Решение № 562 от 30.4.2025 г. на Апелативен съд - София по дело № 118/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК. Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Л. Г. Я. и Н. В. Я., с която обжалват решение № 261 633 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 10 989/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, с което е унищожил овластителната едностранна сделка, обективирана в пълномощно с удостоверено съдържание per. № 7 590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на НК, на основание чл. 31 вр. чл. 44 от ЗЗД, по иск предявен от И. К. П. срещу В. Д. Й.; прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14 584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по иск предявен от И. К. П. срещу Л. Г. Я. и Н. В. Я.; осъдил е В. Д. Й. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 335.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СМЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и е осъдил Л. Г. Я. и Н. В. Я. да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 320.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СТЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. В жалбата се твърди, че решението е недопустимо, тъй като ответникът В. Д. Й. е починал по време на процеса пред първата съдебна инстанция и по делото не са конституирани неговите наследници. Твърди, че неправилно и необосновано, тъй като от събраните по делото писмени доказателства безспорно е установено, че ищцата е боледувала от психическо заболяване от рода на шизофренията. По отношение на обосноваността на решението твърди, че съдът цени единствено събраните доказателства, които са в полза на ищцата, а напълно пренебрегва доказателствата, които установяват, че тя е имала периоди, в които да разбира свойството и значението на това което извършва. Такъв период е бил именно периода, когато тя се е явила пред нотариус и е подписала пълномощно на В. Д. Й.. Твърди, че това обстоятелство безспорно е установено от разпитаната по делото, като свидетел нотариус М. И., която е извършила нотариалното удостоверяване на пълномощното. Твърди, че съдът не е кредитирал тези показания, въпреки, че те са формирани от непосредствени впечатления и личен контакт, но за сметка на това изцяло се доверява на вещото лице С., който дори не се е срещал с ищцата, а е представил заключение единствено по документи. Твърди, че заключението на вещото лице не следва да се цени изцяло, тъй като констатациите в него си противоречат и с други обстоятелства по делото. В тази връзка твърди, че ищцата е написала и подписала исковата молба по настоящото дело, от която искова молба не може да се направи извод, че е написана от лице, което не разбира свойството и значението на извършваните действия, а дори да се приеме, че същата е подписана от адвокат, то как същата е разбирала значението на адвокатското упълномощаване. С оглед на това твърдят, че решението е неправилно и молят съда да постанови решение, с което да го отмени и вместо него постанови ново, с което да се отхвърлят предявените искове, като претендират и разноски за двете инстанции. Ответниците жалбата И. К. П., С. В. В. и В. В. В. редовно уведомени не изпращат представител в съдебно заседание. Оспорват подадената въззивна жалба. Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното: От фактическа страна: Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 261 633 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 10 989/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, че съдът е унищожил овластителната едностранна сделка, обективирана в пълномощно с удостоверено съдържание per. № 7 590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на НК, на основание чл. 31 вр. чл. 44 от ЗЗД, по иск предявен от И. К. П. срещу В. Д. Й.; прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14 584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по иск предявен от И. К. П. срещу Л. Г. Я. и Н. В. Я.; осъдил е В. Д. Й. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 335.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СМЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и е осъдил Л. Г. Я. и Н. В. Я. да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 320.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СТЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че на 14.12.2015 г. ответникът В. Д. Й., действащ като упълномощен представителна ищцата И. К. П. е сключил договор за покупко-продажба с Л. Г. Я. на следния недвижим имот, собственост на ищцата, а именно: ПИ с пл. № 274, в кв. 101 по плана на гр. София, местност „•••“ за сумата от 9 500 лв., обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на нотариалната камара. Видно от същият нотариален акт данъчната оценка на същия е в размер на 37 920 лв. За да удостовери представителната си власт пълномощникът се е легитимира с пълномощно, с нотариална заверка на подпис и съдържание, извършена от Нотариус № ••• с район на действие Софийски районен съд. От доказателствата по делото се установява, че нотариусът извършил заверката е заверил и подписите на ищцата върху декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД. Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че И. К. П. е освидетелствана през 2014 г. като лице, което страда от психическо заболяване - параноидна шизофрения, въз основа на което е издадено удостоверение ТЕЛК от 25.06.2014 г. При извършеното изследване и в съставената възоснова на него етапна епикриза от 24.10.2015 г. е отразено, че заболяването е с многогодишна давност, протича пристъпно, с прояви на социална дезадаптация, проблеми с концентрацията, липса на желание за работа и контакти в обществото, с прогресивен апатико - аболичен синдром, която затруднява възможността да се грижи сама за себе си. Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че с решение от 08.07.2015 г., постановено по ЧНД № 9 830/15 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение ищцата е настанена за принудително лечение в специализирано психично заведение за срок от 1 месец. Видно от протокола от съдебно заседание, съдът е установил данни за извършено престъпление и е разпоредил материалите от делото да се изпратят за предварителна проверка на разследващ орган. Не се спори, а се установява и от доказетелствата по делото, че ищцата е провеждала лечение в ДПБ „Св.Иван Рилски“ от 20.12.2015 г. и към дата 21.04.2016 г. лечението продължава. От представеният социален доклад се установява, че ищцата е получавала доход от 226.21 лв. представляващ пенсия за инвалидност и 9.75 лева интеграционна добавка. Същата е лекувана в лечебно заведение в период от 13.03.2014 г. до 27.03.2014 г. в дневен стационар на клиниката по психиатрия в УБ “Александровска“. В доклада са изложени факти за неадекватно според сезона облекло и други на пръв поглед дребни детайли, които са възприети като индикация за нарушено психическо здраве (размазано червило). От заключението на СМЕ се установява, че липсва закономерност в периодите на влошаване психическите заболявания от рода на шизофренията. Вещото лице твърди, че към момента на извършване на нотариалната заверка на пълномощното, представено от първия ответник при сключване на сделката, т.е. към дата 14.07.2015 г. психично състояние на ищцата е било влошено, а преди това вече е било установена личностова промяна, т.е. един устойчив дефицит. Твърди, че ищцата в следствие на заболяването, което е довело до личностните промени, не е могла да разбира, да ръководи постъпките си като съобразява своите интереси. Твърди, че извършения правен акт - овластителната сделка е подписана в състояние на психическо заболяване, което изключва правния кат да е осмислен и желан след реалистично съобразяване на действието и неговите правни последици. В показанията си свидетелката И. М. К., очевидец и специалист в областта на социалното подпомагане твърди, че познава ищцата от 2014 г. и познанството е служебно. Свидетелката е работила в „Дневен център за пълнолетни лица с увреждания“в програма „Активна грижа“, а ищцата била доведена в службата след изписването й от ПК към УМБАЛ „Александровска“ от свои познати от църквата, която посещава. Твърди, че същите са споделили загриженост за нея и през пролетта на 2014 г. започнала социална работа с И.. В показанията си свидетелката твърди, че от наблюдението и общуването е разбрала, че ищцата разгръща нова психотична криза. Работата продължила няколко месеца, но И. не участвала активно и не била постоянна в терапията, спряла да приема медикаменти, започнала да се дистанцира от всички хора, с които е в доверителна връзка в включително и със свидетелката, спряла да идва на сесии, да работи заявки и изобщо престанала да посещава центъра. Твърди, че през 2015 г. не е могла да установи вербален контакт поради психоза със силно изразен параноиден синдром. Ищцата започнала да се чувства преследвана и започнала да страни от всички хора и да взима такива мерки, например да носи шапки, якета и т.н. Ставала подозрителна, отклонявала въпроси. Свидетелката поддържала отношение с нейни съседи, с К. Б. и с други хора, които имали идентични впечатления - за халюциниране, за говор без адресат. Твърди, че след това ищцата е хоспитализирана от 20.12.2015 г. в лечебно заведение, което свидетелката посещавала ежеседмично в продължение на половин година. Твърди, че при постъпването ищцата е била в тежко състояние, а свидетелката я насочила към ТЕЛК. Свидетелката споделя, че при адекватно лечение и грижа, И. е ремисирала състоянието си, но преди това състоянието й е било опасно, тъй като липсата на критичност е довела до поведение с висока степен на виктимност (поддържане на отношения с непознати хора, които отвеждат с черни джипове, интерпретация на форми на сугестия, крайна неадекватност на поведението). В показанията си свидетелката М. Т. И., нотариус удостоверил подписа на ищцата на пълномощното твърди, че не помни случай на заверка на пълномощно от ищцата И. К. П. преди 2016 г. Твърди, че в практиката на нотариалното удостоверяване, нотариусът не задава въпроси за психичното здраве на подписващите, а проверява тяхната самоличност и чете на глас изявленията, чието съдържание удостоверява върху документа. От заключението на допусната и изслушана в съдебно заседание СТЕ, неоспорена от страните се установява, че средната пазарна цена на продаваемия имот е в размер на 209 355 лв. към 14.12.1015 г. С оглед на това е посочено, че сделката е сключена на цена около двадесет и три пъти по-ниска от пазарната и около девет пъти по-ниска от данъчната оценка. От правна страна: При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения съдът е сезиран със субективно и обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове срещу В. Д. Й. за унищожаване на овластителната сделка, обективирана в пълномощно с нотариално удостоверено съдържание № 7 590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на нотариалната камара, с правно основание чл. 31 от ЗЗД, вр. лл. 44 от ЗЗД; срещу В. Д. Й., Л. Г. Я. и Н. В. Я. искове за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14 584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, евентуално съединени с иск за установяване недействителността на същия договор, поради това, че двамата ответници са се споразумели във вреда на представлявания, с правно основание чл. 40 от ГПК. С атакуваното решение № 261 633 от 12.05.2022 г., постановено по гр. д. № 10 989/17 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, 6 състав, съдът е унищожил овластителната едностранна сделка, обективирана в пълномощно с удостоверено съдържание per. № 7 590, акт № 163, том 4 от 14.07.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на НК, на основание чл. 31 вр. чл. 44 от ЗЗД, по иск предявен от И. К. П. срещу В. Д. Й.; прогласил е нищожността на договор за покупко-продажба недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 61, том II, per. № 14 584, дело № 229/14.12.2015 г. на нотариус с per. № ••• по регистъра на нотариалната камара, поради липса на представителна власт от страна на пълномощника на продавача, на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД по иск предявен от И. К. П. срещу Л. Г. Я. и Н. В. Я.; осъдил е В. Д. Й. да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 335.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СМЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и е осъдил Л. Г. Я. и Н. В. Я. да заплатят по сметка на Софийски градски съд сумата от 320.70 лв., представляваща разноски, направени за заплащане възнаграждение на вещо лице изготвило заключение по СТЕ и сумата от 367.27 лв., представляваща дължимата държавна такса за образуване на производството пред Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК. По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба: По отношение на допустимостта на жалбата, съдът в настоящия си състав намира, че същата е процесуално допустима, като подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Във въззивната жалба са наведени твърдения за недопустимост на атакуваното решение, обоснована с твърдението, че в хода на производството е починала една от страните и съдът не е конституирал на нейно място наследниците. Наведени са и твърдения за необоснованост на решението, в подкрепа на което се твърди, че съдът не е обсъдил всички доказателства събраните по делото, приел е за допсоверни показанията на едни свидетели, както и че не е съобразил показанията на разпитани по делото свидетели със заключението на СПЕ. Така наведените доводи настоящият състав намира за основателни по следните съображения: Практиката на Върховния касационен съд по приложението на нормата на чл. 269 ГПК безпротиворечиво приема, че въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания и при съобразяване правилното приложение на императивните материалноправни норми. Същата е обективирана в решение № 202 от 31.10.2018 г., постановено по т. д. № 57/18 г., по описа на Т. К., І Т. О. на ВКС и др. като приема, че въззивният съд не следва да се произнася по въпрос, за който не е сезиран във въззивната жалба и който не е спорен между страните, без да са налице изключения за служебно действие на съда по приложение на императивна материалноправна норма, без да са налице изключенията на т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по отношение защита на права на частноправни субекти или публичен интерес, за които съдът следи служебно. Тази служебно известна на настоящия състав практика се споделя. По отношение на въведеното възражение за недопустимост на постановеното решение съдът в настоящия си състав намира, че същото е неоснователно. Съгласно задължителните за правосъдните органи тълкувателни разяснения, дадени по т. 9 от ППВС № 1/10.XI.1985 г., недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като напр. липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните. Пораждането на процесуалното право на иск и неговото надлежно упражняване се обуславя от наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки (право- и дееспособност на страните в процеса; процесуална легитимация; правен интерес; надлежна представителна власт; родова компетентност; изключителна международна компетентност на българския съд - арг. чл. 24 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (Регламент "Брюксел I") и чл. 22 КМЧП), респ. от липсата на отрицателни процесуални предпоставки - т. нар. процесуални пречки (абсолютни - отвод за решен спор със СПН - чл. 299, ал. 1 и, ал. 2 ГПК; отвод за висящност на тъждествен правен спор - чл. 126, ал. 1 ГПК; не подведомственост; относителни - отвод за арбитражна клауза или клауза за определяне на договорна местна подсъдност по чл. 117 ГПК; отвод за местна подсъдност; международна подсъдност на чужд съд, която не е изключителна). Първоинстанцинното решението е недопустимо, когато в противоречие с основния принцип на българския граждански процес - диспозитивното начало (арг. чл. 6, ал. 2 ГПК), съдът се е произнесъл по непредявен иск (по незаявените правопораждащи спорното материално право юридически факти и търсения вид на съдебна защита), вкл. и извън обема на поисканата съдебна защита (произнасяне "свръх петитум"). В конкретния случай видно от обстоятелствената аст на въззивната жалба въззивниците твърдят недопустимост на атакуваното решение, тъй като страна в процеса е починала и на нейно място не е коституирани нейните наследници. Макар и неточно формулирано настоящият състав намира, че с оглед наведените твърдения следва да се приеме, че недопустимостта изхожда от липсата на положителна предпоставка, а именно право и дееспособност на В. Д. Й., които е починал по време на процеса пред първата съдебна инстанция и съдът не е конституирал неговоте наследници. Съгласно чл. 270, ал. 3, изр. 3-то ГПК, ако е разгледан непредявен иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск. Съгласно чл. 227, предл. 1-во ГПК, когато страна умре, производството по делото продължава с участието на правоприемника. В процесния случай, при заведено пред Софийски градски съд на 10.04.2017 г. гражданско дело не се твърди, че към момента на завежданена делото В. Д. Й. е починал. Наведени са твърдения, че в течение на производството същият е починал е на негово място не са конституирани наследниците. От доказателствата по делото се установява, че страната е починала на 24.03.2018 г., което обстоятелство е видно от намиращото се на л. 159 от първоинстанционното дело удостоверение за наследници, в което е описан акт за смърт № 0 279 от 21.05.2018 г. Видно е от същото удостоверение, че наследници по закон на починалия В. Й. е дъщеря А. В. Й.. Видно от доказателствата по делото за съдебни заседания страната е била редовно призовавана чрез назначения по делото особен представител по реда на чл. 47 от ГПК, като след установяването на факта на смъртта на същия с определение № 269 194 от 25.07.22 г. първоинстанционния съд е конституиал наследницата, на които е разпоредено да се връчи препис от постановеното решение по делото. Обстоятелството, че на страната е назначен особен представител ( след смъртта на същия) не промченя изводите, че към момента на постановяване на атакуваното решение не е постановено спрямо надлежна страна, притежаваща процесуална дееспособност и правоспособност. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че атакуваното решение е постановено спрямо страна, която в течение на процеса, преди постановяването на решението е загубила процесуалната си правоспобност. Константната практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав приема, че решението постановено спрямо страна, загубила процесуалната си правоспособност, вместо спрямо правоприемника й, е процесуално недопустимо, тъй като липсва произнасяне спрямо надлежната страна, правоприемник на основание чл. 227 ГПК. В този см. решение № 16 от 21.02.2014 г., постановено по гр. д. № 4 682/13 г., по описа на Г. К., ІІ Г. О. на ВКС. Въззивният съд, макар и такъв по същество, не може да поеме функциите на първоинстанционния съд в хипотезата, когато не е конституирана надлежна страна по делото, тъй като процесуалната легитимация е една от абсолютните положителни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск, и при нейната липса производството и постановеното по него решение са недопустими. Действащият ГПК урежда въззивното производство като ограничено. Въведените процесуални преклузии ограничават възможността за доказателствени искания пред втората инстанция, разглеждаща делото - арг. от чл. 266 ГПК. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия, а надгражда върху тях. В този смисъл неправилно е прието, че чрез повтаряне на действията би могъл да бъде отстранен констатираният порок, при положение че дейността на въззивната инстанция не е идентична с тази на първата инстанция. Когато решението е постановено срещу страна, починала преди края на устните състезания, същото е недопустимо, тъй като такава страна е загубила процесуалната си правоспособност и липсва произнасяне спрямо надлежната страна правоприемник на основание чл. 227 ГПК. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за които съдът следи служебно. Липсата и е процесуална пречка за постановяване на решение по съществото на спора. Съдебно решение, постановено при липса на тази абсолютна положителна процесуална предпоставка, е процесуално недопустимо. При обжалване пред по-горната съдебна инстанция, такова процесуално недопустимо съдебно решение подлежи на обезсилване, а делото - на връщане за ново разглеждане от долната инстанция, която следва да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, вече с участието на процесуалните и правоприемници. В разглеждания случай ответницата е починал преди приключването на устните състезания пред първата инстанция, пореди което въззивното решение и потвърденото с него първоинстанционно решение са процесуално недопустими. Те следва да бъдат обезсилени. В този см. решение № 50 003 от 28.05.2024 г., постановено по гр. д. № 3 827/21 г., по описа на Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. По изложените съображения, съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е недопустимо и като такова следва да се обезсили. При този изход на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че на въззивниците се дължат разноски, но с оглед Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд