Решение № 1445 от 16.4.2026 г. на Районен съд - Варна по дело № 11826/2025 г.

Предявен е иск с правно основание чл.150 от СК от Н. В. С. действащ със съгласието на своята майка и законен представител К. Й. П. срещу В. Л. С. за увеличаване размера на присъдена издръжка с решение по гражданско дело № 9827/2018г. на Варненски районен съд, от сумата 350 лева месечно на 306,78 евро /600 лв./, с падеж всяко 5-то число /пето/ на месеца, за който се дължи, считано от влизане в сила на съдебното решение за развод, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла вноска, до настъпване на законно основание за тяхното изменение или прекратяване. Ищецът твърди, че с решение по гражданско дело № 9827/2018г. на Варненски районен съд в негова полза му е била присъдена ежемесечна издръжка от 350 лв. Счита, че ответникът има възможност да осигурява издръжката за детето в размер на 700 лева месечно. Същият е в трудоспособна възраст, работи, получава добри трудови възнаграждения, т.е. има възможност да заплаща издръжка. Излага, че майката има нето доходите за периода от октомври 2024 г. до септември 2025 г. е в размер на 27 113 лева, или средно месечно 2 259.43 лева месечно. Нарасналите нужди на детето са наложили майката К. П. да получи възмездна помощ в размер на 11 000 лева, която се е задължила да възстановява с 550 лева месечна вноска. Влизането на ищеца в пубертетна възраст води до ускорено израстване, което увеличава нуждите му от нови дрехи и обувки, съответни на увеличение размер, които нужди се покриват изцяло от майката и възлизат на стойност около 1 200 лева годишно. Н. С. има кожно заболяване „акне“, чието лекуване не се покрива от Здравна каса, а се заплаща, като за месец лечение е в размер на 215 лева. Продължителността на лечението е съответна на пубертетното развитие и по медицински предвиждания ще е необходимо да продължи до излизането на Н. от пубертета. Ищецът твърди, че при изпадането на млечните му зъби новоизрастналите постоянни зъби имат необходимост от лечение съпроводено от екстракция на 4 броя мъдреци и лечение с брекети. Цената за ваденето на зародиш на мъдрец е в размер на 500 лева, а брекетите са на средна цена около 3 500 лева за две челюсти. Сочи, че страда от късогледството с медицинско наименование „миопия“, което заболяване безкомпромисно изисква корекция на зрението чрез диоптрични очила, последните от които на стойност 252 лева. Същите следва да се подменят при всяко покачване на диоптъра. Заболяването се придружава от системни прегледи за проследяване на състоянието, от които само един се поема от Здравна каса, а останалите всеки от които на стойност 40 лева, се заплащат изцяло от майката. Открито му е и гръбначно изкривяване с медицинско наименование „сколиоза“, за справянето с която му е препоръчан плувен спорт. По тази причина, ищецът е включен в представителния отборна КВТ „Черно море – Тича“ за сезон 2025-2026 г. Месечната такса е в размер на 100 лева, като към нея следват и допълнителни разходи за раница, анцуг, тениска, хавлия, бански на стойност 188 лева, както и участия в отборни квалификации на стойност 216 лева. За всяка учебна година се нуждае от ученическа униформа, учебници и тетрадки, химикали, моливи и маркери, подвързии, етикети и други учебни материали и помощни средства. Ищецът сочи, че посещава уроци по български език и литература и по математика, както и ползва платената учебна платформа „Уча.се“, които се заплащат. Твърди се, че ответникът е едноличен собственик и управител на „В.Г.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. К.. Дружеството стопанисва търговски обект с активен статус, вписан в Регистър на обектите за обществено хранене и търговия на дребно с храни, Сектор „Обекти за обществено хранене“ - София-град, част 1 с адрес: С., за който е издадено Удостоверение за регистрация № 73646/10.9.2024 г.. Развива дейност и като ЕТ „В.- В. С.“, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. К. чрез два търговски обекта, съответно с Удостоверение за регистрация № Т065800764 на К.- А.Б.с адрес: гр. К. и Удостоверение за регистрация № Т067100484 на Кафе-аперитив с адрес: гр. К.. Успоредно с това притежава недвижимо имущество на значителна стойност, както в гр. Козлодуй, така и гр. София, от което също генерира доходи. Ищецът счита, че от тези търговски обекти и имоти В. Л. С. генерира достатъчно доходи и има възможност за заплаща издръжка в претендирания от него размер. Претендира съдебно-деловодни разноски. В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище, като оспорва иска. Не оспорва, че от определянето на издръжката през 2019г. са изминали 6 години, но счита, че съществени изменения в нуждите на детето не са настъпили, а размерът на присъдената издръжка е с повече от 13% по-висок от минималния размер на издръжката по чл.142 от СК. Счита посочените от ищеца видове разходи за обичайни разходите при отглеждане на дете, и не могат да се определят като разходи за извънредни нужди, и по тази причина не може да се приеме, че са настъпили съществени изменения в неговите нужди. Ответникът оспорва да реализира добри доходи. Сочи, че за последните 12 месеца единственият доход, който има е една заплата от 623,53 евро за месец Януари 2026г. Доходи от посочените две фирми няма, т.к. и двете не са извършвали търговска дейност след 2019 година, и съответно нямат реализирана печалба. Излага, че ежедневните си битови потребности покрива с помощта на неговата майка. Моли, искът да бъде отхвърлен като неоснователен. ДСП Варна изразява становище за основателност на исковете, като по отношение на размера, предоставя на съда. Съдът, след преценка на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: С Решение № 1266/27.03.2019г. по гр.д. № 9827/2018г. ВРС, 19 състав, са предоставени упражняването на родителските права по отношение на детето Н. В. С. на майката майката К. Й. П., ЕГН: ••••••••••, като определя и местоживеенето на детето при нея, на основание чл. 127, ал. 2 от СК. Определен е режим на лични отношения на бащата. Осъден е В. Л. С. да заплаща в полза на детето Н. В. С., чрез неговата майка К. Й. П., издръжка в размер на 350 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2018 г., ведно със законна лихва върху всяка закъсняла вноска, с падеж първо число на месеца за който се дължи издръжката, до настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване, на основнаие чл. 127, ал. 2 от СК във вр. чл. 143 от СК, както и сумата от 2700 лв. представляваща дължима издръжка за минало време за периода 10.08.2017 г. до 10.08.2018 г., на основание чл. 127, ал. 2 СК вр. с чл. 149 СК, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 2700 лв. до претендирания размер от 2715 лв. От приетото по делото удостоверение за раждане се установява, че родители на детето Н. В. С., роден на 25.09.2011 г., са К. Й. П. и В. Л. С.. За установяване здравословното състояние на детето Н. В. С. са представени Здравно-профилактична карта № 384/04.09.2025г.; амб. лист № 1553/03.05.2019г.; амб. лист 631/21.10.2020г.; амб. лист № 2319490712E1/13.07.2023г.; амб. лист № 2415970B56F7/07.06.2024г.; амб. лист № 242344080FA2/21.08.2024г.; амбулаторен лист № 25247C00A7FA/04.09.2025г.; амб. лист № 23192007FF30/11.07.2023 г.; амб. лист № 003507/03.08.2021г.; амб. лист № 2511980A7F5F/29.04.2025г.; Амбулаторен лист № 000000001643/03.06.2022г.; амб. лист № 001553/04.05.2019г.; амб. лист № 253018011825/28.10.2025г.; рецепта; За установяване потребностите на детето Н. В. С. са представени Служебна бележка от КВТ „Черно море – Тича Варна“ за тренировки 2024/2025г.; Служебна бележка от КВТ „Черно море – Тича Варна“ от 27.10.2025г.; Служебна бележка изх. № 1618/07.10.2025г.; Служебна бележка изх. №63/17.09.2025г.; фактура № 0730000086/20.08.2023г.; фактура № ••••••••••/05.09.2024г.; фактура № 0520052556/11/09/2023г.; фактура № 1000002416/31.07.2025г.; заявка за изработка на униформа, ведно с фискален бон от 31.07.2025г.; Служебна бележка от 31.03.2026г. от Клуб по водна топка „Черно море – Тича“; Удостоверение от „Уча се“ ЕООД от 30.03.2026г.; За установяване възможностите на ответника да заплаща издръжка ищецът е представил фирмено досие – 04.01.2026г. на „В.Г.“ ЕООД, ведно с регистър на обектите за обществено хранене за София град и публичен регистър на Декларация по чл.15 от ЗЗБУТ за 2016г.; разпечатка на фирмено досие – 04.01.2026г. на „В. С. - В.“ ЕТ, ведно с архив на група 29 „Питейни заведение“, част 13. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Не е предвидена възможността за освобождаването на родителя от отговорност, предвид ниските му материални възможности, напротив - издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване - чл. 140, ал. 2 СК. След извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен минималния размер на издръжката, а именно - 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната. Възможността за изменение на първоначално определения размер на издръжката е предвидена в чл. 150 СК и се обуславя от настъпила промяна в обстоятелствата, релевантни при определянето й. Детето Н. С. е навършло 14 години на 25.09.2025г. Живее със своята майка, която полага непосредствените грижи за него. Въпреки възприетото в практиката, че потребностите на децата от гледна точка на обичайните разходи /облекло, храна, отопление, транспорт и други подобни/ са по-ниски от тези на възрастен, то в действителност това не е така. Децата имат нужда от разнообразна храна, средства за закупуване на облекло, като в повечето случаи детските дрехи са по-скъпи от тези за възрастен човек, а и с оглед процеса на израстване на детето се налага да се подменят по-често. Нуждите на детето от издръжка трябва да бъдат задоволени така, както ако родителите живеят заедно. Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент минималната работна заплата за страната е в размер на 1213 лв. (620,20 евро) от 1 януари 2026 г . съответно минималната издръжка от 155,05 евро. Размер на дължимата от В. Л. С. издръжка е определен през м. март 2019г. със съд.решение по гр.д.№9827/18 г. на ВРС, като от тогава до настоящия момент е изминал период от време от шест години. Съдът приема, че през този период от време са настъпили промени в потребностите на ищеца навлязъл е в тийнейджърска възраст. Логично е разходите за издръжка на детето да са нараснали, предвид настъпилата промяна в потребностите му и формираните интереси. Предполагат се възникнали нови допълнителни разходи за непълнолетния ищец във връзка с осигуряване на необходимите учебни пособия, дневни пари и извънкласни занимания. Съдът приема тези факти за установени от съвсем нормална житейска логика и доколкото не са оспорени от ответника. Установи се от представените по делото мед.документи, че са му предписани очила и страда от „акне“. От друга страна, при определяне размера на издръжката, та дори и увеличен такъв, следва да се вземат предвид и възможностите на всеки един от родителите да осигури такава. Нуждите на ищеца Н. безспорно са нараснали през изминалия период от време от определяне на последната издръжка, предвид неговото израстване, развитие - появили са се нужди свързани с уроци, джобни, както и за развлекателни дейности изменила се е и социално икономическата обстановка в страната. Крайният извод на съда е, че промяната е трайна, което обуславя необходимост от увеличение на издръжката в полза на Н. С.. При преценка възможностите на бащата съдът съобразява, че същият няма задължения да издръжка друго непълнолетно лице. Ответникът е в работоспособна възраст и може да реализира доходи от трудова дейност над средните за страната. Не се установи да е трудоустроен или да страда от друго хронично заболяване. Очевидно е, че ответникът В. Л. С. разполага с повече парични средства отколкото твърди. Видно от Писмо вх. № 19577/11.03.2026г. от НАП ТД НАП София, офис Изток, ведно със актуално състояние ЕЕТЗ от 05.03.2026г. и справка данни за осигуряване за периода от 01.01.2024г. до 31.03.2026г. ответникът реализира доходи и има регистриран трудов договор за периода от 11.12.25г., като е подал декларация и като самоосигуряващо се лице за предходен период. В случай, че същият живее под прага на бедността, това обстоятелство следва да бъде установено по надлежен начин. Ето защо съдът приема, че ответникът като физически здрав и трудоспособен, е в състояние да получава средно месечно по-големи доходи от заявените, както и че реализира такива предвид както бе посочено по-горе официално изискани и представени по делото справки от НАП относно доходите му. Отчитайки индивидуалните нужди на детето, както и обществено-икономическата обстановка в страната и императивният минимум на издръжката, предвиден в чл. 142, ал. 2 от СК, съдът определя необходимата месечна издръжка на детето Н.й в общ размер на 450 евро. Определеният общ размер на необходимата за детето издръжка следва да бъде разпределен между двамата родители, съобразно критериите на чл. 143, ал. 1 от СК, а именно техните възможности и материално състояние. Имайки предвид възможностите на бащата и доколкото майката ще предстои да полага постоянни и непосредствени грижи за детето и поема непредвидените разходи, свързани с отглеждането му, общата негова издръжка следва да е в размер на 450 евро, от които бащата да заплаща 250 евро, а майката да осигурява 200 евро. Бащата следва да осигурява издръжка в по-висок размер от майката, тъй като тя полага преките и непосредствени грижи за детето. С оглед на горните изводи, искът с правно основание чл. 150 СК следва да бъде уважен частично, като за разликата над 250 евро до 306,78 евро за издръжка Н. С., следва да бъде отхвърлен. Увеличеният размер на издръжката следва да бъде присъден, считано от датата на предявяване на иска – 05.11.2025 г., съобразно направеното искане от ищеца до настъпване на законна причина за изменение или прекратяване на същата, ведно със законната лихва върху нея за всяка просрочена вноска, като издръжката бъде заплащана с падеж всяко 5-то число на месеца, за който се дължи. Такси и разноски: С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца следва да се присъдят разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.78,ал.1 от ГПК. За заплащането на адв.възнаграждение, на л.44-гръб от делото е посочена договорено и заплатено възнаграждение от 1100 лв. Настоящият съдебен състав, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото, както и размера на исковата претенция, намира за неоснователно възражението за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение от ищеца в размер на 1100 лева. Следва да се има предвид, че депозирането на исковата молба, становище по отговора на исковата молба, изисква специална подготовка, знания и умения, като в депозираните са изложени подробни съображения относно обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, което следва да се съобразява при определяне на дължимия размер на възнаграждението за положения труд. Поради което следва да се присъди сумата от 458,33 евро, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, съразмерно с уважената част от иска. Но ответника се дължат разноски на осн.чл.78,ал.3 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, предвид заплатено адв.възнаграждение от 250 евро или сумата от 46,27 евро. С оглед на размера на присъдената издръжка и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на ВРС в размер на 102,31 евро за иска по чл. 150 от СК. Водим от горните съображения, съдът