Решение № 2722 от 11.6.2026 г. на Административен съд - Стара Загора по дело № 482/2026 г.

Производството е по реда на чл.45, ал.11 от ЗМСМА вр. с чл.145 и сл. от АПК вр. с чл.38 ал.2 от Закона за общинската собственост, образувано по Заповед №АК-01-ЗД-20/14.04.2025г. на Областния управител на област Стара Загора за отмяна на Решение №1069/27.03.2025г. на Общински съвет Стара Загора, с което на основание чл.45 ал.9 от ЗМСМА е прието повторно върнатото за ново обсъждане Решение №956/27.02.2025г за учредяване право на строеж за допълващо застрояване - изграждане на гараж в [УПИ] в кв.4661 по подробния устройствен план на град Стара Загора, на основание чл. 38 ал.2 от ЗОС и чл.46 ал.1 т.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собтвеност. Правото на строеж за изграждане на допълващо застрояване - гараж върху ЗП и РЗП от 36.87кв.м се учредява срещу цена от 4 200лв без ДДС на Е. Д. Е. и Е. Г. Е. в качеството им на собственици на част от сграда, построена в ПИ с [идентификатор] по КККР на град Стара Загора, с административен адрес [улица], ТПТ - урбанизирана, НТП - ниско застрояване до 10м, част от [УПИ] в кв. 4661 - [жк], по подробен устройствен план, одобрен с Решение №2336/23.02.2023г на Общински съвет Стара Загора, актуван с Акт за частна общинска собственост №21400 от 26.04.2024г. Допълващото застрояване да се изпълни, съгласно издадена виза от Главния архитект от 18.10.2024г и съпътстваща проектна документация. Възложено е на Кмета на община стара Загора да извърши всички последващи нормативно определени действия. Решение №1069/27.03.2025г, с което повторно е прието Решение №956/27.02.2025г с допълване на липсващото материално правно основание по чл.38 ал.2 от ЗОС за учредяване право на строеж за допълващо застрояване на собствениците на сграда, построена в урегулиран поземлен имот, частна общинска собственост е прието с мнозинство от 41 гласа "за", против няма, въздържали се трима, с което е изпълнено условието на чл.45 ал.10 от ЗМСМА за мнозинство не по-малко от половината плюс един гласа, освен ако в специалния закон е предвидено по-голямо мнозинство. Решението е прието в рамките на 14-дневния срок по чл.45 ал.7 от ЗМСМА, съгласно обратна разписка на лист 24 по делото, удостоверяваща, че на 13.03.2025г в общинска администрация е постъпила Заповед №АК-01-13/12.03.2025г. на Областния управител на област Стара Загора за връщане на Решение №956/27.02.2025г на общинския съвет за ново разглеждане. Решение № 1069/27.03.2025г на Общински съвет Стара Загора е постъпило при Областния управител на 03.04.2025г, който е упражнил правото на съдебно оспорване на 14.04.2025г , поради което и настоящото съдебно производство е допустимо. Оспорващият иска от съда да бъде дотменено Решение №1069/27.03.2025г на Общински съвет Стара Загора като прието в нарушение на изискванията за правно основание на разпоредените с административен акт правни последици и при неправилно приложение на материалния закон - решението е обосновано с неприложимата разпоредба на чл.38 ал.2 от ЗОС, като поради това не е спазено изсикването на уреждащите случая норми на чл.37 ал.1 и ал.7 от Закона за общинската собственост, поради предмета на правото на строеж, който е самостоятелен обект и не представлява допълващо застрояване. Не следва да бъде прилагана и нормата на чл.46 ал.1 т.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, тъй като противоречи на чл.37 ал.1 от ЗОС. Ответникът, Общински съвет Стара Загора не се явява и не се представлява. Ответниците - Е. Г. Е. и Е. Д. Е., не се явяват и не изпращат представител. Не представят писмен отговор против Заповедта на Областния управител за оспорване на благоприятното за тях Решение на общински съвет Стара Загора. Административен съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното: Поземлен имот с [идентификатор], за който е образуван УПИ V 5780 в кв.4661 по Плана за регулация на град Стара Загора, одобрен с Решение №2336/23.02.2023г. на Общински съвет Стара Загора, е частна общинска собственост, съгласно Акт за частна общинска собственост №21400/26.04.2024г, съставен по предходен Акт за общинска собственост №18230/10.12.2018г. Върху [УПИ] в кв.4661 по плана на града е учредено вещно право на строеж за изграждане на двуетажна жилищна сграда. Е. Д. Д. и Е. Г. Е. са собственици на самостоятелен обект в сградата, построена в [УПИ] в кв.4661 по плана на града, представляваща жилище /апартамент 1/ с идентификатор на самостоятелния обект 68850.523.5780.6.2 по силата на [нотариален акт]/17.11.2021г. за покупко-продажбата му, заедно с ¼ идеална част от правото на строеж върху поземления имот. Тези лица са собственици на жилище в сграда, построена върху имот частна общинска собственост, поради което имат качеството на субекти на правната норма по чл.38, ал.2 от Закона за общинската собственост, по силата на която притежават правото да искат и да им бъде учредено право на строеж за постройки на допълващото застрояване, съответно за пристрояване/надстрояване на сградата на основното застрояване. В качеството си на лица с правен интерес да искат издаване на административен акт по чл.38, ал.2 от ЗОбС – заповед на Кмета за учредяване право на строеж за допълващо застрояване, Диневи са подали на 19.12.2024г. /л. 33/ Заявление до Кмета на община Стара Загора – компетентния орган по чл.38, ал.2 от ЗОбС, с искане да им бъде учредено допълнително право на строеж върху поземления имот за изграждане на гараж – допълващо застрояване, с приложена проектна документация и оценка на правото на строеж. В проектната документация се съдържат доказателства за изпълнение и на задължителното условие по чл.37, ал.1 от ЗОС за учредяване право на строеж само за застрояване, което е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. Допълващото застрояване е допуснато с виза за проектиране №3173/17.09.2024г., издадена по чл.140, ал.3, вр с чл.41, ал.2 от ЗУТ, и е отразено на 18.10.2024г. в действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №121/26.01.1996г., съгласно удостоверително изявление на Главния архитект от 18.10.2024г. / л.69 от делото/. Оспореното Решение №1069/27.03.2025г. на Общински съвет Стара Загора е мотивирано с юридическите факти, обхванати от хипотезата на чл.38 ал.2 от Закона за общинската собственост, чието сбъдване поражда право на предпочтително учредяване на допълнително право на строеж в полза на собствениците на сграда или на самостоятелни обекти в сграда / две отделни хипотези/, построена при упражняване на учредено право на строеж върху поземлен имот -общинска собственост. Юридическият факт, който поражда правото на предпочтително учредяване на допълнително право на строеж е придобиването на право на собственост върху сграда, отделно от собтвеността върху земята, което включва с цел спокойното и пълно негово упражняване правата по чл.64 и чл.66 ал.4 от ЗОС. Правото по чл.66 ал.4 от ЗОС е възпроизведено и в чл.38 ал.2 от Закона за общинската собственост - проявление на принципа на равенство на еднаквите случаи пред закона, чието проявление е изключването на провеждането на търг или конкурс. С това условие - да не се провежда търг или конкурс, собствениците на сграда, построена върху чужд имот се третират еднакво и имат едно и също право на предпочтително учредяване на допълнително право на строеж, но и собствениците на земята са в равенство пред закона като от тяхната воля зависи дали да го учредят, като единственото ограничение е да го сторят в отговор на отправено им от собственика на сградата предложение. Това е смисъла на правната норма на чл.38 ал.2 от ЗОС, но поради посоченото до тук и Решение на общинския съвет е необходимо, включително по аргумент от чл.38 ал.4 от същия закон, а текста на двете алинеи завършва правната норма - кога и кой има право на предпочтително учредяване на право на строеж, как да го заяви - по реда на общинската наредба, въз основа на чие съгласие и с какъв акт на кой орган то да се учреди. Противното, че не е нужно съгласие на Общинския съвет, означа да се приеме, че общината е ограничена пред закона като собственик на земята и няма правото да реши дали да учреди допълнително право на строеж, което е тълкуване контра легем и против основните Конституционни принципи, както и че собствениците на сграда, построена върху общинска земя имат привилегия - право на допълнително право на строеж, и друго не е нужно, освен да го поискат, за разлика от собствениците на сграда, построена върху земя на частно правни субекти, които го получават само при съвпадащи волеизявления. Съгласието на общинския съвет е гражданско правния елемент от състава - две насрещни волеизявления, целящи настъпването на едни и същи правни последици, направени от равнопоставени правни субекти. Административният акт на кмета замества нотариален акт, поради което и той не решава дали да учреди, или не право на строеж, а издава заповедта по силата на чл.38 ал.4 от ЗОС след търг/конкурс, предхождан и провеждан по волята на общинския съвет, или след съгласието на общинския съвет и това последното съгласие се отнася до случаите, когато търг или конкурс не се провежда. Нормата е ясна и в своята цялост осигурява защитеното от Конституцията на РБ равенство на правото на собственост пред закона. В тази връзка оплакването, че чл. 46, ал.1, т.3 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост е неясна и противоречи на ЗОС е неоснователно. Изрично в чл.46, ал.1, т.3 от Наредбата е посочено, че без търг или конкурс, но въз основа на решение на общинския съвет, което по силата на чл.38, ал.4 вр. с ал.2 от ЗОбС е необходимо, се учредява право на допълващо застрояване на собствениците на жилища на сгради - етажна собственост, изградени въз основа на учредено право на строеж върху общински поземлен имот. Разпоредбата на чл.38, ал.2 вр. с ал.4 от ЗОбС е съобразена с подзаконовата разпоредба на чл.46, ал.1, т.3 от НРПУРОС и няма основание да бъде оставена без приложение. По въпроса, който поставя оспорващия: Допълнителното право на строеж е онова, което нормата на чл.38 ал.2 от ЗОС посочва и предложената теза, че критерият е дали възниква самостоятелен обект на правото на собтвеност или не, е правно несъстоятелен. Допълнително право на строеж се учредява, когато вече е учредено право на строеж и то може да има за предмет както разширяване във вертикално и хоризонтално отношение на вече построена сграда, така и постройка на допълващото застрояване - такава, чието предназначение е да допълни и обслужи основното застрояване по смисъла на чл.41 от ЗУТ, на което отговарят и гаражите, за да се осигури правото на собственика на сградата да ползва и земята, доколкото му е необходимо. Ново основно застрояване в същия имот /нова сграда с предназначение, съвпадащо с конкретното по план/, не се обхваща от правото на предпочтително учредяване на допълнително право на строеж, защото то първо не е допълнително, не допълва вече учреденото, и второ целта на чл. 38 ал.2 от ЗОС, същата и на чл.64 ал.4 от ЗС е да се осигури ползване на земята, подчинено на правото на собственост върху сградата, както и да не се пристроява и надстроява същата от трети лица - вече е учредено право на строеж и разширяване на неговия обем може да бъде в полза само на суперфициара. Нито една от постройките по чл.41 от ЗУТ, в това число и процесния гараж, предвиден с виза за проектиране, не е ново основно застрояване, а допълващо, поради което отогваря на условията на чл.38 ал.2 от ЗОС. Няма правно значение нито начинът на застрояване -свободно или допълващо, нито това дали ще бъде самостоятелен строеж или реална част от строеж, а единствено дали е подчинено предназначението му на ползването на сградата на основното застрояване. При този изход от спора на Областния управител на област Стара Загора не се следва присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Мотивиран от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора