Решение № 184 от 6.4.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 890/2022 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Срещу Решение № 900095/28.03.2022г., постановено по гр.д. № 238/2021г. по описа на РС Сандански, е депозирана пред Окръжен съд Благоевград, въззивна жалба от Д. А. Б., ЕГН ••••••••••, от с. И., чрез пълномощника му адв. И. Т.. Навадени са с въззивната жалба оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, както и доводи за необоснованост на атакуваното съдебно решение, като постановено в нарушение на процесуалните правила и в противоречие със съдебната практика. Оспорва се решението на първоинстанционния съд, като постановено при неизяснена фактическа обстановка и при неправилна оценка на съда на съвкупния доказателствен материал. Не се оспорва от жалбоподателят с въззивната жалба, че ищците и ответниците по делото са собственици, на основание наследствено правоприемство от наследодателят им А. Б. и въз основа на земеделска реституция на недвижим имот: земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С., като всеки от тях има квота в размер на 1/ 5 идеална част от съсобствеността. Не е спорно по делото според жалбоподателя, че въз основа на свидетелските показания и на останалите доказателства се установява, че след реституцията наследниците са извършили помежду си неформална делба на имота, като една част от имота с площ от 1.5дка е ползвана от Д. А. Б. като лозе, а останалата част е ползвана от останалите сънаследници като зеленчукова градина. Не се оспорва от жалбоподателя и безспорно установеното по делото- решение на МС на РБ, с което е постановено отчуждаване на недвижимия имот за държавна нужда- изграждането на Автомагистрала „Струма“ лот 3.3, като е извършено отчуждаване на целия имот с площ от 6 284дка, за което е определено обезщетение в размер на 13 759лв. За извършените подобрения в отглежданото лозе от жалбоподателя, същият е получил сумата 25 240лв., като част от общо определеното за отчуждения имот обезщетение след извършеното отчуждаване. Жалбоподателят- Д. А. Б.- ответник пред първоинстанционния съд не спори, че сумата му е била преведена по банкова сметка, на базата на представено пред Областна администрация гр. Благоевград пълномощно, с което останалите наследници са упълномощили Д. А. Б. да ги представлява и от тяхно име и за тяхна сметка- да извършва всички правни и фактически действия за получаването на обезщетението определено за отчуждения земеделски имот. Твърди се още във в. жалба, че жалбоподателят е предал на останалите наследници сума от по 2000лв. на всеки един от тях, тъй като се договорили че останалата сума следва да отиде за заплащане на направените от него подобрения в частта от имота, съставляваща лозе. С въззивната жалба се поддържа, че в хода на производството пред първоинстанционния съд, не са били оборени твърденията на ответника, че всички подобрения в лозето са били направени от Д. А. Б. и никой от останалите наследници не е имал претенции към него за останалата част от изплатеното обезщетение. Поддържа се с въззивната жалба по делото, че от представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства/извлечение от банкова сметка/ и събраните гласни доказателства чрез разпита на свидетелите В. А. и Д. О. М., доказва се пред съда, че въззивника Д. А. Б. е изпълнил задължението си към останалите наследници, като им е предал на ръка сума от по 2000лв. за всеки един от тях/общо 6000лв./ като обезщетение за отчуждения имот, съответстващо на наследствения им дял, като така е изпълнил постигнатите уговорки между наследниците на А. Б., б.ж. на с. И.. Във връзка с наведените оплаквания с въззивната жалба за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, навадени са доводи че съдът не е обсъдил събраните доказателства в тяхната съвкупност, така както се изисква с правилата на ГПК. Възразява се с въззивната жалба, че първоинстанционният съд неправилно е разпределил доказателствената тежест между страните по делото, като във връзка с дадените от съда указания с проекта на доклада, в първото по делото съдебно заседание ответникът по реда на чл. 143 от ГПК е конкретизирал възраженията си, но съдът не е дал указания на ответната страна за фактите и обстоятелствата, които следва да докаже, като в този смисъл е допуснал съществено процесуално нарушение. Навадени са с въззивната жалба и оплаквания за необоснованост на обжалваното съдебно решение, като в тази връзка са наведени доводи, че съдът въз основа на събраните доказателства неправилно е очертал фактическата обстановка, като не е направил верни изводи въз основа на анализа на събрания по делото богат доказателствен материал. Така съдът е осъдил ответника да заплати на ищците претендираните от тях суми, въпреки че в мотивите си към обжалваното решение е приел че обезщетението което се дължи за земята е в размер на 6 518лв., а за трайните насаждения- 25 241лв., без да обсъди събраните доказателства от които се установява, че трайните насаждения в имота са били собственост на ответника Б., като в тази насока съдът не е изложил никакви мотиви. Навадени са доводи с въззивната жалба, че доколкото в пълномощното на ответника, с което същият е упълномощен от останалите наследници да получи обезщетението, липсва изрична уговорка същият да им предаде конкретната сума, излагат се доводи че няма пречка мандатните правоотношения между страните да се установят с гласни доказателства, тъй като няма законова пречка за тяхното установяване с гласни такива. Отделно от това изложени са доводи с въззивната жалба, че неправилно РС Сандански се е позовал на забраната регламентирана в разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 4 от ГПК за недопустимост за установяване със свидетелски показания на факта на погасяването на установените с писмен акт парични задължения. Поддържа се че в настоящия случай не е налице писмен акт за установяване на задължението, като извлечението от банковата сметка категорично не съставлява такъв акт. Поради това в нарушение на закона първоинстационният съд не е допуснал събирането на гласни доказателства за установяване на тези обстоятелства по делото. По изложените съображения, с въззивната жалба се иска от съда да отмени изцяло обжалваното решение на РС Сандански, като неправилно, като се произнесе по същество и постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като основателен. Претендират се направените пред настоящата инстанция съдебни разноски. С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. В предвидения по чл. 263 ал. 1 ГПК двуседмичен срок, по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемите- К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., чрез пълномощника им- адв. А. Б., с който се оспорва депозираната жалба като неоснователна и се иска от съда да я остави без уважение. С отговора на въззивната жалба се оспорва оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения, като се твърди че първоинстанционният съд на осн. чл. 146 от ГПК е дал на страните указания за установяване на подлежащите на доказване обстоятелства съобразно заявените от ищците фактически твърдения и наведените от ответната страна възражения. Излагат се доводи от въззиваемата страна, че с отговора на исковата молба не са били наведени възражения нито за приживна делба, нито за изплащане на подобренията в имота само на ответника Д. А. Б., нито за други уговорки между страните във връзка с направени подобрения в съсобствения имот. Няма и заявени от ответника насрещни престации за извършване на прихващания, приспадания и т.н. във връзка с направените подобрения, поради което съдът не е имал задължения да дава указания на страните в тази насока, а към момента на депозирането на въззивната жалба, тези възражения са преклудирани и не могат да бъда разглеждани от съда. Поддържа се с отговора на в. жалба от процесуалният представител на въззиваемите, че при упълномощаването на ответника Д. А. Б. е даден мандат от останалите наследници на А. Б.- да получи обезщетение за отчуждения съсобствен недвижим имот съобразно наследствените квоти на страните в съсобствеността, като липсват при упълномощаването изявления на упълномощителите, нито при упълномощаването, нито по- късно, за постигнати между съсобствениците уговорки някой от тях да не получи пълния размер на дължимото обезщетение, а Д. А. Б. да получи по- голяма сума от обезщетението за отчуждаването на съсобствения имот. На ответника не са признати повече права от останалите сънаследници нито по отношение на наследствената реституирана земеделска земя, нито по отношение на отчуждените трайни насаждения. Изказва се становище от пълномощникът на ваззиваемата страна, че след като въззивникът признава правата на собственост на останалите сънаследници, не са налице основания да претендира по- голяма част от обезщетението за трайните насаждения върху земята, които по приращение са собственост на собствениците на земята и при същите квоти. Навадени са правни доводи от адв. Б., че в ЗС не е предвидено разделно заплащане на обезщетение за земята и за насажденията върху нея, а видно от писмените доказателства, обезщетението е определено общо за земята и направените върху имота подобрения, по отношение на всички наследници и съобразно квотите им на съсобственост. Поддържа се с писмения отговор на въззивната жалба, че между страните по делото не е спорна нито съсобствеността на отчуждения земеделски имот, нито е спорно че по силата на извършеното упълномощаване между наследниците и Д. А. Б. е сключена мандатна сделка, с която е поел задължение от тяхно име и за тяхна сметка да извърщи всички необходими фактически и правни дествия, необходими за получаването на обезщетение от наследниците на А. Б. за отчуждения съсобствен недвижим имот. Спорно по делото е дали въззиваемите К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., са получили от ответника по иска, въз основа на мандатната сделка, дължимото се обезщетение съответно на наследствения им дял, като застъпва се становище от адв. Б., че от събраните пред първоинстанционния съд доказателства в тяхната съвкупност, не се установява и доказва, че ответникът се е отчел пред наследниците и е изплатил на останалите съсобственици на отчуждения имот, сумата от 6 351.80лв. за всеки един от тях, поради което правилно съставът на РС Сандански е уважил предявения иск като основателен и доказан. С отговора на въззивната жалба се оспорват като неоснователни твърденията за извършени между страните уговорки за заплащане на по- голяма част от обезщетението на ответника Д. А. Б., както и твърденията че при извършена неформална делба, тази част от имота е била предадена във владение на въззивника. Навадени са правни доводи с отговора на въззивната жалба че въз основа на извършеното упълномощаване, сключен е между сънаследниците и ответника Д. А. Б. договор за поръчка. Когато с упражняването на представената власт, пълномощникът действа в качеството на довереник, той е длъжен да изпълни поръчката с грижата на добър стопанин, да пази имуществото което е получил, да уведомява доверителя за изпълнението и да му даде сметка, както и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Ако не направи това и се разпореди с полученото в изпълнение на поръчката в свой или чужд интерес, пълномощникът не изпълнява задълженията си по договора за поръчка, поради което носи отговорност за това неизпълнение/Решение № 338 от 27.03.2018г. по гр.д. № 706/2017г. на IV г.о. на ГК на ВКС/. Твърди се от процесуалният пълномощник на въззиваемите, че именно в хипотезата на сключен между сънаследниците договор за поръчка и упълномощаването на Д. А. Б. с изрично пълномощно за извършване на действия за получаване на обезщетението за отчуждената наследствена земя- от името и за сметка на ищците, след като е извършил тези действия и получил изплатеното обезщетение, въззивникът е бил длъжен да се отчете и да предаде на всеки един от наследниците, припадащата му се част от общо изплатената сума като обезщетение. Като не е дал сметка и не е предал получените суми, съгласно чл. 284 ал.2 от ЗЗД, въззиваемите- ищци пред РС Сандански разполагат с правото на иск срещу довереника- да искат прехвърляне на резултатите от изпълнената поръчка и връщане на всичко получено от довереника по договора/Решение № 240 от 20.01.2020г. по гр.д. № 1023/2019г. на ВКС IV-то г.о. на ГК/. С писмения отговор на въззивната жалба се акцентира от пълномощникът на въззиваемите- адв. Б., че тежестта на доказването на предаването на полученото по мандата, е в тежест на упълномощения довереник по договор за поръчка, т.е. на въззивника по делото- ответник пред РС Сандански. Излагат се доводи от въззиваемата страна, че предаването както на цялата дължима сума на всеки от съделителите, така и на част от нея, е останало пред първоинстанционния съд неуспешно доказано от ответника върху който е тежала доказателствената тежест да установи тези обстоятелства при пълно и главно доказване. Развити са правни доводи с отговора на въззивната жалба, че тъй като получаването на сумата за обезщетението за отчуждаването на съсобствения земеделски имот е извършено по банков път и установено с извлечение от банковата сметка на ответника, то след като получаването на сумата е установено с писмени доказателства, задължението за предаването/отчитането/ на мандата е следвало да се извърши също в писмена форма, тъй като се касае за задължение установено с писмен акт по смисъла на чл. 164 ал.1 т. 4 от ГПК/Решение № 225 от 28.01.2013г. по т.д. № 903/2011г. на ВКС/. Поради изложено становището на въззиваемата страна е, че поради така установената законова забрана, доказването на погасяването на задължението към възложителите на мандата не може да се установява с гласни доказателства, освен в случай на изрично съгласие за това/чл. 164 ал. 2 от ГПК/, каквото в настоящия случай не е било дадено. Отделно с отговора на в. жалба възразява се от процесуалният пълномощник на въззиваемите, че от събраните гласни доказателства пред първоинстанционния съд, не се установява и доказва по безспорен начин за какво точно е извършеното според свидетелските показания плащане. С писмения отговор на жалбата излагат се правни доводи от въззиваемата страна, че правилно и в съответствие с процесуалните правила, първоинстанционният съд не е кредитирал свидетелските показания на съпругата на жалбоподателя, тъй като с тези свидетелски показания се прави опит за обосноваване на извършено от ответника „прихващане“ на суми, каквото възражение не е заявено с отговора на ИМ. Такива права на ответника не са заявени и с предявен насрещен иск в срока за подаване на отговор на ИМ. Процесуалният пълномощник на въззиваемите- адв. Б., моли въззивният съд да остави наведените доводи за прихващане на суми за направените в отчуждения имот подобрения от жалбоподателя, без разглеждане тъй като същите са преклудирани и са направени за пръв път пред настоящата съдебна инстация. Възразява се че тяхното разглеждане би съставляво процесуално нарушение, тъй като въззиваемите ще бъдат поставени в условията на процесуална изненада, за обстоятелства за които не са били събирани доказателства по делото пред първата съдебна инстанция. В тази връзка изказано е становище, че доводи за извършена приживна делба и уговорки между съсобствениците за получаване на по- голям дял от изплатеното обезщетение за отчуждения имот от страна на Д. А. Б., възражение за извършени от Д. Б. подобрения в съсобствения имот изцяло за негова сметка, както и своевременно наведено възражение за прихващане на суми от полученото обезщетение, срещу размера на направени в съсобствения имот подобрения, не са били направени своевременно от ответната страна най – късно с отговора на исковата молба, поради което същите са преклудирани и първоинстационния съд правилно не ги е допуснал до разглеждане и не ги е обсъждал, нито е имал задължението за разпределение на доказатлествена тежест между страните за докзването на фактите, релевантни за такива доводи и възражения, които не са били своевременно наведени. При изложените съображения и правни доводи от въззиваемата страна, иска се от съда да остави жалбата без уважение и да постанови решение, с което да потвърди изцяло обжалваното решение на РС Сандански, като правилно и обосновано. Претендират се направените разноски пред настоящата съдебна инстанция за адвокатски хонорар. Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 във вр. с чл. 262 ГПК намира въззивната жалба за редовна и допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 259 ал. 1 от ГПК, от легитимирана страна с правен интерес и насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване и последващ съдебен контрол. Депозирания писмен отговор е редовен с оглед на изискванията за съдържание и депозиран в установения от закона срок, като изхожда от насрещната страна по въззивната жалба, поради което следва да бъде приет от съда и съобразен при постановяването на съдебния акт. За насроченото от въззивния съд открито съдебно заседание, въззивникът е редовно призован, но не се явява лично, като не се явява и пълномощникът му по делото- адв. И. Т.. С писмено становище, постъпило по делото от въззивната страна след приключване на съдебното заседание, поддържа се въззивната жалба, по съображенията изложени в нея и се иска от въззивния съд да отмени атакувания съдебен акт, като постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендират се направените двете съдебни инстанции разноски. Пълномощникът на въззиваемите- адв. Б., в становището си при устните състезание по делото, моли въззивният съд да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди обжалвания съдебен акт на РС Сандански като правилен и обоснован от събраните доказателства. Отново се поддържа направеното още пред първата съдебна инстация възражение, че с отговора на исковата молба не са наведени от ответната страна доводи за извършена приживе неформална делба на отчужедния земеделски имот, не са наведени своевременно възражения за направени в имота подобрения само от един от наследниците- Д. А. Б., нито възражение за прихващане на част от изплатеното обезщетение за отчуждаването на съсобствения имот, срещу стойността на направените в имота подобрения от ответника Д. Б.. Поддържа се от пълномощникът на въззиваемите, че заявяването на тези възражение едва с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция е недопустимо. Излага се становище от адв. Б. че правилни и обосновани са изводите на състава на РС Сандански, че гласните доказателства за установяването на частично заплащане на дължимите суми от Д. А. Б. на останалите наследници на А. Б., са недопустими с оглед забраната на чл. 164 ал.1 т. 4 от ГПК, доколкото задължението на ответника е установено по делото с писмен акт. Поддържа се отговора на въззивната жалба, на основанията посочени в него. Пред въззивната съдебна инстанция не са събирани нови доказателства. За да се произнесе по въззивната жалба в рамките на правомощията си, съставът на ОС Благоевград съобрази следното: Делото пред първоинстанционния съд е образувано по депозирана искова молба от К. А. Б., с ЕГН-••••••••••, М. А. М., с ЕГН-••••••••••, и Б. А. Б., с ЕГН-••••••••••, тримата със съдебен адрес: с. С., ул. “Ц. С.“, № •, чрез М. М., срещу Д. А. Б., ЕГН-••••••••••, с. И., ул. “В.“, № •, с която е предявен иск за заплащане на получената по мандатни договори чрез упълномощаване, сума от 19 055, 40 лева /по 6351, 80лв. за всеки от ищците/, съставляваща припадащата им се част от размера на обезщетението от общо 31 759.00лв. за отчуждените 6, 284дка, ведно с трайните насаждения, от недвижим имот, представляващ земеделски имот в м. “Г...“, с площ от 6, 831дка, от които- нива с площ от 5, 234дка и лозе с площ от 1, 597дка, седма категория, съставляващ имот № •, в землището на с. И., община С., ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане на сумата. Сочи се с ИМ от ищците по делото че страните са наследници на общия наследодател- А. Б., б.ж. на с. И., като се твърди от ищцовата страна, че въз основа на Решение № 170 И от 10.06.1999г. на ПК С., на наследниците е възстановена собствеността върху недвижим имот, съставляващ земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С.. Сочи се още от ищците с ИМ, че въз основа на Решение № 86/11.02.2016г. на МС, е постановено отчуждаване на целия имот с площ от 6 284дка, за държавна нужда- изграждането на Автомагистрала „Струма“ лот 3.3. Исковата претенция е основана на доводи, че ищците като част от наследниците на общия наследодател- А. Б., са упълномощили ответника Д. А. Б./техен сънаследник/, с изрични нотариално заверени пълномощнки- с рег. № 2550/14.04.2016г. на Нотариус Елена Дончева и с рег. № • от 15.04.2016г. на Нотариус Кутева, с което са го упълномощили и са му дали мандат- да извършва съответните фактически и правни действия от тяхно име и за тяхна сметка, пред Областна администрация гр. Благоевград, за снабдяване с документи, подаване на такива от името на наследниците, откриване на банкова сметка и получаване на сумите определени като обезщетение за отчуждения съсобствен земеделски имот, с цел по- бързата и лесна комуникация с ограна по отчуждаването. Поддържа се с ИМ, че ответникът Д. А. Б. е изпълнил задълженията си по мандатната сделка, за които е бил изрично упълномощен, като е предприел всички необхидими действия за провеждане на отчуждителната процедура, като е открил банкова сметка, по която е била преведена цялата сума като обезщетение за отчуждения земеделски недвижим имот, в размер общо на 31 759.00лв. твърди се от ищците, че ответникът не е изпълнил задължението си след получаване на сумата за обезщетение на имота, да преведе на ищците сумите които им се следват от полученото парично обезщетение, съответни на квотите на всеки един от тях от наследството/по 1/ 5 идеална част/, или общо сумата от 19 055.40лв., или по 6 351.80лв. за всеки един от ищците по делото. Поддържа се от ищцовата страна, че макар да е канен многократно, ответникът отказва да преведе дължимите суми като се отчете по мандатната сделка за извършената работа, което е породило интерес за ищците наследници да предявяв пред съда иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД. Иска се от сезирания съд- РС Сандандски, да постанови решение, с което да осъди Д. А. Б., да заплати на К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., сумата 19 055.40лв., или по 6 351.80лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба пред съда, до окончателното изплащане на дължимото, приспадаща им се съответно на идеалните им части от наследството от изплатеното обезщетение в общ размер на 31 759.00лв., за отчуждените 6 284дка, ведно с насежденията върху тях от реституиран по реда на ЗСПЗЗ- земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С.. В срока по чл. 131 от ГПК пред първоинстанционния съд е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника Д. А. Б., чрез пълномощника адв. И. Т., с който се оспорват предявените искове като неоснователни. С писмения отговор не се оспорва от ответната страна, че страните по делото са съсобственици на земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С., като наследници на общия наследодател- А. Б., при квоти по 1/ 5 идеална част за всеки един от тях. Не се оспорва и твърдението на ищците че въз основа на решение на МС, постановено е и извършено отчуждаване на реституирания земеделски имот, за държавна нужда- изграждането на Автомагистрала „Струма“ лот 3.3, като процедурата е успешно проведена пред Областна администрация гр. Благоевград и приключила със заплащане на обезщетение в размер на 31 759.00лв. общо за всички наследници, като сумата е преведана по банкова сметка на която Д. А. Б. е титуляр. Ответникът не осторва и твърдението на ищцовата страна, че въз основа на изрични пълномощни, представени с исковата молба по делото, е бил изрично упълномощен от сънаследниците- ищци по делото, с мандат да ги представлява пред Областна администрация гр. Благоевград, като извършва всички фактически и правни действия, за успешното провеждане и приключване на процедурата по отчуждаването на съсобствения земеделски имот, както и за получаване по посочена от него банкова сметка на сумата дължима се на наследниците като обезщетение за извършеното отчуждаване на имота. С писмения отговор на ИМ пред РС Сандански, ответникът Д. А. Б., чрез пълномощника си адв. Т., е навел правопогасяващо възражение за това че е платил дължимото на сънаследниците си, съобразно съществуващи между тях удоговорки, като твърди че на 07.10.2016г. е изтеглил от личната му банкова сметка сумата 6 000лв., като в присъствието на свидетелите В. А. и Д. О. М., е предал на всеки един от тримата ищци сума от по 2000лв./или общо сумата от 6000лв./, като обезщетение за отчуждения съсобствен недвижим имот. Навадени са доводи от ответната страна, че с това действие Д. А. Б. е изпълнил задължението си към ищците К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., като същият не дължи нищо повече съобразно съществуващите уговорки. Ответникът възразява че е бил поканен за плащане на допълнителни суми извън платените от него, тъй като между наследниците спор за размера на дължимото обезщетение на всеки едит от тях не е имало. При изложените от ответната страна правни съображения, иска се от РС Сандандски да отхвърли предявените осъдителни искове като неоснователни. Пред първоинстанционният съд са събрани писмени и гласни доказателства. Изискани са такива от трети неучастващи по делото лица. С обжалваното Решение № 900095/28.03.2022г., постановено по гр.д. № 238/2021г. по описа на РС Сандански, първоинстационният съд е уважил предявените искове, като е осъдил Д. А. Б. да заплати на ищците по делото- К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., сума в размер на 6 351.80лв. за всеки един от тях, съставляваща приспадащата се част от полагащото им се обезщетение за отчуждаването на недвижим имот– земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С., ведно със законната лихва върху присъдените главници, считано от 23.02.2021г. до окончателното изплащане на дължимото. В мотивите си съдът е изложил съображения, че по силата на извършеното упълномощаване, между ищците и ответника е възникнало мандатно правоотношение, основано на договор за поръчка, въз основа на което за мандатоносителят Д. А. Б. са възникнали определени задължения. Съдът е приел че въз основа на събраните доказателства, мандатоносителят е изпълнил добросъвестно поетите с договора задължения, като процедурата по присъждане на обезщетение за отчуждения земеделески имот е приключила и по сметката на Д. Б. е постъпила сумата 31 759.00лв., общо за всички наследници по закон на б.ж. А. Б., но по делото не се установява мандатоносателят да е изпълнил задължението си да се отчете на възложителите на работата, тъй като след получаване на парите по сметката, не се доказва по делото да е превел на всеки един от съсобствениците сума от по 6 351.80лв. за всеки един от тях, съответно на приспадащата им се част съобразно квотата в съсобствеността/ по 1/ 5 идеална част за всеки от тях/, а в процесуална тежест на мандатоносителят е да докаже че е изпълнил това свое задължение. Първоинстанционният съд е приел че за плащането на дължимите сума по отчета на мандатоносителят изцяло или частично пред РС Сандандси не са събрани убедителни доказателства, поради което е уважил предявените искове за пълния им размер. Съставът на РС Сандански не е обсъждал показанията на разпитаните по делото свидетели относно факта на предаване от ответника на всеки от ищците на сума в размер на 2000лв., поради недопустимостта им с оглед въведената в чл.164 ал. 1 т. 4 от ГПК забрана за гласни доказателства /получаването на сумата от обезщетението е установено с писмено доказателство- извлечение от сметка при „Б...“-А./, поради което задължението за предаването й следва да се определи като задължение, установено с писмен акт по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4 от ГПК- така решение № 225 от 28.01.2013г. на ВКС по т.д.№ 903/2011г., ІІ т.о., ТК/, а в случая липсва на съгласие от другата страна за разпит на свидетели по реда на чл. 164 ал. 2 от ГПК. Недоволен от първоинстационното решение е останал ответника Д. А. Б., по чиято въззивна жалба е образувано настоящото дело. За да се произнесе по оплакванията с депозираната въззавна жалба, в рамките на своята компетентност, настоящият състав на ОС Благоевград, въз основа на доказателствата събрани пред първата инстанция, счита за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото а установява се и от събраните писмени доказателства, че страните по делото- ищците К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б. и ответника Д. А. Б., са наследници на общия наследодател и техен баща- А. К. Б., б.ж. на с. И., поч. на 19.08.1989г./Удостоверение за наследници № 125 от 05.04.2016г. на Община С./. Не е спорно по делото че с влязло в сила Решение № 170И от 10.06.1999г. на ПК С. е възстановено правото на собственост на наследниците на А. К. Б., съгласно плана за земеразделяне в землището на с.И., включително и върху земеделски имот по т. 1- нива от 6, 831дка, седма категория, в м.“Г...“, имот № • по плана за земеразделяне. Съгласно представената пред РС Санаднски Скица на процесния имот, същият представлява- нива с площ от 5, 234дка и лозе с площ от 1, 597дка. Установява се от събраните пред РС Сандански писмени доказателства, че с Решение на Министерски съвет № 86/11.02.2016год., на осн. чл. 34б ал.2 от ЗДС, във връзка с чл. 61 от АПК, е постановено отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: Автомагистрала „Струма”, Лот 3.3, от км. 397+000 до км. 420+624, сред които и част от 6, 284дка от гореописания имот, ведно с трайните насаждения върху него, като е определен размер на обезщетение от 31 759лв. /6518лв. за земята и 25241лв. за трайните насаждения/ Установява се от писмените доказателства по делото, че с изрично пълномощно с рег.№ 2550 от 14.04.2016г., на Нотариус Елена Дончева, вписана в регистъра на НК под № 512, и с друго изрично пълномощно с рег. № • от 15.04.2016г. на Нотариус Искра Кутева, вписана в регистъра на НК под № 241, ищците- К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., са упълномощили ответника Д. А. Б., да ги представлява пред Областна администрация-Благоевград, като от тяхно име и за тяхна сметка да извършва всички правни и фактически действия за получаване на обезщетение за съсобствения им имот, останал в наследство от общия наследодател- А. Б., представляващ земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С., като да получи сумата като обезщетение за извършеното отчуждаване на имота- в брой или по банков път, по посочена от него банкова сметка. Не се оспорва от ответника по делото, че след приключване на отчуждителната процедура, на наследниците на А. Б., като обезщетение за отчуждения недвижим имот- земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6.831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С., е била преведена от Областна администрация Благоевград, по предоставена банкова сметка на името на ответника- Д. А. Б., сума в общ размер на 31 759.00лв., която е постъпила по банковата сметка на въззивника, на 25.08.2016г., /представено и прието като писмено доказателство пред РС Сандански- банково извлечение от „Б...“-А. по сметка с титуляр Д. А. Б./. Пред първоинстанционния съд по искане на страните са допуснати и разпитани свидетели. Свидетелят П. А. М. е син на ищцата М. А. М., като познава останалите участници в делото, които са негови вуйчовци. Свидетелят знае процесния по делото земеделски имот, като потвърждава че същият е наследствен от неговия дядо А. Б., като е бил реституиран с решение на ПК С. и възстановен на наследниците. Свидетелят потвърждава също така че знае, че имота е бил отчужден за държавни нужди- за строеж на магистрала „Струма“ от Агенция „Пътища“, като процедурата за получаване на обезщетението за отчуждения имот е била движена от неговия вуйчо- Д. А. Б.. Той бил изрично упълномощен за това от останалите наследници, тъй като бил най- млад, а освен това имал открита собствена банкова сметка, по която да бъдат преведени сумите за обезщетението от Областна администрация гр. Благоевград. Свидетелят сочи в показанията си, че никой от наследниците не се е отказал от дела си, като уговорката е била след получаването на парите, същите да бъдат изтеглени от Д. и предоставени на брат му К., който да разпредели парите по равно на всеки един от наследниците. Свидетелят сочи в показанията си, че на няколко пъти след 2016г. парите са били търсени от вуйчо му Д., като той е присъствал на срещи между него и останалите наследници, но той отказвал да им плати дела им, като предявил претенции за разноски които е направил във връзка със снабдяването с документи и провеждането на процедурата по отчуждаването. Наследниците на се съгласили да му бъдат приспадани пари за тези разноски, тъй като той не ги бил поискал преди това. В показанията си М. твърди че не знае вуймо му Д. да е давал сума от по 2000лв. на всеки от останалите наследници по закон. Твърди в показанията си, че парите са били търсени няколко пъти до 2019г., но и до завеждането на настоящото дело той не знае да е извършено частично или цялостно изплащане на парите от полученото обезщетение на останалите наследници. Свидетелят Д. М. не е в родствени връзки със страните по делото, но ги познава, като знае и наследствения имот, който е бил отчужден за строежа на магистрала „Струма“. Свидетелят сочи в показанията си, че преди имота да бъде отчужден, наследниците са си били поделили ползването на имота, като го разделели на четири части и всеки си ползвал своята част от имота за земеделски нужди. Д. насадил и отглеждал лози в своята част, К. садел зеленчуци, а Б. и М. садели люцерна. Имота не се обработвал само от единия от братята- Г., като той и неговите наследници след смъртта му нямат и претенции за обезщетението от отчуждаването на имота. Свидетелят М. сочи в показанията си, че той знае че Д. е дал на братята и сестра си суми с пари, тъй като той в деня на това предаване бил в дома му и присъствал когато парите били предадени на К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б.. Сочи в показанията си, че за предаването на тези суми пари не бил съставен никакъв документ, но той видял че парите били дадени от Д. на К., М. и на Б., без да са били броени пред него. Свидетелят твърди че след като братята и сестрата на Д. си тръгнали той го попитал какви са тези пари и Д. му обяснил че е дал по 2000лв. на братята и на сестра си, като обезщетение за отчуждаването на имота в м. „Г...“. За броя на преведените суми и за основанието на което те са били дадени, свидетелят М. е научил от ответника Д. Б., като твърди че след това не е имало спорове за заплащане на допълнителни суми между братята и сестрите и той е учуден че има образувано дело. По делото е разпитана като свидетел и Н. Б.- съпруга на Д. Б.. Същата в показанията си сочи, че имота в м. „Г...“, след неговото възстановяване от ПК С. е бил поделен между ищците- К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б. и нейния съпруг – Д. А. Б. на цетири дяла, като всеки един от наследниците си работел своята си част. В показанията си свидетелката твърди че тя и нейния съпруг са направили подобрения във възстановени земеделски имот, като в частта ползвана от Д. те насадили лозе- сорт „Мерло“, което към момента на отчуждаването било на 10 години, заградили ползваната от тях част с ограда и направили желязна врата. В имота инсталирали помпа за поливане. Свидетелката твърди, че тези подобрения в имота били направени само от Д. и в тях не участвали останалите наследници. Свидетелката твърди че по- голямата част от изплатеното обезщетение- в размер на 25 000лв. било като обезщетение за лозето, а останалата сума съставлява обезщетение за останалата част от имота. В показанията си съпругата на въззивника- Н. Б. сочи още, че 07.10.2016г. съпруга и Д. Б. изтеглил от банковата си сметка сумата от 6000лв. и на десети октомври в дома им, където поканили останалите наследници, в нейно присъствие и в присъствието на сина и А. и свидетеля М., съпругът и броил и предал по 2000лв. на двамата си братя- К. и Б. и на сестра си- М.. Свидетелката твърди в показанията си пред РС Сандански, че след това никой от останалите наследници не е имал претенции за заплащане на още пари за обезщетението за имота, като такива претенции възникнали много по- късно поради намесата на сина на Б.. Своидетелката сочи в показанията си, че другия брат на съпруга и- Г. не е имал претенции за парите от лозето и неговите наследници поради това не участват в производството по делото. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд излага следните правни доводи: При извършена служебна проверка от състав на ОС Благоевград, съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери обжалваното съдебно решение на РС Сандански за валидно постановено, въз основа на процесуално допустим иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ЗЗД и по редовна искова молба. Същото е произнесено от законен състав, в изискуемата от закона писмена форма, в рамките на правораздавателната власт на съда и в пределите на неговата компетентност. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд дължи извършване проверка за допустимост само в обжалваната част на първоинстанционното решение, а по останалите въпроси е ограничен от оплакванията, направени с въззивната жалба. Обвързан от доводите навадени с жалбата от Д. А. Б., чрез пълномощника му адв. Т., въззивният съд следва да отговори на спорния по делото въпрос- изпълнил ли е частично или изцяло задължението си на мандатоносител въззивника Д. Б., въз основа на изричното му упълномощоване от въззиваемите по делото- да се отчете за дадения му мандат, като преведе на останалите сънаследници част от получената сума като обезщетение, съобразно приспадащата им се част от полученото обезщетение за извършенот отчуждаване на съсобствения земеделски имот- нива и лозе в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С.. При решаващата си дейност, обвързан от оплакванията във въззивната жалба, настоящият състав на ОС Благоевград съобразно правилата на ограничения въззив, е длъжен да изложи становище за това каква фактическа обстановка счита за установена въз основа на съвкупния анализ на събраните доказателства и да изгради самостоятелни правни изводи въз основа на нея, като реши спора по делото по същество. След задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, въззивният съд счита че оплакването с въззивната жалба, за необоснованост на изводите на първоинстанционния съд, изложени в обжалваното решение на РС Сандански, поради непълния и фрагментарен анализ на събраните доказателства, както и поради тяхното едностранчиво и тенденциозно интерпретиране, е неоснователен. Съгласно чл. 280 ЗЗД договорът за поръчка е договор по силата на който едната страна, наречена довереник се задължава да извърши за сметка на другата страна, наречена доверител възложените му от него правни действия. Довереникът е длъжен да извърши поръчаните му действия, да действа с грижата на добър стопанин и да съблюдава интересите на доверителя и да пази имуществото, което получи във връзка с поръчката - чл. 281 ЗЗД. Нормата на чл. 284 ал. 2 ЗЗД гласи, че довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В настоящият казус ответникът по иска- Д. А. Б. не отрича, че е бил упълномощен от останалите наследници и съсобственици на процесния недвижим имот да извърши от тяхно име и за тяхна сметка, всички необходими фактически и правни действия във връзка с процедурата по отчуждаването на недвижимия имот и за получаването на сумата дължима като обезщетение на наследниците за отчуждения имот, вкл. да получи преведаната от Областна администрация гр. Благоевград сума дължима като обезщетение, по негова банкова сметка, нарочно посочена за тази цел на органа изплащащ обезщетението. Установява се въз основа на събраните писмени доказателства че е извършено и изрично упълномощаване на Д. А. Б. във връзка със сключен договор за поръчка между страните, като не е спорно по делото, че довереника е получил дължимата сума като обезщетение в общ размер на 31 759.00лв., която е преведена по посочената от него банкова сметка. При тези данни се налага извод, че страните по делото- ищците като доверители и ответника като довереник, са страни по мандатно правоотношение, съчетано с упълномощаване за извършване на възложените действия от името на доверителя. Задължението на довереника по договора за поръчка е изискуемо от получаване на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете получената сума на останалите наследници незабавно /Решение № 11 от 03.02.2015г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014г., ІV г.о. на ГК/. Въззивният състав на ОС Благоевград намира, че първоинстанционния съд при анализа на заявените с исковата молба фактически твърдения и при съпоставка на наведените с обстоятлествената част правнорелевантни факти и заявения петитум, правилно е приел че е предявен за разглеждане иск, с правно основание чл. 284 ал. 2, във вр. с чл. 79 ЗЗД, като се претендира ответника да бъде осъден да върне на ищците сумата от общо 19 055.40лв., или по 6 351.80лв. за всеки един от тях, съразмерно на наследствения им дял от съсобствеността на отчуждения имот, получена и неотчетена по договор за поръчка, въз основа на който, между страните по делото са възникнали валидни облигационни правоотношения. В тази връзка следва да бъдат изложени съображения, че договорът за поръчка е неформален и може да бъде сключен устно, с конклудентни действия и няма пречка упълномощителна сделка да се съчетае с договор за поръчка. За да се приеме, че такъв договор е налице е достатъчно че по делото се установява по безспорен начин, че ищците са упълномощили ответника да получи обезщетението при отчуждаване на съсобствения им недвижим земеделски имот, като извърши всякакви фактически и правни действия от тяхно име и за тяхна сметка, включително превеждането на сумата от Областна администрация гр. Благоевград по посочена от довереника банкова сметка. Въззивният съд намира че макар в настоящия случай да липсва нарочен писмен договор, който да доказва процесната сделка, то наличието на облигационна връзка между страните основана на договор за поръчка се установява от представените по делото пълномощни с рег. № 2550/14.04.2016г. и рег. № •/15.04.2016г., както и от тяхното съдържание, въз основа на които следва да се приеме за безспорно установено и доказано, че ищците като доверители са възложили на ответника- довереник- „да извърши от наше име и за наша сметка всички правни и фактически действия, за получаване на обезщетение“ за наследствен земеделски имот в м. „Г...“, с площ от 6. 831дка, с № •, в землището на с. И., Общ. С., останал по наследство от А. Б., както и- „да получи сумата от обезщетението за отчуждаването- в брой или по банков път, на посочената от него банкова сметка“. Не е спорно по делото, а установява се и от събраните по делото доказателства установява се, че довереникът Д. Б. е изпълнил задълженията си въз основа на дадения му мандат, като е действала като пълномощник на останалите сънаследници и ги е представлявал по силата на упълномощаването пред Областна администрация гр. Благоевград. Процедурата по отчуждаване е успешно завършена, а сумата от общо 31 759.00лв., съставляваща обезщетение е преведана по посочената от Д. Б. банкова сметка. От установеното от фактическа страна, следва безспорния извод, че между страните по делото е бил сключен валиден неформален договор за поръчка, обусловен от извършено упълномощоване на довереника за предоставения му мандат от доверителите по договора./Определение № 143 от 10.03.2017г. на ВКС по т. д. № 2208/2016г., I т. о., ТК/. За тези правни изводи, съдът следва да изходи от разбирането, че предоставеното на ответника пълномощно и приемането на обективираното в съдържанието му овластително изявление, чрез упражняване на правата по пълномощното, разкриват сключването на договор за поръчка между страните по смисъла на чл. 280 ЗЗД, с който ответникът - довереник се е задължил да извърши за сметка на ищците- доверители, възложените посредством упълномощаването действия, след което за него е възникнало задължението да уведоми доверителите за изпълнение на поръчката, да даде сметка и да върне всичко, което е получил в изпълнение на поръчката - чл. 284 ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК възлага в тежест на довереника задължението да уведоми доверителя за изпълнението на поръчката, да даде отчет за действията си и да му предаде всичко, което е получил във връзка с изпълнението, включително и предоставените от доверителя парични средства за изпълнение на поръчката, които са останали неизразходвани от довереника при извършване на възложените му правни действия. Разходите за изпълнение на поръчката са в тежест на доверителя съгласно чл. 285 ЗЗД, поради което и в хипотезата, при която довереникът е направил такива, те се покриват от предоставените от доверителя парични средства за това и за довереника не възниква задължение да върне на доверителя тези парични средства. Само когато довереникът не е разходвал предоставените му парични средства за изплащане на разходи за изпълнение на възложената му поръчка, за него възниква задължение по чл. 284, ал. 2 ЗЗД да ги върне на доверителя. Въпросът за това при какви предпоставки платените от довереника суми за изпълнение на възложените на същия правни действия, не подлежат на връщане не доверителите, може да се разреши при прилагането на правилото на чл. 284 ал. 2 ЗЗД и на чл. 285 ЗЗД, но следва задължително да се съобразят и постигнатите между страните уговорки, които съгласно чл. 20а ЗЗД имат сила на закон за тях и ги обвързват. В процесуална тежест на ответника е да докаже разходването на средствата във връзка с учредения мандат или задържането им на друго правно основание. В настоящия казус с отговора на исковата молба и в хода на процеса пред РС Сандански, не са наведени от ответната страна доводи за направени разходи във връзка с изпълнението на мандата, за които правни действия довереника Д. А. Б. е изрично упълномощен от ищците- сънаследници и съсобственици на отчуждения недвижим имот. Пред първоинстанционния съд не са били представени писмени или гласни доказателства в тази насока, а в процесуална тежест на ответника е било доказването на направените разноски ако такива са били надлежно заявени и претендирани пред състава на РС Сандански. Поради изложените съображения съставът на въззивният съд намира, че искане от страна на довереника, за приспадане на част от полученото обещетение за извършените от него разноски по изпълнението на мандата, нито е било заявено, нито е било успешно доказано пред първоинстационния съд и на ответника Д. А. Б. не може да бъде признато такова по делото. По правило договорът за поръчка е едностранен, но е възможно да е уговорено възнаграждение. Наличието на допълнителни уговорки, не променят характера на мандатното правоотношение, а ако бъдат установени, могат да имат значение за намаляване на претенцията/напр. чрез прихващане/. Тежестта да докаже тези допълнителни уговорки е за този, който ги твърди. Тук важи ограничението за събиране на гласни доказателства в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК, ако стойността на възнаграждението е над 5 000 лв. и в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК, когато договорът за поръчка е сключен в писмена форма. В настоящия казус липсва заявено искане от доверителя за заплащане на възнаграждение за възложената му работа, като не са и представени писмени и гласни доказателства за уговорено между страните такова./Решение № 208 от 29.07.2013г. на ВКС по гр.д. № 916/2012г., IV г.о., ГК / Доколкото се касае за обезщетение за отчуждаване на съсобствен недвижим имот, несъмнено ответникът Д. А. Б. е могъл да претендира по- голяма част от заплатената сума, от приспадащата му се част, съответстваща на дела му от наследството, ако твърди че е извършил подобрения в съсобствения недвижим имот, които е извършил от свое име и за собствена сметка. В случай на доказване извършването на такива, същият би могъл в случай на предявен срещу него иск с правно основание чл. 284 ал.2 от ЗЗД, да неведе възражение за прихващане на стойността на извършените подобрения, от сумата преведана общо на наследниците като обезщетение за отчеждяването на съсобствения недвижим имот. Такива доводи се навеждат от жалбоподателят чрез неговия пълномощник едва с въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция, като основание довереникът да бъде освободен от задължението си да преведе на доверителите получените суми от Областна администрация гр. Благоевград. Задължението на довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да предаде полученото. В случаите, когато довереникът е действал от името на довереника и за негова сметка, тогава правата и задълженията по сделката с третите лица спрямо всички правни субекти настъпват направо в имуществената сфера на доверителите. Довереникът следва само да предаде вещта или парите, които евентуално се намират още в негово държанe. Ако довереникът има срещу доверителите възражения за задържане на част от дължимата им се сума, същият е длъжен своевременно да ги заяви в процеса при предявен срещу него иск с правно основание чл. 284 ал.1 от ЗЗД, но и задължението да докаже възраженията си по установения в ГПК процесуален ред, при условията на пълно и главно доказване. В настоящия казус от ответната страна не са заявени с отговора на исковата молба или чрез предявяване на насрещен иск пред РС Сандански- извършени от Д. А. Б. еднолично и за своя сметка подобрения в съсобствения недвижим имот, като не е заявена срещу останалите сънаследници искова претенция за заплащането на тези подобрения от този който твърди да ги е извършил. Респективно с отговора на исковата молба не е било своевременно наведено и възражение за прихващане на дължими суми за извършени в съсобствения недвижим имот от един от наследниците на подобрения, съставляваща засаждане на лозови насаждения, изграждане на ограда, монтиране на водни помпи и др., така както същите са посочени във въззивната жалба пред настоящата съдебна инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ГПК, когато ответникът най- късно с отговора на исковата молба, не наведе възраженията си срещу предявения иск на самостоятелно правно основание или не упражни правата си по чл. 211 ал. 1 и чл. 212 и чл. 219 ГПК, той губи възможността да направи това по- късно, освен ако пропуска се дължи на особени непредвидени обстоятелства. След като довереникът Д. А. Б. не е навел възраженията си и не е предявел насрещен иск най- късно с отговора на исковата молба, в срока по чл.131 от ГПК пред РС Сандански, правото му да направи това по- късно е преклудирано. Същият не би могъл да заяви тези свои права едва пред въззивния съд, тъй като претенция за стойността на подобрения в съсобствен недвижим имот, извършени от един от съсобствениците, е недопустимо да бъде заявена за пръв път с жалбата пред въззивната съдебна инстанция. Жалбоподателят не би могъл да заяви за пръв път и възражение за приващане едва пред ОС Благоевград, тъй като за да стори това пред въззивната съдебна инстанция, следва същото да се изразява в материалноправно изявление за компенсиране на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания, при които да е възможно същите да се погасят до размера на по- малкото от тях. Установено е от съдебната практика, че когато насрещното вземне е спорно, възражението за прихващане не може да бъде заявено за пръв път пред въззивната съдебна инстанция/в тази връзка- т. 6 и т. 12 от ТР № 1/2001г. по т.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС/ Пред първоинстанционният съд насрещни права от ответника срещу ищците, предявили срещу него иск с правно основание чл. 284 ал. 2 от ГПК, не са били своевременно заявени и предявени, поради което съдът не ги е разглеждал и не е обсъждал доказателства в тази насока, доколкото такива са били събрани по делото. В този смисъл първоинстанционният съд не е имал и задължението да дава на страната някакви указания, както и по реда на чл. 146 от ГПК да изготви доклад и да разпредели доказателствена тежест. Съдът не е бил задължен и да обсъжда доказателства в тази насока, ако такива са били наведени от страната. Оплакването с въззивната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение от първоинстационния съд при изготвянето на доклада по чл. 146 от ГПК е неоснователно и следва да бъде оставено от въззивния съд без уважение. Поради изложените съображения иревелантни по делото във връзка с предявения иск са твърденията за извършена неформална делба между наследниците по отношение на отчуждения земеделски имот, след неговото реституиране с Решение № 170 И от 10.06.1999г. на ПК С., както и обстоятелството какви насаждания са били засадени върху имота и какви подобрения са били направени върху него. До доказване със сила на пресъдено нещо че подобренията в съсобствения недвижим имот са извършени само от един от съсобствениците и само с негови средства, правата върху извършените подобрения в съсобствения недвижим имот се придобиват от всички съсобственици на земята по силата на приращението по чл. 92 от ЗС. Следователно до доказване на подобрения, извършени в имота само от един от съсобствениците, обезщетението както за земята, така и за насажденията и подобренията в отчуждения недвижим имот, се дължи на всички съсобственици, съразмерно на наследствения им дял, независимо от това от кой са били извършени фактически подобрения в имота. Ако във връзка със сключеня договор за поръчка са налице уговорки, различни от тези очертани с правомощията, дадени на довереника с упълномощаването му за мандат въз основа на представените по делото пълномощни, то това обстоятелство следва да бъде установено по делото при пълно и главно доказване, като доказателствената тежест е върху страната която го твърди. Пред първоинстационния съд възражения за допълнителни уговорки между страните, във връзка с възложените на довереника пълномощия по възникналия договор за поръчка, не са били наведени от ответната страна с отговора на исковата молба или в хода на делото. В тази насока въззивният съд намира че по делото не са представени и убедителни доказателства, които да обосноват изводи в тази насока. С мотив, че по делото няма нарочен писмен документ от насрещната страна за вътрешни уговорки, а също и изходящ от ищеца непълен обратен документ, правещ вероятно твърдението на ответника за наличието на допълнителни уговорки, вкл. за извършени от него в имота подобрения, само за негова сметка, първоинстанционният съд е отрекъл процесуалната възможност вътрешните отношения между страните да се доказват със свидетели. Предвид констатацията, че няма на изрично съгласие от страна на ищците за дерогиране на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК, съдът не е кредитирал показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, ангажирани за установяване на твърдените от ответника вътрешни отношения по повод наличието на допълнителни уговорки и частично плащане на дължимото от страна на довереника. Когато между страните не е сключен писмен договор за поръчка, която едната страна изпълнява по възлагане от другата, но се установява, че работата е извършена, се приема, че спорът за заплащане на възнаграждение за нея следва да се разгледа като такъв за парично вземане, произхождащо от облигационно отношение с източник двустранен договор. Съществуването и характерът на неформалния, консенсуален, двустранен и възмезден договор за поръчка, при отсъствие на писмена форма, се доказва с всички допустими доказателства по ГПК, като с оглед принципа за еквивалентност на насрещните престации, на заплащане подлежат фактически извършените работи по действителни цени, които при необходимост се установяват с помощта на вещо лице./Решение № 117 от 4.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 6623/2014г., III г.о., ГК/ Овластяването на едно лице/довереник/ да извърши фактически и правни действия от името и за сметки на други лица/доверители/, може да възникне по силата на закона, включително и чрез изрично упълномощоване. Упълномощаването което по съществото си съставлява едностранна правна сделка по волята на упълномощителя, е най- често използвания способ за учредяване на представителна власт, която се получава от упълномощеното лице по силата на изричното пълномощно. Именно поради тази причина прието е за безспорно от съдебната практика, че дори при липса на писмен договор за поръчка, задължението на упълномощения да извърши определени правни действия от свое име и за сметка на упълномощителя, обвързва страните с възникналите за тях права и задължения, което води и до сключването на неформален договор за поръчка. Макар самото упълномощаване да не съставлява предложение за сключване на такъв договор, то с упражняването на предоставената му представителна власт/мандат/, упълномощеното лице с извършените конклудентни действия, може да се обвърже валидно от договор за поръчка, при съдържание очертано от извършените правни действия в рамките на упълномощаването, доколкото тези действия съответстват на волята на упълномощителите, които в този случай се превръщат в доверители. /Решение № 338 от 27.03.2018г. на ВКС по гр. д. № 706/2017г., IV г.о., ГК/В настоящия казус чрез упълномощаването на ответника Д. А. Б., чрез представените по делото изрични пълномощни от упълномощителите- ищците по делото, на същия е възложен мандат за извършване на фактически и правни действия, при оправомощаване за представителство пред Областна администрация гр. Благоевград, от свое име и за сметка на упълномощителите- за получаване на обезщетение за отчуждаване на съсобствен земеделски имот, реституиран на наследниците по ЗСПЗЗ. Не са наведени доводи от ответната страна, нито е представен пред РС Сандански нарочен писмен документ от насрещната страна за вътрешни уговорки, различни от тези очертани като задължение за доверителя по договора за поръчка в обема на неговото упълномощаване, а също не е представен по делото и изходящ от ищеца непълен обратен документ, правещ вероятно съществуването на вътрешни уговорки между наследниците, обуславящи извода за дължим по- голям дял от паричното обезщетение за ответника- Д. А. Б., на което основание същият би могъл да претендира освобождаване от част от задължението за превеждане на получената като обезщетение сума към останалите сънаследници, от банковата сметка на която същият е титуляр. Съобразно установената практика на ВКС, определена с решения по чл. 290 ГПК, която се споделя напълно от настоящия състав и според която ограничението по чл. 164 ал. 1 т. 3 ГПК, изключващо свидетелски показания за установяване на договори, на стойност по- голяма от 5000 лева, не е приложимо, когато спорът не е за наличието на съществуващо договорно отношение, а за смисъла на постигнатите договорености; ако страните спорят за значението на отделни уговорки или когато договорът не съдържа всички уговорки, свидетелски показания са допустими за установяване на обстоятелствата, при които е сключен, както и каква е била действителната обща воля на страните; при изясняване на действителната обща воля на страните съдът може да изследва обстоятелствата, при които е сключен договорът, характерът на преговорите, разменената кореспонденция и как са изпълнявани задълженията по него след сключването му. Договорът за поръчка по правило е неформален. Тежестта да докаже мандатното правоотношение е за страната, която го твърди. Допустими са всички доказателствени средства. Упълномощаването е отделна правна сделка, която може да се прибави или не към договора за поръчка. Когато в отношенията си с третите лица довереникът действа от името и за сметка на доверителя, той се ползва от представителна власт по дадено му пълномощно. Ето защо становището на настоящия състав на ОС Благоевград е че при липса на изричен писмен договор за поръчка между страните, макар и при упълномощаване, с което се очертават основните параметри на договора за мандат, ако някоя от страните твърди че съществуват уговорки, различни от посочените в пълномощното, то същата следва да го докаже, като в тази насока гласните доказателства не биха били недопустими. При анализа на събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства, въззивният съд не намира за доказано наличието на уговорки за разпределение на сумата, получена като обезщетение за отчуждения имот, в размери различни от обема на наследствените права на съсобствениците по отношение на имота. Свидетелят М. категорично отрича съществуването на такива уговорки между наследниците, като в показанията се поддържа че никой от наследниците не се е отказвал от дела си и всички са очаквали подялбата на получената сума като обезщетение от отчуждаването на имота според наследствените им дялове- по 1/ 5 идеална част и поравно. Обратното се поддържа в свидетелските показания на свидетелката Б.а, която твърди че съпругът и следва да получи по- голяма част от обезщетението поради направените от него подобрения в имота. В показанията си обаче тя не твърди да е имало събиране на всички наследници и това да е било уговорено устно или писмено между тях. Двамата свидетели са близки родственици на страните по делото, поради което техните свидетелски показания следва да се кредитират като евентуално заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК. Свидетелят М. не е в родствени връзки със страните, но в своите показания той не сочи за постигнати между страните уговорки за получаване на по- голям дял от обезщетението от Д. Б.. Същият сочи в показанията си само че е станал свидетел на предаване на парични суми от Д. Б. на К., Б. и М., но за размера на предадените суми/по 2000лв./ и за основанието за извършеното плащане/обезщетение за отчуждения имот/, той твърди че е разбрал за това от самия Д. Б., който му казал каква сума е дал защо е предал парите на останалите сънаследници. Поради изложените съображения от фактическа и правна страна, въззивният състав на ОС Благоевград намира за недоказано по делото от събраните писмени и гласни доказателства, наличието на уговорки между наследниците за заплащане на по-голям дял от полученото парично обезщетение за отчуждения имот, на наследника Д. Б., което да обуславя извода че довереникът следва да бъде освободен от задължението си да се отчете и да преведе дължимите суми на останалите сънаследници, съответни на наследствените им дялове от съсобствеността на отчуждения имот. Още с отговор на исковата молба пред РС Сандански, ответникът е противопоставил на предявения срещу него иск по чл. 284 ал.2 от ЗЗД- правопогасяващо възражение че е изпълнил задължението си за отчитане по мандата и твърдение че е предал на всеки един от наследниците сума от по 2000лв./или общо сума в размер на 6000лв./С възражението си ответникът чрез неговия пълномощник, не се е обосновал поради каква причина е превел на останалите наследници само сума от по 2000лв., вместо претендираната с исковата молба сума от по 6 351.80лв. за всеки един от тях. Възразил е че е платил въз основа на получения мандат и че не дължи нищо повече на ищците по делото. С въззивната жалба във връзка с оплакванията за необоснованост и за допуснато съществено процесуално нарушение, наведени са доводи че първоинстационният съд е отказал да обсъжда и анализира събраните гласни доказателства, като е приел за недоказано дори частично изпълнение на задължението за отчитане на ответника пред неговите доверители, като се е основал за недопустимост на гласни доказателства за доказване на обстоятелството за предаване на сумата от 2000лв. на всеки един от ищците по делото, поради забраната на чл. 164 ал.1 т. 4 от ГПК, тъй като е приел че се касае за установено с писмен акт парично задължение. При анализа на съдебната практика на ВКС видно е че е даден отговор на въпроса- ако се приеме, че отношенията между страните се уреждат от договор за поръчка, допустими ли са гласни доказателствени средства за обстоятелствата свързани с начина на изпълняване на задълженията по него. Направеното от ответника Д. А. Б., чрез неговия пълномощник адв. Т.- искане за допускане на гласни доказателства пред РС Сандански, е във връзка с наведеното от него възражение за извършено плащане на задължението му към ищците по делото по сключения между тях договор за поръчка. Чрез разпита на свидетели пред първоинстанционния съд, потвърждава се наличието на сключен между страните неформален договор за поръчка, както изпълнението на задълженията по мандата за които Д. Б. е упълномощен от ищците по делото с изрични писмени пълномощни, с нотариална заверка на подписите. Пред първоинстанционния съд с отговора на исковата молба, представено е от ответника и прието като писмено доказатлество- извлечение от банковата сметка на ответника, от което се установява по безспорен начин че сумата 31 759.00лв., като обезщетение за отчуждения земеделски имот, е преведена от Областна администрация гр. Благоевград, по банков път по сметката посочена от ответника. При тези обстоятелства въззивният съд споделя изцяло възприетото становище от състава на РС Сандански- че при липса на доказателства парични суми да са преведени по банкова сметка на ищците по делото, респ. доказателства суми да са прехвърляни на името на представляваните, или да са преведени по сметка на ищците, което се установява с писмени доказателства, свидетелските показания за доказване предаване на сума от по 2000лв. на всеки един от ищците, са били недопустими съгл. чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК, тъй като превода на сумата за обезщетение по делото е установена с писмено доказателство, съответно с писмено доказателство следва да се докаже по делото изпълнението на довереника на задължението му да отчете мандата и да преведе на доверителите си сумите, съответстващи на дела им от съсобствеността на отчуждения недвижим имот. Приетото от районния съд, че в конкретния случай свидетелските показания са недопустими не е в противоречие с утвърдената съдебна практика./Определение № 1237 от 29.12.2015г. на ВКС по гр. д. № 5274/2015г., III г.о., ГК/Свидетелските показания за доказване на частично или цялостно изпълнение на задълженията по чл. 284 ал.2 от ЗЗД, са ограничени само, ако задължението за плащане е уговорено с писмен акт- чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК /Решение № 239 от 8.06.2015г. на ВКС по гр.д. № 7200/2014г., IV г.о., ГК/ За пълномощника се е породило задължението да отчете /предаде/ на упълномощителите полученото от негово име и за негова сметка /чл. 284 ал. 2 ЗЗД/. Задължението за отчитане на сумата е възникнало в момента на нейното получаване, т.е. от момента на постъпването на сумата по сметката на ответника. Именно поради това, че получаването на сумата е установено с писмени доказателства, то задължението за отчитането /предаването/ й на упълномощителите следва да се определи като задължение, установено с писмен акт по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. С оглед на това и предвид въведената с тази норма забрана, погасяването на посоченото задължение не може да бъде установявано с гласни доказателства, освен при изрично съгласие на другата страна /чл. 164 ал. 2 ГПК/, каквото в случая не е налице. /Решение № 225 от 28.01.2013г. на ВКС по т.д. № 903/2011г., II т.о., ТК/ Настоящият състав на ОС Благоевград намира за необходимо да посочи, че дори и да се приеме че доказването на частичното изпълнение на задълженията от довереника по договора за поръчка, въз основа на възложения му мандат, за задълженията му по чл. 284 ал. 2 от ЗЗД, да е допустимо да бъде установявано по делото с гласни доказателства, то събраните такива пред РС Сандански не обосновават извода за пълно и главно доказване на твърдения от въззивника факт- за частично плащане на сума от по 2000лв. на всеки един от доверителите му по сключения договор. В тази насока свидетелските показания на свидетелят М. и свидетелката Б.а са противоречиви и взаимно изключващи се. Свидетелят М. твърди че липсва уговорка за заплащане на по- малки обезщетения по размер на ищците по делото, като поддържа в показанията си, че плащане дори и частично на дължимите суми не е извършвано от Д. А. Б.. Свидетелката Б.а твърди в показанията си, че между наследниците е имало уговорки във връзка с направените от нейния съпруг подобрения в имота, като сочи че на 07.10.2016г. съпругът и е изтеглил от сметката си 6000лв., след което е предал лично и на ръка на ищците по делото суми от по 2000лв., като поддържа че е изпълнил изцяло задължението си, като никой от останалите наследници дълго време преди завеждането на настоящото дело, не е претендирал заплащане на по- големи суми от обезщетението за отчуждения имот. Свидетелските показания на тези двама свидетели са взаимно изключващи се, а освен това същите следва да бъдат кредитирани от съда като вероятно заинтересовани по смисъла на чл. 172 от ГПК, поради което съдът не може да основе изводите си само на тях. Частично изпълнение на зъдължението чрез плащане на суми от по 2000лв. не се установи и доказа по безспорен и несъмнен начин и от свидетелските показания на свидетеля М., който не е в родствени отношения със страните по делото. Същият твърди че е присъствал на плащане на парични суми в дома на Д. А. Б., някъде през месец 10.2016г., като сочи в показанията си че е видял само предаване на парични суми на ищците по делото. При разпита му пред РС Сандански признава, че какви суми са били платени и какво е основанието за тяхното плащане е разбрал по- късно от самия Д. А. Б.. Следователно касае се за косвени свидетелски показания, при това за факти, които свидетелят е научил от сами ответник и които същият възпроизвежда индиректно по делото. Въззивният съд намира, че частично изпълнение на задълженията на ответника Д. А. Б. по реда на чл. 284 ал.2 от ЗЗД- да предаде на доверителите си въз основа на дадени му мандат- частта от сумата изплатена като обезщетение в резултат на извършената от него поръчка, не се доказва с писмени доказателства по делото, като същата не се доказва убедително и от събраните пред РС Сандански гласни доказателства, поради което твърдението за предаване на сума от по 2000лв. на всеки един от въззиваемите, съставът на ОС Благоевград намира за неуспешно, при пълно и главно доказване по делото. При изложените съображения от фактическа и правна страна, първоинстанционното решение на РС Сандански следва на основание чл. 271 ал.1 от ГПК де баде потвърдено като правилно и обосновано от събраните по делото доказателства. Въззивният съд не намира допуснати съществени процесуални нарушения, с които да се засягат правата на страните по делото, като намира че обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон, като е обосновано от събраните пред РС Сандански писмени и гласни доказателства. С оглед на изхода на делото пред настоящата въззивна инстанция и доколкото въззивната жалба не е уважена като основателна, следва да бъде осъден жалбоподателя- Д. А. Б., да заплати на въззиваемите- К. А. Б., М. А. М. и Б. А. Б., сумата 2 100лв. за разноските пред въззивната инстанция за адвокатски хонорар, съобразно представен списък по реда на чл. 80 от ГПК. Водим от горното и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът