Решение № 813 от 13.3.2026 г. на Административен съд - Плевен по дело № 562/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 13, ал. 6 от Закона за социалното подпомагане (ЗСП). Образувано е по изпратена по подсъдност съгласно Определение № 2038/23.06.2025 г. на Административен съд – Велико Търново жалба от Р. М. Д. чрез упълномощен адвокат, с която се оспорва Заповед № № ЗСП/Д-ВТ/266/19.02.2025 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново, потвърдена с Решение № 04-РД06-0027/11.04.2025 г. на директора на РДСП – В. Търново, с която й е отказано отпускане на месечна помощ по чл.9 от ППЗСП. В жалбата се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на оспорения административен акт. Излагат се съображения, че е налице фактически проведена анкета в жилището, за което жалбоподателката има сключен договор за наем, както и че няма вина за обстоятелството, че е регистрирана на различен настоящ адрес от този, за който има сключен договор, а освен това се касае за два съседни имота. В заключение е направено искане да бъде отменена оспорената заповед и да бъде уважена подадената молба за отпускане на помощ по чл.9 от ППЗСП. В съдебно заседание жалбоподателката се представлява от адв. М. М., която поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълнително излага доводи, че нейната доверителка е студент, приета в редовна форма на обучение в чужд град, във връзка с което си е намерила квартира и е сключила съответен договор за наем. Д. не е знаела за обстоятелството, че наемодателката не е собственик на имота, а такава е нейната дъщеря и тъй като не е представен документ за собственост в ГРАО за отдадения под наем имот, регистрацията по настоящ адрес е извършена на адреса на хазяйката, който е съседен. Налице е разминаване единствено в номерата на тези адреси – вместо [улица] декларирано [улица]. Горното обаче според адв. М. не е препятствало провеждането на социалната анкета в действително ползваното под наем от жалбоподателката жилище. Процесуалният представител на жалбоподателя наред с горното изразява становище и за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед, изразяваща се в посочване като основание за отказ на разпоредба, която има отношение към териториалната компетентност на органа, а не към предпоставка, даваща основание за постановяване на този акт. Въз основа на горното счита, че не са налице никакви умишлени действия от страна на жалбоподателката, насочени към подвеждане на административния орган, както и че Д. отговаря на законовите изисквания за получаване на социална помощ, тъй като е студент редовно обучение, живее под наем и няма собствени доходи. В заключение прави искане да бъде уважена подадената жалба и претендира присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - директор Дирекция "Социално подпомагане" В. Търново се представлява от юрк. В. А., която в съдебно заседание оспорва подадената жалба. Излага доводи, че не следва да се кредитират показанията на разпитаната като свидетел майка на жалбоподателката. По отношение на процесния договор за наем счита, че същият е невалиден, тъй като е сключен с лице, което не разполага с представителна власт и не може да бъде наемодател за посочения в договора имот. Във връзка с различието на адресите сочи, че се касае за два различни входа - № 13 и № 15, т.е. два различни административни адреса, а чл.8 от ППЗСП изисква извършване на проверка по настоящ адрес, като Д. изрично е уведомена за необходимостта да живее на настоящия си адрес и тя собственоръчно е попълнила и подписала декларация в този смисъл. В допълнително представена писмена защита развива доводи, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия по чл. 13, ал. 2 и ал. 3 от Закона за социално подпомагане, в надлежна писмена форма и не са налице нарушения на административно-производствените правила при издаването му. Описани са предприетите от административния орган действия в хода на проведеното административно производство във връзка с подаденото от жалбоподателката заявление и с оглед установеното обстоятелство, че Р. Д. живее в съседен вход, а не в жилището на [улица], което е регистрирано като неин настоящ адрес, същата е уведомена, че е необходимо да се регистрира по настоящ адрес на реалното си местоживеене. Във връзка с горното жалбоподателката Д. е попълнила саморъчна декларация от 12.02.2025 г., но до 18.02.2025 г. не е променила настоящия си адрес. Това обстоятелство е послужило като основание за издаване на оспорения адм. акт, тъй като съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва социална анкета. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от ППЗСП регламентира задължението на социален работник в срок до 20 дни от подаване на заявление-декларация да извърши социална анкета и да изготви изготвя социален доклад, като чл. 27, ал. 3, т. 1 от ППЗСП указва за тази цел посещение на дома на лицето по настоящия му адрес. В тази връзка е и разпоредбата на §1, т. 11 от ДР на ЗСП, според която "Социална анкета" е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома по настоящ адрес на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Въз основа на горното се твърди, че е налице законоустановено изискване социалната анкета следва да бъде проведена на настоящия адрес на заявителя по смисъла на чл. 94, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. В тази връзка госпожа Д. е консултирана да промени настоящия си адрес, което е обективирано в саморъчно написана и подписана декларация, но същата не е сторила това в разрез сизискванията на чл. 99, ал. 1 от ЗГР, съобразно която разпоредба всяко лице е длъжно в срок от 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. В заключение е направено искане да бъде отхвърлена подадената жалбата от г-жа Р. Д. като неоснователна и да бъда потвърден оспореният индивидуален административен акт като законосъобразен, издаден изцяло в съответствие с материалния закон и процесуалните правила, от компетентен орган, в установената форма, отговарящ изцяло на целта на закона. Административен съд - Плевен, като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и възраженията и доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало с подаване от страна на Р. М. Д. на Заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-ВТ/266/ 30.01.2025 г. до ДСП – В. Търново за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от Правилника за прилагане на закона за социално подпомагане /л.12 от адм.д.№481/2025 г./. В заявлението е посочен настоящ адрес в град Велико Търново, [улица], вх. А, ет. 1, aп. 1, като е отбелязано, че средствата са необходими за издръжка, храна и учебни пособия. Към заявлението са приложени Уверение № 94040/21.01.2025 г., издадено от ВТУ „Св. Св. К. и М.“ /л.14 адм.д.№481/2025 г./, от което е видно, че Д. е записана през учебната 2024/2025 г. като студент в редовна форма на обучение, както и Договор за наем от 03.08.2024 г. за жилище - апартамент, находящо се в град Велико Търново, на [улица], ет. 5, ап. 11 /л.19 адм.д.№481/2025 г./. От представеното с преписката Удостоверение за облагаеми имущества и декларирани данни по Закона за местните данъци и такси, изготвено от Община Д.Митрополия, изискано с писмо рег. № 0401-08-00-0480/31.01.2025 г. на ДСП – В.Търново е видно, че жалбоподателката не е задължено лице във връзка с облагаемо имущество или декларирани данни по ЗМДТ. От материалите по делото се установява, че при регистриране на подаденото заявление е извършена проверка от служител на ДСП - Велико Търново в система за междурегистров обмен Regix, като е установено, че настоящият адрес отговаря на декларирания. Впоследствие, на 03.02.2025 г., е установено, че заявителката е променила настоящия си адрес и е регистрирала такъв на [улица] град Велико Търново. На л.16 от адм.д.№ 481/2025 г. е приложено уведомление до жалбоподателката за направено посещение по настоящия адрес на 03.02.2025 г., при което същата не е открита на него. На л.21 от адм. д.№481/2025 г. е приложена декларация от жалбоподателката, с която се удостоверява обстоятелството, че е уведомена за необходимостта да промени настоящия си адрес с този, съобразно сключения договор за наем. С оглед установеното обстоятелство, че регистрираният настоящ адрес на жалбоподателката не е съответен на този по договора за наем и предвид липсата на извършена промяна след предоставяне на саморъчната декларация от 12.02.2025 г. до 18.02.2025 г., е издадена и оспорената заповед на директора на ДСП - Велико Търново. Същата е оспорена в законния срок пред директора на РДСП, който я е потвърдил с Решение № 04-РД06-0027/11.04.2025 г. Посочените по-горе писмени доказателства, релевантни към предмета на доказване, са приети по делото като част от адм. преписка по издаване на оспорения адм. акт. В хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Р. Б. Ц. – социален работник, както и П. В. Д. - майка на жалбоподателката. От показанията на социалния работник Р. Б. Ц. се установява, че при извършено посещение на регистрирания настоящ адрес на жалбоподателката, същата не е открита там. Цаневска провела телефонен разговор с Д., която й казала, че е объркала входа и излязла да я посрещне. Завела я в съседен вход, при което се оказало, че регистрираният настоящ адрес не съвпада с действителния такъв по местоживеене на лицето. Свидетелката уведомила Д. за необходимостта да бъде адресно регистрирана там, където живее, във връзка с което последната подписала декларация, че е уведомена за това обстоятелство. От показанията на свидетелката се установява, че тя е провела два разговора с наемодателката на Д., в които последната й казала, че адресът на който е регистрирана жалбоподателката е всъщност този на наемодателката, тъй като адресът, за който е сключен договорът за наем и фактически се ползва от Д. е на имот, който е собственост на дъщеря й, която е в чужбина, поради което не е възможно да се извърши промяна в настоящия адрес на наемателката на адреса по сключения договор. По делото е разпитана като свидетел П. В. Д., майка на жалбоподателката, чиито показания съдът кредитира, въпреки възраженията на процесуалния представител на ответника, тъй като те са съответни на събраните по делото писмени доказателства и не противоречат на показанията на свидетеля Цаневска. От посочените показания се установява обстоятелството, че жалбоподателката е приета за студент в редовна форма на обучение във ВТУ през 2024 г. за специалност, за която няма задочна форма на обучение. Във връзка с горното сключила договор за наем и с оглед изискването на социалните за настоящ адрес, дъщеря й с хазяйката отишли в общината, за да извършат промяната, но свидетелката не е знаела за обстоятелството, че регистрираният адрес в ГРАО не е идентичен с този по договора за наем. Твърди, че социалните установили това обстоятелство, посетили адреса по договора за наем и направили анкета в действително ползваната от дъщеря й квартира. Свидетелката твърди, че имотът по договора за наем и този, който е собственост на хазяйката и на чиито адрес е направена регистрацията за настоящ адрес на дъщеря й са съседни, както и че между тях има врата, през която може да се преминава от едното жилище в другото. Апартаментът, за който дъщеря й е сключила договор за наем бил собственост на дъщерята на наемодателката, която била в чужбина. Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК, от надлежна страна и против годен за оспорване административен акт. Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, който съдържа неблагоприятни последици за нейния адресат. Същата е издадена от компетентен орган - директорът на ДСП – В. Търново и в законоустановената писмена форма. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 13, ал. 2 и ал.3 от ЗСП във вр. чл.28, ал.1, вр. чл.9, ал.1 от ППЗСП. Мотивирана е единствено с обстоятелството, че няма съвпадение на настоящия адрес с адреса, на който живее заявителката, във връзка с което е цитирана разпоредбата на чл.8 от ППЗСП. В постановеното след обжалване по административен ред Решение № 04-РД06-0027/11.04.2025 г.на директора на РДСП – В. Търново отказът е потвърден със същите мотиви. Съдът намира обаче, че заповедта е необоснована, издадена в несъответствие с материалния закон и с целта на закона. Съобразно чл.13, ал.3 от ЗСО отказът за отпускане на социална помощ задължително се мотивира, което според настоящия съд не е сторено чрез позоваване на релевантните към издаване на административния акт обстоятелства. В разпоредбите на чл.9 и чл.10 от ППЗСП са изчерпателно изброени предпоставките за отпускане на месечна помощ. В чл.11 от ППЗСП са посочени лицата, които нямат право на такава и в разпоредбата не е налице препратка към чл.8 от правилника, даваща основание да се приеме, че въпросната разпоредба съставлява материално правна пречка за отпускане на социална помощ. Съгласно чл. 8 от ППЗСП социалните помощи се отпускат на лица и семейства по настоящ адрес, на който се извършва социална анкета. От логическото тълкуване на нормата е видно, че същата е от организационно естество и касае единствено мястото, на което социалните работници следва да извършат социалната анкета в срока по чл. 27, ал. 1 от ППЗСП и за целите на изготвяне на социален доклад по образец, въз основа на който да се установят наличието или липсата на материалните предпоставки за отпускане на социална помощ или отказ съобразно регламентираното в чл.9, чл.10 и чл.11 от ППЗСП. Сама по себе си тази разпоредба не въвежда основание за отказ да бъде предоставена такава, още повече ако бъде установено при наличие на положителните материални предпоставки за това. В конкретния случай от показанията на социалния работник Р. Б. Ц. е видно, че същата е установила обстоятелството, че жалбоподателката живее на адреса, за който е предоставила със заявлението си договор за наем. Същата е посетила този адрес и не е имало пречка да извърши социална анкета. По делото са изяснени обстоятелствата, поради които този адрес не може да бъде вписан в ГРАО като настоящ такъв на заявителя. Тези обстоятелства са обективни и са извън волята на жалбоподателката. За пълнота следва да се посочи, че представеният договор за наем, макар и сключен с лице, което не е собственик на имота, е напълно валиден, противно на становището на процесуалния представител на ответника, изложено в съдебно заседание. Съдебната практика трайно и последователно приема, че договорът за наем обвързва валидно сключилите го страни, дори когато наемодателят няма никакви права върху наеманата вещ (наем на чужда вещ), като такъв договор не поражда действие единствено за действителния собственик, но поражда такова между наемодателя и наемателя. В този смисъл са Решение № 541 от 06.02.2012 г. по гр. д. № 810/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение № 351 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 4635/2008 г. на Върховен касационен съд; Решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/2010 г. на Върховен касационен съд и др. При тези обстоятелства и при условие, че в хода на административното производство не са събирани доказателства за наличието, респективно липсата на материалноправните предпоставки, посочени в ППЗСП за отпускане на социална помощ или отказ за отпускане на такава /при липса на обективни пречки за това/, а административният орган се е позовал единствено на разпоредбата на чл.8 от ППЗСП, която не визира основания за постановяване на отказ, ответникът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е постановил административен акт, който е в противоречие с целта на закона, която е регламентирана в чл.1 от ЗСП, а именно гарантирането на правото на гражданите в Република България на социално подпомагане чрез социални помощи. Горното съставлява основание за отмяна на обжалвания административен акт. Преписката следва да се върне на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – В. Търново за ново произнасяне, при което същият следва да събере по реда на чл.13, ал.2 от ЗСП относимите към заявлението доказателства, свързани с наличието или липсата на уредените в ППЗСП обстоятелства, относими към преценката за правото на заявителката да получи социална помощ и да се произнесе със заповед след изготвяне на социалния доклад. При този изход на производството в полза на жалбоподателя следва да се присъдят деловодни разноски за заплатена държавна такса в размер на 5, 11 евро /равностойността на 10 лв./ и адвокатско възнаграждение в размер на 204,52 евро /равностойността на 400 лв./, които са поискани своевременно от страната. Водим от горното, съдът