Решение № 149 от 6.4.2026 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 90/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. С решение на Пазарджишки районен съд рег.№1530 от 10.12.2025г. постановено по гр.д.№20255220102939 по описа на същия съд за 2025г. е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Пазарджик, ЕИК 000351736, адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета П. К., че Д. К. П., ЕГН •••••••••• от с. •••• и Л. К. Д., ЕГН •••••••••• от гр. ••••• са собственици при равни права – по ½ идеална част от правото на собственост за всеки от тях, на следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18- 276/27.10.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР, засягащо имота: няма, с административен адрес: с. Добровница, п.к. 4405, ул. ,,Двадесет и девета“, целият с площ от 1111кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 метра), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план: 363, кв. 64, парцел VІІ, при съседи: 21556.501.1250, 21556.501.891,21556.501.362,21556.501.1261, ведно с построените в имота сграда с идентификатор 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-276/27.10.2020 г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 21556.501.363, със застроена площ 24 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: гараж и сграда с идентификатор 21556.501.363.3 по КККР на с. Добровница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-276/27.10.2020г. на изпълнителния директор на АГКК, разположена в поземлен имот с идентификатор 21556.501.363, със застроена площ от 49 кв.м, брой етажи: 1, брой самостоятелни обекти в сградата: 0, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, на основание придобивна давност и наследство. ОСЪДЕН е ответника Община Пазарджик, ЕИК 000351736, адрес: гр. Пазарджик, бул. „България“ № 2, представлявана от кмета П. К., да заплати на Д. К. П., ЕГН •••••••••• от с. •••• и Л. К. Д., ЕГН •••••••••• от гр. ••••• сторените по делото разноски, както следва: държавна такса в размер на 305,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4 000 лева. Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№35033 от 16.12.2025г. подадена от Община Пазарджик чрез законния си представител кмета П. К. с доводи за недопустимост с искане за обезсилване на решението по отношение на двете сгради и за отмяна на решението по отношение на ПИ като противоречащо на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и се отхвърли иска по отношение на процесния ПИ. Моли, да се обезсили обжалваното решение в частта относно сграда с идентификатор 21556.501.363.1. и сграда с идентификатор 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница, поради недопустимост на иска относно тези обекти, тъй като не е налице спор за материалното право на собственост за същите . Твърди се, че от Община Пазарджик не е налице извънсъдебно оспорване на правото на собственост на ищците върху същите обекти. и че ищците също не заявили, че е налице извънсъдебно оспорване от общината на правото на собственост върху процесните сгради и не ангажирали доказателства в тази насока. Като в хода на процеса не се установил спор за правото на собственост върху горепосочените сгради . Заключава, че ищците Д. К. П. и Л. К. Д. нямат правен интерес от предявения срещу Община Пазарджик положителен установителен иск за собственост по чл.124 от ГПК за правото на собственост върху сграда с идентификатор 21556.501.363.3 и сграда с идентификатор 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница, поради липсата на спор за тях; поради което общината счита, че е процесуално недопустим предявения от положителен установителен иск . Моли, след като се обезсили решението в тази част да се прекрати делото за горепосочените самостоятелни обекти на собственост. Смята за допустим предявения от Д. К. П. и Л. К. Д. положителен установителен иск по чл. 124 от ГПК за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 21556.501 . 363 по КККР на с. Добровница, тъй като ищците имат правен интерес от този иск, поради наличието на спор за правото на собственост върху този имот . и моли, да се отмени обжалваното решение в частта относно поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и се постанови друго, е което да се отхвърли установителния иск за собственост на Д. К. П. и Л. К. Д. срещу Община Пазарджик установителен иск относно посочения поземлен имот. Поддържа се, че решението противоречи на материалния закон, защото 1 . Безспорно е, че парцел VII-363, кв.64 по плана на с. Добровница е бил държавна собственост. И не са оборени констатациите в приетия по делото акт №3198/12.01.1967г. за държавна собственост, включително и отразеното в него, че е актуван стар държавен имот, както и не се спори, че върху парцел VII-363, кв. 64 по плана на с. Добровница е учредено право на строеж върху държавен имот, което е реализирано, установено от доказателствата по делото. Изброяват се и се заключава, че наследодателите на ищците са суперфициарни собственици и това опровергава намерението за своене. Счита жалбоподателят, че предвид посочените факти, наследодателите на ищците са имали знанието, че са суперфициарни собственици и затова не са могли да формират анимус за придобиване по давност на правото на собственост върху дворното място. Твърди се, че никой от наследодателите на ищците не е упражнявал фактическа власт върху имота като свой; че същите не са имали процесния парцел по плана на с. Добровница, респективно имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница за свой, не са го своили. Доколкото още И. Н. П. /наследодател на К. И. П./ е завзел държавно дворно място и на него е признато право на строеж и собственост на постройките и насажденията .Твърди се, че наследодателят на ищците К. И. П. също е считал имота за държавен, като се сочи негова молба вх. К-94-00-12 от 04.02.1987 г. за издаване на удостоверение, че на парцела има признато право на строеж и право на собственост върху къщата и подобренията, и от сключения на 16 март 1987 г. договор за отстъпено право на строеж. Навежда се извода, че ищците не са имали имотът за свой, а за държавен имот. Решението противоречало на чл.63 от ЗС, според която правото на строеж, като ограничено вещно право, включва няколко правомощия: да се построи сграда в чужд имот, суперфициарят да стане неин собственик, да държи постройката в чуждия имот и да се ползва от земята в рамките на необходимото за използването на постройката според нейното предназначение. И че отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, а същите формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС . Твърди се, че по силата на правото на строеж същите са имали възможност да ползват /а не да владеят/ имота в неговата цялост, защото съгласно чл. 15 ал. 3 /отм./ от Закона за собствеността правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята. Решението било незаконосъобразно и необосновано, защото, ищците не доказали, че са упражнявали фактическа власт върху имота като свой, и доколкото законът свързва придобивната давност с владеене непрекъснато, спокойно и явно с намерение да свои имота . Жалбоподателя счита, че съдът е уважил иска без да са налице елементите на владението /чл. 68, ал. 1 от 3С/. Признава се за установено, че И. Н. П. е живял в имота, както и К. И. П. - наследодатели на ищците, но че фактът, че едно лице живее в постройка, изградена въз основа на право на строеж върху поземлен имот, не означава несъмнено, че последният се владее, тъй като правото на собственост върху постройката е различно от вещното право върху поземления имот, свои се само изграденото, в който случай придобивна давност не тече автоматично и върху терена .Смята, че с факта, че е живяно в имота и се живее не доказва твърдението за наличие на владеене, за своене на имота . Твърди се още, че . изводите на съда са в противоречие със ЗМДТ и събраните по делото доказателства, доколкото за да се приеме, че е налице владение, съдът се основавал на завереното копие от подадената от К. И. П. декларация по партида 4207283587001 в отдел „МДТ“. И че от този документ се установявало, че той е декларирал като свои: къща, строена 1964 г. ; гараж, строен 1978 г. и лятна кухня строена 1978 г. Акцентира, че наследодателят К. И. П. е декларирал имота, тъй като е данъчно задължено лице, съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗМДТ „Собственикът на сграда, построена върху държавен или Общински поземлен имот, е данъчно задължен и за този имот или съответната част от него. Не се споделя извода на съда, че К. И. П. е демонстрирал открито владеене на собственика на имота, че е преобразувал държането във владение, тъй като на 26.03.1998 г. е подал в Община Пазарджик данъчна декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирал недвижимите имоти, в това число земя и сгради, като негова собственост .Общината смята, че горният извод противоречи на чл.11 и следващите от ЗМДТ и доколкото . К. И. П. е подал декларацията като данъчно задължено лице . Счита, че този извод на съда противоречи и на декларацията по ЗМДТ в която в графа 5 деклараторът К. И. П. изрично отбелязва „не“ ; тоест не е декларирал собственост върху дворно място, а е отбелязал с „да“, че е декларирал в собственост сграда, построена върху държавен или общински парцел. А на предходната страница на декларацията на графа „З. 1. Начин на придобиване е записал „покупка“ и на графа 3.2 на същата страница документ за собственост „договор 227/25.02 1987 г. , издаден от Общински народен съвет.“ Но че е безспорно, че такъв няма и такъв не е представен, а с №227 от 25.02.1987г. е заповедта за преотстъпване на правото на строеж, издадена на основание чл. 130 от ЗТСУ / отм./ в редакцията от 1985 г. , който текст предвиждал правото на строеж върху държавна земя в полза на кооперации, други обществени организации и граждани да се отстъпва със заповед на председателя на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет . Съдът също приемал в решението си, че К. И. П. е имал предвид горепосочената заповед 227/25.02.1987г. Ответникът смята ,че фактът, че К. И. П. е заплащал данъци, както и ищците, не доказва владение, а с плащането на данъци лицата изпълняват свое нормативно задължение, като от представените с исковата молба копия от приходни квитанции било видно, че са плащали данъци, но плащането на данък не е достатъчно за придобиване на собственост по давност и че са плащани данъци, тъй като са данъчно задължени лица. Решението било незаконосъобразно, тъй като не било доказано наследодателите на ищците и самите те да са били владелци на парцел VII-363, в кв. 64 по плана на с. Добровница, сега поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на същото село; правата им са били и са понастоящем права на суперфициари, с оглед признато и учредено правото на строеж, а не на владелци на имота, на основание годно да ги направи собственици . Акцентира се, че собственикът, който е признал или отстъпил правото на строеж запазва правото си на собственост върху дворното място- в случая на държавата към онзи момент. Допълва, че с §42 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост /ДВ, бр. 96 от 1999 г . , изм., бр. 36 от 2006г. , в сила от 1.07.2006 г. / правото на собственост е прехвърлено от държавата на общината. Моли, да се обезсили решението в частта относно положителния установителен иск по чл. 124 от ГПК, предявен от Д. К. П. и Л. К. Д. относно правото на собственост върху сграда с идентификатор 21556.501.363.3 и сграда с идентификатор 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница, като процесуално недопустим и се прекрати делото в тази част; и се отмени решението в частта относно за правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница и да се отхвърли същия като неоснователен и недоказан искът с присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение . В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна ищците Д. К. П. и Л. К. Д., двамата чрез процесуалния си представител адв.П. Г. от АК-Пазарджик с вх.№771 от 12.012026г. в който жалбата се квалифицира за неоснователна и недоказана по същество. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно постановено, обосновано въз основа на събрания пред първоинстанционния съд доказателствен материал, а жалбата е неоснователна. Сочи установеното за ищците наследствено правоприемство, признатото право на строеж на наследодателя им и основанието на това по чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (отм), извършеното строителство в имота, постигната съдебна спогодба по гр.д.№284 от 1987г., издадена Заповед 227 от 25.02.1987г на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик с която е преотстъпено безвъзмездното право на строеж върху държавен имот по акт №3198 от 1967г съставляващ парцел V11-363 в кв.64 съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. Добровница, сключването на договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 16.03.1987г , построената жилищната сграда и пристроена от баща им, К. П. и направени подобрения в имота, като сградите лятна кухня и гараж са построени в периода 1987г -1989г , без строителни книжа, но са съобразени с действащите технически правила и норми и се явяват търпими по смисъла на . 16 и пар. 127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ. Коментирана е данъчната декларация К. И. П., на 26.03.1998 г. в насока ,че е единствен собственик на земя и сгради-, както следва: имот 363, парцел VII-363 в кв. 64 по плана на с. Добровница за 1982г., придобит чрез покупка по силата на Договор № 227/25.02.1987 г., издаден от ОНС Пазарджик, ведно с построените в същия сгради, както следва: къща с РЗП-36 кв.м, година на построяване-1964 г., гараж с РЗП-15 кв.м, година на построяване-1978 г. , лятна кухня с РЗП-40 кв.м, година на построяване- 1978 г. , а след смъртта му ищците като негови наследници са подали същите декларации .Коментирани са и гласните доказателства в насока, упражнявана фактическа власт върху целия имот. Споделят се мотивите на съда, за допустимост на искът за собственост досежно двете сгради (сгради с идентификатори 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница - гаража и 21556.501.363.3 по КККР на с. Добровница-лятна кухня) е допустим, с оглед изложените твърдения в исковата молба, че сградите са изградени без строителни книжа върху държавна земя и с оглед императивната материалноправна норма на чл. 92 от ЗС същите са станали по силата на приращението собственост на Държавата /общината , че учредената суперфиция касае само строеж на жилищна сграда и че в имота са построени три сгради — жилищна сграда, построена дядото ни около 1964 г., и процесните сгради — гараж и лятна кухня, построени от бащата на ищците около 1978г/1980г., Като нито построения в имота гараж, нито лятната кухня имат характеристиките на жилищна сграда, а и за същите ищците не са разполагали с одобрен архитектурен проект, поради което е правилен извода на съда, че изграждането им, извършено от наследодателя им в имота е извън рамките на учреденото от държавата право на строеж. Заключават, че са осъществени всички елементи на придобивната давност, и се позовават на свидетелските показания, и извършеното от наследодателя деклариране, като е изпълнил това задължение декларирайки имота като свой собствен имот. Коментира се разпоредбата на чл. 86 от ЗС в редакцията й към 1951г и 1990 г ( ред. ДВ, бр. 92/1951 г. и ДВ, бр. 31/1990г.) въвеждала забрана за придобиване по давност на вещи, които са били държавна собственост, респективно държавна или общинска собственост. И че с влизане в сила на 01.06.1996 г. на сега действащата редакция на разпоредбата забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост е отпаднала, но в съответствие с чл. 7 ал. 1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 44Л 996 г.) е останала за имотите частна общинска собственост. С изменението на чл.7, ал.1 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999 г. от 05.11.1999г ) е отпаднала забраната за придобиване по давност и за имоти частна общинска собственост. Едновременно с посоченото изменение на чл. 7 ал.1 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999 г. от 05.11.1999г ) била приета с преходни и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост с ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г. и разпоредбата на § 42, съгласно която „застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините”. Заключава, че във времето от 1998г , дата на деклариране на имота в Община Пазарджик от наследодателя им, К. И. П., процесните имоти са били обект на придобивна давност въз основа на упражняваното от общия им наследодател владение върху имота, като преди да бъде завършен необходимият по чл.79, ал. 1 от ЗС срок за придобиване на правото на собственост давността е спряла да тече по силата на §1 от ЗДЗС и съгласно мотивите на ТР №3 от 2018г по ТД № 3 от 2017г на ОСГК на ВКС. Посочено е, че първоначално наложеният само до 31.12.2011 г. мораториум за придобиване по давност на имоти, частна държавна и общинска собственост, е неколкократно удължаван. Последното удължаване до 31.12.2022г. е прието с §1от ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр. 7/19.0l.2018 а в §2 е посочено, че изменението влиза в сила на 31.12.2017г. и е придадено обратно действие на разпоредбата. Позовават се и на решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. №16/2021г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) са обявени за противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на §2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.). Като с първата разпоредба давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022 г. включително (считано от 31.05.2006 г.), а с втората е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §1от ЗИЗС, доколкото разпоредбата на § 1 от ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е определено с §2 от ЗР на ЗИЗС да е със задна дата от 31.12.2017г.; Че конституционният съд /КС/ е обявил за противоконституционна разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и, ал. 4 от Конституцията, като изрично е посочил, че с обявяването нормата за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен ефект, и съгласно чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила, или последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС в сила (три дни след обнародването му) съгласно изричното разпореждане на КС за това. Като е обявил нормата на §2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционна, КС изрично посочил, че с нея с обратна сила се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., в противоречие на чл. 4, ал. I и на чл. 17, ал. 1 и, ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права - в случая правото на собственост, придобито по давност в този период. Заключава се, че за периода от 26.03.1998г до 30.05.2006г. процесният имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница, община Пазарджик е бил обект на придобивна давност въз основа на упражняваното от баща им владение върху имота в продължение на 8 години , 1 месец и 4-ри дни, като след постановяването на решение №3/24.02.2022 г. по к.д. 16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) и влизането му с сила, с което решение са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1. ал.1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006 г. , посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.), е продължила да тече за ищците придобивна давност и за периода 30.12.2017 г. и 20.01.2018г., съгласно постановките на Решение на КС №3 от 28.04.2020 г. по к.д. № 5/2019 г., както е текла в тяхна придобивна давност и от дата 08.03. 2022г.-дата на влизане в сила на решение №3 от 24.02.2022 г. по к.д. №16/ 2021г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03. 2022г., в сила от 07.03. 2022г.) до дата на завеждане на исковата молба в съда, който период е по-дълг предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен период и пораждал правният им интерес от подаване на настоящия иск. Въззиваемите молят да се отхвърли въззивната жалба и се потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски. Страните не сочат нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция. Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на Община Пазарджик с вх.№35033 от 16.12.2025г. и отговора на насрещната по спора страна и за да се произнесе взе в предвид следното: Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК във връзка с чл.79 ал.1 от Закона за собствеността и във връзка с чл.63 във връзка с чл.56 и чл. 64 от Закона за собствеността. В исковата си молба с вх.№21068 от 25.07.2025г. /гр.д.№ 20255220102939 по описа на РС-Пазарджик за 2025г./, подадена против ответника Община Пазарджик, с ЕИК-000351736 представлявана от Кмета П. К., ищците Д. К. П. , ЕГН-•••••••••• от с.••••, о б л . П а з а р д ж и к от Л. К. Д., ЕГН-•••••••••• от гр.••••, двамата представлявани от адвокат В. Л. от АК-Пазарджик, поддържат, че двамата ищци са брат и сестра и законни наследници на баща им К. И. П., ЕГН- ••••••••••, починал на 13.09.2011г. и на дядо им И. Н. П., починал на 11.11.1967г, бивш жител на с. Добровница. Твърдят, че дядо им И. Н. П. , съгласно удостоверение издадено на основание Акт №3198 от 1967г на Общински народен съвет-Пазарджик, издаден на основание чл. 4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места (отм) му е било признато право на строеж върху държавно дворно място съставляващо парцел VII-363 в кв.64 по плана на с. Добровница , цялото с площ от 1078 кв. метра, както и върху построените от него постройки и подобрения , при съседи: Б. Ф. С., С. П. М., държавен парцел VIII и улица. Твърди се, че в парцела дядо им е построил паянтова жилищна сграда с площ от 59 кв.метра и стопанска постройка, в която жилищна сграда е живял със семейството си. След неговата смърт, наследниците му по законбащата на ищците К. И. П., К. В. П. (тяхна баба) и чичовците им, В. И. П. и Г. И. П. са постигнали съдебна спогодба по гр.д. № 284 от 1987г по описа на Пазарджишки районен съд, по силата на която баща им К. И. П., получил в дял и е станал изключителен собственик на построените от дядо им, И. Н. П., сгради-жилищна и селскостопанска сгради и подобрения в посочения погоре парцел, след като ги е заплатил. След сключване на съдебната спогодба със Заповед №227 от 25.02.1987г на Председателя на ИК на ОНС - Пазарджик е преотстъпено безвъзмездното право на строеж върху държавен имот по акт №3198 от 1967г съставляващ парцел VII-363 в кв.64 съгласно действащия кадастрален и регулационен план на с. Добровница одобрени със Заповед №1776 от 01.09.1982г целият с площ от 1078 кв. метра, при граници на парцела: изток -парцел VI-364, запад и юг -улици, север -парцел VIII-362. След влизане в сила на цитираната заповед бил сключен и договор за отстъпено право на строеж върху държавна земя от 16.03.1987г , след като баща им заплатил определените такси в полза на бюджета, като жилищната сграда била пристроена от баща им, К. П. и били направени подобрения в имота, като на място на съществуващата паянтова стопанска сграда се построила лятна кухня с площ от 49 кв. метра и гараж на площ от около 24-25 кв. метра, като сградите били построени в периода 1987г -1989г , строителни книжа, но са съобразени с действащите технически правила и норми и се явяват търпими по смисъла на §16 и пар. 127 от ПЗР кьм ЗИД на ЗУТ. Твърди се, че към настоящия момент празното дворно място, върху което е отстъпено право на строеж , първоначално на дядо им, И. Н. П., починал 1967г, а след това и на наследодателя им, К. И. П. (починал 2011г) е заснет като поземлен имот с идентификатор 21556.501363 съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Добровница, община Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-276/27.10.2020г на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащо поземления имот: няма извършено изменение на КККР със заповед, с административен адрес на имота: с. Добровница, п.к. 4405, ул. „Двадесет и девета“ , целия с площ от 1111кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 363, квартал 64, парцел VII, при съседи: 21556.501.1250; 21556.501.891; 21556.501.362; 21556.501.1262, ведно със съществуващата жилищна сграда построена от дядо им и пристроена от баща им с идентификатор 21556.501.363.1 , съгласно КККР на с. Добровница, община Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18- 276/27.10.2020г на Изпълнителния Директор на АГКК, с предназначение: жилищна сграда -еднофамилна със застроена площ от 75 кв.метра. Ищците твърдят още, че сградите построени в имота от баща им са заснети в КККР на с. Добровница към настоящия момент, като: сграда с идентификатор 21556.501.363.2 , съгласно КККР на с. Добровница, община Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със Заповед №РД-18-276/27.10.2020г на Изпълнителния Директор на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор 21556.501.363, със застроена площ от 24 кв.метра, брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни в сградата: 0 (нула), с предназначение: гараж, и сграда с идентификатор 21556.501.363.3 , съгласно същите КККР разположена в ПИ с идентификатор 21556.501.363, със застроена площ от 49 кв.метра, брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: 0 (нула), с предназначение: друг вид сграда за обитаване. Допълват още, че след смъртта на баща им, К. И. П. през 2011г ищците, като негови наследници по закон, установили фактическа власт върху поземления имот с идентификатор 21556.501.363 и върху построените от баща им две сгради с идентификатори 21556.501.363.2 и 21556.501.363.3. По отношение претенцията на ищците спрямо поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с.Добровница, сочат, че от дата на преотстъпване на безвъзмездното право на строеж върху процесния парцел от Държавата през 1987г. на баща им К. И. П., до неговата смърт, е владял имота като свой, като владението, което е установил било непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да държи имота като свой, като към дата на смъртта му (откриване на наследството му за ищците, призовани по закон да го наследят), ищците, присъединявайки владението осъществявано от баща им върху имота до неговата смърт, продължили да упражняват фактическа власт върху същия имот, която власт (владение) подобно на баща им упражнявали и упражняват и към настоящия момент непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да своят имота. Твърдят още, че както баща им, така и ищците поддържали имота, в това число извършили ремонтни дейности и подобрения в дворното място, като нито едно трето лице до момента не е имало претенции и спорове по отношение правото им на собственост върху процесния имот. Поддържат, че общият им наследодател е владял имота, но приживе не се е позовал на давността, но че ищците, като негови наследници по закон, придобили по пътя на наследствената трансмисия, както фактическата власт върху имота, така и собствеността върху поземления имот, присъединявайки към своето владение владението осъществено от наследодателя им в периода 01.01.1996г до 31.05.2006г, като с исковата молба се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Ищците считат, че са придобили процесния имот ПИ с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с.Добровница, въз основа на упражнявано от баща им недобросъвестно владение осъществявано в периода 01.01.1996г до 31.05. 2006г, което владение ищците присъединили към осъществяваното от същите, също недобросъвестно владение в периодите 30.12.2017г. и 20.01.2018г. и за периода от дата 08.03.2022г до дата на завеждане на исковата молба в съда, който период според ищците е подълъг от предвидения в разпоредбата на чл. 79,ал.1 от ЗС десетгодишен давностен период и поражда правният им интерес от подаване на настоящия иск против община Пазарджик, която община на основание параграф 42 Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост ( ДВ, бр. 96 от 05.11.1999г) е легитимирана, като собственик ищцовите имоти. В тази връзка се излагат и следните доводи: Разпоредбата на чл.86 от ЗС в редакцията й към 1951 г и 1990 г ( ред. ДВ, бр. 92/1951 г. и ДВ, бр. 31/1990 г.) е въвеждала забрана за придобиване по давност на вещи, които са били държавна собственост, респективно държавна или общинска собственост; Че с влизане в сила на 01.06.1996г. на сега действащата редакция на разпоредбата, забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост е отпаднала, но в съответствие с чл. 7, ал. 1 от ЗОС ред. ДВ, бр. 44/1996 г.) е останала за имотите частна общинска собственост. Като с изменението на чл. 7, ал. 1 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999 г. от 05.11.1999г.) е отпаднала забраната за придобиване по давност и за имоти частна общинска собственост. Твърди се, че едновременно с посоченото изменение на чл. 7 ал. 1 от ЗОС, /ред. ДВ, бр. 96/1999 г. от 05.11.1999г ) е приета с ПЗР към ЗИД на Закона за общинската собственост /ЗОС/ с ДВ, бр. 96 от 05.11.1999г. и разпоредбата на § 42, съгласно която „застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините", която се сочи като правно основание за легитимирането на Община Пазарджик като ответник по предявения иск. Заключава, че във времето от 01.06.1996 г. процесният имот е бил обект на придобивна давност въз основа на упражняваното от общия им наследодател владение върху имота, като за един ден преди да бъде завършен необходимият по чл. 79, ал. 1 ЗС срок за придобиване на правото на собственост давността е спряла да тече по силата на §1 от ЗДЗС и съгласно мотивите на ТР № З от 2018г по ТД . №3 от 2017г на ОСГК на ВКС. Акцентира се, че първоначално наложеният само до 31.12.2011г. мораториум за придобиване по давност на имоти, частна държавна и общинска собственост, е неколкократно удължаван и че последното удължаване до 31.12.2022г. е прието с § 1 ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр.7/19.01.2018г.), а в §2 е посочено, че изменението влиза в сила на 31.12.2017 г. и е придадено обратно действие на разпоредбата. Допълва, че с решение .№ 3/24.02.2022 г. по к.д. №16/2021 г. на Конституционния съд на Република България (обн. ДВ, бр.18/4.03.2022г., в сила от 07.03.2022г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността (обн.. ДВ, бр. 46/2006 г.. посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на §2 от ЗР на ЗИД на ЗС (обн.,ДВ, бр. 7/2018 г). Като с първата разпоредба давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022 г. включително (считано от 31.05.2006 г.), а с втората е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §1 от ЗИЗС, доколкото разпоредбата на §1 от ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но че влизането й в сила е определено с §2 от ЗР на ЗИЗС да е със задна дата от 31.12.2017г. Допълва, че КС е обявил за противоконституционна разпоредбата на §1, ал. 1 от ЗДЗС, като противоречаща на чл. 17 ал. 1 и ал. 4 от Конституцията на РБ, като изрично е посочил, че с обявяването нормата за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен ефект, и съгласно чл. 151, ал, 2, изр. пето от КРБ последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила, или, последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС в сила (три дни след обнародването му) съгласно изричното разпореждане на КС за това. Твърди се, че като е обявил нормата на §2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционна, КС изрично посочил, че с нея с обратна сила се отнема вещоправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г в противоречие на чл.4. ал. 1 и на чл. 17. ал. 1 и, ал. 3 от Конституцията, тъй като засяга вече придобити права - в случая правото на собственост, придобито по давност в този период. Заключава се, че за периода от 01.06.1996г до 30.05.2006г процесният имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница, община Пазарджик е бил обект на придобивна давност въз основа на упражняваното от бащата на ищците владение върху имота в продължение на 10 години без 1 ден, като след постановяването на решение № 3/24.02. 2022г. по к.д.№16/2021 г. на Конституционния съд на Р България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г. , в сила от 07.03.2022г.) и влизането му с сила, с което решение са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 1 8/2020 г.) и на §2 от ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.), е продължила да тече за ищците придобивна давност и за периода - 30.12.2017 г. и 20.01.2018 г., съгласно постановките на Решение на КС №3/28.04.2020 г. по к. д.№5/2019г., както е текла в тяхна придобивна давност и от дата 08.03.2022г.-дата на влизане в сила на решение № 3/24.02.2022 г. по к.д. №16/2021г. на КС на Република България (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022г.) до дата на завеждане на исковата молба в съда, който период бил по-дълг от предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен период и пораждал за ищците правния им интерес от подаване на иска. На следващо място - по отношение на сграда с идентификатор 21556.501.363.2 и сграда с идентификатор 21556.501.363.3 по КККР на с. Добровница, се поддържа, че през 1987- 1989г наследодателят им е построил без строителни книжа, в поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 и заснетите в КККР на с. Добровница сгради с идентификатори 21556.501.363.2 и 21556.501.363.3 подробно идентифицирани в ИМ, и че от построяването им наследодателят им е установил фактическа власт върху тях, упражнявал е същата непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да държи двете сгради като свои, като към дата на смъртта му ищците като негови наследници, присъединявайки владението осъществено от баща им върху гаража и лятната кухня, с посочените погоре идентификатори, до неговата смърт, продължили да упражняват фактическа власт върху имотите, която власт (владение) подобно на баща им, упражнявали непрекъснато, спокойно, явно, несъмнително и с намерение да своят имота, и което владение продължавало и към настоящия момент. Както и че баща им и самите ищци стопанисват и поддържат имотите, ремонтират ги, били декларирани в данъчната служба и са заплащани дължимите данъци и такси, включително и данъците за процесното дворно място. Допълват, че нито едно трето лице до настоящия момент не е имало претенции и спорове по отношение правото им на собственост върху процесните две сгради. Ищците поддържат, че от построяването им техният наследодател е владял сградите, но приживе не се е позовал на изтекла в негова полза придобивана давност, поради разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията й към 1951г и 1990 г ( ред. ДВ, бр. 92/1951 г. и ДВ, бр. 31/1990 г.) , която е въвеждала забрана за придобиване по давност на вещи, които са били държавна собственост, респективно държавна или общинска собственост. Акцентират, че като негови наследници по закон, са придобили по пътя на наследствената трансмисия, както фактическата власт върху двата недвижими имота с идентификатори 21556.501.363.2 и 21556.501.363.3 по КККР на с. Добровница, община Пазарджик, така и собствеността върху тях, присъединявайки към своето владение осъщественото от баща им владение в периода 01.01.1996г до 31.05.2006г и с ИМ се позовават на изтекла в тяхна полза придобивна давност по отношение на двете сгради. Ищците считат, че са придобили процесните сгради въз основа на упражнявано от баща им недобросъвестно владение осъществявано в периода 01.01.1996г до 31.05.2006г, което владение са присъединили към осъществяваното от самите тях недобросъвестно владение и в периодите 30.12.2017г. и 20.01.2018 г. и за периода от дата 08.03.2022г до дата на завеждане на исковата молба в съда, за който период сочат, че е по-дълг от предвидения в разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен период, което пораждал и правния им интерес от подаване на иска. Допълват, че към дата на построяване на сградите в държавния парцел, съгласно чл. 92 от ЗС, същите са станали държавна собственост и съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакцията й към 1951г и 1990г ( ред. ДВ, бр. 92/1951 г. и бр. 31/1990 г.) въвеждала забрана за придобиване по давност на вещи, които са били държавна собственост, респективно държавна или общинска собственост. И че с влизане в сила на 01.06.1996 г. на сега действащата редакция на разпоредбата забраната за придобиване по давност на имоти частна държавна собственост е отпаднала, но в съответствие с чл. 7, ал. 1 от ЗОС ред.ДВ, бр. 44/1996 г,) е останала за имотите частна общинска собственост, като с изменението на чл. 7, ал. 1 ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999 г. от 05.11.1999г ) е отпаднала забраната за придобиване по давност и за имоти частна общинска собственост. Допълва, че едновременно с посоченото изменение на чл. 7, ал.1 от ЗОС (ред. ДВ, бр. 96/1999 г. от 05.11.1999г ) е приета с ПЗР към ЗИДЗОС с ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г. и разпоредбата на § 42, съгласно която „застроените и незастроените парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините, въз основа на която Община Пазарджик е конституирана като ответник и по този иск. Навеждат извода, че във времето от 01.06.1996 г. процесният имот е бил обект на придобивана давност въз основа на упражняваното от общия им наследодател владение върху имота, като за 1 (един) ден преди да бъде завършен необходимият по чл. 79, ал. 1 ЗС срок за придобиване на правото на собственост , давността е спряла да тече по силата на §1 от ЗДЗС и съгласно мотивите на ТР №3 от 2018г по ТД №3 от 2017г на ОСГК на ВКС. Допълва, че първоначално наложеният само до 31.12.2011г. мораториум за придобиване по давност на имоти, частна държавна и общинска собственост, е неколкократно удължаван и че последното удължаване до 31.12.2022 г. е прието с §1 от ЗР на ЗИЗС (ДВ, бр. 7/19.01.2018г.), а в §2 е посочено, че изменението влиза в сила на 31.12.2017г. и е придадено обратно действие на разпоредбата. Твърди още, че с решение №3/24.02.2022 г. по к.д. №16/2021 г. на КСРБ (обн. бр. 18/4.03. 2022г., в сила от 07.03.2022г.) са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал.1 от ЗДЗС, (обн., ДВ, бр. 46/2006 г. , посл. доп., ДВ, бр.18/2020 г.) и на № 2 от ЗР на ЗИЗС (обн., ДВ, бр. 7/2018 г.), като с първата разпоредба давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост, спира да тече до 31.12.2022г. включително (считано от 31.05.2006г.), а с втората е придадено обратно действие на последното по време удължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост, прието с §1 от ЗИЗС доколкото разпоредбата на §1 от ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19.01.2018 г., но влизането й в сила е определено с §2 от ЗР на ЗИЗС да е със задна дата от 31.12.2017г. Повтаря се, че КС е обявил за противоконституционна разпоредбата на §1, ал.1 от ЗДЗС, като противоречаща на чл. 17, ал. 1 и, ал. 4 от Конституцията, като изрично посочил, че с обявяването нормата за противоконституционна, не се засяга нейният досегашен ефект, и съгласно чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението му в сила, или последиците от преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението на КС му в сила (три дни след обнародването му) съгласно изричното разпореждане на КС за това. като е обявил нормата на § 2 от ЗР на ЗИЗС за противоконституционна. Акцентира, че КС изрично е посочил, че с нея с обратна сила се отнема вещноправния ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017г. до 19.01. 2018г., в противоречие на чл.4, ал. 1 и на чл. 17. ал. 1 и. ал. З от Конституцията. тъй като засяга вече придобити права - в случая правото на собственост, придобито по давност в този период. Заключава, че за периода от 01.06.1996г до 30.05.2006г процесните два недвижими имота -сгради с идентификатор 21556.501.363.2 и 21556.501.363.3 по КККР на с.Добровница, община Пазарджик са били обект на придобивна давност въз основа на упражняваното от баща на ищците владение върху имота в продължение на 10 години без един ден , като след постановяването на решение №3/24.02.2022г. по к.д.№16/2021 г. на КСРБ (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022 г. ) и влизането му с сила, с което решение са обявени за противоконституционни разпоредбите на §1, ал. 1 от ЗДЗС (обн., ДВ, бр. 46/2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18/2020 г.) и на §2 от ЗР на ЗИЗС(обн., ДВ, бр. 7/2018 г.), е продължила да тече за ищците придобивна давност и за периода - 30.12.2017г. и 20.01.2018г., съгласно постановките на Решение на КС № 3/28.04.2020 г, по к. д. №5/2019 г., като е текла в тяхна полза придобивна давност и от дата 08.03.2022г-дата на влизане в сила на решение №3/24.02.2022 г. по к.д. №16/2021 г. на КСРБ (обн. ДВ, бр. 18/4.03.2022 г., в сила от 07.03.2022г.) до датата на завеждане на исковата молба в съда, който период е по-дълъг от предвидения в разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен давностен период и поражда правния им интерес от подаване и на този иск. Допълват ищците, че предявяват исковете против община Пазарджик, която е легитимирана като ответник съгласно разпоредбата на пар. 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (ДВ, бр. 96 от 05.11.1999 г.), съгласно която разпоредба „застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините”. Двамата ищци молят да се приеме за установено, по отношение на ответника Община Пазарджик, че са собственици на основание изтекла придобивна давност и наследство, при равни права-по 1/2 /една втора/идеална част от правото на собственост, за всеки един от ищците на недвижимите имоти: 1.Поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 съгласно КККР на с. Добровница, община Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със Заповед РД-18-276/27.10.2020г на Изпълнителния Директор на АГКК, последно изменение на КККР засягащи поземления имот: няма извършено изменение на КККР със Заповед, с административен адрес на имота: с. Добровница, п.к. 4405, ул. Двадесет и девета“, целия с площ от 1111кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, с номер по предходен план: 363, квартал 64, парцел VII, при съседи: 21556.501.1250; 21556.501.891; 21556.501.362; 21556.501.1262.; 2. Сграда с идентификатор 21556.501.363.2 , съгласно КККР на с.Добровница, област Пазарджик, одобрени със Заповед № РД-18-276/27.10.2020г на ИД на АГКК, разположена в ПИ с идентификатор 21556.501.363, със застроена площ от 24 кв.метра, брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: 0 (нула), с предназначение: гараж, и 3. Сграда с идентификатор 21556.501.363.3, съгласно същите КККР на с.Добровница, община Пазарджик, област Пазарджик, одобрени със същата заповед, разположена в същия ПИ, със застроена площ от 49 кв.метра, брой етажи: 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: 0(нула), с предназначение: друг вид сграда за обитаване, с присъждане и на разноските по делото. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община Пазарджик, с вх.№26314 от 29.09.2024г. в който исковите претенции за право собственост на ищците по отношение на сградите се квалифицират к а т о недопустими поради липса на правен спор, а претенцията по отношение на ПИ се квалифицира като неоснователна по същество. Твърди се, че между страните е безспорно, че на И. Н. П. /баща на наследодателя на ищците К. И. П./ е признато право на строеж, съгласно удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения. Ответникът заключава, че И. Н. П. е собственик на построените сгради и подобренията, а впоследствие същите са собственост на К. И. П. — наследодател на ищците Д. К. П. и Л. К. Д.. Допълва, че за сградите, като отделни обекти на собственост, не е имало и към настоящия момент не е налице извънсъдебно оспорване от Община Пазарджик на правото на собственост на ищците върху отделните обекти на собственост: сграда с идентификатор 21556.501.363.1 и сграда с идентификатор 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница. Предвид изложеното ответника Община Пазарджик смята за недопустим искът за сградите с идентификатор 21556.501.363.1 и идентификатор 21556.501.363.2 по КККР на с. Добровница, тъй като ищците нямат правен интерес от иск за собственост върху същите, поради липсата на спор за тях. Позовава се на съдебната практика която приема, че при установителните искове една от положителните процесуални предпоставки за предявяването им е наличието на правен интерес, като абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно. /Решение №107 от 10.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 78/2010 г.. I г.о ГК.. по чл. 290 от ГПК; Решение № 22 от 2.03.2018 г. на ВКС по гр.д.№1381/2017г.. I г.о.. ГК. по чл. 290 от ГПК; Определение по гр.д. №4244/2023г.. I г.о.. ГК, Решение №8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. №4244/2013 г.. I г.о.. ГК, по чл. 290 от ГПК и Решение №736 от 12.12.2024 г. по гр. д.№1467 от 2024 г. на ВКС: I г.о. По отношение на претенцията на ищците за собственост на поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница Общината твърди, че този имот е частна общинска собственост:, като правото на собственост върху него е на Община Пазарджик, поради което ответникът счита искът за допустим, но за неоснователен по същество. Акцентира, че обстоятелствата, на които се позовават ищците в исковата си молба не отговарят на действителността. Твърди, че съгласно чл. 63 от Закона за собствеността с учредяването на правото на строеж суперфициарът става собственик на постройките и подобренията, поради което ищците са собственици само на отделните обекти на собственост, а именно сгради с идентификатор 21556.501.363.2 и 21556.501.363.3 по КККР на с. Добровница. Но че ищците не са придобили по давност правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница, защото е безспорно между страните, че е признато право на строеж на И. Н. П. върху безспорна държавна собственост; че е безспорно между страните, че след смъртта на И. Н. П. е учредено право на строеж на К. И. П. върху безспорна държавна собственост, което означавало, че К. И. П. е притежавал право на строеж върху държавното дворно място. И че по силата на това право той е имал възможност да ползва имота в неговата цялост, защото съгласно чл. 15, ал.3 от Закона за собствеността правото на строеж включва ползването и на незастроената част от земята. Акцентира се, че правилото на чл. 15, ал. 3 от ЗС в описания по-горе обем е приложимо при всички случаи на суперфициарна собственост на граждани върху държавен терен, включително когато правото на строеж е придобито преди изменението на чл. 15 от ЗС с ДВ бр. 87/1974 г. / решение № 946/11.04.1979 г. по гр. д. №946/78 г. на I г. о. на ВС и решение № 59/18.06.2018 г. по гр. д. №2609/17г. на IIг. о. на ВКС/ Следва да се отбележи, ч е съгласно редакцията 15. Право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата (право на строеж) се отстъпва на кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13. / … Изр.1:въз основа на заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет по местонахождението на държавния имот, одобрен от председателя на изпълнителния комитет на окръжния народен съвет. Изр.2. С нея се определя и цената на имотите. Изр.3 Когато държавния имот е предоставен на министерство или друго ведомство, включително и когато е предаден на народен съвет за стопанисване, замяната се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството. Изр.4Въз основа на заповедта се сключва договор за замяна между председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет и другия приобретател./. Разпоредбата посочва още-чл.15 ал.2., че Право на строеж на жилищна и вилна сграда може да се отстъпва върху държавна земя, включено в строителните граници на населените места.чл.15 ал.3 Правото на строеж включва ползуването и на незастроената част от земята. Чл.15 ал.4 Право на строеж върху държавна земя се отстъпва по цени, определени с тарифа от Министерския съвет. То може да се отстъпва безвъзмездно в случаи и при условия, определени от Министерския съвет. Общината допълва, че съгласно параграф 42 от ПЗР на 3ОбС правото на собственост е преминало в полза на общината след разделянето на двата вида собственост — държавна и общинска, която норма гласи „Застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините. Акцентира, че безспорно разпоредбата има транслативен ефект. Посочва още, че между страните няма спор, че парцел VII-363 е идентичен с поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница. Общината твърди, че на основание законова разпоредба, а именно §42 от ПЗР на ЗИДЗОС ПИ с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница е частна общинска собственост. Твърди се още, че не е придобито от ищците правото на собственост върху горния имот, на основание придобивна давност, тъй като те не са били владелци на парцел VII-363, в кв. 64 по плана на с. Добровница, сега поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница нито ищците Д. К. П. и Л. К. Д., и не е осъществявано владение и от техните праводатели-баща им К. И. П. и неговия баща И. Н. П.. Смята за безспорно, че на И. Н. П., на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места е признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата. Това било видно от представеното с исковата молба удостоверение за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата и че в същото изрично било посочено, че И. Н. П. е признат за собственик на постройките и подобренията, направени в държавно дворно място, и на същото лице било признато правото на строеж и ползване върху това държавно дворно място. Заключава, че И. Н. П. има правата на суперфициар, по силата на признатото право на строеж; че той не е владелец на имота, на дворното място, на земята, върху което е признато правото на строеж, на основание годно да го направи собственик и че с признаването на правото на строеж суперфициарът придобива правото на собственост върху постройките, съгласно чл. 63, ал. 1 от Закона за собствеността. Но че собственикът, който е признал или отстъпил правото на строеж запазва правото си на собственост върху дворното място, в случая на държавата към онзи момент. Твърди още, че наследодателят на ищците, а именно К. И. П. също е считал имота държавен, и че видно от молбата на К. И. П. от 1987 г. за издаване на удостоверение, че на парцела има признато право на строеж и право на собственост върху къщата и подобренията, въз основа на която е сключен договор за отстъпено право на строеж от 16 март 1987 г. Твърди се, че след смъртта на И. Н. П. е образувано гр.д. №284/1987 г. по описа на Районен съд Пазарджик, по което е одобрена спогодба между съделителите, като К. И. П. от с. Добровница заявява, че приема в свой дял целият имот, предмет на делото, а именно: паянтова жилищна сграда на около 59 кв.м. и стопанска постройка, построени при надлежно признато право на строеж върху държавна земя, съставляващо държавен парцел VII-363, в кв. 64 по плана на с. Добровница, обстоятелство отразено в съдебния протокол от 29.01.1987 г. по същото дело. Заключава се, че предмет на делбата са само постройките, но не и дворното място; тоест земята, парцел VII-363, в кв. 64 по плана на с. Добровница не е предмет на делбата и не е възложен в дял на К. И. П.. Допълва съображенията си и с обстоятелството, че не са налице елементите на владението /чл. 68, ал. 1 от Закона за собствеността/, доколкото никое от горепосочените лица не е бил владелец на парцел VII-363, в кв. 64 по плана на с. Добровница, сега поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница; и заключава, че същите не са упражнявали фактическа власт върху вещта лично или чрез другиго, като своя, не са имали парцела, имота, терена, земята за свои, не са го своили. Общината твърди, че И. Н. П. и К. И. П. — наследодател на ищците Д. К. П. и Л. К. Д. не са владели парцела, имота, терена, земята като свой, не са го своили. Следователно, тъй като не са владели не са придобили правото на собственост върху парцела, земята въз основа на придобивна давност. Квалифицира като без правно значение представените с исковата молба копия от приходни квитанции, чрез които ищците плащали данъци, но че плащането на данък не е достатъчно за придобиване на собственост по давност. Изтъква се още, че заплатените данъци не са за държавен парцел VII-363, в кв. 64 по плана на с. Добровница, а само за сградите, видно от подадената данъчна декларация. Коментира се, че от подадената от К. И. П. декларация по партида 4207283587001 в отдел „МДТ” се установявало, че той е декларирал като свои: къща, строена 1964 г.; гараж, строен 1978 г. и лятна кухня строена 1978 г., и не е декларирал собственост върху дворно място, като в т.З /собственици/ на същата е записано документ за собственост договор № 227/25.02.1987 г., но че е безспорно, че такъв няма, а представената с исковата молба заповед за преотстъпване на правото на строеж е с №227/25.02.1987г, и че същата е издадена на основание чл. 130 от ЗТСУ /отм./в редакцията от 1985 г. , който текст предвижда правото на строеж върху държавна земя в полза на кооперации, други обществени организации и граждани да се отстъпва със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, която не подлежи на одобряване, тъй като Общински съвет Пазарджик е в окръжен град. Допълва още, че относима към спора е само приходната квитанция по партида 4207283587001, по която партида е декларацията на К. И. П., според представена с отговора на общината декларация; че другите две приходни квитанции са за имот, които са лична собственост на Ивайло Сашков Динков и Л. К. Д., придобити по силата на продажба с нотариален акт, вписан Вхд.рег. № 6903/03.09.2008 г., акт №101, т. XIX, н.д. № 5031/2008 г. на Служба по вписванията гр. Пазарджик за УПИ XVII-1 58, кв.38 по плана на с. Добровница, ведно с построените в имота сгради и УПИ XVIII-158, кв. 38 по плана на същото село /незастроен/. Допълва, че към декларацията по партида 7607103540001 са приложени и писмо, с което се указва да подадат декларация за придобиването на имотите, обратната разписка за получаването на същото и посочения по-горе нотариален акт, като с декларацията по партида 4207283587002 са приложени същите документи. Навежда се извода, че двете приходни квитанции и по партида7607103540001 и по партида 7607103540002 са за други имоти, не са за процесния имот, а са лична собственост на Ивайло Сашков Динков и Л. К. Д., поради което квалифицира същите като неотносими към спора за имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница и моли да не се приемат. Сочи още, че по съдържание правото на строеж като ограничено вещно право, включва няколко правомощия: да се построи сграда в чужд имот и суперфициарят да стане неин собственик, като я държи в чуждия имот и се ползва от земята в рамките на необходимото за използването на постройката според нейното предназначение. Като в ТР на ВКС, отделните правомощия не са самостоятелни и независими едно от друго, те формират единно право, целта на което е да се притежава самостоятелен обект отделно от земята в отклонение на принципа на приращението по чл. 92 ЗС. Излага и довод, че в издаденото удостоверение за признато на И. Н. П. право на строеж изрично е посочено, че на същото лице е признато право на строеж и ползуване върху това държавно дворно място и че в случая ищците, като собственици на постройките може да се ползват от земята, само доколкото това е необходимо за използване на постройката според нейното предназначение; или същите имат качеството са ползватели на имота, на терена, на земята. В проекто-доклада по чл.140 ал.3 от ГПК /определение рег.№ 2872/02.10.2025г./ исковият съд е посочил, че е сезиран с предявени субективно и обективно съединени установителни искове по чл. 124 от ГПК за признаване на правото на собственост на ищците върху поземлен имот, ведно с построените в същия сгради - гараж и лятна кухня, на основание изтекла придобивна давност и наследство.; че ответникът признава, че в полза на И. Н. П. - дядо на ищците, а след неговата смърт - в полза на К. И. П. - баща на ищците, е признато право на строеж върху държавна земя, включващо правото да ползват и незастроената част от земята; че съгласно § 42 от ПЗР на ЗОС правото на собственост върху земята е преминало в полза на общината; че парцел VІІ-363 в кв. 64 по плана на с.Добровница е идентичен с поземлен имот с идентификатор 21556.501. 363 по КККР на с. Добровница; че ищците са собственици на сграда с идентификатор 21556.501.363.2 и сграда с идентификатор 21556.501.363.3 по силата на отстъпеното в полза на праводателя им право на строеж; че не са налице обстоятелства, които да не се нуждаят от доказване. Разпределена е от съда доказателствената тежест между страните в смисъл, че в тежест на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че по отношение на описания в исковата молба поземлен имот с идентификатор 21556.501.363 по КККР на с. Добровница, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, ведно с построените в него сгради с идентификатори 21556.501.363.2 и 21556.501.363.3 са осъществени всички елементи от фактическия състав на твърдяното от тях придобивно основание, а именно: упражняване на фактическа власт върху имота в продължение на 10 години с намерение за своене. По допустимостта на иска исковият съд е приел, че с оглед изявлението на ответника, че не оспорва и не е оспорвал извънсъдебно правото на собственост на ищците върху процесните сгради и предвид служебното задължение на съда да следи за наличие на правен интерес при предявяване на установителен иск, на ищците следва да бъде указано да заявят дали от страна на ответника е налице извънсъдебно оспорване на правото им на собственост върху процесните сгради и да ангажират доказателства в тази насока. В противен случай исковата молба в тази част ще им бъде върната, а производството по делото прекратено в същата част. Изрично е указано на ищците до първото / а не в първото/ по делото съдебно заседание да заявят дали от страна на ответника е налице извънсъдебно оспорване на правото им на собственост върху процесните сгради и да ангажират доказателства в тази насока. В противен случай исковата молба в тази част ще бъде върната, а производството по делото прекратено в същата част. До датата на насроченото открито съдебно заседание, указанието на исковия съд до ищците по отношение излагане на твърдения и доводи за извънсъдебното оспорване на иска от ответната община по отношение на двете сгради не е изпълнено и изрично становище не е взето по този довод, с което е настъпила преклузия за отговор по този довод съгласно чл.64 ал.1 от ГПК. Такова становище е изразено едва след изтичане на дадения на ищците срок, а именно едва във фактически проведеното първо по делото заседание /на 28.11.2025г./, където пълномощника на ищците адв. Г. е заявил, че се поддържа исковата молба като уточнява, че спорът е и за сградите построени в имота-сграда с идентификатор 21556.501.363.2 и сграда с идентификатор 21556.501.363.3, доколкото общината твърди, че същите са построени в резултат на отстъпено право на строеж на моите доверители, и че за това няма такива доказателства. Поддържа, че ищците респективно наследодателя им никога не е разполагал с отстъпено право на строеж по отношение на тези две сгради, че отстъпеното право на строеж касае само жилищната сграда с идентификатор 21556.501.363.1. Счита се, че правният интерес произтича от обстоятелството, че процесните сгради са построени, така както ищците са твърдели през 1987-1990 година, когато имотът е бил държавен и съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС, която е императивна правна норма и съгласно Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за приложението на императивните материално правни норми съдът следи служебно, по силата на приращението сградите стават собственост на собственика на земята, в случая държавата, а впоследствие общината. Поради този факт, тези сгради не са записани в кадастралния регистър като собственост на наследниците ищци. Смята се, че е налице правен интерес да се установи по отношение на ответната Община Пазарджик, че на основание §42 от ПЗРЗОбС ищците са собственици на процесния имот и доколкото по представените скици тези сгради имат неизвестен собственик. Ищците смятат , че имат правен интерес да се установи, че са ги построили . Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното: Ищците на наследници по закон на К. И. П. , роден на 28.08.1942г. и починал на 13.09.2011г. и са негови деца , като ищцата Л. К. Д., негова дъщеря, е родена на 06.05.1974г. , а ищецът Д. К. П. е негов син и е роден на 08.05.1976г. Двамата ищци са наследници по закон и на своя дядо по бащина линия И. Н. П. , роден на 16.02.1906г. и починал на 11.11.1967г., който е оставил наследници по закон по три колена-по коляното на сина си Г. И. П., роден на 29.08.1933г. и починал на 05.05.2019г., /внук Иван Г. П./; наследници по коляно на сина си В. И. П., роден на 06.05.1940г. починал на 31.08.1995г. и оставил деца /внуци на общия наследодател/- К. В. Б., И. В. П. и Е. Д. П. /преживяла съпруга на Васил П./; и наследници по коляното на син К. И. П. /посочени по-горе ищци по делото/, както общия наследодател е оставил и преживяла съпруга К. В. П., починала на 03.05.1988г. и оставила същите наследници. Никой от наследниците няма записан като постоянен или настоящ адрес, административния адрес на процесните ПИ и сгради, освен ищецът Д. К. П.. По делото е приложено издадено от Общински народен съвет- Пазарджик удостоверение, записано като акт №3198/1967г. , за признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в местата /Известия бр.61 от 1957г. / с което ОНС /Общински народен съвет/ -Пазарджик на основание чл.4 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места / нормата предвижда-. чл.4. На лицата, на които е признато правото на строеж върху държавна земя, се издават удостоверения от изпълнителните комитети на съответните народни съвети. Подробностите по издаването на удостоверения и по приложението на закона се уреждат с правилник, утвърден от министъра на комуналното стопанство и благоустройство/, с което се удостоверява, че И. Н. П. /дядото на ищците/ от с.Добровница е признат за собственик на следните постройки и подобрения, направени в държавно дворно място, съставляващо планоснимачен номер-парцел VIII-кв.47 и парцел VII-363 в кв.64 по плана на с.Добровница. В удостоверението няма конкретно описани постройки като сгради и подобрения. Удостоверено е още, че на същото лице е признато и право на строеж и ползуване върху това дворно място съгласно параграф 7 от Правилника за държавните имоти. / Няма вписани ограничения относно учреденото право на строеж, разпростиращо се върху цялото държавно дворно място, както и по отношение характера и естеството, и предназначението на сградите които суперфициарят може да построи в него. Удостоверено е още, че дворното място съдържа 1078 кв.м. и е при съседи- Б. Ф. С., С. П. М., държавен парцел VIII-общ и улица. Записано е още, че за отстъпеното право на строеж върху процесното държавно дворно място Иван Николов П. е заплатил сумата от 1078лв / или по 1лв за 1кв.м./ с бордеро №641 от 07.03.1960г. или е учредено от държавата чрез ОНС-Пазарджик и е заплатено от суперфициара П. право на строеж върху цялото държавно дворно място, което може да бъде застроено изцяло и без ограничение, освен от предвижданията на плана за застрояване на държавен селищен парцел съгласно ЗПИНМ и ППЗПИНМ. . Изрично в удостоверението е записано, че същото заменя нотариален акт, който установява всички права на носителя му съгласно чл.18 от ЗС, тоест налице е надлежно отстъпено право на строеж и с изрично учредено право на ползване от държавата в полза на суперфициара П. за застрояване със сгради на държавен селищен парцел по плана на с.Добровница. Записано е още, че удостоверението имащо характеристиките на нотариален акт за отстъпване на право на строеж/ суперфиция/ и за предоставяне на неограничено право на ползване на суперфициара върху държавно дворно място, е изготвено съгласно Указ №406/1957г. Според действащия към този момент/учредяването на суперфицията и право на ползване/ ПРАВИЛНИК за приложение на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, в чл.11 е предвидено като императивна материално-правна норма, че 1. Лицата, на които законът признава право на строеж върху държавна земя, са собственици на направените сгради, постройки и други подобрения в мястото. Те имат право на ползуване върху държавната земя с произтичащите от това права и задължения. Тези лица могат да извършват в бъдеще нови строежи в мястото при спазване разпоредбите по строителството. Лицата не могат да се разпореждат с построените сгради преди да са изплатили напълно цената, определена за признатото им право на строеж, тоест правилника не ограничава вида на обекта който може да бъде изграден само и единствено до жилище което е водещо като жилищна нужда, но не се изключва законно извършване и друг вид строежи / чл.1 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места- от 09.11.1956г.-чл.1. Признава се право на строеж върху държавна земя на всички лица, които от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. са заели или получили без основание държавни дворни места в строителните граници на населените места, ако: а) до 1 септември 1956 г. са застроили върху тези места жилища или са започнали жилищен строеж; б) продължават да ги владеят; в) не притежават друго жилище в местожителството си. Това право се признава и на онези наследници и частни приемници, които владеят имота и не притежават друго жилище в местожителството си. Частното приемство се установява с писмен акт или със съдебно решение. Сградите и постройките върху местата се считат за собственост на лицата, на които се признава право на строеж /без предвидени в закона ограничения/, като чл.2. регламентира, че Правото на строеж /ПС/ върху държавна земя, признато по настоящия закон, се заплаща до 31 декември 1960 г. по специална тарифа, одобрена от Министерския съвет. В случая срокът за плащане на ПС е спазен, с което суперфициарът е напълно изправна страна. Според приложена скица към плана от 01.09. 1982г.,/л.8/ в държавния парцела VII-363 в кв. 64 в имота има построени и нанесени три сгради- видимо най-голяма като квадратура е полумасивна жилищна/ индекс ПМЖ/ , стопанска постройка / ПС/ в ляво от жилищната и на страничната регулационна линия и втора правоъгълна постройка -в дясно от жилищната -/л.8/без индекс, като и трите сгради са разположени в близост до уличната регулационна линия на парцела, като състоянието на парцела е отразено като такова каквото е към 09.01.1987г., когато е издадена и заверена от ГНС-Отдел „Архитектура и благоустройство -Пазарджик скица №9, която преди това е заверена на 09.01.1986г. Към посочената дата суперфициарят Иван Николов П. е починал /11.11.1967г./, като това обстоятелство не е отразено на скицата, независимо, че планът на населеното място улично и дворищно регулационен е одобрен и е в сила от 01.09.1982г. Състоянието на процесния имот и конфигурацията на сградите в него съответстват на данните съдържащи се данъчната декларация подадена от наследодателя К. И. П. /л.60/ партида № 4207283587001 подадена на основание чл.14 от ЗМДТ на 02.04.1998г./л.61/, в която деклараторът е декларирал като своя изключителна собственост единствено сгради-1.сграда, записана като къща / индекс ж-жилище/ /л.63./, година на построяване -1964г., на 1 етаж, РЗП-36, без мазе и таван, като в таблица 3 няма отразени извършвани преустройства, пристроявания, надстроявания , заличаване на имота и построяване на негово място на друго жилище или сграда/. В декларацията е записана обща застроена площ на парцела от 91кв.м. /5.3/, както и че деклараторът е собственик на сгради, построени в държавен или общински парцел /т.5.2 /, като това обстоятелство не е коригирано или променено в последствие. В таблица 3 /продължение/за къщата е записано, че до момента на декларирането няма извършен на сградата вътрешен основен ремонт, нито някакви други подобрения, освен че е записана като полумасивна/ графа 13,, като къщата няма отоплителна и климатична инсталация, лукс дограма шумо или топлоизолации, специално покривно покритие, лукс декор елементи и облицовки;/л.64/ . Като построена втора сграда в същото държавно дворно място в данъчната декларация е записан гараж като самостоятелна сграда към жилищен имот, построен 1978г. на 1 етаж, с РЗП от 15кв.м., масивен, без да е извършван ремонт или подобрения в него, електрифициран-л.66; и сграда лятна кухня /жилище/ построена през 1978г. без данни да има извършвани последващи подобрения в лятната кухня, , пристройки или надстрояване; на един етаж на 40кв.м. РЗП, масивна, без да е извършван основен ремонт или подобрения, електрифицирана и водоснабдена. В декларацията на стр.2 /л.62 от делото/ деклараторът изрично е записал, че е станал собственик на декларираните сгради въз основа на договор №227 от 25.02.1987г. сключен с ОНС- Пазарджик. Деклараторът е декларирал невярно обстоятелство в данъчната си декларация доколкото притежава по наследство вещно право на ползване върху държавен парцел предвид учреденото право на строеж от държавата /ОПС/ на праводателя му върху процесното държавно дворно място-парцел VII-363 в кв.64 по плана на с.Добровница, а така също и въз основа на преотстъпено му безвъзмездно право на строеж върху същия държавен имот съгласно заповед №227 от 25.02.1987г на ОНС-Пазарджик, /л..62, посочена в данъчната му декларация/, въпреки че е декларирал, че е собственик единствено на сгради, построени върху процесния държавен или общински парцел. Към ИМ е приложена от пълномощника на ищците справка от Община Пазарджик от 06.06.2025г. от партида №4207283587001, съставена за имот на наследодателя на ищците К. И. П., съдържанието на която не е оспорено като невярно нито е открито производство по оспорване истинността на документа , в която е записано, че партидата се отнася за деклариран имот от собственик на сграда или част от нея, построена в държавен или общински имот-земя с площ от 1078кв.м., като са декларирани- жилище М1 масивна, година на построяване-1964г., РЗП 36кв.м.; гараж /ж/ М1 масивен, година на построяване-1978г., РЗП 15кв.м. и жилище М1-масивна година на построяване-1978г. с РЗП от 40кв.м. Нито един от изложените факти и обстоятелства в справката не са оспорени изрично от ищците в производството. С влязла в сила съдебна делба-спогодба на 29.01.1987г. по гр.д. №284/1987г. по описа на Пазарджишки районен съд, е одобрена спогодба между съделителите К. В. П., Г. И. П., В. И. П., К. И. П., по силата на която в дял на съделителя К. И. П. от с.Добровница се предоставя в дял целия имот предмет на делбата, а именно-паянтова жилищна сграда на около 59кв.м. и стопанска постройка, построени при надлежно признато право на строеж върху държавна земя, съставляващо държавен парцел VII-363 в кв.64, ,находящ се по плана с.Добровница, като къщата е оценена за 4440лв, а стопанската постройка за 1084лв, като майката на страните Костадинка П.а остава да живее при сина си Васил П. в неговия дом. В съдебния делбен протокол е записано, че двете постройки са направени от наследодателя на страните И. Н. П.. По клаузите на доброволната делба няма възведени възражения и несъгласия, включително и по отразения факт, че се касае за делба на сгради, реализирани /построени/ въз основа на ОПС /отстъпен право на строеж/ върху държавен парцел. Според актуалните скици на ПИ №21556.501.363.3 сградите има друга конфигурация без яснота как и кога точно са направени и от кого. Установява се, че въз основа на молба /искане/ до ОНС-Отдел „Държавни имоти“ гр.Пазарджик вх.№К-94-00-12 от 04.02.1987г. /, подадено от бащата на ищците-К. И. П. и с твърдения, че на наследодателя му баща И. Н. П. му е издадено удостоверение за признато право на строеж върху построените в него постройки и други подобрения, съставляващо държавен парцел VII-363 в кв.64 по план на с.Добровница, както и предвид приключила доброволна делба по силата на която молителят е получил в дял жилищната сграда и другите подобрения в парцела, като искането е да му бъде издадено на негово име /на К. П./ необходимото законно удостоверение за признато право на строеж върху същия парцел и с право на собственост върху къщата и подобренията. Въз основа на искането е издадена от ИК на ОбНС-Пазарджик заповед № 287 от 25.02.1987г. с която на основание чл.106 от НДИ и чл.130 от ЗТСУ се преотстъпва безвъзмездно правото на строеж върху държавен имот по акт №3108 от 1967г. съставляващо парцел VII-363 в кв.64 по плана на с.Добровница, /процесния/ състоящ се от 1078 кв.м. на К. И. П., от баща му И. Н. П. срещу заплащане стойността на правото на строеж и за извършване на ново жилищно строителство срещу заплащане на режийни от 32.34.лв. След издаване на заповедта е сключен писмен договор за отстъпване право на строеж върху държавна земя /ДОПСДЗ/от 16.03.1987г. между строителя К. П. и Председателя на ИК на ОНС Пазарджик, по силата на който ОНС Пазарджик отстъпва на строителя право на строеж върху държавна земя съставляваща парцел VII-363 в св.64 по плана на с.Добровница с площ от 1078кв.м.,като правото на строеж се учредява безвъзмездно по чл.106 от НДИ/ Според цитираната норма Чл. 106.