 г., кад. л. № 638. Друг достъп до имота няма. В документите за собственост площта на имота е до проектната улица от о.т. 601 до о.т. 602. Съгласно частичен дворищно-трасировъчен карнет на „Г. 93“ ЕООД в кв. 68 от УПИ ХII-528 85 кв. м. попадат в проектната улица от о.т. 601 до о.т. 602. ПИ е продължен на изток от проектната улица до съществуващата асфалтова улица, като измерената площ на място е 105 кв. м., т. е. имотът е увеличен със 105 кв. м. Вещото лице е изготвило комбинирана скица, на която са нанесени кадастралните и регулационни планове и измененията във връзка със стар имот пл. № 57 от кадастрален план преди 1956 г. Според заключението съществуващата на място ул. „Б.Л.“ е нанесена в кад. л. № 638, изработен 1976 г. На приложеното копие от кад. лист № 638 улицата е с условен знак за вида на настилката „А“ (асфалт). На тази улица е нанесен знак за общност „Z“, т. е. улицата е приобщена към съседните имоти, но на място улицата съществува и се ползва за достъп до имотите. На комбинирана схема са нанесени действащ регулационен план, одобрена КККР и изградените подземни проводи и съоръжения: водопроводна мрежа (зелен цвят) и газопровод (жълт цвят). Вещото лице е направило извод, че съществуващата на място асфалтирана ул. „Б.Л.“, заснета и нанесена в кад. лист № 638, изработен 1976 г., не е идентична (не съвпада) с проектната улица, отразена с червен контур на копието от кад. лист № 638. Двете улици не са идентични и са на разстояние приблизително между 3 и 10 м. една от друга, тъй като не са успоредни. За проектната улица между о.т. 601 и о.т. 602 няма данни за отчуждителна процедура, улицата не е реализирана и не е отразена в кадастралните планове и карти. Разпитано в съдебно заседание вещото лице пояснява, че проектната улица изцяло попада в имот с пл. № 57, който е заявен за възстановяване и по разписни книги се води на С. М., фактически поземлената комисия е възстанови л а по стария план, но се ползва източната граница по архивния кадастрален план. В топографските карти е изобразена съществуващата на място асфалтова улица, която обаче е различна от проектната. Под съществуващата на място улица има подземни проводи и съоръжения. Проектната улица, която е била част от имот с пл. № 57 и частта, която е отказано да бъде възстановена от този имот, е с площ около 248-276 кв. м. Улицата, която е изпълнена, и проектната не се застъпват, има разстояние между тях. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Предявен е иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съгласно чл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Основателността на иска по чл. 108 ЗС е обусловена от кумулативното наличие на три предпоставки: 1. ищецът да е собственик на имота; 2. вещта да се владее или държи от ответника; 3. вещта да се владее или държи от ответника без основание. По така предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС ищецът следва да докаже, че е собственик на процесната реална част от имота на твърдяното придобивно основание – че спорната реална част попада в границите на улица, която е била изградена на място, след проведена отчуждителна процедура и приложена регулация, съответно че имотът представлява публична общинска собственост, както и че ответницата упражнява фактическа власт върху спорната реална част. Ответницата следва да докаже, че упражнява фактическа власт върху спорната реална част на годно правно основание. По направеното възражение от ответницата за придобиване на имота въз основа на давностно владение в нейна тежест е да докаже, че е упражнявала явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа власт върху процесния недвижим имот за период повече от 10 години, считано от 2001 г., с намерението да го свои. Не е спорно, че към настоящия момент процесната реална част с площ от 85 кв. м. е част от ПИ с идентификатор № 68134.1942.529 – целият с площ от 843 кв. м. по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-24/13.08.2014 г. на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. С., район „В.“, ул. „Б.Л.“ № 1-А, за 668 кв. м. от които ответницата се легитимира като собственик въз основа на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том II, рег. № 1964, дело № 253/09.08.2001 г., както и че източната граница на имота е отразена в КК и КР по материализираната на място ограда (включваща и спорната реална част) - до съществуващата улица, записана като ул. „Б.Л.”, като по регулационния план на кв. „Б.“, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980 г., за достъп до имота е проектирана улица - тупик, която улица не е реализирана и е приобщена към ПИ. Между страните не съществува спор, че ответницата владее процесната реална част от 85 кв. м. От представените писмени доказателства, както и от СТЕ, се установява, че процесната реална част е част от бивш имот с пл. № 57 от кад. лист № 638 по кадастралния план от преди 1956 г. с площ 2819 кв. м., който имот е собственост на С.С.М.. Не е спорно, че с влязло в сила решение № 5824/08.09.1999 г. на ПК „В.“, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на С.С.М. е възстановено правото на собственост върху част от имот с пл. № 57 – 1,610 дка, като е отказано възстановяване за 1209 кв. м. поради това, че част от имота е застроен, а друга част попада в улица – 0,276 кв. м. (не е посочено в улица по действащия РП, която макар да е предвидена по него, не е изградена на място), като възстановеният имот е нанесен в кадастралния план на кв. „Б.“ със Заповед № РД-50- 14/26.02.2009 г. на кмета на район „В.“. Проектната улица в участъка между о.т. 601 и о.т. 602 изцяло попада в имот пл. №57, като площта на проектната улица е 276 кв. м. Сечението на проектната улица от о.т. 601 до о.т. 602 с УПИ ХII-528, кв. 68, е 85 кв. м. УПИ XII-528 е идентичен с ПИ с идентификатор № 68134.1942.529. Установява се както от СТЕ, така и от свидетелските показания, че на място съществува асфалтирана ул. „Б.Л.“, заснета и нанесена в кад. лист № 638, изработен през 1976 г., която не е идентична (не съвпада) с проектната улица и са на разстояние приблизително между 3 и 10 м. една от друга. За проектната улица между о.т. 601 и о.т. 602 няма данни за отчуждителна процедура, улицата не е реализирана и не е отразена в кадастралните планове и карти. СО твърди, че е собственик на улица тупик, продължение на ул. „Б.Л.“ от о.т. 601 до о.т. 602 съгласно действащия регулационен план, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980 г. на председателя на Комитет по архитектура и благоустройство и Заповед № РД-50-09- 312/01.08.1983 г. на началник управление СНС. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че ищецът не е доказал правото си на собственост върху спорната реална част от ПИ с идентификатор № 68134.1942.529, включително че тази реална част представлява улица тупик, реализирана на място, предвидена по регулационен план от 1980 г., изработен при действието на ЗТСУ (отм.). Установява се от заключението на вещото лице, че проектната улица – тупик от о.т. 601 до о.т. 602 съгласно действащия РП, одобрен със Заповед № 291/30.05.1980 г. не е реализирана на място, т. е. процесната реална част от недвижими я имот от 85 кв. м. не представлява реализирана улица по действащия ЗРП от 1980 г. В практиката на ВС на РБ е прието, че след измененията в чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) отчуждителният ефект на улично - регулационният план по отношение на дворни места на частни лица настъпва след като на собствениците на местата бъде заплатено обезщетение. До 09.07.1956 г. улично - регулационният план има непосредствено отчуждително действие по отношение на дворните места, които по силата на плана са отредени за мероприятия по уличната регулация (чл. 35, ал. 1 ЗПИНМ - отм.). Изключение от това правило е уредено в нормата на чл. 74а ЗПИНМ (отм.) - ако регулацията е влязла в сила до 09.07.1956 г., но недвижимите имоти не са били заети за съответните мероприятия. В тези случаи законодателят заличава с обратна сила непосредствения й отчуждителен ефект и постановява, че този ефект ще настъпи при новите условия по чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) - т. е. след обезщетяване на собственика. По отношение обаче на улично-регулационни планове, влезли в сила след 09.07.1956 г., правилото на чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.) се прилага без изключения - недвижимите имоти на частни лица, отредени за мероприятия по плана се считат отчуждени от деня на обезщетяване на собственика по реда на ППЗИПНМ (отм.). Ако такова обезщетяване не е извършено, то имотът е завзет без законно основание от държавата. Отчуждителният ефект не настъпва по силата на плана, а само след обезщетяване на собственика. В процесния случай се твърди, че спорният имот е реализирана улица на място, предвидена по регулационен план от 1980 г. и 1983 г., т. е. регулация, влязла в сила след 1956 г. и планът няма непосредствено отчуждително действие. За да придобие общината собствеността върху процесния недвижим имот, тя е следвало да заплати обезщетение. Доказателства в тази насока не са ангажирани по делото от страна на ищеца. При действието на ЗТСУ (отм.), съгласно разпоредбата на чл. 110 ЗТСУ (отм.) непосредствено отчуждително действие има само дворищно-регулационният план и то за местата, които се отнемат от един имот и се придават към съседния парцел. В тези случаи имотите се смятат отчуждени от деня на влизане в сила на плана. Прокарването на улица не е мероприятие по дворищно-регулацонния план, а по застроителния и регулационен план (ЗРП) за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ (отм.), за който план е характерно, че няма непосредствено отчуждително действие. С отреждането на даден имот за определено мероприятие по този план той не се счита отчужден от предишния собственик, нито се придобива от държавата/общината, а е необходимо да се проведе процедура по отчуждаване и обезщетяване на собствениците на засегнатите имоти. При действието на ЗТСУ (отм.), който е бил в сила до 31.03.2001 г., и е приложим в конкретната хипотеза, застроителният и регулационен план за обществено мероприятие по чл. 22 - чл. 25 ЗТСУ (отм.) няма пряко отчуждително и вещноправно действие. Това е възприето и в решение № 17/04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. по описа на ВКС, I г. о., според което улицата е мероприятие по плана за обществени мероприятия (улично-регулационния план). За разлика от дворищно-регулационните планове, одобрени при действието на ЗТСУ (отм.), улично-регулационните планове нямат непосредствено отчуждително действие. За реализиране на мероприятията на държавата и общините ЗТСУ (отм.) предвижда процедура по отчуждаване по глава V, раздел І, включваща издаване на заповед за отчуждаване по чл. 95 и 98 ЗТСУ (отм.) и обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти. В своята практика във връзка с отчуждителното действие на улично-регулационните планове ВКС е имал повод да посочи, че собствеността върху отредените за мероприятие на държавата или общините имоти се придобива от влизане в сила на заповедта по чл. 95 и 98 ЗТСУ (отм.), като обезщетяването на правоимащия собственик не е елемент от фактическия състав на отчуждаването, а само предпоставка за заемане на отчуждения имот (в този смисъл напр. решение № 250/13.07.2020 г. по гр. д. № 2955/2008 г. по описа на ВКС, ІV г. о.; решение № 16/09.03.2016 г. по гр. д. № 6670/2014 г. по описа на ВКС, І г. о., решение № 39/10.04.2019 г. по гр. д. № 2252/2018 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.). На следващо място, ако съществуваща улица е изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП и има всички характеристики на част от уличната мрежа, но без теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост не може да се приеме, че общината е придобила правото на собственост по силата на предвиден в закона придобивен способ. От събраните по делото доказателства не се установява, че частта от 85 кв. м. е улица, изградена в съответствие с предвижданията на ЗРП, която има всички характеристики на част от уличната мрежа, както и не се установява теренът, върху който е прокарана да е бил отчужден по предвидения в закона ред, поради което въпреки изричните разпоредби на § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), не може да се приеме за установено, че общината е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот по силата на предвиден в закона придобивен способ (в този смисъл е решение № 18/08.02.2013 г. по гр. д. № 583/2012 г. по описа на ВКС, ІІ г. о.). Съгласно действащата нормативна уредба - чл. 14, ал. 1 ЗУТ, с подробните устройствени планове се урегулират улици. По този начин се определя съответното предназначение на част от земната повърхност. Субектът, който следва да придобие правото на собственост върху реализираната въз основа на предвижданията на ПУП улица се определя от предназначението, т. е. отреждането по плана, но самото право се придобива след проведеното по предвидения в закона ред отчуждаване на имота, засегнат от това предвиждане. Отреждането на имот за определени нужди с подробен устройствен план не представлява основание за придобиване право на собственост. Такова основание не представлява и самото фактическо реализиране на мероприятието. Общината (или държавата) придобиват правото на собственост върху определената част от съответния имот след заплащане на обезщетение (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗОбС), след което става собственик и на реализираната върху тази част от имота улица. С ПУП за регулация на улици (чл. 110 ЗУТ) съответните имоти се урегулират като такива, предназначени за обекти на публична собственост (чл. 112 ЗУТ), както и уличната мрежа (чл. 112, ал. 2, т. 9 ЗУТ). Съгласно чл. 205, т. 1 ЗУТ обаче въз основа на влезлия в сила ПУП недвижими имоти-собственост на юридически или физически лица, могат да бъдат отчуждавани по реда на ЗДС и ЗОбС за обекти - публична собственост на държавата и общината за изграждане и реконструкция на транспортната техническа инфраструктура, преустройства на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения, вкл. улици, като разпоредбата на чл. 209, ал. 4 ЗУТ изрично предвижда, че частта от поземления имот се счита отчуждена от деня на изплащане на паричното обезщетение. До този момент дори фактически улицата да е била прокарана, имотът не може да се счита за общинска собственост, тъй като предвиденият в закона придобивен способ не се е осъществил. По силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОбС общината придобива право на собственост върху съответния обект само след надлежно проведено отчуждаване, ако към момента на отреждане на имота за съответното мероприятие негов собственик е физическо или юридическо лице. С факта на реализиране на мероприятието общината придобива собствеността само в хипотезата на чл. 16 ЗУТ, в който смисъл е изразено становище в постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 371/28.07.2010 г. по гр. д. № 1007/2009 г. по описа на ВКС, ІV г. о. В хода на производството ищецът не навежда доводи за отчуждително действие на приложен подробен устройствен план (ПУП) (с оглед чл. 21а ЗТСУ (в сила от 1998 г., отм.), и аналогичния чл. 16 ЗУТ), в който случай отчуждителното действие настъпва едновременно с влизане в сила на плана, без да се провежда отчуждителна процедура (и такива не се установяват), или друго придобивно основание. Няма спор между страните, че към настоящия момент няма открито или приключило отчуждително производство по отношение н а спорната реална част от 85 кв. м. Няма спор и се установява от събраните гласни доказателства и СТЕ, че мероприятието, за което е отреден част от имот пл. № 57 – улица, не е реализирано на място. Т. е., Столична община не може да се легитимира като собственик на реалната част с площ от 85 кв. м., понастоящем част от поземлен имот с идентификатор № 68134.1942.529 по КК и КР на гр. С., на твърдяното придобивно основание. Решение № 5824/08.09.1999 г. на ПК „В.“, издадено по реда на чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ на наследниците на С.С.М., не обвързва ответницата, която е трето неучастващо в производството лице, а и ищецът в исковата молба не извежда правата си от посоченото решение, с което е отказано възстановяване на част от имот с пл. № 57. Решението на органа по поземлената собственост има конститутивно действие, което се разпростира както по отношение на обекта (земеделската земя), така и по отношение на субекта. Решението действа за в бъдеще и е актът, който легитимира като собственици лицата, на които се възстановява собствеността – т. е., то е годно основание за придобиване на собствеността върху възстановената земя по смисъла на чл. 77 ЗС. Значението на придобивно основание имат само две категории решения на органа по поземлената собственост, а именно: 1/ решението, с което се възстановява правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници върху индивидуално определен имот – чл. 18ж, ал. 1 ЗСПЗЗ и 2/ решението по чл. 27, ал. 1 ППЗСПЗЗ, с което се възстановява собственост върху индивидуално определен имот от влезлия в сила план за земеразделяне. Фактически към момента на постановяване на решението на поземлената комисия мероприятието „улица” не е било реализирано. Този имот не се твърди да е включен в земите по чл. 19 ЗСПЗЗ, нито представлява имот, който като държавна собственост се е трансформирал в общинска такава по силата на ЗОбС или ЗМСМА. В настоящия случай, недоказването на релевантните факти и на приложимия фактически състав следва да бъде отнесено във вреда на ищеца, който съгласно принципа за разпределяне на доказателствената тежест дължи установяване на фактите, които твърди, че са се осъществили и които обосновават исковата му претенция. В случая ищецът не е доказал по делото правото си на собственост по отношение на процесната реална част от недвижимия имот на заявеното придобивно основание – приложена улична регулация, а съдът не изследва придобивни основания, които не са въведени надлежно в процеса (включително придобивните основания за СО по ЗСПЗЗ – напр. чл. 19 ЗСПЗЗ, чл. 25 ЗСПЗЗ и др.). С оглед на обстоятелството, че в настоящия случай ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване правото си на собственост по отношение на спорната реална част, предявеният иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, без да е необходимо разглеждане на възражението на ответницата за придобиване на спорната реална част по давност. По разноските: При този изход на спора разноски се дължат на ответницата на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. От нея се претендират такива за депозит за вещо лице – 300 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 2 260 лв. съгласно договор за правна защита и съдействие от 19.02.2024 г., което съдът приема, че не е прекомерно и съответства на фактическата и правната сложност на спора и извършените от процесуалния представител на ответницата действия в хода на производството. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски в общ размер на 1 308,91 евро (с левова равностойност 2 560 лв.). На основание чл. 77 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати по депозитната сметка на СРС сумата от 153,39 евро (с левова равностойност 300 лв.) - депозит за СТЕ, за който е останал задължен. Така мотивиран, съдът