Решение № 241 от 14.10.2026 г. на Районен съд - Ботевград по дело № 589/2024 г.

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 109, ал. 1 ЗЗО от „* АД срещу В. Х. Н., с искане да бъде признато за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 644 лева (329.27 евро), представляваща дължима стойност за медицински услуги, във връзка с оказана на ответницата болнична помощ в МБАЛ „Света Анна“ в периода 19.01.2018 г. - 24.01.2018 г., ведно със законната лихва върху същата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение - 20.12.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение № 1397/22.12.2022 г. по ч. гр. д. № 2248/2022 г. по описа на Районен съд - Ботевград. Ищецът твърди, че на 19.01.2018 г. ответницата е постъпила в Клиника по акушерство и гинекология при ••• като е изписана на 24.01.2018 г. По време на престоя си ответницата е лекувана по клинична пътека № 165 - Диагностични процедури и консервативно лечение на токсо-инфекциозен и анемичен синдром от акушеро- гинекологичен произход, като на пациента е изпълнен целият алгоритъм на лечение по клинична пътека на стойност 644 лева. Поддържа, че тъй като към момента на постъпване в болницата ответницата не е била здравноосигурена, същата следва да заплати приложеното лечение. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производства. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата не е подала отговор на исковата молба. Същата се явява в първото по делото открито съдебно заседание и сочи, че е заплатила претендираната сума на 28.10.2025 г. Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи: Исковата молба е редовна, а предявеният с нея иск е процесуално допустим. На 22.12.2022 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на РС - Ботевград в полза на * срещу В. Х. Н. за заплащане на исковата сума, като същата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и са събрани данни от кметския наместник на с. Радотина, че длъжникът не живее на адреса, поради което и на заявителя са дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК. Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме, че е сезиран по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 109, ал. 1, предл. 2 ЗЗО. С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че в периода 19.01.2018 г. - 24.01.2018 г. ответницата е била приета за болнично лечение при ищеца и по отношение на същата е проведено лечение по клинична пътека № 165 - Диагностични процедури и консервативно лечение на токсо-инфекциозен и анемичен синдром от акушеро- гинекологичен произход; извършването на всички медицински дейности и изследвания, които са проведени по отношение на ответницата; че ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права; че е информирал ответницата за здравноосигурителния статус и дължимата цена на предоставяните услуги; размера на дължимото възнаграждение за предоставените услуги. Ответницата следва да докаже положителния факт на погасяване на дълга. По делото се установява от представената от ищеца и неоспорена от ответницата Епикриза от Клиника по акушерство и гинекология, че на 19.01.2018 г. В. Н. е постъпила по спешност в клиниката с оплаквания за болки ниско в корема, температура и отпадналост, генитално кървене. Поставена е приемна диагноза „ендометриум“ (МКБ – С54.1), каквато е и окончателната такава. Изяснява се от епикризата, че при постъпването в лечебното заведение ответницата е била в добро общо състояние, като по отношение на нея са извършени описаните в епикризата изследвания и назначена терапия. Проведено е лечение по клинична пътека № 165, като на 24.01.2018 г. ответницата е изписана в добро общо състояние, без непосредствен медицински риск след приключване на болничния престой. Съгласно представения от ищеца Ценоразпис клинични пътеки за стационарно лечение на здравнонеосигурени лица, лица с прекъснати здравноосигурителни парва - български граждани и граждани на ЕС без Европейска здравноосигурителна карта и чуждестранни граждани, утвърден от изп. директор на ••• цената на КП № 165 - „Диагностични процедури и консервативно лечение на токсо-инфекциозен и анемичен синдром от акушеро- гинекологичен произход“ възлиза на 644 лева. Изяснява се от представените от ищеца справки за здравноосигурителен статус, че към 18.01.2018 г. (ден преди постъпване в лечебното заведение) както и към 22.01.2018 г., ответницата е била с прекъснати здравноосигурителни права. Съгласно чл. 109, ал. 1, изр. 2 вр. чл. 52, ал. 2 ЗЗО лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на предоставените им медицински и други услуги по чл. 82 ЗЗ. Между страните по делото не е спорно и при липса на данни, които да обосновават обратен извод, съдът приема, че ответницата е сред лицата, които подлежат на задължително здравно осигуряване по смисъла на чл. 33, вр. чл. 34 ЗЗО, като е следвало да внася за своя сметка здравноосигурителните вноски. Установено е, че към датата на хоспитализиране пациентката е била с прекъснати здравноосигурителни права, тъй като не е внасяла повече от 3 месеца дължимите месечни осигурителни вноски и по-точно не са внесени такива за период от 60 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ (чл. 109, ал. 1, изр. 1 ЗЗО). По делото не се твърди и не се установява по време на болничния престой на ответницата здравноосигурителните права да са възстановени. Доказано е по делото въз основа на епикризата, че ищецът е предоставил твърдяната в исковата молба медицинска помощ на ответницата, което обстоятелство не се и оспорва от В. Н.. Въпреки гореизложеното в случая ответницата не дължи заплащане на претендираната от ищеца сума, защото са били нарушени правата на пациент по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Съгласно посочената разпоредба при хоспитализация пациентът има право да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ. Настоящият съдебен състав споделя практиката на ВКС, обективирана в Определение № 378/14.04.2016 г. по гр. д. № 903/2016 г. на ВКС, IV ГО, че съществува връзка („корелация“) между правото на пациента по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ да бъде информиран за всички услуги и цени на лечебното заведение и задължението му по чл. 109, ал. 1 ЗЗО за заплащане на оказаната му медицинска помощ, ако е лице с прекъснати здравноосигурителни права. При съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 109, ал. 1 ЗЗО и чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ се налага извод, че задължението на болничното заведение да установи здравноосигурителния статус на пациента възниква в момента на хоспитализирането и в случай че същият е с прекъснати здравноосигурителни права, е длъжно да предостави информация на лицето за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствени продукти в извънболничната и болничната помощ. Чрез задължението за уведомяване по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ на пациента се осигурява възможност да възстанови своевременно здравноосигурителните си права, като веднага плати неплатените до момента вноски, да се откаже от лечението си или да избере друго лечебно заведение. В съответствие с основния правен принцип, че никой не може да черпи права от собственото си недобросъвестно поведение, лечебното заведение не би могло да претендира от пациента заплащане на стойността на предоставеното лечение в случай на неизпълнение или несвоевременно изпълнение на задълженията си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ. Нормата на чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ е императивна, тя е в интерес на пациента и за приложението съдът следи служебно. В случая съдът намира, че не е доказано ищецът да е изпълнил задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, доколкото по делото не са ангажирани никакви доказателства, че ответницата е била информирана за конкретната цена на която и да е от предоставените медицински услуги, манипулации, лечение или лекарствени продукти, както изисква посочената норма, съответно и за възможността да откаже да бъде лекувана при ищеца или тези дейности да бъдат извършени изцяло или отчасти. По този начин ищецът е нарушил правата на ответницата като пациент и фактически я е лишил от алтернативните възможности, с които разполага по закон - да избере дали да възстанови здравноосигурителните си права, като плати неплатените до момента вноски съгласно чл. 109, ал. 2 и ал. 3 ЗЗО, да се откаже от лечението или да избере друго лечебно заведение. Поради това ищецът следва да понесе последиците от виновното неизпълнение на задължението си по чл. 86, ал. 2, т. 6 ЗЗ, като в негова тежест останат разходите за лечението на ответницата. По изложените съображения предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. За пълнота съдът намира за необходимо да посочи, че действително по делото е представена разписка № * от 28.10.2025 г., видно от която на въпросната дата, в хода на процеса, ответницата е заплатила сумата от 894 лева (457.09 евро) като е посочила основание гр. д. № 20241810100589. Така извършеното плащане, обаче, не е направено в полза на ищеца, поради което съдът приема, че не е налице погасяване на дълг посредством плащане. Дори същото да беше направено в полза на ищеца, то би подлежало на връщане, доколкото съдът прие, че за ответницата не е възникнало задължение за заплащане на процесната сума, следователно плащането се явява такова извършено без правно основание. По разноските: Предвид изхода на спора, право на разноски има ответницата, но доколкото такива не е са поискани, съдът не дължи произнасяне. Така мотивиран, съдът