Решение № 4763 от 17.4.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 1721/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Производство е образувано по жалба на Н. К. М., [ЕГН], с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес], срещу Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт /ТП – Варна на НОИ/, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № 5104-03-95/15.05.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 16.01.2024 г. злополука с Н. К. М. не е приета за трудова. В жалбата се твърди незаконосъобразност и необоснованост на издаденото решение. Оспорва се изводът на административния орган, че злополуката не е настъпила по повод и във връзка с извършваната работа. Излагат се доводи, че всички документи, които са представени от работодателя, са неистински, тъй като положеният подпис не е на М.. Според твърденията в жалбата администрирането на цялото трудово досие на работника е правено чрез системно фалшифициране на подписа му. Оспорва се твърдението, че Н. М. е бил в платен отпуск в деня на злополуката. Сочи се, че не е налице никоя от хипотезите на чл. 37б, ал. 1 от НРВПО. Излагат се доводи, че нито от фактическа, нито от правна страна, може да се приеме, че работникът е ползвал отпуск и не е престирал труд в полза на дружеството. Оспорва се изводът, че ако работникът е бил на работа на процесната дата, трудовата злополука се е случила по време на обедната почивка, когато М. изпълнявал работа като физическо лице. В тази връзка се излагат твърдения, че неправилно е дадена вяра единствено на показанията на служители на дружеството-работодател. Оспорва се изводът, че М. е бил в отпуск през месец януари и месец февруари 2024 година. Твърди се, че като общ работник жалбоподателят е подчинен на бригадира и в работно време изпълнява неговите нареждания, без да има възможност да преценява в какво качество бригадирът му разпорежда – на физическо лице или работодател. Отправя се искане за отмяна на оспореното решение. В съдебно заседание процесуалният представител на оспорващия поддържа жалбата на посочените в нея основания.Мил да бъде отменено оспореното решение на Директора на ТП-Варна на НОИ. Сочи, че от цялата административна преписка е видно,че е възприета безпротиворечивото тезата на работодателя, поради което и решението е необосновано, като страда от тежки логически пороци. В писмена молба, представена в с.з. процесуалният представител претендира за присъждане на разноски за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата, както и за присъждане на сторените по делото разноски за заплатена държавна такса. Ответната страна – директор на ТП – Варна на НОИ, чрез процесуален представител оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Счита, че от събраните по делото доказателства не се установява, че жалбоподателят е пострадал по повод или във връзка с извършената от него работа или на всякаква друга работа, извършена в интерес на предприятието „Строй Мар Инвест“ ЕООД гр. Варна. Сочи, че в настоящия случай увреждането е причинило временна неработоспособност, но не е установено увреждането да е настъпило през време на извършваната работа и да е във връзка с извършваната работа, по повод на тази работа или на всякаква друга работа, извършена в интерес на предприятието „Строй Мар Инвест“.Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по отношение на неговия размер, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, и предвид факта, че НОИ не е станал причина за отлагане на заседание по делото. Заинтересованата страна – „Строй Мар Инвест“ ЕООД не изразява становище по делото. Административен съд – Варна, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и приложимите материални разпоредби, намира за установено от фактическа страна, следното: С декларация за трудова злополука вх. № 5101-03-42/27.02.2024 г. /л. 1-2 от преписката/ Н. М. е декларирал настъпилата с него злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО, станала на 16.01.2024 г., на строителен обект: къща в местност „Ментешето“. В декларацията е посочил, че е назначен на длъжност „общ работник - строителство“ и е постъпил на работа на 10.10.2023 година. В графа „вид работа“ М. е посочил – шпакловане на изолация на стена, на скеле, а не специфично действие, извършено от пострадалия, и свързания с това материален фактор е отбелязал „слиза от скеле, стъпва на бетонова неравност /откъртено парче бетон от други работници/, при което усуква глезен и чупи кост“. На вид на уврежданията са посочени – изкривяване /усукване/ на глезена на ляв крак и фрактура. На увредени части от тялото е отбелязано – глезен на ляв крак. В декларацията като свидетели са посочени „колеги без трудов договор“ и С. К.. В депозирани писмени обяснения за трудова злополука /л. 84-85 от преписката/ М. е описал, че около 15:30 часа на 16.01.2024 г. при полагане на мрежа върху изолация решил да слезе от скелето и стъпил на бетонна неравност – откъртено парче бетон, при което травмирал левия си крак. Посочил, че свидетели на злополуката са С. К. и И. И.. С. К. го откарал с личния си автомобил до спешно отделение, където се установило, че глезенът е усукан и му е предписана ортеза, обезболяващи, патерици и покой. Жалбоподателят е посочил, че тъй като болката не отшумявала, посетил ортопед на 23.02.2024 г., който установил фрактура. Посочил, че през целия период е бил неработоспособен. Към декларацията са приложени Удостоверение от НАП за декларирани данни изх. № 030192400756864/14.02.2024 г. /л. 6 от преписката/, лист за преглед на пациент от 16.01.2024 г. от МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД /л. 95 от преписката/, медицинско направление от 23.02.2024 година /л. 96 от преписката/. След изискване от директора на ТП – Варна на НОИ, на 27.03.2024 г. от дружеството-работодател е представено цялото трудово досие на Н. К. М., а именно: справка за изплатени трудови възнаграждения от „Строй Мар Инвест“ ЕООД на Н. К. М. за периода 11.10.2023 г. – 27.03.2024 г.; справка за приети и отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. № 03388233140402/10.10.2023 г.; заявление за използване на платен годишен отпуск от Н. М. от 20.12.2023 г.; декларация от 10.10.2023 г.; уведомление за размера на платения годишен отпуск от 03.01.2024 г.; декларации, подписани от жалбоподателя; Заповед № 2023-1/01.10.2023 г. за определяне на работно време на служителите на „Строй Мар Инвест“ ЕООД /л. 14-21 от преписката/. От осигурителя е представен също така Трудов договор № 83/10.10.2023 г., сключен между „Строй Мар Инвест“ ЕООД и Н. М.; Допълнително споразумение № 1 от 02.01.2024 г. към Трудов договор № 83; длъжностна характеристика на длъжност работник строителство, подписана на 10.10.2023 г.; карта за медицински преглед /медицинско свидетелство за постъпване на работа/ от 21.06.2021 г., издадена на Н. М.; заключение от служба по трудова медицина „Експрес медика“ ООД от 09.10.2023 г., че М. може да изпълнява посочената длъжност; заявление за започване на работа от 09.10.2023 г.; служебна бележка № 83/11.10.2023 г. за проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – начален инструктаж; книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – инструктаж на работното място, периодичен, извънреден инструктаж; договор за извършване на довършително монтажни работи на обект: „многопрофилна жилищна сграда и магазин“, находяща се в УПИ III-196, кв. 23, 20 м.р. по плана на [жк], гр. Варна от 05.06.2023 г.; присъствена форма за месец януари, февруари и март 2024 г.; заявление за ползване на платен годишен отпуск от 12.01.2024 г. до 25.01.2024 г., подадено от М.; заповед, с която на жалбоподателя е разрешено използването на отпуск; молба от 01.02.2024 г., подадена от Н. М., за използване на 17 работни дни неплатен отпуск от 01.02.2024 г. до 23.02.2024 г.; молба от 01.03.2024 г., подадена от М., за използване на 90 календарни дни неплатен отпуск, считано от 01.03.2024 г. – 29.05.2024 г.; фишове за изплатена заплата за м. 10, 11, 12.2023 г., 01, 02 и 03.2024 г.; Правилник за вътрешния трудов ред в „Строй Мар Инвест“ ЕООД; Протокол № 1/19.04.2024 г. от проведено вътрешно разследване на „Строй Мар Инвест“ ЕООД; становище от Н. М. – служител и представител на работодателя, и С. С. до ТП – Варна на НОИ; писмени обяснения на С. С. от 21.03.2024 г. и 02.04.2024 г.; декларация от С. С. от 08.03.2024 г., с която декларира, че не е запознат и не е чувал за обект в УПИ III-196, [жк], да се е случила трудова злополука през м. 01.2024 г.; писмени обяснения от Н. М. – управител на дружеството, от 19.04.2024 г.; писмени обяснения от И. И. от 17.04.2024 г.; болничен лист № Е20240771611/07.03.2024 г. за периода 16.01.2024 г. – 14.02.2024 г.; амбулаторен лист № 010412 от 07.03.2024 г. за извършен преглед; болничен лист № Е20240771612/07.03.2024 г. за периода 15.02.2024 г. – 15.03.2024 година. Със заповед № 5101-03-42#7/29.03.2024 г. (л. 23 от преписката) от директора на ТП – Варна на НОИ е определена комисията за извършване на разследване на злополука, а именно председател Д. К. – ст. инспектор по осигуряването, Р. В. – инспектор в Дирекция „ИТ“ Варна, Н. М. – представител на работодателя в ГУТ, и С. С. – представител на работниците и служителите в ГУТ. В заповедта е определен срок за приключване на разследването – 02.05.2024 година /л. 36-99 от преписката/. Резултатите от извършеното разследване на злополука от 16.01.2024 г. са обективирани в Протокол № 5103-03-6 от 30.04.2024 г. (л. 25-34 от преписката). При извършеното разследване комисията е установила, че пострадалият Н. К. М. е в трудови правоотношения с осигурителя „Строй Мар Инвест“ ЕООД, гр. Варна, от 11.10.2023 г. и е назначен на длъжност „работник, строителство“, при условията на пълно работно време (8 часа), за неопределено време, с място на работа - гр. Варна, [жк], УПИ III-196, кв. 23, видно от Трудов договор № 83/10.10.2023 година. Анализирайки събраните в хода на проверката доказателства, комисията е установила следното: В писмените си обяснения, дадени на 21.03.2024 г., както и в допълнителните писмени обяснения от 02.04.2024 г., С. С. С. - работник строителство в „Строй Мар Инвест“ ЕООД, гр. Варна, посочва, че на 16.01.2024 г., бил на работа на обект, находящ се в гр. Варна, [жк], ж.з. УПИ III-196. В обедната си почивка, предвид негов личен ангажимент, отишъл да помага на Н. М. да свършат определена работа на строителен обект - къща в м-т „Ментешето“ (Владиславово) в гр. Варна, където да почистят и подредят площадката на обекта. Докато почистват и подреждат, около 14:30 ч., Н. му казвал, че е стъпил накриво и си е изкълчил крака. Т. С. С. го закарал до спешен кабинет, където Н. е прегледан, направена му е снимка и е установено, че левият му крак е изкълчен, след което му купил предписаните лекарства и го закарвал до дома му, за да си почива. С. С. С. подчертава, че този обект - къща в м-ст „Ментешето“ (Владиславово) в гр. Варна, няма нищо общо с фирмата „Строй Мар Инвест“ ЕООД и че Н. М. - управител на „Строй Мар Инвест“ ЕООД, не му е възлагал трудова задача на този обект. В допълнение С. С. посочва, че на 16.01.2024 г., на строителния обект - къща в м-т „Ментешето“ (Владиславово) в гр. Варна, освен него и пострадалият Н. М. не е имало други работници от „Строй Мар Инвест“ ЕООД. В декларация от 08.03.2024 г., представена и подписана от С. С. пред осигурителя „Строй Мар Инвест“ ЕООД, С. С. С. декларира обстоятелството, че не е запознат и не е чувал на обект в УПИ III-196, [жк], да се е случвала трудова злополука през м. януари 2024 г., както и че работодателят му Н. Г. М. не го е пращал на обект в м-т ,,Ментешето“ (Владиславово) в гр. Варна. В писмените си обяснения от 17.04.2024 г. свидетелят И. С. И. посочва, че С. С. му се обадил да отидат в една къща в м-т „Ментешето“, гр. Варна. На 16.01.2024 г. С. го взел от спирката на Автогарата. Около обяд Н. К. М. си изкълчил крака и се наложило С. да го закара до спешен кабинет, за да се установи дали е счупен. Видял как Н. стъпил на криво върху камък и веднага отишъл, за да провери как е, след което заедно със С. го качили в колата, за да го заведат до спешен кабинет. И. посочва, че ангажиментът на 16.01.2024 г. е бил негов личен и не е свързан със „Строй Мар Инвест“ ЕООД. Изрично сочи, че не е изпращан от управителя на „Строй Мар Инвест“ ЕООД. В. С. С. го поканил и на 05.03.2024 г. постъпил на работа в „Строй Мар Инвест“ ЕООД. Към момента работи на обект „Чайка“, гр. Варна“. В писмено становище от 02.04.2024 г., съставено от Н. Н. М. и С. С. С. - в качеството им съответно на представител на работодателя в Групата по условия на труд и на представител на работниците и служителите в Групата по условия на труд и като членове на комисията за разследване на злополуката с Н. К. М., се посочва, че Н. К. М. е назначен във фирма „Строй Мар Инвест“ ЕООД, с трудов договор № 83/10.10.2023 г. като „работник, строителство“. Посочено е, че е ходил на работа на техен строителен обект (гр. Варна, [жк], УПИ III-196, кв. 23) до 11.01.2024 г., като тогава съобщил, че по домашни причини ще отсъства от работа и в личен състав му изготвили заповед за платен годишен отпуск за 10 дни от 12.01.2024 г. до 25.01.2024 година. След 25.01.2024 г. се явявал на работа на строителен обект на фирмата в [жк], гр. Варна, където работи неговата бригада, като не съобщава нито на управителя, нито на личен състав, че на 16.01.2024 г. е получил болничен лист с трудова злополука. За тази злополука дружеството научило от Инспекция по труда, през м. февруари, когато е извършена проверка на фирмата по сигнал на Н. К. М. и писмо на ТП на НОИ - Варна с изх. № 5101-03-42/#3/06.03.2024 година. В становището е посочено, че Н. К. М. е ходил известно време на работа и след като е запитан от личен състав за болничния лист, съобщил, че е вкъщи и не го предоставя на никого. След това повече не е ходил на работа, не си вдигал телефона и работодателят му нямал връзка с него. За случая от 16.01.2024 г. разбрали от бригадира му С. [населено място], който дава писмени обяснения на 23.02.2024 година. В становището е посочено, че Н. К. М. на 16.01.2024 г. не е бил на работа на техен обект, а на обект „Ментешето“ (Владиславово), гр. Варна, който обект не е на тяхната фирма. Изложили са становище, че не приемат, че лицето Н. К. М. е пострадало на техен обект, а на друго място, без свидетели на самата злополука; приемат действията му като некоректни и неправомерни спрямо фирма „Строй Мар Инвест“ ЕООД, тъй като не е представил болничен лист нито навреме, нито в по-късен етап. В бригадата на пострадалия, на строителния обект на „Строй Мар Инвест“ ЕООД, гр. Варна - [жк], УПИ III- 196, кв.23 в гр. Варна, работят пострадалият Н. К. М. и С. С. С.. В писмени обяснения от 19.04.2024 г. от Н. М. – управител на „Строй Мар Инвест“ ЕООД, е посочено, че М. излиза в платен годишен отпуск за 10 дни (от 12.01.2024 г. до 25.01.2024 г.). Лицето не е имало трудов ангажимент на обект „Чайка“ на 16.01.2024 година. На тази дата - 16.01.2024 г. управителят заявява, че е знаел, че трудов ангажимент на обект „Чайка“ е имал само С. [населено място]. Посочено е, че няма договорни отношения с обекта на м-т „Ментешето“ (Владиславово), гр. Варна, и не е изпращал работници там, съответно не е възлагал работа на никого. Лицето Н. К. М. отишъл на обект „Чайка“ на работа на 26.01.2024 г., но не е съобщил, нито на управителя, нито на личен състав, че на 16.01.2024 г. е претърпял злополука на обект „Ментешето“, гр. Варна, и не е представил болничен лист. За тази злополука са научили от Инспекция по труда през м. февруари, когато на дружеството е извършена проверка по сигнал на Н. К. М.. На 16.01.2024 г., в 16:07 часа, на М. е извършен преглед в спешно отделение на МБАЛ „Света Анна - Варна“ АД, видно от лист за преглед на пациент № 000554/16.01.2024 година. В анамнеза е посочено: „получил травма на ляв глезен, след което се оплаква от болки в същия“, направена е рентгенография и е поставена диагноза S93.4 Навяхване и разтягане на ставните връзки на глезена. В терапия е вписано: „покой, криотерапия, обезболяващи, гел за травми, ортеза за 14 дни, ходене с помощни средства“. В медицинско направление от 23.02.2024 г., издадено от д-р Р. М. – ортопед-травматолог, е посочена диагноза „F-га metatarsi V pedis sin“. В медицински мотиви се посочва: „лекувано счупване с ортеза 30 дни от 16.01.2024 година. От 23.02.2024 г. за физиотерапия за ЛФК. Ходене с висока обувка за още 30 дни.“ Видно от Амбулаторен лист № 010412 от 07.03.2024 г., издаден от д-р Д. Д. - ортопед-травматолог, при извършен амбулаторен преглед е посочена основна диагноза S92.3 Счупване на метатарзална кост. В анамнеза е посочено: „съобщава за травма на ляво стъпало преди два месеца в основата на пета метатарзална кост. Първа помощ оказана в спешен ортопедичен кабинет на 16.01.2024 г., впоследствие пациентът е предприел консервативно лечение с ортеза. При повторен преглед е констатирано наличието на фрактура на базата на пета метатарзална кост“. Посочено е още: „С мнение за уреждане на временна нетрудоспособност от 16.01.2024 г., на основание преглед в СТК. На 07.03.2024 г. е извършен амбулаторен преглед на пострадалия и видно от Амбулаторен лист № 010412/07.03.2024 г. на тази дата е издаден болничен лист № Е20240771611 с диагноза по МКБ: S92.3 Счупване на метатарзална кост; причина 04 /злополука - трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО/, за периода16.01.2024 г. – 14.02.2024 година. От същата дата – 07.03.2024 г., е издаден и болничен лист продължение № Е20240771612 с диагноза по МКБ: S92.3 Счупване на метатарзална кост; причина 04 /злополука - трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО/, за периода 15.02.2024 г. - 15.03.2024 година. Срещу Протокол № 5103-03-6/30.04.2024 г. е депозирано Възражение вх. № 5103-03-6#1/07.05.2024 г. от Н. М., чрез адв. Й. /л. 100-101 от преписката/. В него било посочено, че не отговаря на истината, че работникът е бил в платен годишен отпуск на 16.01.24г. Възразява се и срещу тезата на работодателя, че М. и С. са извършвали лична работа в обедната почивка. С молба от 08.05.2024 г. до директора на ТП – Варна на НОИ (л. 105 от преписката) от жалбоподателя са представени доказателства за представяне на болничните листове пред осигурителя. По преписката са приложени жалби от „Строй Мар Инвест“ ЕООД против болничен лист № Е20240771611/07.03.2024 г. и болничен лист № Е20240771612/07.03.2024 г. /л. 112-113 от преписката/. Със Заповед № 5101-03-42#11/05.06.2024 г. на ст. инспектор по осигуряването производството по квалифициране на злополуката е спряно. По преписката са представени Експертно решение № 00499 от зас. № 131/17.10.2024 г. и Експертно решение № 00500 от зас. № 131/17.10.2024 г., с които ТЕЛК е потвърдила болничен лист № Е20240771611/07.03.2024 г. и болничен лист № Е20240771612/07.03.2024 г. и е призната причинна връзка за трудова злополука. На 15.05.2025 г. е издадено Разпореждане № 5104-03-95 (л. 133 от преписката), с което старши инспектор по осигуряването е приел, че злополуката, станала с Н. К. М. на 16.01.2024 г., не се приема за трудова, тъй като внезапното травматично увреждане на пострадалия не е станало през време и във връзка или по повод изпълнението на трудови задължения или с каквато и да е работа във връзка с осигурителя. Разпореждането е връчено на жалбоподателя на 27.05.2025 година (л. 135 от преписката). От жалбоподателя срещу разпореждането е депозирана жалба с вх. № 5104-03-95#1/05.06.2025 г. (л. 136-138 от преписката). Жалбата е разгледана от директора на ТП - Варна на НОИ, който се е произнесъл с Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., с което, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО, възприемайки изцяло фактите, обективирани в Протокол № 5103-03-6/30.04.2024 г., е отхвърлил същата. Приел е за правилен , законосъобразен и съответен с разпоредбата на чл.55 от КСО изводът на длъжностното лице, че злополуката с М. не е трудова. В решението е прието, че увреждането на М. е причинило временна неработоспособност, но не е установено то да е настъпило през време на извършваната работа и да е във връзка с извършваната работа, по повод на тази работа или на всякаква друга работа, извършена в интерес на предприятието „Строй Мар Инвест“. Изтъква се , че посочените от пострадалия свидетели са заявили, че обектът в м-т „Ментешето“ не е обект на „Строй Мар Инвест“ ЕООД. По преписката липсвали данни и злополуката да се е случила при условията на чл.55, ал.2 от КСО. С жалба вх. № 12783/29.07.2025 г. Н. М. е оспорил Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., издадено от директора на ТП – Варна на НОИ, пред АдмС-Варна. Като доказателства по делото са приети административната преписка и всички представени от страните документи в хода на съдебното производство. С оглед установяване на спорните по делото факти съдът е допуснал до разпит като свидетел Г. Н. Г.- приятел на оспорващия. Свидетелят сочи, че е разбрал за инцидента с М. в същия ден. Заявява, че и преди, и след инцидента е водил М. на работа на строителен обект в м-т “Ментеше“ . Сочи, че работодател на М. било „Строй Мар Инвест“ ЕООД и не знае М. да е работил за друг работодател към деня на инцидента. Заявява, че в деня на инцидента на строителния обект в местността бил М. и един или двама други негови колеги. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, предвид датата на връчване на обжалваното решение, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 118, ал. 1 КСО и от надлежна страна, по смисъла на чл. 147, ал. 1 АПК, като е спазено изискването за оспорване по административен ред. Разгледана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, приложим на основание чл. 118, ал. 2 КСО, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 - дали актът е издаден от компетентен орган, дали са спазени материалноправните и административнопроизводствените правила, дали актът е издаден при спазване на установената в закона форма и дали същият е съобразен с целта на закона. Предмет на съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., издадено от директора на ТП – Варна на НОИ, с което е потвърдено Разпореждане № 5104-03-95/15.05.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което не е прието за трудова злополука по чл. 55, ал. 1 от КСО претърпяното от М. телесно увреждане. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "г" КСО - директорът на съответното ТП на НОИ е компетентен да се произнесе по жалбата срещу разпореждане за признаване или непризнаване на злополуката за трудова. От компетентен орган е издадено и потвърденото с оспорения акт Разпореждане № 5104-03-95/15.05.2025 г., с което на основание чл. 60, ал. 1 КСО декларираната злополука с лицето Н. М. станала на 16.01.2024 г. не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, предвид Заповед № 1007-03-24#2/01.07.2021 г. на Директора на ТП на НОИ – Варна – л. 64 от делото. Спазена е изискуемата писмена форма и задължителните реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК на акта, като от посочените фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него субективно право. Злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, което може да бъде травматично (причинено от външно, обикновено физическо въздействие върху тялото и организма) или нетравматично (болест - § 1, т. 36 ДР на ЗЗ). Съществените белези на злополуката е, че тя представлява внезапно - непредвидено и спонтанно - увреждане на здравето, което е резултат (последица) на външно или вътрешно (болестно) въздействие върху човешкото тяло или организъм. Трудовата злополука като осигурен социален риск е легално определена в чл. 55, ал. 1 от КСО и представлява всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. 3а да бъде приета злополуката за трудова е необходимо едновременното наличие на няколко предпоставки - внезапно увреждане на здравето - внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло, злополуката да е станала с осигурено лице, функционална зависимост между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето - това е връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт и причинна връзка - неблагоприятният резултат (неработоспособността, респективно смъртта) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа. Видно от съдържанието на изброените елементи на фактическия състав на разпоредбата, законодателят е установил само обективни обстоятелства, които длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е задължено да изследва, без да е предвидено изясняване на субективното отношение на пострадалото лице. "Временната неработоспособност" е състояние, при което осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи поради: остро, подостро или обострено хронично общо заболяване; злополука; професионална болест; лечение в чужбина; санаторно-курортно лечение; належащ медицински преглед или изследване; карантина; отстраняване от работа по предписание на здравните органи; гледане на болен или на карантиниран член от семейството; належащо придружаване на болен член от семейството за медицински преглед; изследване или лечение в същото или в друго населено място, в страната или в чужбина, бременност и раждане; гледане на здраво дете, до 12-годишна възраст, върнато от детско заведение или училище, поради карантина на заведението или на училището, или на отделна група или клас в него, или поради карантина на детето - арг. § 1, т. 34 от ДР на ЗЗ, чл. 6, ал. 1 от НМЕ. По делото няма спор между страните, че към 16.01.2024г. Н. М. е работил по Трудов договор № 83/10.10.2023 г., сключен със „Строй Мар Инвест“ ЕООД на длъжност " работник, строителство" с работно място [жк], УПИ III- 196, кв.23 в гр. Варна. По делото не е спорно, а и административният орган приема, че към деня на злополуката, пострадалото лице е осигурено за всички осигурени социални рискове, съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (в т. ч. и трудова злополука), като работещо по трудов договор №83/10.10.2023 г., както и че на 16.01.24г. е претърпяло увреждане на крака – с диагноза по МКБ: S92.3 „Счупване на метатарзална кост“ на левия глезен. Не е спорно и , че увреждането е настъпило внезапно и е причинило неработоспособността на пострадалия, както и не е спорно и наличието на причинна връзка между увреждането и причинената неработоспособност. Спорни са обаче другите обстоятелства, а именно: дали увреждането на здравето е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, като от страна на органа и на осигурителя се твърди, че това не е така; спорно е и дали е налице функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и трудовата дейност. Настоящият съдебен състав намира, че при установяване на тези именно спорни обстоятелства, както от страна на длъжностното лице, издало разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО, така и от по-горестоящия административен орган, са допуснати съществени процесуални нарушения. Производството по установяване на трудовата злополука започва с установяване на самия факт за злополуката. Съгласно чл. 57, ал. 1 от КСО, осигурителят, а когато пострадалият е изпратен за изпълнение на временна работа - предприятието ползвател, е длъжен в срок от 5 работни дни да декларира пред териториалното поделение на Националния осигурителен институт всяка трудова злополука. Не е спорно, че това не е било сторено от осигурителя, а от осигуреното лице. Тук е мястото да се посочи, че определеният от законодателя срок за деклариране на злополуката от осигурителя има инструктивен характер, като е насочен към насърчаване на своевременното уреждане на отношенията, произтичащи от злополуката. Пропускането на този срок няма да направи по-късното деклариране невалидно, но това дава право на пострадалия и неговите наследници да декларират злополуката в едногодишен срок от нейното настъпване. В тази връзка, и преди изтичане на този едногодишен срок от настъпване на злополуката, в ТП на НОИ - Варна от пострадалото лице е входирана Декларация за трудова злополука вх. № 5101-08-42/27.02.2024 г. (л. 1 от преписката). Следва да се посочи, че квалифицирането или не на една злополука като трудова такава се обуславя от обстоятелствата, при които същата е настъпила, а не от волята на осигурителя, респ. пострадалия или неговите наследници да я декларира. С оглед на всичко, изложено до тук, настоящият съдебен състав намира, че длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е било надлежно сезирано за настъпила злополука, поради което и е следвало да проведе производство по нейното разследване. Т. производство е било проведено и същото е приключило с Разпореждане № 5104-03-95/15.05.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 16.01.2024 г. злополука с Н. К. М. не е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО. При неговото издаване, а и при издаване на оспореното решение обаче са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до неправилно приложение на материалния закон. На първо място следва да се посочи, че разпореждането, с което злополуката се признава или не за трудова, по своя характер представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, поради което и при издаването му, освен специалните разпоредби на КСО, следва да бъдат спазени и разпоредбите на АПК. Така, съгласно разпоредбите на чл. 58, ал. 3, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от КСО, разследването на трудова злополука трябва да установи: причините и обстоятелствата за възникване на трудовата злополука; вида на уврежданията; други сведения, които ще подпомогнат териториалното поделение на Националния осигурителен институт да се произнесе за характера на злополуката, като при разследване на злополуката пострадалият има право да присъства или да посочи да присъстват: работник или служител от същата професия, или член на семейството или възходящ или низходящ сродник, или представител на синдикалната организация, в която членува; представител на работниците и служителите в комитетите и групите по условия на труд. Изрично е предвидено, че горепосочените прави имат наследниците на починалия при трудова злополука и лицата по т. 2, когато здравословното състояние на пострадалия не му позволява да посочи представител. И най-сетне, резултатите от разследването се оформят в протокол в типизирана форма, който е валиден до доказване на противното. Екземпляр от протокола се връчва от териториалното поделение на Националния осигурителен институт на пострадалия или на неговите наследници и на осигурителя/предприятието ползвател. От съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в това число и от изслушаните свидетелски показания не може да се направи обоснован извод, че в случая не са налице всички предпоставки, визирани в чл. 55, ал. 1 от КСО. Необоснован е и изводът, че увреждането на здравето не е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието и че липсва функционална връзка между изпълнението на трудовите функции и внезапното увреждане на здравето, довело до временната неработоспособност. В процесния случай е безспорно, че е налице увреждане на здравето на М., видно и от представената по делото медицинска документация. От друга страна органът издал оспорения акт твърди, че в деня на злополуката М. е бил в платен отпуск, като не е извършвал трудова дейност в полза на осигурителя. От приложените по преписката доказателства е видно, че в подкрепа на този извод е заповедта на работодателя (без номер и дата- л.64 от преписката), която обаче, нито е връчена, нито е подписана от работника, като липсва и подпис върху заявлението за ползване на отпуск приложено по делото. В приложените по преписката форма за присъствие за 16.01.24г. също е отбелязано, че М. е бил в платен отпуск. От друга страна по преписката двукратно е дал сведения С. С., посочен от пострадалия, като лице присъствало на инцидента в м-т „Ментеше“. В хода на разследването е установено, че същият е бригадир на бригадата, в която е работил пострадалия. В сведенията си от 21.03.25г. С. твърди, че на 16.01.24г. е бил на работа на обекта в [жк], като в обедната почивка е отишъл с пострадалия в м-т „Ментеше“, за да свършат „една работа“. В тези сведения бригадирът С. не сочи, че М. не е бил на работа , както и че е бил в платен отпуск, нито пък посочва, че това е била лична негова работа. Впоследствие в сведенията 02.04.24г. С. твърди, че е отишъл да помогне на М. да почисти площадка в м-т „Метнеше“, като твърди, че това е бил личен негов (на С.) ангажимент и няма нищо общо с дружеството, в което двамата работят. Така депозираните две сведения на С. са вътрешно противоречиви. Няма как да се приеме за логично и житейски правдоподобно, че С. е имал свой личен ангажимент в м-т „Ментешето“, за изпълнението на който е отишъл да помага на М. и то в обедната почивка. Видно от представената по делото Заповед №2023-1/01.10.23г. на управителя на „Строй Мар Инвест“ ЕООД ( л.21 от преписката) обедната почивка в дружеството е фиксирана от 12:00ч. до 13:00ч., а инцидентът случил се с М. в м-т „Ментише“ е възникнал според сведенията на С. около 14:30ч., а според тези на пострадалия в 15:30ч. По преписката не е изяснен въпросът какво са правили двамата работници (един от които бригадир) на „Строй Мар Инвест“ ЕООД , в работно време, извън посочения в решението обект на дружеството и в случай, че самоволно са се отклонили от работното си място, наложена ли е санкция за това от работодателя. Прави впечатление и , че другият посочен от пострадалия като свидетел на инцидента, И. И. към момента на инцидента не е бил работник на дружеството, но впоследствие на 05.03.24г. е постъпил на работа при същия работодател. Нещо повече , от сведенията на И. е видно, че за да отиде на обекта в м-т „Ментише“ е бил поканен, съответно транспортиран до там именно от бригадира С.. На следващо място, разследващият орган е допуснал в комисията по разследване на заявената от М. трудова злополука да участва от страна на осигурителя именно С. С., чиито сведения за инцидента са приложени по преписката (виж заповед №5101-03-42/7/29.03.24г.-л.23 от преписката). Подобен подход не може да не отчете подразбиращото се съмнение в безпристрастността на проведеното разследване, още повече, че заповедта за определяне на комисията е издадена след депозиране на първите сведения по преписката от 21.03.24г. Разследващият орган не е положил минимални усилия да издири обективни данни, които биха могли да бъдат събрани чрез проверка на мястото на инцидента в м-т „Ментеше“ и установяване на възложителите на строежа там, чрез които би могло да се установи от кого се е изграждал той, за да бъде защитен приетият в оспореното решение извод, че това не е било дружеството осигурител- заинтересовано по настоящото дело. В случаи от категорията на процесния и при положение, че липсват безпристрастни очевидци на инцидента, за да е налице едно сигурно убеждение, че злополуката не е трудова както се твърди, е нужна такава система от доказателствени факти, която като изключи всяка вероятност, да създаде сигурност, че фактите, приети за установени в оспореното решение са се случили именно така като са приети. Следва да бъде обърнато внимание още и на следното: Съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК, официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В конкретния случай това са наличните по делото медицински документи – приобщени по административната преписка и приети от съда – болничен лист № Е20240771611/07.03.2024 г. за периода 16.01.2024 г. – 14.02.2024 г.; амбулаторен лист № 010412 от 07.03.2024 г. за извършен преглед; болничен лист № Е20240771612/07.03.2024 г. за периода 15.02.2024 г. – 15.03.2024 година, като при всички от тях като причина за увреждането е посочено "злополука – трудова по чл.55, ал.1 от КСО" или е класифицирана по код "04" от Списък на причините за временна неработоспособност съгласно изискванията на КСО и Наредбата за медицинската експертиза. Същите имат материална доказателствена сила за фактите и обстоятелствата, отразени в тях, били са оспорени от осигурителя предвид възможността предвидена в чл. 112 от Закона за здравето и са били потвърдени с ЕР на ТЕЛК ( л.129-132 от преписката), като няма данни ЕР на ТЕЛК да са оспорени от административния оран. Тези обстоятелства обаче са били подминати без коментар от издателя на оспореното пред съда решение. В този смисъл и настоящият съдебен състав намира, че необоснован към настоящия момент е изводът на административния орган, че увреждането на Н. М. не съставлява трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал.1 от КСО. При тези данни настоящият съдебен състав намира, че административният орган не е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, с което е нарушил процесуалните си задължения, произтичащи от основополагащите принципи на административния процес. Касае се за нарушаване на принципа на истинност, прогласен в чл. 7 от АПК, според който административните актове се основават на действителните факти от значение за случая, като на преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая, а истината за фактите се установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс. Нарушен е и принципът на служебното начало, според който административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица, и осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството (чл. 9, ал. 2 и ал. 4 от АПК). Това от своя страна е довело до нарушаване разпоредбите на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК, които задължават административния орган да събере служебно доказателства и да издаде индивидуалния административен акт след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая. С процесуалното си бездействие по отношение на релевантните факти (за чието установяване органът е следвало да бъде активната страна - задължение произтичащо от служебното начало в процеса), административният орган е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила. С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че административният орган е постановил акта си в нарушение на административнопроизводствените правила, а именно да издаде разпореждането по чл. 60 от КСО при събрани достатъчни и категорични доказателства за причините и обстоятелствата за възникване на злополуката, въз основа на които да обоснове изводите си за приемане или неприемане на злополуката за трудова. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел, поради което следва да бъде отменено. Тъй като въпросът не позволява решаването му от съда по същество поради неизяснената фактическа обстановка и в тази връзка необходимостта от събиране на допълнителни доказателства, както и поради предоставената от закона изрична компетентност на съответното ТП на НОИ да обяви дали една злополука е трудова или не, делото следва да бъде върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона. При новото разглеждане на преписката, освен, че следва да събере всички релевантни за спора доказателства, органът следва и да ги обсъди по отделно и в тяхната съвкупност и да установи по безспорен начин дали увреждането на здравето на М. е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, както и дали са налице функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд и причинна връзка – неблагоприятният резултат (неработоспособността) да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства. За установяване на горните обстоятелства, административният орган разполага с възможността да събере всички доказателства, посредством доказателствените средства, посочени в чл. 39, ал. 1 от АПК, а именно обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. С оглед всичко изложено, съдът приема, че оспореното Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение – Варна на ТП – Варна на НОИ, с което е отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № 5104-03-95/15.05.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено, а преписката следва да бъде върната на административния орган в ТП на НОИ-Варна за ново произнасяне при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона. При този изход на спора и в хипотезата на чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски за държавна такса в размер на 5,11 евро /равняваща се на 10 лева преди превалутирането/. Искането на адв. Й. за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗАдв, също се явява основателно. Видно от приложения по делото Договор за правна защита и съдействие от 09.02.2026 г., на осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, адвокатът е предоставил на жалбоподателя безплатна правна помощ и съдействие, в т. ч. процесуално представителство, във връзка с обжалване на Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., издадено от директора на ТП на НОИ-Варна. От друга страна ответника е направил възражение по размера на разноските.Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист, а съгласно ал. 2, в случаите на ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. В същата разпоредба е указано, че съдът следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв и да осъди другата страна да го заплати.Съдът съобрази и , че договорът за правна защита и съдействие, представен в настоящото производство е от 02.02.2026 г. Към тази дата е постановено решение на СЕС (втори състав) от 25 януари 2024 по дело C 438/22 по преюдициално запитване на СРС, според което Съдът на ЕС счита, че определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС като органичаващо конкуренцията в рамките на вътрешния пазар на ЕС. И стига до извода, че такова ограничение в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели" като тези, които се твърди, че се преследват с минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни за съда в случаите, когато той определя адвокатското възнаграждение, поради нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС и произтичащата от това нищожност. С оглед на това, приложение не намира регламентираното в чл. 36, ал. 2 ЗА ограничение, чрез посочване на установен минимум на адвокатското възнаграждение. Предмет на разглеждане в това производство е законосъобразността на Решение № 2153-03-123/07.07.2025 г., издадено от директора на Териториално поделение – Варна на Национален осигурителен институт, с което отхвърлена жалбата на оспорващия против Разпореждане № 5104-03-95/15.05.2025 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ – Варна, с което настъпилата на 16.01.2024 г. злополука с Н. К. М. не е приета за трудова. С оглед формираната константна съдебна практика по този вид дела, спорът не следва да се квалифицира като сложен от фактическа и правна страна. Делото обаче е разгледано в четири открити съдебни заседания, в които се е явявал процесуален представител на оспорващия. С оглед изложеното настоящият състав приема, че при конкретния случая възнаграждението, което следва да се определи на адвоката като справедливо и обосновано, е в размер на 255, 65 евро /равняващо се на 500 лв. преди превалутирането на българския лев в евро/. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд Варна, ХХI състав