Решение № 867 от 25.2.2026 г. на Административен съд - Велико Търново по дело № 968/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Настоящето производство е образувано по жалба на И. Ц. М. от гр. Стражица против Заповед № ЗХУ- ИО/Д-ВТ-СТ/338/ФП/20.10.2025 г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) - гр. Стражица, потвърдена с Решение № 04-РД06-0094/11.11.2025 г. на директора на РДСП - Велико Търново, с която на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 159.50 лева месечно за периода от 01.10.2025 г. до 31.05.2026 г. в частта относно определената начална дата за отпускане на месечната финансова подкрепа. В жалбата се излагат доводи за неправилност на оспорения акт относно определяне на началния момент на плащането, тъй като не е съобразен с целта на закона. Твърди се, че забавянето за освидетелстването на жалбоподателката не е по нейна вина – подала е молба за преосвидетелстване от ТЕЛК на 31.10.2024 г., като едва 7 месеца по-късно - на 07.05.2025 г. е постановено Експертно решение (ЕР) по тази нейна молба, което й е връчено на 27.05.2025 г. Тъй като в съдържанието на ЕР е посочено, че същото се постановява със закъснение по нейна вина, което тя отрича, е оспорила ЕР в тази му част пред НЕЛК, който се е произнесъл с акт, който й е съобщен на 26.09.2025 г., когато М. счита, че влиза в сила и ЕР на ТЕЛК в неговата цялост. Ето защо, депозирайки заявление за подпомагане до ответника на 06.10.2025 г. намира, че е спазила двумесечния срок по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, който счита, че тече от датата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК. В съдебно заседание поддържа тази си жалба и представя Разпореждане за отпускане на пенсия за инвалидност във връзка със същото ЕР на ТЕЛК, което определя такава от 02.11.2024 г. (т.е. със задна дата) и счита, че след като това социално плащане й е изплатено от тази дата, то и претендираното от ответника друго такова е дължимо от същата. По тези мотиви иска отмяна на оспорваните актове и присъждане на сторените разноски. Ответникът – директорът на дирекция „Социално подпомагане" – Стражица, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата като неоснователна с мотивите, обосновали потвърдителното решение и претендира за отхвърлянето й. Съдът след като се запозна с представените по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С ЕР № 93296/09.11.2023 г. на ТЕЛК – Велико Търново на И. М. е определена 100 % ТНР за срок до 01.11.2024 г. На 31.10.2024 г. същата е поискала преосвидетелстване, като е депозирала заявление в този смисъл. С ЕР на ТЕЛК – Четвърта МБАЛ – София № 90803/07.05.2025 г. й е определена 98 % ТНР със срок до 01.05.2026 г., като е отбелязано, че решението е издадено със закъснение по нейна вина. Това ЕР е връчено на М. на 27.05.2025 г., видно от известие му за доставяне, което тя не оспорва. Недоволна от отбелязването в ЕР, че решението се издава със закъснение по нейна вина, М. го оспорила само досежно това твърдение пред НЕЛК с жалба подадена на 24.06.2025 г. Тази жалба НЕЛК намерил за недопустима, поради което прекратил производството по нея с Акт в този смисъл от 17.09.2025 г. По делото няма документи удостоверяващи връчването на този акт, но жалбоподателката признава за получаването на съобщение за него на 26.09.2025 г., която дата тя отчита като дата на влизане в сила на ЕР на ТЕЛК в неговата цялост (въпреки оспорването само на извода по чия вина ЕР е издадена със закъснение от 7 месеца действително, както твърди в жалбата си до съда). Конкретно, производството по издаване на процесната оспорена заповед е започнало във връзка с подадено от И. М. на 06.10.2025 г. с вх. № 3ХУ-И0/Д-ВТ-СТ/338 заявление-декларация по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, заявени във Формуляра на самооценка. В заявлението-декларация и във Формуляра за самооценка е декларирано, че М. притежава посоченото по-горе ЕР на НЕЛК № 90803/85/07.05.2025 г., съгласно което органът на медицинската експертиза й е определил 98% трайно намалена работоспособност. Във формуляра за самооценка е заявена потребност от отпускане на месечна финансова подкрепа. На М. е изготвена индивидуална оценка на потребностите (л. 27) с установена потребност от предоставяне на месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 25 на сто от линията на бедност считано от 01.10.2025 г. до 31.05.2026 г. Въз основа на индивидуалната оценка на потребностите със Заповед № ЗХУ- ИО/Д-ВТ-СТ/338/ФП/20.10.2025 г., издадена от директор на ДСП - гр. Стражица, на М. е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 3 от ЗХУ в размер на 159.50 лева месечно за периода от отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите на жалбоподателката, - 01.10.2025 г. до 31.05.2026 г., като ответникът е определил началната дата по реда на чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ, доколкото заявлението от М. е подадено след предвидения в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение в ал. 1 за отпускане на помощта със задна дата - от началото на месеца, през който е прекратена. Заповедта е оспорена пред по-горестоящия административен орган и с Решение № 04-РД06-0094/11.11.2025 г. директорът на РДСП- Велико Търново е отхвърлил жалбата на М. и потвърдил заповедта. По делото е приложена административната преписка, ведно с доказателства относно компетентността на органа издал оспорената заповед, както и такива представени от оспорващата. При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи: Жалбата, като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу годен за обжалване акт, е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: По своята правна същност обжалваната заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. По отношение на него следователно намират приложение правилата за издаване на индивидуални административни актове по АПК и реда за административно и съдебно оспорване. Оспорената заповед, както и потвърждаващото решение на директор РДСП са издадени от компетентен орган, при спазване изискванията за форма. Посочени са както фактическите, така и правните основания за тяхното издаване, макар и лаконични в оспорвания акт. Като правно основание за издаване на заповедта са посочени разпоредбите от ЗХУ и ППЗХУ, които определят правомощията на административния орган да издаде заповед за отпускане или отказ на финансова подкрепа, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите. Като фактическо обстоятелство, дало основание за издаването на акта е посочена изготвената индивидуална оценка на потребностите във връзка със заявеното искане за отпускане на финансова подкрепа. Самата индивидуална оценка, на която е извършено позоваване, също съдържа мотиви относно основателността на заявлението, възприети от административния орган. Не се установява в процедурата по издаването на процесната заповед да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Доколкото административната процедура е инициирана от М., по отношение на нея е неприложимо изискването на чл. 26, ал. 1 от АПК, административният акт е издаден след изясняване на относимите факти и обстоятелства, в съответствие с изискването на чл. 35 от АПК. С оглед изложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 1, 2, 3 от АПК. В случая страните не спорят по фактите и същите правилно са установени от административния орган. Спорът по делото е правен и касае само определянето на началната дата на отпускане на финансовата подкрепа в полза на заявителката. В тази връзка жалбоподателката твърди, че в настоящия случай приложение намира нормата на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ, поради което и началната дата на отпускане на помощта е началото на месеца, през който е прекратена същата (01.11.2024 г.), а не както неправилно е приел административния орган позовавайки се на чл. 67, ал. 2/66, ал. 3 от ЗХУ. Настоящият състав намира, че възраженията изложени в жалбата са неоснователни предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1. месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и 2. целеви помощи съобразно вида на увреждането. В чл. 70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18-годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 от закона, като жалбоподателката попада сред тези по т. 3 на чл. 70, с оглед степента на увреждане от 98 % ТНР, съгласно ЕР на НЕЛК № от 07.05.2025 г., и размера на дължимата финансова подкрепа следва да е 25% от линията на бедност. В нормата на чл. 20, ал. 1 от ЗХУ е посочено, че хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. В ал. 2 на чл. 20 от ЗХУ е указано, че оценката по ал. 1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата. Според чл. 21, ал. 1 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите "Социално подпомагане" към Агенцията за социално подпомагане. В разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗХУ е записано, че индивидуалната оценка на потребностите се изготвя въз основа на информация за: 1. самооценката на човека с увреждане за затруднения в домашни условия и извън тях; 2. увреждането/здравословното състояние; 3. вида на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 4. степента на затруднения във функционирането на човека с увреждане; 5. степента на включване в социалната среда на човека с увреждане; 6. мобилността на човека с увреждане в социалната му среда и затруднения извън дома; 7. други обстоятелства. Съобразно новелата на чл. 22, ал. 4 от ЗХУ, индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл. 21, ал. 3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона. Разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от ЗХУ гласи, че въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл. 69, т. 1 Съгласно чл. 67, ал. 1 ППЗХУ в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Съгласно ал. 2 при неспазване на срока по ал. 1 месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл. 66, ал. 3, което ще рече от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите. Именно на тази разпоредба се позовава административният орган, който приема, че двумесечният срок е пропуснат, тъй като заявление – декларацията за отпускане на месечни добавки е подадено на 06.10.2025 г., докато новото решение на НЕЛК на М. е издадено на 07.05.2025 г. и й е връчено в края на същия месец – на 27.05.2025 г. Съдът приема, че от анализа на горепосочените разпоредби е видно, че целта на законодателя е да обезпечи правоимащите лица с получаването на следващата им се месечни добавки за социална интеграция за целия период на инвалидизирането им, през който са налице предпоставките за получаването на добавките, независимо от датите на преосвидетелстването им от органите на медицинската експертиза. Изискването, което той поставя, за да осигури непрекъснатост на получаването на месечните добавки, е преосвидетелстването да не води до промяна на датата на инвалидизиране или в степента трайно намалена работоспособност/вида и степента на увреждане, доколкото тези факти са от значение за възникване на самото субективно право на подпомагане. Действително с разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ е предвидено и изискване по отношение на срока на подаване на заявление – декларацията, но то се нуждае от корективно тълкуване предвид на вида и характера на експертните решения на ТЕЛК/НЕЛК и особеностите на производствата по тяхното издаване и контрол. Съгласно чл. 52 ПУОРОМЕРКМЕ НЕЛК изпраща екземпляр от своето решение на освидетелстваното лице, на ТП на НОИ и връща в РКМЕ медицинското експертно досие заедно с екземпляр от решението. Следователно решенията на ТЕЛК/НЕЛК подлежат на съобщаване на освидетелстваните/преосвидетелстваните лица, поради което двумесечният срок по чл. 67, ал. 1 от ППЗХУ следва да брои от деня, следващ деня на съобщаването им, а не деня на издаването им. Обратното разбиране би поставило преосвидетелстваните лица в неблагоприятно положение и би ги лишило от възможността да получават без прекъсване признатите им от закона добавки за социална интеграция, защото така би се стигнало до ситуации, в които срокът за упражняване на правото по чл. 70 от ЗХУ би започнал да тече още преди правоимащите лица да са узнали, че имат издадено ново решение на ТЕЛК / НЕЛК. Такъв правен резултат е в разрез с целите посочени в чл. 2 от ЗХУ - насърчаване, защита и гарантиране пълноценното и равноправно упражняване на правата и свободите на хората с увреждания; създаване условия за социално приобщаване на хората с увреждания; зачитане на вътрешно присъщото човешко достойнство на хората с увреждания; предоставяне на подкрепа за хората с увреждания и техните семейства включително и съгласно чл. 5, ал. 2, т. 6 чрез предоставяне на финансова подкрепа. Този резултат е в разрез и с общите правни принципи на упражняване на субективни материални права, срокът за упражняването на които не може да бъде поставян в зависимост от обстоятелства, стоящи извън волята на носителя на правото, какъвто е датата на издаване и връчване на новото решение на ТЕЛК/НЕЛК. Действително срокът за подаване на заявление – декларация цели да предотврати недобросъвестното упражняване на правото на получаване на добавки за социална интеграция, но той не трябва да бъде такъв, че да накърнява същността на самото право и да възпрепятства или затруднява неговото реализиране. Ето защо съдът приема че, срокът от два месеца тече от съобщаването на ЕР на ТЕЛК на лицето. В конкретния случай това е станала на 27.05.2025 г. и това обстоятелство не е спорно по делото. Това означава, че ответникът би дължал заповед със съдържание на претендираното от оспорващата относно началната дата на помощта – считано от датата, на която е прекратена предходната помощ, издадена въз основа на старото й ЕР, само ако М. е депозирала заявление в този смисъл до 27.07.2025 г., което тя не е сторила. Напротив, няма спор, че заявлението е подадено едва на 06.10.2025 г. и за това нормата на ал. 1 от 67 от ППЗХУ е неприложима за нея, а приложима е нормата на ал. 2. Кога е извършено самото преосвидетелстване (и по чия вина то е закъсняло) в случая е ирелеватно, защото изначално законът не свърза получаването на помощта с датата на освидетелстването, а с датата на ЕР. Всъщност, разбирането на закона е лица, които са хора с увреждания, освидетелствани с предходно ЕР да продължават да черпят всички права по тях, ако ТЕЛК не се е произнесъл своевременно по заявлението им за преосвидетелстване, и целта на това е лицата да не остават без доходи. В този смисъл е нормата на чл. 101б, ал. 2 от ЗЗдр, която предвижда, че ако лице- в случая жалбоподателката е подала заявление за преосвидетелстване преди изтичането на срока на предходно ЕР и в законоустановения срок ТЕЛК не се произнесе, то автоматично да се удължи действието на последното ЕР до издаването на ново. След издаването на ЕР обаче, чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ изисква от нея подаването на заявление до ДСП в двумесечен срок по получаването на новото ЕР на ТЕЛК, за да се издаде заповед за отпускане на месечна финансова помощ по този закон без прекъсване във времето. Законът не изисква влизане в сила на ЕР, напротив – както многократно се каза, целта е лицето да не остават без финансови средства при евентуално упражняване дори от самото него на правото му на жалба против ЕР и именно за това пък и оспорването на ЕР на ТЕЛК пред НАЛК не спира изпълнението същото според чл. 112, ал. 9 от ЗЗдр. В случая М. е оспорила ЕР дори само в една негова част – при това незадължителна – произнасянето по чия вина е станало издаването на ЕР на ТЕЛК. Така или иначе това оспорване, дори и да беше против ЕР в цялост, не спира изпълнението му, а и не спира срока за подаване на заявления за социални плащания. Неправилно е разбирането на жалбоподателката, че сроковете за подаване на заявления текат от влизане в сила на ЕР, защото не е такъв смисъла, а и конкретното законово решение на въпроса. Срокът тече от издаване/узнаване на ЕР на ТЕЛК, което е станало на 27.05.2025 г. в случая, а не от влизането му в сила. (Друг е въпросът, че предвид оспорването на това ЕР в частта само относно чия е вината за датата на издаването му и просрочието на произнасянето на ТЕЛК, в останалата си част то е влязло в сила също назад във времето. Тъй като обаче влизането му в сила е ирелевантно, се каза, съдът не обсъжда този въпрос изобщо). Не е аргумент за обратния извод представеното по делото в съдебното заседание разпореждане [номер]/09.10.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, което действително определя изплащане на инвалидната пенсия на М. със задна дата и без прекъсване със старото ЕР, защото това разпореждане първо, е издадено по друг ред – на КСО, но пък същественото е второто - че то е издадено по нейно заявление за възобновяване на изплащането на пенсията от 26.06.2025 г. (вж. стр. 2 от това разпореждане). Всъщност жалбоподателката в случая е спазила срока и е депозирала своевременно заявление до ТП на НОИ за възстановяване на пенсията й още на 26.06.2025 г. (въпреки оспорването на ТЕЛК – решението), което ТП е възстановило плащането й със задна дата. При същите факти, спрямо ответника по това дело обаче, тя е процедирала съвсем различно - депозирала е заявлението за социално подпомагане много по-късно – едва на 06.10.2025 г. и при тези различни факти е логично и решението на този орган да е различно – а именно да определи началната дата не по ал. 1 на чл. 67, а по ал. 2 от тази норма от ЗХУ. Т.е. накратко, отпускането на месечната финансова помощ на М. от 01.10.2025 г. се държи не на иначе безспорно закъснялото й преосвидетелстване с ЕР на ТЕЛК от 07.02.2025 г., връчено й на 27.05.2025 г., а на обстоятелството, че тя не е подала заявлението до ДСП в 2-месечния срок от получаването на това иначе закъсняло ЕР на ТЕЛК (така, както е сторила това пред НОИ, където при спазването на срока за подаване на заявление й е била възобновена пенсията). Това нейно закъснение от своя страна се дължи на неправилното й разбиране, че 2-месечният срок за подаване на заявление до ДСП тече не от узнаването на ЕР с неговото съобщаване, а от влизането му в сила, на който факт обаче, никоя правна норма не придава правно значение. Нещо повече, същата е съобразила поведението си подавайки заявление пред НОИ още през юни, но е пропуснала да стори същото своевременно и пред ответника. Не е спорно, че ответникът своевременно е изготвил индивидуалната оценка на лицето още през месеца, когато е сезиран и съответно е отпуснал помощта от първо числа на същия месец – в който е подаден заявлението и в който е изготвена оценката - октомври 2025 г., прилагайки точно нормата на чл. 67, ал. 2 от ППЗХУ. Ето защо правилно с оспорваната заповед и потвърждаващото я решение е определена началната дата на подпомагането й по ЗХУ на М. и жалбата й против оспорваната заповед в тази й част е неоснователна. При този изхода на делото неоснователна е претенцията на разноски на жалбоподателката, а ответникът не претендира такива, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното съдът,