Решение № 13601 от 17.12.2024 г. на Административен съд - Варна по дело № 1483/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 45, ал. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Делото е образувано е по жалба на "4Б СОЛАР“ ЕАД, ЕИК •••, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от изпълнителния директор Б. З. А., чрез адв. М.Г. от АК – Варна против Решение № 606 по Протокол № 56 от редовно заседание на Общински съвет – Девня /ОбщС/, проведено на 30.08.2023г., с което на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 30, ал.2 от Закона за опазване на земеделските земи/ЗОЗЗ/, във връзка с чл.37 ЗОбщС и чл. 60 АПК, е прието предложение с вх. № ОбС 0800-132/21.08.2023г. на кмета на община Девня, за определяне на местна такса за промяна на предназначение на земеделски земи в землището на [населено място] от общинския поземлен фонд /ОПФ/, по отношение на следните имоти: ПИ с идент. № ••• – X кат. – 300 лв./дка; ПИ с идент. № ••• – X кат. – 300 лв./дка; ПИ с идент. № ••• – X кат. – 300 лв./дка; ПИ с идент. №••• – X кат. – 300 лв./ дка. В жалбата се поддържа, че оспореният акт е незаконосъобразен, необоснован, немотивиран, постановен при съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Сочи се, че по силата на Договор № 1007-143/ 29.08.2017 г. е учредено право на строеж върху общински земеделски земи за строителство на фотоволтаична електрическа централа, като съгласно договора дружеството-жалбоподател се е задължило за своя сметка да проведе процедурата и да заплати разходите по промяната на предназначение на земеделските земи. На 17.06.2019 г. на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, след положително становище от Министерството на земеделието и храните, в община Девня е внесено искане за определяне на общинска такса за промяна на статута на земите. С Решение № 653 по Протокол № 53/06.08.2019г. ОбщС-Девня е приел Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на земеделски земи от ОПФ. Това решение е оспорено от "4Б СОЛАР“ ЕАД по съдебен ред и е отменено с влязло в сила решение на АдмС – Варна. На 20.11.2020 г. ОбщС-Девня приема нова Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделски земи от ОПФ, представляващ Приложение към чл. 38б към Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги на територията на Община Девня, което също е оспорено по съдебен ред. С решение по адм. дело № 301/ 2021 г., 3-членен състав на АдмС - Варна отменя чл. 5, ал. 2, т. 2, чл. 5, ал. 3 - в частта на коефициентите за категория на населеното място за обектите от вида по чл. 7, посочени в колона 3 на таблицата и чл. 5, ал. 5 от Тарифата. Решението е влязло в сила. Незавимо от последното, вместо да измени Тарифата, Общински съвет – Девня е отменя изцяло и приема оспореното решение. Определената местна такса е идентична с тази по отменената тарифа, като същата многократно надхвърля размера на разходите, които би направила общинската администрация за извършване на услугата. Позовава се и на нарушение на чл. 8 и чл. 9 от ЗМДТ – относно начина на остойностяване на услугата и обвързване на таксата с площта на земеделската земя в декари, определяне на таксата „ad hoc“, чрез приемане на индивидуален административен акт /ИАА/. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Г. от АК - Варна, поддържа жалбата, пледира за отмяна на оспореното решение. В дадения от съда срок представя подробни писмени бележки с искане за присъждане на направените разноски. Ответникът по жалбата – ОбщС – Девня, в с.з. чрез процесуалния си представител – адв. В. М. от АК - Варна оспорва жалбата, като излага съображения за законосъобразност на приетото решение. Навежда, че от една страна липсва определяне конкретно на такса, която жалбоподателя е следвало да заплати. Липсва и оспорване на така определената индивидуална за него и спрямо решението от 2019 г. на министерството за промяна на предназначението на земите, която също е било могла да бъде обжалвана. Тази наредба е действала до 23.10.2023 г., когато е била отменена окончателно от съда. В предоставения срок жалбоподателя е имал възможност да му бъде определена такса и да я обжалва.не са били налице основания жалбоподателя да направи искане до ОбщС, въпреки това такава му е била определена, и която в момента обжалва. Жалбата се явява неоснователна, не са били налице основанията да бъде искано определянето на такава такса спрямо решение което според доказателствата по делото се установява, че е загубило своето правно значение, т.к. ОбщС няма как да определи такса по други заявления от 2021, и от 2023 г., поради това, че няма произнасяне по тях от комисията, за това дали по тях комисията ще промени предназначението на зем. Земи и ще предостави срок да се определи такса, поради което жалбата е неоснователна. В дадения от съда срок представя писмени бележки с искане за присъждането на разноски Съдът, след преценка становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимите нормативни разпоредби, съобразно обхвата на съдебната проверка, приема за установено от фактическа страна, следното: Въз основа на Договор № 1007-143/ 29.08.2017г. община Девня е учредила в полза на "4Б СОЛАР“ ЕАД право на строеж и сервитутни права за срок от 50 години върху следните недвижими имоти – частна общинска собственост: ПИ с идент. № ••, ПИ с идент. № •••, ПИ с идент. № ••• и ПИ с идент. № •••. От жалбоподателя „4Б СОЛАР“ ЕООД е поето задължението да изготви за своя сметка подробен устройствен план и да заплати разходите по промяна предназначението на земеделските земи. С докладна записка № ОбСВ-0800-132/ 21.08.2023 г. кмета на община Девня е уведомил ОбщС Девня за постъпило писмо изх. № АО -842/ 01.06.2023г. на Министерството на земеделието и храните /МЗХ/, в което е посочено, че с Решение № КЗЗ-10/28.05.2019г. – т. 96 е променено предназначението на 3967, 043 дка зем. земя, собственост на Община Девня за нуждите на „4Б СОЛАР“ ЕООД - за изграждане на обект „Фотоволтаична централа“, в землището на [населено място] за ПИ с идент. № •••, ПИ с идент. № •••, ПИ с идент. № •• и ПИ с идент. № ••. Решението не е загубило правно действие и влиза в сила като бъдат заплатени таксите за обекта. Същото следва да се счита за съобщено по реда на чл. 24а от ЗОЗЗ.Посочено е, че е изготвена оценка за определяне на такса за промяна на предназначението на зем.земи от лицензиран оценител, въз основа на която общинската администрация изготвя предложение за местна такса по категории на земеделските земи обект на договора за учредяване на правото на строеж, като са взети предвид разпоредбите на ЗОЗЗ. Докладна записка обективира и проект на решение, което да бъде гласувано от ОбщС, а именно: на основание чл. 21, ал.1, т.8 от ЗМСМА, вр. чл. 30, ал.2 от ЗОЗЗ, във връзка с чл. 37 ЗОбщС и чл. 60 АПК ОбщС -Девня да вземе решение за определяне на местна такса за промяна на предназначение на зем. земи в землището на [населено място] от ОПФ, както следва: ПИ с идент. № ••• – X кат. – 300 лв./дка; ПИ с идент. № •• – X кат. – 300 лв./дка; ПИ с идент. № •• – X кат. – 300 лв./дка; ПИ с идент. №•• – X кат. – 300 лв./ дка. Към докладната са приложени са и: писмото от МЗХ; резюме на доклад от независим оценител за изготвяне на оценки, които послужат за определяне на таксата за промяна на предназначението на земеделска земя от 3-та до Х-та категория за землищата на [населено място], [населено място] и [населено място] за публична общинска собственост за поземлените имоти; На 25.08.2023 г. е проведено заседание на Постоянната комисия „Общинска собственост, устройство на територията, инфраструктура, гражданска защита и обществен ред“. Видно от съдържанието на протокола, по т. 13 и 14 от дневния ред е докладван проект на решение за определяне на местна такса при промяна на предназначението на зем. земя от общинския поземлен фонд /ОПФ/, като е прието същият да се включи в дневния ред на заседанието на Общинския съвет. Видно от приложения към административната преписка Протокол № 56, на 30.08.2023г. е проведено заседание на ОбщС-Девня, в рамките на което е разгледан и внесения проект на решение за определяне на местна такса при промяна на предназначението на зем.земя от ОПФ. С оспореното Решение № 606 по Протокол № 56/30.08.2023 г. от ОбщС Девня, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 30, ал. 2 ЗОЗЗ, вр. чл. 37 ЗОС и чл. 60 АПК, е определена местна такса в размер на 300 лв./ дка. за промяна на предназначението на земеделски земи, представляващи: ПИ с идент. № ••, ПИ с идент. № ••, ПИ с идент. № •• и ПИ с идент. № ••. Оспореното решение е приети след поименно гласуване с 10 гласа "за", 0 гласа "против" и 3 гласа "въздържал се", при гласували 13 общински съветници. Делото е било върнато на първоинстанционния съд с Решение № 8218/ 03.07.2024 г. по АД № 1850/ 2024 г. по опис на ВАС, IV отд. за попълване на адм. преписка с документи, като са дадени и указания при разглеждане на делото. В тази връзка по делото е представено Решение № КЗЗ-10/ 28.05.2019 г. /стр. 33б – 41б от делото/ за промяна на предназначението на зем.земи за неземеделски нужди и утвърждаване на площадки и трасета за проектиране на обекти в зем.земи, където в т. 96 / стр. 40 от делото/ на основание чл. 24, ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 41, ал. 1 от ППЗОЗЗ променя предназначението на зем.земя за собствени неземеделски нужди, както следва: …т. 96 на общо 3 967, 043 кв.м. зем. земя от Х категория, неполивна, собственост на община Девня, за нуждите на жалбоподателя за изграждане на обект: „Фотоволтаична електроцентрала“ в землището на [населено място], ПИ с идент. ••• в местности: „••“ и „••“, общ. Девня, обл. Варна, при граници, посочени в приложените скица и влязъл в сила ПУП – ПЗ. Инвеститорът на обекта да заплати на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ местна такса, определена от ОбщС – Девня. Решението е получено от жалбоподателя на 13.06.2019 г. и е влязло в сила за жалбоподателя, като необжалвано. На 15.08.2019 г. жалбоподателят е подал жалба до АдмС – Варна, за отмяна на решението на ОбщС – Девня за определянето на местна такса на основание чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, като е образувано АД № 2346/ 2019 г., с което е отменено Решение № 653 на ОбщС – Девня по Протокол №53/ 06.08.2019 г., с което е прието изменение на Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от общината – Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ на община Девня – Приложение № 1 към чл. 38а от Наредбата. Решението на първоинстанционния съд е било оспорено от ОбщС – Девня пред ВАС, който е оставил в сила Решение № 298/ 24.02.2020 г., постановено по АД № 2346/ 2019 г. По АД № 2046/ 23 г. е представено и Решение № 1563/ 25.11.2022 г., постановено по АД № 301/ 2021 г. на АдмС – Варна, от което става ясно, че жалбоподателят е оспорил чл. 4 и чл. 5 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ на община Девня за неземеделски нужди, представляваща Приложение към чл. 38б към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Девня, приети с Решение № 203/ 29.01.2021 г. по Протокол № 18/ 29.01.2021 г. на ОбщС – Девня. С постановеното съдебно решение, АдмС – Варна, в 3-членен състав е отменил чл. 5, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 3 в частта за коефициентите за категорията на населеното място, заплащани при промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ на община Девня. Решението е било обжалвано от ОбщС – Девня и оставено в сила с Решение № 3627/05.04.2023 г. на ВАС, постановено по АД № 117/2023 г. /стр. 77 до 82 от АД № 2046/ 2023 г. на АдмС – Варна приложено/. Така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: В чл. 45, ал. 3 ЗМСМА е установена обща обжалваемост на актовете на общинския съвет. Ето защо, съобразно общото правило на чл. 147 АПК, налице е възможност за оспорване на тези актове от гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от тях, или за които те пораждат задължение. С оглед горното жалбата на „4Б Солар“ ЕАД срещу решението на ОбщС - Девня, за определяне размера на таксата за промяна на предназначението на зем. земи от ОПФ в община Девня, по отношение на каквито му е учредено с договор №1007-143/ 29.08.2017г. право на строеж, се явява депозирана от активно легитимирано лице, с правен интерес от предприетото оспорване. В предвид изложеното, налага се извода, че оспорването е предприето от легитимиран от закона правен субект спрямо годен за оспорване акт, в нормативно установения срок, поради което е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения: Оспореното решение е прието на редовно заседание на ОбщС – Девня, с явно гласуване и с необходимото мнозинство, съгласно изискванията на чл. 27, ал. 2 и ал. 3 от ЗМСМА, но при липса на компетентност ОбщС – Девня да приема подобен вид решения. Съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗМСМА ОбщС е орган на местното самоуправление. Оспореното решение на ОбщС - Девня е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, във връзка с чл. 37 от ЗОС и чл. 60 от АПК. Със същото е определена местна такса за промяна на предназначение на зем.земи в землището на [населено място] от ОПФ за 4 конкретни ПИ. Съгласно чл. 141, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) постоянните финансови източници на общината се определят със закон. Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от КРБ регламентира, че данъците и таксите се установяват само от Народното събрание със закон. С чл. 141, ал. 3 от КРБ и чл. 8 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) законодателят предоставя правомощие на общинския съвет да определя размера на таксите. Конституционният съд в свое Решение № 10 от 26.06.2003 г. на КС на РБ по к. д. № 12/ 2003г. провежда разлика между понятията "установява" и "определя", като приема, че "установяване" означава въвеждане, посочване на нещо, докато "определяне" е точното и ясно даване на всички присъщи негови белези. Таксите се заплащат за предоставяне на услуга и се определят като размер въз основа на необходимите административни или материално-технически разходи по нейното предоставяне. Задължението да се плати се поражда по волята на гражданина, който желае да се ползва от дадена услуга. В чл. 6, ал. 1, б. "а" - б. "к" от ЗМДТ изчерпателно са установени видовете такси, които общината събира: за битови отпадъци; за ползване на пазари, тържища, панаири, тротоари, площади и улични платна; за ползване на детски ясли, детски кухни, детски градини, специализирани институции за предоставяне на социални услуги, лагери, общежития и други общински социални услуги; за технически услуги; за административни услуги; за откупуване на гробни места; за притежаване на куче; други местни такси, определени със закон. Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗОЗЗ при промяна на предназначението на земеделска земя, когато не е от ОПФ, се заплаща държавна такса, определена с тарифа, утвърдена от Министерския съвет. Таксата се заплаща от собственика на зем. земя, поискал промяната на предназначението й, или от инвеститора на обекта за държавна или общинска нужда. При промяна на предназначението на земеделска земя от ОПФ, включително в случаите по чл. 29, ал. 3 и ал. 4 съгласно чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ се заплаща местна такса, определена от ОбщС. При тази правна уредба, определянето на таксата по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ попада в хипотезата по чл. 6, ал. 1, т. „е“ и „к“ от ЗМДТ, предоставящи правомощие за ОбщС да определи размера на местната такса за адм. услуги, както и в други такива, определени със закон. Съгласно чл. 9 ЗМДТ, ОбщС приема наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги. В настоящия случай, от ОбщС- Девня е определен размер на таксата, чрез индивидуален адм. акт, което е в противоречие с горепосочените нормативни изисквания. Възприетият подход противоречи на коментираните правни принципи и на посочените по-горе разпоредби на ЗМДТ. Определянето на местните такси и цени на услуги, съгласно чл. 9 ЗМДТ, следва да се извърши с отделен подзаконов нормативен акт, приет на това основание. Не е налице нормативно предвидено правомощие на Общ.С, като адм. орган да приема решения за определяне на местна такса за промяна на предназначението на зем. земи, поради което се налага извода, че оспореното решение от прието от некомпетентен орган и е нищожно. Отделно от горното, следва да бъде отбелязано, че и оспореното решение на Общ.С- Девня за определяне на размера на местна такса не е съобразено с влязлото в сила решение по адм. дело 301/ 2021 г. на АдмС – Варна, с което са отменени чл. 5, ал. 2, т. 2, чл. 5, ал. 3 - в частта на коефициентите за категория на населеното място за обектите от вида по чл. 7 посочени в колона 3 на таблицата и чл. 5, ал. 5 от Тарифата за таксите, които се заплащат при промяна предназначението на земеделски земи от ОПФ на Община Девня за неземеделски нужди, представляваща Приложение към чл. 38б от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги, предоставяни от Община Девня. Органът, издател на акта, е задължен да се съобрази с постановеното от съда, респ. да не допуска издаването на административен акт на формално различно правно основание, в противоречие с влязлото в сила съдебно решение. Видно от мотивите на решението, от съдебния състав отхвърлен компенсаторния характер на местната такса за промяна на предназначението на зем. земи от ОПФ. Прието е, че еднаквия подход при изчисляване на таксата за промяна на предназначението на зем. земи от държавния и общинския фонд, отговаря на принципите в чл. 4, ал. 1, т. 3 от Наредбата на общинския съвет, както и че при издаване на изменението на Наредбата е следвало да не се надвишават идентичните коефициенти в Тарифата на Министерския съвет. В настоящата хипотеза, видно от приобщените писмени доказателства при определяне на размера на таксата е налице позоваване именно на компенсаторния характер на таксата, изразяващ се в пропуснати ползи от земеползване и отдаване на земеделската земя под наем. Административен акт, постановен в противоречие с влязло в сила решение е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 от АПК. Поради това съдът приема, че издадения ИАА, противоречи на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ „(Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) При промяна на предназначението на земеделска земя от ОПФ, включително в случаите по чл. 29, ал. 3 и 4 за земите от ОПФ, се заплаща местна такса, определена от ОбщС.“, както и противоречи на чл. 177, ал. 2 от АПК /постановен е в противоречие с влязло в сила съдебно решение/. По отношение на възраженията на ответната страна. Не може да се сподели становището на процесуалния представител на ОбщС – Девня, че жалбоподателят не е искал определянето на такса след решението на КЗЗ. Още след постановяване на Решение № КЗЗ-10/ 28.05.2019 г. на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ, на 17.06.2019 г. той е поискал от ОбщС – Девня определянето на местна такса за промяната на предназначението на зем. земи от ОПФ. Действително ОбщС – Девня е определил такава такса, без да съобрази императивни норми на материалния закон /ЗМДТ/, поради което приетата от него тарифа е била отменена в отделни нейни части по жалба на оспорващия с Решение № 298/ 24.02.2020 г. по АД № 2346/ 2019 г., /приложено по преписката/ което е оставено в сила от ВАС с Решение № 13171/ 23.10.2020 г. постановено по АД № 6313/ 2020 г. /приложено по преписката/. Налице е и второ искане на жалбоподателя с ново произнасяне на ОбщС – Девня с приемането на Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ на община Девня за неземеделски нужди, представляваща Приложение към чл. 38б към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Девня, приети с Решение № 203/ 29.01.2021 г. по Протокол № 18/ 29.01.2021 г. на ОбщС – Девня., която е отменена частично с Решение № 1563/ 25.11.2022г., постановено по АД № 301/ 2020 г. по описа на АдмС – Варна, IX-ти, 3-членен състав. Действително след отмяната на Тарифата – Приложение към чл. 38б от Наредбата на ОбщС – Девня, преписката не е била върната обратно на адм. орган – ОбщС – Девня за ново произнасяне, но от това не следва изрично извод за адм. орган, че по искането на жалбоподателя следва да се произнесе с ИАА /както е в случая/, а не с подзаконов – определяне на местна такса в издадената тарифа по чл. 8 от ЗМДТ, предвид нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ. Отделно от това, по делото не са налице данни за подаване на заявление от страна на жалбоподателя, по което ОбщС – Девня да не се е произнесъл, за което говорят двете предходни дела по обжалване на приетата от ответника Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ на община Девня за неземеделски нужди, представляваща Приложение към чл. 38б към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Девня. По отношение на дадените указания за комплектоване на преписката от ВАС и изискване на Решение № КЗЗ-10/ 28.05.2019 г. на КЗЗ /Комисия за зем.земи в МЗХ/. Видно от представеното решение е, че такса за промяна на предназначението на зем.земя по искане на жалбоподателя не е определена. Това е възложено на ответника – ОбщС – Девня на осн. чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ, без да са давани указания за нейното определяне като начин, вид и размер. Решението е получено от жалбоподателя на 13.06.2019 г. според отбелязване в писмо на МЗХ /стр. 25 от настоящото дело/. Решението не е било обжалвано от страните по делото, /нещо което се спестява от тях/ и е влязло в сила на към края на м.06.2019 г. /27.06.2019 г. за жалбоподателя/. Това се установява от факта, че жалбоподателят е подал жалба на 15.08.2019 г. до АдмС – Варна за отмяната на решение на ОбщС – Девня, на основание на което е следвало да се определи местна такса по чл. 30, ал. 2 от ЗОЗЗ. ОбщС – Девня е определил такава такса, без да съобрази императивни норми на материалния закон /ЗМДТ/, поради което приетата от него тарифа е била отменена в отделни нейни части по жалба на оспорващия с Решение № 298/ 24.02.2020 г. по АД № 2346/ 2019 г., /приложено по преписката/ което е оставено в сила от ВАС с Решение № 13171/ 23.10.2020 г. постановено по АД № 6313/ 2020 г. /приложено по преписката/. По ново заявление на жалбоподателя е налице произнасяне на адм.орган с Решение № 203/ 29.01.2021 г. по Протокол № 18/ 29.01.29.01.2021 г., което е оспорено от жалбоподателя пред АдмС – Варна и образувано АД № 301/ 2021 г., с което са отменени отделни части на Тарифа за таксите, които се заплащат при промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ на община Девня за неземеделски нужди, представляваща Приложение към чл. 38б към Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги, предоставяни от община Девня, приети с Решение № 203/ 29.01.2021 г. по Протокол № 18/ 29.01.2021 г. на ОбщС – Девня. По отношение на правното действие на решението. Съгласно нормата на чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ „(Нова - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) Решението за промяна на предназначението на земеделската земя губи правно действие, когато: 1). в тримесечен срок от съобщаването по реда на чл. 24а не е заплатена таксата по чл. 30, или 2). в тригодишен срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението не е поискано издаването на разрешение за строеж на обекта, или 3). в [възраст] срок от влизането в сила на решението за промяна на предназначението изграждането на обекта не е започнало.“ В настоящия случай не може да се приеме, че Решение № КЗЗ-10/ 28.05.2019 г. на КЗЗ, че е влязло в сила, поради незавършен фактически състав на решението – непроизнасяне на ответника – ОбщС –Девня до настоящия момента в слязъл в сила адм.акт за определяне на местна такса за промяна на предназначението на зем.земи от ОПФ за зем. земи по молба на жалбоподателя, тъй като след успешно оспорване от страна на жалбоподателя и 2-та му издадени адм.акта към настоящия момент са отменени по съдебен ред с влезли в сила решения. При изложеното на основание чл.168, ал. 2 АПК, независимо от липсата на отправено искане в тази насока от оспорващия, следва да се обяви нищожността на обжалваното решение на ОбщС - Девня. На основание чл. 143, ал. 1 АПК, с оглед изхода на спора и отправеното искане в полза на жалбоподателя следва да се присъдят и извършените разноски за заплатени държавна такса и адвокатско възнаграждение. Видно от представените платежни нареждания и договор за правна защита, претендираните от дружеството суми, съгласно списъка по чл. 80 ГПК /стр. 89 от приложеното АД№ 2046/ 2023 г./ са реално заплатени. С оглед на липсата на възражение за прекомерност, съдът, след преценка на фактическата и правна сложност на делото, както и относимите норми, приема че в разглежданата хипотеза са налице предпоставките на чл. 78, ал. 5 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК, за редуциране на претендираното от оспорващия адвокатско възнаграждение. Касае се до спор относно законосъобразността на административен акт - решение на общински съвет, с голям материален интерес /3967 дка зем.земя с променено предназначение х 300 лв./дка/, при немалка сложност от фактическа и правна страна. В тази връзка, релевантен при извършване на настоящата преценка е минималният размер по чл. 7, ал. 2, т. 6 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, а именно – 42 501, 50 лева. Ето защо, в предвид фактическата и правна сложност на спора, предприетите от пълномощника процесуални действия и нормативно установения минимум, налага се извода, че в полза на жалбоподателя следва се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 42 501, 50 лв. и ДТ от 50 лв. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя разноски в общ размер на 42 551, 50 лв. Воден от горното, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Варна