Решение № 283 от 1.11.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 337/2024 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на ЗАД ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ АД, чрез адв.Б. М., срещу решение №122/15.03.2024г., постановено по т.дело №791/2022г. на ВОС, с което съдът е уважил предявения от Н. В Г. иск за заплащане на обезщетение за понесените от нея неимуществени вреди, резултат от получени увреждания при ПТП на 13.08.2017г., в размер на 40 000 лева, ведно със законните последици - лихви и разноски за производството. Твърди се, че постановеното решение е неправилно и необосновано. Въззивникът излага, че още с отговора на исковата молба въвел в правопогасяващо възражение за погасяване на иска по давност с изтичане на пет години от произшествието съгласно чл.378, ал.2 КЗ. Твърди, че давността е изтекла на 13.08.22г., а исковата молба е била предявена на 06.12.22г. Излагат се аргументи срещу обсъденото от първоинстанционния съд приложение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение като се изтъква аргумент, че целта на закона е да се спре теченето на срокове, които изтичат по време на извънредното положение, а не да се създава допълнителен срок. Дори да се приеме приложението на чл.3, т.2 от цитирания закон, въззивникът счита, че при това положение срокът за предявяване на иска е изтекъл на 21.10.22г., а претенцията пред застрахователя е била подадена по-късно, на 28.10.22г. Оспорва се верността на представения едва в първо заседание пощенски плик, който според въззивника не удостоверява своевременно подаване на застрахователната претенция. Твърди се, че тези възражения на страната не са били обсъдени от съда и този въпрос, от съществено значение за спора, не е получил надлежен отговор в обжалваното решение. Въззивникът сочи, че процесуалният представител на ищеца е твърдял двукратно изпращане на застрахователна претенция с писма съответно от 19.10 и от 26.10.2022г., за което е представил само копието от пощенски плик от 19.10.22г. С жалбата се оспорва достоверността на отразената върху пощенския плик дата на изпращане на 19.10.22г. Въззивникът поддържа, че съдът е следвало да зачете и обсъди и уведомлението на застрахователя от 18.11.22г., което също реферира към възражението за изтекла погасителна давност. Изложени са допълнителни аргументи за спиране теченето на давността на основание чл.378, ал.9 КЗ за периода от 19.10.22г. до 18.11.22г., в който случай отново исковата молба, подадена през м.12.2022г. се явява просрочена. Независимо от изложеното, въззивникът оспорва и основателността на исковата претенция по материалните предпоставки на чл.432 КЗ както и относно размера. Твърди, че съдът е извършил неправилна преценка на получените от ищцата увреждания като в резултат не е определил справедлив размер на обезщетението. Твърди, че обемът на търпените от ищцата болки и страдания е останал недоказан по делото като съдът е изградил изводите си единствено на изявленията на ищцата и заинтересованите показания на св.Вера Юриевна /пострадала при същото ПТП/. Въззивникът счита, че ищцата е осуетила извършването на личен преглед, а изслушаната експертиза не установява продължителността на търпените болки и страдания. Сочи, че ищцата не е ангажирала убедителни медицински документи за проведено лечение и терапии във връзка с полученото увреждане. Твърди, че в решението си съдът е обсъдил събраните доказателства, но липсвал анализ на същите за определяне размера на обезщетението. Счита присъденото обезщетение в размер на 40 000 лева за прекомерно и несъответно на критерия в чл.52 ЗЗД, ППВС №4/1961г. и съдебната практика. Твърди, че съдът не е отчел отдалечеността на събитието както и значително променените нива на обезщетяване на сходни вреди за този период, значителната промяна в жизнения стандарт в страната. Оспорват се и изводите на съда за липса на съпричиняване. Въззивникът счита, че е налице принос на ищцата за настъпване на вредите, доколкото от събраните доказателства се установявало, че микробусът е бил снабден с обезопасителни колани на част от местата в автобуса, на едно от които е пътувала ищцата /на първа седалка зад шофьора/. Поддържа твърдение за приноса й от поне 40%. Претендира отмяна на решението изцяло като неправилно и незаконосъобразно, а евентуално моли присъденото обезщетение да бъде намалено с отчитане и на установеното съпричиняване от пострадалата. В срока за отговор е постъпило становище на насрещната страна Н. В Г., чрез адв.П. В., за неоснователност на въззивната жалба. Оспорва възражението за погасяване на претенцията по давност като твърди, че въззивникът е променил позицията си по оспорване на изпратената от ищцата застрахователна претенция още на 19.10.22г. Твърди, че датата на клеймото не е била оспорена своевременно от ответника, въпреки че ищецът ясно е изложил твърденията си за датата на предявяване на претенцията. Развиват се доводи във връзка с приложението на ЗМДВИП и спиране теченето на давностните срокове както и във връзка с чл.378, ал.9 КЗ. Страната поддържа, че исковата молба е подадена преди изтичане срока за произнасяне на застрахователя, който е 19.01.23г., а именно исковата молба е предявена на 05.12.22г. Оспорват се въведените с жалбата твърдения и доводи във връзка с получените при ПТП увреждания и търпените от тях страдания – физически и емоционални. Ищцата твърди, че все още търпи негативните последици от травмата, изразяваща се в счупване на лява ключица. Твърди, че няма принос в настъпване на вредите, тъй като седалките на които е пътувала не са били оборудвани с обезопасителни колани. Претендира потвърждаване на решението ведно с присъждане на сторените разноски. За да се произнесе по спора въззивният съд установи, че производството е образувано по искова молба на Н. В Г., родена на ••••••••••г., гражданин на Руската федерация, чрез адв.П. В., при допуснато изменение размера на иска в открито заседание на 29.02.2024г., с която се претендира осъждане на ответника “ДаллБогг: Живот и здраве“АД, ЕИК 200299615, на основание чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, чл. 86 ЗЗД да заплати на ищцата сумата от 40 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания, претърпени вследствие ПТП на 13.08.2017г., настъпило на главен път „1- 9“, в близост до с.Горица, обл.Варна, по вина на водача на л.а.Хонда, модел Сивик с ДК№ХХХХХХХХХ, Д Б, при действието на застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица №BG/30/1170000471180, издадена от ответното дружество, ведно със законните лихви, считано от 19.10.2022г. до окончателното изплащане на обезщетението. Ищцата твърди, че при процесното ПТП на 13.08.2017г. получила увреждане, изразяващо се в счупване на лява ключица, обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период около 1.5-2 месеца. Излага следните факти по застрахователното събитие: твърди, че Н. Г. седяла на седалка зад шофьора на микробус, крайно дясно място. След инцидента, ищцата била приета в Спешно отделение на МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, гр.Варна, а на местопроизшествието пристигнал екип на Пътна полиция и съставил констативен протокол за ПТП. Ищцата твърди, че поради болките и страданията се затворила в себе си, ограничила контактите си, изпитвала затруднения при отглеждане на внуците си, в преподавателската дейност в университета, в който работи; при понижаване на температурата и при влажно време изпитвала силни болки в мястото на фрактурата. Твърди, че и до момента търпи неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоции от спомена за случилото се, безпокойство, напрежение и като цяло психиката и е негативно променена - всяко едно събитие и вътрешно преживяване се пречупва през спомена за инцидента. Месеци наред търпяла физическа болка, като възстановителният период се характеризирал в началния етап с пълно обездвижване, през който период ищцата разчитала изцяло на грижите на други лица за ежедневните дейности и нужди. Изпитвала силни и постоянни болки за период от около няколко месеца след инцидента и понастоящем продължава да изпитва болки (макар и с отслабен интензитет) в областта на травмата - при физическа активност и при промяна в атмосферните условия, а това се отразява на усещането за пълноценност. Твърди се образувано ДП № 4046/2017г. на IV-то РУ на МВР Варна, което приключило с подписване на споразумение за прекратяване на образуваното пред ВРС НОХД № 4915/2019г., по силата на което водачът на автобуса Д Б е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343, ал.3, б.А вр.ал.1 б.Б вр. чл.342, ал.1 от НК, причинявайки по непредпазливост средна телесна повреда на Н. Г. (и на други лица). Твърди, че за търпените вреди не е била обезщетена, независимо че към датата на ПТП е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност" по полица №№ BG/30/1170000471180 на ответното дружество “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД. Твърди образувана щета №0801-000845/2018.03 въз основа подадена претенция и отказ на застрахователя да определи обезщетение. В законоустановения срок ответникът “ДаллБогг: Живот и здраве“ АД, ЕИК 200299615 е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Въвежда възражение за погасяване на исковата претенция по давност като се позовава на разпоредбата на чл.378, ал.2 от КЗ и сочи, че погасителната давност е започнала да тече от датата на ПТП на 13.08.2017г. като е изтекла на 13.08.2022г., а исковата молба е подадена едва на 05.12.2022г. Въвежда възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата, която пътувала в микробуса /марка „Мерцедес", модел „312Д". с per. ХХХХХХХХ/ без обезопасителен колан и по този начин е изложила живота си на риск. Оспорват се твърдените в исковата молба травми, получени от ищцата по вид, интензитет и характер; тяхната продължителност, доколкото представените медицински документи не обосновават търпените неимуществени вреди нито претендирания размер на застрахователно обезщетение. Исковата претенция е прекомерно завишена и не отговаря на критерия „справедливост" по чл.52 от ЗЗД. Оспорва се механизма на настъпване на процесното ПТП както и наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП и търпените травми, психични страдания, изразяващи се в силен стрес и нарушение на съня, както и продължителността на възстановителния период. Оспорва се изцяло иска за присъждане на лихва по претенцията по съображенията за неоснователност на главния иск. Ответникът възразява, че ищцата имала предхождащи събитието травми; не е провела адекватно лечение, съотв. е напълно възстановена от уврежданията. Не се оспорва наличието на валидна застраховка за водача -деликвент. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноските. В срока по чл. 372 ГПК, с допълнителната искова молба ищецът счита за неоснователно въведеното от ответника възражение за погасяване на претенцията по давност като се позовава на разпоредбата на чл. 378, ал.9 от КЗ, а с допълнителен отговор ответникът заявява, че поддържа всички наведени с отговора възражения и доказателствени искания. Въз основа на така очертания спор, въведените от страните твърдения и доводи, събраните доказателства, настоящият състав достига до следните фактически и правни изводи: При преценка редовността на жалбата съдът намира производството за допустимо – жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, в преклузивния срок, при интерес от обжалване. Страните не правят нови доказателствени искания и не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения. Съдът намира, че не се налага служебното събиране на доказателства с оглед приложение на императивна правна норма. Не се въвеждат нови твърдения и възражения. Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността, а по допустимостта в обжалваната част; по правилността на решението съдът е обвързан от оплакванията в жалбата. Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл.236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими. Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Предмет на настоящото производство е идентичен с този на първоинстанционното, доколкото се обжалва постановеното решение изцяло и застрахователят – въззивник поддържа възраженията си срещу основанието и размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и основното си правопогасяващо възражение за погасяване на иска по давност поради изтичане на пет годишната погасителна давност от произшествието до датата на предявяване на иска. Не се спори относно наличието на застрахователно събитие и участието на ищцата в него както и относно наличието на застрахователно покритие по валидна застраховка на ГО на автомобилистите за деликвента. Споразумението за прекратяване на наказателното производство е приравнено по значение на влязла в сила присъда съгласно чл.300 ГПК, което е отчетено от съда и не е предмет на спора пред настоящата инстанция. От изслушаната и кредитирана от съда, неоспорена от страните, съдебно-медицинска експертиза /л.280 по делото/ се установява, че ищцата пострадала като пътник в микробус при произшествие на 13.08.2017г., на пътя гр.Варна - гр.Бяла. След произшествието била транспортирана в МБАЛ Св.Анна -Варна АД съгласно приложен по делото амбулаторен лист, където й било направена рентгенография и поставена диагноза -счупване на лява ключица. /фрактура на лява клавикула/ Установява се, че на 21.08.17г. ищцата била приета в Федерална биомедицинска агенция, травматологично отделение в Р с диагноза „закрито раздробено счупване на една трета от лява ключица с размествания“. На 22.08.17г. била оперирана, извършено било наместване на фрактурата, съединяване с пластина и винтове. Ищцата била изписана на 01.09.2017г., но ползвала отпуск поради болест от 21.08.2017г. до 11.10.2017г., т.е. за период от два месеца. На 04.10.2017г., отново в кабинет в Р, ищцата била насочена към физиотерапия поради констатация за зарастване на фрактурата. Вещото лице не е могло да проведе личен преглед на ищцата, тъй като същата живее постоянно в Р. Според заключението, в резултат от травмата на горния ляв крайник ищцата е получила затруднение в движенията му в продължение на месец -месец и половина. Лечението, проведено в Р, е приключило с излекуване. От представените писмени доказателства /на л.247 по делото/ се установява, че там ищцата претърпяла оперативна интервенция за наместване на фрактурата и съединяване на костиците с пластика. Счупванията в тази област предизвикват много силни болки, особено в първите дни до към десетия, след което значително намаляват. Съобразно изслушаната психологическа експертиза се установява, че по делото липсва документация за психологическа симптоматика при ищцата, за проведени терапии и лечение на такива симптоми. Според Д-р В, произшествието е нормално да се преживее и регистрира от психиката на отделния индивид по различен начин, съобразно индивидуалното състояние и реакция. Безспорно, преживяното ПТП представлява стресогенен фактор за тялото и психиката на пострадалия, свързано е с неприятни емоции и усещания. По-стресиращо за ищцата е било обстоятелството, че тя е пътувал в микробуса със своите внуци и се е притеснявала за тяхното състояние и дали ще може да се грижи за тях. Липсват данни за настъпило психично разстройство или психологически последици в резултата на процесното ПТП, а психологът не е могъл да прегледа пострадалата лично поради отсъствието й от страната. /л.275, л.299/ Същевременно от разпита на св.В М, пострадала при същото ПТП се установява, че непосредствено след произшествието увредените лица, след които и Н. Г. с други две пострадали жени, постъпили в МБАЛ Св.Анна -Варна, където на ищцата била поставена ортеза на лявата ръка. Изпитвала силни болки, не можела да движи ръката. Според свидетелката, всички възстановителни процедури били извършени в Р, тъй като пострадалата отпътувала няколко дена след инцидента. Св.М не може да посочи конкретните медицински терапии и процедури, на които се е подложила Н., не е контактувала от датата на ПТП с нея и не може да посочи колко дълго и как се е чувствала точно след преживяното, какви конкретни неудобства е търпяла в ежедневието и работата си. Чувала е няколко пъти по телефона, но не я е виждала, тъй като и двете живеят в различни градове в Р, а не са имали контакти и при идването си в България /освен в деня на инцидента/. Съдът не споделя възраженията за заинтересованост на свидетелката, макар при преценка на същите към подлежащите на установяване факти, същите да не са достатъчно информативни. Поради изложеното, с оглед възрастта на ищцата към момента на произшествието /на 65г./, получената средна телесна повреда със значително раздробяване на костици на ключицата, търпените от фрактурата неудобства – силни болки и невъзможност за движение на левия горен крайник за период около 2 месеца /период на отпуск по болест/, преживеният стрес от събитието и от обстоятелството, че в буса са пътували и внуците на ищцата, осуетяването на лятната почивка, създадените емоционални и психологически неудобства, и най-вече установеното извършване на оперативна интервенция с поставяне на пластини, които ще подлежат на отстраняване, съдът намира, че адекватен размер на търпените болки и страдания към датата на произшествието се явява определената от първоинстанционния съд сума от 40 000 лева. При възприемане на този размер обезщетение съдът придава основно тежест на проведеното оперативно лечение на ищцата, което е установено от приложените в превод на български писмени доказателства. За да определи обезщетението съдът съобразява освен възстановяването на ищцата в кратък срок /към 04.10.2017г., л.282/, така и липсата на данни за настъпили усложнения, липса на белези и загрозявания, липсата на информация за действителното състояние на ищцата и темпа й на възстановяване /поради отсъствието й от страната през целия период/, така и икономическите условия към датата на произшествието 2017г. и лимита на застрахователна отговорност. В тежест именно на ищцата е да установи размера, интензитета и вида на търпените от нея вреди и съдът намира, че същите са установени до претендирания размер от 40 000 лева. Не се установява извършено от ищцата съпричиняване на вредите поради неизползване на предпазен колан, тъй като от заключението на САТЕ както и изслушаната допълнително автотехническа експертиза се установява, че микробусът не е имал монтирани предпазни колани за пътниците. /л.347, л.275/ Бил е конструктивно изменен от товарен бус/фургон/ в пътнически и не е бил снабден с колани на задните седалки, независимо че е минавал технически преглед именно като пътнически автомобил. Поради това, независимо от заключението на СМЕ, че поставен колан би могъл да задържи тялото на ищцата към седалката, не поведението на ищцата, а липсата на монтирани колани, е обусловило неизползването им от повечето пътници в буса. Освен това, съгласно СМЕ и устните обяснения на вещите лица, не може категорично да се посочи дали ползването на колан в случая би предотвратило травмата на левия горен крайник/л.291, т.7 от СМЕ/, с оглед механизма на произшествието, тъй като е възможно настъпване на вредите и при ползването на колан, който не фиксира крайниците. С оглед на тези констатации, съдът намира за недоказано и неоснователно възражението на застрахователя за принос на ищцата за настъпилите вреди съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД. Поради това не са налице основания за намаляване на определеното по размер обезщетение. По отношение на възражението за погасяване на иска по давност, което възражение се поддържа с въззивната жалба редом с оспорване основателността на иска: Съгласно чл.378 КЗ, правата и задълженията по застрахователния договор по застраховки "Живот", "Злополука", "Заболяване" и по преки искове по застраховки "Гражданска отговорност" по т.10–13, раздел II, буква "А" от приложение № 1 във връзка със застрахователното обезщетение или сума се погасяват с 5-годишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Следователно, давността за предявяване на иска по чл.432 КЗ е започнала да тече, считано от 13.08.2017г., датата на ПТП, и изтича на 13.08.2022г. Исковата молба е предявена на 05.12.2022г., много след изтичане на давностния срок. При това положение съдът преценява и разпоредбата на чл.378, ал.9 КЗ, съгласно която давността за вземането на увреденото лице по пряк иск срещу застрахователя, както и на застрахования и ползващото се лице спира да тече от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя до датата на получаването на произнасянето на застрахователя по чл.108, ал.1, съответно до изтичане на максималния срок за произнасяне по чл.108, ал. 2, 3 или 5, която от двете дати е по-ранна. Съдът отчита въведеното от ищеца твърдение за спиране на давността по време на обявеното в страната извънредно положение съгласно чл.3, т.2 от ЗАКОН за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г.), където се предвижда, че за срока от 13.03.2020г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичане на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно пар.13 от ЗР на ЗИД на ЗЗдр., сроковете по чл.3, т.1 и т.2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т.3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". При спиране изтеклият до момента на спирането период от време се сумира със срока, който е изтекъл след това до прекъсването на давността с предявяването на иска на 05.12.2022г. Съдът съобразява и обстоятелството, че преди настоящото дело ищцата е предявила иск по чл.432 КЗ /на 15.08.2022г./, по който било образувано т.дело №556/2022г. на ВОС, прекратено поради липса на сезиране на застрахователя и недопустимост на заявения пред съд пряк иск на увредения съгласно чл.498 вр.чл.380 КЗ. С оглед изхода от този спор /влязло в сила определение за прекратяването му/ течението на погасителната давност не се счита прекъснато с предявяването на иска на 15.08.22г. Ищцата въвежда твърдения, че е отправила претенция до застрахователя много по- рано, преди образуване на т.дело №556/2022г., за която не представя доказателства и не твърди да разполага с такива. Твърди, че поради непознаване законодателството на РБ не запазила обратна разписка или известие за доставяне пратката до застрахователя. Същевременно твърди, че сезирала същия с отделни молби от 19.10.22г. и от 26.10.2022г. В хода на производството, след извършената двустранна размяна на книжа, представя копие от челна страна на пощенски плик с клеймо от 19.10.2022г. на пощенска станция в гр.Варна. Срещу това застрахователят твърди, че е образувал щета по претенцията на ищцата на 28.10.2022г. като твърди, че с уведомление от 18.11.22г. отказал плащане поради погасяването й по давност. Твърди че претенцията е заведена пред него, а не е изпращана по пощата. Твърди, че няма задължение да пази пощенските пликове от предявените застрахователни претенции и посочената при завеждане на претенцията на ищцата дата 28.10.2022г. е именно датата на предявяването й съгласно чл.380 КЗ. Доколкото надлежното сезиране на застрахователя е процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск на увреденото лице съгл.чл.432 КЗ, то в тежест на ищеца е да установи както подаване на застрахователната си претенция, така и датата, на която е сторено това, с оглед релевантността към периода на претедираните законни лихви по чл.429, ал.3 вр.ал.2 от КЗ. С оглед изискването на чл.106, ал.1 и ал.2 КЗ и задължението на застрахователя да заведе постъпващите претенции с удостоверяване датата на постъпването им, доколкото твърди нещо различно, ищецът следва да установи, че е предявил претенцията си на по-ранна дата. Съгласно правилото, че всяка страна установява фактите, от които извлича благоприятни за себе си правни последици, именно ищецът носи тежестта да установи сезиране на застрахователя още на 19.10.2022г. По делото е представена заверена преписка по щета №0801-000845/2018-03, по заявление вх.№4328/28.10.2022г. на Н. В Г. до застрахователя за определяне на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 13.08.2017г. С това заявление застрахователят е получил и констативния протокол за произшествието. От съдържанието на писмената претенция не може да се стигне до извод, че увреденото лице е сезирало по-рано застрахователя по реда на чл.380 КЗ. Нещо повече, към преписката /на л.142/ е приложено второ писмо от пострадалата, чрез пълномощника й адв.В., с вх.№4337/28.10.2022г., с което са представени допълнителни данни по претенцията, вкл. пълномощно за адвокат и банкова сметка за изплащане на обезщетение. Застрахователят се е произнесъл в рамките на срока по чл.108 КЗ, която дата не е спорна между страните – на 18.11.22г. От представеното от ищеца копие на пощенски плик не може да се направи категоричен извод в полза на твърдението й, че застрахователната претенция е предявена на 19.10.2022г. по пощата. От представеното копие на пощенски плик, на лицевата част върху пощенска марка е поставено датиращо клеймо с данни, че пликът е подаден в пощенска станция в гр.Варна на 19.10.22г. Именно печатът на лицевата страна на плика удостоверява дата на подаване на писмото в пощенската станция. Въпреки значението на този факт никоя от страните не е правила искане за удостоверяване от Български пощи ЕАД автентичността на клеймото и действителното подаване на пощенската пратка. Увреденият е въвел твърдения единствено за изпращане на претенцията чрез Български пощи ЕАД на 19.10.2022г., без да посочи какъв вид пратка е била изпратена и защо не е осигурил доказателство за изпращането й. /очевидно е, че същата е изпратена от адвокат пълномощник/ При изпращане на непрепоръчани кореспондентски пратки, подадени на гише в пощенска станция, се поставя отпечатък от датиращо клеймо върху пощенските марки след регистрирането им в програмно приложение на "Български пощи" ЕАД за приемане и обработка на пощенските пратки. Съгласно ЗПУ и Общите условия на "Български пощи"ЕАД, непрепоръчаните пратки не се завеждат /регистрират в служебните документи, не подлежат на проследяване относно приемане, движение и доставка в мрежата на "Български пощи" ЕАД. Поради това е малко вероятно да бъде получена достоверна информация за съответното писмо от 19.10.22г. ако такова е било действително изпратено до застрахователя. Представеното копие съдът намира, че не може да установи убедително изпращането му на застрахователя. /в този смисъл и Определение № 252 от 21.05.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 102/2009 г., IV г. о., ГК, съгласно което датата на подаване на пощенска пратка може да се установи от известие за доставяне на препоръчана пратка, разписка или фискален бон, издаден от съответния куриер или пощенска станция/. Когато възникне спор, че пощенското клеймо не установява датата на "приемане на пощенската пратка" по смисъла на параграф 1, т. 1 ДР към ЗПУ, разбирана като част от пощенската услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 ЗПУ, или когато клеймото е нечетливо, денят на действителното постъпване на пощенската пратка, подадена от подателя в съответната точка за достъп, може да бъде установена от друг, издаден от пощенската служба, документ - фискален бон, извлечение от съответните книги или нарочно удостоверение. С оглед липсата на оспорване на представеното от ищеца писмено доказателство на л.130 по делото /копие от лицева страна на пощенски плик/, не се е развило производство по установяване неговата истинност, вкл. с изискване на данни от съответната пощенска станция за изпращането и доставянето на писмото. Застрахователят е оспорвал по същество факта на сезирането си преди изтичане на давността на 21.10.22г., но не е оспорил верността на представеното несвоевременно писмено доказателство. /сторил е това за първи път едва в писмените бележки пред първата инстанция както и с въззивната си жалба, но без да направи доказателствени искания/ Друго не следва от пледоарията на пълномощника на дружеството пред окръжния съд. Поради това настоящият състав възприема фактическото отнасяне на претенцията на ищцата към застрахователя още на 19.10.2022г., съобразно представеното фотокопие от пощенски плик и датното клеймо на лицевата му част, както е сторил първоинстанционният съд. Този фактически извод не променя правните изводи по спора, че претенцията се явява погасена по давност към датата на подаване на исковата молба на 05.12.2022г. Поради изложеното, без значение се явява обстоятелството дали претенцията е била подадена по пощата на 19 или на 26.10.2022г., съобразно твърденията на самия ищец. Изложените от страната доводи за съществуващи обстоятелства, които са препятствали ищцата – руски гражданин, да организира своевременно защитата си чрез подаване на застрахователна претенция по чл.380 КЗ и обусловената съдебна претенция по чл.432 КЗ, свързани с прекъсване на дипломатически отношения с Р и местоживеене на ищцата в Руската федерация, са ирелевантни по същество. Видно от приложените писмени доказателства, пълномощникът на страната е представлявал същата в наказателното производство срещу деликвента /през 2020г./ като е разполагал с пълномощно от ищцата още в 2017г. и извършвал съответни процесуални действия както по отношение на доверителката си, така и спрямо други пострадали от същото ПТП. Давността за конкретното субективно материално право, започнала да тече на 13.08.2017г., е текла до 13.03.2020г., когато течението й е спряно по силата на законова норма до 20.05.2020г. /за времето на извънредното положение, обявено от Народното събрание/ като е възстановила течението си на 21.05.2020г. (§ 13 ЗИД на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44/2020г.) и е изтекла на 21.10.2022г., както е приел и първоинстанционният съд. Въз основа на специалното основание за спиране на давността съгл. чл.115 ЗЗД вр. чл.3 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание, изтичането на петгодишната погасителна давност е отложено с 69 дни и вместо на 13.08.2022г. давността е изтекла на 21.10.2022г. Това действително сочи, че при заявяване на претенцията чрез изпращането й по пощата на 19.10.22г., към този момент не е била изтекла петгодишната погасителна давност. Поради липсата на оспорване на документа от застрахователя, съдът възприема тази дата като относима към спирането на течащата погасителна давност съгласно чл.378, ал.9 КЗ, макар принципно да застъпва становището, че изпращането на застрахователна претенция по пощата следва да бъде удостоверено от заинтересованото увредено лице по друг ред. Видно от застрахователната преписка, а и от приложенията към исковата молба, застрахователят е отказал определяне на обезщетение на увреденото лице с писмо от 18.11.2022г. /на л.21 по делото/. Датата на уведомлението от застрахователя не е била оспорвана от ищеца в нито един момент в производството пред окръжен съд, поради което не може да се сподели виждането, че същият е узнал за отказа на застрахователя след подаване на исковата молба. По изложените по-горе аргументи и на основание чл.378, ал.9 КЗ, спрялата да тече погасителна давност за времето от сезирането до произнасяне на застрахователя, е продължила да тече след 18.11.2022г. като и изтекла преди предявяване на исковата молба на 05.12.22г. Поради изложеното, при споделяне тезата на ищеца, че е отправил застрахователна претенция по чл.380 КЗ на по-ранната дата 19.10.2022г., то отново предявеният иск се явява погасен по давност. От предявяване на претенцията на 19.10.22г. до произнасяне на застрахователя на 18.11.22г. /неоспорено от ищеца видно от уточняваща молба на л.17/ теченето на давността е било спряно на основание чл.378, ал.9 КЗ. От този момент до предявяване на исковата молба на 05.12.2022г. е изтекъл много по-дълъг срок от оставащия за погасяване на претенцията по давност. Поради изложеното, съставът на АС намира материалноправното възражение на ответника за погасяване отговорността му по прекия иск за основателно, което води до неоснователност на иска по чл.432 КЗ. Горното обуславя закономерно извод за неоснователност и на акцесорната претенция за законните лихви върху главницата от датата на уведомяване на застрахователя до изплащане на дълга съгласно чл.119 ЗЗД. Поради достигане до различни правни изводи решението на ВОС следва да бъде отменено и вместо това искът отхвърлен. Сторените за производството разноски следва да бъдат присъдени в полза на застрахователното дружество поради основателност на въззивната му жалба, на основание чл.78, ал.3 ГПК. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя на дружеството ю.к. възнаграждение за въззивна инстанция в размер на 200 лева, като нему се следват и сторените в първоинстанционното производство разноски за възнаграждение и депозити, или разноски в общ размер от 2 160 лева, на основание чл.37 от ЗПрП вр.чл.78, ал.8 ГПК. Въз основа на изложеното, съдът