Решение № 207 от 11.7.2022 г. на Апелативен съд - София по дело № 512/2022 г.

Настоящото производство е по чл.327 вр.чл.318 и сл.НПК, като е образувано по въззивна жалба, допълнена надлежно от адв.А. У. от САК, с посочен в жалбата съдебен адрес, защитник на подсъдимия Б. Х./В. Н./, роден на •••••••••• година в Алжир, гражданин на Алжир, с адрес гр.•••, ж.к.„•••“ № ••, вх.•, ет.•, ап.••, ЛЧН /личен номер на чужденец/ •••••••••• против присъда №29/18.02.2022 година на Софийски градски съд, наказателно отделение, постановена по нохд №2136/2021 година по описа на съда. С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия Б. Х. /В. Н./, роден на •••••••••• година в Алжир, гражданин на Алжир, с установен адрес гр.•••, ж.к. „•••“ № ••, вх.•, ет.•, ап.••, личен номер на чужденец •••••••••• за ВИНОВЕН в това, че при условията на продължавано престъпление за времето от 00, 49, 33 часа до 01, 04, 28 часа на 11.10.2020 година в гр.София, ул.„Ангел Кънчев“№9, чрез ПОС-терминално устройство на търговец„The Cocktail bar“ е използвал платежен документ-кредитна карта №••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ на Б. Д. Ш. без съгласие на титуляря, като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което на основание чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК вр.чл.55 ал.1, т.1 НК му е наложил наказание„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година. На основание чл.25 ал.1 вр.чл.23 НК съдът е определил общо наказание на подсъдимия Б. Х., с установена самоличност, измежду това наложено му наказание и наложеното му наказание по нохд №16015/2020 година на PC гр.София-„лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, като на основание чл.66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на определеното общо наказание за срок от ТРИ години, считано от влизане в сила на присъдата. С присъдата си, на основание чл.189 ал.3 НПК, съдът е осъдил подсъдимия Б. Х., с установена самоличност, да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 465 лева разноски за вещи лица и преводач в хода на съдебното производство. Във въззивната жалба се сочи, че постановената присъда е незаконосъобразна, постановена е при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.Твърди се обобщаващо, че материалния закон е нарушен, доколкото подсъдимия Х. е осъден без да е осъществил от обективна и субективна страна престъпно деяние по чл.249 ал.1 вр. чл.26 ал.1 НК, а доводите на първия съд не съответстват на събрания по делото доказателствен обем. Твърди, че необосновано е прието във фактическа власт на подс.Х. да се е намирала банковата карта, като част от личните вещи на св.Ш., такава карта не е установена като веществено доказателство по делото и не е установена в лицето в момента на задържането му. Твърди се необоснован фактическия извод от първия съд за това, че изпълнената по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза сочи подсъдимия Х. като извършил на двете транзакции. Твърди се, че съдът е постановил присъда при допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, свързани с извършените разпознавания на подсъдимия Х..Излагат се подробни съображения за твърдяното нарушение на процесуалните правила в тази насока, като твърди, че първият съд не е изпълнил задължението си подробно да обсъди показанията на разпознаващите лица-свидетелите Д. и К., а от показанията на поемните лица Л. и С. следва да се направи извод единствено за „формално“ спазена процедура по разпознаване. На основата на това се иска отмяна на атакуваната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимият Х. бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение. Пред въззивния съд защитата поддържа оплакванията и исканията, сторени във въззивната жалба и допълнението към нея.Намира, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на разпоредбата на чл.303 НПК, доколкото «…почива на предположения и обвинението не е доказано по несъмнен начин….». Подсъдимият Б. Х. поддържа подадената въззивна жалба, становището на защитата си и искането си да бъде оправдан, включително по реда на чл.333 ал.2 НПК. Пред въззивния съд представителят на САП оспорва основателността на подадената въззивна жалба.Твърди, че е постановен законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да се потвърди.Сочи, че атакуваната присъда и фактическите изводи на първият съд не се основават на предположения, фактите, свързани с авторството на деянието, както и с условията на време, място и обстановка на извършване на престъплението са категорично доказани в хода на воденото наказателно производство, и са ясно изложени в мотивите на съда. В изложението се подчертава, че не са допуснати процесуални нарушения, не е нарушен материалния закон, а наложеното наказание„лишаване от свобода“, определено при условията на чл.55 ал.1 НК, е справедливо. Сторено е искане да се потвърди атакувания съдебен акт. Съдът, като взе предвид направените оплаквания във въззивната жалба и изложението на защитата на подсъдимия Х. пред въззивния съд, заявеното от представителя на САП, като провери изцяло атакувания пред него съдебен акт при условията на чл.313 и чл.314 НПК и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното: Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е по предвидения в Закона ред и срок, но преценена по същество е неоснователна. Съображенията на въззивния съд и възприетата от него фактическа обстановка са следни: Подсъдимият Б. Х. /В. Н./ е с установена по делото самоличност. Роден е на •••••••••• година в Алжир, гражданин на Алжир, с висше образование, с установен адрес гр. •••, ж.к. „•••“№••, вх.•, ет.•, ап.••, има издадена карта за пребиваване на територията на Република България, с личен номер на чужденец ••••••••••. Видно е, че в обвинителния акт и в постановената присъда подсъдимото лице е с посочено име Х., но писмените доказателства установяват, включително от представена по делото карта за пребиваване в Р.България, че точния превод на името на подсъдимия изисква същият да бъде посочен като Б. Х./ В. Н./. По същество спор между страните в тази насока не е наличен. На 10.10.2020 година, около 22, 00 часа подсъдимият Б. Х., заедно със свой приятел посетил бар„Мазе“, намиращо се в гр. София, ул.„Христо Белчев“.Посетители на заведението в този момент и в една компания били П.Т., Ю.Н. и Б.Ш., като последната оставила носена от нея-чанта/раница/ до стол, на бара. Подсъдимият Х. и приятелят му минали покрай компанията и поздравили, като се установили в близост до мястото, където седяла Ш..В един момент Б.Ш. се насочила към тоалетната на заведението и възползвайки се от отсъствието и Б. Х. взел раницата й, след което заедно с О. А. напуснали заведението.В раницата Б.Ш. носела мобилен телефон и свои лични вещи, между които кредитна карта„Diners Club Lady Pink Evole” c № •••••••••• издадена от „Дайнърс Клуб България“ АД на нейно име/Б. Д. Ш./.След като взел раницата на Б.Ш., Б. Х. и придружаващия го О. А. се насочили към друго питейно заведение-„Коктейл бар”, намиращо се на ул.„Ангел Кънчев“№9. В заведение„Коктейл бар”, след като направил поръчки, Б. Х. ги заплатил чрез ПОС- терминал на заведението, чрез безконтактни плащания с кредитната карта„Diners Club Lady Pink Evole”, № ••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ АД на името на Б. Д. Ш., като заплатил напитки в 00, 43, 33 часа за сумата 9, 80 лева и в 01, 04, 28 часа за сумата 8, 80 лева.Плащанията Х. сторил пред управителя на „Коктейл бар“ Е.К. и пред работещия като барман в същото заведение П.Д.. Безспорно липсвало съгласие на титуляря на кредитната карта Б.Ш. за извършване на тези плащания.След плащанията по описания по-горе начин, сторени от подсъдимия Б. Х., последният и О. А. напуснали „Коктейл бар“, като се насочили към заведението „Кино бар“, ул.„Аксаков“ № 15А.Там се срещнали познатия си Б. А.. След установяване липсата на раница, в 01, 05, 23 часа Б.Ш. уведомила денонощен контактен център към «Първа инвестиционна банка» за горното обстоятелство. В 01, 05, 51 часа кредитната карта била блокирана. По повод подадени сигнали за извършени в същата нощ, в описания времеви период кражби на лични вещи от различни лица, посетили питейни заведения в района, включително и от Б.Ш., била организирана полицейска проверка, като служители на 01 РУ-СДВР, включително свидетелите Е.Х., С.В. и Н. М., разполагащи с дадено описание на евентуални извършители, проверили някои от баровете /питейни заведения/ в района. Около 03, 40 часа полицейските служители извършили проверка в „Кино бар“, ул.“Аксаков“ 15А и разполагайки с описание на лица, заподозрени в извършването на противоправните деяния, задържали Б. Х., О. А. и Б. А.. След полицейското задържане, пред полицейските служители Б. Х. заявил готовност да покаже места, където изхвърлил част от отнетите вещи, собственост на подалите оплакване лица.Показал няколко места, където изхвърлил дамски чанти, съдържащи лични вещи и документи за самоличност. По делото безспорно е установено, че срещу Б. Х. е образувано наказателно, разделено впоследствие в отделни наказателни производство, такова за престъпление „кражба“ по чл.194 ал.1 вр.чл.26 НК и за престъпление по чл. 249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК.Наказателното производство, водено срещу Б. Х. за извършено престъпление по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, на 11.10.2020 година в гр.София, приключило по реда на гл.29 НПК със споразумение за решаване на делото в досъдебното производство, като Б. Х. се признал за виновен по обвинението за извършеното от него престъпление.С негово съгласие защитникът му е сключил споразумение с прокурор от РП гр.София, одобрено с Определение на РС гр.София на 02.12.2020 година по нохд №16015/2020 година по описа на съда.С цитираното Определение на подсъдимия Б. Х. е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, като е приложена нормата на чл.66 ал.1 НК за срок от три години. В хода на проведено съдебно следствие от първия съд, фактическата обстановка е изяснена в нейната пълнота.Въззивният съд не установява нови фактически положения. При изпълнение на задълженията си по чл.12, чл.13 ал.2 вр.ал.1 и чл.14 от НПК, първият съд е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в наказателния процес, като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно събрани и проверени доказателства и доказателствени средства.Фактическата обстановка по делото е еднозначно и категорично изяснена, и ясно е изложена в мотивите на първоинстанционния съд.С тези факти и установени обстоятелства по делото въззивната инстанция се съгласява изцяло. Възприетите от първия съд факти и изяснената чрез оценката им в съвкупност фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Преповтаряне не се налага.Не са нарушени правилата на Закона, регламентиращи дейността на съда по събиране, проверка и оценка на доказателствения обем.Макар да не установява нови фактически положения, доколкото приетите за установени факти са поставени в основата на изведените решаващи изводи на І-инст.съд при оценка за вина, правна квалификация на деяние и наказателна отговорност на подсъдимия Х., то те следва да се подчертаят отново. В мотивите си на л.л.158, гърба, 5-ти абзац-160 от делото, състава на решаващия съд е описал последователно и обсъдил фактите, релевантни за установяване предмета на доказване по делото по см.на чл.102 НПК.Първостепенният съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.305 ал.3 НПК, като е обсъдил доказателствения обем в неговата съвкупност, а в този процес на анализ и оценка на доказателствата се е съобразил с тяхната логична обусловеност, непротиворечивост и вътрешно съответствие.Въззивният съд се съгласява изцяло с обективираното като оценка на фактите.Обективираното в съдебния акт вътрешно убеждение на проверявания съд е изградено въз основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 НПК, съдът е посочил кои факти приема за безспорно доказани, въз основа на какви доказателства и какви доказателствени средства изгражда вътрешното си убеждение. Фактите и обстоятелствата по делото са безспорно установени и се потвърждават от съвкупния доказателствен обем-чрез гласни доказателствени средства /показания/ на свидетелите П.Т. и С.В., л.119, включително чрез приобщените показания на този свидетел по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1, т. 2 НПК, на Н. М., л.121, включително приобщени показания по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК, на Р.Л., А.С., Б.Ш. и Е.К., включително приобщените му показания от ДП по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК, от заявеното от свидетелите Ю.Н., П.Д., л.149 и Е.Х., включително показанията й, приобщени по реда на чл.281 ал.4 вр.ал.1, т.2 НПК, от събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, вкл.протоколи за извършени процесуално-следствени действия „разпознаване на лица“, от изготвена и приета по делото комплексна видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза, л.л. 228-234, т.1 ДП.Изготвената оценителна експертиза, л.л.173- 180, т.1 ДП от експерта Д. Н. е относима към деянието на подсъдимия по чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК /реализирано с общо четири отделни деяния/, но не се съотнася към настоящото наказателно производство. Подсъдимият Х. се е възползвал от правото си да не дава обяснения.Следва да се подчертае изрично, че реализирайки това свое право подсъдимото лице е отслабил защитната теза, предложена на вниманието на съда. Установяването във възможен обем на релевантните факти и обстоятелства е последвано от точна оценка, сторена в съответствие с принципите на формалната логика- принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства, имащи съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса. Макар да се съгласява с фактическия анализ, сторен от първия съд, въззивният съд е сторил собствен анализ на доказателствения обем по делото. Доколкото защитата е възразила, че атакувания съдебен акт е постановен при допуснати съществени процесуални нарушения, следва да се подчертае, че такова оплакване не се споделя откъм основателност.Наказателното производство се е развило въз основа на надлежно изготвен обвинителен акт, отговарящ изцяло на стандартите, разписани в чл.246 НПК.В хода на досъдебното производство и в хода на проведеното съдебно следствие пред първия съд процесуални нарушения не се установяват.Правата на страните са били охранени в пълна степен. Изрично следва да се посочи, че при провеждане на разпоредително заседание на 06.07.2022 година, л.28 и сл.от делото за решаване въпросите по чл.248 НПК, защитникът адв.У. и предадения на съд Х., не са сторили никакво оплакване, свързано с допуснати в хода на досъдебното производство процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на подсъдимия или на защитата, включително не са сторени твърдения за допуснати отстраними процесуални нарушения, л.29, 3-ти абзац, 2-ро изречение и 4-ти абзац. На сетне, при извършен собствен анализ на гласните доказателствени средства, по същество въззивният съд обособява три отделни групи-от една страна показанията на полицейските служители, свидетелите Е.Х., С. В. и Н.М., от друга-показанията на свидетелите Б.Ш., л.138, на приятеля и св.П.Т., л.118 и на Ю.Н., л.143 от делото, част от компанията на пострадалата Б.Ш., а от трета страна-показанията на свидетелите Р.Л., л.135 и Ал. С., л.137, последните двама-поемни лица, както и на Е.К., П.Д.. Неоснователно е оплакването на защитата на подс.Х., че необосновано и на основа на предположения първият съд е приел, че във фактическа власт на подс.Б.Х. се е намирала кредитна карта №••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ на името на Б. Д. Ш., доколкото такава карта не е установена в подсъдимия в момента на задържането му, и не е приложена като веществено доказателство по делото.Свидетелят Ш. е притежавала такава карта, издадена на нейно име, като са налице писмени доказателства в тази насока, вж. и писмо от „Дайнърс Клуб България“, л.195, т.1 от ДП.Веднага след установяване липсата на раница, в 01, 05, 23 часа Ш. е уведомила денонощен контактен център към «Първа инвестиционна банка» за горното обстоятелство и в 01, 05, 51 часа картата е била блокирана.Именно факта, че е била блокирана е попречила на подсъдимия Х. да стори трето валидно плащане с нея, вж.показанията на св.П.Д..Безспорно подсъдимият Х. след задържането си е съдействал на полицейските органи, указал е къде се намират част от вещите на св.Б.Ш. и впоследствие тези вещи са и върнати, вж.разписка, л.237, т.1 ДП, без кредитната карта. На следващо място следва да се посочи, че по категоричен начин, с влязъл в законна сила съдебен акт е установено, че подс.Х., на 10-ти срещу 11-ти октомври 2020 година в бар „Мазе“, гр.София, ул.„Христо Белчев“ противозаконно е отнел, с цел да присвои движими вещи, намиращи се в раница на св.Б.Ш., между които се е намирала и банкова карта-кредитна карта №••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ на името на Б. Д. Ш..Това еднозначно следва от съдебния акт, постановен по нохд №16015/ 2020 година по описа на РС гр.София.Безспорно в този момент Б.Ш. се е намирала на посоченото място, където е извършено престъплението „кражба“ от Х., като се кредитират изцяло показанията на тази свидетелка и на свидетелите П.Т. и Ю.Н. като последователни и непротиворечиви.Заявеното по фактите от тези трима свидетели пряко се отнася към предмета на доказване и правно-релевантни факти и обстоятелства, кога и къде са се намирали и поради какви причини са били заедно в бар“Мазе“.Заявеното от посочените свидетели е вътрешно непротиворечиво и кореспондира с друга група гласни доказателствени средства-със заявеното от полицейските служители Х., М. и В., пред които след задържането в друго проверявано питейно заведение подс.Б.Х. е споделил за отнетата дамска чанта в бар „Мазе“ и е посочил къде е изхвърлил част от вещите, съдържащи се в нея.Самата кредитна карта №••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ на Б. Д. Ш. не е установена в хода на воденото разследване, не е прилагана като веществено доказателство по делото, но е безспорно, че е била част от вещите, намиращи се в раницата на Ш..По делото, както правилно е акцентирал в мотивите си и първият съд, не е установено отнетите вещи, включително кредитна карта №••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ на Б.Ш., да са предавани на трети лица от подсъдимия Х..Напротив, от заявеното от свидетелите К. и Д. се установява, че именно подс.Б.Х. е лицето, което е извършило плащанията с посочената кредитна карта чрез ПОС-терминал в „The Cocktail bar“, бар-заведение, в което двамата свидетели са работили в инкриминирания период.В хода на досъдебното производство, при извършено процесуално-следствено действие «разпознаване на лица», двамата свидетели Д. и К. са разпознали подс.Х. като лицето, извършило плащанията с карта, чрез ПОС-терминал в „The Cocktail bar“. Въззивният съд, при условията на чл.339 ал.2 НПК намира за неоснователно оплакването на защитата, че първият съд е ценил писмени доказателствени средства, изготвени в нарушение на процесуалните правила и така е постановил присъдата при допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, свързани с извършени разпознавания на подсъдимия Б.Х..Такова възражение е сторено и пред първия съд, а съдът в изпълнение на задълженията си е дал убедителен отговор на сторените оплаквания. Следва да се акцентира, че свидетелят К. е депозирал показания пред първия съд, л.140, като е заявил липса на спомен за отделни факти, но е бил убедителен, поддържайки приобщените си показания, т.1, л.133 ДП, след прочитането им по реда на чл.281 НПК. Категоричен в показанията си е бил и св.П.Д., който сочи, че подс.Х., заедно с друго лице е седнал на бара, обслужван от Д., поръчали са си два пъти и подсъдимият е платил два пъти с карта, като при последващо трето плащане /следва да се посочи, че обвинение за опит в тази насока няма/ плащането с картата е отказано, транзакцията не е осъществена, след което подсъдимият е платил в брой е и напуснал „The Cocktail bar“.Впоследствие и двамата свидетели-К. и Д. са разпознали Б. Х. като лицето, извършило двете плащания с карта в бара, като преди самите разпознавания разпознаващите лица /Д. и К./ са разпитани, касателно белези и конкретни характеристични особености, по които могат да разпознаят едно лице. Следва да се акцентира на това, че в показанията си, т.1, л.219, гърба от ДП, св.Д. е посочил, в разпит преди да се пристъпи към разпознаване на подс.Х., -„..категорично заявявам, че ще мога да разпозная мъжа, който използва розовата банкова карта в заведение „Коктейл бар“ на дата 11.10.2020 година и което на два пъти закупи напитки-бира и водка, а на третия път вече картата беше блокирана и плащането не се осъществи.Той е мъж на видима възраст около 30 години, висок около 170-175см., видя ми се нормален по към тъмен цвят на кожата, светли очи с леко набола брада, нормална форма на лицето към по кръгла“. След това категорично го е разпознал, като следва да се отбележи, че самото разпознаване става само 7 дни след извършеното деяние. Тези обстоятелства са коректно възпроизведени в изготвените протоколи, като ясно са записани изявления на двамата свидетели, касателно обстоятелствата и причините, поради които биха разпознали лицето, извършило плащания с карта в„The Cocktail bar“на 10/11.10.2020 година. Разпитаните по делото Р.Л. и А.С., поемни лица при извършените процесуално-следствени действия по „разпознаване на лица“, въпреки, както е посочил първият съд „…..липсата на детайлни спомени за обстоятелствата на извършените разпознавания, потвърдиха, че са подписали съответните протоколи и с тях редовно са удостоверени отразените процесуални действия………липсата на конкретни спомени у свидетелите Д., С. и Л. за това, какви точно и колко снимки са били показвани при разпознаванията, не опорочава същите, доколкото използваните при разпознаванията снимки са фиксирани във фотоалбуми, на които са поставени подписите на лицата, участвали и присъствали на разпознаванията, л.221, л.225, т.1 ДП, които фотоалбуми са били използвани и при самите разпознавания, видно от фотоснимките от самите разпознавания, л.222 и л.226, т.1 ДП“.По този начин е даден убедителен отговор на поставените от защитата оплаквания.Няма спор, че според чл.131 НПК протоколите, съставени при условията и по реда, предвидени в НПК са доказателствени средства за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства. Във въззивната жалба на защитата е сторено оплакване, че необосновано първия съд е намерил, че изпълнената по делото видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза сочи подсъдимия Х. като извършил на двете транзакции. Такова категорично твърдение във връзка с изготвената експертиза първият съд не е сторил.Напротив, анализирал е експертното заключение, подчертал е експертният извод, че най- вероятно лицето на изследвания видеоматериал е Х., а една съпоставяйки експертизата като способ за проверка на доказателствата в наказателния процес, на основата на оценка на всички доказателствени източници е обобщил, че „….именно подсъдимият Х. е извършил двете транзакции с картата, издадена на името на св.Ш., без нейно съгласие“, л.160 от делото, втори абзац, последно изречение. Собствената оценка на експертното изследване и обективираните изводи от страна на въззивния съд сочи, че изготвената от експерта Ч. Ст., т.1, л.л.228-234 ДП, и приета от съда по реда на чл.282 НПК комплексната видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, протокол №1093/16.11.2020 установява вероятна идентичност между Б. Х. и заснетото в изследваните видеозаписи лице.Предмет на изследване е било възможно съответствие и идентифициране на лицето, което в „Коктейл бар“ е поръчало напитки и ги е и платило с кредитна карта в инкриминирания период.По изследваните записи не са установени физически дефекти и наранявания, като след експертна оценка на изследваните копия и представен сравнителен снимков материал е дадено заключение, че „…най-вероятно е заснето едно и също лице, посочено като Б. Х., роден на •••••••••• година……“.въззивният съд, както това е акцентирал и първият съд намира, че това експертно изследване, оценено на основата на останалите доказателства по делото подкрепя убедително обвинителната теза, касателно твърдените от държавното обвинение факти. Законосъобразната оценка на доказателства и доказателствени средства е довела решаващия съд до обоснован правен извод, дал основание на съда да постанови съдебния си акт.При изложените по-горе факти и обстоятелства се намира, че обосновано първия съд е приел, че действайки по описания начин подсъдимият Б. Х., с установена самоличност е осъществил от обективна и от субективна страна признаците на престъпление, описани в чл.249 ал.1 пр.2 вр.чл.26 ал.1 НК. С оглед възприетите от въззивния съд факти, правният извод на първия съд е законосъобразен. Безспорно се установява от обективна страна, че подсъдимият Б. Х., при условия на продължавано престъпление, чрез действия в периода 00, 49, 33 часа до 01, 04, 28 часа на 11.10.2020 година в гр.София, ул.„Ангел Кънчев“№9, чрез ПОС-терминално устройство в „The Cocktail bar“е използвал платежен документ-кредитна карта №••••••••••, издадена от „Дайнърс Клуб България“ на името на Б. Д. Ш. без съгласие на последната /титуляр/, като деянието не съставлява по-тежко престъпление.В посочения период обективно, чрез две деяния, осъществяващи поотделно един състав на едно и също по вид престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вина, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото, подсъдимият Х. два пъти е използвал платежен инструмент-описаната по-горе кредитна карта на името на Б.Ш.. Съгласие на титуляря за извършване на транзакции чрез кредитната карта не е давано, а самата карта е била предмет на престъпление по чл.194 ал.1 НК, извършено от самия Х. обстоятелство установено с влязъл в сила съдебен акт.Използването на платежния инструмент е при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК. Налице са 2 отделни деяния, които осъществяват поотделно състав на едно и също престъпление по чл.249 ал.1 НК.Извършени са през непродължителен период от време, при едни и същи условия на място и обстановка, при еднородност на вина.Безспорно установения „модус операнди“ сочи, че последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващото. Решаващият съд е приел обосновано, че престъплението е извършено от подсъдимия Б. Х. при условията на пряк умисъл по см.на чл.11 ал.2 НК, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е обществено-опасните последици и е искал настъпването на тези обществено-опасни последици.В подкрепа на този извод е проявената упоритост от страна на подсъдимия Х., за да постигне целения резултат.Ясно е съзнавал, че използва чужд платежен инструмент и продължил упорито да го използва.Посочи се и по-горе, че са налице данни Х. да се е опитал да го ползва и трети път, когато е отказано изпълнение на транзакцията, но доколкото обвинение в тази насока няма, съдът не дължи допълнителен анализ в тази насока.От обективно установените действия на подсъдимия Х. закономерно и обосновано се извежда умисъла у дееца при извършване на престъпната деятелност.Целта е користна-неправомерно финансово облагодетелстване. Причините и мотивите за извършване на престъпното деяние се коренят в нисък оценъчен критерии на поведение, стремеж за лично облагодетелстване, незачитане на установен финансов и правов ред в Държавата. Законодателят е предвидил за престъпление, чиито признаци са описани в чл.249 ал.1 НК, две кумулативни наказания: -„лишаване от свобода“от 2 до 8 години и -„глоба до двойния размер на получената сума“. Въззивният съд намира, че при определяне на вида и размера на наказание на подс.Х. и при определяне режима на изтърпяване, първият съд не е бил убедителен, като по същество е проявил снизхождение, което трудно се обосновава, с оглед събраните доказателствени източници.При липса на съответен въззивен протест, обаче, следва да се споделят доводите на проверявания съд. Първият съд е отчел като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдействието от страна на подсъдимия Б. Х. пред полицейските органи по повод отнетите от него вещи и установяването им, ниската стойност на платените с кредитната карта стоки /вреда/и чистото съдебно минало на подс.Х., доколкото по отношение на предходните му осъждания е налице реабилитация по реда на чл.86 НК.По отношение възрастта на подс. Х.-31 годишен към момента на извършване на престъпното деяние, отчетена като смекчаващо наказателната отговорност обстоятелство, въззивният съд стои на различно становище.Касае се за личност в зряла възраст, чужденец, пребиваващ продължително в Р.България, по отношение на което не за първи път се реализира наказателната репресия на Държавата в наказателно правоотношение с подсъдимото лице. Съдът не е отчел отегчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства, макар с оглед упоритото противоправно поведение на дееца /включително с оглед предхождащото му поведение и извършеното от него, квалифицирано като престъпление по чл.194 ал.1 НК/, такива да са обективно налице.Поради горното, настоящият съдебен състав намира, за разлика от първия съд, че не са налице нито многобройни, нито изключителни по своя характер смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства. Приемайки, че са налице условията на чл.55 ал.1 и ал.3 НК/макар ал.3 да не е посочена изрично в съдебния акт-присъда, а само в мотивите към нея/, приемайки, че и най-лекото предвидено наказание „лишаване от свобода“ от ДВЕ години е несъразмерно тежко за извършеното престъпление, след оценка на смекчаващите вината и наказателната отговорност обстоятелства, както и целите на наказание, разписани в чл.36 НК на основа на специалната и генерална превенции, съобразявайки тежест на престъпление и упоритост при преследване на престъпния резултат, първият съд е определил на подсъдимия Б. Х. наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година. Не е наложил кумулативно предвиденото наказание „глоба“. Законосъобразно първият съд е намерил, че са налице основанията на чл.25 ал.1 НК за определяне на общо наказание на Б. Х. измежду наложеното по това дело и наложеното му наказание „лишаване от свобода“ по нохд №16015/2020 година на РС-София. Както правилно е посочил първият съд „…..престъпленията, за които тези осъждания са постановени, са извършени преди влизане в сила на присъдата по посоченото друго наказателно производство“.Наложеното общо наказание е определено между най-тежкото от двете наказания „лишаване от свобода“-наказание „лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА година и ШЕСТ месеца.Обективно са налице основания по чл.66 ал.1 НК.Първият съд е отложил изтърпяването на определеното общо наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване от свобода“ за срок от ТРИ години.Съобразено е чистото съдебно минало на подсъдимия Б. Х. към момента на извършване на престъплението по чл.249 ал.1 вр.чл.26 ал.1 НК, като е прието, че за поправително-възпитателното въздействие върху подсъдимия Б. Х. и за предупредително-възпиращия ефект на наказанието, последният не следва да се изолира в пенитенциарно заведение. Видно е, че с присъдата си, на основание чл.189 ал.3 НПК, съдът е осъдил Б. Х. да заплати направени по делото разноски в размер на 465 лева, като в тези разноски са включени и такива, сторени във връзка осъществяван превод в хода на наказателното производство. Първият съд не е приложил правилно Закона в тази част. Съдът е определил на експерта Ч.С. в съдебно заседание да се изплатят 60 лева за защита на изготвената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, като по сметка на СДВР, вж.л.235, т.1 ДП, е наредена сумата 106, 57лева.Само тези разноски, общо в размер на 166, 57 лева се дължат от осъденото лице. На основание чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.189 ал.2 НПК сторените разноски за преводач не се възлагат в тежест на лицето.По настоящото наказателно дело Х. не дължи и разноски, сторени във връзка с наказателното производство срещу него по чл.194 ал.1 НК/напр.за оценителната експертиза/. В частта за разноските атакувания съдебен акт ще се измени, като се отмени определената дължима сума от Б. Х. за разноски над 166, 57 лева до 465 лева. Извършената служебна проверка на присъдата в цялост извън основанията и оплакванията, посочени от обжалвалата страна, не установява основания за друго изменяне на атакувания съдебен акт. Водим от горното, съдът