Решение № 398 от 9.7.2026 г. на Районен съд - Разград по дело № 189/2026 г.

Производството е по иск с правно основание чл. 189, ал. 1, вр. с чл. 82, изр. 1, пр. 1 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД. Депозирана е искова молба от "Агроера 22" ООД, ЕИК 207072844, гр. Добрич, представлявано от Р. Т. Д. против А. А. С. и А. И. С., с която се претендира заплащане в условията на солидарност на сторени необходими и полезни разноски за МПС на т.а. марка „Рено", модел „Трафик“ с per. № ••••••••• /последващ рег. № •••••••••/, рама № •••••••••, и за претърпени от евикцията преки вреди – наем на заместващ автомобил. Ищецът сочи, че закупил процесното МПС от несобственик, като бил отстранен от същото на основание чл. 94, ал. 2 от ЗМВР и развалил договора, като със съдебно решение по ГД 302/2025 на ОС Разград ответниците били осъдени да заплатят обща сума в размер на 31 461,84 лв., включваща 31 000 лева заплатена цена за закупуване на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с per. № ••••••••• по развален договор за покупко-продажба от 05.09.2023г. както и 403,80 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор и сумата 58,04 лева за пререгистрация на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 23.06.2025 г. до окончателното им изплащане. В настоящото производство претендира сумата от 7 814,59 евро с равностойност 15 284,01лв, представляващи направени необходими и полезни разноски за закупения от ответниците т.а. „Рено“ „Трафик“ с per. № •••••••••, рама •••••••••, номер на двигател С103587, от което МПС дружество е отстранено на основание чл. 84, ал.2 от ЗМВР, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане, както и за претърпени вреди – наем на заместващ автомобил. Ищецът представя писмени доказателства за извършени от него необходими и полезни разноски за вещта, както и договор за наем и фактури за плащане по същия. В срока за отговор е постъпил такъв от ответниците А. С. и А. С., чрез пълномощник, с който се заявява становище за неоснователност на предявените претенции. На първо място се изтъква, че претендираните суми не представляват необходими и полезни разноски за вещта, а са свързани с нейното ползване. На следващо място оспорват сумата от 1 638,78 евро и фактура №8421307528/23.07.2024г. Не става ясно какъв е този ремонт, какво включва, защо се е наложило да бъде извършен, как се формирала тази сума, каква е тази оферта, имало ли е други за по-ниска цена. В условията на евентуалност намира, че „ремонта“ е от 23.07.2024г., и е свързан с неправилното ползване на автомобила. Отбелязват, че не се знае вида на ремонта, намират стойността за завишена. Оспорват сумата от 1 142,42 евро - касов бон от 05.09.2024г. – не е ясно за какво е, но намират, че е свързан с ползването, а не в резултат на вреда от неизпълнението на договора. Оспорват изцяло договора за наем по отношение на съдържание и посочена сума, като частен документ по смисъла на чл. 180 и сл. от ГПК, липсва нотариална заверка и считат, че е изготвен във връзка с целите на това производство, наема намират за прекалено завишен за този автомобил и за този период от време. Сочат, че претендираните суми не са осчетоводени и действително заплатени от дружеството. Претендират разноски. Исковата молба е редовна и допустима. Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, анализира ги в съвкупност с депозираните гласни доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Сключеният между страните договор за покупко-продажба на товарен автомобил марка „Рено“, модел „Трафик“ с per. № ••••••••• /с последващ рег.№ •••••••••/ е развален извънсъдебно. С влязло в сила съдебно решение по ГД 302/2025 на ОС Разград ответниците са осъдени да заплатят обща сума в размер на 31 461,84 лв., включваща 31 000 лева заплатена цена за закупуване на процесния автомобил по разваления договор за покупкопродажба от 05.09.2023г., 403,80 лева, представляващи заплатена нотариална такса при сключване на посочения договор и сумата 58,04 лева за пререгистрация на автомобила, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 23.06.2025 г. до окончателното им изплащане. Показания по делото е депозирал ангажирания от ответниците свидетел Р. И. В.. Същият познава А. и А., както и техните проводатели по отношение на движимата вещ – Ю. и А.. Всички били от едно населено място. Твърди, че ответниците имат магазин и затова купили буса – за да зареждат стока. Продали буса на фирмата – ищец, защото им трябвали пари, после пак си купили бус, Фолксваген. В. в присъствал на срещата, на която са уговаряли продажбата. Твърди, че ответниците не са знаели, че Ю. и А. не са били собственици, напротив – показвали документите на буса и твърдели, че всичко е наред. Приети по делото са множество писмени документи, удостоверяващи извършени разходи, чието възстановяване се претендира. Представен е договор за наем между ищцовото дружество /наемател/ и „Агро път 2011“ ООД /наемодател/ от 19.05.2025г. на бус марка „Форд“, модел „Транзит“ рег. № •••••••••, предаден на наемателя на същата дата /лист 13 от делото/, както и 3 бр. фактури с издател наемодателя „Агро път 2011“ ООД. Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни изводи: Силата на пресъдено нещо, изразена в диспозитива на влязлото в сила съдебно решение се формира по отношение на спорното право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на исковата молба. Предмет на силата на пресъдено нещо не е само субективното материално право, откъснато от конкретния юридически факт, въз основа на който то се претендира. В основанието на иска се включват всички факти, очертани в хипотезата на правната норма, въз основа на която се поражда претендираното материално право с всички негови характеризиращи белези /правопораждащ факт, съдържание, носители/. В този смисъл, със сила на пресъдено нещо се ползват съдебно установените общи правопораждащи факти, доколкото индивидуализират спорното право чрез основанието и петитума на иска. Според чл. 297 ГПК влязлото в сила решение е задължително не само за страните и техните правоприемници, но и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България, респ. настоящия съдебен състав е длъжен да зачете постановеното с влязлото в сила съдебно решение, без да има право да пререшава въпросите, разрешени със сила на пресъдено нещо, когато същите следва да бъдат съобразени при последващ правен спор, какъвто е настоящия, между страните. Забраната за пререшаемост е приложима за всяко отделно правоотношение, обхванато от предмета на делото. Когато между едни и същи страни са възникнали няколко спора, основани на едни и същи правопораждащи факти, и по някои от споровете има вече влязло в сила решение, следва да се приеме, че относно общите правопораждащи факти съдът се е произнесъл окончателно. Настоящия процес е по предявен иск на различно основание и за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, респ. от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. В конкретния казус това са сключеният между страните договор, развалянето на същия, евикцията по отношение на купувача /ищец/ на движимата вещ, собственост на трето за процеса лице. Не е спорно по делото, че купувачът „Агроера 22“ ЕООД е бил добросъвестен при сключване на договора от 05.09.2023 г., т. е. не е знаел по време на продажбата за правата на третото лице. Не е спорно, че и съпрузите – продавачи А. А. С. и А. И. С., са били добросъвестни, но тяхната добросъвестност е ирелевантна за отговорността им. От значение за възникване отговорността на продавачите е единствено добросъвестността на купувача. Бидейки добросъвестен, същият може да иска по арг. от разпоредбите на чл. 189, ал. 1, изр. 2 и 3 и чл. 192, ал. 1 ЗЗД както връщане на платената от него продажна цена по разваления договор и разноските по същия, така и необходимите и полезните разноски за вещта, а всички други преки и непосредствени вреди от неизпълнението по общите правила по чл. 82 ЗЗД. В случая е претендирано осъждане на ответниците - продавачи да заплатят сумата от 7814,59 евро, представляващи необходими и полезни разноски, както и преки вреди от неизпълнение на договора – загуби. За преценка основателността на претенциите, следва да се разгледат и анализират представените писмени документи, находящи се л.13 – л.70 от делото. Необходими разноски са разходите, направени за запазване на автомобила (например закупуване и монтаж на нови гуми, акумулатор или неотложни ремонти в сервиз, без които превозното средство не може да се движи), които купувачът е трябвало да направи за нормалната му експлоатация. Полезни разноски са разходите, които увеличават стойността на автомобила (напр. поставяне на газова уредба, нова аудиосистема, нова тапицерия, паркинг асистент и др. подобрения). На възстановяване подлежат и разноските по договора и евикцията (напр. данъци, нотариални такси, съдебни разноски). Преки вреди от неизпълнението също се претендират. Представените разходи са в следните категории /основания/: Основен ремонт на МПС; Техническо обслужване и части; Местен данък (придобиване 3%); Брандиране / Фолио на буса; Нови гуми, монтаж и баланс; Данък МПС (2023, 2024 и 2025 г.); Чистачки (комплект); Стелки (Rezaw Plast); Пожарогасител и оборудване; Автокомплект и крушки; Ремонт на гума; Застраховка Каско (2 бр. полици); Застраховка ГО (2 бр. полици); ТИР паркинг абонаменти (21 бр.); Електронна винетка; Наем на заместващ автомобил. Така изброените са претендирани като отговорност на продавача при развален договор по реда на чл. 189 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД. Така предявените претенции, съдът групира по видове. Разноски по договора и евикцията: Заплатеният от купувача данък за придобиване е разход, без заплащане на който, сключването на сделката е невъзможно, с оглед разпоредбата на чл. 264 ДОПК. Неизпълнение на задължението за заплащане на годишен данък върху притежаваното МПС към съответната община е скрепено със санкция и пряко свързано с придобитите от договора права. В тази връзка, претендираните за възстановяване данъци следва да бъдат уважени в пълен размер - 847,82 лв. или 433,48 евро. Формирани са от платения данък за придобиване на МПС (3%): 484,92 лв. (платен с платежно нареждане от 13.09.2023 г., лист 30 от делото), данък върху превозното средство за 2023 г.: 55,70 лв. (платен с касов бон от 11.06.2024 г., лист 47), данък за 2024 г.: 153,60 лв. (платен с касов бон от 11.06.2024 г., лист 47), данък за 2025 г.: 153,60 лв. (платен с касов бон от 14.05.2025 г., лист 70). Необходими разноски: Претендирани са суми, заплатени за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ – полица № 123003047282 с валидност до 05.10.2024г., стойност 428,82 лв. или 219,25 евро /лист 35/ и полица № 124003096057 с валидност до 05.10.2025г., стойност 428,82 лв. или 219,25 евро /лист 55/. С оглед безспорно установения времеви период на ползване на процесната вещ от ищеца, а именно от 05.09.2023г. до 16.05.2025г., то същият се е ползвал от застрахователното покритие по договора за застраховка "гражданска отговорност". Следователно заплатените за този период суми не следва да се поставят в тежест на ответниците. Да се приеме обратното би означавало да се допусне неоснователно обогатяване на купувача, който се е ползвал от застрахователната услуга през посочения времеви период. С оглед валидността на полица № 124003096057, то за периода от 17.05.2025г. до 05.10.2025г. ищецът не е ползвал заплатеното от него покритие 142 календарни дни, с равностойност на застрахователната премия 0,60 евро на ден или 85,20 евро. Съгласно чл. 477 Кодекса за застраховането обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в която е настъпила вредата. От тук и извода, че застраховката е лична отговорност на субекта, който управлява /лично или чрез пълномощник/ колата. Тя не подобрява техническото състояние на буса и не увеличава стойността му (не е необходима или полезна разноска за самата вещ). С оглед задължителния характер на същата, премията би била дължима от ищеца за всяко друго МПС, ползвано от същия. С изземване на вещта, за ищецът отпада застрахователният интерес и договорът между него и застрахователя може да бъде прекратен – чл. 349, ал. 5 Кодекса за застраховането /КЗ/, като застрахователят има право да задържи частта от премията, съответстваща на изтеклия срок на застрахователния договор до неговото прекратяване, респ. да върне частта от премията, платена авансово за периода от отпадане на застрахователният интерес до датата на валидност на застрахователното покритие. Именно защото чл. 349, ал. 5 КЗ дава на отстранения купувач пряк и законен път да възстанови парите си за неизползвания период от застрахователното дружество, настоящият състав приема, че тази сума не съставлява вреда, подлежаща на обезщетение от страна на продавачите – ответници. Аналогични с гореописаните, са мотивите на съда досежно недължимост на претендираните за плащане разноски за застраховка „Каско“ – полица № 0312231000031053 с валидност до 07.09.2024г., стойност 1149,33 лв. или 587,64 евро /лист 43/ и полица № 0312241000033287 с валидност до 07.09.2025г., стойност 2185,93 лв. или 1117,65 евро /лист 54/. Договорът за застраховка „Каско“ е доброволен /незадължителен/ търговски договор за управление на имуществен риск. За времето от сключването на полицата до момента на отстраняването /16.05.2025г./, застрахователната компания е осигурила застрахователно покритие и в случай на настъпило в този период застрахователно събитие /катастрофа, пожар, кражба, градушка/ купувачът щеше да получи застрахователно обезщетение. Тъй като купувачът е ползвал тази защита, платената премия за изтеклия период е консумирана и не подлежи на възстановяване. По отношение на покритието по полица № 0312241000033287 от датата на изземване до датата на валидност 07.09.2025г., съдът препраща към мотивите, изложени по отношение на застраховка „ГО“ и нормите на КЗ. Представена е и полица за застраховка „Автомобилен асистанс за България“ /лист 53- гръб/, за период на застрахователното покритие 14.09.2024г. – 13.09.2025г., за процесното МПС, с размер на вноската 48,45 лв. /24,77 евро/. С аргументите, изложени за коментираните по – горе два застрахователни продукта, съдът намира претенцията за неоснователна. Основният ремонт, обективиран във фактура № 8421307528/23.07.2024г. /лист 50/ на стойност 3205,18 лв. или 1638,78 евро е безспорно извършен за запазване на вещта, привеждането й в технически годно за ползване превозно средство. Възраженията на ответниците, че не е ясно как е формирана сумата по пера, какво включва ремонта и офертата, дали е имало необходимост от извършването му и друга по-ниска по стойност оферта, съдът намира за неоснователни. Имайки съзнанието, че ползва собствен бус, ищецът е житейски логично да полага необходимата грижа за запазване на вещта си, в това число да избира доверен сервиз и своевременно отстраняване на неизправности. За отговорността на продавача е ирелевантно какъв точно е ремонта, от значение е да е извършен в периода между покупката и евикцията, както и да е необходим/полезен. Основния ремонт е винаги необходима разноска, целяща запазване полезните свойства на процесната вещ и стойността следва да се възстанови на ищеца. Безспорно, разходите, подробно описани във фактура №6421305997/19.09.2023г., на стойност 840,79 лв. или 429,89 евро и фактура №8421307445/04.07.2024г. на стойност 496,96 лв. или 254,09 евро представляват техническо обслужване на автомобила, подробно индивидуализиран в счетоводните документи с посочена рама, регистрационен номер и марка на буса. Извършените дейности обезпечават безопасното ползване на автомобила, техническата му годност при осъществяване на функциите му и с тях или се предотвратяват по-сериозни увреждания по автомобила (смяна на масло), или се осигурява безопасността на пътуващите в него. Съдът намира, че смяната на посочените детайли са необходими разноски по смисъла на чл. 189, ал. 1 ЗЗД и следва да се присъдят в цялост. Полезни разноски: Представена е и фактура №205897/21.09.2023г., с която са закупени стелки „Rezaw Plast“, модел за Рено Трафик, тип „леген“ на стойност 98,24 лв. или 50,23 евро. С оглед тясната спецификация на аксесоара, въпреки възможността да бъде отделен от вещта, съдът намира, че закупените стелки са полезни разноски – проектирани за конкретния модел, строго специфични и вероятно непригодни за друг бус. Ето защо, разноските следва да бъдат възстановени на ищеца. Други: По отношение на представените 21 броя фактури за абонамент на ТИР-паркинг, за период от септември 2023г., до май 2025г. вкл., всяка от които е на стойност 50 лв. /25,56 евро/, на обща стойност 536,76 евро следва да се обърне внимание, че този разход е пряко свързан с текуща експлоатация и съхранение на вещта, които ищеца е консумирал. Същите не са нито необходими разноски, нито такива, увеличаващи стойността на буса и в този смисъл не представляват вреда. По отношение на представените счетоводни документи за покупка на „автокомплект, крушки“ по фактура № 3464/06.09.2023г., на стойност 65 лв. или 33,23 евро, за „чистачки к-т, жабка“ по фактура № 8421306079/06.10.2023г., на стойност 136,45 лв. или 69,77 евро; за „ремонт гума“ по фактура № 4278/24.10.2023г., на стойност 23 лв. или 11,76 евро; за проверка и обслужване на пожарогасител по фактура № 1038311/18.09.2024г., на стойност 95,60 лв. или 48,78 евро; за техническо обслужване на автомобил по фактура № ••••••••••/23.10.2024г., на стойност 1414,86 лв. или 723,41 евро; за закупуване и монтаж на гуми на бус по фактура № 1400027260/28.10.2024г., на стойност 418 лв. или 213,72 евро са все разходи, за които от представените по делото доказателства, не може да се направи извод за връзката им с процесното МПС. Липсва каквато и да е индивидуализация за автомобила, за който са предназначени, респ. не може да се установи връзката им с евикираната вещ. Не са представени доказателства досежно липсата на други МПС-та, собствени на ищцовото дружество, за да се изключи възможността направените разходи да са извършени за поддръжка на вещи, различни от процесната. Претенциите, с оглед изложеното, се явяват неоснователни. С фактура №28895 от 30.10.2023г. е заплатено брандиране на бус на стойност 475 лв. /242,86 евро/, за който, освен гореизложеното за липса на индивидуализиращи данни дали разходът касае именно процесното МПС, съдът намира за необходимо да разясни и следното: Този разход не е „необходим“ разход, а е полезен, но не за МПС, а за ищеца – той се прави с цел търговска експлоатация и реклама, а с оглед излагането му на всякакви атмосферни условия, има определен живот – обичайно между 3 и 5 години. В този случай, отговорността на продавачите обхваща сумата, с която стойността на автомобила се е увеличила. Доколкото действителния собственик няма интерес да рекламира търговската дейност на ищцовото дружество, то брандирането не увеличава стойността на буса, а в резултат на необходимостта от отстраняването му води до разход. Претенцията е неоснователна. За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че направеният за рекламно фолио разход, не се явява и пряка вреда /чл. 82 ЗЗД/ от разваления договор, с оглед добросъвестността на ответниците – не представлява разход, който е било възможно да се предвиди при самото пораждане на задължението, като една нормална и вероятна последица от неизпълнението. Преки вреди от неизпълнението По претенцията за имуществени вреди от развалянето на договора, неизправната страна при разваляне на договора дължи обезщетение за вредите, които е причинила. Става дума за претърпени имуществени вреди от развалянето на договора, като фактическият състав на отговорността включва развален договор, вреди и причинна връзка, а размерът на отговорността се определя с оглед наличието, респ. липсата на добросъвестност. В конкретния случай обезщетението обхваща претърпените загуби, доколкото са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени към момента на пораждане на задължението. За установяване субективния елемент на знание у прехвърлителите са депозирани свидетелски показания, които съдът кредитира – свидетелят познава и двете страни по сделката, по която продавачите се твърди да са придобили собствеността на автомобила. Сочи, че продавачите не са знаели, че купуват автомобила от несобственици /техните „праводатели“/. Доколкото не е оборена презумпцията за добросъвестност на ответниците, същите отговарят за преките вреди, тези, които е било възможно да се предвидят единствено при пораждане на задължението, при това като една нормална и вероятна последица от неизпълнението. Тези вреди трябва да са реално настъпили в имуществената сфера на изправната страна по договора, да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението. Има се предвид, вредите да са в изключителна причинно-следствена връзка, настъпили веднага и като необходима, а не случайна последица от неизпълнението. Ищецът претендира сума в размер на 515,40 евро, представляващи наем на заместващ автомобил, за месеците юни, юли и август 2025г., твърдени като преки вреди от неизпълнението. Тази претенцията на ищеца съдът намира за недоказана по основание и размер. Представеният договор за наем на бус от 19.05.2025г. /лист 13/ е оспорен от ответниците, като не са ангажирани допълнителни доказателства от страна на ищеца. Договорът е без достоверна дата, а за съставените фактури липсва информация да са платени, доколкото в същите е уговорено плащане по банков път, а доказателство за извършването му не е представено. Не е установен и среден пазарен наем, въпреки възраженията на ответниците, че размера е завишен. Не са представени доказателства за ползване на именно наетия бус от „Агроера 22“ ООД /пътни листи/. В тази връзка, искът се явява неоснователен. Ищецът иска възстановяване и на стойността на годишен винетен стикер за процесното МПС от 08.09.2024г. до 07.09.2025г. на стойност 87 лв. или 44,48 евро /лист 56/. От публично достъпния Търговски регистър се установява, че част от търговската дейност на „Агроера 22“ ООД е именно спедиторска и транспортна дейност в страната и чужбина, куриерски услуги (международни и на територията на страната), което обстоятелство води до възможността закупуването и ползване на винетен стикер да бъде предвидено още при сключване на договора за продажба на МПС, респ. вреда, която по реда на чл. 82 ЗЗД следа да бъде възложена в тежест на ответниците. За разлика от застраховките, неизползваната част в темпорално отношение на правото конкретно МПС да ползва републиканската пътна мрежа, не подлежи на възстановяване от страна на „Агенция пътна инфраструктура“. Невъзможността на купувача да ползва в пълен обем закупеното право се явява пряка последица от неизпълнението на договора за продажба от страна на ответниците, респ. сумата, пропорционално изчислена за неизползваното време, следва да се възложи в тежест на ответниците. Заплатената годишна винетка за процесния бус е за периода от 08.09.2024г. до 07.09.2025г. на стойност 44,48 евро. От закупуването до 16.05.2025г. ищецът е използвал автомобила, респ. се е ползвал от винетния стикер. Следователно на ищеца следва да се върнат разходите за винетка, съответстващи на периода 17.05.2025г. – 07.09.2025г. или 114 дни. Съдът изчислява, че при закупуване на годишен винетен стикер на всеки ден през годината се припада разход от 0,12187 евро на ден или 13,89 евро. За горницата до претендиран размер от 44,48 евро претенцията е неоснователна. Следва да се отбележи, че със съдебно решение по ГД № 302/2025г. Окръжен съд – Разград се е произнесъл по искане за възстановяване на разноски за винетен стикер за различен от претендирания в настоящото производство период, а именно – 08.09.2023г. до 07.09.2024г. По отношение на характера на отговорността, съдът намира, че договорът за продажба на процесния лек автомобил от 05.09.2023 г. представлява търговска сделка по чл. 286, ал. 1 ТЗ, тъй като купувачът е търговец, сделката е свързана с придобиване на дълготрайни материални активи за търговската му дейност. Макар продавачи по процесния договор да са две физически лица /съпрузи/, на осн. чл. 304 ТЗ същите са и солидарни длъжници по задължението да предадат собствеността на купувача, поради което следва да отговарят за неизпълнението на това задължение по чл. 189 ЗЗД също солидарно. Поради това ответниците отговарят солидарно за заплащане на дължимите суми за разноските по продажбата и евикцията, за необходимите и полезни разноски за вещта в общ размер на 2820,36 евро. С оглед заявената акцесорна претенция за законна лихва, същата следва да бъде присъдена върху уважената част от иска, считано от датата на депозиране на исковата молба – 23.01.2026г. до окончателното погасяване на сумите. За разликата до претендирания размер от 7814,59 евро, искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на разноските: Списък по чл. 80 ГПК са депозирали своевременно и двете страни. Ищецът претендира за плащане 1089,40 евро с вкл. ДДС възнаграждение за процесуален представител, както и платена държавна такса в размер на 312,58 евро /лист 122/, за заплащане на които по делото се съдържат доказателства. Ответниците претендират адвокатско възнаграждение в размер на 500 евро /лист 125/, заплащането на което е удостоверено. Възразяват срещу размера на претендираното от страна на ищеца адвокатско възнаграждение като прекомерно. Възражението е неоснователно, тъй като заплатеният хонорар съответства на минималния размер от 907,83 евро, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. От представените доказателства /фактура № 293/21.01.2026г., лист 11 от делото/ е видно, че адвокатът е регистриран по Закона за данък върху добавената стойност. Съгласно § 2а от Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/2004 г., за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху определеното по Наредбата възнаграждение и се счита за неразделна част от дължимото от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ето защо върху сумата следва да се начисли ДДС в размер на 20 %, като общият дължим размер на адвокатското възнаграждение възлиза на платения от ищеца размер от 1089,40 евро. С оглед изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответниците следва да се поставят сторените от ищеца разноски, съразмерно на уважената част от иска, а именно 505,99 евро. На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, в тежест на ищеца следва да се поставят сторените от ответниците разноски, съразмерно на отхвърлената част от иска, а именно 319,55 евро. Отделно от изложеното, на осн. чл. 78а, ал. 2 ГПК, разноските за информационната среща за процедура по медиация в размер на 30,68 евро следва да се се възложат на страните, които не са се явили без уважителна причина – ответниците А. А. С. и А. И. С., като бъдат присъдени в полза на Окръжен съд – Разград. Воден от гореизложеното съдът