Решение № 92 от 21.5.2026 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 119/2026 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Териториално поделение Държавно ловно стопанство “Черни лом“, гр.Попово, чрез процесуалния му представител адв.К.Д., против решение №138/18.12.2025г., постановено по гр.д.№326/25г. по описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ Териториално поделение Държавно ловно стопанство “Черни лом“, гр.Попово е осъдено да заплати на „Орка“ООД, гр.Ветово, представлявано К. Др. Х., сумата 38 375 лв., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди от дивеч, стопанисван от ловното стопанство в ловно-стопанския му район, изразяващи се в унищожаване на посевите от царевица в обработваните от ищеца ниви, както следва: в землището на с.Гл., общ. П., с площ от 32,44 ха и номер на БЗС от ИСАК 15103 92-2, равняваща се на пазарната стойност на продукцията, на осн. чл.79, ал.1 от ЗЛОД, ведно със законната лихва за забава по чл.86, ал.1, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД върху главницата, считано от 10.08.2023г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ Териториално поделение Държавно ловно стопанство “Черни лом“, гр.Попово е осъдено да заплати на „Орка“ООД сумата от 4 236 лв. - направени по делото разноски, след компенсация с разноските на ответника.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен и в горепосочената му част. Въззиваемото дружество „Орка“ООД, гр.Ветово, представлявано управителя К. Др. Х., в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, чрез процесуалния си представител адв.Л.С., поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението на ТОС да бъде потвърдено в обжалваните му части.Претендира разноски. За да се произнесе, съдът взе предвид следното: В исковата си молба и уточненията към нея в молба от 11.11.2025г. ищецът „Орка“ООД, гр.Ветово излага, че е земеделски производител и обработва земеделски земи, находящи се в землището на с.Глогинка, община Попово, по силата на споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи.През стопанската 2022/2023г. обработвана от дружеството земеделска земя с номер на БЗС/блок на земеделско стопанство/ от ИСАК 15103-92-2/587988/ с площ от 32, 44 ха е била засадена с царевица за зърно.Същата се намира в ловностопански район, стопанисван от ответника Териториално поделение Държавно ловно стопанство “Черни лом“, гр.Попово за благороден елен и сърна.На 09.08.2023г., при ежедневен обход на посочения имот и проверка на посевите, установил, че на засятата култура/царевица/ са били нанесени щети във висок размер от дивеч - благородни елени и сърни.Същия ден подал заявление до директора на ТП ДЛС “Черни лом“ по реда на чл.117, ал.1 от ППЗЛОД.С писмо от 22.08.2023г. ответникът го уведомил, че огледът на щетите, нанесени от дивеч, ще бъде извършен на 30.08.2023г.Към писмото била приложена заповед на директора на РДГ- Шумен №РД05-00191/22.08.2023г. за определяне състава на комисията за оглед на щетите.С констативен протокол от 30.08.2023г. комисията установила, че в имот с номер 15103-92-2 с площ от 32, 44 ха, засят с царевица, е нанесена щета по цялата площ, както и е взела решение точният размер на щетата да бъде определен като разликата между добива от имота и средния добив на района за стопанската година.С протокол от дейността на същата комисия от 20.08.2024г. било определено, че щетата е в размер на 113 665 кг царевица.След изискана информация, получил писмо изх.№СИ-Т- ИЗ-30/15.02.2024г. от Началник отдел „Статистически изследвания- Търговище“, ТСБ-Североизток, съгласно което средната цена на царевица за зърно за страната за 2023г. възлиза на 422, 02лв./тон.Като стопанисващ дивеча, частна държавна собственост, ответникът, териториално поделение на Североизточно държавно предприятие, гр.Шумен, дължи обезщетение за нанесените от дивеча щети на осн. чл.79, ал.1 от ЗЛОД.Ищецът изпълнил всички възможни и предвидени в ЗОСИ, ЗГ и други нормативни актове мерки с цел ограничаване на щетите, които дивечът може да нанесе - възложил охрана на служители на дружеството, извършвани са пеши и моторизирани обходи на нивите, поставяни са плашила, използвани са репеленти с миризма на хищник, извършвани са мероприятия по сплашване на дивеча/викове, крясъци, хвърляне на камъни, гърмене на пиратки и др./.Не е бил поставен електронен пастир, т.к. всяка години земеделските производители при разпределението получават различни парцели за обработване, отделно това и би затруднило използването на техника в нивите.От своя страна ответникът не е изпълнил задълженията си, предвидени в чл.78, ал.1 от ЗЛОД.Предвид изложеното, претендира за така претърпените горепосочени имуществени вреди ответникът Териториално поделение Държавно ловно стопанство “Черни лом“ да бъде осъден да му заплати сумата от 47 968, 90лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.08.2023г./денят, следващ датата на подаване на заявлението по чл.117, ал.1 от ППЗЛОД/ до окончателното изплащане. Ответникът Териториално поделение Държавно ловно стопанство “Черни лом“ в депозирания писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК и съгласно уточненията на същия в първото проведено по делото пред първоинстанционния съд о.с.з. на 26.11.2025г. оспорва предявения иск и моли да бъде отхвърлен.Твърди, че не е материално-правно легитимиран да отговаря по претенцията, защото земеделските земи, стопанисвани от ищеца, в които са били нанесени вреди от дивеч, установени по предвидения в закона ред, не попадат в ловностопански район, стопанисван от него.Твърди, че ловностопанският район в землището на с.Глогинка се стопанисва от „Сдружение на ловците и риболовците в Попово“, гр.Попово по силата на сключен за срок от 15 години договор от 07.08.2009г. по чл.29, ал.8 от ППЗЛОД за предоставяне на стопанисването на дивеча на посоченото сдружение по чл.30 от ЗЛОД.Обстоятелството, че земите, в които са нанесени вреди в землището на с.Глогинка, попадат в ловностопански район, стопанисван от сдружението е посочено и в представения от ищеца протокол от 30.08.2023г.Като стопанисващо дивеча в този район и отговарящо за развъждането, опазването и изхранването му, сдружението е материалноправно легитимирано да отговаря за причинените от този дивеч щети. С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният иск е отхвърлен за разликата над 38 375лв. до 47 968, 90лв. Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Предявен е иск с пр.осн.чл.79, ал.1 от ЗЛОД. Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че за стопанската 2022/2023г. ищецът е бил регистриран земеделски производител, обработващ по силата на споразумение по чл.37в, ал.2 от ЗСПЗЗ за разпределение на масиви за ползване на земеделски земи, земеделска земя с композитен номер на БЗС/блок на земеделско стопанство/ от ИСАК/Интегрирана система за администриране и контрол/ на ДФЗ 15103-92-2/УНР 587988/ с площ от 32, 44 ха, засадена с царевица за зърно, находяща се в землището на с.Глогинка, община Попово. На 09.08.2023г. дружеството е подало до директора на ТП ДЛС „Черни лом“ заявление по чл.117, ал.1 от ППЗЛОД за установяване на щети, причинени от дивеч/благороден елен и сърна/ в горепосочения имот, твърдени, че са констатирани на 09.08.2023г. Със заповед на директора на Регионална дирекция по горите-Шумен №РД05-00191/22.08.2023г. на осн. чл.82 от ЗЛОД и чл.117 от ППЗЛОД по повод така подаденото заявление е определен състав на комисията за оглед на нанесени щети от дивеч в имоти в землището на с.Глогинка, а именно: председател Г.Г. - ветеринар при ТП ДЛС „Черни лом“, членове: Е.Г. - специалист лесовъд при ТП ДЛС „Черни лом“, С.Д. - ст.експерт дирекция МРЕТ/Местно развитие, екология и транспорт/ при община Попово, К.Х. - представител на „Орка“ООД, Д.Д. - председател на УС на СЛР Попово, Х.Й. - член на УС на СЛР Попово.Така определеният състав включва изискуемите членове съгласно изискванията на чл.117, ал.4 от ППЗЛОД.С писмо от 22.08.2023г. ищецът е уведомен от ответника, че във връзка със заявлението за нанесени щети от дивеч и заповедта на РДГ-Шумен от 22.08.2023г. огледът ще бъде извършен на 30.08.2023г.Съгласно съставения от горепосочената комисия на 30.08.2023г. протокол, същата е обходила посочения в заявлението земеделски имот 15103-92-2 с площ от 32, 44 ха, засят с царевица, намиращ се в землището на с.Глогинка, и установила, че има нанесени щети по цялата му площ.Взела е решение точният размер на щетата да бъде определен като разликата между добива от имота и средния добив на района за стопанската година.В протокола е посочено, че районът се стопанисва от СЛР гр.Попово.С констативен протокол на същата комисия от 06.08.2024г. е прието, че реално добитото количество царевица зърно от земеделския имот за стопанската 2022/2023г. е 3 200 кг, средният добив, посочен в документ от МЗХ за район Североизточен, от реколтирани площи е 3 602, 50 кг от 1 ха, поради което и щетата за имот 15103-92-2 възлиза на 32, 44 х 3 692, 50 - 3 200 кг = 113 665 кг.Съгласно писмо изх.№СИ-Т-ИЗ-30/15.02.2024г. от НОИ, Териториално статистическо бюро - Североизток, отдел „Статистически изследвания“ - Търговище, средната цена на царевица за зърно за страната за 2023г. е в размер на 422, 02лв./тон.При посочените данни общият размер на щетата възлиза на 113 665 кг х 0, 42202 лв. = 47 968, 90 лв. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЛОД дивечът в Република България е частна държавна собственост/не се твърдят изключенията, определени в закона/ и се стопанисва, съгласно чл.7 от ЗЛОД, по ловностопански райони от посочените в чл.34 от ЗЛОД организации и сдружения, при условията и реда, предвидени в ЗЛОД и ППЗЛОД, като в землището на едно населено място може да бъде обособен само един ловностопански район-чл.7, ал.4 от ЗЛОД.Според чл.7, ал.5 от ЗЛОД, районите могат да бъдат на ловните дружини по чл.29 от закона, на държавните ловни стопанства, на оградени площи и на дивечовъдни участъци.В изявленията си в о.с.з. на 26.11.2025г. представляващият ответното ловно стопанство директор е посочил, че не се оспорва обстоятелството, че цялото землище на с.Глогинка попада в района на ТП ДЛС „Черни лом“.В същото о.с.з. ответното ловно стопанство и е представило карта на ловностопанския район на ЛД „Глогинка“, ТП Държавно ловно стопанство „Черни лом“ или ловностопанският район на с.Глогинка е част от териториалния обхват на горите и земите, по отношение на които ТП ДЛС „Черни Лом“ осъществява своята дейност като, съгласно чл.9, ал.1 от ЗЛОД териториално поделение/с предвидена специална правосубектност по чл.174 от ЗГ/ по приложение №2 към ЗЛОД на държавно предприятие по чл.163 от ЗГ/посочени в приложение №1 към ЗГ/, а именно Североизточно държавно предприятие.В това си и качество ответникът е сключил, въз основа на заповед №491/09.04.2009г. на Председателя на Държавна агенция по горите, на 07.08.2009г. със „Сдружение на ловците и риболовците“, гр.Попово договор по чл.29, ал.8 от ППЗЛОД, с който му е възложил да извършва стопанисването и ползването на дивеча за срок от 15 години в посочените в договора ловностопански райони, всички попадащи в териториалния обхват на дейност на ТП ДЛС „Черни лом“, един от които ловностопански район „Глогинка“, землището на с.Глогинка.От своя страна възлагането на дейността по стопанисването и ползването на дивеча на сдружение по чл.30 от ЗЛОД не освобождава ТП ДЛС „Черни Лом“ от отговорността по чл.79, ал.1 от ЗЛОД, т.к. общият принцип, че възложителят е отговорен към трети лица за вредите, произлезли от възложената на изпълнителя работа, когато последният също носи отговорност за тях/двамата са солидарно отговорни/, не е изключен от специални разпоредби на ЗЛОД и ППЗЛОД, още повече и, че в случая изпълнителят е и контролиран, и действията му подлежат на одобряване от възложителя, съгласно раздел ІІ от договора.По отношение неизключване отговорността по чл.79, ал.1 от ЗЛОД, когато съответното териториално поделение на държавното предприятие е възложило дейността по стопанисване на дивеча на сдружение по чл.30 от ЗЛОД с договор по чл.29, ал.8 от ППЗЛОД - определение №3751/20.07.2025г. по гр.д.№3647/24г., ВКС, І гр.о. по сходен казус за вреди от дивеч в същото землище.По изложените съображения и съдът приема, че ответникът е материално-правно легитимиран да отговаря по реда на чл.79, ал.1 от ЗЛОД за щети, нанесени от дивеч в ловностопанския район в землището на с.Глогинка, където се намира и земеделският имот, обработван от ищцовото дружество.Следва да се посочи, че нито в срока по чл.131 от ГПК, нито впоследствие пред първоинстанционния съд до приключване на производството пред него ответникът е оспорвал обстоятелството, че вредите в обработвания от ищеца земеделски имот са причинени от дивеч, напротив, изявленията му, чрез процесуалния му представител, в първото и единствено проведено о.с.з. са, че обстоятелството, че процесните вреди са установени и то от съставена по предвидения в закона ред комисия не се оспорва, както и, че не се оспорва, че вредите са причинени именно от елен, както и това, че от всички декари са събрани от ищеца само три тона царевица.На следващо място следва да се посочи, че констатациите в цитираните протокол от 30.08.2023г. и протокол от 06.08.2024г. на комисията по чл.117 от ППЗЛОД са направени с участието на двама служители на ответника /ветеринар и специалист лесовъдство/ и е нямало твърдения удостовереното от тях да е било невярно.Предвид изложеното и възраженията в тази насока във въззивната жалба се явяват преклудирани. В съдебната практика - напр. решение №50146/25.11.2022г. по гр.д. №677/22г., ВКС, I гр.о., решение №50028/23.02.2023г. по гр.д.№1843/22г., ВКС, I гр.о., решение №50071/25.05.2023г. по гр.д.№1911/22г., ВКС, III гр.о. и др. се приема, че отговорността по чл.79, ал.1 от ЗЛОД за имуществени вреди върху селскостопански култури, причинени от диви животни, е специална спрямо отговорността по чл.50 от ЗЗД.Тази отговорност се носи от лицата, стопанисващи дивеча, но може да бъде изключена при условията на чл.80, т.3 от ЗЛОД, когато не са предприети мерките по чл.78, ал.2 от ЗЛОД.Действащата нормативна уредба - ЗЛОД, ЗОСИ, ЗГ и Наредбата към чл.18 от ЗГ/Наредба №18/07.10.2015г. за инвентаризация и планиране в горските територии/ цели да разпредели отговорността за вреди от диви животни върху селскостопанска продукция между лицата, които стопанисват дивеча, и собствениците на селскостопанско имущество, с превес на отговорността на първите.Лицата, които стопанисват дивеча, имат за задача да поддържат популациите на различните диви животни, обитаващи съответния ловностопански район, в такова количество, при което има „равновесие в екосистемата и недопускането на щети над 10 % върху горското и селското стопанство“ - чл.110, ал.4 от посочената наредба, т.е. да регулират числеността на дивеча и да не допускат размножаването му над определен предел.Освен това те имат за задача да подхранват дивеча - чл.37, т.1 от ЗЛОД, което също представлява мярка, която може да предпази посевите от увреждане.От друга страна собствениците на земеделски култури имат задължението да ги опазват чрез полска охрана и по друг подходящ начин, например чрез електропастири и репеленти /вещества, които отблъскват животните/, като могат да предприемат и застраховане на културите.Във всички случаи конкретният земеделски производител следва да вземе найподходящите мерки за опазване на реколтата по начин, който да може да се приеме за ефективен с оглед особеностите на съответната местност, в която се намират обработваните от него земеделски земи, като формалното изпълнение на задължението по опазване на селскостопанското имущество, без отчитане на конкретните особености на съответния район, не може да се приеме за изпълнение на мерките.По всяко конкретно дело следва да се преценява какви мерки по чл.78 от ЗЛОД са взети от всяка от тези две категории лица с цел избягване и ограничаване щетите върху селскостопанската продукция и доколко тези мерки обективно са могли да доведат до желания резултат, предвид обстоятелствата на конкретния случай.Така, в зависимост от данните по делото за предприетите и непредприети мерки, и обективните обстоятелства, се решава дали отговорността се носи изцяло от лицата, стопанисващи дивеча или от собствениците на земи и гори, или ще се разпредели между тях. Ищецът твърди, че е изпълнил следните мерки - възложил охрана на служители на дружеството, извършвани са пеши и моторизирани обходи на нивите, поставяни са плашила, използвани са репеленти с миризма на хищник, извършвани са мероприятия по сплашване на дивеча-викове, крясъци, хвърляне на камъни, гърмене на пиратки и др. Съгласно показанията на С.Ст., всяко лято бил преназначен от фирмата и ходил да работи като охрана на посевите, които фирмата обработва в землището на с.Глогинка.През 2023г. имали засети царевица, слънчоглед, пшеница и ечемик, с обща площ около 1 500-2 000 дка, конкретно царевица имали засят блок от 300-330 дка, който бил близо до гората.Вредите по него били нанесени от животни-сърни и елени, имало много, стада от по 50-60 животни.Гонили ги, викали, плашили, но те привиквали и пак се връщали след 15-20 минути.С колегата му обхождали целия парцел с джип, редували се денем и нощем, били ангажирани общо 4 служители от фирмата.Плашили ги и с пиратки, слагали ленти с миризми, слагали газово оръдие, което гърми и ги плаши със звук, но те свиквали, първоначално се плашили и бягали, после пак се връщали. Съгласно показанията на св.Ю.А., същият работи в ищцовото като тракторист, тази длъжност там е заемал и през лятото на 2023г., а после го назначили за пазач.Фирмата имала блок с царевица, около 320-330 дка, който бил увреден от елени и кошути.Той и колегата му Ст. обикаляли с автомобил посевите, редували се денем и нощем.Хвърляли пиратки, опитвали с фарове да ги плашат, гърмели с газови оръдия, но животните си влизали и обикаляли вътре като домашни. Представена е фактура за закупен от ищеца на 10.04.2021г. апарат за прогонване на птици. Показанията на двамата свидетели следва да се ценят при условията на чл.172 от ГПК, но същевременно те са вътрешно непротиворечиви и не противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал.При съвкупния анализ на така ангажираните от ищеца доказателства следва да се приеме, че той е предприел мерки за ограничаване щетите от дивеча, поради което липсва основанието на чл.80, ал.1, т.3 от ЗЛОД за изключване отговорността на ответника.Същевременно обаче от показанията се установява, че стадата са били големи и не са могли да бъдат прогонени за дълъг период от време, защото предприеманите обичайни мерки-ленти с миризми, пиратки, газово оръдие, обикаляне на нивите с автомобил са ги прогонвали за кратко и после те отново са влизали в блока.Адекватни и достатъчни са тези мерки, които са предприети при отчитане както на особеностите в поведението на дивите животни, обитаващи съответния ловностопански район, така и вида на засетите земеделски култури, разположението и големината на засетите площи, както и особеностите на терена.Мерките също така следва да бъдат предприети своевременно, вкл. при отчитане на обичайното поведение на тези животни.Видно е, че така взетите от ищеца мерки не са предотвратили трайно навлизането на животните, чието поведение от своя страна не се установява да е било необичайно за съответния вид, вкл. с оглед сезона, вкл. и при съобразяване на обстоятелството, че земеделският блок, който и не е с малка площ, се намира в близост до гора.Ищецът не е въвеждал твърдения, че „Сдружение на ловците и риболовците“ гр.Попово, което биващо лицето по чл.34 от ЗЛОД, непосредствено натоварено със стопанисване на дивеча в ловностопанския район в землището на с.Глогинка по силата на сключения с ответника договор по чл.29, ал.8 от ППЗЛОД, е следвало да изпълнявало предвидените в ловностопанския план мероприятия за ограничаване на щети от дивеч, не е изпълнявало същите.При тази ситуация отговорността за вреди върху селскостопанската продукция следва да се разпредели поравно между ищеца и ответника, тъй като нито ищецът, нито сдружението не би могло, изпълнявайки задълженията си по закон, с оглед особеностите в поведението на дивите животни, обитаващи съответния ловно-стопански район, както и разположението на засетите земеделски култури, да предотврати вредите.По изложените съображения и съдът приема, че отговорността за вредите следва да се разпредели поравно между страните, т.е. отговорността на ответника трябва да се намали наполовина.Така същият дължи ½ от установения размер на вредите или сумата от 23 984, 45лв./12 263, 05 евро/.Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът е бил уважен за разликата от над 23 984, 45лв. до 38 375лв. и вместо него постановено друго, с което искът в тази му част се отхвърли.В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.С оглед новия резултат присъдените по компенсация на ищеца разноски следва да се редуцират до 2 647, 51лв. За настоящата инстанция на въззивника следва да се присъдят 147, 15 евро разноски за държавна такса за основателната част от жалбата.Претендира се и адв.възнаграждение в размер на 2 295, 70 евро, заплатено по банков път.В срок от насрещната страна е направено възражение за прекомерност до размера от 2 100 евро/толкова, колкото тя е заплатила на процесуалния си представител/.Материалният интерес по делото пред настоящата инстанция възлиза на 38 375лв. или 19 620, 82 евро.Предвиденото в чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/04г. на ВАдвС възнаграждение, имано предвид само като ориентир, възлиза на 1 902 евро.Делото пред настоящата инстанция се е развило в едно о.с.з., в което представителят се е явил и в което не са събирани нови доказателства.Преценявайки посочените обстоятелства, както и фактическата и правна сложност на делото, която не е висока, съдът приема, че възнаграждението е прекомерно и следва да се редуцира до размер от 2 100 евро.От тази сума, съразмерна на основателната част от жалбата/14 390, 55 лв./7 357, 77 евро/ е сумата от 787, 49 евро, или общо на въззивника се следват за настоящата инстанция 934, 64 евро.Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 2 100 евро, представляващо адв.възнаграждение, заплатено по банков път.Съразмерна на неоснователната част от жалбата/23 984, 45лв./ е сумата от 1 312, 50 евро, която следва да бъде присъдена на дружеството. Водим от горното, съдът