Решение № 10304 от 5.8.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 8/2026 г.

Производството е по реда на чл.10, ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба вх. № 27/05.01.2026г. подадена от О. Д. - гражданин на Украйна, с хуманитарен статут в РБългария, с [ЕГН] като майка и законен представител на детето О. Д. срещу Заповед № ЗСПД /Д-В/31689/17.12.2025г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания. В жалбата се излагат съображения поради които се твърди, че Заповедта за отказ не е съобразена с предоставения хуманитарен статут в Република България на О. Д. и на сина й – О., който удостоверили с издадените им лични карти. Сочи се наличието на валидно решение на ТЕЛК за детето. Заповедта била постановена при неправилно приложение на материалния закон, тъй като органа погрешно третирал О. и детето и като обикновен чужденец. С оглед предоставения им хуманитарен статут се оспорва съображението в отказа за необходимост от двустранно споразумение между РБългария и Украйна като неприложимо. Като се произнесъл по заявлението с отказ без да вземе предвид хуманитарния статут удостоверен с официалния документ, органа допуснал съществено нарушение на процедурните правила. Претендира се отмяна на Заповедта за отказ като незаконосъобразна и преписката да бъде върната със задължителни указания към директора на дирекция „Социално подпомагане“ за ново произнасяне при съобразяване на статута на жалбоподателката и сина й. Преди съдебното заседание упълномощеният процесуален представител депозира писмена молба, в която заявява, че поддържа жалбата. Моли да бъдат приети представените с жалбата доказателства. Излага становище по фактите и по правото. Сочи, че детето е с определени 80% степен на увреждане заради инсулинозависим захарен диабет с необходимост от чужда помощ съгласно ЕР №92548/19.11.2025г. на МБАЛ „Национална кардиологична болница“ЕАД-гр.София. Поради това майката подала заявление-декларация по образец по реда на чл.8д, ал.1 от ЗСПД за получаване на месечна помощ за отглеждане на детето, което е с увреждания и приложила всички изискуеми документи. Съгласно чл.2, ал.6 от Закона за социално подпомагане от правото по ал.3 се ползвали и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБ, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците ползващи се от временна закрила, и лицата, за които е предвидено в международен договор,по който РБ е страна. Съгласно чл.2 от Контвенцията на ООН за правата на детето, държаните-страни по конвенцията зачитат правата предвидени в Конвенцията на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без дискриминация. Сред признатите права на детето в чл.27 от Конвенцията е правото на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на всяко дете, на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие. Държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности предприемат нежните усилия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомогнат родителите и др. лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Тъй като Конвенцията е ратифицирана с решение на Великото народно събрание от 11.04.1991г., налице е „международен договор, по който РБ е страна“. Твърди се, че висшите интереси на детето винаги са от първостепенно значение, независимо от пол, раса, гражданство, религия и др. Позовава се на чл.3 от Конвенцията за правата на детето и чл.1, ал.2 и чл.3 от Закона за закрила на детето, както и на чл.14 от Конституцията на РБ. Визира се Европейската социална харта /ЕСХ/ и конкретно на чл.13, чл.16 от ЕСП. Макар помощта по чл.8д, ал.1 от ЗСП да не е разписана в ЗСПД представлява помощ изцяло попадаща в обхвата на чл.16 от ЕСХ и част от общата система за социално подпомагане и следвало да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл.27, §3 от Конвенцията за правата на детето. Поради противоречието между чл.3, т.5 от ЗСПД с чл.2, чл.3 и чл.27 от КПД, КРБ, Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ и Закона за закрила на детето /ЗЗДт/, съгласно чл.5, ал.4 от КРБ в случая следвало да се приложат пряко разпоредбите на КПД. Моли се да се приеме наличието на предпоставките на ЗСПД за отпускане на месечната помощ за отглеждане на детето с трайни увреждания по подаденото заявлението от жалбоподателката като негова майка по чл.8д, ал.1 от ЗСПД. Цитират се издадени съдебни актове в този смисъл. Моли да бъде уважена и излага становище по съществото на спора. Представя договор за правна защита и съдействие за осъществява не безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. Прилага списък на разноските с искане за възстановяване на направените такива и за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. Ответникът - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна оспорва жалбата. По съображения в писмена молба с.д. № 7097/06.04.2026г. сочи, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, без допуснати процесуални нарушения и при правилно приложение на материалния закон. По същество сочи, че за да възникне правото по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, следвало да са изпълнени предвидените законови предпоставки. Носители на правото на семейни помощи за деца при спазване на чл.3, т.3 от ЗСПД, са семействата, в които единият от родителите е български гражданин, съответно детето/децата е/са с българско гражданство и се отглеждат в страната. В случая детето и родителят били с украинско гражданство - както към момента на подаването на заявлението, така и към момента на постановяване на обжалваната заповед. В четири от петте хипотези на чл.3 от ЗСПД, това право е признато само на българските граждани. Правото на семейни помощи за деца на чужди граждани било регламентирано само в хипотезата на чл.3, т.5 от ЗСПД, която също не била налице, т.к. към момента липсвал договор между двете държави, предвиждащ изплащането на подобни помощи и Директивата за временната закрила била неприложима в случая. В тази връзка счита, че при проверка на обжалвания акт следва да се отчете липсата на препращаща норма, последващ акт на държавен орган, който да прецизира отпускането на конкретния вид помощ и да стане основание социалните служители, които нямат право да тълкуват закона и действат при условията на обвързана компетентност, да я предоставят. Прави възражение по претендираните разноски. Жалбата е подадена в срока по чл.149 от АПК от адресата на оспорения акт, за когото е налице правен интерес от обжалването, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното: О. Д. както и малолетния син - О. Д. са граждани на Украйна, с предоставен хуманитарен статут в РБългария, съгласно картата на чужденец с хуманитарен статут №852026610 и Решение №3821/16.05.2022г. на Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария /л.2-гръб и л.3 от преписката/. На 15.12.2025г. тя подала заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-В/31689/15.12.2025г. за отпускане на месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, за сина си О. Д.. Към заявлението е приложено копие от личната карта на Д. за чужденец с предоставен хуманитарен статут издадена с №852026610 от 07.05.2025г. от МВР и Решение №3821/16.05.2022г. на Зам.-председателя на Държавната агенция за бежанците при МС на РБългария за предоставяне на Д. и на сина й на хуманитарен статут. В заявлението О. декларирала, че е [семейно положение] и приложила копие от бракоразводното решение, както и че е родител, който полага грижи за отглеждането на сина си - О. Д. с [ЕГН], на който с влязло в сила Експертно решение № 92548/19.11.2025г. на ТЕЛК за преосвидетелстване са определени 80% вид и степен на увреждане за срок до 01.11.2028г. Заявлението - декларация е разгледано от социален работник, който на 17.12.2025г. дал заключение, че лицата са с украинско гражданство и няма закон или сключен международен договор, по който РБ да е страна и в който да е предвидено получаването на този вид помощ - основание за отказ на помощта по чл.3, т.5 от ЗСПД. Със Заповед № ЗСПД /Д-В/31689/17.12.2025г. издадена от Директора на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна е отказано отпускане на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД по заявлението на О. Д. за отглеждане на детето й О. Д. с трайни увреждания на основание чл.3, т.5 от ЗСПД, тъй като членовете на семейството на заявителя са с украинско гражданство и липсва нормативна уредба, предвиждаща изплащане на семейни помощи за деца. Заповедта с указания за реда и сроковете за обжалване е връчена на О. Д. на 17.12.2025г. В предвидения срок е подадена в съда жалбата от О. Д. срещу Заповедта за отказ, по повод на която е образувано настоящото съдебно производство. С жалбата е представено Експертно решение № 92548 /19.11.2025г. на ТЕЛК към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД-София, от което е видно, че О. Д. с [ЕГН] е преосвидетелстван с определени 80% увреждане от 09.08.2022г. с чужда помощ за срок до 01.11.2028г. с водеща диагноза "Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения“. При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи: При извършване на проверката по чл.168, ал.1, вр. чл.146 от АПК, съдът констатира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по чл.10, ал.4 от ЗСПД – директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна, в предвидената писмена форма и при спазване на задължението за мотивиране по чл.10, ал.5 от ЗСПД и чл.59, ал.2 от АПК, поради което не страда от пороци, обосноваващи извод за нищожност или за отмяна на основание чл.146, т.1 и т.2 от АПК. Заповедта е волеизявление, което съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са достатъчно фактически и правни основания за постановяване на отказа по заявлението. Заповедта съдържа ясна разпоредителна част, номер и дата на издаването й, имена, длъжност и на подпис на лицето, което я издало. В Заповедта е посочена възможността за обжалването й, както и указания за реда и сроковете за оспорването й. При проверката на производството по издаването й не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната й само на това основание по чл.146, т.3 от АПК. Основателни и доказани са оплакванията в жалбата за незаконосъобразност на Заповедта за отказ и за противоречието й целта, за постигане на която е предвиден този вид подпомагане в Закона за социалните помощи за деца поради следните съображения: Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до [възраст] възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от [възраст] възраст, се предоставят на родители /осиновители/, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал.7 месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в предоставеното експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта се определя по реда на чл.8д, ал.3 от ЗСПД. В случая няма спор, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете до [възраст] възраст, с установени 80 % вид и степен на увреждане, както и че заедно с детето са граждани на Украйна – чужденци, на които е предоставен с хуманитарен статут в Република България. Експертно решение №92548 /19.11.2025г. на ТЕЛК към МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД-София, от което е видно, че О. Д. с [ЕГН] е преосвидетелстван с определени 80% увреждане от 09.08.2022г. с чужда помощ за срок до 01.11.2028г. с водеща диагноза "Инсулинозависим захарен диабет, без усложнения“ e представено със заявлението-декларация и е било известно на ответника, тъй като в представения с преписката "Лист за извършен предварителен контрол за законосъобразност преди вземане на решение за предоставяне на социална помощ" е отбелязано от служителя на дирекция „СП“-Варна, че заявлението за отпускане на социално плащане е окомплектовано с всички документи съгласно нормативните изисквания. Т.е. доказано е наличието на предпоставката в чл.8д от ЗСПД, отглеждане от подателя на заявлението -декларация О. Д. на малолетно дете с трайно увреждане, процента на което е определен с надлежен официален документ в РБългария, какъвто е ЕР на ТЕЛК. Спорен по делото е въпросът дали О. Д., при тази фактическа установеност има право на помощта по чл.8д, ал.1 от ЗСПД, или такава не й се дължи на соченото в заповедта основание – чл.3, т.5 от ЗСПД. При отговора на този въпрос следва да се има предвид чл.32, ал.3 от Закона за убежището и чужденците, съгласно който чужденец с предоставен хуманитарен статут чужденецът има правата и задълженията на чужденец с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Т.е. могат да пътуват в чужбина по реда и условията за чужденците с разрешено постоянно пребиваване в България; да работят в България без специално разрешение; да получат образование в държавните училища и университети; да придобият българско гражданство след като изминат 5 години от получаване на статута; са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса и т.н. Съгласно чл.32, ал.5 от ЗУБ чужденците с предоставена закрила могат да се включат в програми и проекти, съдържащи мерки за интеграция, при условията и по реда, предвидени в тях. С нормата на чл.3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл.26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. Съгласно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, поради което и по аргумент на по-силното основание и чужденците с хуманитарен статут имат правото на социално подпомагане, след като по силата на чл.32, ал.3 от ЗУБ по права и задължения са приравнени на чужденците с разрешено постоянно пребиваване в Република България. Изрично в чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ е разписано, че от право на социални помощи по ал.3 се ползват и чужденците с предоставен хуманитарен статут. Поисканата с процесното заявление-декларация от О. Д. помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл.2, ал.2 от ЗСП. С оглед изложеното се налага извода, че разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл.32, ал.3 от ЗУБ, с чл.39 от ЗУБ и чл.2, ал.6 във вр. с ал.3 от ЗСП. Това противоречие следва да бъде разрешено при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето и разпоредбата на чл.5, ал.4 от Конституцията на Република България. Съгласно чл.2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Следва да се зачете и разпоредбата на чл.23, ал.2 от Конвенцията за правата на деца с увреждания, съгласно която държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица, грижещи се за детето. Разпоредбата на чл.3, § 1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно § 2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда, ситуация и нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване. Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. С оглед на провеждащите се военни действия в Украйна Европейският съвет активира за пръв път Директивата за временна закрила на бежанци, с което се даде възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на ЕС, да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но в съответствие с възможността, дадена от чл.29, §2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл.3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл.13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. От анализа на описаната, приложима нормативна уредба следва да се направи извод, че децата ползващи се от хуманитарен статут не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца /граждани на Р. България, чужденци със статут на бежанец, с предоставена временна закрила, с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна/. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл.3, т.5 от ЗСПД. Ограниченията предвидени в цитираната разпоредба, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл.5, ал.1 и ал.4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат неприложени. Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. При този изход на спора своевременно направеното искане с представения списък на разноските от процесуалният представител на жалбоподателката за присъждане на такива следва да бъде уважено. На основание чл.143, ал.1 от АПК ответната страна - Агенция за социално подпомагане-гр.София следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката О. Ш. сумата в размер на 5,11евро представляваща равностойността на заплатена държавна такса от 10лв. за образуване на делото. Искането за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 ЗАдв е основателно. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 15.04.2026г. на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. адвокатът е предоставил на жалбоподателката безплатна правна помощ и съдействие по настоящото съдебно производство, тъй като е материално затруднено лице. В тази връзка е приложена декларация за семейно и материално положение, и имотно състояние, в която жалбоподателката е декларирала, че семейството й се състои от нея, и сина й, не притежава недвижимо и движимо имущество, освен един лек автомобил и доходите на семейството възлизат на 1100 лева. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗАдв. в случаите по ал.1, ако в съответното производство насрещната страна носи отговорност за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът при определяне на разноските за адвокат прилага чл.36, ал.3 и ал.4 и осъжда другата страна да го заплати. Предвид тази правна уредба и като взе предвид, че спорът по настоящото дело не се отличава с фактическа и правна сложност; по делото е проведено едно открито съдебно заседание, в което процесуалният представител на жалбоподателката не се е явил, а е депозирал писмена молба със станожвище по жалрбата, по доказателствата и по съществото на спора; при отчитане на възражението по разноските направено в писмената молба от ответника, следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро, което Агенцията за социално подпомагане-гр.София да заплати на адвокат Д. М. А. от Адвокатска колегия –гр.Варна. Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2, вр. чл.173, ал.2 от АПК вр. чл.10, ал.6 от ЗСПД, Съдът