Решение № 136 от 3.2.2026 г. на Софийски градски съд по дело № 2306/2024 г.

дело № 20241100902306 по описа за 2024 година Делото е образувано по предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 538, ал.1 ТЗ от „Авиора Легал“ ООД, ЕИК 207832418, срещу „А. и Сие“ ЕООД, ЕИК 130202069, за установяване вземане на ищеца в размер на 500 000 евро, произтичащо от издаден от ответника Запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., правата по който са прехвърлени от първоначалния поемател В.И.Г. в полза на ищеца „Авиора Легал“ ООД с джиро от 16.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението – 24.07.2024 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 24985/08.08.2024 г. и изпълнителен лист от 08.08.2024 г. по ч.гр.д. № 45279/2024 г. по описа на СРС, 43 състав. В исковата молба се твърди, че на 01.02.2017 г. ответникът „А. и Сие“ ЕООД издал Запис на заповед в полза на В.И.Г., в качеството и на поемател, по силата на който се задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на поемателя сума в размер от 500 000 евро, с падеж на определена дата - 01.02.2022 г. и място на плащане – гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „••••••••. Твърди се, че на 16.05.2024 г. вземането по Записа на заповед от 01.02.2017 г. било прехвърлено от поемателя В.И.Г. на ищцовото дружество „Авиора Легал“ ООД чрез джиро, обективирано на обратната страна на ценната книга. Твърди се, че сумата по Записа на заповед не била платена от ответника въпреки настъпването на падежа на 01.02.2022 г., поради което ищецът се снабдил със Заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 45279/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, срещу която в срок постъпило възражение от длъжника „А. и Сие“ ЕООД, като въз основа на предоставената му възможност с Разпореждане № 145483/10.10.2024 г., получено на 25.10.2024 г., заявителят предявява настоящия иск за установяване вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение. Ищецът поддържа, че записът на заповед, от който произтичат претендираните от него права, е редовен като съответстващ на формалните изисквания на чл. 535 ТЗ и съдържа всички нормативно установени реквизити. В съответствие с формалните изисквания на закона било и джирото, по силата на което поемателят – джирант В.И.Г. му е прехвърлила правата си. В подкрепа на иска са представени писмени доказателства. В срока за отговор по чл. 367 ГПК е постъпил писмен такъв от ответника. Оспорва се предявеният иск. Излага, че срещу ответното дружество били инициирани общо 7 производства от ищеца за вземания, произтичащи от идентични записи на заповед на обща стойност 2 250 000 евро, на които бил придаден вид, че са съставени и подписани от С.И. А. приживе, докато е бил управител на дружеството „А. и Сие“ ЕООД. Възразява, че в съдържанието на нито един от така издадените записи на заповед не присъствал ръкописен текст, в т.ч. изписване на името на управителя на дружеството – издател С. А., а само наподобяване на подпис, че текстовото съдържание на всички записи на заповед е идентично, като подписите били изписани с една и съща химикална паста, всички издадени на дата 01.02.2027 г., с един и същи падеж за плащане 01.02.2022 г., като правата по всички тях били прехвърлени с джиро отново на една и съща дата – 16.05.2024 г. на ищцовото дружество. Същевременно дружеството, в чиято полза правата по тези записи на заповед са били джиросани, било регистрирано в ТРРЮЛНЦ ден по-рано. Ответникът оспорва факта С. А. да е издавал приживе какъвто и да запис на заповед, включително в полза на В.Г.. Сочи, че последната била единствено длъжник на ответника. В отговора са изложени твърдения, че ответникът никога не е поемал заеми и никога не е имал в заверените от одитор свои баланси подобни задължения. Оспорва валидността на джирото, като счита същото за нищожно поради заобикаляне на закона, тъй като прехвърляло права в полза на субект, който не бил регистриран да извършва финансови сделки и събиране на вземания. Поддържа, че джирантът В.И.Г. не е била в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното при прехвърляне на менителничния ефект, тъй като страдала от физически и душевни заболявания, които я правели недееспособна. Ответникът въвежда и възражение, че записът на заповед е неистински документ, тъй като не е съставен и подписан от лицето, посочено като негов издател. Оспорва положеният подпис да принадлежи на лицето С. А.. Възразява и че записът на заповед е нищожен, тъй като не съдържа предвидените в закона реквизити - не било посочено мястото на издаване с конкретен адрес, а само населеното място - гр. София, като посочването на седалището и адреса на управление на дружеството-ответник не било достатъчно, за да се приеме, че това е мястото на издаване. Излага съображения, че поради големия размер на сумата плащането по записа на заповед в брой по седалището на дружеството било невъзможно и в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой, следователно не може да се приеме и че е налице посочен възможен начин на плащане на дължимото. Освен това възразява, че е налице неяснота по отношение на това кой и в какво качество издава записа на заповед – дали С. А. се е задължил лично или в качеството си на управител на юридическото лице, което водело също до извод за липса на реквизит. В условията на евентуалност ответникът противопоставя на ищеца и относително възражение за несъществуване на паричен дълг в размер на 500 000 евро, посочен в ефекта. Възразява, че В.Г. никога не е била носител на подобно вземане към ответника, не е имала никакви дружествени отношения със същия, което да издава евентуални намерения за бъдещо прехвърляне на имущество от дружеството в нейна полза. Същата не се намира и в родствена близост със С. А.. Възразява се и че ищецът-джиратар е недобросъвестен, тъй като е придобил 7 записа на заповед без да заплати нищо за придобиването им и без да провери наличието на каузално правоотношение между издател и джирант. Сочи се, че ищецът „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД е дружество, регистрирано ден преди джирата, с 200 лв. капитал, за извършване на дейност по събиране на вземания, като неговата търговска дейност се е свеждала единствено до придобиването на вземания по записи на заповед за над 12 мил. лева. Направено е и възражение за погасяване на вземането по давност. В срока за допълнителна искова молба по чл. 372 ГПК ищецът е подал такава, с която се оспорва отговора. Излага, че в отговора са развити от ответника доводи извън предмета на делото, който се свежда единствено до това дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали задължението подлежи на изпълнение. Сочи се, че не съществува изискване за саморъчно изписване на името на издателя, качеството на лицето С. А. било ясно посочено като управител на дружеството-издател, и към датата на издаване на процесния запис на заповед – 01.02.2017 г., същият бил вписан като управител по партидата на „А. и Сие“ ЕООД в Търговския регистър. Счита, че записите в счетоводните документи на ответника, включително в ГФО, изготвяни през годините, е без значение за съществуването на вземанията по ценната книга, като оспорва да са относими и доводите за физически и душевни заболявания на джиранта В.Г.. По отношение не реквизитите поддържа да са налице задължителните такива. Оспорва и възражението за погасяване вземането по давност. В срока за отговор на допълнителната искова молба по чл. 373 ГПК ответникът е подал такъв. Поддържат се направените с отговора възражения и изложените съображения, като са развити и допълнителни доводи в тяхна подкрепа. По делото са събрани писмени доказателства. Прието е заключение по допусната съдебно-почеркова (графическа) експертиза. Приложено е ч.гр.д. № 45279/2024 г. по описа на СРС, 43 състав. Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск за установяване съществуването на вземане, предмет на издадена Заповед за незабавно изпълнение № 24985/08.08.2024 г. по ч.гр.д. № 45279/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, за сума, произтичаща от документ по чл. 417 т.9 ГПК – Запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г. от ответника „Авиора Легал“ ООД, чрез управителя и едноличен собственик на капитала С.И. А., в полза на лицето В.И.Г., като поемател, прехвърлено на ищеца с джиро от 16.05.2024 г. Предявеният иск е допустим, като предявен по редовна искова молба, при наличието на всички положителни и отсъствието на отрицателни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск. Видно от приложеното ч.гр.д. № 45279/2024 г. по описа на СРС, 43 състав, длъжникът по заповедта за незабавно изпълнение – ответникът „А. и Сие“ ЕООД е възразил в срока по чл. 414 ГПК за недължимост на вземането, поради което и в упражняване на предоставената му възможност заявителят „Авиора Легал“ ООД е предявил настоящия иск за съществуване на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, в законоустановения в чл. 415, ал.4 ГПК срок. Видно от представения със заявлението по чл. 417 ГПК Запис на заповед, издаден на 01.02.2017г, дружеството „А. И СИЕ“ ЕООД, представлявано от управителя С.И. А., се е задължило безусловно, неотменимо, без протест и разноски, да плати на В.И.Г. сума в размер на 500 000 евро, с падеж 01.02.2022 г. и място на плащане гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „•••••••• Ефектът е подписан от С.И. А., действащ като управител на издателя „А. И СИЕ“ ЕООД. Установява се, че правата по така издадения запис на заповед са прехвърлени от първоначалния поемател - В.И.Г. в полза на ищеца „АВИОРА ЛЕГАЛ“ ООД, с писмено едностранно изявление (джиро), обективирано на гърба на ценната книга. При справка в ТРРЮЛНЦ при АВп по партидата на ответното търговско дружество се установява, че в периода от 07.01.2011 г. до 19.04.2018 г. като негов единствен законен представител (управител) е вписан С.И. А.. Следователно това лице е представлявало дружеството към датата, на която е издаден процесният запис на заповед – 01.02.2017 г. Във връзка с оспорването от ответника автентичността на положения подпис, на който е придаден вид, че изхожда от законният представител на ответното „А. и Сие“ ЕООД - С.И. А., и с оглед изрично заявеното от ищеца в допълнителната искова молба, че ще се ползва от този документ, е открито производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността на представения от ищеца Запис на заповед от 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г. (оригиналът на който се намира на стр. 7 по ч.гр.д. № 45279/2024 г. по описа на СРС, 43 състав), като е постановено да се извърши проверка истинността на документа в частта относно автентичността на подписа на С.И. А. с помощта на всички доказателствени средства. Предвид тежестта на доказване неистинността на подписа (чл. 193, ал.3 ГПК), е допусната исканата от ответника специализирана съдебно-почеркова (графическа) експертиза. На всяка от страните е предоставена възможност да посочи в списък и представи конкретни източници на сравнителен материал, представляващи автентични оригинални документи, подписани от С. А., съхраняващи се в държавни органи, институции, висши училища, документи с нотариална заверка на подписа му и т.н. Страните са се възползвали от тази възможност и всяка от тях е представила различни документи, носещи подпис на лицето С. А.. Същевременно съдът е указал на вещото лице при изпълнение на задачата да използва като сравнителен материал положените от лицето С.И. А. в посочените от страните автентични документи подписи; тези, полагани в наличните при Дирекция „Български документи за самоличност“ при МВР заявления за издаване на документи за самоличност; тези, полагани от лицето в молби, протоколи и т.н., налични във ВУЗ-ове, в които е преподавал; тези, в които подписът му е заверен нотариално, както и всички други, за които вещото лице съобразно компетентността си и нуждите на експертизата сметне, че съставляват годни образци за сравнение. Видно от заключението на вещото лице, подписът положен под оспорения запис на заповед не е изпълнен от посочения за негов автор С.И. А.. При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи: Записът на заповед представлява абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1 т. 8 ТЗ, чиято правна уредба се съдържа в чл. 535 и сл. ТЗ. Предвид това, че същият създава менителничен ефект, съгласно чл. 537 ТЗ по отношение на него, доколкото са съвместими с естеството му, субсидиарно приложение намират разпоредбите за менителницата. Относно съдържанието на задължението на издателя на запис на заповед в чл. 538, ал. 1 ТЗ е предвидено, че същият е „задължен по същия начин, както платецът по менителницата“, който съгласно чл. 463, ал. 1, предл. второ ТЗ отговаря за плащането по менителничния ефект. Записът на заповед е формална правна сделка, чиято действителност е обусловена от спазване на установена в закона форма. Формата на записа на заповед е уредена в разпоредбата на чл.535 ТЗ, предвиждаща обещанието на издателя за плащане да е обективирано в писмен документ, наименован „запис на заповед” и съдържащ изчерпателно изброени реквизити. Нарушаването на изискванията относно формата опорочава записа на заповед до степен на нищожност и го лишава от присъщия му по закон менителничен ефект. В този смисъл чл.536, ал.1 ТЗ постановява, че документ, който не съдържа някои от посочените в чл.535 ТЗ реквизити, не е запис на заповед. От правилото на чл.536, ал.1 ТЗ е допуснато изключение само за три от реквизитите на чл.535 ТЗ - падеж, място на издаване и място на плащане. Тяхната липса не води до нищожност на записа на заповед, ако е възможно да бъдат заместени чрез презумпциите на чл.536, ал.2 - ал.4 ТЗ. От правната уредба на записа на заповед следва, че уважаването на иск срещу издателя му на основание чл. 538 ТЗ е обусловено от провеждането на доказване, че записът на заповед е действителен – че съдържа предвидените в чл. 535 ТЗ реквизити. Иск за реализиране на права по записа на заповед може да бъде уважен само ако бъде доказано, че отговаря на съдържанието, предвидено в чл. 535 ТЗ, съответно е подписан от неговия издател, а ако е юридическо лице – законен представител – чл. 535, т.7 ТЗ. В казуса, предмет на разглеждане в настоящото производство, с оглед събраните по делото доказателства и конкретно – заключението на вещото лице по СГЕ - съдът приема, че оспорването по реда на чл. 193 ГПК на истинността на записа на заповед, от който произтичат претендираните от ищеца права, е доказано от ответника „А. и Сие“ ЕООД. От приетото по делото експертно заключение се установява, че подписът за издателя, положен в оспорения документ от С. А. не е автентичен - не изхожда от това лице. Съдът кредитира заключението на вещото лице като безпристрастно, компетентно и обосновано. То съдържа подробно изложение на извършените изследвания на оспорения подпис и събрания сравнителен материал, вкл. този, посочен от страните. От вещото лице са посочени използваните технически средства, като в съдебно заседание са дадени подробни разяснения относно възможностите им и използваната методология, както и за липсата на необходимост да се използват други (включително конкретно желани от ищеца) технически средства. Вещото лице е обосновало подробно изследваните общи и частни признаци, установените сходства и различия при изследване на сравнителните образци и оспорения подпис, като е категорично, че подписът във всички сравнителни образци е положен от едно и също лице, а именно от С. А., а подписът в оспорения документ е положен от друго лице и представлява имитация на подписа от сравнителните образци. Извършени са разделни и сравнителни изследвания на оспорения подпис и сравнителните образци, като формираният извод се основава на множество устойчиви признаци в изследвания сравнителен материал и сравнението на същите признаци и елементи в оспорения подпис. Изводът е мотивиран с установените прилики, които касаят само общи признаци, и разликите в общите признаци относно степен на обработеност на почерка, темп на движения, степен на свързаност, разтегливост и натиск, както и разликите в частните такива относно формата на движение, броя движение и начина на свързване при изписване на буквения елемент, пространственото разположение на отделните елементи от подписа, начина им на свързване, които признаци вещото лице приема като достатъчно съществени по значение и количество за формиране на крайния извод за неавтентичност на оспорения подпис. Установените факти са онагледени в заключението със снимков материал със съответно увеличение на сравняваните елементи, като всеки признак е означен и съответно обозначен на снимките, а формираните изводи са логически и визуално съответни на тях. По тези съображения съдът възприема изцяло извода на вещото лице, поради което приема, че по делото се доказва, че С. А. не е подписал записа на заповед, от който произтича съдебно предявеното вземане, следователно ответникът „Авиора Легал“ ООД не може да се приеме за негов издател. След като не е подписан от лицето, сочено за негов автор, записът на заповед е недействителен поради липса на един от задължителните му реквизити – този по чл. 535, т.7 ТЗ - подпис на издателя, което опорочава менителничния ефект до степен на нищожност. Нищожният запис на заповед не е породил менителнично задължение/вземане срещу ответника и поради това предявеният от джиратаря пряк менителничен иск е неоснователен. Само на това основание искът следва да бъде отхвърлен, без да се обсъждат останалите доводи на ответника. По разноските: При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените по делото разноски. Той претендира такива само в исковото производство за внесения депозит за СГЕ в размер на сумата от 511.29 евро, които следва да му се присъдят. Така мотивиран съдът