Решение № 140 от 24.3.2026 г. на Апелативен съд - София по дело № 377/2025 г.

Производството е образувано по три въззивни жалби.

Въззивната жалба на Университет за национално и световно стопанство, представлявано от адв.А. К. – ищец в първата инстанция, е насочена против решение №1526 от 06.11.2024г. на СГС, ТО, VI-17 с-в, постановено по Т.д.№ 1130/2022 год., допълнено с решение №320 от 01.03.2025г. в частта му, с която съдът е отхвърлил иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД за разликата над сумата от 38 184,80 лева до пълния предявен размер от 61 122,49 лв., иска по чл.92,ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 3 818,48 лв. до пълния предявен размер от 6 112,25 лева, както и иска по чл.86 ЗЗД за разликата над сумата от 682,20 лева до пълния предявен размер от 2 103,86 лева.

Решението е обжалвано и в частта, с която е отхвърлен предявения евентуален иск по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата над 38 184,80 лв. до пълния предявен размер от 61 122,49 лева, представляваща стойността на разходите, които са заплатени за поправка на изпълнените с недостатъци и в отклонение от поръчката СМР, възложени с Договора за изработка от 13.04.2016г., сключен между ищеца като възложител и ответниците като изпълнители, подробно описани в решението, както и в частта за разноските.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че от събраните доказателства безспорно се установява, че са се появили всички описани в ИМ недостатъци по изпълнените от ищеца работи и сторените разходи за тяхната поправка следва да бъдат възстановени от ответниците по реда на гаранционната отговорност. УНСС съгласно условията на договора уведомил ответниците за установените недостатъци, като посочва конкретните писма за уведомяване. Твърди, че именно за недостатъците, за които съдът е приел, че не са събрани доказателства за тяхното наличие, същите са констатирани от Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“-2014-2020 в хода на одит по извършените строителни дейности при посещение на място, видно от Констативен протокол от 24.06.2021г. Твърди, че тези недостатъци са доказани от представено от УНСС Писмо от 08.07.2021г. с приложен към него снимков материал, неоспорен по делото. Същите обстоятелства установявали и разпитаните свидетели. Затова твърди, че решението по главния иск е необосновано, тъй като противоречи на събраните доказателства.

Твърди, че поддържа и евентуално заявения иск по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД. Гаранционната отговорност и общата отговорност по ЗЗД са две самостоятелни отговорности, които не се изключват и не си влияят, поради което коя отговорност ще бъде ангажирА., зависи от избора на възложителя.

Излага доводи за основателност и на исковете по чл.92 и чл.86 ЗЗД в пълния им предявен размер, на основание чл.19, ал.3 от Договора, в случай, че съдът отмени решението в отхвърлителните му части и уважи исковете до пълния претендиран размер от 61 122,49 лева. Жалбата е подробно мотивирА.. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и постанови друго, с което уважи изцяло исковите претенции.

Жалбата е подадена в законния срок от надлежна стрА., отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.

Препис от нея е връчен на ответниците, като в срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от „Г. ИНЖЕНЕРИНГ “-ООД и „ВАМОС“-ООД чрез пълномощниците им адв.Ц. Д. и адв.В. Г., в който се излагат подробни съображения за неоснователност на жалбата. Намира за несъстоятелни твърденията на жалбоподателя, че недостатъците били констатирани от Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж“-2014-2020 в хода на одит по извършените строителни дейности. Този орган е констатирал единствено неизпълнение на договорни задължения на УНСС спрямо МРРБ, което няма отношение към процесния спор. Цитирания Констативен протокол от 24.06.2021г. е изходящ от ищеца документ, установяващ благоприятни за него обстоятелства и следователно нямал доказателствена стойност. Цитираното решение на ВКС нямало отношение към казуса, защото протокол, съставен от ищеца, не може да се приравни на предписание, издадено от административен орган, действащ в рамките на законово установената си компетентност.

Снимковия материал не представлявал допустимо от ГПК доказателствено средство, тъй като липсват данни как, от кого и кога е направен този снимков материал. Ответниците изрично са възразили срещу приемането му.

Правилен бил изводът на съда, че част от възложените от УНСС работи, които се претендира да представляват отстраняване на недостатъци, всъщност са изцяло нови работи, които не са изпълнени от ответниците .

Ответниците поддържат, че решението на съда по отхвърлените евентуални искове е правилно, като се излагат подробни доводи в тази насока.

По отношение на исковете по чл.92 и чл.86 ЗЗД жалбоподателят не сочел пороци на отхвърлителното решение и такива не били налице. Считат решението и в тази му част за правилно и законосъобразно.

Молят съда да потвърди решението в обжалваните му части като законосъобразно и правилно.Претендират разноски.

Ответниците „Г. ИНЖЕНЕРИНГ “-ООД и „ВАМОС“-ООД чрез пълномощника им адв.В. Г. обжалват решение №1526 от 06.11.2024г. на СГС, Т О , VI-17 с-в, постановено по Т.д.№ 1130/2022 год. , допълнено с решение №320 от 01.03.2025г. в осъдителната му част, с която са уважени исковете и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца следните суми:

1) на основание чл.79, ал.1, предл. 1 от ЗЗД сумата от 38 184, 80 лв., дължима за изпълнение на задължение по чл.19, ал.3 от Договор за изработка от 13.04.2016 г.;

2 ) на основание чл.92, ал.1 от ЗЗД сумата от 3 818, 48 лв., представляваща неустойка по чл.19, ал.3 от същия Договор;

3 ) на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 682, 20 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва.

Твърдят, че решението в обжалвА.та му част е неправилно поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Излага доводи за неправилност на решението по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, защото голяма част от твърдените от ищеца „недостатъци“, дори да се приеме, че са налице, са „явни недостатъци“ или промени в съответната вещ, настъпили по вина на самия ищец, а не - дължащи се на изпълнението на ответниците. А при гаранционната отговорност изпълнителят отговаря за явни недостатъци по изработеното. Възможността на възложителя да ангажира отговорността на изпълнителя за явни недостатъци /без значение дали на договорно, или законово основание/ се ограничава до момента на приемането на вещта без забележки. Гаранционната отговорност е предназначена да обезпечи съхраняване на качествата на изработеното такова, каквото е прието от възложителя, и неговото нормално функциониране и ползване за определен срок след приемането. Затова тази отговорност не обхваща явните недостатъци, съществували към момента на приемане на работата. Да се приеме, че при гаранционната отговорност изпълнителят отговаря за явни недостатъци, би означавало, че самият възложител може да увреди изработеното след приемането му и да претендира ангажиране гаранционната отговорност на възложителя.

При гаранционната отговорност изпълнителят отговаря за скрити недостатъци, които са били налице при приемане на работата, както и за всички онези недостатъци, които са възникнали при ползването на вещта в гаранционния срок, ако същите са свързани с изпълнението на изпълнителя. Не са „недостатъци“ на вещта, за които изпълнителят да отговаря, такива промени у последната, които се дължат на поведението на самия възложител (в т.ч. неправилна експлоатация).

Жалбоподателите-ответници поддържат, че процесният договор за обществена поръчка има характер на договор за изработка. Предмет на този договор обаче не е изпълнението единствено на строителство, а инженеринг, включващ проектиране и строителство. Двата отделни вида работи, възложени на изпълнителя, се изпълняват и приемат отделно и в определена последователност. Първо се изпълнява възложеното проектиране, а впоследствие, въз основа на и в съответствие с одобрения инвестиционен проект, изпълнителят изпълнява възложеното строителство. Посредством одобрения инвестиционен проект се конкретизират задълженията на изпълнителя за извършване на строителство и по окончателен начин се определят възложените за изпълнение СМР. Затова изброените от съда документи, представляващи неразделна част от процесния договор, не представляват „проект“ по смисъла на ЗЗД за изпълнение на възложеното строителство. Същите представляват „проект“ на възложителя само по отношение на възложената изработка на инвестиционен проект. Затова въз основа на тях не можело да се формират изводи за обема и естеството на задълженията на изпълнителя за изпълнение на СМР.

Твърдят, че възложителят-ищец не е представил изработения по договора и приет от него инвестиционен проект. От това следвало, че ищецът не е доказал какви СМР са възложени по процесния договор. Не е доказал и какви СМР са изпълнени от ответниците, съответно - какъв е обхватът на отговорността на последните.

Поради това, че ищецът не е доказал какви СМР са възложени по договора и изпълнени от стрА. на ответниците-изпълнители, е невъзможно да бъде изследвано дали по изпълнените от ответниците работи са се появили сочените от ищеца недостатъци, както и дали е налице причинна връзка между такива недостатъци и дейността на ответниците по изпълнение на възложената работа. Изводите на съда във връзка с тези факти били необосновани. В тази насока в жалбата са изложени подробни оплаквания за твърдените отделни недостатъци.

Неправилни били изводите на съда, че ищецът бил уведомил ответниците за появилите се недостатъци по изпълнените СМР. В производството не било доказано, че изявлението на ищеца, обективирано в писмото, е достигнало до ответниците и не може да се приеме, че е налице надлежно уведомяване за посочените в писмото недостатъци по климатичната инсталация и системата за директно изпарение на хладилен агент.

Неправилни били изводите на съда, че липсват доказателства изпълнителните-ответници да са предприели действия да поправят появилите се повреди по изпълнените СМР.

Неправилно съдът оставил без обсъждане и разглеждане възраженията на ответниците, че не им е даден достатъчен срок за отстраняването на твърдените от ищеца недостатъци. Това обстоятелство е от значение за ангажиране на отговорността на изпълнителите по реда на чл.19, ал.3 от договора. В производството било установено при условията на пълно и главно доказване, че ищецът не е осигурил на ответниците подходящ срок за отстраняване на твърдените от него недостатъци.

Поддържат, че разходите не са извършени при пазарни условия с цел ответниците да бъдат увредени, и второ - че голяма част разходите изобщо не касаят „ремонтирането“ на извършени от ответниците работи, предмет на Договора.

По тези съображения намират предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД за изцяло неоснователен, а решението в частта, с която същият е уважен до размер от 38 184, 80 лв., за неправилно, поради което молят за отмяната му.

Жалбоподателите поддържат, че по делото не е установено неизпълнение от стрА. на ответниците-изпълнители на задълженията им по процесния договор, което да е основание за дължимост на неустойка по чл.19, ал.3 от същия. Предвид това, обратно на приетото от съда, и искът с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД е изцяло неоснователен.

Неправилни били и изводите на съда за неоснователност на възражението на ответниците за нищожност на уговорката за неустойка поради противоречие с добрите нрави и липсата на постигнато съгласие.В тази насока са изложени подробни доводи в жалбата.

Поради неоснователността на исковете за главните вземания с правно основание чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД, неоснователни се явявали и предявените искове за обезщетение за забава.

Молят за отмяна на решението в обжалвА.та осъдителна част и отхвърляне изцяло на предявените искове. Претендират разноски.

В срок е постъпил отговор от ищеца УНСС чрез адв.А. К. и адв.А. С., в който излагат доводи за неоснователност на жалбата на ответниците.

Твърдят, че в производството безспорно било установено, че всички констатирани по работата недостатъци са се появили след нейното приемане и в процеса на ползване на изработеното в гаранционния срок, предвиден в Наредба №2 от 31.07.2003г., както и че същите не били свързани с поведението на възложителя. Затова несъстоятелно било твърдението на жалбоподателите, че поддържаните от ищеца недостатъци са „промени в съответната вещ, настъпили по вина на самия ищец. В отговора детайлно се проследяват отделните недостатъци.

Оспорва като неоснователно твърдението в жалбата, че ищецът не е доказал какви СМР са възложени по процесния договор, както и какви са изпълнени от ответниците, съответно какъв е обхватът на отговорността им. Позовава се на чл.1, вр. с чл.7,ал.1 от Договора, с които страните се съгласили, че изпълнителят ще извърши инженеринг – проектиране, изграждане и обзавеждане на Новия корпус на УНСС съгласно Ценово и Техническо предложение на изпълнителя – Приложение №1 и 2 и Техническа спецификация на Възложителя – Приложение №3,

неразделна част от договора.

Съгласно Техническото предложение, изхождащо от изпълнителя, той е гарантирал, че ще се счита обвързан от задълженията и условията, поети с техническото предложение и е декларирал, че приема всички дейности да бъдат съгласувани с възложителя и ще се изпълняват в обем и съдържание съгласно Техническите спецификации. Твърди, че правилно СГС е възприел тези факти, приети за доказани в решението. Недоказани били възраженията на ответниците, че ищецът не е доказал какъв е обхватът на отговорността на изпълнителя и какви СМР са изпълнени. Единственото доказателство в тази насока били показанията на св.Ч., който бил заинтересован, тъй като е технически ръководител при ответника, а показанията му били противоречиви и неясни.

В отговора са изложени подробни доводи, касаещи отделните недостатъци.

Недоказани били и всички възражения на ответниците, че възложителят не ги е уведомил за появилите се недостатъци, както и че не им е даден достатъчен срок за отстраняване на твърдените недостатъци.

Недоказани били и възраженията, че разходите за отстраняване на дефектите били прекомерни.

Изложени са доводи за основателност и на исковете по чл.92,ал.1 и по чл.86 ЗЗД.

Моли за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението в обжалвА.та му осъдителна част.

Ответниците „Г. ИНЖЕНЕРИНГ “-ООД и „ВАМОС“-ООД чрез пълномощника им адв.В. Г. обжалват и допълнително решение №320 от 01.03.2025г. на СГС, ТО, VI-17 с-в, с което е допълнено първоначалното такова. С това решение ответниците са осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всички главници, присъдени с основното решение, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите.

Твърдят, че искане за присъждане на законна лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане не било заявено надлежно от ищеца нито с ИМ, нито с каквато и да е друга молба по делото. Твърдят, че от граматическото тълкуване на петитума на ИМ ставало ясно, че такова искане било направено единствено по отношение на иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 12.05.2022г. до предявяването на иска. При липсата на такова надлежно заявено искане, с допълнителното решение съдът се произнесъл извън предмета на спора, т.е. свръх петитум.

Молят за обезсилване на това решение като недопустимо и прекратяване на производството в тази му част, по искането на ищеца за допълване на основното решение. При условията на евентуалност, ако съдът приеме решението за допустимо, да го отмени като неправилно и отхвърли исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването на исковете.

В законния срок е постъпил отговор от ищеца УНСС чрез пълномощника му адв.А. К., в който подробно са изложени доводи за неоснователност на тази въззивна жалба. Твърдят, че искането за присъждането на законна лихва е ясно формулирано в петитума на ИМ и се отнася до всички претендирани главници, както е приел и съдът, допълвайки първоначалното си решение. Молят за потвърждаване на допълнителното решение като правилно и законосъобразно.

Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 5-ти състав, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите, развити в отговора и събраните доказателства, приема следното:

И трите въззивни жалби са подадени от надлежни страни в законния срок, срещу валидни и допустими съдебни актове, поради което са допустими за разглеждане.

По жалбите на ищеца и ответниците против решение №1526 от 06.11.2024г., с което частично е уважен, респ. частично отхвърлен главно предявения от ищеца УНСС иск по чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД, по чл.92 и по чл.86 ЗЗД и е изцяло отхвърлен евентуалния иск по чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД:

И двете въззивни жалби против това решение – на възложителя ищец и на изпълнителите-ответници са НЕОСНОВАТЕЛНИ поради следното:

Въззивният съд намира обжалваното решение за правилно и съобразено със закона. Правните изводи на съда съответстват на фактическите констатации и разпоредбите на материалния закон – ЗЗД, ЗУТ и подзаконовите нормативни актове, уреждащи материята, както и на установената съдебна практика и настоящият състав изцяло ги споделя, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.

Във връзка с оплакванията във въззивните жалби, подробно описани по-горе, намира следното:

СГС е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, чл.92, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. При условията на евентуалност с иска по чл.79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в процеса е предявен и иск с правно основание чл.265, ал 1, предл. 2 ЗЗД.

За да постанови решение с този резултат - частично уважаване, респ. частично отхвърляне на главно предявения от ищеца УНСС иск по чл.79 ,ал.1, предл.1 ЗЗД и отхвърляне изцяло на евентуалния иск по чл.265,ал.1,пр.2 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът се домогва да ангажира гаранционната отговорност на ответниците:

1/за СМР, които ответниците не са изпълнили по процесния договор за изработка;

2/ за недостатъци, чието съществуване не е доказано по делото;

3/ за недостатъци, които са „явни“ по своя характер и срещу наличието на които възложителят не е възразил при приемането на изработеното.

Съдът е приел, че работите 1/по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, 2/по поставяне на настилка при стълбище при фасада „ Север “ при подход към столовата, 3/по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и 4/по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво, не са извършени изобщо от ответните дружества в изпълнение на договора за изработка от 13.04.2016 г. Според съда, макар неизвършването на тези дейности от ответниците да представлява неточно изпълнение на задължението им, поето с договора за изработка, разходите за тяхното изпълнение не могат да се поемат от тези субекти по реда на гаранционната отговорност, защото тя включва само задължение за поправяне на вече изпълнени CMP-та, по които впоследствие са се появили недостатъци, но не и за извършване на работи, които са били възложени с договора, но не са изпълнени. Неизпълнението от ответниците на техните договорни задължения може да бъде основание за ищеца да претендира обезщетение за това, но такава претенция не е предмет на предявения главен иск. Именно поради това иска с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД е отхвърлен в частта, с която се претендира по реда на гаранционната отговорност ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца обезщетение за направените разходи за отстраняване на недостатъците по строителните дейности по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, по поставяне на настилка при стълбище при фасада „ Север “ при подход към столовата, по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво.

Съдът е приел също, че по делото не са събрани доказателства, от които да се установява, че са се появили недостатъци по следните изпълнени от ответниците работи: 1/по полагане на мазилка в подземно ниво/подземен гараж/ на изградения корпус, 2/по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, 3/по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, 4/по направа на фуги на плочките на всички коти, 5/по направа на хидроизолация на покрива и 6/по изпълнение на мазилка на перголи.

Според съда наличието на недостатъци по посочените изпълнени от ответниците строителни работи не се установява и от писмените доказателства по делото. Това е така, тъй като всички документи, в които има удостоверени някакви факти във връзка с недостатъци по изпълнените СМР и по необходимостта от извършване на ремонт на същите, са частни и са подписани или само от ищеца , каквито са съставените от него писма за констатиране на недостатъци на обекта, или от ищеца и трето за спора лице, каквито са всички документи за възлагане извършването на ремонт на определени дейности, изпълнени при изграждането на новия корпус. Те обаче не носят подпис на нито един от ответниците в производството. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодните факти и тя важи в гражданския процес единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали. Затова, след като нито един от документите, свидетелстващи за настъпване на недостатъци по изработеното от ответниците, не е подписан от последните, за които удостоверените факти са неизгодни, то те нямат материална доказателствена сила във водения срещу тези лица процес за отразените в съдържанието им обстоятелства.

От А.лиза на събраните доказателства съдът е достигнал до извод, че в процеса не е доказано, че са налице недостатъци по която и да е от тези 6 вида описани по-горе дейности, изпълнени от ответниците. По делото не са събрани доказателства нито за това, че такива недостатъци са съществували по тези работи още към момента на тяхното приемане от възложителя, нито за това, че са се появили впоследствие. Изводът за липса на недостатъци по извършените от ответниците 6 вида СМР означава, че не са налице основания за ангажиране на тяхната договорна отговорност за неточно изпълнение по реда на чл.265, ал.1, предл. 2 ЗЗД. Това прави

неоснователен предявеният евентуален иск за присъждане на обезщетение за претърпените от възложителя вреди от некачественото изпълнение на изброените строителни работи и като такъв същият е отхвърлен.

Съдът е приел също така, че работата по изграждане на новия корпус на УНСС се счита приета без възражения от ищеца в качеството му на възложител по силата на предвидената в чл.264, ал.3 ЗЗД презумпция на 30.03.2021г. Това преклудира възможността на възложителя да търси отговорност за всички явни към този момент недостатъци на изпълнените строителни работи и отклонения от поръчката, каквито са и отклоненията, изразяващи се в: 1/непоставянето на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, 2/на настилка при стълбище при фасада „Север“ при подход към столовата, 3/на парапет на стълбищата към подземно ниво, както и 4/неизграждането на тротоар до вентилаторна шахта.

Прието е, че отговорността на ответните дружества за неизпълнение на тези СМР не може да бъде ангажирА. по реда на чл.265, ал.1 ЗЗД. Това п р а в и неоснователен предявеният евентуален иск за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неточното изпълнение на изброените строителни работи и като такъв същият е отхвърлен.

САС намира, след преценка на събраните по делото доказателства, че така направените изводи на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни.

По иска с правно основание чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД:

С оглед фактите, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и заявения петитум е видно, че ищецът търси от ответниците на първо място гаранционна отговорност за недостатъци, възникнала по силата на уговорка, постигната между страните в договора за изработка от 13.04.2016 г. Тази отговорност е уредена в чл.160 ЗУТ и Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти. Същата е различна от отговорността на изпълнителя за недостатъци, уредена в общия закон - чл.265 ЗЗД и в тази връзка съдът следва да съобрази задължителните разяснения, дадени от ВКС в ТР № 88/28.02.1984 г. на ОСГК приетото в практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, като напр. Решение № 60113 от 11.11.2021г., постановено по т.д. № 1321/2020 г., II т.о.

Гаранционната отговорност за недостатъци възниква по силата на уговорка, постигната между страните по договора за изработка. Тя включва в съдържанието си задължението на изпълнителя да гарантира за даден срок определени качества на строителните дейности, както и това да отстрани онези недостатъци и повреди, които ще възникнат до изтичане на този срок, който за изпълнение на строителни работи започва да тече след приемането на строежа и въвеждане му в експлоатация и е определен като минимална продължителност в Наредбата. При тази отговорност

изпълнителят отговаря както за явните и скрити недостатъци на изработеното, които са съществували към момента на извършване и приемане на работата, а също така и за всички онези недостатъци, които са възникнали след това при ползване на вещта от възложителя в гаранционния срок.

Ищецът твърди, че констатираните по работата недостатъци са се появили след нейното приемане, в процеса на ползване на изработеното в гаранционния срок, предвиден в нормите на Наредбата, както и че отговорността на изпълнителите за тези недостатъци е възникнала по силата на постигната уговорка за това с възложителя в клауза от съдържанието на сключения между тях договор за изработка.

В чл.19, ал.1 от договора страните уговорили, че изпълнителите са длъжни да отстранят възникналите повреди, констатираните скрити недостатъци и некачествено изпълнени работи по време на гаранционния срок за своя сметка, считано от датата на уведомяването.

В чл.19, ал.3 от договора е уговорено, че след изтичане на дадения в уведомлението срок възложителят може и сам да отстрани повредите, като в този случай изпълнителите се задължават да му възстановят направените разходи, доказани с финансово счетоводни документи, както и да заплатят неустойка в размер на 10% от тяхната стойност.

Ищецът посочва, че изпълненият от ответниците строеж бил въведен в експлоатация на 01.04.2021г., от която дата започват да текат гаранционните срокове.Това се установява и от приложеното на л.142 от делото Разрешение за ползване.

За да бъде ангажирА. гаранционната отговорност за недостатъци на ответниците, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи следните факти, при които тя възниква:

1 ) сключване на договор за изработка между страните по спора, по силата на който на ответниците е възложено извършване на СМР, по които се твърди, че са се появили недостатъци;

2 ) наличие на уговорка в сключения договор за гаранционна отговорност на изпълнителя при недостатъци на изпълнени от него СМР;

3) извършване от ответниците на описаните в исковата молба СМР, по които се сочи, че са се появили недостатъци;

4 ) поява на недостатъци на изпълнените СМР в рамките на уговорения гаранционнен срок и причинна връзка между появата на тези недостатъци и дейността на ответниците по изпълнение на възложената с договора работа;

5) извършено от ищеца в рамките на гранционния срок уведомяване на ответниците за появилите се недостатъци и отправяне на искане към тях за отстраняване на недостатъците.

В Решение № 60113 от 11.11.2021г., постановено по т.д. №1321/2020г. на II т.о. на ВКС е прието, че доколкото с уреждане в закона на гаранционната отговорност на изпълнителя при извършено строителство се цели да се гарантира за даден срок това, че изпълнените от него дейности ще имат определени качества, то при всяко проявление на недостатъци по тях до изтичане на гаранционния срок и извършено в този срок от възложителя уведомяване за появата на тези недостатъци, придружено от искане те да бъдат отстранени, за изпълнителя възниква гаранционното задължение да ги отстрани. Неизпълнението от изпълнителя на това основно гаранционно задължение поражда за възложителя правото да претендира компенсаторно обезщетение за вредите, които търпи. Тези вреди се съизмеряват или с разходите , направени от възложителя за отстраняване на появилите се повреди по изработеното или разходите, изчислени по средни пазарни цени, които е необходимо да бъдат направени, за да бъдат възстановени повредите по строителните дейности.

Предмет на предявения главен иск по чл.79 ЗЗД е претенция за присъждане на компенсаторно обезщетение от изпълнителя в размер на средствата, които вече са направени от възложителя за извършване на тази поправка.

Между страните няма спор, че първите два елемента от фактическия състав на гаранционната отговорност са налице – както сключения писмен Договор от 13.04.2016 г., който е сключен след приключила процедура по възлагане на обществена поръчка с предмет „Проектиране и изграждане /инженеринг/ на обект „Нов корпус на УНСС“ в гр. София” , така и наличие на уговорка за гаранционна отговорност на изпълнителя при недостатъци. Договорът е сключен за изпълнител от Дружество по ЗЗД ,,ГВ 2016". Тъй като гражданското дружество по ЗЗД не е самостоятелно юридическо лице, то изпълнител по договора за изработка са отделните съдружници в него - „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД. СГС подробно е обсъдил този въпрос в мотивите си, към които въззивният съд препраща, че управителят на „Г. инженеринг“ ООД е надлежно упълномощен да действа от името на съдружниците в ГД при сключване на договора в процедурата по възлагане на обществена поръчка.

Следващият елемент от фактическия състав, който ищецът следва да установи, е извършване от ответниците на описаните в исковата молба СМР, по които се сочи, че са се появили недостатъци.

1. Видът и количеството на строителните дейности, които е възложено

да бъдат извършени с договора от 13.04.2016 г. не са определени в самите клаузи на договора. Тълкуването на уговорките на чл.1 и чл.7,

ал. 1 от договора обаче сочат на извод, че волята на страните е всички

СМР, които трябва да бъдат изпълнени от изпълнителите, да бъдат

определени в три документа - приложения и неразделна част от договора, а именно: Ценово и Техническо предложение,

представляващо приложение 1 и 2 към договора, както и Техническа

спецификация на възложителя, представляваща приложение 3 към него. Затова се явява неоснователно и необосновано възражението на изпълнителите, поддържано в техния отговор на жалбата, че ищецът не е

доказал какви по вид и обем СМР ответниците са имали задължение да

изпълнят по договора, тъй като изготвеният от ответниците и приет от ищеца инвестиционен проект не е представен по делото. Напротив,

споменатите по-горе документи установяват вида и обема СМР, които

е следвало да бъдат изпълнени на обекта.

Между страните не е спорно /твърди се от ищеца в ИМ и не се оспорва от ответниците нито в писмения отговор, нито впоследствие в производството/, с договора от 13.04.2016 г. на ответниците е възложено да извършат следните описани в исковата молба CMP:

1/да монтират противообледенителна система на обекта;

2/да изградят цокъл към подхода на подземно ниво /подземен гараж/;

3/да положат мазилка в подземно ниво /подземен гараж/;

4/да поставят топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво;

5/да изградят цокъл на терасата на кота +3.60;

6/да направят фуги на плочките на всички коти;

7/да направят хидроизолация на покрива;

8/да изградят климатична инсталация на обекта и 9/система за директно изпарение на хладилен агент.

В ИМ са описани и дейности /СМР/, по които са се появили

недостатъци, които ответниците оспорват да са им възложени за изпълнение с процесния договор, а именно:

а/- работите по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“,

б/-по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса,

в/-по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север" при подход към столовата,

г/-по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта,

д/-по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво и е/-по изпълнение на мазилка на перголи.

Документите, представляващи Техническо предложение, /приложение №2 към договора/, не оставят съмнение, че така описаните дейности са възложени на ответниците. В документите, които са част от техническото предложение, е предвидено изграждането на топла връзка между новия корпус и вече съществуващата сграда на университета /л.346 от делото/, както и поставянето на плочи, включително и тротоарни плочи по изградените тротоари, което е част от работите по изпълнение на вертикалната планировка на сградата /л.446, л.462 /. След като част от възложените дейности са както изграждането на топла връзка, така и поставяне на настилки от плочки в сградата, то според съда за възложени трябва да се приемат и работите по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“. Доколкото работата по изграждане на тротоарна настилка около сградата на новия корпус е част от възложеното с процесния договор, следва да се приеме, че в нея се включват и конкретно дейностите по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта.

След като в Техническото предложение е включено извършването на дейност по цялостно изпълнение на тротоар, то няма никакво основание да се изключи от възложеното изграждане на тротоар до вентилаторна шахта.

В Техническото предложение е предвидено също изграждането на подпрозоречни первази и парапети на стълбища /л.443, л.446 и л.463/, което означава, че работите по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса и на парапет на стълбища към подземно ниво са възложени за изпълнение на ответниците.

От Техническото предложение се установява, че част от възложените работи са и работите по полагане на мазилка и по поставяне на настилка, разграничена по видове според мястото, на което следва да се изгради /л 459, л.460, л.462, л.463 и л.464/. Затова няма съмнение, че работите по изпълнение на мазилка на перголи и на настилка при стълбище при фасада „Север” при подход към столовата са част от възложените на ответниците. Няма основание да се направи извод, че страните са изключили от предмета на договора поставянето на настилка точно под изграденото стълбище при фасада „Север“ или на мазилка точно на изградени перголи.

За да възникне гаранционна отговорност за ответниците за поправка на недостатъците, ищецът следва да докаже, че СМР, по които са се появили недостатъци, са изпълнени именно от ответниците.Както бе отбелязано погоре, страните не оспорват, че ответниците са изпълнили описаните 9 броя СМР, както и факта, че тези работи са приети от възложителя без възражения.

Ответниците обаче възразяват, че остА.лата част от работите /описани по-горе от а/ до е//, по които се твърди, че са се появили недостатъци, са извършени от тях в изпълнение на договора. Установяването на този факт е поставено в доказателствена тежест на ищеца. Това е така, защото за да възникне за изпълнителя гаранционна отговорност за недостатъци по изработеното, то трябва да е изпълнено именно от него.

Както е коментирал и първоинстанционният съд на база заключението на СТЕ, част от извършените от трето лице СМР за отстраняване на недостатъци по изпълнените СМР не са свързани с отстраняване на недостатъци, а са такива, които са изпълнени за първи път и не са били извършени преди това на обекта от ответниците. Това се отнася за: 1/работите по доставка и монтаж на алуминиеви подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса, 2/по направа на настилка при стълбище при фасада ,,Север“ при подход към столовата, 3/по направа на тротоар до вентилаторна шахта, както и 4/по доставка и монтаж на парапет на стълбище към подземен гараж /таблица на л.4 и 5 от заключението/. Същите не са такива по ремонт или подмяна на вече изпълнени СМР, а касаят първоначална доставка и монтаж на определени елементи. Затова и направените от възложителя разходи за тяхното изпълнение не могат да се поемат от ответниците-изпълнители по реда на гаранционната отговорност, защото тя включва само задължение за поправяне на вече изпълнени CMP, по които впоследствие са се появили недостатъци. Затова и иска по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД правилно е отхвърлен в тази му част /за тези дейности/.

Неоснователно е оплакването, поддържано от въззивника, че недостатъците, за които съдът е приел, че не са събрани доказателства за тяхното наличие, са констатирани от Управляващия орган на ОПРР 2014-2020г. в хода на одит по извършените строителни дейности при посещение на място, видно от Констативен протокол от 24.6.2021г. Видно е, че УО на ОПРР е констатирал единствено неизпълнение на договорни задължения на УНСС спрямо МРРБ. Това договорно неизпълнение на ищеца няма отношение към процесния спор. Това, че УНСС не е изпълнил своите задължения по Административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ /АДБФП/ с МРРБ не означава, че е налице неизпълнение на задълженията на ответниците - изпълнители по процесния договор за изработка - че същите са изпълнили разглежданите CMP и по тях са се появили недостатъци. Затова предявения иск по чл.79 ЗЗД, касаещ тези дейности, е неоснователен.

Неоснователни са и оплакванията на въззивника, че представеният Констативен протокол от 24.06.2021г. е съставен от ищеца „по поръчение на административен орган“ и е „сериозна индикация и доказателство за настъпване на недостатъците“. Както е коментирал и първоинстанционният с ъ д , този протокол е изходящ от ищеца документ, установяващ благоприятни за него обстоятелства и същият няма доказателствена стойност. Няма място за паралел между настоящия случай и соченото във въззивната жалба Решение № 114/16.09.2013 г. по т.д. № 1075/2011 г. на ВКС, ТК, II Т.О. Това е така, защото споменатият протокол е съставен от ищеца /който не е административен орган/ и същият не може да се приравни с предписание, дадено от административен орган, действащ в рамките на законово установената си компетентност /както е в посоченото решение/. Още повече, изводите на ВКС по посоченото дело се основават и на изпълнена в съдебното производство експертиза, а не единствено на предписание от M3. Твърденията на ищеца в изпращани от него писма не са доказателство, че ответниците са изпълнили обсъжданите СМР и че по тях са се появили недостатъци.Затова сочените от въззивника негови писма до ответниците не обуславят извод за доказаност на основанието на предявените искове. СТЕ няма за предмет установяване кой е изпълнил въпросните СМР.

Заключението на ВЛ М. по приетата СТЕ /л.763 - л.764/-отговора на зад.1- не оставя съмнение, че 1/работите по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3" и 2/по изпълнение на мазилка на перголи /описани по-горе в т.а и е/ , по които ищецът претендира, че са се появили недостатъци, са такива, които са изпълнени от ответниците. От описанието на дейностите, които са извършени във връзка с тези работи, описани в таблицата, направена от ВЛ при отговора на задача 1 в заключението е видно, че те са свързани с възстановяване и ремонт на вече поставени плочки и мазилка, което означава, че първоначалното полагане на плочките и на мазилката на перголите са извършени преди това. Ето защо и доколкото извършеното на тези работи е възложено на ответниците от ищеца по силата на процесния договор за изработка, следва да се приеме, че те са изпълнени първоначално именно от ответниците в изпълнение на задължението им по договора.

Затова, в обобщение следва да се приеме за доказано, че работите, които са възложени за извършване на „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД силата на процесния договор от 13.04.2016 г. и са изпълнени от тези дружества, са общо 11: 1/ по изграждане климатична инсталация на обекта; 2/ изграждане на система за директно изпарение на хладилен агент; 3/по монтиране на противообледенителна система на обекта; 4/по изграждане на цокъл към подхода на подземно ниво /подземен гараж/; 5/по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/; 6/по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво; 7/по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60; 8/по направа на фуги на плочките на всички коти; 9/по направа на хидроизолация на покрива; 10/по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“ и 11/по изпълнение на мазилка на перголи.

Следващият елемент от фактическия състав на гаранционната отговорност, доказването на който е в тежест на ищеца, е поява на недостатъци на изпълнените СМР в рамките на уговорения гаранционнен срок и причинна връзка между появата на тези недостатъци и дейността на ответниците по изпълнение на възложената с договора работа.

В мотивите на решението СГС е проследил всеки един вид от изпълнените от ответниците СМР, описани по-горе /за които по несъмнен начин е установено, че са изпълнени от ответниците/, като е посочил и коментирал подробно доказателствата, установяващи по кои от тях са се появили недостатъци. Въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и в тази им част на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

В обобщение:

Първият недостатък на изработеното, за който са събрани безспорни доказателства е, че противообледенителна система изобщо не работи. Това се установява от показанията на свидетеля В. С. Б., както и заключението на ВЛ Ц. Б. по изготвеното от него основно заключение на СТЕ. Това означава, че противообледенителна система не може да бъде използвА. съобразно своето предназначение, което е да бъде предотвратено при ниски атмосферни температури и висока относителна влажност на въздуха образуването на лед в барбаканите, улуците и водостоците чрез монтирани в тях датчици и електрически нагреватели /л.827 от делото/. Това несъмнено представлява недостатък на изпълнената от ответниците работа.

От заключението на ВЛ Б. се установява, че причина за тази невъзможност на системата да работи е, че от дружеството, с което ответниците имат сключен договор за изграждане на противообледенителна система, т.е. от подизпълнителя, е поставен код в микропроцесорното управление на системата, за да не може тя да се стартира и да работи, докато той не получи от ответниците целия размер на уговореното възнаграждение за извършената работа. С оглед на това и доколкото подизпълнителят не е получил целия размер на уговореното възнаграждение от ответниците по сключения между тях договор, системата е остА.ла кодирА. и това е пречка тя да бъде използвА. по своето предназначение в сградата на новия корпус на УНСС, където е монтирА..

На второ място, по безспорен начин е доказано от показанията на св.Ю. П. и заключението на ВЛ Ц. Б. по СТЕ /коментирани подробно от СГС/ наличието на недостатък и при изграждане на климатичната система на новия корпус на УНСС. Недостатъкът се изразява в това, че ответниците не са монтирали хидрозатвори на въздухообработващите климатични камери. Този факт не е и спорен, тъй като се твърди от ищеца в ИМ и не се оспорва от ответниците в нито един момент от производството. Същите не твърдят, че са монтирали хидрозатвори на посочените климатични камери. Установява се от посочените доказателства, че при работата на климатичната инсталация без монтирани хидрозатвори се е стигнало до преливане на течност, която се събира в кондензните вани и до наводняване на окачения таван в помещенията на новия корпус на УНСС.

Това води до невъзможност климатичната система да се използва според нейното предназначение, което е да осигури подготвен пресен въздух в помещенията и то без да се стига до течове в тавА.. С оглед на това липсата на монтирани хидрозатвори представлява недостатък на изградената от ответниците климатична система.

Ответниците са били длъжни при изграждане на климатичната инсталация в изпълнение на сключения договор да предвидят и да поставят такива хидрозатвори. Фактът, че монтирането на такива не е изрично предвидено в Техническото предложение /каквито възражения поддържат ответниците в своята въззивна жалба/, е ирелевантен за преценка на това какво е било дължимото от тях поведение при изпълнение на задължението им по изграждане на климатичната система. След като поставянето на тези елементи в инсталацията е абсолютно необходимо от технологична гледна точка, то няма необходимост същото да бъде изрично включвано като работа, която трябва да се извърши в договора или изготвените проекти. Изпълнителите на строежа, които в случая са търговци и извършват монтаж на системи по занятие, дължат да изпълнят задължението си за изграждане на климатична инсталация с грижата на добрия търговец.В този смисъл е и заявеното от ВЛ Б., че не е необходимо монтирането на хидрозатвори да е предвидено в проектите за строежа, защото тяхното поставяне винаги се изисква в инструкциите за монтаж, съставяни от производителите на климатичните камери.

Трето, налице е недостатък и при изграждане на обекта на системата за директно изпарение на хладилен агент /VRF система/. Вещото лице Б. установява /зад.5 от закл-то/, че ответниците не са монтирали правилно разпределителите на фреон - те са монтирани вертикално, а не хоризонтално както се изисква съобразно техническите изисквания за това. Същото се потвърждава и от разпита на свидетелите Ю. П. и В. Б., според които работата на системата с така монтираните елементи се е стигнало до изгаряне на един от компресорите в нея. ВЛ Б. е категоричен /основното заключението на СТЕ/, че закономерна последица на монтирането на разпределителите хоризонтално, а не вертикално, е механичното блокиране на един от компресорите на системата за директно изпарение на хладилния агент, защото той не се смазва от маслото в системата. Това води до невъзможност тази система да работи и оттам да се използва според нейното предназначение. Затова неправилният монтаж на разпределителите представлява недостатък изградената от ответниците система за директно изпарение на хладилен агент. Този недостатък е довел до увреждане на отделен елемент от тази система, а именно на един от компресорите, което налага същият да бъде ремонтиран. Ответниците са били длъжни при нейното изграждане да ги поставят по правилния начин, което те не са направили и следователно този недостатък е причинен от тях.

Ответниците са допуснали и друг недостатък при изграждане на системата за директно изпарение на хладилен агент – същата не е била заредена с достатъчно количество хладилен агент /фреон/, поради което при започване на нейната експлоатация на мониторите за управление се е появило съобщение за грешка. Липсата на хладилен агент води до проблеми при работата на цялата система, поради което следва да се характеризира като недостатък. Той също е причинен от дейността на изпълнителите. Неоснователни са възраженията на ответниците, поддържани във въззивната им жалба, че появилите се проблеми са в резултат от действията на възложителя по неправилното й експлоатиране, изразяващо се в действия по нейното постоянно спиране и пускане и в бездействието да бъдат почиствани замърсените филтри. Тези възражения са опровергани от заключението на ВЛ Б., според който констатираните повреди не могат да бъдат причинени от такива действия на ползвателя при експлоатация на машината /л.828 /. Затова следва да се приеме, че появилите се недостатъци в работата на системата за директно изпарение на хладилен агент не са в резултат на нейната неправилна експлоатация от възложителя, а са в причинна връзка единствено с поведението на ответниците по нейното изграждане.

Четвърто - след приемането на работата по договора положените от ответниците плочки на топлата връзка между новия корпус и изградената преди това сграда на УНСС са се надигнали и са се счупили. Това се установява от показанията на св.В. Б., който лично е възприел този факт. Неговото настъпване не се опровергава от други доказателства. Несъмнено това представлява недостатък по изработеното, който е в пряка причинна връзка с действията на ответниците по тяхното полагане.

Изброените работи са възложени за извършване на ответниците „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД по силата на процесния договор от 13.04.2016 г., изпълнени са от тези дружества и по тях са се появили недостатъци след момента на тяхното приемане от възложителя.

По делото не са събрани доказателства от които да се установи, че са се появили недостатъци по изпълнените от ищеца 1/ работи по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус, 2/ по ремонт на цокъл към подхода на подземно ниво (подземен гараж); 3/по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво, 4/по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, 5/по направа на фуги на плочките на всички коти, 6/по направа на хидроизолация на покрива и 7/по изпълнение на мазилка на перголи.

Разпитаните свидетели П. и Б. не твърдят факти за поява на недостатъци по посочените работи, нито са събрани писмени доказателства в тази насока. Всички документи, в които има удостоверени някакви факти във връзка с недостатъци по изпълнените СМР и по необходимостта от извършване на ремонт на същите, са частни и са подписани или само от ищеца, каквито са съставените от него писма за констатиране на недостатъци на обекта, или от ищеца и трето за спора лице , каквито са всички документи за възлагане извършването на ремонт на определени дейности, изпълнени при изграждането на новия корпус. Те обаче не носят подпис на нито един от ответниците в производството. Частният свидетелстващ документ се ползва с материална доказателствена сила, само когато удостоверява неизгодните факти и тя важи единствено срещу неговия издател, но не и по отношение на други лица, които не са го подписали. В тази връзка възраженията на ищеца, поддържани във въззивната жалба за доказаност на всички описани в ИМ молба недостатъци са неоснователни, тъй като не се подкрепят от събраните доказателства.

За изброените СМР липсва основание за ангажиране отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за направени разходи за отстраняване на недостатъци по тях.

Доказаност на претендираните недостатъци не следва от това, че по делото е приложен снимков материал, както се твърди в жалбата, който не бил оспорен. Приложеният снимков материал не представлява допустимо от процесуалния закон доказателствено средство. Това е така, защото липсват данни как, от кого и кога е съставен този снимков материал. Ответниците изрично са възразили срещу приемането му в т. 9.4.3. на стр.12 от допълнителния отговор. Въпреки възраженията на ответниците, ищецът не е поискал съдебно-техническа експертиза, която да установи как е създаден приложеният снимков материал.

Едва във въззивното производство ищецът въвежда в процеса нови твърдения: че парапетите не били монтирани добре и били премахнати до поставянето на новите; че ремонтът на тротоара се наложил поради

пропадания на плочки. Такива твърдения в исковата молба няма. Новите твърдения не дават отговор на въпроса защо изпълнените от УНСС работи са изцяло нови и защо възложителят не е възразил срещу тяхното неизпълнение при приемането на изпълнените работи. В тази насока, не е налице идентичност между дейност по поправяне на надигнати плочки и по повторно поставяне на парапети, от една стрА., и от друга - дейностите по доставяне и поставяне на нови плочки и нови парапети, каквито досега не са били налице. Видно от заключението на в.л. М., ищецът УНСС е възложил на друг изпълнител не повторно поставяне на парапети, а „доставка и монтаж на парапет“, „направа на топлоизолация“, „направа на цокъл“, „доставка и монтаж на алуминиеви подпрозоречни поли“ и пр. (л.4 от заключението). Въззивникът не излага конкретни твърдения, които да обяснят това несъответствие.

Последният елемент от фактическия състав на гаранционната отговорност, който следва да бъде установен при условията на пълно и главно доказване, е извършено от ищеца в рамките на гранционния срок уведомяване на ответниците за появилите се недостатъци и отправяне на искане към тях за отстраняване на недостатъците.

В чл.19 от договора за изработка е предвидена гаранционна отговорност за изпълнителите, но гаранционен срок не е определен. Следователно, при липса на изрична уговорка, гаранционният срок е този, който е нормативно установен в Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Република България и минимални гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти.

При съобразяване на вида на всички работи, по които се доказа, че са се появили недостатъци, и на регламентираното в нормите на чл.20, ал.4, т.4 и 6 от Наредбата, трябва да се заключи, че гаранционният срок за тези СМР е пет години, като започва да тече от деня на въвеждане на строителния обект в експлоатация.

От представеното на л.142 от делото Разрешение за ползване се установява, че строежът, представляващ нов корпус на УНСС, е въведен в експлоатация на 01.04.2021 г., когато от компетентните органи е издадено разрешение за ползване. Следователно гаранционните срокове по отношение на изпълнените от ответниците работи започват да текат на 01.04.2021г. и изтичат на 01.04.2026г.

От показанията на разпитаните свидетели П. и Б. се установява, че всички доказани недостатъци по работите, изпълнени от ответниците на обекта, представляващ нов корпус на УНСС, са се появили в рамките на гаранционния срок, до изтичане на който ответниците са се задължили да отговарят за тяхната поправка. Според техните показания недостатъците са се появили още през 2021г като повечето от тях са настъпили конкретно през есента на 2021 г. Работите по отстраняване на всички претендирани с исковата молба недостатъци по изпълнените СМР за изграждане на новия корпус на УНСС са завършени до края на 2021 г. и в първите месеци на 2022 г.

Както е приел и първоинстанционният съд, представените от ищеца уведомителни Писма сочат, че ищецът е уведомил ответниците за появилите се недостатъци по изпълнените от тях CMP в уговорения с договора гаранционен срок. Това е стА.ло с Писмо с изх. на УНСС № РД 2103638/ 28.06.2021 г., и Писмо с изх. на УНСС № РД-21-03-1101/ 22.11.2021 г., адресирани до изпълнителя, посочен в договора като ДЗЗД „ГВ 2016“.

В първото писмо се съдържа изявление на възложителя за това, че са констатирани недостатъци по изпълнените работи по монтиране на противообледенителна система на обекта и по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“, както и формулирано искане тези недостатъци да бъдат поправени в срок до 09.07.2021г. Писмото е получено на адреса за кореспонденция в рамките на гаранционния срок - 01.07.2021 г.

С второто писмо изпълнителите са уведомени, че са констатирани недостатъци по изпълнените работи по монтиране на климатичната инсталация и системата за директно изпарение на хладилен агент, както и искане тези недостатъци да бъдат поправени в едномесечен срок от получаване на уведомлението. Писмото е получено на адреса за кореспонденция на 23.11.2021 г.

Изложеното сочи на извод, че са осъществени всички елементи от фактическия състав за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците за появилите се недостатъци по изпълнените от тях работи 1/по изграждане климатична инсталация, 2/по изграждане на система за директно изпарение на хладилен агент, 3/по монтиране на противообледенителна система, както и 4/по полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“ на обект, представляващ „Нов корпус на УНСС“.

При тълкуване на клаузите на чл.19, ал.1, 2, 3 и 4 от договора за изработка се налага изводът, че изпълнителите следва да отстранят за своя сметка появилите се недостатъци след като бъдат уведомени за това от възложителя и в посочен от него срок. При неизпълнение от изпълнителите в дадения срок на това задължение, същите следва да обезщетят възложителя за направените от него разходи за отстраняване на появилите се недостатъци, като му възстановят паричните средства, които е разходвал за това по издадените в тази връзка финансово-счетоводни документи - компенсаторно обезщетение, което също се включва в обхвата на гаранционната отговорност /задължението по чл.19, ал.3 от договора/.

Ответниците не твърдят и не представят доказателства, че който и да е от изпълнителите „Г. инженеринг” ООД и „Вамос” ООД са предприели

някакви действия да поправят появилите се повреди по изпълнените от тях CMP, възложени с договора за изработка от 13.04.2016г. -нито в предоставените от възложителя срокове, нито след тяхното изтичане. Тъй като от представените от ищеца доказателства се установява, че към момента всички тези недостатъци са отстранени от него чрез възлагане на дейността по това на други дружества, то гаранционната отговорност за недостатъци на ответниците може да бъде реализирА. единствено чрез обезщетяване на възложителя за разходите, направени за отстраняване на недостатъците, описани по-горе.

От събраните в производството писмени доказателства и заключението на ССЕ се установява, че направените от ищеца разходи за отстраняване на недостатъците, появили се по изпълнените от ответниците строителни работи, са в общ размер от 38 184, 80 лв. и те трябва да бъдат възстановени солидарно последните на ищеца на основание постигнатата с договора за изработка от 13.04.2016 г. уговорка, съдържаща се в клаузата на чл.19, ал.3. Съдът подробно е А.лизирал заключението на ССЕ за стойността на поправянето на отделните недостатъци по извършените от ответниците СМР, към които мотиви настоящата инстанция препраща. Солидарната отговорност /пасивна/ в случая освен, че е уговорена в договора, следва и от чл.304 от ТЗ, тъй като съдружниците в гражданското дружество са поели задължение по търговска сделка.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, поддържано в тяхната въззивна жалба, че направените от ищеца разходи за отстраняване на недостатъците са прекомерно завишени. От заключението на СТЕ, изготвена от ВЛ Д. М. /прието в с.з. от 18.10.2023г./, както и основното и допълнително заключения на ВЛ Ц. Б. /приети в с.з. от 31.01.2024г. и 24.04.2024г./, се установява, че цените, които ищецът е платил на трети лица за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок, отговарят на средните пазарни цени на дейностите, които е необходимо да се извършат за това, като отклоненията по отношение на уговорените и средните цени за някои от дейностите са минимални и не могат да обосноват извод за това, че поправките са извършени от ищеца при сключване на договори за това при неизгодни условия.До този извод е достигнал и първоинстанционният съд.

Тъй като по делото не се твърди и не се представят доказателства някое от солидарно отговорните ответни дружества да е изпълнило задължението си да плати на ищеца сумата от 38 184, 80 лв., това означава, че предявеният срещу тях иск по чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД е основателен до този размер, като трябва да се отхвърли за разликата над сумата от 38 184, 80 лв. до пълния предявен размер от 61 122, 49 лв. като неоснователен.

СГС е достигнал до същия правен извод, поради което решението е правилно и обосновано.

По евентаулно предявения иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. 2 ЗЗД:

Поради частичното отхвърляне на главния иск е сбъднато процесуалното условие за разглеждане на част от евентуално предявения иск с правно основание чл.265, ал.1, предл. 2 ЗЗД, - за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сума в размер над 38 184, 80 лв. до пълния предявен размер от 61 122, 49 лв представляваща дължимо обезщетение за вреди, причинени на ищеца от неточно изпълнение от ответниците на задължението им за извършване на строителни работи, възложени с договора за изработка от 13.04.2016 г., изразяващи се в направени разходи за поправка на част от изпълнените строителни работи за които главният иск за ангажиране на гаранционната отговорност на ответниците е счетен за неоснователен. Това са строителните работи, възложени за извършване от ответниците на обекта, представляващ нов корпус на УНСС, 1/ полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус; 2 изграждане на цокъл към подхода на подземно ниво /подземен гараж/; 3/ поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво; 4/ изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60, 5/по направа на фуги на плочките на всички коти; 6/по направа на хидроизолация на покрива; 7/по изпълнение на мазилка на перголи; 8/по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса; 9/по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север" при подход към столовата; 10/по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и 11/по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво.

Отговорността за недостатъци по чл.265 ЗЗД, която носи изпълнителят по договор за изработка, е за обезщетяване на вредите, причинени на възложителя от неточно изпълнени или изобщо неизпълнени работи, които са били възложени с договора и определени по вид с него.

За ангажиране на тази отговорност, ищецът следва при пълно и главно доказване да установи следните елементи от фактическия състав:

1/ че между страните е сключен договор за изработка;

2/ че по силата на този договор на изпълнителя е възложено да извърши определени строителни работи;

3/ че те не са изпълнени или са изпълнени с недостатъци.

Както бе посочено в мотивите по главния иск, първите два елемента от фактическия състав са доказани. Страните са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по Договор за изработка от 13.04.2016 г. На изпълнителите е възложено да изпълнят описаните по-горе СМР. Доказано е, че част от тези дейности не са се появили недостатъци, а именно: 1 / работи по полагане на мазилка в подземно ниво /подземен гараж/ на изградения корпус; 2/ ремонт на цокъл към подхода на подземно ниво (подземен гараж); 3/по поставяне на топлоизолация на капителите на колоните на подземно ниво; 4/по изграждане на цокъл на терасата на кота +3.60; 5/по направа на фуги на плочките на всички коти; 6/по направа на хидроизолация на покрива и 7/по изпълнение на мазилка на перголи.

Доказателства не са събрани нито за това, че недостатъци са съществували по тези работи още към момента на тяхното приемане от възложителя, нито за това, че са се появили впоследствие. Изводът за липса на недостатъци по извършените от ответниците работи означава, че не са налице основания за ангажиране на тяхната договорна отговорност за неточно изпълнение по реда на чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД. Това прави неоснователен предявеният евентуален иск за присъждане на обезщетение за претърпените от възложителя вреди от некачественото изпълнение на изброените строителни работи и като такъв той трябва да се отхвърли.

ОстА.лите строителни работи, за изпълнение на които ищецът претендира ангажиране на договорната отговорност на ответниците по чл.265, ал.1, предл.2 ЗЗД и за които е отхвърлен искът му за ангажиране на тяхната гаранционната отговорност, са тези 1/по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса; 2/по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север“ при подход към столовата; 3/по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и 4/по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво.

В мотивите на решението по предявения главен иск бе посочено, че от събраните доказателства се установи, че това не са работи, които са изпълнени от ответниците некачествено, а са такива, които въпреки, че са им възложени с договора за изработка, изобщо не са изпълнени от тях.

Съгласно разпоредбата на чл.265, ал.1 ЗЗД, отговорността на изпълнителя може да бъде ангажирА. освен при извършване на възложената работа с недостатъци, също така и при отклонение от поръчката . Отклонение от поръчката е налице както в хипотезата на извършване на работи, които по вид са различни от уговорените, така и в хипотезата на изпълнени работи, които са в по-малко количество от възложените. Доколкото по делото се доказа, че описаните работи са част от тези, възложени като вид и количество за извършване от ответниците, то това, че те не са изпълнени, означава, че е налице отклонение от поръчката, което е основание за ангажиране на отговорността на изпълнителите за вреди съгласно чл.265, ал.1 ЗЗД.

В чл.264, ал.1 ЗЗД е предвидено, че възложителят е длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Съгласно чл.264, ал.2 ЗЗД при приемане на работата възложителят трябва да я прегледа и да направи всички възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по-късно. В чл.264, ал.3 ЗЗД е установена необорима презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение на работата в момента на извършване на преглед за това от възложителя, тя се счита за приета.

При тълкуване на тези разпоредби една с друга се налага изводът, че за възложителя възниква задължение за приемане на работата само ако тя е извършена от изпълнителя точно и качествено, без недостатъци и отклонения от поръчаното, които да са съществували към момента на нейното приемане и да са били видими при обикновен оглед, евентуално да възрази за наличието на недостатъци и отклонения по нея, които са явни. Само ако е изпълнил това си задължение, възложителят може да търси договорна отговорност на изпълнителя за неточно изпълнение. Пропускът на възложителя да възрази при прегледа срещу явните недостатъци и отклонения от уговореното, преклудира възможността му да ангажира договорната отговорност на изпълнителя за неточно изпълнение по реда на чл.265, ал.1 ЗЗД.

Както бе посочено, неизпълнените от ответниците СМР, за които ищецът претендира договорната им отговорност за недостатъци, са: 1/по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса; 2/по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север" при подход към столовата; 3/по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и 4/по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво.

С оглед естеството на тези работи, съдът намира, че неизпълнението им е видимо към момента на приемане на работата от възложителя и може да бъде констатирано при обикновен преглед.Касае се за явни недостатъци. При предаване на работата от изпълнителя на възложителя с просто око може да се види, без да са налице някакви специални знания, че на места липсват поставени подпрозоречни поли и настилка, че не е поставен парапет на стълбищата към подземно ниво, както и че до вентилаторна шахта не е изграден тротоар.

За ангажиране отговорността на ответниците по чл.265, ал.1 ЗЗД трябва да бъде установено, че в момента на приемане на работата ищецът е направил възражения, че строежът е изпълнен в отклонение от уговореното, изразяващо се в неизвършването на посочените видове СМР.

В процесния случай работата е приета най-късно на 30.03.2021г. Това се установява от приложеното на л.142 от делото Разрешение за ползване, издадено на 01.04.2021г. В него е посочено, че на 30.03.2021г. от назначена приемателна комисия е съставен протокол за установяване годността за ползване на строежа. Този протокол е Протокол обр.16 от Наредба № 3 от 31.07.2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Според Наредбата, неговото съставяне следва по време съставянето на Констативен акт обр.15 за установяване годността за приемане на строежа. Съгласно нормите на Наредбата, с Констативния акт обр.15 се извършва предаването на строежа от строителя на възложителя, като той се и подписва от последния. След като този акт трябва да е съставен преди протокол обр. 16, то трябва да се приеме, че в случая констативният акт за предаване на строителството на новия корпус на УНСС от строителя на възложителя е съставен със сигурност преди 30.03.2021 г. Следователно следва да се приеме, че най-късно на тази дата работата е предадена и приета от възложителя. В подкрепа на този извод са събрани и гласни доказателства – показанията на св.В. Б.,П. Ч. и С. А..Това е моментът, в който възложителят е следвало да прегледа работата и да направи съответните възражения, че тя не е изпълнена според уговореното в договора. В хода на производството пред първата инстанция ищецът не твърди и не доказва, че при приемане на работата е направил каквито и да е възражения за неточно изпълнение - че не са изпълнени като видове и количества част от възложените СМР по поставяне на подпрозоречни поли, на настилка, на парапет на стълбища и по изграждане на тротоар. В същия смисъл са показнията на посочените свидетели.

Следователно може да се заключи, че на 30.03.2021г . работата по изграждане на новия корпус на УНСС е приета без възражения от ищеца в качеството му на възложител. А след като това е така, възложителят не би могъл да търси отговорност за всички явни към този момент недостатъци на изпълнените СМР. Затова и отговорността на ответните дружества за неизпълнение на изброените по-горе СМР /1/по поставяне на подпрозоречни поли на кота нула на източната и западната стрА. на корпуса; 2/по поставяне на настилка при стълбище при фасада „Север" при подход към столовата; 3/по изграждане на тротоар до вентилаторна шахта и 4/по поставяне на парапет на стълбища към подземно ниво/ не може да бъде ангажирА. по реда на чл.265, ал.1 ЗЗД. Затова и правилно предявения евентуален иск за присъждане на обезщетение за претърпените от ищеца вреди от неточното изпълнение на изброените строителни работи е отхвърлен като неоснователен.

Изводите на двете съдебни инстанции съвпадат напълно и са подкрепени от събраните доказателства, поради което доводите във въззивните жалби както на ищеца, така и на ответниците са неоснователни.

По иска с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД:

Ищецът е заявил против ответниците и претенция за присъждане на неустойка, дължима за неизпълнение на задължението им да отстранят недостатъците, появили се по изпълнените от тях строителни работи в гаранционния срок.

За успешното провеждане на този иск ищецът следва при пълно и главно доказване да установи елементите от фактическия състав:

1) че между ищеца и ответниците е сключен договор;

2) че в съдържанието на договора е налице валидна клауза, предвиждаща заплащане на неустойка при допуснато от ответниците неизпълнение на поетото от тях задължение;

3) че е налице неизпълнение от стрА. на ответниците на задължение, което е възникнало за тях по силата на сключения договор.

Както се изясни по-горе в мотивите, между страните има сключен писмен договор за изработка и в чл.19, ал.3 от договора е уговорена неустойка за неизпълнение, която да обезпечи изпълнението и да обезщети вредите от неизпълнението на главното задължение на ответниците съгласно чл.19, ал.1 да поправят всички недостатъци по извършената от тях работа, които са се появили в уговорения гаранционен срок, съвпадащ с нормативно установения минимален такъв.

В чл.19, ал.1 страните уговорили, че изпълнителите са длъжни да отстранят възникналите повреди, констатираните скрити недостатъци и некачествено изпълнени работи по време на гаранционния срок за своя сметка, считано от датата на уведомяването.

В чл.19, ал.3 е уговорено, че след изтичане на дадения в уведомлението срок възложителят може и сам да отстрани повредите, като в този случай изпълнителите се задължават да му възстановят направените разходи, доказани с финансово счетоводни документи, както и да заплатят неустойка в размер на 10% от тяхната стойност.

Ответниците са направили възражение за нищожност на неустойката поради противоречие с добрите нрави.

Според задължителните указания, дадени с ТР № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клаузата за неустойка, когато е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като преценка за това се прави за всеки конкретен случай и към момента на сключване на договора.

При тълкуване на тази клауза във връзка с клаузата на чл.19, ал.1 се налага изводът, че волята на страните е уговорената неустойка да е в размер на 10% от стойността на разходите, направени от възложителя за поправка на работите, по които са се появили недостатъци в гаранционния срок, които не са отстранени от изпълнителите след отправяне на искане за това от възложителя и в предоставения от последния срок.

Това означава, че ако стойността на разходите за ремонт на строителните дейности, по които се е появила повреда, е примерно 1 000 лв., то дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за отстраняване на тази повреда от изпълнителите възлиза на сумата от 100 лв. За отговор на въпроса дали така уговореният размер на неустойката отговаря на присъщите й функции, съдът трябва да направи сравнение между него и размера на обичайните вреди, които кредиторът би претърпял при неизпълнение на задължението, което тя обезпечава. Неизпълнението от ответниците на главното им гаранционно задължение да отстранят сами за своя сметка появилите се недостатъци по изпълнените от тях строителни дейности води до необходимостта възложителят да предприеме действия сам да отстрани повредите чрез сключване на нови договори за изработка, с които това се възлага за извършване от трети лица. Това е свързано с разходването на средства за проучване на пазара, за избиране на изпълнител, който има опита и квалификацията да извърши съответните ремонтни дейности, за търсене на най-добрите условия, при които договорите за изработка да се сключват, както и за водене на преговори за постигане на съгласие по тези условия. Тези средства представляват обичайна вреда за възложителя която той търпи при неизпълнение от стрА. на изпълнителите по процесния договор за изработка на задължението им сами да отстранят възникналите в гаранционния срок недостатъци по извършените от тях работи. Освен това възложителят търпи вреди и от това, че необходимостта от предприемане на действия по търсене на трети лица, на които да бъде възложена поправката на повредите по изработеното, изисква определено време, през което изработеното по договора не може да бъде ползвано по предназначението си.

Въззивният съд намира, че клаузата за неустойка, уговорена в чл.19, ал.3 от договора не нарушава добите нрави и е действителна поради следното:

На първо място, размерът й не е прекомерен. С примера, даден от първоинстанционния съд, ако стойността на разходите за ремонт на строителните дейности, по които са се появили недостатъци, е примерно 1 000 лв., то дължимата неустойка за неизпълнение на задължението за отстраняването им възлиза на 100 лв. Според съда, този размер отговаря на присъщите на неустойката функции. Неизпълнението от ответниците на главното им гаранционно задължение да отстранят сами за своя сметка появилите се недостатъци по изпълнените от тях строителни дейности води до необходимостта възложителят да предприеме действия сам да отстрани повредите чрез сключване на нови договори за изработка, с които това се възлага за извършване от трети лица. Това е свързано с разходването на средства за проучване на пазара, за избиране на изпълнител, който има опита и квалификацията да извърши съответните ремонтни дейности, за търсене на най-добрите условия, при които договорите за изработка да се сключват, както и за водене на преговори за постигане на съгласие по тези условия. Това несъмнено изисква и определено време, през което изработеното по договора не може да бъде ползвано по предназначението си.

Освен това, следва да се държи сметка и за предмета на договора. Касае се за изграждане на нов корпус на университет, в който се обучават студенти. При поява на повреди по време на учебната година възложителят ще трябва да предприеме действия по осигуряване на възможност за провеждане на учебния процес или на друго място, или за осигуряване на алтернативни източници за отопление или вентилация тогава, когато недостатъкът изисква ремонт на изградени отделни системи в сградата. Това също е свързано с извършване на допълнителни разходи. Всички тези средства представляват обичайни вреди, които възложителят търпи от неизпълнението от ответниците на задължението им сами да отстранят появилите се в гаранционния срок недостатъци.Затова неустойката не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Размерът й напълно отговаря на размера на вредите, които изправната стрА. би претърпяла.

Както бе изяснено в мотивите по предявения главен иск по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, ищецът е представил доказателства, установяващи, че ответните дружества са уведомени от ищеца за появилите се недостатъци по изпълнените от тях работи - за повредите по изградената противообледенителна система и по положените плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“ ответниците са уведомени с писмо, получено на 01.07.2021 г. , а за повредите по монтираните климатична инсталация и система за директно изпарение - с писмо, получено на 23.11.2021 г. В достигналите до ответниците писма ищецът, освен че е направил изявление за това, че упражнява правото си да поиска появилите се в гаранционния срок недостатъци да бъдат отстранени, е определил на изпълнителите и срок за това така, както е уговорено в чл.19, ал. 2 от договора.

Срокът, който е предоставен на изпълнителите за ремонт на повредите по противообледенителната система и плочките на входа е до 09.07.2021 г.. което с оглед датата на получаване на писмото, а именно 01.07.2021 г., означава, че предоставеният срок е от 8 календарни дни. Този срок е напълно достатъчен, за да могат да бъдат предприети действията по отстраняване на описаните недостатъци. /Както беше посочено, причината монтирА.та от ответниците противообледенителна система да не работи е това, че те не са заплатили пълния размер на уговореното възнаграждение за това на подизпълнителя, който е изработил тази система. Неплатеният остатък възлиза на сумата от около 4 000 лв. и ответниците са могли да заплатят част от това възнаграждение, за да заработи системата . Срокът от 8 календарни дни е напълно достатъчен и за извършване на ремонт на компрометирани плочи, поставени на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“. От заключението на ВЛ М. по зад.1 от СТЕ-таблицата - се установява, че тези плочки са само 2, 51 кв.м/. Все в подкрепа на извода за достатъчност на срока от 8 дни е и фактът, че дружеството, на което ищецът е възложил да извърши работата по възстановяване на компрометираните плочки, е изпълнило тази дейност за два дни, което се установява от заявката за възлагане извършването на тази работа - същата е от 12.07.2021 г. /л.57/, а протоколът за приемане на вече изпълнената работа е от 14.07. 2021 г. /л.59.

Срокът, който е предоставен на изпълнителите за ремонт на повредите по климатичната система и системата за директно изпарение на хладилен агент, е един месец от датата на получаване на писмото - писмо с изх. на УНСС № РД- 21-03-1101/22.11.2021г. Този срок е напълно достатъчен, за да могат да бъдат предприети действията по отстраняване на описаните недостатъци. /Лицата, изградили системите на обекта, са напълно запознати с начина, по който е извършен монтажът им и откъде могат да произтичат повредите/.В потвърждение на това е и установения факт, че работите по отстраняване на повредите по монтирА.та от ответниците климатична инсталация са извършени от трето лице, на което ищецът е възложил това, за период от около един месец – л.129,130 и 131.

С оглед изложеното, доводите на ответниците, поддържани в тяхната въззивна жалба за липса на уведомяване и за недостатъчност на срока за отстраняване на недостатъците са напълно неоснователни.

По делото липсват доказателства ответниците да са отстранили появилите се в гаранционния срок недостатъци по изпълнените от тях работи в дадените им от възложителя срокове, които са подходящи и напълно достатъчни. СГС подробно е изложил мотиви в тази насока, обсъждайки писмените доказателства и показанията на разпитаните свидетели, които въззивният съд споделя, счита ги за обосновани, и към които препраща. Следователно същите не са изпълнили задължението си по чл.19, ал.1 от договора, което е основание за възникване на задължението за заплащане на неустойка за неизпълнение, чиято дължимост е уговорена с клаузата на чл.19, ал.3.

В отговора на ИМ ответниците са направили възражение, поддържано и в тяхната въззивна жалба, ч е причина за неизпълнението са действията на възложителя, който не им е оказал съдействие да бъде

извършен съвместен оглед за установяване наличието на конкретни недостатъци по изработеното,т.е. това възражение се основава на разпоредбата на чл.95 ЗЗД – забава на кредитора. Съгласно чл.96, ал.1 ЗЗД една от формите на забава на кредитора е неоказване от него на необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си.

Както бе посочено по-горе, строителния обект е предаден от изпълнителите на възложителя. Следователно не би могло да се приеме, че изпълнителят, който вече е предал обекта, може свободно, без да бъде допуснат от възложителя, да влезе в този обект и без предупреждение и присъствие на представител на възложителя да започне да извършва строителни работи по ремонт на настилка и на изградени в обекта съоръжения. Ето защо и в случая за да могат ответниците да изпълнят задълженията си по отстраняване на недостатъците по СМР, за които са уведомени, те трябва да бъдат допуснати до обекта от представител на възложителя УНСС. Забава на кредитора в този случай обаче ще е налице само когато от изпълнителите е отправено искане за това, което не е удовлетворено, и това искане е отправено в дадените от УНСС на ответниците срокове за отстраняване на недостатъците. Само в този случай ще е налице пряка причинна връзка между поведението на възложителя и допуснатото от изпълнителите неизпълнение.Доказателства в тази насока не са представени. По делото липсват доказателства, че до изтичане на предоставените от възложителя срокове за отстраняване на повредите ответниците са поискали писмено от ищеца да им предостави достъп до обекта. Не се установява и до изтичане на тези срокове служители на изпълнителя да са се явили на обекта, да са потърсили представител на УНСС и той да не ги е допуснал да извършат оглед и ремонтни действия. Следователно не може да се приеме, че от възложителя е налице бездействие да направи това, което да е в пряка причинна връзка с допуснатото от ответниците неизпълнение на задължението им по чл.19, ал.1 от договора. Следователно не е налице забава на кредитора по см. на чл.95 ЗЗД и ответниците носят отговорност, включително и за заплащане на неустойка по чл.19, ал.3 от договора.

В мотивите на решението по главния иск по чл.79, ал.1, предл. 1 ЗЗД бе приет за доказан факта, че направените от ищеца разходи за отстраняване на появилите се по изпълнените от ответниците строителни работи по изградените в новия корпус на УНСС климатична инсталация, система за директно изпарение на хладилен агент, противообледенителна система и по монтираните плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“ на обекта, са в общ размер на 38 184, 80 лв. Следователно дължимата от ответниците неустойка по чл.19. ал.3 от договора възлиза на сумата от 3 818, 48 лв. Тъй като Договорът за изработка от 13.04.2016 г. е търговска сделка, то на основание чл.304 ТЗ тези дружества отговарят солидарно за неговото изпълнение. Като го е уважил до този размер, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде

потвърдено в тази му част. За разликата над тази сума до пълния предявен размер от 6 112, 25 лв. иска правилно е отхвърлен като неоснователен. Това несъмнено произтича от изводите на съда за частична неоснователност на главно предявения иск.

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:

Ищецът е заявил против ответниците и претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, дължима за забавено изпълнение на задължението им да възстановят на ищеца направените от него разходи за отстраняване на появили се в гаранционния срок дефекти по изпълнените от тях СМР, както и на уговорената в чл.19, ал.3 от договора тнеустойка.

Според чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.

Няма съмнение, че както задължението за възстановяване на направените разходи за отстраняване на недостатъците по изработеното, така и задължението за заплащане на неустойка са парични. Затова при допусната забава в тяхното изпълнение в тежест на ответниците възниква задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Тъй като в договора от 13.04.2016г. страните не са уговорили срок за изпълнение на тези задължения, съгласно чл.84. ал.2 ЗЗД те ще изпаднат в забава, след като бъдат поканени от кредитора.

Видно от нотариална покА. с per. № 2594/ 30.09.2021 г. на нотариус А. И., адресирА. до двамата ответници и връчена на „Г. инженеринг” ООД на 05.10.2021 г. и на „Вамос” ООД на 16.11.2021 г., ищецът ги е поканил да изпълнят възникналите в тяхна тежест задължения да му възстановят разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния с р о к по изпълнените строителни работи по изграждане на противообледенителна система и полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“, както и да му заплатят неустойка за неизпълнение на договорното им задължение сами да отстранят недостатъците по тези строителни работи. Предоставен е 14- дневен срок за доброволно плащане.

Следователно ответниците са изпаднали в забава за посочените дейности от деня, следващ изтичането на предоставения им от възложителя 14-дневен срок за доброволно изпълнение, като този срок тече от деня на покъсно получилия покА.та длъжник и изтича на 30.11.2021 г., което означава, че и двамата ответници са в забава от 01.12.2021 г. и от тази дата дължат обезщетение за забава по чл.86. ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва. Това е и началната дата, от която това вземане се претендира от ищеца.

Съдът напълно споделя изводите на първоинстанционния съд досежно размера на обезщетението за забава, изчислено по реда на чл.162 ГПК за периода от 01.12.2021г. до 22.06.2022 г. върху задължението за възстановяване на разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок по изграждане на противообледенителна система и полагане на плочки на входа при дилатационната фуга на топлата връзка с корпус „3“, което е в размер на 4 091. 84 лв., както и върху задължението за неустойка за неизпълнение на задължението на ответниците за отстраняване на недостатъците по тези строителни работи, което е в размер на 409, 18 лв. То възлиза на 255, 06 лв., поради което правилно за разликата до претендирания размер от 1 676, 72 лв. иска е отхвърлен като неоснователен.

Установява се също така, че с нотариална покА. с per. № 1070/ 26.04.2022 г. на нотариус А. И., адресирА. до двамата ответници, същите са поканени да възстановят на ищеца разходите за отстраняване на недостатъците, появили се в гаранционния срок по изграждане на климатична инсталация и на система за директно изпарение на хладилен агент, както и да му заплатят неустойка за неизпълнение на договорното им задължение сами да отстранят недостатъците по тези строителни работи. Предоставен им е 14-дневен срок за доброволно плащане. ПокА.та е връчена на „Г. инженеринг” ООД и на „Вамос” ООД на 27.04.2022г. Срокът за доброволно плащане изтича на 11.05.2022г. Следователно ответниците са изпаднали в забава от 12.05.2022 г. и от тази дата дължат обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва, като това е и началната дата, от която това вземане се претендира в процеса. Отново определено по реда на чл.162 ГПК, размерът на задължението по чл.86, ал.1 З ЗД за периода от 12.05.2022 г. до 22.06.2022 г . върху задължението за възстановяване на разходите за отстраняване на недостатъците по изграждане на климатична инсталация и на система за директно изпарение на хладилен агент, което е в размер на 34 092, 96 лв. , както и върху задължението за неустойка за неизпълнение на това задължение в размер на 3 409, 30 лв., възлиза на 427, 14 лв.,до който размер правилно предявения акцесорен иск е уважен.

С оглед изложеното и при съвпадане на изводите на двете съдебни инстанции обжалваното решение следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Оплакванията и в двете въззивни жалби са неоснователни и следва да се оставят без уважение.

По жалбата на ответниците против Решение № 320/01.03.2025 г., постановено в производство по чл.250 ГПК, с което е допълнено Решение № 1526/06.11.2024 г.:

Ответниците-изпълнители „Г. ИНЖЕНЕРИНГ“-ООД и „ВАМОС“- ООД обжалват и решението, с което съдът е допълнил на основание чл.250 ГПК първоначалното си решение и е осъдил ответниците да заплатят на ищеца обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всички главници, присъдени с основното решение, от предявяването на иска до окончателното изплащане на сумите.

Ответниците твърдят, че искане за присъждане на законна лихва от предявяването на иска до окончателното изплащане не било заявено надлежно от ищеца нито с ИМ, нито с каквато и да е друга молба по делото. Твърдят, че от граматическото тълкуване на петитума на ИМ ставало ясно, че такова искане било направено единствено по отношение на иска за присъждане на мораторна лихва за периода от 12.05.2022г. до предявяването на иска. Считат, че при липса на такова надлежно заявено искане, с допълнителното решение съдът се произнесъл извън предмета на спора, т.е. свръх петитум. Затова молят за обезсилване на решението като недопустимо и прекратяване на производството в тази му част, по искането на ищеца за допълване на основното решение. При условията на евентуалност, ако съдът приеме решението за допустимо, да го отмени като неправилно и отхвърли исковете за обезщетение за забава в размер на законната лихва от предявяването на исковете.

В своя отговор ищецът УНСС чрез пълномощника му адв.А. К. оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че искането за присъждане на законна лихва е ясно формулирано в петитума на ИМ и се отнася до всички претендирани главници, както е приел и съдът, допълвайки първоначалното си решение. Молят за потвърждаване на допълнителното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът е уважил молбата за допълване на решението именно в поискания смисъл – присъдил е и законна лихва върху главниците от предявяването на иска до окончателното изплащане на задълженията приемайки, че това искане е недвусмислено заявено в петитума на ИМ и касае всички главници, но с основното решение съдът е пропуснал да се произнесе по него.

Обжалваното решение по чл.250 ГПК е правилно и обосновано, поради което въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

От данните по делото е видно, че с основното решение от 06.11.2024 г. съдът е формирал правни изводи за наличие на главен дълг в размер съответно на 38 184, 80 лв. на основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД и 3 818, 48 лв. на основание чл.92,ал.1 ЗЗД, но е пропуснал да се произнесе по искането на ищеца, направено с исковата молба за присъждане на законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, т.е. не се е произнесъл по целия спорен предмет.

Тъй като предявените искове са уважени в посочените размери, то основателно се явява и искането на ищеца за присъждане на законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.Това е така, защото искането на ищеца за присъждане на законна лихва е ясно формулирано в заявения петитум и се отнася до всички претендирани главници в производството, а не само до искането за мораторна лихва, в какъвто смисъл са оплакванията във въззивната жалба на ответниците. Това е уточнено и в подадената от него молба вх.№ 35498/12.04.2023г. Затова са неоснователни оплакванията, че съдът се е произнесъл извън предмета на спора, което водело до нарушение на диспозитивното начало и недопустимост на решението. Освен това и предвид вида на присъдените с решението суми за главници, не е налице хипотеза на присъждане на „лихва върху лихва“, каквито оплаквания се поддържат и в жалбата.

Освен това, съгласно практиката на ВКС, искане за присъждане на законната лихва върху главницата може да бъде направено при всяко положение на делото, включително и пред въззивния съд, разглеждащ спора по същество. Това следва от разпоредбата на чл.214, ал.2 ГПК, съгласно която не се счита за увеличение на иска прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване, от акцесорния характер на вземането за лихва, както и от обстоятелството, че защитата срещу искането за присъждане законната лихва е защита срещу главния иск - възраженията по искането за лихва са възражения срещу главницата. Следователно, на практика искането за присъждане на законна лихва след завеждане на исковата молба може да се заяви до приключване на устните състезания във въззивното производство.

Изложеното сочи на извод, че не са налице твърдените от ответниците пороци, водещи до недопустимост и неправилност на допълнителното решение, поради което въззивната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, като се потвърди обжалваното решение.

По разноските:

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателят УНСС има право на разноски за въззивното производство съобразно уважената част от исковете, при резултат потвърждаване на първоинстанционното решение. Видно от данните по делото, предявените искове са уважени до размер на 62,5% към предявените. Следователно жалбоподателят-ищец УНСС има право на 62,5 % от направените разноски, които съобразно представения списък по чл.80 ГПК са в общ размер на 9 035 лева – от тях 8 502 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение и 533,06 лв. държавна такса за въззивно обжалване. Тъй като исковете са частично уважени, частично отхвърлени, то ищецът има право на 62,5% от направените разноски, което се равнява на сумата 5 646,88 лева или 2 887,20евро.

Жалбата на другата стрА. /ответниците/ против допълнителното решение по чл.250 ГПК е отхвърлена като неоснователна, респ. насрещната стрА. би имала право на разноски за това, но видно от двата договора за правна защита и съдействие между УНСС и Адвокатско дружество „Г., К. и К.“, същите са сключени за правна защита и съдействие – първият от 20.11.2024г. за подаване на въззивна жалба против първоинстанционното решение /основното - №1526 от 06.11.2024г./, а вторият от 21.02.2025г. - за изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба на другата стрА.. Общото адвокатско възнаграждение по двата договора е в размер на 8 502 лева с ДДС, което е заплатено изцяло от ищеца, видно от представените към списъка писмени доказателства. За изготвяне на отговор по въззивната жалба на ответниците против решението по чл.250 ГПК адвокатско възнаграждение, платимо от ищеца, не е уговаряно.

Процесулният представител на ответниците адв.В. Г. е направил в срок възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на представляващия ищцовото дружество с молба същото да бъде намалено.

Въззивният съд намира възражението за прекомерност на адвокатския хонорар за неоснователно, поради което същото е дължимо съобразно размера на уважените искове в пълния му заплатен от стрА.та размер.Съображенията за това са следните:

Съдът намира, че делото е със завишена фактическа и правна сложност. Макар във въззивната инстанция да е проведено едно съдебно заседание, то въззивното производство е образувано по три въззивни жалби – по една от ищеца и ответниците, и една от ответниците против допълнителното решение по чл.250 ГПК. И по двете жалби на другата стрА. ищецът чрез процесуалните си представители се е защитавал адекватно, депозирайки отговори на жалбите, в които са изложени подробни доводи против оплакванията в жалбите. Съответно, процесуалните представители на УНСС са изготвили подробна жалба, с конкретни доводи във връзка с оплакванията против първоинстанционното решение. Следва да се има предвид, че са заявени за разглеждане три главни иска – по чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, по чл.92, ал.1 ЗЗД и по чл.86,ал.1 ЗЗД, както и евентуален по чл.265,ал.1,предл.2 ЗЗД, касаещи твърдения за недостатъци по множество СМР, във връзка със сключения между страните Договор за изработка от 13.04.2016 г. По делото са представени и обсъждани значителен брой писмени доказателства, свидетелски показания, изготвени са и са приети заключения – основни и допълнителни на СТЕ и СИЕ. Фактите по делото са били спорни и пред въззивния съд, което несъмнено е изисквало адекватна правна защита. Процесуалните представители на ищеца са изготвили и депозирали писмена защита.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че производството е с фактическа и правна сложност. Правната сложност е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата - от необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за преодоляване защитата на противната стрА. процесуални действия и продължителността на производството. Както бе посочено, данните по делото сочат на такава фактическа и правна сложност. Затова адвокатското възнаграждение в заплатения от стрА.та и претендиран размер от 8 502 лв. с ДДС, включващо изготвяне на въззивна жалба и процесуално представителство пред САС, както и подаване на отговор на въззивната жалба на другата стрА., не е прекомерно. В този смисъл е неоснователно направеното възражение за прекомерност.

Само за пълнота съдът дължи да отбележи, че минималният размер адвокатско възнаграждение съобразно цената на предявените искове е в размер на 7 436,40 лв. с ДДС. Съобразно постановеното от СЕС решение по дело С-438/22г. съдът не е длъжен да съобрази Наредба №1/2004г. за размера за адвокатска работа /заглавието-променено/, а следва да присъди възнаграждението съобразно фактическата и правна сложност и данните по делото. Освен това, общото претендирано възнаграждение включва два компонента – 4 920лв. с ДДС за изготвяне на отговор на ВЖ и 3 582 лв. с ДДС за изготвяне на ВЖ. И от тази гледна точка същото не е прекомерно.

От своя стрА. жалбоподателя ответник „Г. инженеринг” ООД също има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, на основание чл.78,ал.3 ГПК, съобразно представен списък по чл.80 ГПК /л.143/. Със списъка се претендират разноски единствено за държавни такси – 853,71 лв. за обжалване на Решение №1526 от 06.11.2024г., 25 лева д.т. за обжалване на същото решение и 25 лева за обжалване на решение №320 от 01.03.2025г.-по чл.250 ГПК. Видно от данните по делото обаче, такса от 25 лева за обжалване на решение №1526 от 06.11.2024г. не е изисквА. от съда и не е заплащА.. Следователно, стрА.та няма основание да претендира от противната стрА. заплащането на тази такса. Затова общият размер на заплатените такси за въззивно обжалване от ответната стрА. инженеринг” ООД е в размер на 878,71 лева. Към списъка по чл.80 ГПК са представени платежни нареждания от които е видно, че единствено ответникът „Г. инженеринг” ООД е превел по сметка на САС следващите се държавни такси. Затова само той има основание да претендира същите като разноски от другата стрА., съразмерно с отхвърлената част от исковете. Както стА. въпрос погоре, исковете са уважени в размер на 62,5%, съответно отхвърлени в размер на 37,5%. Направения размер разноски, умножен по процента отхвърлен размер на исковете, дава разноските, които следва да се присъдят на ответника „Г. инженеринг” ООД и този размер е 329,52 лева или 168,48 евро.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд