Решение № 183 от 11.6.2025 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 201/2025 г.

Производство по чл.258 и сл. от ГПК. Постъпила е въззивна жалба вх. №260422 от 10.02.2022г. от С. Е. Б. – в качеството му на постоянен синдик на „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/, ЕИК •••, със съдебен адрес: ••• против решение №260000 от 07.01.2025 г., постановено по търг. д. 370/2018 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, с което са отхвърлени предявените от С. Е. Б. в качеството му на постоянен синдик на „С.д.••“АД-в несъстоятелност с ЕИК ••• искове с правно основание чл. 135, ал.1 във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ и по чл.108 от ЗС против „Б.с.“ ЕООД - ••• ЕИК ••• и „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/- •••, ЕИК ••• за прогласяване на относителната недействителност спрямо синдика, длъжника и всички кредитори на договорите сключени между ответниците относно следните недвижими имоти извършени със 7 броя договори под формата на нотариални актове, а именно: 1.1. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис •, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••/•• г., акт N •••г., стр. •••. 1.2. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис •• находящ се в •••, оформен в нотариален акт № •••, дело № •/• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••• г., акт № •• дело •• г., стр. 299141. 1.3. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис •5, находящ се в •••, оформен в нотариален акт •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••/•• г., акт № •• г., стр. ••. 1.4. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. N2 •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••/•• г., акт № •• г., стр. ••. 1.5. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. N••/•• г., акт № ••г., стр. ••. 1.6. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. №••/•• г., акт № ••, т. ••, дело • г., стр. •••. 1.7. Договор от •• г., с който „С.д.••" ООД е продало на „Б.с." ЕООД недвижим имот - офис•, находящ се в ••, оформен в нотариален акт N° •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. N° ••/•• г., акт № ••г., стр.••, както и за признаване за установено, че „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК ••• е собственик на посочените недвижими имоти и за осъждане ответника „Б.с.“ ЕООД - гр.С. с ЕИК ••• да предаде владението върху недвижимите имоти на „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/ и с което е осъдено „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/ да заплати по сметка на ПОС ДТ в размер на 1369.04 лева, а на „Б.с.“ ЕООД - гр.С. сумата 8400 лева – разноски за адвокатско възнаграждение. Синдикът моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и по същество да постанови друго, с което да уважи предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 от ТЗ, както и обусловения от него иск по чл.108 от ЗС - по съображения, развити в жалбата. Претендира разноски. Оплакванията са, че съдът е отхвърлил исковете, поради изтекла погасителна давност, без да обсъжда останалите предпоставки относно относителната недействителност на увреждащите сделки. Изразява несъгласие с изводите на съда относно началния момент, от който тече погасителната давност относно правото да се иска обявяване на относителната недействителност на процесните сделки. Счита, че давностният срок тече от 01.07.2017г. – датата, следваща тази на откриване на производство по несъстоятелност, а не от датата на сключване на сделките – както е приел съда. Аргументира това с оглед момента, от който възниква правото на синдика да предяви иска по чл.135 от ЗЗД, а той не може да бъде по-рано от откриване на производството по несъстоятелност. Затова и давността не може да тече от друг момент, предхождащ откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че мотивите на съда относно момента, от който започва да тече давността, биха били приложими за кредитор, който има интерес от воденето на иск по чл.135 от ЗЗД, но не и за синдика, който действа като орган в производството по несъстоятелност. Позовава се и на съображения, които намира неизследвани от първоинстанционния съд, въпреки излагането им в допълнителната искова молба, а именно: подаване на исковата молба в рамките на едногодишния срок по чл.649 ал.1 от ТЗ, възникване на правото да се предяви иск по чл.135 от ЗЗД за синдика и кредиторите от момента на откриване на производство по несъстоятелност и преценка дали са налице увреждащи сделки именно към този момент. Счита, че преди този момент давност не е започвала да тече, тъй като до тогава ликвидатор на дружеството – длъжник е Б.С., а имотите са придобити от „Б.с.“ ЕООД, на което С. е управител, т.е. не може да се говори за бездействие на увреденото лице за предявяване на иск по чл.135 от ЗЗД. Ответникът по жалбата „Б.с.“ ЕООД - ••• ЕИК ••• – чрез пълномощника на дружеството адв. Е. О. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Ответникът по жалбата „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/- •••, ЕИК ••• не изразява становище по въззивната жалба. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното: Обективно съединени искове с правна квалификация чл.135 от ЗЗД във връзка с чл.649 ал.1 от ТЗ и чл.108 от ЗС. Предмет на претенцията са сключените сделки между „С.д.••“ ООД и „Б.с.“ ЕООД - гр.С. за прехвърляне на недвижими имоти от ••г., обективирани в нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С., нотариален акт № •••, дело № •/• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, нотариален акт •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. N2 •• на НК, нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК и нотариален акт N° •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК. Твърди се, че чрез посочените сделки длъжникът е увредил имущественото състояние на дружеството, намалил е и значително затруднил възможността за удовлетворяване на неговите кредитори. Твърди се, че с решение №194/30.06.2017г. по т.д. № 246/2017г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е обявена неплатежоспособността на „С.д.••“ АД и е определена началната и дата на 25.06.2004г. Твърди се, че с решение от 21.02.2005г. на ОС на съдружниците Г.П.Я. е изключен като съдружник и е възникнало задължение за изплащане на дружествения му дял, възлизащ на над 1 000 000 лева. С отчуждаване на имуществото, преди да са уредени имуществените отношения със съдружника, дружеството е направило невъзможно неговото удовлетворяване. Твърди се, че представляващите двете дружества – продавач и купувач по сделките са свързани лица, тъй като са съученици и дългогодишни приятели. Твърди се, че до март 2005г. управителят на „С.д.••“ ООД Б.С. е бил служител в това дружество, а от 2013г. става едноличен собственик на капитала и управител на „Б.с.“ ЕООД. Като друг аргумент в подкрепа на твърдението, че се касае за свързани лица излага обстоятелството, че управителят на „Б.с.“ ЕООД Б.Ц. представлява и „Б.-Ч.“ АД, което на 24.04.2008г. изкупува търговското предприятие на „М.“ ООД, представлявано от Б.С.. Б.Ц. е едноличен собственик и управител на дружеството – купувач по сделките от учредяването му на 31.05.2005г. до 30.12.2010г., а от 23.01.2013г. едноличен собственик на капитала и управител на същото дружество е Б.С., който е действал като представител на дружеството – продавач към датата на сделките. Изложени са и аргументи за липса на плащане по процесните прехвърлителни сделки и за договаряне на продажна цена под пазарната за всеки от имотите. Иска се да бъде прогласена относителната недействителност на възмездните прехвърляния на процесните недвижими имоти, както и да бъде признато за установено, че „С.д.••“ АД /н./ е собственик на недвижимите имоти и да бъде осъден „Б.с.“ ЕООД да предаде владението върху същите на „С.д.••“ АД /н./. С писмен отговор „Б.с.“ ЕООД изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност на предявените искове. Счита, че потестативното право да предяви иск по чл.135 от ЗЗД принадлежи на кредитор, а не на синдика. Намира, че последният не би могъл да участва в процеса и като представител на ответника „С.д.••“ АД /н./ и като ищец. Счита, че синдикът като орган на производството по несъстоятелност няма право на иск, тъй като самото несъстоятелно дружество – страна по сделките не е оспорило и не оспорва тези сделки. Тъй като „Б.с.“ ООД няма непогасено задължение нито към „С.д.••“ АД / н./, нито към синдика, намира искът по чл.135 от ЗЗД за недопустим. Намира претенциите за недопустими и поради обстоятелството, че искове със същия предмет между същите страни вече са били предявени пред СГС с искова молба от 22.05.2018г., по която е било образувано т.д. №1003/2018г. и с искова молба от 16.05.2018г., по която е образувано т.д. №954/2018г. Прави възражение за погасяване по давност на предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. Счита, че тя е започнала да тече на ••г. /датата на сключване на процесните сделки/ и е изтекла на 04.07.2011г. Намира, че искът с правно основание чл.135 от ЗЗД може да бъде предявен в срока по чл.649 ал.1 от ЗЗД, само ако вече не е бил погасен по давност. Твърди, че в настоящия случай към датата на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност – 30.06.2017г. искът вече е погасен по давност – съгласно чл.110 от ЗЗД. Намира, че не съществува правна норма, която да предвижда продължаване на давността или възстановяване на изтекла погасителна давност, нито специален момент, от който тя да започне да тече отново при несъстоятелност. Не се оспорва сключването на процесните сделки на ••г., нито откриването на производство по несъстоятелност на „С.д.••“ АД с решение №194/330.06.2017г. по т.д. №246/2017г. на Апелативен съд – Пловдив, както и договор за покупко – продажба на търговско предприятие от 24.04.2008г., сключен между „М.“ ООД и „Б.-Ч.“ АД. Оспорва твърдението, че сделките накърняват интересите на трети лица – кредитори с действителни вземания. Счита, че кредиторът Г.Я. не е имал право на вземане за дружествен дял, тъй като е оспорвал изключването си и е възстановен като съдружник с решение от 29.06.2005г. по ф.д. № 55/2005г. на СГС. Оспорва обстоятелството, че процесните сделки са увреждащи кредиторите. Относно твърденията за липса на плащане по процесните прехвърлителни сделки и за договаряне на продажна цена под пазарната за всеки от имотите, намира, че подобни обстоятелства не са част от фактическия състав на иска по чл.135 от ЗЗД. По иска с правно основание чл.108 от ЗС твърди да е изключителен собственик на имотите, че ги е придобил на годно правно основание. Навежда и друго основание – че ги е придобил чрез упражняване на непрекъснато добросъвестно владение в продължение на пет години, считано от датата на придобиването. Счита, че ревандикационният иск не се явява последица от иска с правно основание чл.135 от ЗЗД и обявяването на относителната недействителност не отменя придобиването на правото на собственост на основание изтекла придобивна давност. С допълнителна искова молба синдикът С. Б. намира за неоснователни възраженията за недопустимост на иска. Счита, че е активно легитимиран да предяви иск с правно основание чл.135 от ЗЗД с оглед изричната разпоредба в този смисъл на чл.649 ал.1 от ТЗ. Посочва, че действа като орган на дружеството в несъстоятелност, а самото то следва да се представлява от ликвидатора, който се явява негов законен представител. Изразява съображения, че кредиторът Я. е признат за такъв с решението за откриване на производство по несъстоятелност, поради което намира за недопустимо обсъждането на въпроса за това негово качество. Относно правото му да предяви иска по чл.108 от ЗС се позовава а разпоредбата на чл.649 ал.2 от ТЗ, регламентираща правото му да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. Относно твърденията за съществуващи производства пред СГС, касаещи предявени по- рано искове между същите страни, намира, че се касае за дела с различен предмет, а именно – за обявяване нищожност на процесните сделки. Намира за неоснователно възражението за погасяване по давност на правото на иск по чл.135 от ЗЗД, тъй като претенцията е предявена в рамките на едногодишен срок от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност. Счита, че давността тече именно от този момент, към който и следва да се преценява налице ли са увреждащи сделки от страна на длъжника. Счита, че давност изобщо не е започвала да тече, тъй като Б.С. действа като ликвидатор на „С.д.••“ АД /н./, а имотите са придобити от „Б.с.“ ЕООД, на което към настоящия момент пак той е едноличен собственик на капитала и управител. Поддържа останалите доводи, изразени в исковата молба. Поддържа, че бившия съдружник Я. не е възстановен като такъв и има право на ликвидационен дял. То е включено в списъка на приетите вземания. С допълнителен писмен отговор „Б.с.“ ЕООД оспорва допълнителната искова молба. Поддържа вече изложените в първоначалния отговор възражения за недопустимост на предявените искове, както и възражението, че искът по чл.135 от ЗЗД е погасен по давност. Ответникът „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/- •••, ЕИК ••• не изразява становище по исковете. По възраженията за недопустимост на исковете: Първото от тях касае твърдението, че потестативното право да предяви иск по чл.135 от ЗЗД принадлежи на кредитор, а не на синдика, като се твърди също, че последният не би могъл да участва в процеса и като представител на ответника „С.д.••“ АД /н./ и като ищец, а като орган на производството по несъстоятелност няма право на иск, тъй като самото несъстоятелно дружество – страна по сделките не е оспорило и не оспорва тези сделки. Възражението за липса на процесуална легитимация на синдика е неоснователно. Съгласно чл.649 ал.1 от ТЗ иск по чл.645, 646 и 647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви синдикът, а при негово бездействие – всеки кредитор на несъстоятелността, в двугодишен срок от откриване на производството. Съгласно чл.649 ал.2 в случаите по ал.1 синдикът, съответно – кредитор може да предяви и обусловените от посочените искове осъдителни искове за попълване на масата на несъстоятелността. А според ал.3 на същата разпоредба в случаите, когато искът е предявен от кредитор, съдът служебно конституира синдикът като съищец. С оглед на изричното предвиждане в закона, синдикът е активно легитимиран да предяви иск по чл.135 ЗЗД, насочен срещу дружеството – длъжник и трето лице - съдоговорител, за обявяване за относително недействителни спрямо масата на несъстоятелността на сделки или действия на длъжника. В този случай синдикът не действа от името на длъжника, упражнявайки правомощията си по чл.658 от ТЗ, а в самостоятелно качество, като орган на несъстоятелността. Дружеството в несъстоятелност има процесуалното качество на ответник в процеса. Съгласно чл.635 ал.3 от ТЗ в производството по несъстоятелност, както и в производствата по чл.621а ал.2, чл.649 и 694 от ТЗ длъжникът, съответно неговите органи, когато той е юридическо лице, могат да извършват лично или чрез упълномощено от тях лице всички процесуални действия, които не са изрично предоставени на синдика. Ето защо в хипотезата на предявен иск по чл.135 от ЗЗД от синдика, по който несъстоятелният длъжник е ответник, последният се представлява от своите органи. Не се касае за липса на активна процесуална легитимация, поради което възражението за недопустимост на исковете на това наведено основание, е неоснователно. Второто възражение за недопустимост на претенциите се основава на твърдението, че искове със същия предмет между същите страни вече са били предявени пред СГС с искова молба от 22.05.2018г., по която е било образувано т.д. №1003/2018г. и с искова молба от 16.05.2018г., по която е образувано т.д. №954/2018г. Видно от представените Решение №261373/05.10.2021г. по т.д. №954/2018г. по описа на СГС, Решение №160/16.03.2022г. по в.т.д. №1154/2021г. на САС, Определение №50390 от 02.06.2023г. по т.д. №1582/2022г. на ВКС – касае се да предявени от „С.д.••“ АД чрез синдика С. Б. искове против „Б.с.“ ЕООД за прогласяване нищожността на седем прехвърлителни сделки, с които на ответника са прехвърлени седем броя офиси в г. •••, поради привидност /абсолютна симулация/- чл.26 ал.2 предл.5- то от ЗЗД, поради заобикаляне на закона – чл.26 ал.1 предл. 2-ро от ЗЗД и поради накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 предл. 3-то от ЗЗД, съединени с иск по чл.108 от ЗС за връщане на даденото по твърдяните като нищожни сделки. Видно от исковата молба, по която е образувано т.д. №1003/2018г. по описа на СГС касае се за иск на „С.д.••“ АД чрез синдика С. Б. искове против „Б.с.“ ЕООД за прогласяване нищожността на седем прехвърлителни сделки, с които на ответника са прехвърлени седем броя офиси в г. •••, поради привидност /абсолютна симулация/, съединени с иск по чл.108 от ЗС за връщане на даденото по твърдяните като нищожни сделки. Следователно и по т.д. №954/2018г., и по т.д. №1003/2018г. на СГС предмет на спора са напълно различни претенции от тази, предявена по настоящото дело. Обстоятелството, че се касае за същите прехвърлителни сделки за същите недвижими имоти, не прави производствата идентични и с еднакъв предмет. Различни са основанията на претенциите и исканията. Не се касае за искове със същия предмет и същите страни, поради което възражението за недопустимост на исковете на това наведено основание е неоснователно. Не се оспорва сключването на процесните сделки на ••г. между „С.д.••“ ООД и „Б.с.“ ЕООД - гр.С. за прехвърляне на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С., нотариален акт № •••, дело № •/• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, нотариален акт •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. N2 •• на НК, нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК и нотариален акт N° •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК. С решение №194/30.06.2017г. по т.д. № 246/2017г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е обявена неплатежоспособността на „С.д.••“ АД и е определена началната и дата на 25.06.2004г. Молбата за откриване на производство по несъстоятелност е предявена на 03.02.2012г. Първоинстанционният съд е намерил за основателно възражението за погасяване на исковете по давност и поради това е отхвърлил претенциите по чл.135 от ЗЗД като неоснователни, а с оглед на това е отхвърлил и обусловения иск по чл.108 от ЗС. Основният спорен момент и съответно – оплакване във въззивната жалба е свързано с началния момент, от който тече погасителната давност относно правото да се иска обявяване на относителната недействителност на процесните сделки. Безспорно ищецът има качеството на синдик в производството по несъстоятелност на „С.д.••“ АД /н./ и се явява легитимиран да предяви иск за прогласяване на относителна недействителност на процесните договори като в случая са налице разширени субективни предели на силата на присъдено нещо на постановеното решение (чл. 649, ал. 5 ТЗ). То ще действа по отношение на всички кредитори в производството по несъстоятелност, длъжника и синдика. Може да се приеме и че са налице увреждащи действия – с договорите за покупко-продажба длъжникът се е разпоредил с недвижими имоти, които биха могли да послужат за удовлетворяване на неговите кредитори. Към датата на сделката вече е възникнало задължението към кредитора „В.“ ЕООД по фактура №•/•г., което впоследствие - през 2011г. е цедирано на кредитора Т.З Конкретно това непогасено вземане е послужило като основание за уважаване на молбата с правно основание чл.625 от ТЗ – видно от мотивите на съдебното решене от 30.06.2017г. по т.д. №246/2017г. на АС – Пловдив. Съдът не обсъжда въпроса за евентуалната разлика между действителната пазарна цена на недвигжимите имоти – предмет на сделките и продажната цена, уговорена между страните, тъй като това не е от значение за преценката за наличието или липсата на увреждане на кредитора. В този смисъл е съдсебната практика - Решение № 149/12.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 422/2012 г., I т. о. Дори и да се приложи презумпцията на чл.135 ал.2 от ЗЗД във връзка с чл.649 ал.4 от ТЗ по отношение на ответника „Б.с.“ ЕООД, исковете не следва да бъдат уважени, поради погасяването им по давност, предвид изтичане на установения в чл.110 от ЗЗД петгодишен срок. Давността е започнала да тече от момента на извършване на сделките, които се атакуват. Именно в този момент възниква правото за предявяване на отменителния иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на договорите за покупко- продажба. Исковата молба е подадена на 16.05.2018 г., т. е. след като давността вече е била изтекла на 04.07.2011г. Относно момента, от който тече погасителната давност за иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, е налице трайна съдебна практика /Решение №147 от 25.07.2016г. по гр.д. №645/2015г. на ВКС, III г.о./. За разлика от решението по основния иск по чл. 135 ЗЗД, влязлото в сила решение по специалния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД има действие за длъжника, синдика и всички кредитори /чл. 649, ал. 5, изр. 2 ТЗ/. Предвидена е специална легитимация на синдика и специална подсъдност, разширени субективни предели на силата на пресъдено нещо, разширено приложно поле на презумпцията за недобросъвестност /чл.649 ал.4 ТЗ/, наличие на производство по несъстоятелност на длъжника като предпоставка и кратък преклузивен срок за предявяването на иска. Други предвиждания в закона относно специалния иск по чл. 649, ал. 1 ТЗ във връзка с чл. 135 ЗЗД не съществуват. Ето защо няма основание да се сподели виждането на синдика, че давност започва да тече от откриване на производството по несъстоятелност. Да се приеме това би означавало да се възстанови един изтекъл давностен срок. Подобно законово предвиждане не съществува. Що се отнася до срока по чл.649 ал.1 от ТЗ, в който синдикът може да предяви иск по чл.645, 646 и 647 от ТЗ и по чл.135 от ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, той безспорно е преклузивен, а не давностен. „Според чл. 649, ал. 1, изр. 1-во ТЗ, срокът за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност в хипотезите на чл. 630, ал. 1 и ал. 2 ТЗ (при които няма спиране на производството по несъстоятелност) тече от решението за откриване на производството по несъстоятелност. Едногодишният срок по чл. 649, ал. 1 ТЗ е установен от закона срок за предявяване на специалните искове за попълване на масата на несъстоятелност, като по своя характер този срок е преклузивен, поради което не може да се прекъсва и спира течението му. Преклузивният срок за специалните искове по чл. 649, ал. 1 ТЗ беше въведен през 2013 г. с цел да се ускори попълването на масата на несъстоятелност, а от там и удовлетворяването на кредиторите“. В този смисъл е разрешението, дадено с Тълкувателно решение №2/2018г. от 13.07.2020г. по т.д. №2/2018г. на ОСТК на ВКС. Обстоятелството, че претенцията е предявена в рамките на едногодишен срок от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност, я прави допустима, като предявена в рамките на преклузивния срок, в който може да бъде сторено това. Но не означава, че от датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност е започнала да тече нова давност. Относно доводите на синдика, че давност изобщо не е започвала да тече, тъй като Б.С. действа като ликвидатор на „С.д.••“ АД /н./, а имотите са придобити от „Б.с.“ ЕООД, на което към настоящия момент пак той е едноличен собственик на капитала и управител, не е ясно как тези изложени факти се отнасят към давностния срок. Те биха могли да се отнасят евентуално до презумпцията за недобросъвестност, но не влияят на изтичането на давността. Всеки кредитор на несъстоятелния длъжник е могъл да предяви иск по чл.135 от ЗЗД, ако е считал, че сделките, сключени от длъжника на ••г., го увреждат, но това не е сторено. С оглед на изложеното съдът намира предявените искове от С. Е. Б. в качеството му на постоянен синдик на „С.д.••“АД-в несъстоятелност с ЕИК ••• с правно основание чл. 135, ал.1 във вр. с чл.649, ал.1 от ТЗ против „Б.с.“ ЕООД - ••• ЕИК ••• и „С.д.••“ АД /в несъстоятелност/- •••, ЕИК ••• за прогласяване на относителната недействителност спрямо синдика, длъжника и всички кредитори на договорите сключени между ответниците относно следните недвижими имоти извършени със 7 броя договори под формата на нотариални актове, а именно: 1.1. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••/•• г., акт N •• г., стр. ••. 1.2. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № •••, дело № •/• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••• г., акт № •• дело •• г., стр. ••. 1.3. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••/•• г., акт № •• г., стр.••. 1.4. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. N •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. № ••/•• г., акт № •• т. •• дело ••г., стр. ••. 1.5. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис •, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № ••• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. N••/•• г., акт № ••• г., стр.••. 1.6. Договор от •• г., с който „С.д.••“ ООД е продало на „Б.с.“ ЕООД недвижим имот - офис •, находящ се в •••, оформен в нотариален акт № •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. №••/•• г., акт № •• г., стр. ••. 1.7. Договор от •• г., с който „С.д.••" ООД е продало на „Б.с." ЕООД недвижим имот - офис ••, находящ се в ••, оформен в нотариален акт N° •• г. по регистъра на С.П. - нотариус с район на действие Софийски районен съд, рег. № •• на НК, вписан в С. по в.-С. с вх. рег. N° ••1/•• г., акт № •• г., стр. ••, за неоснователни. Като такива същите следва да бъдат отхвърлени. Неоснователността на исковете по чл.135 от ЗЗД води след себе си естествено неоснователност и на обусловения иск по чл.108 от ЗС. До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. От страна на ответника по жалбата „Б.с.“ ЕООД се претендира присъждане на разноските пред въззивния съд. Доколкото обаче не са ангажирани никакви доказателства за сторени такива, разноски не следва да се присъждат. На основание чл.649 ал.6 от ТЗ несъстоятелният длъжник ще бъде осъден да заплати по сметка на Апелативен съд – Пловдив сумата 684.52 лева – държавна такса за въззивното производство. Мотивиран от горното, съдът