Решение № 260449 от 9.3.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 7429/2020 г.

Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК. С решение №56963/04.03.2020 г., постановено по гр. дело № 41359/2018 г. по описа на Софийския районен съд, ответникът В.Л.К. е осъден да заплати на основание чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал.1 ЗЕ на „Е.П.“ АД сума в размер на 5 897, 39 лв., представляваща служебно начислена от ищеца сума по фактура с № 0238121275/14.03.2018 г. за доставена електроенергия за клиентски № 300068746666 за периода от 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането/. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника В.Л.К., с която същото се обжалва като неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и необосновано. Въззивникът релевира оплаквания за нарушение на чл. 202 ГПК, тъй като първоинстанционният съд следвало да обсъди експертното заключение заедно с другите доказателства по делото. Въззивникът счита, че съдът не е обсъдил всички приложени по делото писмени доказателства, в това число изходящите от лицензианта документи по две други производства между страните, а именно гр. дело № 49908/2018 г. по описа на СРС и гр. д. № 3133/2018 г. по описа на СРС. Поддържа, че съдът неправилно не е съобразил факта, че ищецът отказал да присъедини процесния имот към електроразпределителната мрежа и да сключи договор за продажба и да участва в административни процедури пред КЕВР. На следващо място посочва, че първоинстанционният съд е стигнал до неправилен извод, че ответникът оспорва, че това е стопанисваният от него имот, както и за установен кабел, включен към разпределителната касета и влизащ в метална тръба с присъединен неправомерно допълнителен трифазен кабел. Счита, че по делото не е установено, а и самият ищец не е отговорил на въпроса дали имат или не изградена преносна мрежа за електроенергия във вилната зона. Посочва, че при извършен оглед на място, вещото лице не е установило следи от незаконно присъединяване на вилния имот към ЕРП мрежата. Заявява, че съдът неправилно е приел, че съставеният констативен протокол по реда на чл. 47 ПИКЕЕ от 08.03.2018 г. е официален свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила. Поддържа, че към процесната датата разпоредбата на чл. 47 ПИКЕЕ е била отменена като нищожна с решение № 2315 от 21 февруари 2018 г., а по-късно и всички норми. Въззивникът оспорва двете съдебно-технически експертизи, изслушани пред първоинстанционния съд, като счита, че същите са изготвени въз основа на оспорени частни документи. Оспорва чл. 17 от общите условия на ищеца, като поддържа, че в приложените ОУ не е предвиден и нов ред за уведомяване на клиенти за корекции по ПИКЕЕ, 2013 г, съобразно изискването на чл. 98а, ал.2, т. 6 от ЗЕ, изм. 2012 г. Поддържа, че не са налице предпоставките за възникване на правото на ищеца на корекции и неправилно в корекционната фактура е включено перо „задължения към обществото“, като отделен ценообразуващ елемент. Поддържа становище, че по делото е доказано, че към 2011 г. имотът е с демонтиран електромер и не е бил електроснабден, както и че липсвала отчетена доставка на ток за периода на спорните фактури. Въззивникът заявява, че оспорва общите условия на „ЧЕЗ Електро България“ АД и „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, като твърди, че не са били приети по надлежния ред. В заключение въззивникът поддържа, че претендираното от ищеца вземане не съществува поради липса на присъединяване на процесния имот към електроразпределителната мрежа и липса на доставка на електроенергия в твърдените от него количество и размер. Предвид така изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски. В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемия „Е.П.“ АД, с който оспорва същата като неоснователна. Въззиваемият поддържа, че е неоснователно твърдението на ответника за липса на облигационно правоотношение между страните, като счита, че е налице признание от страна на ответника за наличието на такова поне до 2011 г. На следващо място оспорва твърдението на въззивника за нарушение на съдопроизводствените правила при събиране на доказателствата, както и за необоснованост на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи. Оспорва оплакването на въззивника за нищожност на чл. 47 от ПИКЕЕ от 2013 г., като поддържа, че към датата на проверката ПИКЕЕ са били влезли в сила, а чл. 83, ал.2 и чл. 83, ал.1 т. 6 ЗЕ делегирали на ДКЕВР правомощия да уреди реда и методиката при правоотношения, възникващи при установяване на случаи на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Счита, че приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ, които са отменени едва с решение на ВАС, обн. в ДВ, бр. 97 от 2018 г. Намира за неоснователно и оплакването на въззивника, че не е бил надлежно уведомен за извършената корекция, като се позовава на чл. 17 и чл. 18 от Общите условия и твърди, уреждащи реда за уведомяване на клиентите на дружеството. Предвид изложеното моли въззивния съд да остави обжалваното решение в сила като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Районният съд е бил сезиран с иск по чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 98а, ал.1 ЗЕ на „Е.П.“ АД /с предишно наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД/, уточнен с молба вх. № 5107945/26.06.2018 г. за заплащане на сума в размер на 5 897, 39 лв., представляваща служебно начислена от ищеца сума по фактура с №0238121275/14.03.2018 г. за доставена електроенергия за клиентски № 300068746666 за периода от 09.12.2017 г. до 08.03.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2018 г. /датата на депозиране на исковата молба/ до окончателното изплащане на вземането/. Ищцовото дружество „Е.П.“ АД твърди, че е енергийно предприятие по смисъла на Закона за енергетиката и лицензиант за дейностите по обществено снабдяване, които изпълнява като краен снабдител, а ответникът – В.К. е клиент на ищеца за обект, находящ се в гр. Банкя, ул. „•••••, с кл. № 300068746666 по силата на договор за доставка на електрическа енергия. Заявява, че приложими към отношенията между страните са Общите условия на дружеството, издадени на осн.