Решение № 5171 от 16.9.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 928/2022 г.

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК. С Решение № 20182456 от 08.09.2021г., постановено по гр.д. №37210/2020г. по описа на СРС, 166-и състав, са уважени предявените по реда на чл. 422 от ГПК от „НЛМ“ ЕООД, ЕИК ••••, срещу „Е.“ ЕООД, ЕИК ••••, искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 356 от ТЗ вр. с чл. 372, ал.2 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за признаване на установено, че дружеството-ответник дължи на ищеца сумата от 469, 69 лева, представляваща незаплатен остатък по фактура № 1000000658/21.03.2020г. за извършен транспорт Будапеща- Биаторваги- София на 19.03.2020г., ведно със законна лихва от 20.05.2020г. до изплащане на вземането и лихва за забава в размер на 3 лева за периода от 22.04.2020г. до 14.05.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 31.05.2020г. по ч.гр.д. № 18589/2020г. по опис на СРС, 166-и състав, като е отхвърлено приетото за съвместно разглеждане в настоящото производство възражение за прихващане на ответника „Е.“ ЕООД за сумата от 469, 69 лева- неустойка да неточно изпълнение на задължение на ищеца „НЛМ“ ЕООД по сключения между тях договор, обективиран в Заявка за транспорт № 87659/2020-03-16. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответното дружество „Е.“ ЕООД, в която се твърди, че постановеното решение е неправилно. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е приложил правилно материалния закон, който в случая е Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки /„Конвенцията CMR“/. Твърди се, че превозвачът по отправената му заявка е следвало да натовари стока от 3 адреса, а не както е прието от съда- от два товарни пункта, поради което е налице частично неизпълнение на уговорените между страните задължения. В подкрепа на този факт се сочат свидетелските показания, представената по делото електронна кореспонденция, както и приложените превозни документи. Същият се обосновава и с обстоятелството, че съгласно показанията на шофьора управляваният от него камион събира 24 тона, а е бил натоварен едва със 7 тона, което предизвикало неговото учудване. Твърди се също, че е налице неточно изпълнение и с оглед уговореното време за доставка, тъй като стоката е следвало да бъде получена на 18.03.2020г., а не на 19.03.2020г., както в действителност е станало. Не на последно място, оспорва се изводът на съда относно осчетоводяването на процесната фактура от страна на ответното дружество, като се поддържа, че извършеното частично плащане на сумата по нея не следва да бъде тълкувано като извънсъдебно признание на длъжника за съществуване на отразеното във фактурата негово задължение. Предвид изложеното се отправя молба до съда за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на решение с което предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени. В рамките на законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „НЛМ“ ЕООД, с която същата се оспорва, като се прави искане към съда да потвърди обжалвания съдебен акт. Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: По делото е представена Заявка за транспорт № 87659/2020-03-16, изходяща от „Е.“ ЕООД и адресирана към „НЛМ“ ЕООД, от която се установява възлагане на транспорт при следните параметри: товарни адреси- ••••, Europa ut.8, 1238-Budapest; Lagermax EAD Budapest kft, Europa ut.8, 1238-Budapest и Englmayer kft, HU 2051 Biatorbagy, Tormasret U, 16, разтоварни адреси: скл. база Спиди, кв. Горубляне, дата на товарене: 16.03.2020г., срок доставка: 18.03.2020г., товар: 6 палета козметика/ 2 000 кг., 4 лдм авточасти/ 1 000 кг. и 6, 5 лдм. групаж, тегло 7 000 кг. и навло 2 151, 41 лева без ДДС. В същата е посочено, че за неспазване на нейните изисквания се дължи минимална неустойка в размер на договореното навло, както и обезщетение за пропуснати ползи и вреди вследствие на провалена търговска сделка на клиента на спедитора или влошаване на взаимоотношенията с клиента. Приложена е Фактура № 1000000658/21.03.2020г., издадена от „НЛМ“ ЕООД и адресирана към „Е.“ ЕООД за сумата от 2 581, 69 лева ДДС за „извършен транспорт BUDAPES X2 + BIATORBAGY X3 с автомобил •••• 87659/16.03.2020“. Представени са преводи на следните международни пътни листа /“CMR“/- CMR № 1779364 за извършен от „НЛМ“ ЕООД превоз от 1239, Будапеща, ул. ••••, Унгария до „Спиди“ АД, ул. ••••, Лоджистик парк Сомат, 1138, София, България на 6 палета и 626 кашон с тегло 3 018 кг., доставени на 19.03.2020г. и CMR №701103496768 за извършен от „НЛМ“ ЕООД превоз от ул. ••••, Унгария, 1051, Биаторбаг до бул. „••••, България, 1592 София на стоки с тегло 4 720, 62 кг. доставени на 19.03.2020г. Приложена е Заявка за транспорт № 87659/2020-03-23 със следната корекция на товарните адреси: ••••, Europa ut.8, 1238-Budapest; 1238-Budapest и Englmayer kft, HU 2051 Biatorbagy, Tormasret U, 16, на превозвания товар: 6 палета козметика/ 2 000 кг., 8-9 лдм. групаж, и и на дължимото навло 1 760 лева без ДДС. Представена е и електронна кореспонденция между К.М., ръководител екип „Е.“ ЕООД и „НЛМ“ ЕООД от 23.03.2020г., в която се посочва, че се изпраща приложено коригирана заявка „без 4м. стока“, която е останала ненатоварена. В рамките на първоинстанционното производство са разпитани и следните свидетели: Е.Х.- ръководител транспортна дейност в „НЛМ“ ЕООД, Р.Ч.- извършилият процесния превоз шофьор и К.П.- ръководител отдел в „Е.“ ЕООД. В показанията си Е.Х. заявява, че получила транспортна заявка № 87659/2020-03-16 чрез транспортна борса, където видяла, че същата е публикувана от г-н М., представител на „Е.“ ЕООД. От проведен с него разговор разбрала, че се товарят два адреса- единият в Будапеща, а другият- в район на Будапеща и се разтоварват на два адреса в София. Изпратила шофьор, който да вземе стоките от Будапеща. Същият позвънил, за да сподели притесненията си, че натоварването на камиона на този адрес е над три тона. Свидетелката му препратила телефона на г-н М., за да са свърже с него и да го попита дали да тръгва към втория адрес предвид вече натоварения обем, но шофьорът не успял да установи контакт с него. След като били натоварени 3т. предположили, че заявеното количество стоки от този пункт е качено, и камионът следва да премине към следващия адрес, което и сторил. На следващата сутрин г-н М. позвънил на свидетелката, като казал, че не е натоварен един от адресите по заявката в Будапеща. Същата предложила да върне камиона, който бил вече поел към България, но получила отказ. Няколко дни по-късно свидетелката получила коригирана заявка от г-н М., като разликата в дължимото възнаграждение била около 400 лева. Твърди, че в двете CMR товарителници не била отбелязана липсваща стока или повредена такава. При разпита си пред съда Р.Ч. заявява, в подадената му заявка имало два адреса. Отивайки на първия от тях в гр. Будапеща, той подал номера на камиона в офиса, отишъл на съответната рампа и изчакал да бъде натоварен, след което се върнал в офиса, за да вземе CMR товарителницата, както и пломбата за ремаркето. Посочва, че тъй като в заявката имало два вида стока и две натоварвания на един и същи адрес, а му било предоставена само една товарителница, същият позвънил на Е.Х., която му препратила телефона на лице, с което да се консултира по въпроса. Тъй като не успял да се свърже с посоченото лице, позвънил отново на Е.Х.. Преценил, че щом по заявка товарът от адреса е 3т., а в CMR товарителницата било посочено, че са натоварени 3, 05т., то всичко от адреса следва да е натоварено. Попитал и на място дали цялата стока е качена на камиона, на което му отговорили положително, поради което и поел към втория адрес. Заявява, че близо до границата с Румъния получил обаждане от Е.Х., която му казала, че не е натоварил всичко и трябва да се върне. Свидетелят тръгнал да обръща камиона, при което получил нови нареждания- да тръгва към България. Твърди, че по време на разтоварване на стоките не са изразявани претенции за липсващи стоки. Уточнява, че след натоварване на стоката от двата адреса имало още място в камиона, тъй като последният побирал 24 тона, а били качени стоки с тегло около 7 тона. В показанията си К.П. заявява, че ищецът „НЛМ“ ЕООД бил нает на 15.03.2020г. да извърши превоз от Унгария с три товарни адреса. Посочва, че първите два от тях били „последователни“, а третият се намирал на около 20 км. от гр. Будапеща. Твърди, че камионът взел стоки само от първия и третия адрес, а вторият останал ненатоварен. За това обстоятелство бил уведомен по телефона от клиента си „Л.“ ЕАД. Посочва, че при така създалата се ситуация се наложило последният да изпрати друга кола за превозването на останалите 4 метра авточасти, като фактически наел друг подизпълнител, поради което се наложила редукция на възнаграждението. От своя страна ответното дружество също коригирало заявката си към ищеца, както и дължимото по нея възнаграждение. В отговор на зададен му въпрос уточнява, че първите два адреса са на „Л.“ ЕАД в Будапеща, като представляват две различни сгради, разположени една срещу друга. При така установената фактическа обстановка и след като съобрази възраженията на страните в настоящото производство, въззивният съд намира следното от правна страна: Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Постановеното решение е валидно и допустимо, като по отношение на наведените във въззивната жалба доводи за неговата неправилност съдът намира следното: Предявен е иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. с чл. 356 вр. с чл. 372, ал.2 от ТЗ за заплащане на остатъка от уговореното в полза на ищеца възнаграждение за извършения от него превоз на стоки. За да бъде същият основателен, по делото следва да бъде установено наличието на валидно сключен от страните договор за превоз на товари, надлежно изпълнение на задължението на ищеца да превози уговорените стоки при посочените условия, както и размерът на дължимото възнаграждение. При установяване на горепосочените предпоставки ответното дружество дължи доказване на извършеното от него погасяване на възникналото задължение за заплащане на възнаграждение. Между страните не е спорно, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че същите са обвързани от договор за международен автомобилен превоз на стоки. Доколкото мястото на приемане на стоката за превоз и мястото на нейното доставяне се намират в две различни държави, то приложение намира Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /„Конвенцията CMR“/, като общата нормативна уредба на договора за превоз, съдържаща в чл. 367 - чл. 378 от ТЗ, се прилага субсидиарно. Съгласно чл. 4 от Конвенцията CMR договорът за превоз се установява с издадената товарителница, но нейната липса не засяга възникването на самото превозно правоотношение. Следователно тя не представлява форма за неговата действителност, а неговото съдържание може да бъде установявано и с други доказателствени средства. Доколкото по делото е представена Заявка за транспорт № 87659/2020-03-16 съдът намира, че с нейното подаване от ответника, съответно приемането от ищеца, страните са сключили валиден договор за международен автомобилен превоз на стоки, с всичките последици от това, включително и задължението на възложителя да заплати договореното възнаграждение при изпълнение от страна на превозвача на задължението му по осъществяване на самия превоз. Спорен между страните остава обаче въпросът относно точното съдържание на посоченото задължение за извършване на превоз, като ответното дружество поддържа, че страните са уговорили натоварване и превозване на стоки от три адреса в Унгария, докато ищецът твърди, че заявеният превоз включва взимане на стоки само от два адреса. За доказване на това обстоятелство в рамките на първоинстанционното производство са събрани писмени и гласни доказателства, при съвкупната преценка на които настоящият съдебен състав намира, че ищецът е поел задължение за превозване на стоки от три различни обекта в Унгария. Посоченото е видно както от приетата по делото заявка за извършване на транспорт, в която изрично са посочени три товарни адреса, така и от свидетелските показанията на самия шофьор, извършил превоза, в които изрично се заявява, че за гр. Будапеща е имало две натоварвания от един и същи адрес. Съдът не кредитира показанията на служителката на ищцовото дружество относно броя адреси за натоварване, тъй като същите освен изолирани, са и нелогични в частта относно причината, поради която същата е получила обаждане от шофьора на процесния камион. Свидетелката твърди, че поводът за позвъняване е неговото притеснение за натовареното количество стоки на първия от заявените адреси, надвишаващо 3т., което предвид факта, че вместимостта на камиона е 24т. поражда основателно съмнение в тяхната достоверност. С оглед на изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че уговореното между страните задължение за превоз на стоки е включвало натоварването им от три адреса, като безспорно по делото е обстоятелството, че транспортирани са само стоки от два от тези адреси. Следва да бъде отбелязано, че в случая не е налице загуба на част от стоките, която по смисъла на чл. 17 и сл. от Конвенцията за CMR, съответно на чл. 373 от ТЗ, съставлява основание за ангажиране на отговорността на превозвача, а за тяхната изначална липса, тоест за частично неизпълнение на уговореното задължение. Предвид изложеното неоснователно се явява поддържаното от ищеца в рамките на производството твърдение за липса на отразяване в представените по делото CMR товарителници на направени от получателите възражения за отсъствие на част от очакваните от тях стоки. Основателен обаче е доводът на жалбоподателя относно неяснотата на направения от първоинстанционния съд извод за извършено от ответника осчетоводяване на процесната фактура. В действителност съгласно установената съдебна практика подобно действие би представлявало извънсъдебно признание на страната за наличието и дължимостта на съдържащото се във фактурата задължение за плащане на сума, но в случая не се установява то да е извършено. По делото не са събрани данни фактурата да е осчетоводена, да е включена в дневника за покупки или да е ползван данъчен кредит по нея. Напротив, в представената електронна кореспонденция се съдържат индикации относно направен от ищеца отказ за издаване на кредитно известие в съответствие с коригираната заявка, съответно за недвусмислено изразената от ответника позиция за недължимост на пълния размер на фактурирана сума. Не са налице и твърдения на ищеца за осчетоводяване на процесната фактура, които ответникът да може да оспори изрично. Следователно изводът на районния съд, че доколкото последният не отрича да е завел счетоводно процесната фактура, то следва се приеме, че същият е сторил това е несъстоятелен. Относно твърдението на жалбоподателя за несвоевременно изпълнение на поетото от превозвача задължение за доставяне на процесните стоки съдът намира, че същото не следва да бъде обсъждано, доколкото е заявено едва в подадената въззивна жалба, поради което се явява преклудирано. Предвид изложеното съдът намира, че по делото не се установява една от предпоставките за уважаване на главния иск за признаване на дължимостта на остатъка от уговореното възнаграждение, а именно надлежно изпълнение на задължението за превоз при уговорени между страните условия, поради което същият следва да бъде отхвърлен. Доколкото искът по чл. 86 от ЗЗД е обусловен от уважаването на главния иск, същият се явява неоснователен. Предвид несбъдването на процесуалното условие, под което е направено възражението за прихващане от страна на ответната страна, същото следва да бъде оставено без разглеждане. С оглед липсата на съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции, първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено, а предявените искове- отхвърлени. По разноските: С оглед изхода на спора право на разноски има въззивника. В рамките на настоящото производство същият претендира сумата от 350 лева, включваща държавна такса в размер на 50 лева за разглеждане на подадената от него въззивна жалба, както и 300 лева- адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция, които следва да му бъдат присъдени изцяло. Следва да бъде преразпределена и отговорността за разноски в първоинстанционното производство, като на ответника бъде присъдена сумата от 300 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за представителство пред районния съд. Така мотивиран, СЪДЪТ