Решение № 7220 от 3.9.2025 г. на Административен съд - Хасково по дело № 585/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 40, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Образувано е по жалба на Г. С. Д. от [населено място] против Решение за достъп до обществена информация рег.индекс: РешДостъп-5 от 10.02.2025 г., издадено от кмета на Община Хасково, с което е отказан достъп до информация по Заявление рег.индекс: ЗДостъп-5/05.02.2025 г. С първоначално подадената жалба е обжалван мълчалив отказ на кмета на Община Хасково да предостави исканата със Заявление рег.индекс: ЗДостъп-5/05.02.2025 г. информация. След получаване на административната преписка се установява, че има постановен изричен отказ за предоставяне на информацията поради което съдът е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по отношение на оспорването на мълчаливия отказ, като е приел, че предмет на оспорването е РешДостъп-5 от 10.02.2025 г., издадено от кмета на Община Хасково, с което е отказан достъп до информация по Заявление рег.индекс: ЗДостъп-5/05.02.2025 г. Жалбоподателя претендира, че отказът е незаконосъобразен, и при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения. Излагат се аргументи, че отказът бил постановен на основание чл. 37, ал.1 т. 2 от ЗДОИ, но не били изложени никакви правни или фактически основания, както и че мотивите на акта са вътрешнопротиворечиви, тъй като от една страна органът твърдял, че исканата информация не е обществена такава, а интересът е частен и от друга страна, че искането за достъп до обществена информация по този случай бил по реда на друг закон, а именно по ЗУТ. Посочва се, че заявената за предоставяне информация има характер на обществена такава и официална, и служебна, като достъпът до такъв тип информация бил свободен, като в атакуваното решение, органът не се позовал на никое от ограниченията. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от процесуален представител, който поддържа жалбата и доразвива аргументи, че доверителката му била подател на сигнала, по който се достигнало до издаване на процесната заповед и като такава, отказът да получи достъп до документите нарушавал нейни права и интереси. Ответникът – кмет на община Хасково, чрез пълномощника си, навежда доводи за неоснователност на жалбата и оспорва този на жалбоподателя, че бил заинтересовано лице, в качеството му на подател на сигнала, което пък обстоятелство не било доказано. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: На 05.02.2025 г. под рег.индекс: ЗДостъп-5/05.02.2025 г. в Община Хасково е било регистрирано Заявление за предоставяне на достъп до обществена информация от жалбоподателя Г. С. Д.. Със същото Д. поискала следната информация: На 10.02.2025 г. с Решение рег.индекс: РешДостъп-5, кметът на Община Хасково отказал да предостави достъп до исканата информация, като посочил, че по т. 1 с изисканата заповед е наредено премахване на сграда. Посочено е, че поисканата информация касаела актове, издадени и издавани по реда на ЗУТ, който бил специален спрямо ЗДОИ. Правото на достъп до обществена информация било ограничено в случая от ЗУТ, който определял достъпът на информация да е само до ограничен кръг от субекти, тъй като техни вещни права били конституционно защитени. С искането по ЗДОИ заявителят заобикалял реда по ЗУТ. Поради това, че в ЗУТ бил уреден редът за достъп до административните преписки и кръга лица, които имали достъп до тях, то било налично изключението по чл. 4, ал. 1 от ЗДОИ. Интересът бил частен, поради което разкриването на информацията не следвало да се осъществи по ЗДОИ. Липсвал „надделяващ обществен интерес“, тъй като не се целяло разкриване на корупция или злоупотреба с власт или повишаване на прозрачността и отчетността на субектите. Решението е било съобщено на Г. С. Д. по електронна поща на 10.02.2025 г. Жалбата срещу административния акт е подадена до Административен съд – Хасково на 13.03.2025 г. Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е допустима. В чл. 39 от ЗДОИ е регламентиран редът за връчване на отказите за достъп до информация и преднамерено от възможните начини е изключено връчването му по електронна поща, за разлика от положителните решения по ЗДОИ. В този смисъл поради липса на редовно връчване жалбата следва да се счита за подадена в законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания акт, в който е обективиран отказ за предоставяне на заявена информация с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна. Оспореният акт е издаден от компетентен орган доколкото е безспорен фактът, че кметът на община Хасково е орган на изпълнителната власт в общината, следователно е държавен орган по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ. Решението е в писмена форма и отговаря на изискванията по чл.59, ал.2 от АПК, като в него са посочени прави и фактически основания за издаване. Настоящият съдебен състав намира обаче оспорения акт за издаден при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и в нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ определя обществената информация като такава, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗДОИ всеки гражданин на Република България има право на достъп до обществена информация при условията и по реда, определени в този закон, освен ако в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване на такава информация. Според чл. 9, ал. 1 ЗДОИ, обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. В чл. 10 и чл. 11 от ЗДОИ са дадени легалните дефиниции на понятията „официална обществена информация“ и „служебна обществена информация“, и е определен предметния обхват и съдържанието на видовете обществена информация по ЗДОИ. По смисъла на чл. 10 от ЗДОИ, „официална обществена информация“ е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а съгласно чл. 11 от ЗДОИ, служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Изхождайки от смисъла на цитираните разпоредби и характера на исканата от жалбоподателя информация, съдът намира, че по т. 1 се касае за обществена официална информация, а по т. 2 представлява обществена служебна такава по смисъла на чл. 11 ЗДОИ. При така зададената нормативна рамка, настоящата инстанция намира, че търсената информация е обществена такава, доколкото отговаря на двата кумулативно изискуеми критерия, предвидени в закона: да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Така, всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора и касае правомощията и дейността на съответния публичен орган, има характер на обществена информация и изпълнява исканата от закона специална цел – гражданите да имат възможност да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Съдът не споделя становището на ответника по жалбата, че исканата информация не е обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, тъй като касаела частни интереси. Процесната заповед касае премахване на строеж и то на сграда за търговия, която се явява обществена такава и още повече се касае за урбанизирана територия. Това мотивира съда да приеме, че информацията, касаеща упражняването от страна на Кмета на Община Хасково на правомощията му, свързани с контрола върху законността на такова строителство, премахването му или респективно отказа да се премахне същото, касае обществото- най- малко жителите на [населено място]. С оглед на това са налице и двете изисквания за характеристика на информацията като обществена като в този смисъл е и Решение № 13740/9.11.2018 г на ВАС, в мотивите на което се посочва, че е неправилно становището, че в ЗУТ, се съдържа друг ред за достъп до информация и това изключва приложението на ЗДОИ. Само за тези, на които законът е признал качеството на заинтересовани страни по смисъла на чл. 131 от ЗУТ, органите по ЗУТ имат задължението да предоставят съответната информация. Дори лицето да е подало сигнал и по негова инициатива да е започнало производството по издаване на процесната заповед, жалбоподателят не се легитимира като участник в административното производство, поради което и единственият начин да получи достъп до информацията е реда на ЗДОИ (в този смисъл Определение № 336 от 12.01.2023 г. на ВАС по адм. д. № 284/2023 г., Определение № 3242 от 5.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2590/2022 г., II о.). След като жалбоподателят не е страна в това административно производство по реда на ЗУТ, конституционното му право да получава информация следва да бъде реализирано по реда на ЗДОИ. Така, то се явява гарантирано, в какъвто смисъл е и определението на тази категория информация по чл. 2, ал. 1 от закона. (така изрично Решение № 5103 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2018 г., V о.) Вторият довод на административния орган да откаже предоставянето на исканата по ЗДОИ информация е липсата на „надделяващ обществен интерес“ Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗДОИ основание за отказ за предоставяне на обществена информация е налице, когато достъпът засяга интересите на трето лице и няма негово изрично писмено съгласие за предоставяне на исканата обществена информация, освен в случаите на надделяващ обществен интерес. В настоящия случай доколкото се установява, че собственик на строежа е трето лице то следва да се посочи, че информацията действително може да засяга по някакъв начин частния живот на субектите, т. е. достъпът засяга интересите на третото лице – адресат на индивидуалния административен акт, но пък липсват данни, че органът е изпълнил процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ и третото лице изрично е отказало предоставяне на исканата обществена информация. В случай на съгласие за разкриване на информацията безпредметно се явява обсъждането на „надделяващ обществен интерес, поради което и процедурата по уведомяване и искане на съгласие следва да бъде изпълнена. По преписката няма данни от засегнатото лице да е искано съгласие за предоставяне на информацията, която го засяга, съгласно правилото на чл. 31, ал.2 от ЗДОИ. Искането на съгласие от третото лице е задължително, ако обществената информация го засяга и съдържа негови лични данни. (Решение на ВАС № 15568/13.12.2018 г. по адм. д. № 8180/2017 г.; Решение на ВАС № 13740/09.11.2018 г. по адм. д. № 4060/2017 г.; Решение на ВАС № 5103/29.04.2020 г. по адм. д. № 9682/2018 г.) При твърдението на ответника, че информацията се отнася до трето лице и неизпълнение на изискването на чл. 31, ал.2 от ЗДОИ е налице съществено процесуално нарушение при издаването на решение/отказ за достъп до обществена информация. (Решение № 5649 от 19.05.2015 г. по адм. д. № 9650/2014 на Върховния административен съд). Нарушение от такъв вид е достатъчно да обоснове отмяна на отказа за достъп до информация. Административният орган е обвързан от условията, при които третото лице е дало съгласие за предоставяне на информацията, която го засяга, аргумент от чл. 31, ал. 3 ЗДОИ. Обществената информация следва да бъде предоставена дори, когато третото лице изрично е отказало съгласие, но това следва да стане в обем и по начин, които не разкриват информацията, която го засяга, съгласно чл. 31, ал.4 от ЗДОИ, както и при надделяващ обществен интерес /чл. 31, ал.5 от с.з./. Относно последната възможност, общественият интерес, във връзка с които се иска информацията, следва да бъде доказан, със съответни доказателства, приложени към заявлението, с което е направено искането за достъп до обществена информация. С оглед на гореизложеното съдът приема, че исканата информация е обществена и жалбоподателят има право на достъп до нея. В този смисъл жалбата се явява основателна. Следва да се посочи, че съдът се произнася само с изложените фактически и правни основания за отказа, изложени в оспорения пред него акт. Извън предмета на оспорване и установяване в съдебния спор са евентуално наличието на други основания за отказ да бъде предоставена исканата обществена информация, освен посочените в административния акт. (Решение № 5103 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9682/2018 г., V о.), Доколкото обаче естеството на акта не позволява разрешаване на спора от съда по същество, е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 от АПК – за отмяна на постановеното решение за отказ по ЗДОИ и връщане на преписката на кмета на Община Хасково за ново разглеждане, изпълняване на процедурата по чл. 31, ал. 2 от ЗДОИ и произнасяне по заявлението на жалбоподателя с рег. № ЗДостъп-5/05.02.2025 г., със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. По разноските: При този изход на спора на основание чл. 143, ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в производството разноски, които са доказани в размер на 510 лв., от които 10 лв. за държавна такса и 500 лв. адвокатско възнаграждение, което е видно от представеното пълномощно, което служи за разписка за платено възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът