Решение № 276 от 16.7.2026 г. на Районен съд - Гоце Делчев по дело № 1532/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод предявена искова молба за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от В. С., гражданка на Република С. с адрес за призоваване в Република Б.: гр.Г.Д. ул. •••, обл.Бл.против И. И. С. от гр.Г. Д. обл.Бла. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ищеца, упражняването на родителските права относно детето на страните да се предостави на майката, при която да бъде и местоживеенето на детето на адрес гр.Г. Д. ул. •••, обл.Бл., а на бащата да се определи режим на лични отношения и да бъде осъден да заплаща издръжка на малолетното дете.

Твърди се от ищцата, че страните са съпрузи. Запознали се в Ко.и имат връзка от 2007 г., а на •••••• г. сключили граждански брак. Твърди, че от сключването на брака двамата заживяли в дома на родителите на ответника в град Г. Д.. През 2021 г. започнали да строят и собствен дом в град Г. Д. Мечтите им да имат дете не се сбъднали, макар през 2016 г. ищцата да се подложила и на инвитро процедура. През 2023 г. осиновили момченце на име В.. Тук се проявили различията на двамата относно разбирането, грижата и възпитанието на едно съвсем невръстно дете. Ищцата има опит в отглеждането на деца, тъй като има син от предишен брак, който е вече на 25 години, завършил висшето си образование като компютърен специалист, самостоятелен и успешен млад човек. Въпреки това ответникът решил, че ще възпитава В. сам, по модел, който смята за удачен, а ищцата няма право да се грижа за възпитанието на детето, като на нея останали само физическите грижи – къпане, хранене приспиване. Така детето било оставяно да плаче, а майката нямала право да го прегърне и успокои, за да се научи то да се успокоява само. Било оставяно на стола за хранене и удряно по ръката, ако посегне да вземе храна, за да се научи да взема храна, когато бащата разреши. Това мъчително за ищцата положение продължило повече от година, като тя се опитвала да разбере ответника в новото му положение на баща, но представите й за него като любящ баща и съпруг не се покривали с отношението му към нея и детето. На две години детето тежи едва девет килограма, не говори, изключително объркано и стресирано е, спи неспокойно, крещи, проходило на година и четири месеца. Когато види ищцата, се втурва да я прегърне, но ответника не му дава и се опитва да го отчужди от нея. Ответника проявил жестоко отношение и спрямо нея, тя нямала право да излиза от вкъщи, да купува нещо, право да общува. Започнал постоянно да я гони да си отива в родината, да повтаря, че няма да се съгласи да подпише декларация по удължаване на престоя й в България. През м.06.2024 г. ответника я изгонил от семейното жилище, при което тя нямала избор и трябвало да си тръгне. На следващият месец ответника подал иск за развод, който след това оттеглил. Счита, че в семейното жилище няма добри условия за отглеждането на дете. Етажа на който живеят в Г. Д., представлява тавански етаж, в който през лятото температурите саизключително високи. На молбите й да монтират климатична инсталация, ответника заявил, че няма нужда и че ако не й харесва да си ходи. Тези обстоятелства принудили ищцата да се обърне към социалните служби, които активно започнали да й помагат, продължили наблюденията по адаптацията на детето. Счита, че ответника не може да разчита на помощ от родителите си при отглеждане на детето, тъй като майка му е на около седемдесет години със съпътстващи заболявания, баща му също е възрастен и почти през цялото време на денонощието е в безпомощно състояние поради употреба на спиртни питиета. същевременно ищеца работи като граничен полицай, отсъства често, дава нощни дежурства, командирован е често в погранични райони на страната. Поради изложеното предявява своите искания.

От страна на ответника е постъпил отговор в определения от закона срок, с който се изразява становище, че иска за развод е основателен, но не по изложените причини, счита за неоснователни останалите искове. Не оспорва, че с ищцата се запознали през 2007 г. и са съпрузи, сключили брак на ••••••г. Ищцата е сръбска гражданка, която живее и работи в Р.К. и от самото начало и в последващите 13 години връзката им била дистанционна и срещите им били ограничени. След сключване на брака ищцата продължила да работи в Косово по нейно искане и настояване. На 26.10.2019 г. ответника, със съгласие на ищцата, подал документи за осиновяване на дете и 15.02.2023 г. осиновил детето В. Ил. С.. Ответника ползвал с правото си на бащинство за отглеждане на детето - 12 месеца. През този период с В. заживяли за първи път наистина като семейство, като когато ищцата могла да ползва отпуск били в Г. Д. а когато трябвало да се върне на работа той и детето отивали в К.. Тогава започнало и изменение на отношението наищцата към ответника. Когато сключили брак тя обещала да живеят в Б., но сега държала да се върне в К. и настоявала да се преместят да живеят там. От дълги години В. за първи път в живота си имала семейство и съпруг, което й носело дискомфорт и тя започнала да налага своите решения по всички касаещи семейството въпроси. Така действала и по отношение отглеждането на детето, като считала, че той като мъж не разбира от възпитание на деца, въпреки че именно той се грижел за детето през целия отпуск по бащинство. Нещата не се променили и след като той се съгласил и ищцата да осинови детето, което станало на 10.04.2023 г. и В. получил с негово одобрение и сръбско и косовско гражданство. Обратното, негативното на ищцата отношение се засилило. Исканията да се преместят в К. станали постоянни, макар той да не бил съгласен поради нестабилната обстановка там, а и тъй като там нямат жилище. Отделно от това социалните служби следва да надзирават отношението им към В. до 2026 г. и в този срок те нямат право да отсядат трайно в друга държава. Тогава ищцата му заявила, че той повече не й е нужен, иска да й предаде В. и тя да замине с него в К.. Оспорва твърденията на ищцата, че тя е закупила лек автомобил и е ремонтирала дома на родителите му и твърди, че това е станало с негови средства. Изтъква и противоречието на тези твърдения с твърденията, че той не й е позволявал да излиза от къщата. Оспорва твърденията, че баща му злоупотребява с алкохол, а майка му не подкрепяла ищцата. Твърди, че от както работи като граничен полицай не е пращан в командировки, а винаги е работил в района на гр.Г. Д. и е бил близо до семейството си. Заявява, че недопустимите неща във връзка с възпитанието на детето, приписани на него, са извършвани всъщност от ищцата. Никога не е забранявал на ищцата да прегърне детето, не я е удрял, не я е гонил от дома им, дори я е молил да него напуска. В края на м.06.2024 г. ответницата напуснала семейството си, заявявайки, че се завръща в К.. Оттогава двамата са разделени. След раздялата той подал иск за развод, но го оттеглил, тъй като се надявал да се съберат, което не се случило. Счита, че не е в интерес на детето упражняването на родителски права да се предостави на ищцата. Детето винаги е живяло и продължава да живее с бащата, никога не е виждало жилището на майката в К.което е квартира под наем, тя няма собствено жилище. Адресът който ищцата е посочила в гр.Г. Д. служи само за пред миграционните служби, тя никога не е живяла на него. Счита, че ищцата няма и необходимите качества да отглежда детето, за разлика от него.

Правното основание на правата, претендирани от двете страни е чл. 49, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.139, чл.142, чл.143 от Семейния кодекс.

Ведно с отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск от И. И. С. от гр.Г. Д. обл.Бл. против В. С., гражданка на Република С., с адрес за призоваване в Република Б.: гр.Г. Д. ул. •••, обл.Бл.. Иска се да бъде прекратен брака между страните с развод, поради дълбокото му и непоправимо разстройство по вина на ответницата, упражняването на родителските права относно детето на страните да се предостави на ищеца, при когото да бъде и местоживеенето на детето, а на майката да се определи режим на лични отношения и да бъде осъдена да заплаща издръжка на малолетното дете. Иска се още ползването на семейното жилище да се предостави на ищеца по насрещния иск, както и след прекратяване на брака ответницата да носи предбрачното си фамилно име Й.. Иска се също така на ищеца да бъде разрешено да снабдява детето със задграничен паспорт и документи за самоличност без съгласието на майката, както и да извежда детето зад границата на страната като пътува с него в чужбина без съгласието на майката за неограничен брой пътувания за държавите от Европейския Съюз, Кралство Великобритания, Република Македония, Република Сърбия, Република Косово, държави, членки на Хагската конвенция от 2980 г., както и държави, с които Република България има сключени договори за правна помощ.

Твърди се от ищецът по насрещния иск, че страните са съпрузи. Запознали се в К. и имат връзка от 2007 г., а на 01.11.2019 г. сключили граждански брак. След сключването на брака двамата заживяли в дома на родителите на ответника в град Г. Д.. Ответницата е сръбска гражданка, която живее и работи в Р.К. и от самото начало и в последващите 13 години връзката им била дистанционна и срещите им били ограничени. След сключване на брака ответницата продължила да работи в Косово по нейно искане и настояване. На 26.10.2019 г. ищеца, със съгласие на ответницата, подал документи за осиновяване на дете и 15.02.2023 г. осиновил детето В. Ил.С.. След осиновяването ползвал с правото си на бащинство за отглеждане на детето - 12 месеца. През този период с В. заживяли за първи път наистина като семейство, като когато ответницата могла да ползва отпуск били в Г. Д., а когато трябвало да се върне на работа, той и детето отивали в К. Тогава започнало и изменение на отношението на ответницата към ищеца. Когато сключили брак тя обещала да живеят в Б., но сега държала да се върне в К. и настоявала да се преместят да живеят там. От дълги години В. за първи път в живота си имала семейство и съпруг, което й носело дискомфорт и тя започнала да налага своите решения по всички касаещи семейството въпроси. Или не се допитвала до ищеца и действала както намери за добре, или ако се интересувала от мнението му, налагала своята позиция, като заплашвала да го напусне. Така действала и по отношение отглеждането на детето, като считала, че той като мъж не разбира от възпитание на деца, въпреки че именно той се грижел за детето през целия отпуск по бащинство. Нещата не се променили и след като той се съгласил и ответницата да осинови детето, което станало на 10.04.2023 г. и В. получил с негово одобрение и сръбско и косовско гражданство. Обратното, негативното на ответницата отношение се засилило. Исканията да се преместят в К. станали постоянни, макар той да не бил съгласен поради нестабилната обстановка там, а и тъй като там нямат жилище. Отделно от това социалните служби следва да надзирават отношението им към В.до 2026 г. и в този срок те нямат право да отсядат трайно в друга държава. Тогава ответницата му заявила, че той повече не й е нужен, иска да й предаде В. и тя да замине с него в К.. Счита, че е в интерес на детето упражняването на родителски права да се предостави на него, тъй като има необходимите качества и условия да се грижи за отглеждането и възпитанието му. Детето винаги е живяло и продължава да живее с бащата, никога не е виждало жилището на майката в Косово, което е квартира под наем, тя няма собствено жилище. Адресът който ищцата е посочила в гр.Г. Д. служи само за пред миграционните служби, тя никога не е живяла на него. Счита, че ищцата няма и необходимите качества да отглежда детето, която проявявала непостоянен характер и често повишавала тон пред детето. Ищеца иска да има възможност детето да разшири светогледа си, поради което прави и искане да му бъде разрешено да снабди детето с документи и да пътува с него извън границите на страната.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца по насрещните искове е по чл. 49, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.139, чл.142, чл.143, чл.53 и чл.56 от Семейния кодекс, чл.127а, ал.2 и сл. от СК, във връзка с чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.

От страна на ответника по насрещния иск е постъпил отговор, с който се изразява становище за неоснователност на предявените насрещни искове Повтаря, че страните се запознали в Косово и имат връзка от 2007 г., а на ••••••• г. сключили граждански брак. Твърди, че от сключването на брака двамата заживяли в дома на родителите на ответника в град Гоце Делчев. През 2023 г. осиновили момченце на име В.. Тук се проявили различията на двамата относно разбирането, грижата и възпитанието на едно съвсем невръстно дете. Ответницата има опит в отглеждането на деца, тъй като има син от предишен брак, който е вече на 25 години, завършил висшето си образование като компютърен специалист, самостоятелен и успешен млад човек. Въпреки това ищецът решил, че ще възпитава В. сам, по модел, който смята за удачен, а тя няма право да се грижа за възпитанието на детето, като на нея останали само физическите грижи – къпане, хранене приспиване. Така детето било оставяно да плаче, а майката нямала право да го прегърне и успокои, за да се научи то да се успокоява само. Било оставяно на стола за хранене и удряно по ръката, ако посегне да вземе храна, за да се научи да взема храна, когато бащата разреши. Това мъчително за ответницата положение продължило повече от година, като тя се опитвала да разбере ищеца в новото му положение на баща, но представите й за него като любящ баща и съпруг не се покривали с отношението му към нея и детето. На две години детето тежи едва девет килограма, говори малко, изключително объркано и стресирано е, спи неспокойно, крещи, проходило на година и четири месеца . Когато види ответницата, се втурва да я прегърне, но ищеца не му дава и се опитва да го отчужди от нея. Ищецът проявил жестоко отношение и спрямо нея, тя нямала право да излиза от вкъщи, да купува нещо, право да общува. Започнал постоянно да я гони да си отива в родината, да повтаря, че няма да се съгласи да подпише декларация по удължаване на престоя й в България. През м.06.2024 г. я изгонил от семейното жилище, при което тя нямала избор и трябвало да си тръгне. На следващият месец ищеца подал иск за развод, който след това оттеглил. Счита, че в семейното жилище няма добри условия за отглеждането на дете. Етажа на който живеят в Г. Д. представлява тавански етаж, в който през лятото температурите са изключително високи. На молбите й да монтират климатична инсталация, ищеца заявил, че няма нужда и че ако не й харесва да си ходи. Тези обстоятелства принудили ответницата да се обърне към социалните служби, които активно започнали да й помагат, продължили наблюденията по адаптацията на детето. Счита, че ищеца не може да разчита на помощ от родителите си при отглеждане на детето, тъй като майка му е на около седемдесет години със съпътстващи заболявания, баща му също е възрастен и почти през цялото време на денонощието е в безпомощно състояние поради употреба на спиртни питиета. Същевременно ищеца работи като граничен полицай, отсъства често, дава нощни дежурства, командирован е често в погранични райони на страната. Заявява, че в насрещния иск няма описана нито една конкретна случка, която да доказва негативното й отношение към бащата на детето й. Счита, че заявеното от ищеца за нейна „спонтанно възникнала обич и привързаност“ към детето, потвърждава становището й, че той се отнася към детето като към животинче, тъй като такава обич при човешки същества е изключена, тя се гради и надгражда всеки ден. По отношение на иска по чл.127а от СК счита, че то не е свързано с полагане на постоянни грижи за детето. Интереса на детето за пътуване в чужбина е винаги конкретен, което липсва в изложението по иска, поради което е неоснователно.

Правната квалификация на правата претендирани от ответника по насрещните искове е по чл. 49, ал.1 и ал.3 във вр. с чл.139, чл.142, чл.143, чл.149 от Семейния кодекс.

От събраните по делото доказателства се установи във фактическо отношение следното:

Страните по делото се запознали през 2007 г., докато ответника И. С. бил командирован на мисия в К., където работела ищцата В. С.. Двамата започнали връзка като често пътували до държавата, в която живеел другия, за да са заедно. На •••••г. двамата сключили граждански брак в гр.Г.Де. Заживели в къща, собственост на съпруга в гр.Гоце Делчев. Въпреки това ищцата продължила да работи в Република К. и пътувала, за да изпълнява служебните си задължения, в която връзка отсъствала често от семейното жилище (справка на л.94 по делото).

Тъй като, въпреки желанието им, от брака не се родило дете, И. С. осиновил дете – В. Ил. С., роден на ••••••• г. (акт за раждане от 23.02.2023 г. на л.39 по делото). След това детето било осиновено и от ищцата В. С. (решение на ОС Благоевград на л.45 и удостоверение за раждане от 20.04.2023 г. на л. 9). За да се грижи за детето, ответника ползвал отпуск за отглеждане на дете за периода от 15.02.2023 г. до 14.02.2024 г. (удостоверение на л.42). Ищцата от своя страна ползвала натрупания си отпуск, както и полагала допълнителни смени, за да си осигури повече дни, за да бъде с детето и съпруга си. Така в по-дълги периоди тя пребивавала в страната от 25.05.2023 г. до 21.07.2023 г. и от 12.10.2023 г. до 08.11.2023 г., от 11.01.2024 г. до 27.02.2024 г., от 03.04.2024 г. и от 16.05.2024 до 27.06.2024 г.

Скоро след осиновяването на детето между съпрузите започнали да възникват разногласия относно отглеждането и възпитанието на детето, относно начина на семеен живот и отношенията един към друг.

В. считала, че съпругът й възпитава детето прекалено строго, а той намирал, че тя не се посвещава достатъчно на семейството си, тъй като продължавала да работи в Косово и в тази връзка отсъствала често от семейното жилище.

В крайна сметка ищцата напуснала семейното жилище и към момента живее преимуществено в Косово, но има наето жилище и в гр.Гоце Делчев, където отсяда, когато се среща с детето В..

Разпитани са по делото свидетели, като свидетеля Д. Сп. – син на ищцата, заявява, че познава ответника И. С. от 2007 г., когато майка му се запознала с него. Отношенията ме с него били приятелски, не като към баща. Когато семейството осиновило В., той пребивавал в Г., но се прибрал и четиримата били заедно две седмици в България, в семейното жилище в гр.Г. Д.. След появата на детето И. се променил. Бил строг с В., имал собствени правила за възпитанието му. Не давал на майка му да възпитава В., да го гали. Забранявал й да излиза с него на разходка, казвал й кога да се прибира, било ограничено по час времето за това. Не позволявал да се харчат пари за храна. В гр.Го.Д.семейството живеело в таванско помещение, в което било много горещо, а нямало климатик. Жилището се състояло от входна стая, спалня, кухня и дневна с трапезария. На първия етаж на сградата живеели родителите на И.. Знае, че майка му плащала всичко за семейството или повечето неща, включително за почивки и храна. Докато живели заедно майка му продължила да работи в Косово като граничен полицай на границата между К.и М., а И. – да работи в Б.. Не са живели постоянно заедно, но когато имали свободно време били заедно. Или майка му идвала в България, когато е свободна, а И. отивал в К. през своето свободно време. Семейството, включително и В. пребивавало и в К.. Там провеждали празници. Там разходите за храна, отопление, ток, бензин, заплащала майка му. И там И. се държал по друг начин - не искал да седне на масата на празници, разграничавал се, гледал хладно майка му. Държането му към В. било също прекалено строго – държал детето да стои мирно, да стои право да яде мирно, въпреки че бил малък. Когато взели В., майка му излязла в отпуск по майчинство около 6 месеца. След това уточнява, че не й позволили да вземе майчинство, затова ползвала събрания платен и също и неплатен отпуск, за да се грижи за детето. След като изтекъл отпуска й, всички заедно отишли в К.. Там при отглеждането на детето помагала и баба му. Върнали се в България в началото на 2024 г. През м.06.2024 г. майка му била изгонена от И. от семейното жилище. Когато се прибрала в С. майка му била физически и психически изтощена, слаба, изморена, ходела на психиатър и по манастири. Споделила, че съпругът й упражнявал психическо насилие над нея и тя не издържала, както и не могла повече да търпи отношението към детето. Наема на предишната им квартира бил 60 евро, не може да прецени дали спрямо цените в К. е скъпо или евтино. Сега двамата с майка му живеят в квартира, която струва малко по-скъпо, но има по-добри условия. Не знае какви са доходите на майка му. След раздялата на страните майка му идва поне два пъти в месеца в България и престоява между 6 дни до 2 седмици. За да може да я освободят от работа, се налага да работи извънредно. Прави това за да се бъде с В.. В. е привързан към нея, не може без нея, той вижда контактите им по Месинджър. И. не давал детето да преспива с тях, първоначално, когато звъняли по Мисенджър, не давал да осъществяват контакти с него.

Свидетеля Р.С. – майка на ответника, обяснява, че синът й и В. се запознали преди 16 години, когато И. работел като граничен полицай в К.. Осъществявали връзката си като той отивал при нея, а после - тя при него. Преди около 6 години сключили брак, но не живели непрекъснато заедно. В. продължила да работи в К. и да отива там и да се връща в България по време на отпуската си. Когато И. бил в отпуск – той отивал в К. при В.. В този период отношенията им изглеждали добри, винаги били заедно, държали се за ръце, никога не си казали лоша дума. И двамата изглеждали щастливи. В. поддържала добри отношения и със свидетелката и съпруга й. След идването на детето В. В. се грижела за него, но сред около 2-3 месеца започнала да се оплаква, че я боли главата, кръста и да моли свидетелката тя да се грижи за детето. Започнала да търси причини да пътува за К. – да види големия си син, майка си, сестра си, братя, друг път на сватба. Отсъствала по няколко дни или месец. Връщала се за малко и пак заминавала. Заявила на свидетелката „Кажи на сина си да ми даде детето и да си отивам там“, като визирала К. Изпадала в кризи, оставял детето и се оплаквала, че я боли, главата, кръста и треперела, а те се опитвали да я успокоят. Това продължило до момента, в който В. напуснала семейното жилище. Напуснала по собствено желание, никой не я е гонил. Заявила, че в Б.не може да живее. Свидетелката не знае защо са се развалили отношенията между сина й и В.. Ищцата не се е оплаквала от лошо отношение на И. към нея или към детето. Не са чули двамата да имат разногласия по отношение възпитанието на детето. И. не е забранявал на В. да прегръща детето, да го разхожда. Откакто взели детето И. бил изцяло ангажиран с него. Ползвал отпуск за отглеждане на дете, разхождал го с количката, грижел се за него, водел го на лекар. На В. не било забранено да излиза с детето, тя също го извеждала с количката и се връщала чак късно вечерта. Детето се развива добре физически, в началото бил за писан на детска ясла, после на детска градина. Бил спрян от градина за около 10 дни, тъй като оперирали трета сливица. Преди това имал проблеми, но сега се храни добре, жизнен е, играе, ходи редовно на детска градина. След като страните се разделили, В. взема детето при себе си за по 3-4 дни до седмица, като има квартира в гр.Гоце Делчев. Не е имало случай майката да поиска да види детето и И. да не го дава. Твърди, че издръжката на семейството е била поета изцяло от сина й. Той не допускал В. да харчи пари, тъй като има и друг сина, на когото да помага. По отношение на детето синът й не използва забрани, не го наказва, а го предизвиква с дума да слуша и го възпитава.

По делото е разпитан като свидетел и Ст. Ст.– живущ в една жилищна сграда с ответника. Споделя, че рядко е виждал страните заедно, тъй като те се нанесли в сградата преди Ковид 19, но покрай пандемията или изолирани. След това също ги виждал заедно и то за продължителни периоди. В. С. се връщала в страната си. Виждал често баба Р. да се качва към етажа на младото семейство, като обяснявала, че отива да гледа детето, защото бащата е на работа, а майката е извън страната. Това знае от и И., който при запитване споделял, че пак е сам. От него знае, че В. работи като служител в Гранична полиция. Иначе ги е виждал на разходка заедно, не са се карали. Когато В.се появил в семейството, И. споделял, че отиват с детето в К.. Повечето време виждал И. с детето, не знае дали през това време майката е била извън страната. Тя се появявала епизодично в живота на детето. Сега за детето се грижат изцяло бащата и баба му Р. Бащата ходи на работа, но не отсъства често. Ако дава дежурство, на следващия ден си е у дома. Редовно вижда бащата с малкия, В. е свързан с него, защото постоянно контактуват. Всеки ден детето и баща му играят на двора по няколко часа. И. винаги е нежен и внимателен с детето, търпелив. Стоянов е ставал свидетел на конфликт между двамата родители, когато В. отива да вземе детето. Конфликта се изразява в повишаване на тон от страна на ищцата. Не знае причините за раздялата на страните. Това, което му е казал И. е, че нямат разбиране за семейство, тъй като единия търси причини да отсъства. Чул е от И., че В. упрекнала баща му, че е алкохолик. Според свидетеля бащата на И. пийва по малко, но никога не го е видял пиян и с непристойно поведение. Според свидетеля жилището, в което живеело семейството е таванско помещение, пригодено за жилищни нужди с площ около 65 кв.м. Има топлоизолация, напълно е обзаведено и подходящо за отглеждане на дете. В това състояние било преди страните да се съберат за да живеят като семейство, мисли че тогава е имало и климатик, но не е сигурен.

По делото е приложен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Г. Д. според който И. С. и В. С. са сключили граждански брак на •••••••г. в гр. Г. Д.. Г-жа В. С. е гражданин на Република К.и Република С..

Семейството е на вниманието на ОЗД - ДСП Гоце Делчев от 04.11.2019 г. по повод депозирано от г-н С. заявление, в което същият изразява желание да бъде вписан в Регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване. Г-жа С. е декларирала собственоръчно писмено съгласие съпругът й да осинови дете. Жената е подкрепила решението на съпруга си, като е споделила, че ще помага при отглеждането на осиновеното от него дете. С Решение № 50 от 07.02.2023 г. на Окръжен съд - Пазарджик, влязло в законна сила на 15.02.2023 г. е допуснато пълно осиновяване от И. И. С. на детето В.Ил. С.. Малолетното дете се отглежда в семейството на г-н С. от 15.02.2023 г.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ППЗЗД ОЗД при ДСП гр. Гоце Делчев осигурила наблюдение за проследяване на адаптацията и развитието на детето в след осиновителния период за срок от три години от датата на осиновяването. В хода на осъществяваното наблюдение било констатирано, че с Решение № 196/10.04.2023 г. на Окръжен съд - Благоевград е допуснато пълно осиновяване на малолетния В. от В. С.. По информация от двамата осиновители малолетният В. е ••••• гражданин, а освен това има •••••и ••••• гражданство.

При проследяване на адаптацията и развитието на детето В. С. в следосиновителния период, на 24.01.2024 г. при проведен разговор на служители от ОЗД с осиновителите на момчето, те съобщили, че от известно време комуникацията между тях е нарушена. Споделили за почти ежедневни конфликти в семейството им, които косвено биха могли да се отразят негативно върху благосъстоянието и нормалното развитие на сина им. Съпрузите споделили също така, че са направили опити сами да преодолеят възникналата кризисна ситуация и да изгладят противоречията помежду си, но неуспешно, поради което се обърнали за съдействие към Отдел „Закрила на детето“ гр. Г. Д.. Двамата вярвали, че ще успеят да преодолеят кризисния период, защото въпреки факта, че са в партньорски взаимоотношения от 15 години, никога не са живели заедно, като са счели, че ще „преболедуват“ проблемите и ще продължат напред. Причината за възникналите

противоречия били от битов и социален характер, като г-жа С. споделила за налагане на правила и граници, изразяващи се в: „Кога трябва да се хранят“, „Кога да излизат и къде“, „Какви дрехи да се купят“и др. От своя страна г-н С. споделил, че настоящото сътресение е възникнало от трагични случки в семейството на жена му, а именно първоначално е починала сестра й, с която са имали силна връзка, а в последствие инцидент с техния домашен любимец, който също е починал и за което тя обвинява съпруга си. Между роднинския кръг на г-жа С. и г-н С. също нямало изграден добър контакт, което повлияло на техните взаимоотношения.

През изминалия период на наблюдение се наложило г-жа С. да проведе лечение в Република С. поради възникнал при нея здравословен проблем. След лечението тя се завърнала в България във видимо добро общо здравословно състояние.

Постепенно конфликтът между двамата осиновители ескалирал поради продължаващи различия във визията им относно бъдещото отглеждане на В.. От м. февруари 2023 г. до м. април 2023 г. г-жа С. била в платен отпуск, а за през следващите 9 месеца е била в неплатен отпуск, за да може да полага грижи за В. в България. След изтичането на този период е следвало г-жа С. да се върне обратно на работа. Г-н С. предложил на съпругата си тя трайно да се установи да живее в Република България и ако желае да започне работа в страната ни, но тя не била склонна да напусне работата си в Република С.. Нейното желание е било да пътува до Р. България и да пребивава тук в периодите, през които не е на работа, тъй като служебните й ангажименти са в сменен режим на организация на работното време. През времето, когато не е на дежурства, г-жа С. възнамерявала да полага грижи за детето си В. на територията на Р. България. Г-н С. твърдял, че създалия се цикъл от чести отсъствия на съпругата му от дома им се отразява негативно върху психо - емоционалното състояние на малолетният им син. Бащата споделил, че детето плаче, спи неспокойно и търси майка си, когато тя отсъства от дома им. Когато г-жа С. се завръща през неработните си дни в Р. България, малолетният В. видимо е щастлив от присъствието на майка си, но скоро тя отново напуска семейството, за да отиде на работа в Република С., като детето отново преживява много трудно раздялата с нея.

Поради трайните противоречия и неразбирателства между двамата съпрузи относно начина, по който функционира семейството им и най-вече отглеждането на детето им В., г-н С. информирал ОЗД - ДСП Гоце Делчев, че със съпругата му са във фактическа раздяла и същата се е завърнала в родината си, а през месец юли 2024 г. той е депозирал документи в Районен съд - Гоце Делчев за разтрогването на брака им и уреждане упражняването на родителските права спрямо малолетния В. по съдебен ред.

По късно ОДЗ са информирани, че делото за развод е прекратено. Г-н С. заявил, че е оттеглил искането си за развод, тъй като вижда индикации в поведението на г-жа С., навеждащи го на мисълта, че отношенията по между им могат да се променят в положителна посока. Г-жа С. заявила, че остава категорична в решението си да прекрати брака помежду им.

Още при първата постъпила информация за семейни конфликти, съпрузите били консултирани относно възможността да им бъде предоставена подкрепяща социална услуга. Семейство С.и взели решение да ползват социална услуга „работа с психолог“ в ЦОП гр. Гоце Делчев при ДЦ „Символ на любовта“, като депозирали необходимите заявления.

След раздялата им обаче те преустановили срещите с психолог, поради което били информирани, че могат да последват административнонаказателни мерки. От становището на двамата родители се констатирало, че относно детето липсват проблеми, а между тях има несъгласие относно материални и финансови претенции. Г-жа С. информирала, че е завела дело за разтрогване на гражданския й брак с г-н С. и за упражняване на родителските права върху осиновеното им дете В. С..

На 14.02.2025 г. в ОЗД - Г. Д. постъпил заключителен социален доклад съгл. чл. 22, ал. 2 от ППЗЗД, изготвен от доставчика на предоставената на родителите социална услуга - ЦОП гр. Г. Д.. Според доклада от месец ноември 2024 г. до месец февруари 2025 г. индивидуалната работа със семейство С.и е провеждана извън определения час по график, с предварителна уговорка, когато и двамата са свободни да присъстват. Към момента родителите все още нямат официален развод, но не живеят заедно. По време на срещите е обсъждана настоящата ситуация в семейството, както и ежедневието и грижите за детето. Двамата съпрузи живеят разделени като детето се отглежда от г-н С.. В отглеждането му помагат и родителите му. В. посещава детска ясла и добре се е адаптирал в новата обстановки. По данни от г-н С., детето е в добро здравословно състояние и не боледува често. Майката В. ги посещава през известен период от време като взема детето с приспиване. Обсъждани са начините, по които В. се отглежда и от двамата, ежедневни ситуации и затруднения, с които се сблъскват като родители. По време на извършваната с тях индивидуална работа двамата родители не са успели да постигнат съгласи е по нито една от разгледаните теми, нито за начина на общуване по между си. Отново се връщат към минали случки и събития и се обвиняват взаимно. Не пропускат да се обвинят и за начина на отглеждане, хранене, обличане на детето. Двамата твърдят, че комуникацията им е същата и през останалото време. Всички предложени възможности за подход към ситуацията се отхвърлят, като и двамата са заседнали в гнева си един към друг.

С оглед изтичане срока на договора за ползване на социалната услуга двамата били информирани относно необходимостта от продължаване ползването услугата, предвид факта че не е настъпила промяна в нагласите им и взаимоотношенията по между им. И двамата родители изразили съгласие индивидуалната работа с психолог в ЦОП гр. Г. Д. да продължи, и подали нужните заявления.

По отношение нуждата на детето да поддържа контакт и с двамата си родители, г-н И. С. и г-жа В. С. нямат сериозни проблеми, като всеки осъзнава необходимостта от това В. да има силна емоционална връзка с всеки един от тях. Видимо е, че за важни от живота на детето събития постигат съгласие.

Към момента на изготвяне на социалния доклад основни грижи за малолетния продължава да полага г-н И. С.. Той се стреми да задоволи адекватно всички нужди и потребности на сина си - битови, физически, емоционални, здравни, образователни и др. Г-н С. и малолетния В. живеят в гр. Г.Д., ул. „Д.“ № 6, община Г. Д., обл. Бл.. Домът на семейството представлява тавански етаж от жилищна кооперация, собственост на г-н С.. Състои се от кухня с всекидневна, спалня и баня с тоалетна. Обзаведено е с всичко необходимо за нормалното функциониране на едно домакинство, битовите и хигиенни условия са много добри. В спалнята има обособен детски кът, осигуряващ достатъчно лично пространство за малолетния В..

Видно от направена справка в средата за междурегистров обмен на данни REGIX, през 2021 г. г-н С. е закупил парцел с площ от 260 кв.м. и към момента изгражда собствено жилище.

При грижите за В. бащата И. С. разчита и на помощта на майка си.

По информация от личния лекар на детето - д-р М.малолетният В. С. е със завършен за възрастта имунизационен статус. Няма открити хронични заболявания. Не е дете със специални потребности. Детето редовно се води на детска консултация, като се придружава от майката или от бащата. Същите стриктно изпълняват назначената от лекаря терапия.

Детето посещава Детска ясла „Пролет“ гр. Г. Д.от 19.08.2024 г. като и двамата родители присъствали на първия му ден там. Периодът на адаптация в яслата е бил сравнително кратък и В. бързо се е приобщил към децата и персонала. Към настоящия момент момчето е без памперс, не ползва биберон, храни се самостоятелно с малка помощ. Със стабилно емоционално развитие. Участва самостоятелно и се включва в игрите с децата, не проявява агресивност и не е обект на агресивно поведение от страна на останалите деца. Има добър външен вид. Винаги е чист и спретнат, облечен с подходящи дрехи. По информация от учебното заведение, детето е водено и прибирано от бащата И. С. и от бабата по бащина линия. Същите редовно се интересуват за развитието на малолетния. В дните, в които майката г-жа В. С. полага грижи за момчето, същото е водено и прибирано от нея. Тя живо се интересува за здравословното състояние и емоционалното му развитие.

Мнението на персонала на детската ясла е, че за малолетния В. И. С. се полагат необходимите грижи за отглеждането му.

Г-жа В. С. редовно посещава сина си поне веднъж месечно, като предварително уведомява бащата за датата на пристигането си и продължителността на пребиваването й на територията на Р България. В повечето пъти майката остава в страната за около седмица, като в този период взема В.при себе си и се ангажира изцяло с осигуряването на всички негови потребности.

След раздялата между родителите г-жа С. не живее постоянно в Република България. Посещава ежемесечно малолетния В. за около седмица, като предварително уведомява бащата за датата на пристигането си и продължителността на пребиваването й на територията на Р България. Когато пребивава в България, майката е отсядала веднъж в семейния им дом и два пъти в хотел - ресторант „Олив“ гр. Г. Д.. По време на всички останали посещения г-жа С. е пребивавала в дома на роднина на г-н С. в гр. Г.Де. Когато взема детето при себе си, тя поема цялостните грижи за малолетния В., както и издръжката на ежедневните му нужди, подсигурява на детето си подслон, храна, облекло и задоволява адекватно базисните му потребности.

Първоначално, поради съществуващите противоречия между родителите, те поискали съдействие от ОЗД предаването на малолетния В. от единия на другия родител да се извършва на територията на ДСП - Гоце Делчев в присъствието на социален работник ОЗД. За тези действия са изготвяни съответно протоколи, подписани от страните. По - късно тази практика била преустановена, като родителите си оказват съдействие при предаването на малолетния В..

По информация от семейство С.и всички техни близки и роднини са приели безрезервно детето и много го обичат и му се радват, както и той на тях. Малолетният В.познава роднините от разширения семеен кръг по бащина линия и редовно контактува с бабата и дядото, с които живеят в една къща.

Към настоящия момент, по информация от г-жа С., контактите на детето с роднините по майчина линия се осъществяват чрез видео връзка в социалните мрежи, тъй като същите живеят в чужбина. При две от посещенията й в България г-жа С. е била придружена от нейната сестра и леля на детето г-жа С. М.. Често заедно с осиновителката е пътувал и пълнолетният й син Денис, като същата твърди, че по между им съществува емоционална връзка.

В хода на проследяване на адаптацията на малолетния В.И. С. в осиновителното семейство е установено, че детето показва обич и емоции и към двамата си родители. Същите са запознати, че при продължаващи проблеми помежду им, с напредване възрастта на В.същите ще окажат влияние на неговото развитие и при констатиране на риск за малолетния от страна на ОЗД към ДСП - Г.Де. ще бъдат предприемат мерки спрямо детето и административно - наказателни такива спрямо родителите му.

По информация от г-жа С. тя работи в системата на Главна дирекция на полицията в Република К. като полицейски служител на длъжност „Граничен полицай контрол на документи“ на ГКПП Хани - Елезит. Тя има сключен безсрочен трудов договор. Работи в сменен режим на работа на 12 - часови смени. Към момента трудовото й възнаграждение по нейни данни е в размер на 850.00 евро.

Г-н С. работи на ГКПП Илинден - Ексохи на длъжност „Старши

полицай“. Месечният доход на г-н С. е от трудовото му възнаграждение в размер на 2800 лв. месечно. Има сключен безсрочен трудов договор. Работи на сменен режим на организация на работното време при дванадесет часов работен ден.

На семейството е отпусната и месечна добавка за отглеждане на дете съгл. чл. 7 от ЗСПД в размер на 50.00 лв. до м. януари 2025 г.

Заключението е, че с оглед най - добрия интерес на малолетния В.Ил. С., е на родителите да продължи да бъде оказвана психологическа подкрепа от страна на специалист - психолог до постигане напредък в комуникацията по между им по отношение на осиновеното от тях дете. Запознати са, че следосиновителния период е много важен период от развитието на осиновеното от тях дете и е необходимо да направят необходимите постъпки, с подкрепата на специалисти от ЦОП гр. Г. Д. за подобряване

взаимоотношенията и комуникацията помежду им. Информирани са, че предоставянето на родителските права на когото й да е от двамата родители не лишава другия от правото му да има пълноценно участие в емоционалното, психическото, физическото и нравствено развитие на В..

По делото е представено удостоверение от 16.09.2024 г., издадено от Гранична полиция, че ответника И. С. е държавен служител и служи в ГПУ – Г. Де..

Представено е удостоверение от 25.03.2025 г., издадено от МВР на Република К. че ищцата В. С. работи като полицай към полицията на Косово със заплата към момента в размер на 855.04 евро на календарен месец. Представено е и удостоверение, че тя не притежава недвижим имот в Република К., както и договор за наем на недвижим имот в гр.Гоце Делчев, сключен между В. С. и В. М..

Представено е удостоверение, че детето посещава детска ясла в гр.Г. Д., както и справка за отсъствията му през 2025 г. Представена и бележка от 2026 г., че детето посещава детска градина. Представени са болнични листове, амболаторни листове, медицински направления, извършени изследвания на детето В.С.. Представена е справка от личния лекар на детето, в която се излага, че то е водено както от майката, така и от бащата по повод остри инфекции на горните дихателни пътища. По повод налични аденоидни вегетации, за което е консултиран със специалист УНГ и е насрочен за оперативна интервенция, тъй като аденоидни вегетации са дена от причините за изоставане във физическото развитие Проведени са и консултации с ендокринолог за откриване причините за изоставане в във Физическото развитие. Представена е и епикриза, от която се установява, че на 02.09.2025 г. на В. е извършено оперативно отстраняване на аденоидна вегетация изпълваща епифаринкса.

По делото е изготвена съдебно – медицинска експертиза, изпълнена от вещо лице детски ендокринолог, според заключението на която по Международния класификатор на болести, болест Е45 по МКБ10

представлява „изоставане в развитието, дължащо се белтъчно- енергийна недостатъчност“. Болестта се дефинира като състояние на прием на недостатъчна по количество и състав храна - намален прием на белтъчини, въглехидрати, мазнини, витамини и олигоелементи. Според съвременните схващания във всички случаи на недохранване има недостиг на енергия и протеини, които са необходими за растежа и развитието на детето, обикновено са комбинирани с превалиране на едно от двете.

Физическото развитие се оценява по изработени нормативи за българските деца - антропометрични измервания (ръст, тегло, подкожна мастна тъкан) и показатели за съзряване (костна възраст, зъбно и полово съзряване). Като изоставане във развитието се определя наличие на един или всички показатели под долната граница на нормативите за пол и възраст.

Като се изключи наследствеността, при откриване на причината лечение може да се приложи - оперативна намеса при анатомични аномалии, медикаменти, специфичен хранителен режим и др. При несвоевременно лечение се наблюдава забавяне в растежа, повишена заболяемост от остри и хронични инфекции с тежко протичане, депресивни състояния, нарушения в функцията на различните органи и системи.

Заболяването може да бъде органично (вродени аномалии, остри и хронични заболявания от инфекциозен и неинфекциозен произход, които нарушават апетита и резорбцията или увеличават загубите), генетични (костни дисплазии, анатомични аномалии, наследствени и вродени дефекти на метаболизма, хромозомни аберации, увреждания преди и по време на бременността и др.). Към функционалните причини се отнасят: наличие на емоционална и социална депривация, някои и психични заболявания като анорексия и депресия, неврогенно повръщане, случаите на малтретиране на деца, създаване на порочни навици за отглеждане и хранене.

Рисковете за здравето и живота се определят от причините, времето на възникване, продължителността и възможността за ранно и своевременно лечение. Освен изоставането в развитието, най-често децата са склонни към остри и хронични инфекции с тежко протичане. Наблюдават се депресивни състояния, нарушения в сърдечния ритъм, чревна дисбактериоза и др. Като се изключат тежките анатомични малформации и генетични аномалии, при които невинаги има възможност за въздействие, пряко застрашаване на живота не се наблюдава.

Прогнозата обикновено е благоприятни при своевременно откриване на причината започване на специфично лечение.

В съдебно заседание вещото лице заявява, че детето е осиновено и няма данни за биологичните родители и обстоятелствата около раждането му, освен че е по оперативен механизъм. При липса на фамилна анамнеза не може да се обясни по-ниския ръст и тегло на детето, макар и в границите на нормата. Възможно е родителите да са по-дребни или по-високи, не може да се каже. До м.09.2025 г. детето еболедувало по-често, но след премахване на трета сливица боледува по –рядко от остри респираторни заболявания. Започва компенсиране на физическите параметри, които сега се вмества в долната граница на нормата за възраст и пол, макар теглото да е малко под нея. Налице е подобряване и в костната тенденция, но е необходимо проследяване в по-дълъг период от време при осигуряване на правилен хранителен режим. Възможно е изоставането на ръст и тегло принципно да се дължи на лишаване от храна или прекалено изискване за хранене на детето, при което то не отказва да яде, но това са изброени като възможни фактори. При положение, че детето посещава детска градина, храни се в къщи вечер и през почивните дни и се отчита прогрес по отношение на ръст и тегло, то детето се храни добре и разнообразно. Не е категорична, че премахването на третата сливица е фактор за ниския ръст и тегло, но счита, че има значение, тъй като след операцията по – рядкото боледуване и подобрения апетит се се отразили. Не може да каже дали изоставането в развитието на детето се дължи на емоционална или социална депривация.

Съдът намира, че експертизата отговаря точно и пълно на поставените въпроси и я кредитира изцяло.

По делото е приета като доказателство психологична експертиза. Вещото лице сочи, че малолетното дете В. И. С., на възраст 3 години и 6 месеца, се намира в етап на ранно детско развитие, характеризиращ се с интензивно развитие на емоционалната сфера, формиране на привързаност, развитие на речта, когнитивните умения и символичната игра.

От съвкупния анализ на: проведеното психологично изследване; наблюдението на взаимодействието дете-родител; данните от медицинската (педиатрична) експертиза; се установява, че детето е в норма по отношение на физическото, психичното и емоционалното си развитие, съответстващо на календарната му възраст.

Не се установяват данни условията, в които детето се отглежда към настоящия момент, да оказват негативно влияние върху неговото развитие. Напротив — средата, в която се отглежда основно от бащата, се характеризира със стабилност, предвидимост, адекватно задоволяване на базисните и емоционалните потребности.

Наблюдава се сигурна емоционална привързаност към основния грижещ се родител (бащата), което е водещ фактор за благоприятно психично развитие в тази възраст.

В същото време, от наблюденията на психолога върху

взаимодействието между детето и майката, включително в контролирана среда, както и при дистанционни контакти, се установява наличие на положителна емоционална връзка, проявяваща се чрез: -разпознаване и назовават („мама“); емоционална отзивчивост; включване на майката в игрови и комуникативни ситуации.

Тези данни сочат, че детето поддържа емоционална свързаност и с двамата родители, което представлява допълнителен протективен фактор за неговото развитие.

В следствие на тези наблюдения, вещото лица заключава, че към настоящия момент не се установяват неблагоприятни последици за психичното, емоционалното или физическото развитие на детето. Налице са условия, които подпомагат неговото нормално развитие, като водещо значение има стабилната грижеща среда, съчетана с поддържане на емоционална връзка и с двамата родители.

Въз основа на проведеното психологично изследване, наблюдението в игрова и комуникативна среда, както и данните от медицинската (педиатрична) експертиза, се установява, че детето В. Ил.С. демонстрира интелектуално, емоционално и социално развитие, съответстващо на календарната му възраст.

Детето проявява: възрастово адекватно интелектуално функциониране,

включително способност за символична игра и разбиране на социални ситуации; добре развита реч и комуникация, съответстваща на възрастовите норми; добра игрова активност и инициативност, включително участие в самостоятелна и съвместна игра; социална насоченост и контактност, като установява и поддържа взаимодействие както с възрастни, така и с връстници.

По време на наблюдението детето:установява лесно контакт, проявява любопитство и ангажираност, демонстрира концентрация в рамките на възрастовата норма, реагира адекватно на нови ситуации.

Емоционалното функциониране се характеризира с: положителен емоционален тонус; липса на тревожност, страхови реакции или агресивно поведение; стабилна емоционална регулация; способност за изразяване и споделяне на емоции.

В контекста на взаимоотношенията с родителите се установява, че детето: демонстрира сигурност и спокойствие в присъствието на бащата; проявява положителна емоционална реакция и ангажираност към майката, включително чрез вербална комуникация („мама“), споделяне на преживявания и участие в съвместни дейности.

Детето е с хармонично и възрастово адекватно интелектуално, емоционално и социално развитие. Налице са добре развити комуникативни и игрови умения, както и стабилно емоционално функциониране. Общото му развитие е в норма и не се установяват рискови показатели или отклонения.

Детето е изградило емоционална връзка и с двамата родители, като: към бащата тя е сигурна, устойчива и водеща; към майката тя е положителна и съществуваща, но по-слабо консолидирана.

Поддържането и развитието на връзката и с двамата родители е от съществено значение за пълноценното психично и емоционално развитие на детето.

От съвкупния анализ на психологичното изследване, наблюдението на взаимодействието родител-дете, както и резултатите от личностовата диагностика (MMPI-2), се установява, че и двамата родители демонстрират отношение на привързаност и ангажираност към детето, но с различна степен на устойчивост и ефективност при реализиране на родителската функция.

Майката притежава наличен родителски капацитет и емоционална ангажираност, но с по-ниска степен на устойчивост и последователност в ежедневното му реализиране, обусловена както от личностови

характеристики, така и от обективните условия.

Бащата притежава добър, стабилен и ефективно реализиран родителски капацитет, който към настоящия момент осигурява оптимални условия за развитие на детето.

И двамата родители проявяват отношение на привързаност към детето и разполагат с родителски капацитет.

С оглед на: степента на реално участие в ежедневното отглеждане, устойчивостта и предвидимостта на грижите изграждането на сигурна привързаност наблюдаваното поведение в реална среда може да се направи извод, че:

Бащата разполага с по-висок и по-стабилно реализиран родителски капацитет към настоящия момент.

В същото време, майката следва да бъде разглеждана като значима фигура в живота на детето, с потенциал за развитие и поддържане на емоционалната връзка.

От извършеното психологично изследване, включително наблюдението на взаимодействието родител-дете в контролирана среда, както и анализа на реалните контакти, не се установяват данни за нарушена комуникация между детето и който и да е от родителите. Налице е ефективна и възрастово адекватна комуникация и с двамата, като различията са свързани с честотата и контекста на контактите, а не с качеството на взаимоотношението.

Въз основа на проведеното психологично изследване, наблюдението на детето, както и анализа на неговото емоционално и поведенческо функциониране, се установява, че към настоящия момент действащият режим на лични контакти не оказва негативно въздействие върху психичното здраве на детето.

Въпреки това, с оглед възрастта на детето и значението на стабилната привързаност, следва да се отчете, че:

Рязка промяна в режима или нарушаване на установената основна среда би могла да доведе до: повишаване на тревожността, емоционална несигурност, затруднения в адаптацията

Настоящият режим на лични контакти е адекватен към настоящия момент и не застрашава психичното здраве на детето. В интерес на детето е запазването на стабилната основна среда, съчетано с поддържане и постепенно развитие на контактите с другия родител, при условия на предвидимост и емоционален комфорт.

За запазване на психичното здраве и нормалното развитие на детето се препоръчват следните мерки:

• Запазване на стабилната, предвидима и сигурна среда, в която детето се отглежда към настоящия момент, при основна грижа от страна на бащата, като водещ фактор за поддържане на емоционалната сигурност и устойчивостта на привързаността;

• Поддържане и постепенно разширяване на контактите с майката, при условия на предвидимост, регулярност и съобразяване с възрастовите потребности на детето, с цел укрепване на емоционалната връзка;

• Осигуряване на спокойна и неконфликтна среда при осъществяване на контактите, като се избягва въвличането на детето в междуродителски конфликти или напрежение;

• Поддържане на ефективна комуникация между родителите по въпроси, свързани с детето, включително относно здравословното състояние, ежедневието и развитието му;

• Съобразяване на всички решения с принципа за защита на най-добрия интерес на детето, като водещ критерий при определяне на родителските грижи и режима на лични контакти;

• При необходимост - ползване на подкрепящи услуги (психолог, социален работник) с цел подобряване на родителската комуникация и координация.

Съдът не намира основание да подложи на съмнение изводите на вещото лице по психологичната експертиза. Намира, че то има необходимите знания, специалност, за да изложи заключение по поставените въпроси, не са налице данни за предубеденост по отношение на страните. Поради това кредитира заключението като пълно и точно отговарящо на поставените въпроси. Съдът не се съобразява само с окончателния експертен извод, като в тази насока ще формира собствено становище.

По делото с изслушани родителите, като всеки от тях излага своето виждане защо на него трябва да се предостави упражняването на родителски права относно малолетното дете.

При така установеното, съдът намира предявените искове за допустими, като подадени от лица, имащи правен интерес от предявяването им, срещу легитимиран ответник и пред надлежния съд.

По същество намира иска за прекратяване на брака с развод за основателен.

Данните по делото сочат, че между двамата съпрузи съществуват дълбоки и непреодолими проблеми и брачната им връзка е опразнена от дължимото според закона и морала съдържание. Характерните за нормално протичащия брак взаимна привързаност, разбирателство и уважение не съществуват помежду им. Двамата се намират във фактическа раздяла от около година и половина, като не са правили опити да продължат съвместният си живот. Брака е дълбоко и непоправимо разстроен, а съществуването му - само формално, поради което не е в полза нито на страните и роденото от брака дете, нито на обществото и следва да бъда прекратен.

Съдът намира, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака, имат и двете страни. Макар да имат дългогодишна връзка, когато са се появили проблеми и различия във вижданията им никой от тях не е положил сериозни усИ. да изясни проблема и да го отстрани. Не се установи да са разговаряли помежду се, опитвайки се да намерят решение от проблемите, да преценят дали не могат да живеят заедно само в една от държавите, за да запазят семейството си. Да опитат да сближат вижданията си за начина на живот като семейство с малко дете. Според свидетелите до момента в който в живота им се е появил В. между съпрузите е нямало разногласия. В социалния доклад се цитира установеното от психолога при ЦОП, според който при проведените срещи двамата съпрузи отново се връщат към минали случки и събития и се обвиняват взаимно. Не пропускат да се обвинят и за начина на отглеждане, хранене, обличане на детето. Не са се опитали да сближат позициите си е да направят взаимни компромиси, всеки отстъпвайки малко от собствената си позиция и опитвайки се да се приближи до другия. Поради това съдът намира, че ако бяха положили сериозни усИ., то биха намерили начин за преодолеят различията си, да превъзмогнат проблемите в семейството.

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК, след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Промяната или запазването на носената по време на брака фамИ. следователно е поставено в зависимост от волята на променИ.т името си съпруг. Ищцата не е направила искане за възстановяване на предходното си фамилно име, поради което искането в тази насока от страна на другият съпруг е без правно значение. С оглед изложеното иска на И. С. след прекратяване на брака съпругата да носи предбрачното си фамилно име следва да се остави без уважение.

Не се претендира издръжка между страните и съдът намира, че следва да се приеме за основателно искането на ищеца по насрещната молба да се приеме, че страните не си дължат взаимно издръжка след прекратяване на брака.

И двете страни правят искане да им се предостави упражняването на родителските права върху малолетното дете В. С.. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, въпроса относно родителските права съда решава след като прецени всички възможни обстоятелства с оглед интересите на децата. В разглеждания случай от раздялата на родителите и до настоящия момент детето се отглежда от бащата. От представените социални доклади, доклади от психиатри към ЦОП и становището на вещото лице по съдебно психологичната експертиза и двамата родители имат съответния капацитет и фактически възможности да се грижат за възпитанието и отглеждането на детето и да осигурят потребностите му.

За детето се полагат грижи съобразно възрастта и потребностите му, гарантирана е и сигурността му при отглеждане в семейна среда от страна на бащата.

Същевременно се установява от заключението на съдебно

психологичната експертиза, че бащата проявява стабилен и ефективно

реализиран родителски капацитет, който осигурява оптимални условия за развитие на детето. Майката също притежава родителски капацитет и емоционална ангажираност, но с по-ниска степен на устойчивост и последователност в ежедневното му реализиране.

Вещото лице е категорично, че рязка промяна в режима или нарушаване на установената основна среда биха повлияли негативно на детето.

Въз основа на събраните по делото данни за родителските качества на страните и с оглед становището на вещото лице по приетата по делото съдебно – психологична експертиза, съдът намира, че интересите на малолетното дете В. С. налагат то да бъде предоставено за отглеждане на неговия баща, на който да бъде възложено упражняването на родителските права и при който да бъде и местоживеенето му. Изцяло в съответствие с интересите на детето е то да запази настоящото си местоживеене и социална среда.

Не се доказа по делото твърдението на ищцата за упражняван тормоз над детето от бащата чрез прекалено строго, грубо и наказващо отношение на бащата – пляскане през ръката, ако посяга към храна, забрана за прегръщане, дори ако плаче, изискване детето да стои мирно. От показанията на свидетелите и особено свидетеля Стоянов, който няма родствени и други връзки със страните се установи, че бащата има топло и търпеливо отношение към детето. Вещото лице психолог също не е установило на резервирано, напрегнато и предпазливо отношение на детето към бащата, да проявава страхова реакция, каквото поведение непременно би се установило, ако бащата бе имал твърдяното от майката поведение към детето.

Не може да се сподели и твърдението за ограничаване в храната и изискване да се яде, каквото бащата каже, което е довело до изоставане в развитието му, тъй като не съответства на факта, че детето е посещавало детска ясла, а сега и детска градина, където се храни, независимо от предлаганата в къщи храна, както и на заявеното при извършените прегледи от лекари, че детето се храни добре и констатациите от персонала на детската ясла и от ОЗД за полагани добри грижи за него от страна на бащата.

Тук следва да се вземат предвид и обясненията на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, според което освен на депривация и малтретиране (за каквито доказателства не се събраха), би могло да се дължи и на наследствени фактори, за които предвид осиновяването на детето няма данни, а също и на заболяването от трета сливица, тъй като след отстраняването й, детето е започнало да компенсира изоставането във физическото си развитие.

Поради това съдът счита, че ако бащата продължи да упражнява родителските права, това не би навредило на интереса на детето, а би било в съответствие с него.

Местоживеенето на детето ще бъде по местоживеенето на неговия баща.

Съдът намира за необходимо да напомни и на двамата родители, че следва да загърбят конфликта помежду си и да поставят на първо място интереса - емоционалното състояние и нуждите на В.. Необходимо е да продължат да ползват насоките на психолози, до отстраняване на проблема в общуването си.

Тъй като упражняването на родителските права относно детето се предоставя на бащата, то в съответствие с изискването на закона е на него да се предостави ползването на семейното жилище в гр.Г. Д., ул. „Д.“ № 6, обл.Бл., поради което този иск ще бъде уважен.

Предвид възлагането на родителските права на бащата, на майката следва да се определи режим за лични отношения с детето. Съдът намира че поддържането на пълноценни лични контакти между тях, без съмнение е изцяло в интерес на детето, тъй като дава възможност за запазване на родствената връзка майка - дете и за запълване на липсата на този родител, която детето несъмнено ще изпитва в ежедневието си. Поради това на ищцата следва да бъде определен следния режим на лични контакти с детето, а именно – да вижда и взема при себе си детето всяка първа и трета седмица от месеца от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. на неделя, с преспиване, както и за 20 дни през лятната ваканция, през време, което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата. При осъществяване на режима на лични отношения, майката следва да взема детето от местоживеенето му при бащата, като го връща отново там, след изтичане на периода на виждане.

Същевременно няма пречка, при добро желание и общо съгласие от страна на двамата родители, контактите с майката да бъдат разширени и над определения режим, като това ще бъде от полза за детето. Няма ограничение също така за в бъдеще, при евентуална промяна на обстоятелствата да бъде поискано определянето на нов режим на лични отношения.

След като на бащата се предоставя упражняването на родителските права, майката ще бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си. Родителят, който няма да упражнява непосредствено родителските права дължи издръжка на своето дете до навършване на пълнолетие. Задължението за издръжка е безусловно и доколкото причини, които да водят до обективна невъзможност за даване на издръжка няма, ищцата следва да бъде осъдена да заплаща такава на непълнолетното си дете, като при определяне размера на дължимата издръжка намира приложение разпоредбата на чл.142 от СК, според която съдът следва да се ръководи от нуждите на детето и от възможностите на родителя.

Към момента детето В. С. е на почти * години, страдал е често от остри респираторни заболявания, но се установява от съдебно-медицинската експертиза, че след отстраняване на трета сливица, тези проблеми са отшумели. След оперативното лечение детето наваксва изоставането във физическото развитие и е в границите на нормата, макар и в долна граница, за ръст и тегло за възрастта си. Съответно относно В. няма данни за сериозни здравословни проблеми. С оглед изложеното и предвид възрастта на детето, съдът намира, че за задоволяване на нуждите на В.за храна, облекло и др. са необходими около 300 евро на месец. И двамата родители работят и имат доходи от трудово правоотношение. Няма данни за други доходи, няма данни да притежават недвижими имоти или друго имущество със значителна стойност, като възможен източник на доходи. Нямат задължение за издръжка към други лица.

Бащата И. С. работи като служител в Гранична полиция, но няма представено удостоверение за доходите му. Според социалния доклад дохода му за 2025 г. е в размер на ••• лв. месечно или •••••• евро.

Майката В. С. работи също като служител в Гранична полиция, но в Република К., като дохода й през 2025 г. е в размер на •••• евро на месец.

Преценявайки нуждите на детето В. и възможностите на ищеца и ответника, съдът намира, че майката следва да заплаща на това дете месечна издръжка от 180 евро, а останалите нужни му средства следва да се поемат от бащата. УсИ.та, които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на децата, следва да се вземат под внимание при определяне размера на издръжката, която той дължи, в посока намаляване на същата (Постановление №5/1970 г. на Пленума на ВС). Същевременно съдът взема предвид и факта, че дохода на бащата е около два пъти по-голям от този на майката.

Тъй като не се претендира заплащане на издръжка за минал период, такава ще се присъди, считано от предявяване на исковата молба.

Съдът намира, че на основание чл. 242, ал.1 от ГПК следва да постанови предварително изпълнение на решението за присъдената издръжка.

Установи се по делото, че родителите не могат да постигнат съгласие относно пътуването на детето в чужбина и за издаването на необходимите лични документи за това. След като това е така, този въпрос съгласно разпоредбата на чл.127а, ал.2 от СК, следва да бъде решен от съда.

По делото не бяха ангажирани доказателства за желание на страните или на детето, последното да пътува за конкретни страни. Все пак следва да се има предвид, че не може да се ограничава възможността на детето да пътуват в чужбина при желание за това, тъй като то, като гражданин на Европейския съюз имат право на свободно придвижване, включително да пътува в чужбина. Същевременно при даване на разрешението за пътуване, съдът трябва да държи сметка преди всичко за интереса на детето и дали определена дестинация не би била опасна за него. Преценявайки направеното искане, следва да се разреши пътуване на детето за държавите от Европейския съюз, Република Македония, Република Сърбия, Република Косово (доколкото има и косовско гражданство), Кралство Великобритания, които дестинации съдът намира за безопасни.

Предприемането на пътувания следва да бъде съобразено с установеният в това решение режим на лични контакти между детето и неговата майка.

Доколкото ищцата В. С. не е отправила искане за даване на разрешение за пътуване на детето извън границите на страната, то съдът ще се произнесе само по искането на бащата.

За да може да се осъществи пътуване на детето извън границите на страната, е необходимо да се даде разрешение на бащата да снабди детето с документи за самоличност без съгласието на майката.

По отношение на срока, за който следва да бъде дадено разрешението на детето да пътува извън страната, следва да се съобрази, че според съдебната практика (формирана от постановени по чл. 290 от ГПК решения, които съгласно тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГК на ВКС имат задължителен характер) съдът не може да издаде разрешения за неограничено извършване на пътувания в чужбина (в този смисъл са следните решения на ВКС - № 982/15.03.2010 г. по гр.д.№ 900/2009г., № 446/30.06.2010г. по гр.д.№ 4549/2008г., № 697/01.11.2010г. по гр.д.№ 1052/2010г., № 315 от 12.01.2012г. на ВКС по гр.д. № 1456/2010г., № 116 от 16.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 5156/2013г. и др.). С оглед установената съдебна практика от една страна, а от друга страна спецификата на конкретния случай, съдът намира, че разрешението за напускане на пределите на страната само и единствено със съгласие на единия родител няма пречка да бъде дадено за срок от пет години от влизане в сила на настоящото решение. Следва да се отбележи, че при промяна на обстоятелствата няма пречка отново да се иска от съда такова разрешение на основание чл.127а, ал.2 от СК и чл.45 и чл.76, т.9 от ЗБЛД.

С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на майката, бащата да извежда детето В. С. извън пределите на Р.България и за издаване на необходимите за това документи.

Съгласно разпоредбата на чл.329, ал.1 от ГПК, съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Тъй като в настоящият случай съдът приема, че вина за разстройството на брака имат и двамата съпрузи то разноските остават за всеки от тях, както ги е направил.

По отношение на исковете по чл.127а от СК (във вр. с чл.45 и с чл.76, т.9 от ЗБЛД), тъй като се уважават претенциите на ответника, сторените за тях разноски от ищеца по исковете – И. С., ще бъдат възложени на ответника по тях – В. С..

Така за исковете по чл.127а от СК ищецът по тях – И. С. е направил разноски за заплащане на държавна такса в размер на 25 лева за два иска или в общ размер на 50 лева (25.56 евро). В списъка за разноски е посочено, че от общия размер на възнаграждение, за предявеният иск по чл.127а от СК е заплатена сума от 306.78 евро, а за иска по чл.76, т.9 от СК е заплатена сума също от 306.78 евро или общия размер на заплатеното адвокатско възнаграждение по тези искове е в размер на 613.56 евро. С оглед приетото за основателност на тези искове, В. С. ще бъде осъдена да заплати на И. С. за сторените от него разноски по делото сумата в размер на 616.12 евро.

На основание чл.78, ал.6 от ГПК, държавната такса по присъдената издръжка, която определена на основание чл. 69, ал.1, 6 от ГПК е в размер на 259.20 евро, следва да се присъди в тежест на ищцата. Съдът на основание чл. 6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК определя окончателна държавна такса по допускане на развода в размер на 12 евро, която, съобразно чл. 329, ал.1 от ГПК, също следва да се възложи в тежест на двете страни по равно, или те ще заплатят по 6 евро всеки, ведно с по 2.56 евро държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от горното, съдът