Решение № 156 от 8.5.2026 г. на Окръжен съд - Русе по дело № 701/2022 г.

Предявени са искове по чл. 92 от ЗЗД, по чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД и по чл. 265 ал.2 вр. чл. 88 от ЗЗД, и акцесорни по чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът С. А. К. твърди, че на 16.08.2021г. сключил Договор за строителство с „Джи Ти Ер Груп „EOOД, с управител и собственик ПАЦ / понастоящем с наименование „EM Ти Джи Инженеринг „ООД /, и Т. Г. Г. - ръководител строеж, като изпълнител.

Предмет на договора било изграждане на еднoфaмилнa двуетажна жилищна сграда в гр.Русе, бул. „••• имот с идентификато𠹕•• собственост на възложителя, за срок 180 календарни дни, считано от 01.09.2021г., при благоприятни атмосферни условия. Към договора била приложена и подписана Количествено - стойностна сметка по видове работи, количество, единична цена и обща стойност. Цената възлизала общо на 323351,76 лева без ДДС, или 388 002,11 лева с ДДС, като следвало да се извършат четири плащания, последното от които - до 7 дни след завършване и приемане на строителството и издаване на окончателна фактура за обекта.

Ищецът твърди, че е извършил всяко от договорените плащания, по представяна фактура, пo банковата сметка на изпълнителя, както и пето допълнително плащане на 26 946,26 с ДДС, без да е завършен и приет обектът, и без да му е представена фактура. Последното плащане било поискано от Т. Г., като представител на изпълнителя, защото преведените от ищеца пари били свършили и трябвало да се купят още материали за довършване на работата. B началото на пролетта на 2022г. изтекъл уговореният в договора срок, но обектът не бил завършен.

Изпълнителят инициирал разговори за предоговаряне на сумата по договора, заради увеличение на цените, и предлагал за целта да се сключи анекс. Ищецът не се съгласил, тъй като до този момент вече бил заплатил 404 946 лева, с ДДС, пpи обща стойност съгласно договора 388 002,11 лева, с ДДС.

Изпълнителят изтеглил работниците от обекта и преустановил работата по него.

Тъй като забавянето на изпълнителя станало твърде продължително, на 02.08.2022г. ищецът му отправил писмена покана да завърши работата, спазвайки ангажиментите по договора.

На 04.08.2022г. ищецът отправил до изпълнителя писмено изявление за разваляне на договора за строителство от 16.08.2021г., като посочил, че последният е неизправна страна поради забавяне повече от 4 месеца.

За да довърши обекта, ищецът сключил нови два дoгoвopа, като счита, че ако изпълнителят „EM Ти Джи Инженеринг „ООД бил изпълнил към м. март на 2022г., както било договорено, нямало да търпи загуби, съответстващи на стойността на новите два договори —за довършване на покрива и за довършването на зидарските работи.

Въз основа на заявените факти ищецът е предявил искови претенции, който след изменение на исковете по реда на чл. 214 от ГПК са за :

• Да се осъди „ Ем Ти Джи Инженеринг“ OOД, на основание чл.92 oт 33Д, да заплати сумата от 38 800, 21 лева, договорена с процесния договор от 16.08.2021г., представляваща неустойка, обезщетение за забава, в размер на 0,5 % на ден, нo не повече от 10 % oт стойността на договора/ при пресметнати 10 % oт цената на договора 323 351,76 лева без ДДC или крайна цена 388 002,11лева с ДДС, съгласно чл. 7.8 от договора /, зaeднo със законната лихва върху сумата на неустойката от датата на завеждане на иска дo окончателното изплащане.

• Да се осъди „ Ем Ти Джи Инженеринг“ OOД, на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, да плати на ищеца сумата от 74 839,25 лева/ 38 264,70 евро, представляваща разлика между платеното от ищеца по договора и стойността на реално извършените от изпълнителя СМР, която сума се явява неоснователно платена с оглед степента на завършване - платена на отпаднало основание.

• Да се осъди „ Ем Ти Джи Инженеринг“ OOД да плати обезщетение за претърпяната загуба над сумата за неустойка, като пряка и непосредствена последица от забавянето на изпълнението по договора за строителство от 16.08.2021г., като претърпените загуби от забава се изразяват в разликата между цената, която ищецът е договорил и заплатил, за да получи резултата по договор за строителство от 16.08.2021г., и цената, която впоследствие е заплатил на новия изпълнител по два договора, за да извърши договорените и несвършени от ответника СМР – на стойност 58 131,61 лева / 29 722,22 евро.

По делото е постъпил отговор на исковата молба от посочения като втори ответник Т. Г. Г., със становище, че искът е допустим, но по отношение на него неоснователен. Сочи, че не може да възникне солидарна отговорност с изпълнителя, тъй като такава не е договорена, нито следва от закона. С Определение от 17.05.2022г. производството по отношение на Т. Г. Г. било прекратено, поради оттегляне на предявените срещу него претенции.

В постъпилия отговор на исковата молба от „Ем Ти Джи Инженеринг“ ООД се взема становище за неоснователност на обективно съединените осъдителни искове и се иска отхвърлянето им. Твърди се, че „Ем Ти Джи Инженеринг“ ООД и „Мигети Инженеринг“ ЕООД осъществяват от години сътрудничество като първото има лиценз за извършване на строителна дейност, а второто по инвестиционно проектиране и консултиране в сферата на строителството, и по този начин са процедирали и при преговорите за изграждането на еднофамилната къща, водени от упълномощения за това инж. Т. Г.. Сочи се, че ищецът изпълнявал в срок и в пълен размер основното си задължение по договора за строителство - да заплаща по график строителното възнаграждение, но поведението му пречело на дейността на изпълнителя. Твърди, че ищецът е признал задължението си за заплащане на допълнително СМР извън договорените, като е превел на изпълнителя сума в размер 26 946,26 лв. и поради това счита претенцията за неоснователно обогатяване за неоснователна.

Ответникът твърди, че поради липса на виновно неизпълнение от негова страна ищецът не е разполагал с право по чл. 87 от ЗЗД да развали едностранно договора, което счита, че води до изначална неоснователност на претенцията за мораторната лихва по чл. 7.8 от договора за строителство, с оглед приетото в ТР № 7/2014г., и поради липса на уговорка за неустойка при разваляне на двустранния договор.

Счита, че не е налице неоправдана забава от страна на изпълнителя, тъй като задължението му да престира строителна услуга е временно и правомерно стопирано с възражение по чл. 90 ал.2 от ЗЗД във връзка с претенцията по чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, и конкретно във връзка с второто основание за прекратяване, неоправдано вмешателство от страна на възложителя в самостоятелността на изпълнителя при извършване на уговорената работа - арг. чл. 262, ал. 1 от ЗЗД. По отношение на двата строителни договора , сключени от ищеца с „Диалети“ ЕООД, счита, че са фиктивни и вероятно към тях има скрити анекси с уговорени действителни цени, които са били заплатени.

От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, и доказателствени средства, съдът приема за установена следваната фактическа обстановка :

На 16.08.2021г. бил сключен Договор за строителство между ищеца С. А. К. – като възложител/ поръчващ, „Джи Ти Ер Груп „EOOД, с управител и собственик ПАЦ / понастоящем с наименование „EM Ти Джи Инженеринг „ООД/, и Т. Г. Г. - ръководител строеж, като изпълнител.

Предмет на договора било изграждане на еднoфaмилнa двуетажна жилищна сграда в гр.Русе, бул. „•••, имот с идентификато𠹕•• собственост на ищеца, за срок 180 календарни дни. Срокът на договора започвал да тече от подписването на протокола за строителна линия, но не по-рано от 01.09.2021г.

Към договора била приложена и подписана Количествено - стойностна сметка / КСС / по видове работи, количество, единична цена и обща стойност - 323 351,76 лева без ДДС, или 388 002,11 лева с вкл. ДДС. Плащанията от поръчващия – ищеца, следвало се извършат на четири пъти, последното от които - до 7 дни след завършване и приемане на строителството и издаване на окончателна фактура за обекта.

Ищецът извършил договорените четири плащания, пo банковата сметка на изпълнителя, по фактури.

На 01.03. 2022г. изтекъл уговореният в договора срок - считано от подписване на протокол за строителна линия, но не по- рано от 01.09.2021г., но обектът не бил завършен.

На 30.05.2022г. ищецът, по искане на изпълнителя, направил пето допълнително плащане на 26 946,26 с ДДС, без да му бъде представена фактура. Впоследствие била издадена фактура № 1000060173/01.06.2022 г. на стойност 22 455,22лв без ДДС.

На 29.07.2022г. изпълнителят, позовавайки се на чл. 266 ал.2 от ЗЗД, отправил до ищеца писмено предложение за сключване на анекс към процесния договор, с корекции на КСС, касаещи покрива на сградата, като до 01.08.2022г. С. К. следвало да плати допълнително, извън вече платеното, още 57 791,97 лева, както и да се продължи срокът на договора до 15.09.2022г. Изпълнителят посочил и че ищецът злоупотребява с правото си по чл. 262 ал.1 от ЗЗД, меси се в работата, предявява претенции, не спазва добрия тон.

Ищецът не се съгласил да бъде сключен анекс, тъй като до този момент вече бил заплатил 404 946 лева, с ДДС, пpи договорена цена съгласно договора 388 002,11 лева, с вкл. ДДС, обектът не бил завършен, а работата по него била преустановена.

На 02.08.2022г. ищецът отправил до „EM Ти Джи Инженеринг „ООД писмена покана да завърши работата, спазвайки ангажиментите по договора. Посочил, че е вземал отношение по повод работата по обекта, когото установявал допуснати многобройни грешки, отклонения от проекта, и с оглед многократни изявления от ръководителя на обекта Т. Г., че не е длъжен да се съобразява с изготвените от архитекта проекти, които са лоши и непълни.

На 04.08.2022г. ищецът отправил до изпълнителя писмено изявление за разваляне на договора за строителство от 16.08.2021г., позовавайки се на чл. 87 ал.2 от ЗДД, като посочил, че изцяло по вина изпълнителя е забавянето с около 5 месеца, както и че за него е безполезно по-нататъшно изпълнение на договора от страна на „ EM Ти Джи Инженеринг „ООД.

На 08.08.2022г., по искане на ищеца до управителя на надзорната фирма „ Аспект “ООД , бил съставен акт обр.10 за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството, подписан от управителя на „ EM Ти Джи Инженеринг „ООД ПЦ, и от С. К.. В него било констатирано следното :

1. Изпълнени строителни и монтажни работи по одобрения проект:

• изпълнена стоманобетоновата конструкция на сградата.

• изпълнени зидарски работи както следва:

• на ниво - 2,95 са завършени зидарските работи.

• на ниво 0,00 има недовършени зидарски работи както по околовръстните стени

• частично изпълнени вътрешни разпределителни зидове на ниво 0,00

• изпълнена е канализацията в сутерена, както кожуха и тръбната разводка на канализацията в частта на сградата без сутерен.

• положена е топлоизолацията до к 0,00 на сутеренната част, без тази към булеварда.

3а изпълнените CMP са съставени актове обр. 7 за приемане на кофраж и армировка —11 бр., представен е бетонов дневник, представени са декларации за експлоатационни характеристики за вложените ермировъчни стомани и бетони.

2. Изпълнени строителни и монтажни работи в отклонение от одобрения проект: Няма

3. Доставени материали, инвентар, съоръжения и др., неупотребени в строежа: Няма

4. Необходими работи за осигуряване здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа: Няма

4.1. Необходими допълнителни проекти, експертизи и др. и срокове за представянето им: He

4.2. Необходими допълнителни материали, съоръжения, конструкции и др.: Няма

4.3. Необходими промени в доставките на машини и съоръжения: Няма

4.4. Други изисквания за замразяване, както и необходимите мерки при продължаване на строителството.

За да довърши обекта, на 04.10.2022г. ищецът сключил нови два дoгoвopа за строителство, с изпълнител „ Диалети „ЕООД —за довършване на покрива и за довършването на зидарските работи.

Съгласно приетото заключение по назначената по делото съдебна счетоводна експертиза, С. К. платил на „ Диалети „ЕООД в периода 05.10.2022г. – 07.12.2022г., по двата сключени договора, общо 246 000 лева, с вкл. ДДС, за които били съставени общо 6 бр. фактури, като липсват данни плащания да са връщани на наредителя. Заключението по допълнителната счетоводна експертиза установява, че за периода oт 05.10.2022 г. дo 31.08.2023 г. в счетоводството на „ Диалети „ЕООД няма осчетоводени покупки от „Марисан и К." АД. За същия период в дневниците за покупки не фигyрира „Марисан и К." АД, няма и счетоводни записвания, свързани с извършени сделки за закупуване на материали oт „Марисан и К." АД.

Заключенията по назначените и приети по делото съдебна техническа експертиза, и допълнителна експертиза, неоспорена от страните, установяват следното :

Kъм 08.08.2022г. не е била изпълнена цялата работа пo видове, съгласно приложение KCC към процесния договор за строителство oт 16.08.2021г., като със съставения акт 10 е установено състоянието на изпълнение на строежа към 08.08.2022г.

В.лице е определило процента на изпълнение за всеки вид и група CMP, като на база на тях е определен и общият процент на изпълнение на договорените с "Ем Ти Джи Инженеринг" OOД СМР - 81,19%.

B табличен вид са представени договорените, изпълнените и недовършените СМР от "Ем Ти Джи Инженеринг" ООД, описани по пера, oт приложената таблица KCC — приложение към договора за обекта, като стойността на реално изпълнените СМР от " Ем Ти Джи Инженеринг" OOД на обекта възлиза на 260 885,72 лева без ДДС, 313 062,86 лева с включен 20% ДДС, представляващи 81,19% от договорените СМР.

Стойността на недовършените работи от " Ем Ти Джи Инженеринг" OOД на обекта възлиза на 62 366,04 лева без вкл. ДДС, респективно 74 839,25 лева с включен 20% ДДС, представляващи 18,81% от договорените СМР.

След запознаване с KCC по Договор за строителство от 16.08.2021 г. и с KCC към Договор за строителство от 04.10.2022 г. за покрива и KCC към Договор за строителство от 04.10.2022г. за зидарски работи, в.лице е посочило, че стойността на недовършените СМР пo процесния договор възлиза на 62 366,04 лева без ДДС, 74 839,25 лева с вкл. ДДС.

Стойността на същите работи, недовършени CMP пo Договора за строителство от 16.08.2021г., договорени пo новите два договора oт 04.10.2022г. - за довършване на зидарски работи и за довършване на покривни работи, възлиза на 110 809,05лева без ДДC , респективно 132 970,86 лева с вкл. ДДC .

Вл.лице е уточнило, че стойността следва да се приеме като ориентировъчна, защото част от позициите, участващи в двата договора нe ca тъждествено формулирани, макар и сходни. При някoи има разлика във вида СМР, при други —в мярката, изпълнението и пр., което вoди дo пo- малко или пo-голямо отклонение във стойността.

По делото няма представени документи, oт които да се установяват видове СМР, формиращи сума, която да съответства на издадената фактура № 1000060173 от 01.06.2022 г. на стойност 22 455,22лв без ДДС. В същата е посочено, че плащането е по допълнително споразумение. He ca представени и актове за скрити работи за допълнително извършени СМР.

В.лице е посочило и че поради разликата във вида на конструкцията, естетиката и дълготрайността на двата типа покриви — стандартна покривна конструкция и монолитна ст.бетонова черупка със сложна форма / по процесиня договор/, стойността на CMP / материали и труд/ с нормална печалба, в периода м. януари - м. август 2022 г., на база средните за страната цени на дървена покривна конструкция (обичайната за такъв тип сгради) не е относима към покривната конструкция, предмет на процесния договор. По отношение на оградите, тъй като се отличават с голямо разнообразие в конструкцията и материалите, не се изследват и публикуват средни пазарни стойности за тях.

В. л. приема, че за грубия строеж на сходен обект на Еднофамилна двуетажна жилищна сграда с Н<10м, допълващо застрояване с H< 3,6 м и подпорни стени в YПИ XI-150, кв. 704, гр. Русе, подходящият коефициент за индексиране / предвид инфлацията, нестабилен пазар на суровини, материали и горива в световен мащаб, и военни действия в Украйна / за периода 2021г. към 2022г. е 1,37208.

В приетото заключение по допълнителната експертиза в.лице сочи, че :

• има издадени акт обр.14 от 09.08.2023г. за приемане на конструкцията / неподписан от Т. Г. като техн. ръководител /, акт обр.19 за покрива и оградата на фаза груб строеж, не е издавано от Община Русе удостоверени по чл.181 от ЗУТ за степен на завършеност на обекта,

• количествената сметка към проект, по който са направени оферта и процесният договор е коректна,

• не може да определи дали е реална и адекватна цената на покрива на сградата, посочена в процесния договор, тъй като липсва аналог на керемидите, които са медни и не се следи цената им в Справочника за строителство. Затова в.лице е съобразило цена на доставчика – както е в офертата, а за другите СМР на покрива, които са стандартни, офертата е в рамките на нормалното. В.л. е изчислило и в куб.м дървения материал.

В о.с.з. в.лице коригира, че покачването на цената на битумната мушама е с 36 %, уточнява, че в актовете за скрити работи не е отразено какъв вид битумен продукт е използван за покрива, затова е съобразило данните в представените декларации за съответствие на материалите. Посочената корекция не се отразява на заключението.

По делото е представен акт обр.14 от 09.08.2023г. за приемане на конструкцията - неподписан от Т. Г. като техн. ръководител, впоследствие след изпълнена процедура по Наредба №3/3107.2024г., подписан от гл.архитект на Община Русе.

От разпитания по делото свидетел А. К. се установява, че синът му – ищецът, строил къщата в двора на собствения си имот и свидетелят посещавал строежа, когато синът му отсъствал. Сочи случай, при който ищецът установил, че е погрешно излят бетон на покривната конструкция и имал спор с работещите на обекта, наложило се да се преправя, да се излива наново замазка. Имало и проблем с неиззидан прозорец и се наложило да се прави впоследствие, да се разбиват тухли, което също забавило работата. Сочи и че изпълнителят не оставил отвор за ВиК комуникации и се наложило синът му да наема друга фирма, за да разбива стена, прекара тръби и свърже каналите с уличната канализация.

Свидетелят сочи, че през м.февруари 2022г. всеки ден бил на обекта и установил, че или не се работи ефективно от многото работници, или няма работници на обекта, и така се забавяло построяването на къщата. Видял, че по същото време в близост до дома на другия му син в гр.Русе има друг строителен обект на изпълнителя и там се работи усилено.

Св.А. К. сочи, че синът му е завършил средно образование в Строителен техникум, с правоспособност строителен техник, като студент работел по строежи, а впоследствие започнал да се занимава с производство на материали за строителството. Счита, че синът му е запознат с технологиите и материалите в строителството, като има и собствени строежи в чужбина.

Св.Ш. Р. работил на строежа като майстор почни една година. Сочи за случай, в който ищецът искал да бъде поставен стиропор под фундамента, както било по проект. Впоследствие след разговори с техн. ръководител на изпълнителя се съгласил да не се прави това. При полагане на кофраж работниците искали да им се осигури по-голямо работно пространство, но ищецът не го направил. Свидетелят сочи, че допълнително на обекта била правена отводнителна система, имало промени, направени от С. К. – промяна на сифони, на мястото огнището в двора, както и промени в работния график за деня, поради извършвани на други работи в имота, определени от ищеца.

Св.Р., също работил на обекта, сочи, че ищецът се държал добре с него. Знае за случая с изливането на бетона на покрива, което било сложно, с едномесечна подготовка на кофража. Тогава ищецът и Т. Г. си говорили на висок тон, а на следващия ден се наложило работниците допълнително да изглаждат и шпакловат. Свидетелят си спомня, че се наложило и да изкъртят прозорец.

Сочи и че когато нямало работа на обекта на ищеца, или ищецът отсъствал, а трябвало да се уточни нещо, работел с другите работници на други обекти. При отсъствие на ищеца съпругата му посещавала обекта и разговаряла с техника.

Разпитаният по делото св. А. А. заявява, че докато правели шайби и изолация на обекта на ищеца, не им било осигурено достатъчно работно пространство, заради намираща се там градина с райграс. Веднъж работата спряла за седмица, докато се изясни от техн.ръководител Т.Г., че не трябва да се слага изолация, както искал ищецът. За изливането на бетона на покрива сочи, че Т.Г. и ищецът се разправяли на покрива как да се направи, тъй като последният не одобрил, че излетият бетон не е гладък. След проблема с покрива свидетелят сочи, че собственикът на фирмата – изпълнител преместил работниците на друг негов обект и повече не се били връщали.

В обясненията си пред съда ищецът С. К. сочи, че се наложило да се излива подпорна стена, тъй като започвало свличане на терена, който е наклонен, което нямало да се случи, ако обектът бил приключен в срок. Поради отказ на ръководителя на обекта той наел багер и организирал изкопни работи, впоследствие работниците само трябвало да направят кофраж.

Сочи, че проектът бил даден предварително на Т. Г., както и че пред него той не е възразявал, че работниците нямат необходимо работно

пространство и достъп. По отношение на топлоизолацията в основата сочи, че той не се е месил как да се изпълни, а тя била заложена по проект. Т. Г. отказал да го изпълни и спрял работата. Впоследствие последният разговарял с архитекта и с конструктора, и постигнали съгласие как да се изпълни.

Ищецът сочи, че не е имал претенции за направата на двоен кофраж на покрива, изборът за единичен бил на Т. Г., за да се спестят разходи. Счита, че ако имало двоен кофраж, както на неговата къща, нямало да възникне проблем с покрива, като освен това не било съобразено с оглед високите температури какъв да е видът на бетона.

Ищецът сочи, че само веднъж съпругата му разговаряла с ръководителя на обекта, по повод сифони, изкопани накриво. Твърди, че в рамките на година се е срещал и разговарял с Т. Г. 5 - 6 пъти, тъй като повече време е извън страната, водили са кореспонденция чрез ел.поща и Вайбър, в хода на целия строеж не са имали пререкания за нищо, не са си повишавали тон.

Ищецът сочи, че през м.март 2022г., когато вече бил изтекъл срокът на договора, Т. Г. му казал, че мисли да приключва работата по строежа, независимо до къде е стигнал. Обяснил, че парите били свършили, нямал и работници – специалисти. Към него момент била излята само фундаментната плоча и били вдигнати стените на първия етаж, като ищецът бил платил около 70 % аванс, които покривали стойността на всички материали. Двамата разговаряли да се подпише анекс, при условие, че обектът ще бъде завършен през м.април – м. май. В този период Т. Г. започнал да работи по втори обект, затова често работниците ги нямало на обекта на ищеца.

Ищецът сочи, че съгласно договора и КСС обектът следвало да бъде завършен не в груб строеж, а в груб строеж плюс довършителни работи - да се предаде от изпълнителя къщата с покрив, с керемиди, с топлоизолация, с хидроизолация, измазана, единствено без боя.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, като счита, че те сочат известни им и лично възприети факти, като показанията на св.А. К. / баща на ищеца / съобразява съгласно чл. 172 от ГПК с оглед всички данни по делото и възможна заинтересованост от изхода на делото. Последните не са в противоречие както със заявеното от свидетелите Р. и А. относно извършените СМР, така и с цялата доказателствена съвкупност, установяваща относимите към правния спор факти.

Обясненията на ищеца като страна по делото съдът преценява с оглед всички доказателства по делото, като счита, че соченото от него относно процесния договор за строителство и изпълнението му се подкрепя от писмените доказателства по делото, гласните такива и експертните заключения.

Съдът е приел и кредитира заключенията по основните и допълнителни експертизи – счетоводна и техническа, тъй като в.лица са отговорили на поставените въпроси в пълнота, в рамките на своята компетентност.

По делото е приобщен снимков материал, който съгласно съдебната практика / Решение по гр. д. № 602/2010 г. и Решение по т.д. № 2161/2021г., двете на ВКС / е веществено доказателства - като необходим и допустим, тъй като възпроизвежда факти от значение за делото и от който могат да се направят доказателствени изводи за тези факти.

При така установените процесуални факти съдът намира от правна страна следното :

Безспорно е, че между ищеца и ответника е сключен действителен договор за строителство, разкриващ съществените елементи на договор за изработка, уреден в чл. 258 и сл. от ЗЗД.

Договорът за изработка, съгласно чл. 262 ал. 2 от ЗЗД, може да бъде развален и без предизвестие от поръчващия, ако стане явно, че изпълнителят няма да може да изпълни работата в срок, или по уговорения, или по надлежен начин. Тази правна норма следва да се приложи, съобразно доказателствата по делото, че с изтичането на срока на договора за изработка неизпълнението на поетите от изпълнителя договорни задължения е толкова съществено – значително извън срока, че поръчващият е развалил договора без да дава последен срок за изпълнение / вж. Решение № 37/22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о. /.

В патримониума на поръчващия е породено потестативното право с едностранно волеизявление да развали процесния договор за изработка поради виновно неизпълнение от страна на изпълнителя на поетите от него договорни задължения, което е съществено с оглед на кредиторовия интерес.

Изпълнителят не може да се освободи от последиците на собствената си забава. Вината на длъжника - ответник се предполага и в случая това предположение не е оборено. От забавянето на изпълнението с повече от 5 месеца, съобразно договорения краен срок за завършване на строителството, е било явно, че работата няма да бъде изпълнена в срок. Ищецът – поръчващ по договора за изработка, от своя страна е бил изправен – платил е всички дължими суми и не е констатирано неоказано от негова страна съдействие / чл. 95 от ЗЗД /, което да доведе до освобождаване на ответника от последиците на собствената му забава. Неплащането от поръчващия на поискана от изпълнителя допълнителна сума, след като вече е платил всички уговорени с процесния договор четири парични вноски, и платена допълнителна пета вноска, няма характер на неоказано съдействие от страна на кредитора. Не се доказва твърдяното от ответника, че не е налице неоправдана забава от страна на изпълнителя, тъй като задължението му да престира строителна услуга е временно и правомерно стопирано с възражение по чл. 90, ал.2 от ЗЗД във връзка с претенцията по чл. 266, ал. 2 от ЗЗД, и конкретно във връзка с основанието за прекратяване - неоправдано вмешателство от страна на ищеца в самостоятелността на изпълнителя при извършване на уговорената работа - арг. чл. 262, ал. 1 от ЗЗД. На първо място, това възражение е направено почти 5 месеца след изтичане на срока на договора, т.е. от изпадането на длъжника- изпълнител в забава. На следващо място, от разпитите на свидетелите – строителни работници на обекта, се установява, че е имало разногласия между ръководителя на обекта и поръчващия, имало е спорове по повод неизпълнение на проекта / за покрива и топлоизолация/, но не се установява такова вмешателство в работата на изпълнителя, което да го е препятствало да работи в продължителен период и да забави извършването на строителните работи с месеци. Нещо повече, както сочат и работилите на обекта свидетели Р. и А., е имало допуснати нарушения при изпълнението– не е бил иззидан прозорец и се е наложило да се разбиват тухли, наложило се и корекция на покрива, което е констатирано и отстранено след намесата на ищеца. Следва да се отбележи, че съгласно чл. 262 ал.1 от ЗЗД поръчващият има право да проверява изпълнението на договора във всяко време, стига да не пречи на изпълнителя. А последното, както бе посочено, не се доказа по делото от изпълнителя – ответник, чиято е доказателствената тежест за установяването.

Съдът не счита за основателно възражението, че войната в Украйна / започнала на 26.02.2022г. /, последвалите покачвания на цените на строителни материали и инфлационните процеси, са препятствали изпълнителя да изпълни точно и в срок задълженията си по процесния договор. Ако изпълнителят е завършил обекта, съгласно договореното - на 01.03.2022г., при коректно извършените плащания от поръчващия тези обстоятелства обективно не биха допринесли както за изпадането в забава, така и за неизпълнението на договора.

Поради това ищецът е имал правото да развали договора по чл. 262 ал. 2 от ЗЗД, което е упражнил с писмено волеизявление от 04.08.2022г. Действието на развалянето е настъпило с получаване на последното от изпълнителя.

Ищецът в качеството на поръчващ по договора за строителство е предявил иск за заплащане от изпълнителя на уговорената неустойка за забава, на основание чл. 92 от ЗЗД.

Съгласно приетото в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 7 от 13.11.2014 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2013 г., ОСГТК, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение / какъвто е процесният /, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника. Дължима в такава хипотеза е единствено неустойка за обезщетяване на вреди от неизпълнението поради разваляне – неустойка за разваляне, ако такава е била уговорена.В процесния договор липсва такава клауза.

Възникналото право на обезщетение би могло да бъде с мораторен или компенсаторен характер, а обезщетение от този вид е несъвместимо с развалянето на договора. Именно поради това на мястото на отпадналата отговорност възниква нова – за вредите от неизпълнението по разваления договор, основана на чл. 88 ЗЗД.

На основание чл. 262, ал. 2 вр. чл. 88 ал.1 изр.2 от ЗЗД поръчващият има право на обезщетение за неизпълнение на задължение по развален договор за изработка, тъй като изпълнителят не е изпълнил по уговорения начин. Размерът на обезщетението се определя по реда на чл. 82 от ЗЗД - включва претърпените загуби и пропуснатите ползи, в пряка и непосредствена причинна връзка между неизпълнението и претърпените вреди.

С оглед твърденията за разходи, сторени за довършването на обекта, доказването на предпоставките за спорното право включва осъщественото намаляване на актива на кредитора или съществуването на друго правоотношение за удовлетворяване на идентичен кредиторов интерес, възникване на задължение за кредитора по това правоотношение и изпълнение на дължимата от него престация по същото / Решение № 73 от 2010 г. по т. д. № 897/2009 г., І т.о., ВКС/.

Съставеният акт обр. 10 за сградата има доказателствена сила по отношение на удостовереното в него за неизвършени СМР. Съобразно с тежестта за доказване ищецът е доказал и настъпването на имуществени вреди от констатираното неизпълнение на възложените работи - разходи за извършването им от нов изпълнител. По делото е приета съдебно-техническа експертиза, съдържаща остойностяване на неизвършените от ответника и впоследствие извършени от другия изпълнител СМР, в резултат на което сградата е довършена, налице са и доказателства, че ищецът е извършил разходи по други правоотношения - два договора за строителство с друг изпълнител, за окончателното завършване на сградата. Съобразно заключението на съдебно - техническата експертиза неосъществените, впоследствие извършени работи се отнасят към процесния договор .

В случая обезщетението се равнява на разликата между стойността на договореното и заплатено от ищеца за резултата по договора от 16.08.2021г., но неизвършено от ответника, и стойността на впоследствие извършените – довършени от друг изпълнител СМР, предмет на последващите два договора на строителство. При оставащи неизпълнени СМР за 74 839,25 лева с ДДС, съгласно техническата експертиза, същите впоследствие за били изпълнени , но за цена, платена от ищеца, в размер на 132 970,86 лева, т.е на стойност, повисока с 58 131,61 лева / 29 722,22 евро, явяваща се вреда за ищеца.

От допълнителната счетоводна експертиза не се установяват както твърдяното от ответника извършените от ищеца плащания по двата договора за строителство да са фиктивни, да има последващо възстановяване на суми на наредителя – ищеца, така и наличие на договорни отношения между търговско дружество, в което ищецът е акционер - „ Марисан и К.“ АД, и изпълнителя по двата строителни договора от 04.10.2022г.- „ Далети“ЕООД, което да е индиция, че договорените суми за извършени СМР не са платени в посочения размер.

С развалянето на договора платената от ищеца сума, надвишаваща стойността на извършените СМР, подлежи на връщане на основание чл. 55 ал.1 пр.3 от ЗЗД, като дадено на отпаднало основание. Съгласно заключението на приетата по делото експертиза, неизпълнени от договорените са СМР за 74 839,25 лева с ДДС. С последната сума поръчващият е обеднял, а изпълнителят се е обогатил, спестил я е, като не я е вложил в СМР. Тъй като поръчващият е заплатил за неизпълненото строителство, той търпи вреда, изразяваща се в намаляване на актива от имуществото му и има право на обезщетение от неизпълнението в размер на паричния еквивалент на заплатеното, но непостроено. С процесния договор е уговорено заплащане на твърди суми на определени етапи на строителството като последното плащане се дължи при цялостното завършване на сградата. От представените по делото документи и заключението по счетоводната експертиза е установено, че поръчващият е направил 4 плащания на изпълнителя, за което са издадени фактури, както и допълнително / извън уговореното в договора / пето плащане. При спазване на начина и размера на плащане следва, че поръчващият е платил изцяло дължимото възнаграждение на изпълнителя / и е надплатил/ и тъй като последният не е изпълнил в пълен обем договорената работа, дължи връщане на стойността на платените му, но неизвършени от него СМР.

На основание чл. 86 от ЗЗД се дължи законна лихва върху размера на главниците по двата уважени иска, считано от датата на завеждане на иска – 05.12.2022г., до окончателното изплащане.

При този изход на спора разноските на страните в производството следва да се разпределят по правилата на чл. 78 от ГПК. Съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК ищецът е сторил разноски : 2560,98 евро за адв.възнаграждение, 3513 евро за д.такса, 1069,48 евро за възнаграждения за в.лица / общо 7 343,46 евро /, а ответникът : 2402,05 евро за адв.възнаграждение и 690,24 евро за възнаграждения за в.лица, общо 3092,29 евро плюс 210 евро - невнесени за допълнително възнаграждение на в.лице. С оглед уважената част от исковете на ищеца се дължат разноски в размер на 5213,86 евро, а с оглед отхвърлената част от исковете той дължи на ответника разноски в размер на 957,66 евро., или по компенсация ответникът дължи на ищеца за разноски по делото 4250,20 евро.

Така мотивиран, съдът