Решение № 2590 от 25.7.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 307/2024 г.

Производството е по чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.405 от Кодекса на труда (КТ). Административното дело е образувано по жалба на „Сартен България“ ЕООД с ЕИК 115345067 и седалище и адрес на управление гр. Плевен, [улица], представлявано от М. З. С. – управител, подадена против задължителни предписания по т.3 и т.4, обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2404919 от 06.03.2024г. на инспектори от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново. Оспорващият счита обжалваните предписания за незаконосъобразни. Доводите по отношение предписанието по т.3 от протокола за извършена проверка са, че във Вътрешните правила за организация на работната заплата в „Сартен България“ ЕООД изрично са регламентирани условията, при които на всички длъжности в дружеството се зачита сходния характер на работата при друг работодател, както и са посочени документите, с които се доказва този характер, което е достатъчно за определянето му. За предписанието по т.4 сочи, че в „Сартен България“ ЕООД е въведена автоматизирана система за обработка на работните заплати и управлението на персонала, поради което в специалната книга се вписват само номерата на заповедите за извънреден труд, а другите данни по чл.8, ал.3, изр. първо от Наредбата за работното време, почивките и отпуските са включени автоматично в автоматизираната система и се водят електронно. Иска отмяна на предписанията по двете точки. В съдебно заседание жалбоподателят чрез упълномощен адвокат поддържа жалбата по изложените в нея съображения и претендира присъждане на направените разноски. В представена писмена защита излага подробни съображения за незаконосъобразност на предписанията, като сочи допълнителни доводи за нарушения при извършване на проверката – същата е по сигнал, а не планова, което обуславя изначалната й незаконосъобразност; извършена е по отношение на период след прекратяване на трудовите правоотношения на лицата, с което органът е излязъл извън рамките на неговата компетентност, тъй като се касае за трудов спор. Допълнително за предписанието по т.3 излага, че видно от представените длъжностни разписания, в дружеството не съществуват длъжности „настройчик заваръчна линия“ и „електрончик“. За предписанието по т.4 сочи, че изискването на чл.8, ал.3, изр. първо от Наредбата за работното време, почивките и отпуските е обусловено от липсата на законова и житейска логика, след като всички данни за положения извънреден труд се съдържат в автоматизираните системи, използвани в дружеството, и е правен абсурд в 21-и век тези данни да се вписват на ръка в специална книга на хартиен носител. Ответникът Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Велико Търново, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата и в писмени бележки ангажира съображения по същество за неоснователност на оспорването и за правилност и законосъобразност на оспорените предписания. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на жалбоподателя. Съдът намира за установено от фактическа страна следното: На 06.02.2024г. по работни места и в периода 13.02.2024г. – 06.03.2024г. по документи, от инспектори в ДИТ Велико Търново е била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство във фабрика в гр. Лясковец, [улица], стопанисвана от „Сартен България“ ЕООД. При проверката, чиито резултати са обективирани в Протокол за извършена проверка № ПР2404919 от 06.03.2024г. (л.14), са били установени четири нарушения, за отстраняването на които в 4 точки са дадени задължителни предписания на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Констатирано е било за последните две нарушения, че във Вътрешните правила за организация на работната заплата – фабрика гр. Лясковец, в сила от 01.01.2024г., не са определени условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията, като например за длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия“, длъжност „настройчик заваръчна линия“, длъжност „електрончик“ и други по ал.4 на чл.12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ); и че в специалната книга за отчитане на извънредния труд не се попълват всички графи. С предписанието по т.3 работодателят „Сартен България“ ЕООД е бил задължен на основание чл.12, ал.5 от НСОРЗ да актуализира Вътрешните правила за организация на работната заплата – фабрика гр. Лясковец, които са вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл.37 от КТ, като в същите да се определят условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията за длъжност „машинен оператор производство на пластмасови изделия“, длъжност „настройчик заваръчна линия“, длъжност „електрончик“ и други по ал.4, с оглед правото на работника или служителя на получаване на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, придобити в друго предприятие. С предписанието по т.4 работодателят е бил задължен на основание чл.18, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) да посочва в специална книга за отчитане на извънредния труд при документирането и трите имена на работника и служителя; размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2 от НРВПО. Към административната преписка са приложени Заповед № 71/08.12.2021г. и Заповед № 3/02.01.2024г. на изпълнителния директор на „Сартен България“ ЕООД, с които са определени длъжностни лица да водят книгата за отчитане на извънреден труд (л.27-28). И в двете заповеди е регламентирано, че на основание чл.8, ал.3 от НРВПО, когато във фирмата е въведена автоматизирана система за обработка на работната заплата и управлението на персонала, е разрешено в специалната книга да се вписват само номерата на заповедите за положения извънреден труд, ако другите данни са включени в тази система. Представени са заповеди за полагане на извънреден труд за 2022г. и 2023г., извлечения от специалната книга за полагане на извънреден труд и уведомление до ДИТ Плевен за положен в дружеството извънреден труд за 2023г. (л.29-48). Приложени са още Правилник за вътрешния трудов ред във фабрика гр. Лясковец от 10.08.2021г. и 22.12.2023г. (л.49-68), Вътрешни правила за организация на работната заплата от 01.03.2021г., заповед за изменение на последните и Вътрешни правила за организация на работната заплата от 01.01.2024г. (л.69-83), документи за назначаване и освобождаване на 5 служители на дружеството (л.85-156), таблици за отчитане явяването на работа (л.157-223), ведомости за заплати и банкови извлечения (л.224-342). Допълнително от оспорващия са представени щатни разписания на длъжностите в „Сартен България“ ЕООД фабрика Лясковец – в сила от 01.06.2023г. и от 01.12.2023г., ведно със заповедите за утвърждаването им (л.384-391). От последните се установява, че в длъжностните разписания не фигурират длъжности „настройчик заваръчна линия“ и „електрончик“, каквито са посочени в оспорените предписания. По молба на оспорващия е назначена съдебно-икономическа експертиза. Вещото лице в заключението си е установило, че в „Сартен България“ ЕООД полагането на извънреден труд се извършва на база предварително издадена заповед от работодателя, а отчитането на този труд се извършва от преките ръководители, които попълват присъствената форма за месеца деня и часовете положен извънреден труд и общия брой часове за месеца. В дружеството работят паралелно три автоматизирани системи – за входно-изходен контрол (Кентавър), специализиран софтуер за изчисляване на работните заплати (Омекс) и интегрирана система за управление на бизнеса (SAP). Системата Кентавър чрез карта за достъп отчита времето на влизане и излизане на всеки работник или служител, като тези данни служат за потвърждение на попълнените от преките ръководители присъствени форми. В системата Омекс след края на всеки месец се въвеждат отсъствия, допълнителни възнаграждения и часовете положен извънреден труд, и от нея се изготвят справки за положените часове извънреден труд и левовата им равностойност. Системата SAP обхваща всички процеси и дейности в предприятието, като освен функционалностите на Омекс включва задаване на работното време на всяко лице и начисляването на извънреден труд по дати. Вещото лице излага, че данни за трите имена на работника или служителя се съдържат в трите системи SAP (като за периода м.11, 2021-м.01, 2024 само в Кентавър и Омекс), за размера на изплатеното възнаграждение за извънреден труд – в Омекс и SAP (като за периода м.11, 2021-м.01, 2024 само в Омекс), а данните за ден и време на удължаване на труда не касаят извънредния труд. Вещото лице е установило още, че в предприятието не е полаган извънреден труд в неделя, респективно в двата дни от седмичната почивка, поради което не е определян и ден по чл.15, ал.2 от Наредбата. В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като допълва, че данните по т.4 от предписанието не се съдържат само в една система, а могат да се извлекат от различните системи, но ръчно не са въвеждани в графите на книгата за извънреден труд. Системата Кентавър не служи за отчитане на извънредния труд, а само за сверяване на информацията по присъствените форми дали даден работник или служител се е регистрирал в деня за полагане на извънреден труд. Съдът кредитира заключението като даващо отговор на поставените въпроси (с уточненията в с.з.), прието без оспорване от жалбоподателя и със забележката на ответника, че е неотносимо към спора. Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 11.03.2024г., а жалбата е подадена чрез административния орган на 12.03.2024г. и е входирана при него на 25.03.2024г., вх. №24029296). Оспорените предписания съдържат волеизявление на издателя на акта, с което се създават задължения за жалбоподателя като адресат на този акт. Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата за частично основателна по следните съображения: Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. Протоколът е издаден от контролни органи при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – главни инспектори в ДИТ Велико Търново, действащи в териториалния обхват на компетентност на дирекцията – в гр. Лясковец, обл. Велико Търново (чл.21, ал.4 от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“). Правомощия на инспектор имат ръководителите на административни звена в специализираната администрация, служителите, назначени на длъжност инспектор, юрисконсултите, както и други служители на Агенцията, назначени на експертни длъжности, които са изрично упълномощени от изпълнителния директор (чл.21, ал.2 от Устройствения правилник). По делото са приети и не са оспорени заповеди № ЧР-1601/01.12.2020г. и № ЧР-928/20.12.2023г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, ведно с длъжностни характеристики (л.351-358), видно от които лицата, извършили проверката и издали процесния протокол за извършена проверка, са били в служебно правоотношение и на длъжност „главен инспектор“. Предписанията са издадени в предвидената от закона форма, след извършена проверка, като съдържат изискуемите по закон реквизити. С оглед на горното съдът приема, че предписанията са издадени от компетентен съгласно чл.404, ал.1 от КТ орган и в предписаната форма. Не се установява при издаването на оспорените предписания да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, такова не се твърди и в жалбата. По отношение на съответствието на предписанията с материалния закон, съдът приема следното: Предпоставка за прилагането на принудителни административни мерки „задължително за изпълнение предписание“ по чл.404, ал.1 от КТ е наличието на констатирано нарушение на трудовото законодателство. По делото не се спори, че „Сартен България“ ЕООД притежава качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ. Като работодател търговското дружество участва в трудовите правоотношения, възникващи с наетите от него работници и служители и е адресат на императивните правила на КТ и подзаконовите актове по прилагането му относно съдържанието на тези правоотношения. Дадените от страна на ДИТ Велико Търново предписания по реда на чл.404, ал.1, т.1 от КТ са за преустановяване на нарушения на трудовото законодателство – нарушения на чл.151, ал.1 от КТ, на чл.6, ал.2 от Наредба №15 от 31.05.1999г. за условията, реда и изискванията за разработване и въвеждане на физиологични режими на труд и почивка по време на работа, на чл.12, ал.5 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, и на чл.18, ал.1 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, за което да дадени съответните предписания по т.1-т.4 от протокола. Предписанията по т.1 и т.2 не са обжалвани от дружеството и не са предмет на настоящото производство. По отношение на констатираното в т.3 от протокола нарушение, респ. приложената с т.3 от разпоредителната част ПАМ: Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.5 от НСОРЗ, условията, при които се зачита сходният характер на работата, длъжността или професията по ал.4, се определят с колективен трудов договор на браншово равнище или с вътрешните правила за работната заплата в предприятието. В случая от „Сартен България“ ЕООД са представени утвърдени Вътрешни правила за организация на работната заплата за фабрика гр. Лясковец, в сила от 01.01.2024г. (л.76), действащи към датата на проверката. В чл.18, ал.3 от Вътрешните правила е посочено, че правата на новопостъпилите работници и служители с оглед размера на допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит се установяват след преценяване и определяне на продължителността на трудовия стаж в съответствие с определените с настоящите ВПОРЗ за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия при друг работодател, когато служителят/работникът е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите и изискванията за заемане на длъжността, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност в „Сартен България“ ЕООД. В ал.4 на същия член са конкретизирани документите, които служат за доказване на сходния характер на работата. Идентична е уредбата и в утвърдените Вътрешни правила за организация на работната заплата, в сила от 01.03.2021г. (л.69). Съдът счита, че така регламентирани, условията за зачитане на сходен характер на предходно полаган труд са достатъчно ясно и непротиворечиво определени и отговарят на изискванията на чл.12, ал.5 от НСОРЗ. Това, че във вътрешните правила не е посочено или цитирано изрично съдържанието на чл.12, ал.4 от НСОРЗ не се приема за нарушение, тъй като зачитането на сходен характер на положен труд е вменено с горната норма и работодателят е длъжен да я прилага, независимо дали буквално я е включил в съдържанието на правилата. От административния орган не е установено, нито се твърди, че за даден работник или служител не е бил зачетен сходен характер на полаган от него труд в друго предприятие или при друг работодател, включително в някоя от хипотезите на чл.12, ал.4 от НСОРЗ. Обстоятелството, че към момента на извършваната проверка в представените на контролните органи Вътрешни правила за организация на работната заплата, утвърдени от управителя на дружеството, са регламентирани условията, при които се зачита сходния характер на работата, не е било съобразено от контролните органи, с оглед на което предписанието по т.3 от протокола се явява постановено в противоречие със закона – при липса на извършено нарушение на чл.12, ал.5 от НСОРЗ. Допълнителен довод за горното е и липсата в утвърдените щатни разписания на две от длъжностите, които са посочени в предписанието – „настройчик заваръчна линия“ и „електрончик“. Действително същите фигурират в допълнителните споразумения на две от лицата с прекратени правоотношения (л.120-122 и л.153-гръб), но видно от тези споразумения, същите са били сключени през 2020г. и м. януари 2021г. Към датата на извършената проверка, а и към 01.06.2023г. и 01.12.2023г. такива длъжности не фигурират в длъжностното разписание на фабриката, поради което предписанието в тази му част е и неизпълнимо. Против всякаква логика е и съдържанието на предписанието – да се определи сходен характер на работата в друго предприятие за конкретни длъжности. Практически невъзможно е да се обхванат всички сходни работа, длъжност или професия в различните сфери на дейност и предприятия, следователно в зависимост от представените от новия работник или служител документи за полаган до момента труд и при условията на Вътрешните правила работодателят извършва преценка коя работа, дейност или длъжност са сходни по характер с тази, на която се назначава лицето. Цитираната от процесуалния представител на ответника в писмената му защита практика на ВАС е неотносима към настоящия случай, тъй като касае различни по своя характер казуси, които се различават от процесния. В първото решение е прието нарушение на чл.12, ал.4, т.1 от НСОРЗ, тъй като работодателят е регламентирал сходен характер само за определени длъжности в предприятието си с опит само в ресторантьорския отрасъл, а не за всички с опит и в други отрасли. Във второто и третото е прието нарушение на чл.22, ал.3 от НСОРЗ, а не на чл.12, ал.5 от същата. Четвъртото е с предмет производство по Закон за защита от дискриминация, а не по КТ и в частност задължителни предписания. По отношение на констатираното в т.4 от протокола нарушение, респ. приложената с т.4 от разпоредителната част ПАМ: Предпоставка за прилагане на последната е да е налице нарушение на чл.18, ал.1 от НРВПО. Нормата на чл.149, ал.1 от КТ задължава работодателя да води специална книга за отчитане на извънредния труд. Съдържанието на тази книга е регламентирано в чл.18, ал.1 от НРВПО. Съгласно последната норма, задължителни реквизити на специалната книга са трите имена на работника и служителя, номерът на заповедта за полагане на извънреден труд, денят и часът на започване и завършване на работата и размерът на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и денят, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2. В хода на административното производство безспорно е доказано, че част от служителите на „Сартен България“ ЕООД, наети във фабриката в Лясковец, са полагали извънреден труд през проверявания период. Видно от представеното заверено копие на водената във фабриката в гр. Лясковец книга, в нея са вписвани само номерата на заповедите за полагане на извънреден труд и липсват останалите реквизити, които са предмет на процесното предписание – трите имена на работника и служителя, размера на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, и деня, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2 от НРВПО. Доводите на оспорващия, че горните данни се съдържали във въведените в дружеството автоматизирани системи, поради което не било необходимо те да се вписват и в специалната книга на хартиен носител, са неоснователни. Правилото на чл.18, ал.1 от НРВПО е императивно и това задължение не е облекчено като задължението за реквизитите на специалната книга по чл.8, ал.3 от НРВПО, поради което вписването на всички изискуеми реквизити в специалната книга за отчитане на извънредния труд е нормативно определено и задължително за изпълнение. Липсата на законово установени реквизити в книгата по чл.149, ал.1 от КТ е нарушение на трудовото законодателство, което сочи на законосъобразност на оспореното предписание. Аргументите на жалбоподателя, свързани с дигитализацията през 21-и век и правия абсурд тези данни да се вписват на ръка в специална книга на хартиен носител, са неотносими към въведеното с чл.18, ал.1 от НРВПО задължение. След като законът изисква определени реквизити на специалната книга и не е регламентирал изключения от това правило, последното не може да се дерогира с въведени в предприятието автоматизирани системи и съдържащата се в тях информация, нито със заповеди на управителя на фирмата, които да игнорират това правило. Специалната книга по чл.149, ал.1 от КТ е единственият предвиден от законодателя удостоверителен документ, установяващ количеството и времето на извънредния труд и неговото основание, лицата които са го положили, изплатеното за този труд възнаграждение и деня, определен за почивка при труд в двата почивни дни. Установеното от вещото лице, че в предприятието не е полаган извънреден труд в неделя, респективно в двата последователни почивни дни, поради което не са били налице основания за вписване на деня, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2 от НРВПО, не води до незаконосъобразност на предписанието по т.4. Същото, както и останалите, е със срок на изпълнение от 11.03.2024г. занапред, поради което такова вписване би следвало да се прави, когато в бъдеще възникне основание за това. Предвид изложеното, даденото с т.4 от протокол за извършена проверка № ПР2404919 от 06.03.2024г. предписание „Сартен България“ ЕООД да вписва в специалната книга за отчитане на извънредния труд в обект фабрика гр. Лясковец трите имена на работника и служителя, размера на трудовото възнаграждение, изплатено на работника и служителя за положения от него извънреден труд, както и деня, определен за почивка по реда на чл.15, ал.2 от НРВПО, е правилно и законосъобразно. Твърдението на оспорващия в хода по същество, че проверката е извършена по повод сигнали на работници или служители с прекратени правоотношения, с което контролните органи излизат извън рамките на компетентността си, тъй като се касае за трудов спор, съдът намира за неоснователно. Контролните органи имат правомощието да дават задължителни предписания на работодателя при установени нарушения на трудовото законодателство, независимо от повода за проверката. В случая предписанията по т.3 и т.4 не касаят конкретни лица, включително такива с прекратени правоотношения, а дейността на дружеството по прилагане на относимите нормативни задължения за всички работници и служители на дружеството. Доводите на процесуалния представител на жалбоподателя, че проверката изначало е незаконосъобразна, тъй като е по сигнал, а не планова, са неотносими към конкретния спор. Разпоредбата на чл.402, ал.1, т.1 вр. с чл.399, ал.1 от КТ дава правомощия на контролните органи в рамките на тяхната компетентност да посещават по всяко време предприятията и местата, където се извършва работа, за да упражняват цялостен контрол по спазване на трудовото законодателство. Проверките могат да бъдат извършвани както по сигнал на работници, служители или синдикални организации (арг. от разпоредбите на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, както и от чл.403, ал.1, т.2 от КТ и чл.15, б.“с“ от Конвенция 81 относно инспекцията по труда, приета от Международната организация на труда, ратифицирана и от Република България, обн., ДВ, бр.43 от 30.05.1997г.), така и като планови, но поводът за такава проверка е неотносим към даването на задължителни предписания при установяване на нарушения на трудовото законодателство. По изложените мотиви съдът приема, че жалбата е основателна по отношение предписанието по т.3, и в тази част оспореният акт за прилагане на ПАМ като постановен при неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменен. Жалбата на „Сартен България“ ЕООД против задължително предписание по т.4 следва да се отхвърли като неоснователна, тъй като административният акт в тази му част е съобразен с приложимите материалноправни разпоредби. С оглед изхода на спора, на страните се дължат направените и доказани по делото разноски съразмерно с уважената/отхвърлената част на жалбата – чл.78, ал.1 и ал.3 от ГПК вр. с чл.144 от АПК. Оспорващият е доказал направени разноски в размер на 1600 лева (50 лв. държавна такса, 390 лв. възнаграждение на вещо лице и 1200 лв. адвокатско възнаграждение), като му се дължат разноски в размер на 800 лева. На ответника следва да се определят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 240 лева, от които му се дължат 120 лева. Следователно ответникът следва да бъде осъден да заплати на оспорващото дружество разноски по компенсация в размер на 680 лева. Възражението на процесуалния представител на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира за неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора и процесуалното поведение на адвоката. В този смисъл и на ответника е определено юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Плевен, седми административен състав