Решение № 234 от 4.7.2023 г. на Районен съд - Шумен по дело № 1035/2023 г.

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН. Постъпила е жалба от „Т.” ООД, гр. Шумен, ЕИК 040029337 срещу Наказателно постановление № 27-2300047/28.04.2023г. на директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Шумен, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева на основание чл.416, ал.5 от КТ във връзка с чл.413, ал.2 от КТ. Жалбоподателят счита, че не е налице съставомерно деяние, както и че НП е издадено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, за което излага подробни доводи. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно. В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител, който изцяло поддържа жалбата, на сочените в нея, основания. Представител на административно наказващият орган намира, че жалбата е неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения: Предвид всички събрани по делото доказателства, от фактическа страна се установява следното: На 10.03.2023г. главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен И. Х. К. в присъствие на свидетеля А.В.П. - инспектор в Дирекция “Инспекция по труда” гр. Шумен извършила проверка по спазването на трудовото законодателство от страна на „Т.“ ООД гр. Шумен. Проверката била във връзка с допусната трудова злополука на 07.03.2023г. с машинен оператор С.И.М.. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен установили, че работодателят „Т.“ ООД в цех „Електрически бойлери“, участък „Пресови операции“ бил оградил с метална конструкция самата машина, която е порязала работника, но вратата на това ограждение се отваряла и затваряла само и единствено с едно резе. Всеки един работник можел да я отвори и да влезе в обсега на машината. Служителите на Д „ИТ“ гр. Шумен установили, че на 07.03.2023г. машинният оператор С.И.М. работел по график първа смяна в цех „Електрически бойлери“, участък „Пресови операции“ и наблюдавал линия за разкрой „ТИМАК“ – машина за изрязване на дъна за водосъдържатели на електрически бойлери от пулта за управление. Работното оборудване /машината/ „ТИМАК“ било снабдено с роботизирано устройство – механична ръка, която посредством вакуум вземало изрязаната заготовка във форма на окръжност от ламарина и с въртеливи движения я поставяло в палет. Районът около палета, в полето на действие на роботизираното устройство бил ограден с метално ограждение, на което била монтирана врата, позволяваща изнасянето на напълнения със заготовки, палет с помощта на палетна количка. Около 09, 00 часа машинният оператор С.М. забелязал леко огъване на листа ламарина, който се подава на режещото устройство. Спрял машината и проверил за проблем откъм лявата страна на командния пулт. Не открил такъв, пуснал отново в действие машината и решил да провери дясната страна на рулона с ламарина, където се намирало ограждението на опасната зона, в която бил палета със заготовки. М. отворил вратата на ограждението, без да е спрял работното оборудване и влязъл в опасната зона и попаднал в обсега на роботизиращото устройство. При въртеливото движение на роботизиращото устройство, ламарината срязала лявата ръка над лакътя в областта на мускула на оператора С.М.. Служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Шумен констатирали при проверката, че работодателят е пуснал в действие и експлоатация работно оборудване – линия за разкрой „ТИМАК“ без да е предприел необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи при влизане в опасната му зона, при което става злополуката. Във връзка с тази констатация на 05.04.2023г., И. К. съставила АУАН № 27-2300047 на „Т.“ ООД гр. Шумен, с ЕИК 040029337 за това, че при осъществяване на неговата дейност в качеството му на работодател не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд с това, че на 07.03.2023г. е допуснал експлоатирането в цех „Електрически бойлери“- ПД, участък „Пресови операции“ на работно оборудване – линия за разкрой „ТИМАК“ – машина за изрязване на дъна за водосъдържатели на електрически бойлери без да е предприел необходимите мерки за предпазване на упълномощените работещи, при влизане в опасната му зона, а именно не е осигурено устройство, спиращо действието на движещите се части на работното оборудване при отваряне на вратата на металното ограждение и съответно влизане на работещ в опасната зона. Работодателят е осигурил метално ограждение на опасната зона, но в него е монтирана врата, която осигурява достъп до опасната зона. Актосъставителят посочил, че с това били нарушение чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ, чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване. Актът бил съставен в присъствието на надлежен представител на дружеството, бил предявен и подписан от него без възражения. Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на съставения акт, на 28.04.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Т.” ООД гр. Шумен било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 3 000 лева за извършено нарушение на чл.8, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, във връзка с чл.186, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото гласни доказателства - от разпита на свидетеля А.В.П., както и от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля П.. Същият не само е възприел лично обстоятелствата около нарушението, но и по никакъв начин не е заинтересуван или предубеден, при което липсват основания за съмнение в достоверността на неговите показания. При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна на последното. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са съставени от компетентни органи по смисъла на чл.416 от КТ. При съставянето на акта и издаването на наказателното постановление са спазени сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН и не са допуснати съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила, които да налагат отмяна на последното. Правната норма посочва общо признаците на състава на административното нарушение, разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН изискват да се посочат конкретни факти и обстоятелства, които, като се подведат под съответната правна норма, осъществяват предвидения в нея състав на административно нарушение. Настоящият състав приема, че при издаването на НП административно наказващият орган не е нарушил императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, съобразно която следва да има пълно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Изискването на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, следва да се преценява с оглед на това дали са изложени фактически твърдения за осъществени елементи от състава на административната норма, която според административнонаказващия орган е нарушена от санкционираното лице. На дружеството - жалбоподател е вменено административно нарушение съгласно нормата на чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ, според която работното оборудване трябва да е подходящо за извършваната работа, така че да не застрашава здравето и безопасността на работещите, които правила са доразвити с разпоредбата на чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване съгласно която "движещите части на работното оборудване, които създават риск от злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети". По делото се установи, че на процесното работно оборудване - линия за разкрой „ТИМАК“ – машина за изрязване на дъна за водосъдържатели на електрически бойлери е било поставено метално ограждение на опасната зона, но на него била монтирана врата, позволяваща свободен достъп до опасната зона. Няма механизъм автоматично да спира движението при попадане в опасната зона на предмет или човек. При избора на възможност за обезопасяването на движещите се части, следва да се предвиди такова, което да гарантира премахване на възможността за настъпване на трудови злополуки, която преценка в случая не е направена от страна на санкционираното дружество в качеството му на работодател, тъй като в този случай очевидно не е била премахната възможността за достъп до движещите части на линията за разкрой. Това е станало причина и за трудовата злополука, по който повод е извършена проверката и съответно установено нарушението. Неизпълнението от страна на дружеството на предписанията съдържащи се в разпоредбата на чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване и чл.8, ал.1 от ЗЗБУТ за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд – обезопасяване на линията за разкрой е в пряка причинна връзка с настъпилата травма на работника и което представлява противоправно бездействие, осъществяващо от обективна страна състава на административно нарушение по чл.413, ал.2 от КТ. Съгласно § 1, т.1 от ЗЗБУТ "Здравословни и безопасни условия на труд" са такива условия на труд, които не водят до професионални заболявания и злополуки при работа и създават предпоставка за пълно физическо, психическо и социално благополучие на работещите лица. В настоящият случай именно посочените в приетата от съда фактическа обстановка условия са довели до злополука. Работодателят не е осигурил ефективен контрол за извършване на работата без риск за здравето и по безопасен начин. Действително в чл.186, ал.1 от Наредба № 7 е използван съюза или, т.е. законодателят алтернативно предоставя възможност на работодателя да обезопаси движещите се части на работното оборудване. В конкретният случай работодателят е поставил метално ограждение на опасната зона на процесното работно оборудване, но то не осуетява достъпа до движещите се части, тъй като има врата с неограничен достъп. С поставянето на метално ограждение на опасната зона, в конкретния случай съдът намира, че не е изпълнено едно от алтернативните си задължения, визирани в чл.186, ал.1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, тъй като не е бил осуетен достъпа до опасната зона. Предвид гореизложеното съдът намира за неоснователно становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е налице съставомерно деяние, тъй като цитираните в НП разпоредби регламентират общо задължение за осигуряване на контрол и в Наказателното постановление не е посочено конкретно нормативно задължение, свързано с осигуряване на безопасни условия на труд, което да не е било изпълнено от дружеството. Следва да се отбележи също, че наведените доводи, че злополуката е в резултат само и единствено на небрежност от страна на машинния оператор – пострадалия С.М., са ирелевантни. Дружеството-жалбоподател е санкционирано за неограничаване ползването на работното оборудване, а не за друг вид нарушение, поради което е правно ирелевантно дали работника /пострадалия/ е нарушил свое задължение. Тези обстоятелства действително са били налице, но до инцидента нямаше да се стигне, ако дружеството е било предприело необходимите мерки, за да осуети надлежно достъпа до опасната зона. При предприемане на адекватни мерки от страна на дружеството, то просто никой от работниците не би попаднал в опасната зона на работещото работно оборудване. Запознаването с Инструкция № 45/1 за безопасна работа с линия за разкрой и подписването й от запознатите, не освобождава работодателя от задължението му да ограничи достъпа до опасната зона на същата. За реализирането на административно наказателната отговорност на дружеството е достатъчно безспорно установеното обстоятелство, че до движещите се части на линия за разкрой „ТИМАК“ – машина за изрязване на дъна за водосъдържатели на електрически бойлери е имало свободен достъп от работниците, което е направило възможно и настъпването на злополуката. В обжалваното НП са изяснени по несъмнен начин: кой е проверяваният обект, видът на извършваната дейност, както и връзката между елементите от състава на съответната правна норма, които се визират в акта и в наказателното постановление, че са нарушени, субектът на нарушението и конкретните негови действия, водещи до нарушението. Правилно е приложена и разпоредбата на чл.413, ал.2 от КТ, която вменява отговорност за работодателя при неизпълнение на задължение за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, в което задължение попада и осигуряване на достатъчно осветление и съответно контрол, в случай не осветлението не е достатъчно да прекрати работата. В чл.413, ал.2 от КТ е посочена административно-наказателната отговорност, която се носи от работодателя и от виновните длъжностни лица, при неизпълнението на задълженията за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като същата разграничава отговорността, която се носи от работодателя, от тази на длъжностните лица. Въз основа на установеното от фактическа страна, настоящият състав приема за безспорно установено, че жалбоподателя има качеството на "работодател" и е годен субект на задълженията по ЗЗБУТ. Разпоредбата на § 1, т.2 от ЗЗБУТ дава определение на понятието "Работодател" - посоченото в § 1, т.1 от ДР на КТ, а именно всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието, кооперацията или организацията. В §1, т.2а от ЗЗБУТ за "Работещ" се приема всяко лице, което е наето от работодател, както и лице, което работи за себе си, включително обучаващите се или стажантите - за времето на обучение, стаж и практика. Безспорно е установено, че пострадалото лице при трудова злополука е работник на жалбоподателя. Извършена е преценка от административно наказващият орган относно наличието на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН, която настоящият състав възприема като намира, че извършеното административно нарушение не е "маловажен случай" по смисъла на ЗАНН. Наложеното наказание на дружеството - жалбоподател е в рамките на предвиденото за конкретното нарушение в чл.413, ал.2 от КТ. При определяне размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което наложил наказание малко над минималния предвиден размер. С оглед на настъпилия резултат – трудова злополука и телесно увреждане на работник и изложените по-горе съображения на съда за степента на обществената опасност на деянието, съдът счита, че наложеното административно наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева е справедливо и отговоря на тежестта на нарушението. При този изход на спора и с оглед направеното искане на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. Съгласно чл.63д, ал.3 от ЗАНН в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от ЗПП. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е от 80 до 120 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона минимум. Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло, поради което и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН съдът