Решение № 1356 от 15.12.2025 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1068/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Настоящото производство е образувано, след като с Решение № 129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС, е отменено Решение № 909/19.07.2023 г. по в. гр. д. № 1106/2023 г. на Окръжен съд - Варна в частта, с която е отменено решение на Районен съд - Варна № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г., поправено с решение № 1262/18.04.2023 г., и са отхвърлени предявените от касатора Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик, срещу K. К. и Ж. К. искове с правно основание чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за осъждане на всеки от тях да заплати сума в размер на 23875.65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2426 броя ябълкови дръвчета в имот, представляващ нива с площ 15.319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик, местността „Али кочевото“, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 29.03.2021 г. до окончателното изплащане на задължението, и кооперацията е осъдена да заплати сума на всеки от двамата ответници в размер 2956 лв. или общо 5912 лева - обезщетение за вреди, остойностени с разноските, необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета в имота, поради промяна на предназначението му без съгласие на арендодателя наследодател, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба – 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението. Производството пред въззивната инстанция е било образувано по въззивна жалба вх. № 9706/07.02.2023 г., подадена от K. К. и Ж. К., чрез пълномощника адв. Б. Б., срещу Решение № 4142/29.12.2022 г. по гр. д. № 4571/2021 г. по описа на ВРС, поправено с решение № 1262/18.04.2023 г., в частта, с която въззивниците са осъдени всеки от тях да заплати на ПК „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик, сума в размер на 23 875, 65 лева, представляваща стойност на подобрения от засаждане на 2 426 бр. ябълкови дръвчета, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане, както и в частта, с която насрещните искове на въззивниците за осъждане на дружеството – ищец да им заплати сума от по 3 829.75 лева на всеки от тях, представляваща обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, са отхвърлени. В жалбата е изложено оплакване за неправилност на решението, в неговата обжалвана част, поради неправилно приложен материален закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Въззивниците твърдят, че първоинстанционният съд е нарушил правото им на защита, като е дал ход на делото в последното съдебно заседание при наличие на молба за отлагането му поради служебна ангажираност на процесуалния им представител. Излагат оплакване, че съдът не е взел предвид обстоятелството, че арендодателят Б. И. /техен наследодател/ е притежавал само 1/5 идеална част от земята. Твърдят, че към момента на сключване на договора за аренда на 27.03.2004 г. недвижимият имот, обект на договора, е бил с начин на трайно ползване нива, поради което и арендаторът е следвало да го ползва именно по предназначение. Заявяват, че съдът не е обсъдил възражението им, че арендаторът – ищец е променил предназначението на имота от нива в овощна градина без съгласието на арендодателя в нарушение на чл. 9, ал. 1 от ЗАЗ. Оспорват извода на първоинстанционния съд, че засаждането на овощна градина е извършено с предварителното им съгласие. Твърдят, че не е обсъдено и възражението им, за невъзможността им да използват имота по предназначение, а именно като нива. Заявяват, че съдът неправилно е кредитирал показанията на свидетеля К. П., която е била служител при ищеца и продължава да му помага в противоречие с разпоредбата на чл. 172 от ГПК. Настояват, че по делото не са събрани доказателства за теглене на заем от страна на ищеца, с който свидетелят твърди, че са закупени дръвчетата, както и не се установява дали и какви приходи е давала овощната градина. Позовават се на показанията на св. Г. И. и А. К., според които към момента на прекратяване на договора за аренда дръвчетата са били в лошо състояние, респ. не биха могли да плододават, което обстоятелство не е съобразено от съда. Считат за неправилно решението и в частта, с която са отхвърлени предявените насрещни искове с аргумент, че ищецът незаконосъобразно и без съгласието им е променил предназначението на имота с цел усвояване на евросредства. Оспорват заключението по назначената ССАТЕ, като заявяват, че цените за изкореняване на дръвчета, дадени по експертизата, не кореспондират с реалните такива, като излагат, че са били налице основание за отвод на едно от вещите лица. Излагат оплакване, че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, което е довело до неправилност на решението. В заключение молят решението да бъде отменено в обжалваните части, като бъдат уважени предявените насрещни искове. В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран отговор от въззиваемата страна, с който е изразена позиция за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното решение. Поддържа, че обжалваното решение е обосновано при обсъждане на всички доказателства по делото, вкл. на всички твърдения и възражения на страните. Оспорва твърденията, изложени във въззивната жалба за ограничаване правото на насрещната страна да се яви в съдебно заседание с представител. Счита за необоснован извода, че арендаторът е изменил без съгласието на арендодателя предназначението за ползване на имота, като твърди, че съгласно чл. 3 от договора страните изрично са се съгласили в същия да се засаждат трайни насаждения, който факт е бил известен на насрещната страна, доколкото е бил явен. Позовава се на чл. 12, ал.2 от ЗАЗ, според който при прекратяване на договора за аренда арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта следствие на извършените подобрения. Излага, че съдът е обсъдил показанията на свидетелите К. и И., като е изложил защо не ги кредитира, противно на заявеното във въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и в частта, с която са отхвърлени насрещните искове. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски. В съдебно заседание и с писмено становище въззивниците - K. К. и Ж. К., чрез процесуалния им представител, поддържат изложеното във въззивната жалба и молят за постановяване на решение, с което бъде отменено първоинстанционното такова, като бъдат отхвърлени предявените от ПК „С. К.“ искове и бъде уважен изцяло предявените от тях насрещни искове. Претендират присъждане на разноски, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК. В откритото съдебно заседание въззиваемата страна – ПК „С. К." се представлява от законния представител В. М. М., който излага съображения за неоснователност на въззивната жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. За да се произнесе по спора, Варненският окръжен съд съобрази следното: Производството пред ВРС е образувано по предявени от Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик искове, както следва: 1/ срещу К. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 - 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина", 160 броя от сорт „Айдъред" и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна" в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик със съгласието на арендодателя Б. И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., чиито наследник К. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е придобил 1/2 идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ срещу Ж. К. иск с правно осн. чл. 12, ал. 2 ЗАЗ за заплащане на сумата от 25 000 лв., след допуснато изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, претендирана като стойност на подобрения от засаждане на 2 610 броя дръвчета през 2004 - 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина", 160 броя от сорт „Айдъред" и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна" в имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик със съгласието на арендодателя Б. И. при прекратяване на договор за аренда № 77/27.03.2004г., чиито наследник Ж. К. след смъртта му и извършена доброволна делба е придобила 1/2 идеална част от правото на собственост върху обекта, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба - 29.03.2021г. до окончателното изплащане на задължението; В исковата молба ищецът Потребителна кооперация „С. К." твърди, че на 27.03.2004г., е сключил с Б. И. договор за аренда, вписан в СВ, по силата на който арендодателят е предоставил на кооперацията за ползване нива с кадастрален № 115066 в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али Кочевото" за срок от 15 години или до 27.03.2019 г. Съобразно уговореното в договора и даденото от арендодателя съгласие, арендаторът е засадил през 2004 – 2005 г. трайни насаждения - 2 610 броя дръвчета през 2004 - 2005г., от които 160 броя от сорт „Флорина", 160 броя от сорт „Айдъред" и 2 290 броя от сорт „Златна превъзходна" в предоставената за ползване земя. Ответниците се явяват съсобственици на процесния имот към момента на прекратяване на правоотношението - 27.03.2019 г., придобили от по 1/2 идеална част от собствеността върху нивата въз основа на договор за доброволна делба от 11.05.2015 г., сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите. С прекратяване на договора поради изтичане на уговорения срок, в полза на арендатора е възникнало право да претендира увеличената стойност на предоставения за ползване имот вследствие извършените подобрения, на осн. чл. 9 от Раздел III от арендния договор. Изложеното е обусловило правния интерес на ищеца от заявяване на осъдителни искове срещу съсобствениците, които отказват да заплатят стойността на подобренията. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците К. К. и Ж. К., с който признават, че са съсобственици на недвижим имот в обем от по 1/2 идеална част, както и, че техният наследодател е сключил процесния договор за аренда. Оспорват предявените искове по основание и размер с твърдения, че арендаторът е засадил плодните дръвчета на свой риск за усвояване на европейски субсидии, които вече са изсъхнали, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени. В срока по чл. 131 ГПК, ответниците са предявили насрещни искове с правно осн. чл. 9, ал. 3 ЗАЗ, както следва: 1/ от К. К. срещу Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик в „градина" без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба - 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; 2/ от Ж. К. срещу Потребителна кооперация „С. К.", ЕИК 813111955, гр. Долни Чифлик за заплащане на сумата от 3 829, 75 лв., претендирана като обезщетение за вреди под формата на претърпяна загуба, цялото в размер на 7 659, 50 лв. в размер на разходите необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али кочевото" с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик в „градина" без съгласие на арендодателя, ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещната искова молба - 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на задължението; Насрещните искове почиват на твърдения за настъпили вреди под формата на претърпяна загуба в размер на разходите, необходими за изкореняване на засадените плодни дръвчета, причинени от промяна на предназначението на процесната нива в „градина" без съгласие на арендодателя, което съставлява неизпълнение на задължението да върне обекта в същото състояние, в което го е приел. Предвид изложеното се настоява за уважаване на насрещните осъдителни искове. В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещните искове, с който се оспорват твърденията, че кооперацията е променила предназначението на ползвания обект без съгласие на арендодателя в срока на действие на договора, поради което претенциите следва да бъдат отхвърлени. Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното: Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, приема за установено следното: По отношение на правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания. По делото няма спор, че K. К. К. е Ж. М. К. са наследници на Б. Л. И.. В качеството си на такива и въз основа на договор на доброволна делба на недвижими имоти от 11.05.2015 г., вписан в Службата по вписванията на РС – Варна, с акт № 55, том IV, дело № 1369 от 12.05.2015 г. същите са придобили правото на собственост върху имот, представляващ нива с площ от 15, 319 дка, находяща се в землището на гр. Долни Чифлик в местността „Али кочевото“ с кадастрален № 115066, обособен в парцел № 66 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землището на гр. Долни Чифлик. Не е посочено всеки от тях да е придобил имота при различни идеални части, поради което по силата на чл. 30, ал. 2 от ЗС следва да се приеме, че всеки от тях има равна на другия идеална част от имота или по 1/2 ид.част всеки от тях. За същия имот на 27.03.2004 г. е бил сключен договор за аренда № 77/27.03.2004 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 3887/17.06.2024 г. на А. А. – нотариус с район на действие – Районен съд - Варна, вписан под № 316 в регистъра на НК. Същият договор е бил вписан в Службата по вписванията с акт № 37, том IХ, рег. № 13941/07.07.2004 г., като страни по него са били Б. Л. И., в качеството му на арендодател и ПК „С. К.“, гр. Долни Чифлик, в качеството му на арендатор. Срокът, за който е бил сключен арендния договор е 15 години, като при липса на данни той да е прекратен преди изтичането на този срок, действието му е преустановено на 27.03.2019 г., по силата на т. 1, раздел IV от договора. Към кози момент K. К. и Ж. К. вече са били придобили правото на собственост, в качеството си на наследници на арендодателя, поради което по силата на чл. 17, ал. 1 от ЗАЗ и т. 5 от раздел V от договора, същите го заместват като страна по него, встъпвайки в неговите права и задължения. В договора за аренда имотът е посочен като нива, но видно от основното и допълнително заключение на изслушаната по делото комплексна съдебно-счетоводна и агротехническа експертиза, както и от заключението на тричленната съдебно- агротехническа експертиза, върху имота са засадени трайни овощни насаждения – ябълкови дръвчета, като именно тези насаждения според ищеца увеличават стойността на имота, предмет на договора за аренда и са повод да се претендира увеличената стойност на същия. Спорен по делото е въпросът дали тези насаждения са извършени от ищеца ПК „С. К.“ или от трето лице. Във връзка с това по делото е налице договор за аренда № 28/01.08.2002 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 3675/01.08.2002 г. на А. А. – нотариус с район на действие – Районен съд - Варна, вписан под № 316 в регистъра на НК, с който имота, предмет на договора за аренда № 77/27.03.2004 г. е бил отдаден от арендодателя по този договор Б. Л. И. на „Интерфрукт Камчия“ АД, гр. Долни Чифлик. На 27.03.2004 г. е бил подписан анекс № 2 към договора за аренда № 28/01.08.2002 г., с който действието на арендния договор е прекратено, като в т. 3 от анекса е предвидено, че арендодателят се задължава да заплати направените до момента разходи и остатъчната стойност на овощната градина до 31.12.2004 г. Същевременно от протокол от 13.05.2002 г. на комисия, назначена със заповед № 455/13.05.2002 г. на Кмета на Община Долни Чифлик е констатирано, че посочената овощна градина е със силни поражения на листната маса и пожълтяване на младите листа. От общо 308, 824 дка засадени ябълкови дръвчета поразените в следствие на третиране на житен масив с хербицид са около 110 дка, като в тях се включват и тези от масив № 115 от КВС на гр. Долни Чифлик. В последващ протокол от 18.06.2002 г. комисия, назначена със заповед № 509/18.06.2002 г. на Кмета на Община Долни Чифлик е констатирано, че в следствие на стихийно бедствие – пороен дъжд, буря и градушка, паднали на 17.06.2002 г. в землището на гр. Долни Чифлик е било засегнато горепосоченото овощно насаждение. В последствие, въз основа на протокол от 04.07.2003 г. комисия по заповед № РД 09-83/.01.07.2003 г. на Директора на ОД „ЗГ“ – Варна е предложила да бъде бракувано насаждението от ябълки в масив № 115, парцели от № 65 до 76 и от № 89 до 95 вкл. с площ от 110 дка в местност „Али кочевото“ в землището на гр. Долни Чифлик. Със заповед № РД 12-41/21.10.2005 г. на Министъра на земеделието и горите е разрешено бракуването на посоченото насаждение, като е разпоредено изкореняването да се извърши в едногодишен срок от датата на издаване на заповедта. От тези доказателства може да се направи извод, че се касае именно до трайните насаждения, извършени от арендатора по договора за аренда № 28/01.08.2002 г. – „Интерфрукт Камчия“ АД. Същевременно обаче от заключенията на горепосочените експертизи е видно, че дърветата, намиращи се в имота, предмет на договор за аренда № 77/27.03.2004 г. към момента на изтичане на договора са били на възраст около 15 години, а към момента на изготвяне на експертизите – на около 18 години. Самото плододаване на дръвчетата е в период около 15-20 години, като същото започва след 2-4 година след засаждането. От проверените документи в ПК „С. К.“, гр. Долни Чифлик, вещите лица установяват, че годината на засаждане на ябълковите дървета е 2004 г., като плана за нея е утвърден през 2004 г. и е налице протокол за въвеждане в плододаване от 30.07.2007 г. Същевременно са налице данни за извършени от кооперацията разходи за посадъчен материал за 15 000 бр. ябълкови дървета, получени по фактура № Вr02/03 от 01.04.2003 г., като разходите са в размер на 9373, 33 лв., като тези разходи са отчетени през 2003 г. От така събраните доказателства следва, че овощните насаждения в имота, предмет на договор за аренда № 77/27.03.2004 г. са били извършени от ПК „С. К.“, като с тях са заместени предшестващите насаждения, извършени в имота от арендатора по договора за аренда № 28/01.08.2002 г. – „Интерфрукт Камчия“ АД, които са били погинали поради засягането им с хербицид при третиране на съседен житен масив и поради природно бедствие, както е установено от посочените по-горе доказателства. С анекс № 2 към договора за аренда № 28/01.08.2002 г. Б. Л. е поел задължения за заплащане стойността именно на тези насаждения. На същата дата, на която е сключен анекс № 2 към договора за аренда № 28/01.08.2002 г., а именно - 27.03.2004 г. е сключен и договор за аренда № 77/27.03.2004 г., като в т. 6, раздел IV от същия арендаторът ПК „С. К.“ се задължава да заплати от името на арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градините на „Интерфрукт Камчия“ АД, гр. Долни Чифлик, до 31.12.2004 г. Такова плащане обаче не е било извършено, поради което дружество е предявило срещу Б. Л. И. иск за изпълнение на това задължение, който е бил отхвърлен с решение № 3114/12.07.2011 г., постановено по гр.д. №14464/2009 г. на РС – Варна, 25 състав, като ищецът в настоящото производство - ПК „С. К.“ е участвал в това производство като трето лице-помагач на страната на Б. Л. И.. Искът е бил отхвърлен поради това, че дружеството не е доказало правопораждащите си твърдения, без да се обсъждат правопогасяващите такива на ответника, а именно това, че овощната градина е съществувала, но към датата на подписване на анекс № 2 към договор за аренда № 28/01.08.2002 г. същата не е имала остатъчна стойност, тъй като е била унищожена от хербицид, с който е третиран съседен житен масив и в последствие е била изкоренена въз основа на министерска заповед от последващия арендатор ПК „С. К.“, гр. Долни Чифлик. От всичко гореизложено следва, че съществуващите в имота, предмет на договор за аренда № 77/27.03.2004 г. насаждения са засадени от ищеца ПК „С. К.“, в качеството му на арендатор, поради което и същият може да търси евентуално увеличената с тях стойност на имота, при положение, че установи и останалите предпоставки за това. В тази връзка, доколкото в договора за аренда имотът е посочен като нива, ответниците навеждат възражения, че арендаторът неправомерно, без изричното съгласие на арендодателя е променил начина на ползване на имота от нива в овощна градина. Твърди се, че съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗАЗ арендаторът може да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Такова съгласие обаче не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора. В случая т. 3 на раздел IV от договор за аренда № 77/27.03.2004 г. е постигнато съгласие, че арендаторът има право да засади трайни насаждения върху арендуваната земя, както и да изгради съоръжения, инсталации, огради и други подобрения необходими за тяхното отглеждане. От тази уговорка следва, че между страните по арендния договор е постигнато съгласие в имота да бъдат засадени трайни насаждения – т.е. налице е изискуемото се по чл. 9, ал. 3 от ЗАЗ предварително съгласие на арендодателя, като в случай, че това съгласие не е ограничено до определен вид насаждения, следва да се приеме, че арендаторът е имал възможност да засади имота с насаждения по негова преценка, които обаче не следва пречат на ползването на имота и да се отразяват на ползването му след изтичане срока на арендния договор. В тази връзка следва да бъде преценявана и уговорката по т. 6, раздел IV, както и предшестващия договор за аренда № 28/01.08.2002 г. и анекс № 2 към него. От съвместната преценка на тези доказателства следва, че овощна градина в имота, предмет на договор за аренда № 77/27.03.2004 г. е съществувала преди сключването на този договор, като целта на страните по него е била да бъде възстановено вече съществуващото и унищожено насаждение, т.е. арендодателят не се е противопоставил на засаждането на ябълкови насаждения в имота, а това е станало с негово съгласие. Още повече, че в Решение № 129/12.05.2025 г., постановено по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС е посочено, че тълкувана във връзка с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 ЗАЗ и уговорката на раздел IV, т. 3, клаузата на раздел IV, т. 4 следва да се разбира в смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, т.е. арендаторът да не променя предназначението на арендувата земя като такава със земеделско предназначение в земя с неземеделско предназначение. Тълкувайки разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗАЗ, ВКС е стигнал до извода, че съгласие по смисъла на разпоредбата не е необходимо, когато измененията и подобренията не се отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичането на срока на договора. По аргумент на обратното, съгласието е необходимо единствено в хипотезата, когато изменението на начина на ползването се отразява върху имота и след изтичане на арендния договор. Чрез това свое тълкуване, ВКС е стигнал до извода, че съгласие за изменение на предназначението на имота по договор за аренда № 77/27.03.2004 г. не е необходимо, когато арендаторът не променя предназначението на арендуваната земя от земеделска в неземеделска такава, каквато промяна в случая не се извършва. С оглед на това, възражението на ответниците, че не е налице съгласие за изменение на предназначението на имота, предмет на договора за аренда, като липсата на това съгласие е пречка да възникне претендираното вземане на ищеца, е неоснователно. С оглед на това, съгласно т. 9, раздел III от договора за аренда, при прекратяване на договора аренододателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на извършените с негово съгласие подобрения. Тази уговорка е аналогична на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ. Съгласно заключението на изслушаната по делото тричленна съдебно- агротехническа експертиза, в имота, предмет на арендния договор са налице 2 426 броя ябълкови дръвчета, като към момента на прекратяване на договора – 27.03.2019 г. общата стойност на имота е 64 602, 20 лв. Същевременно стойността на самия имот е 16 850, 90 лв., като именно с разликата между тези две стойности е увеличена стойността на имота – 47 751, 30 лв. Тази сума се дължи от двамата ответници K. К. и Ж. К. съобразно частите, които всеки от тях притежава от имота или по 23 875, 65 лв. Този извод на съда не се разколебава от показанията на разпитаните по делото свидетели Г. В. И. и А. Б. К., доколкото показанията на втория от тях са изцяло въз основа на впечатления от показан му от ответниците по делото имот и то при еднократно преминаване край него. Поради това не може да бъде идентифициран точния имот, възприет от свидетеля и дали той е именно имота, предмет на делото. Освен това, възприятията на този свидетелят датират от 2020 г. в момент, в който арендния договор е бил прекратен и арендаторът вече не е имал задължение да поддържа насажденията. Това се отнася и за впечатленията на свидетеля Г. И., като същият, макар и да твърди, че е индивидуализирал имота чрез GPS система, има еднократно впечатление от имота, не е обхождал същия в цялост, а твърденията му, че масивът бил недействащ в периода 2017-2018 г. не почиват на преки впечатления, а на това, че бил възприел твърдения на трети лица в тази насока. С оглед на всичко гореизложено, така предявените искова с правно основание чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ са основателни и като такива правилно са били уважени от първоинстанционния съд до посочените размери. Предвид съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази му част. Потвърждаването на решението в тази част влече след себе си потвърждаването му и в частта, с която са отхвърлени предявените от K. К. и Ж. К. насрещни искове по чл. 9, ал. 3 от ЗАЗ. В останалата си част първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано. По отношение на разноските: За въззивното производство въззиваемата страна – ищец в първоинстанционното производство - ПК „С. К.“ е направила разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 6162, 60 лв., за което е представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им. Въззивниците K. К. и Ж. К. своевременно са направили възражение за прекомерност на заплатеното за въззивната инстанция адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото във въззивно производство това възражение е основателно, като възнаграждението следва да бъде редуцирано на сумата от 2000, 00 лв. С оглед на това и предвид крайния резултат от спора, на въззиваемата страна ПК „С. К.“ следва да бъдат присъдени разноски за въззивното производство в размер на 2000, 00 лв., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. На ПК „С. К.“ следва да бъде присъдена и сумата от 1103, 26 лв. разноски по делото, представляващи внесена държавна такса за касационното производство по к. т. д. № 1862/2023 г. по описа на ВКС, както и сумата от 25, 00 лв., внесена държавна такса по възз.ч.т.д.№ 987/2021 г. на ВОС. С изглед изложеното, на ПК „С. К.“ следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 3128, 26 лв. за производството пред въззивната и касационната инстанции, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Воден от горното, съдът